Корпоративно управление и конфликт на интереси

4.5.Корпоративно управление и конфликт на интереси

Самият конфликт на интереси ще бъде разгледан в светлината на въздействията на фирмената култура върху процесите на възникване, превенция и евентуално разрешаване на конфликта на интереси.

Съществуват различни условия и предпоставки, залагащи възможности за поява на конфликт на интереси в условията на корпоративното управление. Корпорацията е нищо повече, нито пък по-малко от сбора на агрегираните интереси на собствениците, в този смисъл и целта на предприятието е единствено да максимизира изгодата. ¹⁵ Конфликт на интереси има тогава, когато личният интерес на член на корпоративното ръководство е в конфликт със задълженията му като член на управителните органи на акционерното дружество. Конфликтът на интереси е правопропорционален на дяловото участие. Отношението на акционерите и на корпоративните ръководства към конфликта на интереси се определя от степента на неговото въздействие (презумпцията е за негативно въздействие), върху интересите на дружеството, съвкупност от интересите на отделните акционери. Не всеки конфликт на интереси е съпътстван от нанасянето на щети на дружеството. Добрата практика на корпоративно управление приема, че „когато член на управителните органи сключи каквато и да е сделка с дружеството, това означава наличието на сделка с конфликт на интереси”, т.е. той нарушава своето задължение за лоялност да действа в интерес на дружеството, действайки в качеството си на страна по сделката.¹⁶

Конфликтът на интереси и методите за разрешаването му са различни в зависимост от модела на корпоративно управление. Моделът за корпоративно управление е свързан с формата на собственост – дали фирмата е частна или публична. Различията се отнасят до структурата на капитала и оттук – до възможността за осигуряване на допълнителен капитал, механизмите за дисциплиниране на мениджърите, пазарната оценка на възвръщаемостта на инвестициите и др. Доминирането на частни фирми предполага, че управлението им ще се основава върху модел, близък до този на немската система за корпоративно управление. Същевременно, управлението на публичните компании ще заимства елементи от американската система на корпоративно управление. Българският модел на корпоративно управление е в процес на изграждане, поради което не може механично да се приложи само един от посочените модели или да се конструира трети. Добрата практика на американската корпоративна система за защита интересите на акционерите се свежда до законова регулация в следните ситуации, често свързани с конфликти на интереси:

• 
  Сделки сам със себе си (регулира се от законодателната разпоредба на отделните щати), при условие, че:
  

• 
  Съществени факти за връзката или интересите са разкрити пред Съвета на директорите и сделката е одобрено от мнозинството от незаинтересованите директори;
  
• 
  Съществени факти за връзката са разкрити пред акционерите и сделката е одобрена чрез гласуване от акционерите;
  
• 
  Сделката е справедлива по отношение на компанията към момента, в който е одобрена от Съвета на директорите или акционерите.
  

• 
  Съществен интерес в сделки и дейности, влияещи върху дейността на компанията (регулира се от Щатската комисия за ценни книжа).¹⁷
  

(1) Членовете на управителните и контролните органи на публично дружество са длъжни:

1. да изпълняват задълженията си с грижата на добър търговец по начин, който обосновано считат, че е в интерес на всички акционери на дружеството и като ползват само информация, за която обосновано считат, че е достоверна и пълна;

2. да проявяват лоялност към дружеството, като:

а) предпочитат интереса на дружеството пред своя собствен интерес;

б) избягват преки или косвени конфликти между своя интерес и интереса на дружеството, а ако такива конфликти възникнат - своевременно и пълно ги разкриват писмено пред съответния орган и не участват, както и не оказват влияние върху останалите членове на съвета при вземането на решения в тези случаи;

в) не разпространяват непублична информация за дружеството и след като престанат да бъдат членове на съответните органи, до публичното оповестяване на съответните обстоятелства от дружеството.

(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и спрямо физическите лица, които представляват юридически лица - членове на управителните и контролните органи на дружеството, както и спрямо прокуристите на публично дружество¹⁸.

• 
  (не)спазването на определени задължения от членовете на корпоративните ръководства:
  

• 
  задължение за лоялност;
  
• 
  задължение за грижа на добър търговец;
  

• 
  наличието на контрол (пряк или непряк);
  
• 
  наличие на свързани или заинтересовани лица; конфликтите на интереси по линия на свързаните лица са следните:
  
  • 
    сключване на сделки между дружеството с фирми на свързани с членове на ръководствата на съответните дружества лица;
    
  • 
    сключване на сделки между дружеството и фирми, зад които стоят свързани с членове на ръководствата на съответните дружества лица;
    
  • 
    назначения на работа в дружеството на свързани с членовете на корпоративните ръководства лица.¹⁹
    

• 
  основните акционери имат активно поведение, което ограничава възможността на мениджърите да преследват цели, противоречащи на интересите на собствениците;
  
• 
  интересите на дребните акционери са слабо защитени;
  
• 
  основните механизми за контрол върху мениджмънта са директният контрол на едрите собственици, контролът чрез Съвета на директорите (УС) и Общото събрание. Няма условия за контрол чрез капиталовия пазар – пазарна цена на акциите, конкурентни поглъщания.
  

Източник: в-к „Капитал”, 3/2003, с. 10.

Добрата практика на корпоративно управление предполага установяване на процедури, допълващи правната регламентация, както и стандарти относно конфликта на интереси. Някои препоръки, които могат да се направят по отношение установяване на стандарти на поведение на членовете на корпоративните ръководства са:

• 
  Систематизиране на ситуациите на конфликти на интереси и разработване на каталог с подобни ситуации;
  
• 
  Разработване на алгоритъм за установяване на конфликт на интереси и неговото разкриване;
  
• 
  установяване на стандарти за разумна преценка на съответната сделка и евентуална вреда от конфликта на интереси;
  
• 
  Установяване на задължителни процедури по отразяване на действия, разисквания и информация по повод конфликт на интереси, сделки и решения;
  
• 
  Разработване на вътрешнофирмени процедури за разкриване на конфликт на интереси и вземане на решения при значими сделки от типа на сливания и поглъщания²³.
  

Конфликтите между заети и работодатели са неизбежни, тъй като съществуват редица фактори и условия, които ги предизвикват. Няма най-добър начин за разрешаване на конфликтите; в зависимост от конкретната ситуация може да се използват различни подходи, практики и процедури. Някои от тях включват:

Формално регламентирани процедури, например оплаквания: когато се чувстват с нарушени права или зле третирани, работниците се обръщат към ръководството на организацията или към синдикатите за съдействие;

Посредничество и арбитраж – включва намесата на трета страна за оказване на подкрепа при решаване на конфликта и постигане на споразумение. Посредникът прави процедурни предложения, помага определянето на приоритетите и предлага творчески решения; а арбитърът действа като съдия в даден спор²⁴;

Водене на преговори – процес, чрез който две или повече страни се опитват да постигнат взаимноизгодно споразумение; разновидност е колективното трудово договаряне. Изборът на стратегия зависи от състава на групата за преговори. Някои са индивидуалисти – гледат само собствения си интерес (и често биват квалифицирани като „трудни” в процеса на преговорите); кооперативно настроените се стремят към намиране на пресечната точка на своите интереси и тези на останалите преговарящи. В зависимост от поведението на преговарящите има две основни стратегии: дистрибутивни и интегративни (Табл.5). При дадени преговори е по-вероятно да се използват и двата типа стратегии: в началото използваните стратегии обикновено са дистрибутивни; в разгара на преговорите – интегративни (обмен на информация и предложения за споразумение); във финалния етап – също интегративни, но придружавани от дистрибутивно поведение²⁵.

Таблица 5. Стратегии за водене на преговори

	Дистрибутивно поведение	Интегративно поведение
Информация	Дистрибутивна информация позиции	Интегративна информация приоритети нужди интереси
Действие	Търсене (изземване) на стойност доказателства заплахи употреба на сила оферти, предлагащи само една опция	Създаване на стойност цялостна програма размяна на база на взаимни компромиси оферти с няколко опции

Източник: Weingart, L., J. Brett, M. Olekalns, ConflictingSocialMotivesinNegotiatingGroups, цит. в Тодоров, К. Иванова, Й. „Стратегии за водене на преговори с трудни партньори”, сп. Икономически алтернативи, бр. 5, УНСС, София, 2006.
Идеята е, чрез добре подготвено и умело водене на преговори между партньорите да се стигне до превенция на потенциални конфликти.

Политика за избягване на конфликт на интереси в „Холдинг пътища” АД Политиката за избягване на конфликт на интереси, приета от Управителния съвет и Надзорния съвет на холдинга през 2008 е част от Програмата за добро корпоративно управление. Управителният и Надзорният съвети обръщат специално внимание на сделките, в които един или повече техни членове или свързани с тях лица имат интерес. Ако член на Управителния и Надзорния съвети или свързано с него лице е заинтересовано от поставен за разглеждане въпрос, той уведомява писмено председателя на Надзорния съвет и не участва във вземането на съответното решение. Съветът взима решението при установяване на определени критерии за обективната справедливост на сделката, интереса на мениджърите в нея, евентуалната бъдеща полза за акционерите. В решението се посочват съществените условия на сделката, включително страни, предмет и стойност, очаквана печалба, и в чия полза се извършва. За да бъде овластен от Общото събрание на акционерите да извърши сделка, Управителния съвет изготвя мотивиран доклад за целесъобразността и условията на сделката. Докладът е част от материалите, предоставяни на акционерите при свикване на Общото събрание. Информация за конфликт на интереси Членовете на Управителния и Надзорния съвети на „Холдинг Пътища” АД са длъжни да декларират пред дружеството информация за юридическите лица, в които притежават пряко или непряко поне 25 на сто от гласовете в общото събрание или върху които имат контрол; за юридическите лица, в чиито управителни или контролни органи участват, или чиито прокуристи са; за известните им настоящи и бъдещи сделки, за които считат, че могат да бъдат признати за заинтересовани лица. Горната информация те предоставят и Комисията за финансов надзор и Българската фондова борса в 7-дневен срок от настъпване на съответните обстоятелства. Членовете на Управителния и Надзорния съвети и лицата, тясно свързани с тях, уведомяват писмено дружеството и Комисията за финансов надзор за сключените за тяхна сметка сделки с акции, издадени от „Холдинг Пътища” АД, или други финансови инструменти, свързани с тези акции, когато в резултат на придобиването или прехвърлянето правото им на глас достигне, надхвърли или падне под пет на сто или число, кратно на пет на сто, от броя на гласовете в общото събрание на дружеството.

Източник: „Холдинг пътища” АД - политика за избягване на конфликт на интереси, http://holding-roads.com

Казус Общински съветник има фирма (ЕООД), която снегопочиства населените места на същата община, а друг общински съветник чрез собствената си фирма снабдява общинските училища със закуски. Процедурите са водени по ЗОП и договорите за изпълнение на поръчките са сключени през м. септември 2008 г. Има ли конфликт на интереси? Към датата на обявяването на процедурите по ЗОП, провеждането на търговете и определянето на изпълнителите на поръчките не са действали изричните забрани по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, съгласно които лице, заемащо публична длъжност няма право да използва изпълнението на служебните си задължения в частен интерес под никаква форма; съответно – не е бил изменен ЗОП. Формално погледнато, при договорите за изпълнение на поръчките по ЗОП няма нарушения. Целесъобразно е обаче въпросите да бъдат обсъдени в комисията в Общинския съвет и евентуално да се прецени икономическата ситуация – може ли да се пристъпи към предсрочно прекратяване на договорите с фирмите на общинските съветници и да се обявят нови търгове по ЗОП, с оглед промяната в правната уредба.

Източник: Практически аспекти по прилагане на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси - въпроси и отговори, http://www.namrb.org/gop/doc/NsoRB_Konflicti%20Correct%202.pdf