Георги Константинов емигрантски спомени том 4
Изтегляне 7.39 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ПРОГРАМА НА СОЦИАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ НА ИЗТОК
- Нашите революционни лозунги
- НЕПРОТИВОРЕЧИВОСТ МЕЖДУ СТРАТЕГИЧЕСКАТА ЦЕЛ И ТАКТИЧЕСКИТЕ ЗАДАЧИ НА ЕДНА АНАРХИСТИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦИЯ.
- ТРЯБВА ДА ОРГАНИЗИРАМЕ СЕБЕ СИ
- Вестите, които донасяше след всяко свое завръщане не бяха окуражаващи
- Очакванията ми се засилиха, когато и метрополията беше на път да се озове в “окото на циклона”
- Пояснителни бележки-2016.
- ИНТЕРМЕЦО: ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ В КУХНЯТА НА КАНИБАЛИТЕ
- Целта на ЛД беше в изпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи № 1/80 от 08.06.1083 г.
- Важна NB-2016
| § 51
Колкото и неравни да са днес силите ни, в крайна сметка победата ще бъде наша, защото нашите цели са в унисон с действителните нужди на социалното, икономическото и културното развитие на личностите, обществата и света, с перспективите, които се очертават пред обединения човешки род през идните векове. В периода от няколко години или десетилетия, които ни отделят от победата на Социалната революция, нашата ГЛАВНА СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ си остава постигане и гарантиране на НЕЗАВИСИМОСТТА на пробудените за социални акции части от работническите класи. НЕЗАВИСИМОСТ, както спрямо борещите се за властта в Кремъл и колониалните столици – фракции на държавния капитал, така и спрямо подготвяните с помощта на “Запада” течения, групи и организации, чиято задача е стъпаловидната реставрация на частния капитализъм, ако ли не и на предреволюционния монархизъм в Русия или на фашизоидните режими в колониите с техните “Бог, Цар и Родина”, съответно изтупани от праха и модернизирани по един, да речем испански маниер... § 52
Предварително условие за постигане на идейната и организационна независимост на пролетариата спрямо казионната идеология на марксизма и увеличението на революционния му капацитет за борба с държавнокапиталистическата диктатура, е допълването на анархокомунистическата теория и практика с критичния анализ на методите и резултатите от досегашните класови борби на Изток и в света, и проектирането им върху настъпващите десетилетия на граждански войни и социални революции и всестранната подготовка на бойците, особенно на младежта за тях. § 53
Ефикасно, следователно планомерно, организирано и систематично в сегашните условия, това може да бъде извършено само НЕЛЕГАЛНО! Затова задача № 1 е пропагандата ни за необходимостта от създаване на нелегални идейно-революционни групи в населените пунктове и легални, полу- или изцяло нелегални (в зависимост от съотношението на силите в различните части на Империята) КОНФЕДЕРАЦИИ НА ТРУДА, с техни ядра в предприятията, селските стопанства, учреждения, учебни заведения и институти и НАЙ-ВЕЧЕ В КАЗАРМИТЕ! § 54
Създаването на идейни революционни групи и независими от държавата и партиите синдикати, трябва да се придружава в кулминационния период на кризата от поява на производствени и териториални съвети за самоуправление (подобни на тези от 1956 г. в Унгария) с участието на всички слоеве на пролетариата от индустрията, земеделието и услугите, както и делегати на учащите се и войниците. Тези органи на самоуправлението, излъчени от общите събрания, трябва да обхванат всеки населен пункт. Вътре в тях, трябва да работим за приемането на нашата програма, стратегия и тактика, чиято цел е изтласкване, изпразване от съдържание и ликвидиране на държавната организация и ръководство във всички обществени дейности. Там трябва да се разработят в детайли, да се степенуват и периодизират всички революционни мерки, които са необходими с оглед бързо изменящите се събития в Империята и в света. Чрез тях трябва да се извърши мобилизацията на стомилионния пролетариат около ясно формулираните и конкретни задачи на нашата революция, за чието провеждане е необходимо да се събуди инициативата на изключените до сега от решаването на историческите и обществени проблеми “нисши” слоеве. § 55
Създаването на такава организазионна мрежа от териториални и производствени съвети и превръщането им в органи на съзнателната революционна борба срещу държавния капитал и неговата диктатура ще направи възможно ликвидирането на политическите, икономическите и духовните институции на властта и преминаването към ИЗГРАЖДАНЕ НА САМОУПРАВЛЯВАЩА СЕ ФЕДЕРАЦИЯ НА ОБЩИНИТЕ (КОМУНИТЕ), ЧИИТО СКЕЛЕТ И МУСКУЛАТУРА ЩЕ ОБРАЗУВАТ ВЪОРЪЖЕНИТЕ ГРУПИ, КОЛОНИ И КОРПУСИ, СЪЗДАДЕНИ В ПРОЦЕСА НА БОРБАТА ОТ ОБЩИТЕ СЪБРАНИЯ НА ВЪСТАНАЛИЯ ПРОЛЕТАРИАТ. И едва тогава календарът ще сочи ДЕН ПЪРВИ НА ЗАПОЧВАЩАТА АНАРХОКОМУНИСТИЧЕСКА РЕВОЛЮЦИЯ В СВЕТА! § 56
Паралелно с работата по създаване на нелегални революционни организации и синдикати, вниманието ни трябва да се насочи и към десетките хиляди клубове, дискусии и инициативи, които се предприемат днес в СССР и сателитите му, като помним, че макар и повечето от тях да са свързани с разните фракции на господстващата класа или ако не са създадени, са инфилтрирани от агентите на КГБ, това е теренът за нашата революционна пропаганда (органът на ц.к. на к.п.с.с. в-к “Правда” публикува неколкократно уводни статии и материали срещу тях, което свидетелства, че в днешното раздвижване на духовете и стъписаността на партийните ръководства пред кризата, държавата и нейните институции са на път да изгубят контрола над тези клубове и че с навлизането на повече работнически елементи в тях, ще може да се работи за превръщането им в легални и полулегални огнища на революционния пожар) и че, въпреки рисковете от оголването ни пред агентите на полицията, трябва да работим за олевяването и радикализирането им и за изхвърляне на шпионите на властта от тях. Колкото повече се разгъва в дълбочина и ширина революционният процес, толкова повече нови, латентни и открито враждебни до този момент слоеве и сили ще стават “чувствителни” и възприемчиви за нашите “утопии”. Както в миналите революции нисшето духовенство и разорените дворяни преминаваха от другата страна на барикадата, така ще бъде и с най-нисшата част на губещата почва под краката си бюрокрация от всички ведомства. Без да се правят каквито и да е идейни компромиси, една от целите на нашата пропаганда трябва да бъде спечелването на част от нея и неутрализирането на друга с оглед ИЗОЛАЦИЯТА НА НОМЕНКЛАТУРАТА И НЕЙНАТА ВЪРХУШКА. § 57 Тези задачи са колосални и същевременно елементарни. Тяхното решение обаче е невъзможно без да дадем положителен отговор на редица въпроси, които разделят действителния революционер от опортюниста. Сред тях е основния: Ако притежаваме теория за революционните цели, организация и акции (макар и да не е “съвършенна”), можем ли и трябва ли да пристъпим сега към разпространението й вътре в Империята, с оглед създаване на нелегални групи и организации, съобразно тази теория, във време, в което все още го няма движението на масите (без да говорим за “благоприятната международна обстановка”) или трябва да изчакваме? И ако теорията, с която разполагаме, не може да издържи на съприкосновението с ПОЛИЦЕЙСКАТА РЕАЛНОСТ, това не означава ли, че трябва да работим за създаване на НОВА ОРГАНИЗАЦИОННА ТЕОРИЯ, ПОЛЗВАЙКИ СЕ ОТ ЦЯЛИЯ ДОСЕГАШЕН ИЗТОЧЕН И СВЕТОВЕН ОПИТ, от цялата творческа мисъл на тези, които са привърженици на революционния метод на действие и решение на социалния въпрос; на пренасянето на тази теория (с проблемите на конспиративността, нелегалността, методите на измамване бдителността на властта, на париране на предателствата и т.н.) сред работническата и учаща се младеж и ИЗПРОБВАНЕТО Й, НЕЗАВИСИМО ОТ РЕПРЕСИИТЕ? Отказът от положителен отговор на тези въпроси и от разработване на теория на революционната организация в днешната обстановка и от практическа организационна работа сред потиснатите и експлоатирани класи и тяхната млада генерация, е равносилен на капитулация пред диктатурата и предателство спрямо анархистическите идеали. И това е вярно и тогава, когато някои подменят революционната работа за решаване на тези най-належащи въпроси на днешния ден с яловите си, като библейска смоковница, схеми и картинки на обществото “след падането на болшевизма”. Иначе, не ни остава друго, освен да си легнем, завием през глава, да “развиваме” под юргана скопени идеи и да мечтаем за пробуждане на масите и за пришествието както казваше Федерика Монсени на “великото неизвестно” и на... Годо. § 58
С тези, които са съгласни с направените в проекто-резолюцията очертания на революционната перспектива, следва да разработим план на темите и задачите, свързани с теоретичната и пропагандна работа и разпределянето им между отделните другари или групи, като всеки поеме своя дял от ангажименти, защото този род революционна работа и в миналото – от времето на Бакунин и Ботев – е била възлагана на силите в емиграция, в условията на реакция и деспотизъм... Част от задачите ни спрямо “Изтока”, изложени в проекторезолюцията, макар и формулирани в нея, могат и трябва да бъдат коригирани и допълнени с колективните ни усилия. Аналогични резолюции трябва да се изработят и приемат за оценката на положението в света на монополистическия и финансов капитализъм с неговата парламентарна демокрация, както и за “Третия свят” с цялото му разнообразие. Необходимо е да създадем ПРОГРАМА НА СОЦИАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ НА ИЗТОК, като ползваме теоретичното наследство, оставено от Прудон, Бакунин и Кропоткин, както и историческия опит от Парижката Комуна през Руската и Испанска до Унгарската революция, като ги актуализираме съобразно днешното ниво на развитие на нашите страни и интегрираме в тях исканията на масите, които в революционни периоди често изпреварват с творчеството си теориите. Нашите революционни лозунги трябва да бъдат изведени не от предвзети съждения за това кое е и кое не е “правилно”, а от предишния и днешен революционен опит, подчинявайки ги на една цел – РАЗРУШЕНИЕТО НА ДЪРЖАВАТА! По същия начин трябва да разработим началата на функциониране на революционната организация, съобразно конкретните условия – в емиграция и в Империята, като ги отлеем в съответен организационен устав. Открито поле за работа са и стратегическите и тактически въпроси, като помним, че безусловно изискване тук е НЕПРОТИВОРЕЧИВОСТ МЕЖДУ СТРАТЕГИЧЕСКАТА ЦЕЛ И ТАКТИЧЕСКИТЕ ЗАДАЧИ НА ЕДНА АНАРХИСТИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦИЯ. (Тактиката се състои в събиране на силите и средствата, с оглед спечелването на отделните сражения в класовата борба, а стратегията – в използването на отделните спечелени сражения за победата на революцията.) Но, за да бъде резултатна работата ни в изброените области и за да сме в състояние да доведем пропагандата си до знанието и съзнанието на колкото може по-широки кръгове от работническите класи в Империята, част от която е и България, за да се превърнем в тяхен организатор, ТРЯБВА ДА ОРГАНИЗИРАМЕ СЕБЕ СИ, да създадем революционна организация! Затова нашият повик е:
Не беше по-обнадеждаващо и положението на Запад. През 15-годишното ми пребиваване там и най-вече в “люлката на революциите” – Франция нищо не оправда миналата й слава, нито веднъж не се чу вика на буревестника. Тогава? Тогава очаквах, че кризата в следващите 60 години, начиная от Оруеловата “1984”-а ще продължи да се задълбочава и към 1984 + 60 + Δ 5 (допустимата грешка от 5 години), т.е. в десетилетието определено от 2044 + 5 (т.е от 2039-та до 2049-та) както бях озаглавил, намиращата се в резюме проектирана книга, революционната буря ще се разрази над прекалено остарялия “наш” свят. С оглед тази перспектива работих по моята формулировка на революционна ситуация, която завърших в началото на следващата 1989 г., когато първата вълна на очакваната световна криза достигна кулминационната си точка и “Империята на злото” се срути. За оправдание на оптимизма ми ще кажа, че в своите прогнози не упоменавах срокове – нито в горния интервал, нито в по-близки до нас години, но считах през целия си живот, мисля го и сега, че бурята не трябва да завари нас или бъдещата генерация революционери в положението на онези евангелски девици, в чиито кандилници нямало налято масло и поради това не могли да светнат. Тоест, понеже нямахме теория (модел) с чиято помощ да датираме по-точно революционните събития, както това става чрез моделите, с които правят метеорологични прогнози, твърдях (и твърдя), че е нужно да бъдем в перманентна готовност, което означава, че трябва изпреварващо да сме създали, макар и в ембрионален вид ядрата на революционната организация, от които да се родят бойните единици на утрешната армия на социалната революция. В светлината на такава перспектива виждах и виждам нашите пропаганда, агитация и организационна дейност, подчинени на горната цел. Затова почти във всяка статия напомняхме необходимостта от организиране и отправяхме апели да се противопоставяме на всичко, което може да породи отчаяние, резигнация и капитулация или както казвала Роза Люксембург: “Да правим каквото трябва, пък да става каквото ще!” (Тя следваше този си девиз и загина в 1919 г., подобно стотици хиляди наши другари “в битките с кървавата ретроградност”.) Следването на такава линия предполагаше на първо място безкомпромисна борба с опортюнизма в собствените ни редове, особено във време, когато надвисваха буреносните облаци. Мисля, че тези редове обясняват думите и делата през цялия ми живот. Оставям на младото поколение и на историята да отсъдят имал ли съм право, а докато ме съдят, ще продължа пътя, по който вървя вече много десетилетия.
1) Във формулираните тезиси и заетите позиции нямаше никаква наука, те бяха по-скоро интуитивни ориентири. 2) Считам, а и сега мисля, че пред човечеството не стои друга алтернатива, освен: една “модерна” Римска (или няколко Оруеловски империи) или Социална революция. Дори да надделее първата възможност, тя не ще бъде финалът на човешката история. Това в крайна сметка или ще доведе до втората възможност, или до изчезването на човешкия род… 3) Наред с конспекта или планът на поменатата книга 1984 + 60 + Error5, нейни отделни параграфи и глави (някои от които с размерите на брошури) разработвам през целия си живот и навярно няма да я завърша, защото имам съзнанието за необходимостта тя да бъде колективен труд, при това не само локален, български. В “заглавието” й - 60 отговаря на 60-те века политическа история, за която един американски генерал, за да охарактеризира съвременните й скорости, казваше че една днешна година се равнява на век от миналото. Планът-резюме, което възнамерявам да издам и оставя в наследство на онези другари, който ще сметнат, че в него се съдържа някакво рационално зърно на развиващата се анархистическа теория, беше готов в 1977 г. (четири години след излизането ми на Запад). 4) Накрая, във връзка с тезата ми, че Социалната революция ще има за своя основа Роботронната (която заема централно място в моите разсъждения и писания) искам да добавя, че ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ДЕЛО НА... РОБОТИ. И още нещо за заключението от 2016 г.: – Защо завършвам с перифраза на “Фауст” за пущинака на теорията и за мъртвото дърво на страха и опортюнизма? Защото, под “сянката” му, ние прозяпахме най-голямата криза в историята на световния капитализъм през ХХ-ти век – тази в неговия край... ИНТЕРМЕЦО: ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ В КУХНЯТА НА КАНИБАЛИТЕ Продукцията на органите е обратно-пропорционална на засилването на кризата. Тя става все по-честа редкост и скоро съвсем ще секне. От 16.06.1988 г. са серия справки за моите “връзки” от страната и чужбина. Групата е изключително пъстра. В нея са включили приятели от затворите и емиграция, доносници и познати, на някои от които познанството ни може да им излезе през носа. Съществува недатиран “Списък на връзките на обект “Терорист” – ИР ГКГ: Роднински, които започват с... майка ми, вуйчо, брат и други – общо 6 броя, Членове на нелегалната терористическа организация от 1952 г. - 1953 г. – 7 броя, анархисти, един троцкист, земеделци, легионери, безпартийни и др. (общо 25 броя), повечето от които, както казат копоите, “не представляват оперативен интерес”. Ще отбележа тези, част от които, независимо от убежденията им, бяха истински мъже: Васил Народа, Христо Колев Йорданов, д-р Тодор Митев, Илия Кехайов, Иван Пандиев, Илия Минев, Стефан Вълков, Димитър Серафимов, д-р Петър Дертлиев, Димитър Михаилов Гачев, Стефан Пъков, Мирослав Иванчев Както и подлеците: Петър Пеев, Георги Василев, Петър Николов, Богоя Богоев, Васил Йоцов, Стефан Бангиев, Иван Раленков, Теменуга Сталийска и т.н. И заемащите място между двете категории: Атанас Бекяров, Петър Бояджиев, Васил Зафиров, Иван Гуляшки, Климентина Илиева, митрополит Пимен...
(Важна NB-2016: Трябва да се отбележи и дебело подчертае, че заповед №1/80 на министъра е издадена цяла година и три месеца преди първите атентати през лятото на 1984 г., а антитерористичното дело “Тервел” е открито 8 (осем) месеца преди тях, като че ли министърът вече е знаел, че ще има атентати (sic!). И наистина, “извършителите” се появяват, като по поръчка и тяхното “установяване става непосредствена задача по делото”. Едно от основанията да се открие дело за терора на БВЕ, е твърдението на копоите, че аз (ГКГ) съм ръководител, плановик и вдъхновител на военната, диверсионна, контра-агентурна и терористическа организация при БОД (според VI у-ние ДС и ВГУ-ДС), освен това, съм и “Сердар” (според ПГУ-ДС), тоест главнокомандващ на армията от терористи, образувана, освен от българи, от испански и италиянски анархисти, от баски и бандата на Баадер-Майнхоф, сивите вълци и т.н. При такава терористическа биография, закриването на дела, като “Тервел” изглежда странно, още повече че останалите разработки срещу ми с “окраска терор” бяха активни поне още 10 или 18 години, ако вземем под внимание доклада на главния комисар и шеф на така нар. НСС - Иван Драшков пред парламентарната комисия по вътрешен ред и сигурност през месец март 2007 година, когато трябвяше да се бламира кандидатурата ми за членство в “Комисията по досиетата на ДС”. При тази картина, нямам ли основание да мисля, че атентатите в Пловдив, във Варна и други места са “запланувани” от ДС предварително и проведени от атентатори (и тримата турци), които, както се разбра, са били... агенти на ДС. И не може ли да се предполага, че ако те не са действали по заповед на вербовчиците си от ДС, най-малко са били манипулирани от тях или от други агент-провокатори, за да дадат повод и оправдаят репресиите във връзка с планирания така нар. възродителен процес от 1984 – 1989 г.???? !!!!) ИНФОРМАЦИЯ от 21.07.1988 г. През 1988 г. при мен идваха брат ми и братовчеда Митко с жена си, който макар и да не бе така гипсиран, като прежния път, трябва да го изключа, като “източник”, защото сигурно щеше да ми каже, както бе го сторил първия път. Отпускането му се е дължало на пришествието на Горбачов и компания. В разговора ни той съжаляваше, че баща му не е доживял до този момент, който цял живот очаквал. (NB: Вуйчо почина предната 1987 г. Едва ли точно това, което стана е очаквал, но да не го виня – не стана и Революцията, която аз очаквах почти толкова дълго, колкото той - “очовечаването на социализЪма”.) И така, информаторът - полк. Георги Фотев, н-к 05 отдел при Шесто – ДС, информира “йерархията”: “През лятото на 1988 г. наш “източник” посети Париж, където се срещна и разговаря с ГКГ. Бяха получени следните по-характерни данни: 1) Основна тема на водените разговори била “борбата” на обекта (NB: описана в незакритото ДОР “Терорист”), положението в страната и т. нар. Световна революция. Според него, тя щяла да започне след няколко години от източните страни, откъдето да се прехвърли на Запад. Причината щяла да бъде постоянно влошаващото се положение в икономиката на източните (“соц”)-страни. 2) ГКГ определил преустройството в СССР и НРБ, като поредната “демагогска маневра на комунистите”. (NB: Това е интерпретация на доносника – аз не съм толкова повърхностен, нито това е моят език.) 3) Нашироко развил тезата, че единствената сериозна сила в емиграция били анархистите – със силата на идеите си. Съжалявал, че сред тях няма млади хора, както в ПНР (Полша). Многократно подчертал своите “Трудове” в областта на анархизма, запознал източника и със своята “Антиистория”. Стремял се да изтъкне себе си като крупен теоретик на анархизма, а не дребен негов функционер. (NB: Единствената ми претенция е била поставянето на проблемите, за чието решение винаги съм апелирал за колективна работа!) Подчертавал, че акциите преминават и бързо се забравят, докато написаното оставало и за поколенията. (NB: Тъкмо обратното, аз винаги съм ценял революционното дело много по-високо от революционната дума!) 4) Константинов продължавал да бъде настроен крайно негативно срещу социалистическия строй у нас, за което говорил с подчертана умраза. (NB: Вашият Тодор Живков нарече социялизЪма - “недоносче”!) 5) Константинов нямал здрав вид. Финансово бил обезпечен, макар, че жилището му било обзаведено само с най-необходимото. Обстановката била занемарена – проличало, че обектът живее сам. 6) Преценката на източника е, че обектът е високоинтелигентен човек с подчертани наклонности към обществените науки и математиката. С годините у него се засилила привързаността към идеите на анархизма – в убежденията си стигал до фанатизъм. В тази насока проявявал необяснима последователност и наивност (NB: за такава наивност вашия Ленин казваше, че е по-лоша от грабеж!) Според източника това говори за наличие на определена маниакалност. (NB: Във всеки случай, не и за д-р Панглосов оптимизъм.) 7) Окончателният извод на източника е, че ГКГ е човек на мисълта, не и на действието. 8) Заявил за отношенията си с чуждите спец-служби (NB: и “нашенските”), че никога не би се продал – това било противно на убежденията, личността му и цялия му досегашен живот. Проличала естествената според агента неприязън към други емигранти, които “работили на американците за пари”. (NB: В тази “информация” колонелът нарича своя доносник АГЕНТ! Само не е ясно, защо екземпляр от доноса не е изпратен в РД /работното дело/ на агента? Дали сe касае за нов стил и форми на “работа”???) 1989 Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 7.39 Mb. Сподели с приятели:
|