Физика на тъгата

Миграция на тъгата

При някои емпатията се отключва през болка, при мен е повече през тъга.

Физиката на тъгата — първоначално класическата физика — беше предмет на заниманията ми за няколко години. Тъгата, като газовете и парите, няма собствен обем и форма, а заема формата и обема на съда или пространството, което обитава. Дали клони към благородните газове? По-скоро не, колкото и името да ни привлича. Благородните газове са еднородни и чисти, моноатомни, освен това са без цвят и без мирис. Не, тъгата не е хелий, криптон, аргон, ксенон, радон… Тя има мирис и цвят. Някакъв газ хамелеон, който сменя всички цветове и миризми на света, както различните цветове и миризми могат лесно да я активират.  

По-важното е, че гравитационното ѝ поле е пренебрежимо малко, ако следваме аналогията с газовете. От което следва, че около нас витаят невидими фронтове, циклони и антициклони тъга. Миграцията, преместването им от едно място на друго е забележителен факт. Учудваща е слепотата, с която подминаваме това. Понякога ме връхлита неясна тъга, която не би следвало да е моя. Тъга от Северна Африка, да речем. Нетукашна, особена, изсветляла от слънцето, жълта с песъчинки от пустинята, като онзи жълт дъжд, който падаше миналата година и оставяше мътни петна по прозорците. Мога да начертая географска карта с миграцията на тъгите. Едни места са тъжни в един век, други — в друг.  

Ако в нещо съм успявал с тези опити, то е за много кратък отрязък време да привлека заблуден облак тъга от някой минал следобед, мой или чужд, да вървя подир него и да потъвам в никотина му. Като пушач, който и след много години без цигари винаги ще разпознае следата от дим.  

Кванти на остаряването

Не говоря за старостта. Говоря за първите знаци. Не за нощта, а за свечеряването. За неудържимите ѝ набези и първите паднали крепости.  

Веднъж, когато Ая беше на 3, се върна от детската градина плачеща, защото едно момче ѝ казало, че бащите ще остареят. Бащите ще остареят, каза тя, хълцайки. Погледна ме за секунда с такова очакване да отрека и тъй като нищо не можех да измисля, аз съм ужасно бавен, когато трябва да излъжа, тя се разрева отново, още по-безнадеждно.  

Има някаква граматика на остаряването.

Детството и младостта са пълни с глаголи. Не те свърта на едно място. Всичко в теб расте, блика, развива се. После глаголите постепенно се сменят със съществителните на средната възраст. Деца, коли, работа, семейство — съществените неща на съществителните.

Остаряването е прилагателно. Навлизаме в прилагателните на старостта — бавни, безбрежни, мъгливи, хладни или прозрачни като стъкло.  

Има и математика, проста теория на множествата. Променяме пропорциите на света с годините. По-младите от нас стават все повече, по-старите застрашително намаляват.

Иска се известна смелост в остаряването. Може да не е смелост, а смирение.  

На 11 отворих таен тефтер, да записвам първите знаци на остаряването и смъртта. Смъртта и децата е тема, несправедливо подминавана, никога не съм бил толкова близък с нея както тогава. С годините малко се поотдалечихме и охладняхме, макар винаги да съм я държал под око, разбира се, тя мен — също. Ето какви неща, от различни години и без ред, щъкат из този кашон.  

Преглед на сърцето. Рано или късно всеки ляга тук, казва спокойно сестрата, докато ми окачва клеми и жици по цялото тяло. Шумовете, които чувам за първи път усилени по този начин, са отвратителни. Откритието, че сърцето е жаба, ако се съди по крякането му. Смъртта ми ще дойде като щъркел, записах си на излизане.(41 г.)

 

I grow old… I grow old…
I shall wear the bottoms of my trousers rolled.
(Аз остарявам… Мене ми минават дните…Аз ще нося крачолите на панталоните си навити…(прев. Цв. Стоянов))

Левият ми глезен е страшен за гледане, натрошен и шит, с годините белезите само ще се задълбават.(53 г.)

Днес пред огледалото забелязах, че лявата ми половина остарява по-бързо от дясната. Не съм се бръснал от няколко дни (няма вече за кого да се бръсна, както казваше баща ми) и ясно личи как лявата половина на брадата ми е почти изцяло побеляла, докато в дясната има само няколко бели косъмчета. Освен това лявото ми око е започнало едва видимо да се притваря във външния край, мускулите на клепача не държат така здраво, при продължително гледане забелязвам няколко издайнически неволни потрепвания. Интересно, дали същата разлика може да се види и в тялото. Оглеждам го внимателно, като че ли няма видима разлика между лявото и дясното. Е, ако не броим един потрошен ляв глезен, доста по-различен и отекъл, както и счупената ми лява китка. И едно все по-слабо чуващо ухо, тъкмо лявото.

Как ще определиш шума в ухото си, пита ме моят приятел лекарят.Не знам… не е лесно…Хайде де, нали си писател?

Боли ме тук, нещо вляво долу, може да е апендикс.Без диагнози, ако обичате. Апендиксът е отдясно. Няма какво да ви боли там вляво.Как така няма?

Така. Там няма нищо.А мен точно това нищо ме боли.(64 г.)

Надеждата, че ако започнеш да разказваш живота си в обратен ред на път към детството, това ще задвижи някакви механизми и ще излъже посоката…Смешен вариант. Един решава да откаже цигарите чрез регресивна хипноза. Започва да се връща назад, към времето отпреди да е пушил, за да събуди паметта на чистите си дробове. Хипнозата е толкова успешна, връщането — толкова назад, че той не просто спира да пуши, ами започва да се напикава и вече не може да казва Р.(43 г.)

В „Записките“ на Сей Шонагон има два списъка — Неща, които навяват тъга, и Неща, които прогонват тъгата. Сред нещата, които прогонват тъга в началото на XI век, епохата Хейан, са старите повествования и милото бъбрене на 3–4-годишни деца. Преписвам го няколко пъти: старите повествования и милото бъбрене на 3–4 годишни деца, старите повествования и милото бъбрене…(990 г.)

Дядо ми нямаше време да забележи, че остарява. Твърде много работа имаше…(27 г.)