Философия на сг –държавни изпити философия на сестринството и съвременни концепции за сг
Инжекционно приложение на лекарства-правила
Изтегляне 457.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 10. Венозно вливане. Видове инфузионни разтвори. Показания и противопоказания
- Видове инфузии според мястото на приложение
| 9. Инжекционно приложение на лекарства-правила – Инжекцията е въвеждане на ЛС в тъканите на човешкото тяло в количества до 100мл посредством спринцовка и инжекционна игла.Устройство на спринцовка и видове: спринцовката е помпа за вкарване и всмукване на течност в тъканите на човешкото тяло и се състои от цилиндър и бутало.Цилиндъра е тръба от метал,пластмаса или стъкло и има 2 отвора,единия е широк за буталото а другия тесен с конична форма за иглата.Буталото има цилиндрична част добре шлифована и плътно прилепва към цилиндъра без да пропуска течност или въздух.Изискванията към спринцовките са да са разграфени добре,да могат да се стерилизират,да имат добър вакум, да са удобни за употреба и почистване.Видовете спринцовки са:тип Рекорд (цилиндъра е от стъкло до 100мл,а буталото от метал); тип Луер(цил.и буталото са от стъкло или пластмаса); Жане(изцяло от метал с конусовиден наконечник,два пръстена за стабилност,използва се за промивки и е до 200мл).Инжекционна игла:тя е тънка,метална тръбичка която е прерязана косо в единия си край а в другия е с плътно запоена главичка,приспособена за захващане към буталото на спринцовката.В зависимост от инжекцията се използват различни игли- за венозно и артериално пунктиране са с по-кос връх,за мускулни иглите са с издължен и по-плоско прерязан връх.Размерите на иглите са според дължината и техния лумен.Правила за извършване – подготовката за инжекция се извършва с работно облекло и маска,а при АБ и цитостатици с очилаи шлем; да се спазва дозата,времето и начина на приложение; стаята да е добре почистена,осветен; да се провери стерилността и годността;уведомява се пц и се иска ИС;ако е шубе или е дете да е след имобилация;да не се смесват лс ако лекаря не е назначил; винаги да дезинфекцира и да определи правилното място; да се аспирира;да редуват местата;всичко се документира.
10. Венозно вливане. Видове инфузионни разтвори. Показания и противопоказания - вливането предствалява въвеждането във венозната система на различни инфузионни разтвори, които не увреждат тъканите, не променят осмотичното налягане на кръвта и бързо се резорбират от организма в количество над 100 мл. за по-продължително време.Цели на инфузионното вливане: Провежда се предимно с лечебна цел. Вливането на различни разтвори във кръвоносните съдове позволява бързо и ефективно да се въздейства на различни звена, на нарушеното вътретелесно равновесие на организма;за поддържане на нормалния обем и състав на телесните течности;за нормализиране на водно-електролитното равновесие в организма (особено при диабетна ацидоза, алкалоза, кома, бъбречни и чернодробни заболявания);за корекция на киселинно-алкалния обмен; за лечение на нарушените функции на сърцето, белите дробове, пикочоотделителната система, стомашно-чревния тракт и ендокринната система;за осигуряване на адекватен метаболизъм чрез внос на енергитични, градивни вещества, витамини и др. Показания:при неприемане или недостатъчно приемане през устата на храна, вода, електролити;при големи загуби на вода (дехидратация) и електролити, които не могат да бъдат компенсирани per os;при остри нарушение в състава и обема на телесните течности;остри хемодинамични разтройства; шок;обилни повръщания и диарии;при болни с голяма загуба на кръв - различни кръвоизливи,травми, изгаряния;при тежки отравяния;при тежки инфекции;при силно понижение на кръвното налягане от различно естество – шок: травматичен, алергичен, септичен. Противопоказания – абсолютни не съществуват, но относителни такива са:напреднала атеросклероза;тежка сърдечна и бъбречна недостатъчност;хипретония;хеморагична диатеза;оток на мозъка;декомпенсация.Места за извършване (същите както при венозната инжекция) – обикновено на лакътните вени.Изискванията към инфузионните разтвори са:да са стерилни;да са приготвени с двойно дестилирана апирогенна вода;да са със стайна температура;след отваряне да се употреби веднага, еднократно;да не действат пряко върху кръвта (хемолиза, съсирване);да са в срок на годност.Видове инфузионни разтвори:Според осмоларитета:изотонични – осмотичното налягане е еднакво с това на кръвта;хипотонични - осмотичното налягане е по-малко от това на кръвта;хипертонични - осмотичното налягане е по-голямо от това на кръвта.Изотоничните разтвори могат да бъдат:Изотонични солеви – NaCl 0,9 %;Изотонични въглехидратни – Glucose 5 %;Изотонични въглехидратни-солеви – Serum Glucosae 5 % (съдържа NaCl 9% + 5% Glucose ).Хипертоничните разтвори – се въвеждат в ограничено количество, за да не предизвиква плазмолиза. Те са:Solutio Glucose 10%, 20%, 40% . Когато се въвежда за по-бързо и качествено резорбиране на всеки 100 мл глюкоза се прави 5-10 единици инсулин.Хипертонични солеви – NaCl - 10%, 25 %, KCl – 15 %, Manitol – 10%, 18%, 25%.Хиптонични разтвори – внасят се в минимални количества.Най-често използваният разтвор е дестилираната вода (aqua redestilata). Хипотоничните разтвори не се вливат венозно.Според състава:Колоидни (плазмозаместители) – успешно заместат кръвта и плазмата. В практиката се използват желатинови декстринови разтвори;Препарати за парентерално хранене – заместване на хранителната функция на кръвта. Показан е при неприемане на храна през последните 7-10 дни и при наличие на недохранване (загуба на над 10% телесна маса). Такива разтвори за парентералното хранене са:въглехидратни – глюкоза, левулоза;белтъчни – които добре се понасят от организма и не кумулират – хидролизин, алвезин;аминокиселинни – аминостерил 10 %;мастни емулсии – липофлондин.Специални разтвори – това са перитониална диализа, амонячна интоксикация. Най-често се използва Манитол 10, 18 и 25 %.Видове инфузии според мястото на приложение:Интра венозни инфузии Интраартериални инфузии;Подкожни инфузии – по-рядко се прилагат; използват се само в гериатрия, и то при случаи на тежка дехидратация, когато не може да се намери венозен съд.Ректални инфузии – използат се под формата на медикаментозни клизми.Необходими принадлежност- Табличка, Бъбрековидно легенче,Лигнин,Памучни тампони,Спирт,Стерилни марли,Банка / Сак с инфузионен разтвор,Абокат,Левкопласт,Система за еднократна употреба,Спринцовка с хепаринизиран разтвор на NaCl 0,9 %,Ръкавици,Есмарх,Статив,Картонче. Начин на извършване:Приготвят се всички необходими пособия,Болният заема легнало положение,Отваря се системата,Затваря са дозатора,Със спирт се почиства банката,Поставя се система в банката и иглата за въздух,Объщаме системата и напълваме 2/3 от чорапчето,Над бъбрековидното легенче се освобождава нагоре кранчето и се обезвъздушава,Затваря се кранчето,Върху системата се залепва левкопласт, на който се пише имаето на болния и номера на стаята и леглото,Банката се поставя на статива,Отново се проверява дали е изгонен въздуха,Пристягаме ръката със есмарх,Почистваме кожата със спирт,Фиксираме добре вената,Иглата се въвежда 2/3 от нея, Освобождаваме есмарха,Пускаме системата да тече,Фиксираме иглата с левкопласт. Изтегляне 457.5 Kb. Сподели с приятели:
|