Фондация Български адвокати за правата на човека София, 2011 Всички права запазени
Изтегляне 1.74 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ПОНЯТИЕ ЗА ЛИЧЕН И СЕМЕЕН ЖИВОТ, ДОМ И КОРЕСПОНДЕНЦИЯ
- НАМЕСА В ПРАВОТО НА ЛИЧНА НЕПРИКОСНОВЕНОСТ – ТЕСТ ЗА ПРЕЦЕНКА
- СТАНДАРТИ И ПРИНЦИПИ А. Защитата на личния живот на публичните личности
- Б. Невмешателство в личния живот на публични места
- В. Следене и подслушване за целите на разследването
- Г. Проверка на кореспонденцията
- Д. Експулсиране на чужденци и намеса в личния и семейния им живот
- Ж. Замърсяване, шум, обезпокояване на дома
- З. Задължение на държавата да защити личния живот при домашно насилие
- Й. Правото на личен и семеен живот на хомосексуални и транссексуални лица
Правото по чл. 6, ал. 3 (e) обвиняемият да ползва безплатно услугите на преводач, ако не разбира или не говори езика, използван в съда, ще бъде нарушено, когато той е осъден от съда да заплати разноските за преводача171.ПРАВО НА ЗАЧИТАНЕ НА ЛИЧНИЯ И СЕМЕЙНИЯ ЖИВОТ, НА ДОМА И НА ТАЙНАТА НА КОРЕСПОНДЕНЦИЯТА Правото на зачитане на личния и семейния живот, на дома и кореспонденцията, общо обозначавано като право на лична неприкосновеност, е от първостепенно значение за всяко лице в едно демократично общество. Това право стои в центъра на човешкото достойнство и формира обособената „лична” сфера на всеки, а държавата следва да гарантира ефективната му защита. В литературата правото на лична неприкосновеност се подразделя най-общо в следните подкатегориии172: физическа (телесна) неприкосновеност; териториална неприкосновеност (лично пространство, заобикалящо всеки човек, включително правото на неприкосновеност на дома, работното място и др.); комуникационна неприкосновеност (неприкосновеност на кореспонденцията, телефонните разговори и др.); информационна неприкосновеност (защита на личните данни).
Правото на лична неприкосновеност е гарантирано в чл. 8 на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ, Конвенцията) и впоследствие е развито в практиката на Европейския съд по права на човека (ЕСПЧ). Съгласно чл. 8: „Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция. Намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.” Хартата на основните права на Европейския съюз разписва това право още по-широко. Нейният чл. 3 гарантира правото на физическа и психическа неприкосновеност на личността. Специално внимание е отделено на медицинския и биотехнологичния аспект на правото на личен живот – правото на свободно и информирано съгласие, както и забраната на практики с цел селекция на хора, превръщането на човешкото тяло в източник на печалба и репродуктивното клониране на хора. Член 7 от Хартата гарантира на всекиго правото на зачитане на личния и семеен живот, жилището и тайната на съобщенията, а чл. 8 изрично защитава личните данни, правото на достъп до събраните данни, отнасящи се до лицето, както и правото да се изисква поправянето им. Правото на зачитане на личния и семейния живот, дома или кореспонденцията е уредено още в Международния пакт за граждански и политически права173, като в чл. 17 изрично е добавена и защита от незаконно накърняване на честта и доброто име. Конституцията на Република България урежда правото на лична неприкосновеност в чл. чл. 32-34. Чл. 32 обявява личния живот за неприкосновен и постановява, че всеки засегнат има право на защита срещу незаконно вмешателство в неговия личен и семеен живот. Алинея втора на същия член забранява следенето, фотографирането, филмирането и други подобни действия без изричното съгласие на лицето или въпреки изричното му несъгласие, освен в предвидените от закона случаи. Член 33 гарантира неприкосновеността на жилището, а чл. 34 – тайната на кореспонденцията.
Когато разглежда оплакване за нарушение на правото на лична неприкосновеност, Съдът в Страсбург преценява най-напред дали чл. 8 от Конвенцията намира приложение в дадения случай, т.е. дали се касае за право на личен и/или семеен живот, на неприкосновеност на дома или на тайната на кореспонденцията. Трябва да се има предвид, че тези права са динамични, могат да обхванат широк кръг ситуации, като понякога понятията се припокриват. Постоянно се променя и тяхното значение, особено с развитието на технологиите, като това рефлектира и в пракитака на Съда, която също еволюира. а) Личен живот Благодарение на юриспруденцията на Съда в Страсбург обхватът на понятието „личен живот” непрестанно се разширява, респективно и закрилата му. Поради това правото по чл. 8 не се поддава на изчерпателно определение. В него се включва физическата и морална неприкосновеност на човека174. Елементи като половата идентичност, името, сексуалната ориентация и сексуалния живот също спадат към личната сфера, която е защитена от чл. 8175. Тази разпоредба охранява и правото на всеки човек на собствена идентичност и личностно развитие, както и правото да създава и поддържа връзки и контакти с други хора, включително в професионалната и търговска сфера176. Към това право спадат още защитата на репутацията и доброто име, на името като средство за лична идентификация, на психологическия интегритет, на личната информация, проблемите във връзка с разпространението на снимки от личния живот на лицата и със задължителното медицинско лечение, както и по-нови аспекти като смяната на името при смяна на пола и правото на здравословна среда и защита при тежко индустриално замърсяване. Всички тези аспекти са проявления на едно общо право на защита на личната сфера на човека. б) Семеен живот Правото на „семеен живот” по смисъла на чл. 8 от ЕКПЧ гарантира ненарушаване на целостта на семейството като единица на обществото, имаща своя собствена значимост. „Семеен живот” е самостоятелно понятие, което трябва да бъде тълкувано независимо от националното право на договарящите държави. Взема се предвид семейният живот de facto, а не този de jure177. В юриспруденцията си Съдът приема за „семеен живот” отношенията както в семейства, сключили брак (но без например фиктивните бракове, сключени за заобикаляне на законодателството), така и фактическите отношения в една двойка. Наличието или липсата на „семеен живот” е същностен фактически въпрос, който зависи от реалното съществуване на близки лични връзки между лицата178. При решаването на въпроса дали е налице „семеен живот” Съдът отчита множество фактори, включително дали двойката живее заедно, продължителността на връзката и дали са демонстрирали обвързаност един с друг чрез създаването на деца или по други начини179. Според концепцията за семейство, върху която се основава чл. 8, дете, родено в „семейство”, е ipso jure част от тази връзка; следователно от момента на раждането на детето и със самия факт на раждането между детето и родителя съществува връзка, която е „семейна”, и която не може да бъде прекъсната от последващи събития, освен в изключителни случаи180. Семейна връзка ще е налице и между деца и техните осиновители, между внуци и дядо и баба, както и между други близки роднини и деца (племенници), намиращи се в тесни отношения. в) Жилище За жилище се счита мястото, където лицето се е установило да живее (вили и почивни домове могат да бъдат приети за дом по изключение). Конвенцията не гарантира право на осигуряване на безплатно жилище. Понятието за жилище може да обхване и офисни помещения181. г) Тайна на кореспонденцията Следенето на кореспонденцията на лицата – поща, телефон и др. – представлява намеса в правото им на неприкосновеност на кореспонденцията по чл. 8182. Особена защита се дължи на кореспонденцията между адвокат и клиента му, особено когато той е задържано лице. Следенето на офис телефоните и бизнес разговорите също попада в приложното поле на чл. 8183.
След като ЕСПЧ установи, че чл. 8 е приложим в конкретния случай, той пристъпва към преценка дали е осъществена намеса в съответното защитено от тази разпоредба право. Преценката се прави с оглед на конкретиката във всеки отделен случай. Понякога самото съществуване на даден правен режим, приложим към лицето (например за отваряне и преглеждане на кореспонденцията в местата за задържане), може да се счете за намеса. След това Съдът преминава към изследване дали тази намеса може да бъде оправдана с оглед на ограниченията на гарантираното право на лична неприкосновеност, допустими съгласно алинея 2 на чл. 8. За да е оправдана по ал. 2, намесата трябва да бъде „предвидена в закона”, да преследва една или повече от легитимните цели, разписани в тази алинея, и да е пропорционална на въпросните цели. Това е тестът за преценка, който Съдът прилага, за да реши дали правата по чл. 8 са били ограничени правомерно. За намирането на нарушение е достатъчно неизпълнението на дори и само едно от посочените условия. :
Намесата в гарантираното право на личен и семеен живот, дом и тайна на кореспонденцията ще бъде „предвидена в закона”, ако, на първо място, има основание във вътрешното законодателство. Терминът „закон” следва да се разбира в неговия „материален”, а не формален смисъл. За тази преценка се взема предвид „законът” като действащ акт, но също и тълкуването му от компетентните съдилища184. Не е достатъчно обаче оспорваната мярка да има основание съгласно националния закон. Оценява се също качеството на закона, като се изисква той да бъде достъпен за заинтересуваното лице, което при това трябва да има възможност да предвиди последиците му за себе си185. Законът трябва да бъде достатъчно ясен в своите определения, за да даде на гражданите съответно указание за обстоятелствата, при които властите могат да прибягват до намеса в упражняването на правото на личен живот186. неограничената свобода на действие на изпълнителните органи, предвидена в закона или призната от съдилищата в области, засягащи основните права, противоречи на принципите на правовата държава. Законът следва да указва с достатъчна яснота обсега на всяко дискреционно правомощиена компетентните власти, както и начина на упражняването му, така че да се предостави адекватна защита срещу произволно вмешателство в правото на неприкосновеност. Вътрешното право трябва да предвижда мерки на правна защита срещу произволна намеса на властите в правата по чл. 8 от Конвенцията187.
Ограничението на правото на личен и семеен живот винаги трябва да преследва поне една от следните легитимни цели, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 2 от Конвенцията: интереса на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, предотвратяване на безредици или престъпления, защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Властите имат известна свобода на преценка как най-добре да гарантират и защитават тези легитимни цели. При тази преценка обаче те следва да действат в унисон с разпоредбите на Конвенцията и юриспруденцията на Съда.
Това означава, че ограничението на гарантираното право трябва да е следствие на належаща обществена нужда и да е пропорционално (съразмерно) на преследваната законна цел, т.е. да не е прекомерно. В практиката си Съдът съпоставя правата на лицата и интересите на държавата; той преценява интензивността на намесата и дали с нея е засегната самата същност на правото; колкото по-съществена е намесата, толкова по-значима или неотложна трябва да е нуждата, за да може да я оправдае188. В юриспруденцията си Съдът определя дали предприетите от властите мерки са „необходими в едно демократично общество”, като изследва наличието на ефективни гаранции срещу злоупотреба или произвол съгласно националното законодателство на съответната държава и като проверява как тези защитни мерки са приложени във всеки конкретен случай. Съдът взема предвид дали компетентните власти са предприели нужните действия, за да сведат до минимум намесата в правата на индивида, гарантирани от чл. 8. Освен негативното задължение да не се намесва неправомерно и произволно в личната сфера на лицата, Съдът приема, че държавата има и позитивно задължение в определени случаи да предприема активни действия, за да осигури защита на правата по чл. 8, дори и в отношенията на частните субекти помежду им189. Според Съда такова позитивно задължение съществува, когато са засегнати важни права на гражданите и засягането е съществено190. Той взема предвид и дали е налице консенсус или общ подход на държавите членки на Съвета на Европа в дадената сфера.
А. Защитата на личния живот на публичните личности Оправдано е по-голямото обществено внимание и съответно по-съществената намеса в личния живот на публичните личности. От своя страна те следва да са по-толерантни към намесата на обществото в личния им живот. Статусът „публична личност” се свързва със заеманата от лицето позиция, извършваните дейности, ролята му в публичния живот, влиянието му върху обществените събития. Това са „лицата, заемащи обществени длъжности и/или използващи публични средства, както и в по-широк смисъл всички, които играят определена роля в публичния живот, било то в политиката, икономиката, изкуството, социалната сфера, спорта или всяка друга сфера”191. Въпреки че тези лица са обект на по-голямо обществено внимание, те не губят неприкосновеността на личния си живот. Не съществува право да се знае всичко за всеки, включително и за публичните личности. Обратното би било тоталитаризъм192. Така тяхното право на личен живот също може да бъде нарушено чрез разкриване на лични обстоятелства от живота им. Трябва да се прави разлика между информация, значима за обществения дебат, и такава, която просто задоволява любопитството на хората. Не всеки аспект на личния живот на публичните личности трябва да е обществено достояние. Информация от обществено значение съставляват данни, които са в контекста на политическия и въобще обществения дебат”193, докато просто любопитната информация влияе единствено върху авторитета и достойнството на лицата. Най-толерантни към намесата в личния им живот следва да са политиците и висшите държавни служители. Понякога дори съвсем интимна информация – например здравословното състояние – може да представлява въпрос от обществен интерес, тъй като има значение за способността да се изпълняват държавните функции. ЕСПЧ например приема, че разкриването на информация за раковото заболяване на френския президент Франсоа Митеран след смъртта му е оправдано194. Съдът подчертава, че обществото има право да бъде информирано за здравословното състояние на държавния си глава, тъй като тази информация засяга пряко изпълнението на свързаните с поста функции и въпроса за възможността той да бъде заеман от някой, който знае за сериозността на заболяването си. Същевременно разпространението на просто любопитна информация – например слухове за интимни контакти – не следва да бъде защитено. Съдът приема например, че публикуването на информация за сексуалните взаимоотношения и твърдяната изневяра на съпругата на австрийския президент Томас Клестил е безполезна клюка, която няма връзка с изпълнението на управленските функции на президента195. Б. Невмешателство в личния живот на публични места Съдът е отбелязвал, че дори на публични места лицата могат да имат „оправдано очакване” за невмешателство в личната им сфера. Например направени на публични места снимки на сцени от ежедневния живот дори на лица, упражняващи публични и представителни функции, , в определени случаи могат да представляват прекомерно вмешателство в личния им живот196. Така Съдът намира, че Германия не е предоставила адекватна съдебна защита на принцесата на Монако, Каролина фон Хановер, относно публикувани в таблоидни вестници снимки от нейното или на семейството й ежедневиена публични места197, които не касаят упражняването на публичните й функции. Съдът подчертава, че снимките на принцесата изобразяват ситуации от чисто личен характер, някои дори заснети скришом, и не допринасят за публичния дебат, тъй като се отнасят изцяло до детайли от личния й живот, когато не изпълнява държавни функции. Не може да се приеме, че съществува оправдан обществен интерес да се знае къде се намира принцесата и как се държи на публични места в личния си живот, дори и когато се появява на места, които не би могло да се считат за уединени. Това важи още по-силно за хора, които не са публични личности, а са попаднали по случайност и без сългасието им във фокуса на общественото внимание, като например жертви на инциденти или престъпления, обвиняеми или осъдени по общественозначими дела. Така например Съдът критикува ситуацията, при която ликът на човек, случайно попаднал в камерите за обществено наблюдение, впоследствие е широко използван, в редица медийни материали и телевизионни предавания, без негово съгласие и без след това властите да са му предоставили адекватна защита 198. В. Следене и подслушване за целите на разследването Намеса в личната неприкосновеност е налице при действия на органите по разследването за разкриване и предотвратяване на престъпления чрез следене и подслушване на лицата. Тази намеса няма да бъде „предвидена в закона”, когато законът не дава достатъчно гаранции срещу произвол. По отношение на следенето със специални разузнавателни средства ЕСПЧ изисква законите да предвиждат минимални гаранции с цел избягване на злоупотреби – посочване на престъпленията, за чието разкриване и предотвратяване могат да се използват СРС, максимални срокове за използването им, процедури за тяхното използване, съхраняване и унищожаване на информацията199. Така българският закон за СРС е критикуван от ЕСПЧ заради липсата на последващ контрол върху използването на СРС от страна на независим и външен за службите орган, който да следи дали средствата са прилагани според нуждите на разследването и дали събраната информацията е унищожена в законния срок, ако се е оказала безполезна200. Установена е пълна липса на външен контрол, защото тогава правомощия да регулира използването на СРС е имал единствено министърът на вътрешните работи. Критикувана е и липсата на уредба за съхранение и унищожение на информацията, както и на гаранции за уведомяване на следените лица след отпадане на опасността разкриването да навреди на разследването201. Следенето не само с традиционни средства, но и със съвременни такива като GPS също трябва да отговаря на изискванията намесата да е предвидена в закона и пропорционална на преследваните цели. ЕСПЧ подчертава, че при разследване на тежки престъпления, например тероризъм, проследяването на движението на заподозрените чрез GPS система не нарушава правото им на личен живот, ако законът предоставя достатъчно гаранции срещу произвол. Освен това този вид следене разкрива много по-малко информация, отколкото другите методи на визуално или акустично наблюдение, като подслушването например, които дават достъп до разговорите и мненията на заподозрените202. Г. Проверка на кореспонденцията Следенето на кореспонденцията на лицата също е намеса в тяхното право на лична неприкосновеност. Например отварянето от затворническите власти на писма до лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода или задържано под стража, нарушава правото на неприкосновеност на кореспонденцията по чл. 8 от Конвенцията. Съдът признава, че контролът върху кореспонденцията на тези лица има за легитимна цел предотвратяването на безредици и престъпления по смисъла на чл. 8, ал. 2 от Конвенцията. По дела срещу България Съдът подчертава, че що се отнася до изискването за пропорционалност, проверката на затворническата кореспонденция, предвидена в предишния Закон за изпълнение на наказанията, не е съчетана с необходимите гаранции за защита от произвол, тъй като се дава възможност да се проверява систематично цялата кореспонденция на лицата, без оглед на характера й 203. Такава практика Съдът намира за недопустима, тъй като тя не се основава на конкретни подозрения, а на хипотетична вероятност за злоупотреба. Претърсването и изземването на кореспонденцията на адвокат при разследване на престъпление също ще е непропорционална, когато се изземва цялата кореспонденция без оглед на характера й, включително и такава, която съдържа информация, представляваща защитена от закона адвокатска тайна204. Д. Експулсиране на чужденци и намеса в личния и семейния им живот Чужденците често стават обект на различни мерки и ограничения (експулсиране, забрана за влизане в страната и др.), които се приемат от властите с цел да защитят националната сигурност и обществения ред и които като резултат засягат техния личен и семен живот205. ЕСПЧ изисква тази намеса да отговаря на преследваната от закона цел – т .е. защитата на националната сигурност или обществения ред, и да не е прекомерна, ненужно голяма. Изисква се на чужденците да бъдат предоставени достатъчно гаранции срещу произвол; те трябва да имат възможност да обжалват пред съд приетите спрямо тях мерки, дори и когато става въпрос за национална сигурност, и този съдебен контрол трябва да е ефективен - съдът, разглеждащ делото, да извърши не само фиктивен и формалистичен, а цялостен контрол на основанията, мотивирали административните органи да предприемат съответните мерки спрямо чужденеца206. Националният съд трябва да направи задълбочена преценка на основанията на административните власти да налагат мерките по съображения за национална сигурност, да прецени дали реално е съществувала опасност за националната сигурност и дали наложените мерки са пропорционални. Лицата следва да имат възможност да се запознаят с причините и фактическите съображения на властите за налагане на мерките и съответно да се защитават срещу тях. В тази връзка Съдът отбелязва: „Дори когато е заплашена националната сигурност, принципите за законност и правова държава в едно демократично общество изискват мерките, засягащи основните права на човека, да са предмет на състезателна процедура пред независим орган, компетентен да разгледа основанието и доказателствата за решението, като при необходимост може да има процедурни ограничения за използването на класифицирана информация. Лицето трябва да може да оспори твърдението на органите, че е заплашена националната сигурност. … [Н]езависимият орган трябва да може да реагира в случаите, когато позоваването на това понятие не е реално базирано на факти или разкрива тълкуване на „национална сигурност”, което е незаконно, противоречи на здравия разум или е произволно”207. Е. Защита на името Съдът напомня, че името на лицето е основен начин то да се идентифицира в обществото и основен аспект от личния му и семеен живот. Освен това правилата за носенето на имена, включително на фамилното име, трябва да бъдат еднакви и за двата пола. Така законовите пречки омъжена жена да носи и изпозва моминското си име като свое фамилно име, вместо името на съпруга си, нарушават забраната за дискриминация във връзка с правото на личен живот208. Съдът подчертава развитието в международен план по признаването от държавите на равно право на семейните двойки в избора на фамилното име и право да се носи предбрачното име. Съдът подчертава още, че в държавите от Съвета на Европа общото семейно име не е изискване или гаранция за стабилитет на семейството, а постигането на цели като поддържане на гражданските регистри може да стане и с по-малко увреждащи личността правила209. Нарушение на забраната за дискриминация във връзка с правото на личен и семеен живот е налице и когато законодателството относно избора на семейна фамилия в държавата, в която живеят съпрузите от смесен брак, прилага по-неблагоприятни правила за съпруга, който не е гражданин на тази държава, в сравнение със съпругата, която е нейна гражданка – съпругът чужденец не е могъл да остане само със своята фамилия, което обаче би било възможно, ако той беше с швейцарско, а съпругата му с чуждо гражданство210. Такова различно третиране не е оправдано и е дискриминационно по отношение на смесените бракове. Съдът отбелязва, че сред държавите членки на Съвета на Европа съществува консенсус по отношение на равенството между съпрузите при избора на семейна фамилия, а ООН насочва усилията си към гарантиране на правото на всеки съпруг да запази своята фамилия и да има равно право при избора на семейната фамилия. Ж. Замърсяване, шум, обезпокояване на дома Държавите имат позитивно задължение да предприемат мерки за опазване физическия интегритет на гражданите, когато съществува опасност за здравето им или то се засяга вследствие на индустриално и екологично замърсяване. Съдът е приел, че чл. 8 се прилага в такива случаи211. Ако властите бездействат да ограничат замърсяването или пък жалбоподателите и семействата им са били принудени да живеят близо до замърсяващата индустрия и тяхното здраве е било засегнато, Съдът намира, че властите не спазват баланса между обществения и личния интерес, в нарушение на правото на лицата на личен и семеен живот и на дом по чл. 8 от Конвенцията. Например въпреки данните за 20-кратно надвишаване на допустимото съдържание на тежки метали във въздуха, водата и почвата вследствие на дейността на фабрика за стомана в Румъния властите не предприемат адекватни мерки да ограничат замърсяването; Съдът намира, че това е в противоречие с тяхното позитивно задължение да защитят здравето на гражданите212. Той отчита социалните съображения на властите за нуждата от фабриката, която е най-големият работодател в тази част на страната, ноприема, че подобен аргумент не може да взима превес над правото на жителите на здравословна среда. С оглед на сериозните и доказани последствия от замърсяването върху здравето на хората, държавата е била длъжна да вземе мерки за защитата им. Същевременно Съдът изисква да бъдат представени доказателства за опасността за здравето или реално засягане на здравето, въпреки че не се налага лицата да доказват причинна връзка между замърсяването и засягането на здравето. Няма нарушение на чл. 8 например при изпълнението на план за рекултивиране на хвостохранилище, тъй като не е доказано да има влошаване на здравето на жалбоподателя или на близките му, нито че твърдяното замърсяване на околната среда е повишило нивото на заболеваемост във въпросното населено място213. Съдът е извел и позитивни задължения на държавите да ограничават прекаления шум, трафик и друг вид безпокойство, когато те засягат прекомерно правото на неприкосновеност на дома. Той посочва няколко критерия, на които се основава преценката му в такива случаи – интензитет и продължителност на безпокойството, неговото физическо или психическо влияние върху лицата, общият му контекст и дали причинената вреда е пренебрежима в сравнение с вредностите на средата, присъщи на живота в съвременния град. Например правото на неприкосновеност на дома е нарушено при неограничаване от страна на държавата на сериозния уличен трафик пред дома на жалбоподателя, който е бил принуден да търпи прекомерно неудобство (вибрации, замърсяване, миризма) през един продължителен период от време214. Непредприемането на подходящи мерки от държавата, за да бъдат предпазени жалбоподателите от причиненото им безпокойство с голям интензитет от функционирането на незаконен компютърен клуб в жилищния им блок, или пък заради прекомерния шум през нощта от близките нощни заведения, продължил няколко години, е попречило мирно да упражняват правото си на дом215. З. Задължение на държавата да защити личния живот при домашно насилие ЕСПЧ посочва, че по чл. 8 от Конвенцията държавата има позитивното задължение да защити физическия и психически интегритет на дадено лице от посегателства от страна на трети лица. Съдът изисква от държавите да предоставят ефективна защита на жертвите на домашно насилие, най-често жени и деца – в противен случай държавата е в неизпълнение на задължението си за защита правото на личен живот и личен интегритет на жертвите. Държавата следва да изработи и прилага адекватна законова рамка, предоставяща защита срещу актове на насилие от частни лица216. Властите трябва да действат адекватно, за да осигурят незабавна защита на лицата в нужда, както и да санкционират насилственото поведение на съпруг, когато има данни за неговото агресивно поведение спрямо други членовете от семейството, включително децата217. В такива случаи властите не могат да останат пасивни, като просто приемат, че се касае за „личен спор”. Съдът критикува също и мудността на съдилищата при произнасянето им по привременни мерки за грижата за детето – те са длъжни да действат незабавно, когато има обстоятелства, които могат да се отразят вредоносно на развитието на детето (напр. агресивно поведение на бащата)218. В определени тежки случаи Съдът намира и нарушение на задължението на държавата да защитава лицата от изтезание и нечовешко и унизително третиране по чл. 3 от Конвенцията219. Съдът е намирал в тази връзка и нарушение на забраната за дискриминация по чл. 14 от Конвенцията, като е приемал, че при домашното насилие е извършена дискриминация по полов признак заради бездействието и толерирането от страна на власти на домашното насилие над жени220. И. Аборт и евтаназия ЕСПЧ приема, че отговорът на въпроса кога започва един живот е в рамките на свободата на преценка на държавите и че в Европа няма единна научна и легална дефиниция на началото на живота221. По отношение на правото на аборт той подчертава, че чл. 8 от Конвенцията не може да бъде тълкуван в смисъл, че дава право на аборт. Същевременно обаче забраната на абортите попада в обхвата на правото на зачитане на психическия и физически интегритет, а оттам и на личния живот на жените. Съдът приема, че забраната на абортите, която съществува в някои европейски държави, не е в нарушение на правото на личен живот на жените, на които се налага да пътуват в чужбина, за да направят аборт по здравословни или икономически причини222. Така по ирландския закон абортът е забранен и е престъпление и може да се извърши само ако в резултат на бременността съществува реален и сериозен риск за живота на майката (а не само за здравето й). Жените имат право да пътуват в чужбина, за да направят аборт, и имат право на медицинска помощ в Ирландия преди и след аборта, което е дало основание на Съда да приеме забраната на аборта за оправдана223. Тази забрана обаче може да е в нарушение на правото на личен живот, когато жената не е разполагала с ефективно средство да докаже, че бременността й е опасна за живота й224. Съдът е намерил за проблематично и приложението на полския закон, който също забранява аброта, като разрешава медицински аборт при опасност за живота и здравето на бременната. Съдът критикува страната заради неосигурените на практика достатъчно гаранции и процедури, които да позволят своевременно да бъде определено дали жените отговарят на условията за такъв аборт или не225. ЕСПЧ приема също така, че по принцип правото на лицата да решат кога и по какъв начин да прекратят живота си, ако са в състояние свободно да вземат решение за това, е един от аспектите на правото на личен живот, гарантирано от чл. 8 от Конвенцията226. Относно наказателното преследване на лицата, подпомагащи самоубийството на човек, който желае да прекрати живота си, но се нуждае от помощ (асистирано самоубийство), Съдът намира възможността за налагане на наказателна санкция за пропорционална и оправдана съобразно сериозността на акта и важния защитен интерес – правото на живот227. Съдът подчертава, че държавите разполагат с широка свобода на преценка да регулират въпросите, свързани с асистираното самоубийство, като посочва, че повечето страни-членки на Съвета на Европа предвиждат засилена закрила на живота в тези случаи. Невъзможността на лице, което иска да прекрати живота си, да се сдобие без рецепта с психотропно вещество, за да извърши самоубийство, също е намерена за ненарушаваща правото на личен живот по чл. 8 от Конвенцията228. Съдът е на мнение, че случаят засяга позитивното задължение на държавата да осигури възможност за достойна смърт, но подчертава, че това задължение е в зависимост и от останалите разпоредби на Конвенцията, най-вече правото на живот и закрилата на лицата в уязвимо положение. Съпоставяйки желанието на жалбоподателя да се самоубие по безболезнен и достоен начин и легитимната цел за ограничаване на достъпа до психотропни вещества – предотвратяване на прибързани решения за самоубийство и на злоупотреби, особено възможни в страна като Швейцария, където асистираното самоубийство е по принцип разрешено – Съдът заключава, че балансът не е нарушен с поставянето на изискване за предварителна консултация с лекар и получаване на рецепта229. Й. Правото на личен и семеен живот на хомосексуални и транссексуални лица Макар да признава, че отношенията на хомосексуалните двойки попадат в обхвата на правото на семеен живот, Съдът не задължава държавите-членки на Съвета на Европа да осигурят на тези двойки право да сключват брак230. Той отбелязва, че държавите са в най-добра позиция да преценяват нуждите на обществото в тази сфера, с оглед на това че бракът има своите трайни социални и културни корени, които се различават в различните общества. Поради това не намира нарушение на правото на семеен живот на такива двойки, на които е било отказано да слючат брак. Отказът на властите да разрешат осиновяване от жена, която има интимна връзка с друга жена, когато отказът се е основавал основно и предимно на нейната хомосексуалност, е нарушение на забраната за дискриминация във връзка с правото на личен и семеен живот по чл. 8231. Отказът да се предоставят родителските права на баща с аргумент, че той е хомосексуален и живее с друг мъж, както и че детето следва да живее в традиционно семейство, е приет от ЕСПЧ за нарушаващ забраната за дискриминация във връзка с правото на личен и семеен живот232. По отношение на транссексуалните Съдът развива практиката си в тази област, като най-значимото решение е това по делото Кристин Гудуин с/у Обединеното кралство, в което той намира, че липсата на правно признаване на промяната на пола на жалбоподателката, включително във връзка със социалното осигуряване, пенсионните права и невъзможността да сключи брак, представлява нарушение на правото на личен живот233. Каталог: media -> documents documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда documents -> Media information documents -> Бюлетин съдебна практика по documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили documents -> Бюлетин съдебна практика по Изтегляне 1.74 Mb. Сподели с приятели:
|