Февруари 1999 г. Наръчник към съвкупното право на Общността в областта на транспорта

Official Journal, L 74 от 20.03.1992 г.

Official Journal, L 4 от 08.01.1998 г.

2.2. шосеен превоз на пътници : достъп до пазара

• 
  На 29 октомври 1992 г. Европейският парламент започна процедура за анулиране на Регламент (ЕЕС) № 2454/92, а със свое решение от 1 юни 1994 г. Европейският съд анулира този Регламент (дело С-388/92). Неговите клаузи останаха валидни до приемането на настоящия документ (Регламент 12/98 не се прилага 18 месеца след влизането му в сила).
  

• 
  каботаж, извършван от всеки превозвач, който притежава лиценз от Общността за международен превоз на пътници с автобус (пригоден да носи повече от 9 души заедно с водача).
  

• 
  градски и крайградски линии.
  

• 
  Дефиниции за редовни линии, специални редовни линии (превоз на работници между дома и работата, превоз до и от учебното заведение на ученици, превоз на военни и техните семейства между дома им и поделението), извънредни линии
  
• 
  каботаж се допуска при:
  

• 
  специални редовни линии (по силата на договор между организатор и превозвача, като контролен документ винаги се представя оригиналът или заверено копие на договора)
  
• 
  извънредни линии (по силата на контролен документ - пътен лист)
  
• 
  редовни линии в рамките на редовни международни превози
  

• 
  По време на изпълнение на каботажа се спазва законодателството на страната-домакин по отношение на договорните тарифи и условия за превоз, тегло и размери, по отношение на изискванията за превоз на определени категории пътници, работно време и почивка, ДДС върху транспортните услуги
  
• 
  Отчет
  

• 
  попълнените пътни листове трябва да се представят пред компетентните органи на страната-членка, където е регистриран превозвачът
  
• 
  в края на всяко тримесечие и в рамките на три месеца компетентните органи предоставят на комисията данни за каботажните операции
  
• 
  веднъж годишно компетентните органи на страната домакин изпращат в Комисията статистически данни за броя на лицензите, издадени за каботажни транспортни услуги
  
• 
  Комисията изпраща обобщени доклади въз основа на получените данни.
  

• 
  Към комисията се създава Консултативен комитет, който съдействува при разработването на бланка за пътните листове, на кочаните с пътни листове, таблицата за попълване на необходимите данни, и ще консултира Комисията при поискване на страните-членки, както и по предпазните мерки.
  
• 
  Предпазните мерки се предприемат (за срок от 6 месеца, като този период може да бъде продължен само веднъж) в случай на сериозно нарушаване на вътрешните транспортни пазари в даден географски район, причинено от каботажа, като
  

• 
  “сериозно нарушаване на вътрешните транспортни пазари” означава сериозно и потенциално трайно надвишаване на предлагането спрямо търсенето, или възникването на заплаха за финансовата стабилност и оцеляването на значителен брой от фирмите, занимаващи се с шосеен транспорт на пътници.
  
• 
  “географски район” - район, включващ част от или цялата територия на страна-членка или страни-членки
  

• 
  Взаимно подпомагане между страните-членки: страната домакин може да налага санкции (предупреждение, временна забрана за каботаж на нейна територия) на чуждестранни превозвачи, като информира за това страната, където е регистриран превозвачът
  
• 
  срок на действие - 18 месеца
  

Директива на Съвета 96/71/ЕС.

Official Journal, L 4 от 08.01.1998 г.

2.2. шосеен превоз на пътници : достъп до пазара

Документ № 2.2.3.

Регламент на Комисията (ЕС) № 2121/98 от 2 октомври 1998 г., с който се определят подробни правила за прилагане на Регламент на Съвета (ЕЕС) № 684/92 и (ЕС) № 12/98 по отношение на документите за превоз на пътници с автобус.

Отменя:

• 
  Да се приложи Регламент на Съвета (ЕЕС) № 684/92, заедно с промените, въведени с Регламент на Съвета (ЕС) № 11/98 и с Регламент на Съвета (ЕС) 12/98;
  
• 
  Да се разработят мостри на контролните документи, необходими за либерализирането на услугите, на бланки за заявка за извършване на не-либерализирани услуги и за лицензиране, на сертификатите, които се издават на превозвачи на собствена сметка, както и на бланка за представяне на отчетите за каботажни операции.
  

Превоз на пътници с автобус.

• 
  Като се отчита необходимостта да се стандартизира единния пътен лист за нередовните международни линии и нередовните линии под формата на каботаж бе необходимо да се промени Регламент на Комисията 1838/92, който обхваща единствено международния превоз.
  
• 
  Мострите, отнасящи се до пътните листове за либерализирани услуги и до молбите за извършване на не-либерализирани услуги и лицензиране, сертификатите на превозвачите на собствена сметка и комуникационната бланка за каботажните операции трябва да се отпечатват от националните органи и да се използуват във всички 15 страни-членки според приложенията на новия Регламент (ЕС) 2121/98.
  

• 
  Двустранни споразумения за шосеен транспорт
  
• 
  ASOR (Споразумение за международните пътни превози на пътници с нерегулярен автомобилен или автобусен транспорт)
  
• 
  Проектоспоразумение EC INTERBUS
  
• 
  Резолюции на ЕСМТ, най-важната от които е СМ 95/3.
  

Official Journal, L 268 от 03.10.1998 г.

Official Journal, L 187 от 07.07.1992 г.

Official Journal, L 266 от 27.10.1993 г.

• 
  Да се избегне изопачаването на конкуренцията.
  
• 
  Да се подобри сигурността по пътищата.
  
• 
  Да се подобрят условията за работа, като се ограничи продължителността на шофиране и се осигурят минималните периоди на почивка.
  

• 
  всички водачи на превозни средства, използувано за шосеен превоз на пътници или стоки в рамките на Общността, при наличието на някои общи изключения и отменени клаузи, които могат да бъдат въведени от страните-членки.
  
• 
  не се отнася до трафик според правилата на AETR.
  

• 
  дневният период на шофиране не може да надхвърля девет часа, като в рамките на една седмица този период може два пъти да бъде увеличен до 10 часа;
  
• 
  седмичният период на почивка е задължителен след шест дневни периода на шофиране, а при международни нерегулярни превози на пътници - след дванадесет дневни периода на шофиране;
  
• 
  максималният брой часове на шофиране в рамките на две календарни седмици не може да надхвърля 9 часа;
  
• 
  почивки: след четири часа и половина шофиране, освен в случаите, когато започва дневната или седмичната почивка; предписва се минимум 45 минути почивка, която не може да се разкъсва. В някои случаи на пътнически превози страните-членки могат да намалят продължителността на почивките до 30 минути след четири часа шофиране;
  
• 
  дневният период на почивка в рамките на 24 часа не трябва да бъде по-малък от 11 последователни аса, които могат да бъдат намалени до девет часа не повече от три пъти на седмица; алтернативно, дневният период на почивка може да бъде разделен на две или три отделни части в рамките на едно денонощие, като в този случай периодът на почивка е минимум 12 часа, като минималната продължителност на една част от периода на почивка е 8 часа. При превоз на пътни превозни средства с влак или ферибот се прилагат специални правила. Намаленият период на почивка трябва да бъде компенсиран чрез часове почивка преди края на следващата седмица;
  
• 
  минимална възраст: за превозни средства с максимално допустимо тегло до 7.5 тона - 18 години, за други превозни средства - 21 или 18 години, като последните трябва да притежават сертификат за водачи от специални курсове за обучение; водачите, заети с превоз на пътници - 21 години плюс минимум една година шофьорска практика плюс сертификат от специален курс за обучение;
  
• 
  общи изключения: лекотоварни автомобил (с максимално допустимо тегло до 3.5 тона), превозни средства за превоз на пътници с по-малко от девет места, редовни пътнически линии с дължина под 50 км, превозни средства с максимална скорост до 30 км/час, въоръжените сили и специалните части, поддържането на градски линии, превозни средства на циркове и увеселителни паркове, пътни изпитания на нови и ремонтирани автомобили, нетърговски превози на стоки, превозвачи на мляко;
  
• 
  национални изключения: превозни средства за превозна по-малко от 17 пътници, за специални нужди, за къси разстояния, за живи животни, лекотоварни автомобили, и др.
  
• 
  Клаузите на AETR се прилагат спрямо транспортни операции от и до трети страни;
  
• 
  Прилагане: фирмите организират работата на шофьорите и осигуряват спазване на настоящия Регламент и Регламент на Съвета (ЕЕС) 3821/85.
  

Препратка към други международни задължения:

• 
  Конвенция AETR на ООН
  
• 
  5/3/СМ от 1995 г. (ЕСМТ)
  

Official Journal L 370 от 31.12.1985 г.

2.3. Социално законодателство: контролни процедури

Документ № 2.3.2.

Директива на Съвета 88/599/ЕЕС относно стандартните контролни процедури за изпълнението на Регламент (ЕЕС) № 3820/85 относно записващо оборудване в шосейния транспорт

Цели

• 
  да се установят еднакви минимални изисквания относно контрола
  

• 
  всички транспортни категории, които попадат в обхвата на действие на Регламент (ЕЕС) № 3820/85 и N 3821/85
  

• 
  всяка година се проверяват най-малко 1% от работните дни на всеки водач; от направените проверки най-малко 15% се извършват в пътни условия и най-малко 25% се извършват на територията на превозвача;
  
• 
  елементи на проверките в пътни условия - дневни периоди на шофиране и на почивка, прекъсвания, записващо оборудване
  
• 
  елементи на проверките на територията на превозвача - седмични и двуседмични периоди, пътни дневници
  
• 
  страните-членки обменят информация веднъж на всеки 12 месеца.
  

Official Journal L 325 от 29.11.1988 г.

• 
  да се повишат изискванията за достъп до професията
  
• 
  да се хармонизира прилагането на трите качествени критерии - добро реноме, финансово положение и професионална компетентност
  
• 
  да се разшири обхватът на директивата.
  

• 
  шосейни превозвачи на товари, които използуват превозни средства с максимално допустимо тегло над 3.5 тона;
  
• 
  превозвачи на пътници, които използуват превозни средства, подходящи за превоз на повече от 9 души (заедно с водача);
  
• 
  не са обхванати превозвачите на товари, които се занимават изключително с национални транспортни операции с малко влияние върху транспортния пазар (по отношение на типа на стоките, на малки разстояния) или с превози на пътници с нетърговска цел, както и фирми, чиято основна дейност не различна от шосейните превози и които имат малко влияние върху транспортния пазар.
  

• 
  изисква покриването на три качествени критерия: добро реноме, добро финансово състояние (на фирмата) и професионална компетентност (за управителя по проблемите на транспорта на фирмата).
  
• 
  изискванията за добро реноме могат да бъдат дефинирани от страните-членки, но трябва да включват изискването за липса на предишна присъда за сериозно углавно престъпление, в това число престъпления от търговски характер; да не бъде обявяван за неспособен да упражнява професията; да няма присъда за сериозно нарушение на транспортните правила, включително онези, които се отнасят до защитата на околната среда и професионалната отговорност;
  
• 
  подходящо финансово състояние: достатъчно налични средства, с които да се гарантира нормалното стартиране и правилно управление на фирмата; капитал и резерви в размер на най-малко 9,000 екю за първото превозно средство и най-малко 5,000 екю за всяко следващо превозно средство (изключение от прилагането на това правило е възможно единствено в случай, че фирмата се занимава изключително с национален транспорт);
  
• 
  професионална компетентност: съдържанието и организацията на изпита са подготвени; от всички превозвачи се изисква да положат писмен изпит; темата на изпита е различна при националните и международните превозвачи; изисква се и писмен изпит по насоките на основния изпит в случай, че се представят доказателства за най-малко пет години опит на ръководно равнище; притежателите на определен вид дипломи за висока степен на образование или дипломи за техническо образование са изключени от това изискване;
  
• 
  взаимно признаване на дипломите или сертификатите за професионална компетентност: временно ограничения върху “дипломния туризъм” - на местни граждани с дипломи, получени в чужбина, може да им се наложи да преминат изпит в родната си страна по националните аспекти на професията;
  
• 
  взаимопомощ между страните членки;
  
• 
  прилагане: редовна проверка поне веднъж на всеки пет години дали условията по отношение на доброто реноме, финансовото състояние и професионалната компетентност са удовлетворени.
  

• 
  Резолюция на Съвета СМ 95/3/ЕСМТ от 1995 г. - превоз на пътници
  
• 
  Резолюция на Съвета СМ 96/5/ЕСМТ от 1996 г. - превоз на стоки
  

Official Journal L 227 от 01.10.1998 г.

2.3. Социално законодателство: обучение на шофьорите

Документ № 2.3.4.

Директива на Съвета 76/914/ЕЕС относно минималното равнище на обучение за някои водачи на пътни превозни средства

Цели

• 
  Взаимно признаване на професионалното обучение и на съответните национални шофьорски документи.
  

• 
  Разрешава се на 18-годишни с необходимата квалификация и със съответните шофьорски документи да управляват тежки пътни превозни средства с максимално допустимо тегло над 7.5 тона.
  
• 
  Критерии за квалификация на водач на превозни средства , на когото се позволява превоз на пътници на разстояние над 50 км.
  

• 
  списъците в Приложението за минималния брой предмети, преподавани в процеса на обучение - според предписанието, съдържащо се в Регламент на Съвета (ЕЕС) № 543/69 (в момента е в действие Регламент на Съвета (ЕЕС) № 3820/85) за водачи на превозни средства, предназначени за превоз на пътници и на тежки товари;
  
• 
  професионалното обучение и заключителните изпити се извършват от страните-членки или под техния пряк контрол и поръчка; страните-членки могат да разширят действието на този регламент и върху националния транспорт, или да предпишат по-интензивно обучение;
  
• 
  сертификатът за професионална компетентност се издава от държавата.
  

Доклад на Комисията относно обучението на шофьори, за което трябва да се издаде предписание от Съвета

Препратка към други международни задължения:

Виенската конвенция (шофьорски документи).

Official Journal L 337, 29.12.1976 г., стр. 36-39.

2.4. Железопътен транспорт: достъп до пазара и финансиране

Документ № 2.4.1.

Директива на Съвета 91/440/ЕЕС от 29 юли 1991 г. относно развитието на железниците в Общността

Цели

• 
  независимост на управлението на железопътните компании;
  
• 
  достъп и право за преминаване по железопътната инфраструктура;
  
• 
  здрава финансова основа на компаниите;
  
• 
  отделяне на сметките “инфраструктура/поддържане на линиите”
  

• 
  всички железопътни компании (с изключение на регионалните, крайградските и градските).
  

• 
  Директива 91/440 бе първата стъпка към либерализацията на пазара за железопътни превози. Тя дава право на достъп на международни превозвачи, занимаващи се с комбиниран транспорт, както и транзитни права за международни групировки от железопътни компании. Международните компании следователно могат да преминават през всички страни, в които са регистрирани компаниите, формиращи групировките. Тези групировки могат да се занимават с всички видове дейности, свързани с железопътния транспорт - те не са ограничени в рамките на комбинирания транспорт. Директива 95/18/ЕС въвежда правилата, чрез които се определя какво представлява железопътна компания.
  
• 
  Директивата призовава страните-членки да осигурят здрава финансова основа на железопътните компания без да се уточнява как да стане това.
  
• 
  Управлението на инфраструктурата трябва да се отдели от влаковите операции, поне що се отнася до счетоводството; страните-членки имат правото да отидат и по-далече чрез създаването на отделни компании и т.н.
  
• 
  Управлението, вътрешният контрол и администрацията на железопътните компании трябва да бъдат независими (от държавата); активите, бюджетите и счетоводството трябва да бъдат отделени от тези на държавата.
  

Очаквани бъдещи промени:

В момента се обсъждат промени, които се отнасят до по-нататъшното отделяне на инфраструктурата и операциите и до правото на достъп.

В цитираното по-горе Разяснение Комисията посочва: “Комисията е убедена, че разширяването на правото на достъп, установено с Директива 91/440/ЕЕС ще направи ценен принос към постигнатия вече напредък. Комисията смята, че излизането извън правата на достъп, установени с Директива 91/440/ЕЕС, и специално премахването на изискването да се създават международни групировки, ще има огромен положителен ефект върху ефективността на правата. От жизнено важно значение е да се процеса на отваряне на достъпа до железопътните инфраструктури, особено за превоза на товари, който от десетилетия губи своя пазарен дял. Откриването на достъпа ще позволи на нови предприятия да навлязат на пазара, като предлагат нови и по-добри услуги; е макар по своите мащаби техните операции за дълъг период от време ще останат незначителни поради значителните първоначални разходи, новопоявилите се ще очертаят новите възможности за икономическа дейност и ще стимулират сега действуващите оператори да подобрят своята дейност.

Предложените промени все още не са официално внесени в Съвета и затова е трудно да се предскаже какъв ще бъде резултатът от политическите дискусии.

Библиография

Official Journal L 237 от 24.08.1991 г.

2.4. Железопътен транспорт: достъп до пазара и финансиране

Документ № 2.4.2.

Директива на Съвета 95/18/ЕС от 9 юни 1995 г. относно лицензирането на железопътните компании

Цели

• 
  Лицензиране на железопътни компании, предлагащи услуги по смисъла на Директива 91/440/ЕЕС;
  
• 
  Взаимно признаване на лицензите;
  
• 
  Компаниите трябва да притежават и сертификат за безопасност.
  

• 
  всички железопътни компании (с изключение на регионалните, крайградските и градските, както и типа “совалка” [Le Shuttle]).
  

• 
  Директива 95/18/ЕЕС е първата стъпка към създаването на равноправни условия за дейността на железопътните компании.
  
• 
  Директивата излага принципите, като подробното им разработване е оставено на страните-членки.
  
• 
  Лицензите се признават взаимно от всички страни-членки на общността.
  
• 
  Железопътните компании трябва да бъдат надлежно застраховани.
  

Лицензът остава валиден докато съответната железопътна компания изпълнява задълженията си, произтичащи от тази Директива. Лицензиращият орган има право обаче да предвиди изискване за редовен надзор най-малко веднъж на всеки пет години.

В допълнение към изискванията на директивата железопътните компании трябва да отговарят и на онези изисквания на националното законодателство, които са съвместими със законите на Общността и се прилагат по недискриминационен начин, в частност:

• 
  специфични технически и оперативни изисквания за железопътните услуги;
  
• 
  изисквания за безопасност, отнасящи се до персонала, подвижния парк и вътрешната организация на компанията;
  
• 
  клаузи, осигуряващи здравословни и безопасни условия за работа, съответните социални осигуровки и спазването на правата на работниците и потребителите.