Февруари 1999 г. Наръчник към съвкупното право на Общността в областта на транспорта

Въведение

През 1996 г. шосейният транспорт в Съюза осигуряваше работа на близо 4 милиона души, или около 2.7% от общата заетост.

Около 87% от общия обем на пътническия транспорт (измерен в пътник/километри) е извършен по суша, макар че основната част от него е осъществен с частни автомобили. 75% от товарните превози в рамките на Съюза също са извършени по суша, като шосейният транспорт обхваща 58% от общия обем. Делът на железопътния транспорт започна непрекъснато да намалява след 1970 г., макар че в момента се забелязва тенденция към нов период на увеличение. Високият дял на ЖП транспорта отчасти се обяснява с факта, че само 25% от общия обем на товарните превози, измерени в тон-километри, е по маршрути с дължина над 500 км, по които ЖП транспортът е конкурентоспособен. Разликата е още по-голяма по отношение на броя на пътуванията, като едва 3% от общия брой са обхващали маршрути с дължина над 500 км.

2. Развитие на Общата транспортна политика

Чл. 75 до 83 от Договора за Европейската общност, заедно с измененията, въведени с Договора за Европейския съюз, представляват основата за изпълнение на транспортната политика на Общността в сферата на шосейния, железопътния и вътрешния воден транспорт. Въз основа на тези клаузи Общността предприе мерки за:

• 
  създаване на единен пазар чрез създаване на правила за либерализиране на достъпа до пазара и за взаимно признаване на дипломите, сертификатите и други документи, доказващи квалификация;
  
• 
  елиминиране на несъответствията, които предизвикват изопачаване на конкуренцията, с цел да се постигне хармонизиране на стандартите;
  
• 
  установяване на специфични условия за отпускане на държавни субсидии и за изпълнение на задълженията на гражданската администрация;
  
• 
  подобряване на безопасността на транспорта;
  
• 
  преодоляване на екологичните последици от транспортната дейност.
  

Този подход обаче има този недостатък, че процесът на либерализиране, свързан със създаването на единен пазар, оказа сравнително слабо влияние върху относителната конкурентоспособност на различните видове транспорт. На практика влиянието му се прояви чрез подсилване на относителната конкурентоспособност на онези видове транспорт, които най-бързо се адаптираха на подхода с либерализацията, като по този начин се подсили тенденцията да се предпочита шосейният транспорт. Балата книга по проблемите на транспортната политика за 1992 г. се опита да се справи с проблема на цялостния подход към транспорта като цяло и към сухопътния транспорт в частност. Все повече внимание се отделя на постигането на по-висока степен на равенство в условията за конкуренция между различните видове транспорт. Това е отразено в неотдавнашните инициативи да са покриват разходите на различните видове транспорт, както и поставянето на ударението върху засилването на ролята на пазарните сили върху железопътния транспорт.

Всички тези инициативи обаче продължават да се основават на подхода, който упорито бе следван през целия процес на създаване на Общата транспортна политика, т.е. на либерализиране, провеждано успоредно с въвеждането на общи нормативни стандарти. Това гарантира, че въвеждането на пазарните сили не подкопава ангажимента да бъдат постигнати целите в сферата на безопасността на транспорта, като едновременно с това се намалят до минимум вредите за околната среда, както и да се оказват съответните услуги на обществото.

2.1. шосеен превоз на стоки : достъп до пазара

Отменя:

Изменя:

• 
  Общи правила за достъп до пазара в Общността за международни пътнически превози, в които се прилагат принципите на свобода, недискриминация и равенство в условията за извършване на услуги.
  
• 
  Международен превоз на стоки по пътищата се основава на разрешение на Общността за превози без да се налагат квоти.
  

• 
  Международен превоз на стоки по пътищата чрез наемане или договориране по маршрути на територията на ЕС, извършван от оператори, установени в страна-членка.
  
• 
  Транспорт за собствена сметка.
  

• 
  Клаузите, включени в двустранните споразумения между страна-членка и трета страна.
  

1. Наемане или договориране на превози:

Международните превози (при които товаренето и разтоварването се извършва в различни страни-членки) чрез наемане или договориране на средствата за превоз от/с превозвачи от Общността представляват субект на нормативите в Общността. Превозвачи от общността с “достъп до професията международен транспорт” имат правото да притежават “разрешително от Общността”, което им дава неограничен достъп до международния пазар в страните-членки. Това обхваща: а) “двустранни маршрути”, при които превозното средство се товари в страната-членка, където то е регистрирано, и се разтоварва в друга страна-членка (или обратното); б) “кръстосани сделки”, при които превозното средство се товари в една от страните-членки и се разтоварва в друга, като нито една от двете не е страната-членка, в която превозното средство е регистрирано. Водачите трябва да носят заверено копие на разрешителното от общността при извършването на международни пътувания между отделните страни-членки.

В съответствие със Споразумението за Европейската икономическа зона (ЕИЗ) тези права се простират върху територията, обхваната от ЕИЗ, която в момента включва 15-те страни членки плюс Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.

2. Превози за собствена сметка

Регламент 881/92/ЕЕС потвърждава либерализирането на определен вид превози. Алинеи 3 и 4 от Приложение ІІ на Регламента изключва превозите за собствена сметка от обхвата на разрешителните на общността, както и от сферата на всеки лиценз за извършване на превози (когато тези превози се извършват към или от или транзитно през територията на страните-членки). Дефинирането и либерализирането на превозите за собствена сметка съответствуват на валидните клаузи приети на равнище ECMT.

Трябва освен това да се отбележи, че Чл. 9 от Директива 92/16/ЕЕС относно създаването на общи правила за определени видове комбиниран транспорт позволява да се отмени действието на алинея 4 от Приложение ІІ от Регламент 881/92, като с този текст се уточнява, че при отпътуване и при пристигане на трейлерите, с които се извършва комбиниран транспорт за собствена сметка могат да бъдат управлявани от различни водачи.

Препратка към други международни задължения:

• 
  двустранни задължения;
  
• 
  многостранната квотна система ЕСМТ;
  
• 
  еко-точковата система, въведена в Австрия.
  

Official Journal, L 95 от 09.04.1992 г.

2.1. шосеен превоз на стоки : достъп до пазара

Документ № 2.1.2.

Регламент на Съвета № 3118/93/ЕЕС от 25 октомври 1993 г., с който се определят условията, при които чужди превозвачи могат да извършват национални шосейни превози в дадена страна-членка

Изменен с:

и с:

• 
  да се осигури прогресивно разрастващ се достъп до националните пазари за шосейни превози;
  
• 
  да се разшири прилагането на принципа на недискриминацията спрямо други националности или чуждестранни оператори на пазара за шосейни превози;
  
• 
  да се премахнат всички ограничения въз основа на националност или място на регистрация.
  

• 
  каботаж на шосейните превози (под наем, договорирани или за собствена сметка);
  

• 
  превозвачи от трети страни.
  

1. Превози под наем или срещу възнаграждение:

Националните превози (когато превозното средство се товари и разтоварва в една и съща страна-членка) извършвани от превозвачи с превозни средства, регистрирани в същата страна-членка, са обект на правилата, прилагани от съответната страна-членка. Национални превози, които се извършват с превозни средства, регистрирани в друга страна членка, (общо наричани “каботаж”), обаче са обект на правилата, прилагани от Общността. Тези правила се прилагат от 1 юли 1990 г. в съответствие с Регламент на Съвета № 4059/89/ЕЕС от 21 декември 1989 г., а в последно време в съответствие с Регламент на Съвета № 3118/93/ЕЕС от 25 октомври 1993 г.

От 1 юли 1990 г. превозвачите, които искат да извършват каботаж, трябва да притежават Разрешително за каботаж от Общността (валидно за 1 или 2 месеца), което дава право на притежателя да извършва каботажни пътувания във всяка от страните-членки за определен период;тези разрешителни са обект на непрекъснато разширяваща се квота. От 1 юли 1998 г. обаче разрешителните за каботаж на Общността се премахват, като единственото изискване ще е водачът да носи със себе си копие на Разрешителното от Общността (издадено за международни превози в съответствие с Регламент № 881/92), за да може да извършва каботажни операции.

Според Договора за Европейската общност тези права са валидни и за Европейската икономическа зона.

2. Превози на собствена сметка

Регламентът на Комисията № 792/94/ЕЕС от 8 април 1994, с който бяха определени подробните правила за прилагането на Регламент на Съвета № 3118/93/ЕЕС за шосейните превозвачи на товари, позволява на компании, регистрирани в дадена страна-членка, и в съответствие със законодателството на тази страна, да извършват шосейни превози за своя сметка, да приемат каботажни разрешителни при същите условия, както и фирмите, извършващи шосейни товарни превози под наем или срещу възнаграждение. Властите в страната-домакин трябва да приемат каботажното разрешително като достатъчно доказателство, че съответната фирма има право да извършва шосейни превози за своя сметка, в съответствие се алинея 4 от Приложение ІІ на Регламент 8881/92.

Отправка към други международни задължения:

• 
  двустранни споразумения за шосеен транспорт, които нормално забраняват или ограничават каботаж чрез разрешително, издавано за всеки конкретен случай.
  

Official Journal, L 279 от 12.11.1993 г.

Official Journal, L 92 от 09.04.1994 г.

Official Journal, L 350 от 31.12.1994 г.

2.1. шосеен превоз на стоки : достъп до пазара

Документ № 2.1.3.

Регламент на Съвета № 3916/90/ЕЕС от 21 декември 1990 г. относно мерките, които трябва да се предприемат в случай на криза на пазара за шосеен превоз на стоки

Изменен с:

• 
  създаване на защита срещу възникването на криза и мерки за преодоляване на кризисни състояния;
  
• 
  установяване на процес за вземане на решения и за събиране на необходимата информация.
  

• 
  Шосеен превоз на стоки между страните-членки на Общността след 1 януари 1991 г.
  
• 
  Каботаж след 1 януари 1994 г (Чл. 7 от Регламент на Съвета № 3118/93/ЕЕС).
  

• 
  кризисно състояние съществува при:
  

• 
  безусловен и продължителен излишък в предлагането на мощности;
  
• 
  значителен брой компании изпитват финансов дисбаланс и оцеляването им е поставено под въпрос;
  
• 
  очевидно е, че в близка или средна перспектива не се очаква подобряване на условията на пазара.
  

• 
  Комисията събира - страните членки предоставят - информация, въз основа на която може да се определи възникването на криза;
  
• 
  в случай на криза могат да бъдат въведени мерки за ограничаване на разрастването на дейността на съществуващите компании;
  
• 
  кризисните мерки могат да останат в сила за не повече от 6 месеца, като този период може да бъде продължен само с още 6 месеца;
  
• 
  създава се консултативен съвет, който наблюдава пазара и предлага варианти за управление на кризата;
  
• 
  Комисията взема решения по молба на страна-членка.
  

Транспортните споразумения между ЕС и Словения и Договорът между ЕС и Бившата югославска република Македония съдържат някои елементи на механизъм за действие в случай на криза. Но в този случаи смисълът и правните основания са различни от валидните за регламента на Съвета. Докато в рамките на ЕС за криза става дума главно при надхвърляне на капацитетните възможности, например неравновесие между търсене и предлагане, както и при някои определени случаи, произтичащи от съображения за опазване на околната среда или от необходимостта да се намери изход от възникването на задръствания, според двете цитирани по-горе споразумения кризисните мерки могат да се предприемат при проблеми с пътния поток или “вреди, нанесени на инфраструктурата”.

Official Journal, L 375 от 31.12.1990 г.

2.1. шосеен превоз на стоки : достъп до пазара

Документ № 2.1.4.

Директива на Съвета 84/647/ЕЕС от 19 декември 1984 г. относно използуването на пътни превозни средства, наети без водач, за извършване на шосеен превоз на стоки

Изменен с:

Изменена от:

• 
  да се въведен елемент на гъвкавост в организацията на транспорта.
  

• 
  наемане на пътни превозни средства без водач за извършване на превоз на стоки (договорът се отнася единствено до наемането на превозното средство и не е придружен с договор за услуга, включваща водач или придружаващ персонал)
  

• 
  Страните-членки разрешават използуването на тяхна територия на наети превозни средства за извършване на транспорт между страните-членки, ако:
  

• 
  превозното средство е регистрирано или пуснато в оборот в страната, в която е регистриран наемателят, в съответствие с действащите закони;
  

• 
  договорът се отнася единствено до наемането на превозно средство без водач;
  
• 
  наетото превозно средство се използува единствено от наемателя и се управлява от негов собствен персонал;
  
• 
  превозното средство е съпроводено с доказателства за спазване на поставените условия (договор за наем или заверена извадка от него, трудовия договор на водача или заверена извадка от него);
  

• 
  Възможности за изключения: при превози с транспорт за собствена сметка с превозни средства с максимално тегло до 6 тона.
  
• 
  Националните нормативи не могат да поставят условие за минимален период на наем.
  

Съществува клауза от ЕСМТ, която се отнася до пътувания, извършени с разрешително от ЕСМТ.

Official Journal, L 335 от 22.12.1984 г.

Official Journal, L 70 от 06.08.1962 г.

Official Journal, L 202 от 31.07.1990 г.

2.1. шосеен превоз на стоки : достъп до пазара

Документ № 2.1.5.

Регламент на Съвета № 4058/89/ЕЕС от 21 декември 1989 г. относно фиксирането на тарифите за шосеен превоз на стоки между страните-членки

Заменя:

• 
  Общи правила за фиксиране на тарифите на пазара за шосеен превоз на стоки в Общността
  
• 
  Тарифите ще се определят въз основа на свободно споразумение между страните по договора за превоз.
  

• 
  Международен шосеен превоз на стоки между страните-членки чрез наем или договор.
  

• 
  Клаузите, включени в двустранните споразумения между страна-членка и трета страна.
  

• 
  Прилага се, дори ако част от пътуването:
  

• 
  се извършва транзитно през трета страна
  
• 
  се извършва с пътно превозно средство, което се пренася от друг вид транспорт, без междинно разтоварване на товара.
  

• 
  С цел да се следи пазарът от посредниците на превозвачите, транспортните брокери и други транспортни посредници се изисква да предоставят на компетентните органи в съответната страна-членка по искане на тези органи всяка информация, отнасяща се до тарифите за международен шосеен транспорт на стоки. Всяка такава информация ще бъде обект на задължението за спазване на професионалната тайна. Страните-членки изпращат до Комисията, по нейно искане, всяка информация, с която разполагат.
  

Official Journal, L 390 от 30.12.1989 г.

2.2. шосеен превоз на пътници : достъп до пазара

Документ № 2.2.1.

Регламент на Съвета № 684/92/ЕЕС от 16 март 1992 г. относно общите правила за международен превоз на пътници с автобуси

Изменен с:

Вж. също:

• 
  Да се установят общи правила за международния шосеен превоз на пътници;
  
• 
  Да се създадат гъвкави условия за:
  

• 
  специални редовни линии;
  
• 
  определени временни линии;
  

• 
  редовни линии;
  

• 
  Прилагат се принципите за свободното предлагане на услуги, за недискриминация и за условията за конкуренция.
  

• 
  Международен превоз на пътници с автобус в рамките на Общността от превозвачи, регистрирани в някоя от страните-членки, които предлагат услуги под наем, срещу възнаграждение или за собствена сметка и използуват превозни средства за превоз на повече от девет души заедно с водача.
  
• 
  Страните от Европейската икономическа зона (след влизането в сила на Споразумението за създаване на Европейската икономическа зона).
  

• 
  Дефиниции:
  

• 
  лиценз от Общността - необходим за международен превози на пътници (като страните-членки имат правото да решат този лиценз да бъде валиден и за национални транспортни операции); всеки превозвач, който отговаря на условията за допуск до тази професия и на правните изисквания за безопасност при движение по пътищата има право да получи лиценз от Общността; компетентните органи в страната на регистрация удостоверяват най-малко веднъж на всеки пет години, че превозвачът отговаря на тези условия; страните-членки ще информират Комисията не по-късно от 31 януари всяка година за броя на превозвачите, които притежават лиценз от Общността; лицензът се издава на името на превозвача и не подлежи на преотстъпване; лицензът е със срок на валидност 5 години;
  
• 
  извънредните линии (в това число и празните курсове) не се нуждаят от разрешително;
  
• 
  специалните редовни линии (в това число и празните курсове) не се нуждаят от разрешително, ако за тях е подписан договор между организатора и превозвача;
  
• 
  транспортни операции за собствена сметка - по начина, по който са дефинирани - са освободени от изискването за лицензиране;
  
• 
  редовните линии подлежат на лицензиране; периодът на лиценза не може да надхвърля 5 години; лицензът дава право на притежателя да поддържа редовни линии на територията на всички страни-членки, през които преминава маршрутът на линията;
  
• 
  процедурата за лицензиране е обяснена подробно; основни моменти: лицензът се издават след споразумение със съответните органи във всички страни-членки, на чиято територия се качват или слизат пътници; съобщението за взетото решение трябва да бъде изпратено до лицензиращия орган в рамките на два месеца; страните-членки, през чиито територии се преминава без да се качват или да слизат пътници, получават копие от лиценза и имат възможност да направят своите забележки; решението по молбата трябва да се вземе в рамките на 4 месеца;
  
• 
  извънредните линии (включително и празните курсове) се извършват в съответствие с пътен лист, който трябва да съдържа най-малко информация за типа на линията, основния маршрут и участвуващите превозвачи.
  

• 
  Резолюциите на ЕСМТ, най-важната от които е СМ 95/3
  
• 
  двустранни споразумения за шосеен транспорт
  
• 
  Споразумение за международен шосеен превоз на пътници чрез извънредни автобусни линии (ASOR), което сега се прилага между Общността, Турция и Швейцария, тъй като останалите страни по това споразумение станаха членове на Общността или на Европейската икономическа зона.
  
• 
  Проектоспоразумение EC Interbus
  
• 
  CVR