Георги Константинов емигрантски спомени том 4
НАСТЪПИ “РЕШИТЕЛНАТА” 1989-а
Изтегляне 7.39 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ПОЛОЖЕНИЕТО В “Н”РБ И ИЗХОДА ОТ НЕГО ИЛИ НАШИТЕ ЗАДАЧИ
- Доколко разрушителната и конструктивна части на нашата революционна програма са верно отражение на доминиращите в съвременния свят и в общественото съзнание тенденции
- ПЪРВИ МЕРКИ НА СОЦИАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ.
- „политическото животно" на Аристотел е преход от маймуната към човека
- - Те са под организирания, пряк контрол на въоръжения народ
- ) Включване на всички в трудовия процес
- Анулиране на всички дългове и заеми направени от Б.К.П. и нейното правителство
- АНАРХИЯ ИЛИ СМЪРТ
- - САМОУПРАВЛЕНИЕ НА ВЪОРЪЖЕНИЯ НАРОД, ЦЯЛАТА “ВЛАСТ” НА ОБЩИТЕ СЪБРАНИЯ!
- ДА ЖИВЕЕ РЕВОЛЮЦИОННИЯ ФРОНТ НА ПРОЛЕТАРИАТА, НЕГОВАТА МЛАДЕЖ И ПОДТИСНАТИТЕ МАЛЦИНСТВА! ДА ЖИВЕЕ СОЦИАЛНАТА ИНТЕРНАЦИОНАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ!
- ДА ЖИВЕЕ АНАРХО-КОМУНИЗМЪТ! ЗАДГРАНИЧНА АНАРХОКОМУНИСТИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦИЯ”
- БОЖЕСТВЕНА КОМЕДИЯ” от Т.ЖИВКОВ ИЛИ ДОКЛАД ПРЕД ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО В ІV-ТО БГ-ЦАРСТВО
- „АД", „ЧИСТИЛИЩЕ" и „РАЙ"
НАСТЪПИ “РЕШИТЕЛНАТА” 1989-а. Нашите идейни позиции и очаквания, отношението ни към събитията в Света, в Блока, в България и в Емиграцията или “подстрекателствата”, които адресирахме към “конпатриотите” личат най-добре от поместените материали в бюлетина. Някои от тях – в резюме или изцяло – продължавам да публикувам хронологично в IV-а част от емигрантските ми мемоари, защото те са по-автентични от всякакви префабрикувани и преварени от времето спомени. “Голямата българска новина”, която развълнува не само нашите емигранти, беше обявеното официално посещение на Митеран в България на 19 януари 1989 г. След или по време на него по телефона се обади Павел Каръков и аз му казах, че преди да замине, френският президент се е срещал с Ценко. В доносите и в “справките”, това беше трансформирано в “инструктаж”, който се е състоял в “Канцеларията” на Барев на ул. “Брюнел”. Когато го прочетохме в досиетата си, се смяхме до сълзи и се шегувахме, че като му се е допикало на Митеран, понеже нямаше тоалетна в бюрото, той се изпикал в умивалника. И тъй като беше къс, Ценко му подал столче, да стъпи на него, за да стигне и се облекчи в “lavabo”-то, както французите наричаха мивката. Придружаващите го журналисти “отразиха събитието” (посещението в БГ, а не облекчаването) от което си спомням две “оптимистични” новини: срещите му с “дисидентите” във френското посолство и със студентите в голямата 265-а аудитория на софийския университет. На закуската, станала “историческа” (почти като битката на Иван Асен II при Клокотница), личаха предпочитанията на Митеран към партийните и околопартийни “интелектуалци”: сред поканените бяха предимно бивши и настоящи членове на властващата партия, някои верни до край, но “профилактирани”. Присъстваха “Д-р” Желю Желев и Блага Димитрова (бъдещата “първа демократично избрана” президентска двойка), изключеният член на БКП, “философ”, бъдещ професор, вицепремиер и м-р на просветата в кабинета на Филип Димитров - Николай Василев, поетът-шут Радой Ралин, журналистическите дисидентки Копринка Червенкова, Стефан Продев и Барух Шамлиев, двама писатели - Ивайло Петров и Йордан Радичков, неидентифицируемия субект Анжел Вагенщайн – “Джеки”, за когото могат да се кажат много неща, но стига и това, че на “кръглата маса” той беше в трупата на БКП, художникът Светлин Русев и акад. Алексей Шелудко. Гостите на президента бяха 12 - колкото апостолите на Христа. Разликата беше в броя на Юдите. За някои от тях ще стане дума на съответното място. Тук ще отбележа, че всички те членуваха в създадения през есента на 1988 г. “неформален” Клуб за подкрепа на горбачовите гласност и преустройство. В болшинството си, там също бяха бивши или действителни членове на БКП. Както е известно, след подмяната, този “клуб” се превърна в истински инкубатор на “опозиционните властници”. Не е известно кой и по какви критерии ги е подбирал, но съставът им е доста красноречив. До софрата не бе допуснат нито един бивш политически затворник, включая “дисидент № 1” – Илия Минев, който е завършил “винарство” във Франция (Тулуза) и явно беше елиминиран чрез съвместните действия на ДС и френските им колеги, заради “пронацисткото” си минало, което не е абсолютна лъжа, но истинската причина е, че Илия беше “извън контрола” на сценаристите на демократично-дисидентското театро. Моабетите по време на “закуската” са били изпъстрени със застраховки пред “органите” или поръчани “изказвания”, оплаквания, баналности и плоски шеги, към които “идеологически диверсии” ДС се е отнесла “най-сериозно”. При студентите срещата е била по-оживена с не съвсем стандартни въпроси и отговори, което би могло да е резултат от предварителната режисура. Ценко беше въодушевен и виждаше в нея дългоочакваната пробудила се генерация. Такива бяха и информациите, получени от придружаващите Митеран журналисти. Между другото президентът бил запитан как и защо се е съюзил в началото на първия си мандат с френската компартия и подобен съюз не носи ли рискове за демокрацията, на което многопартийният и опитен въжеиграч отговорил със заглавието на книгата на профсъюзния апаратчик от ФКП Етиен Фажон -“l'union est un combat” (съюзът е борба). Доколкото познавах нашето студентство, чиито бунтовни прояви не отиваха по-далече от обръщане на кофите с боклук през нощта на 8 декември, тези новини не ме ентусиазираха. В тях нямаше нищо заслужаващо внимание, затова в нашия бюлетин не посветихме нито ред на закуската. Въпреки това, аз нямах съмнения относно приближаващата развръзка, по-скоро резултат от лавината на външнополитическите събития, поради което считах, че пропагандата ни трябваше да я изпревари. В брой 1 на бюлетина за тримесечието януари-март 1989 г. поместихме статията “ПОЛОЖЕНИЕТО В “Н”РБ И ИЗХОДА ОТ НЕГО ИЛИ НАШИТЕ ЗАДАЧИ Словесната истерия на реформатора Горбачов, фракционните борби във върхушката на К.П.С.С., отстъплението на червената армия от Афганистан, „кръглата маса" за преговорите между П.О.Р.П. и опозицията в Полша, обвиненията на белградския генерален щаб срещу партията за нейната негодност да поддържа „реда” и целостта на така нар. Ф.Н.Р.Ю., избиванията на партийни функционери и милиционери в селата, в заводите и мините на Китай, създаването на клубове, комитети, профсъюзи и партии почти във всички страни (особено в Полша, Унгария, Югославия и СССР), са видимите белези на дълбоката и всестранна криза, която разтърсва „реалния социализъм”. Само слепци не могат да видят, че „Изток аленее”, както се пее в китайския химн. Тази криза е резултат от акумулирането на социални и интернационални противоречия, на нерешени и НЕРЕШИМИ проблеми в рамките на държавно-капиталистическата диктатура и империализъм. Ограбването на пролетариата за поддържане господството и охолството на една многоетажна и многомилионна бюрокрация, за провеждането на милитаристично-експанзионистичната външна политика, колониалната експлоатация на народите от Източна Европа, диспропорциите в икономиката на всяка отделна страна, неравномерното развитие на отделни масиви на съвременния капитализъм и нарастващото изоставане на СССР и сателитите му в научно-техническата революция—такива са част от причините на кризата, която води сигурно империята на Москва и крепените от нея диктаторски режими към гробищата на историята. Тази криза се разгъва в целия Изток с увеличаваща се скорост. Като че ли отделните страни „се съревновават" в процеса на всеобщата дестабилизация. Всичко това се придружава от ерозия на „морално политическото единство" вътре във всички партии и между тях. Започва мъчителна „преоценка на ценностите", смут, нарастващо взаимно недоверие и неувереност в политическите стъпки на господствуващите класи. Започва декомпозицията на техните партии и диктатури. Натрупват се експлозивни материали във всички пластове на класовата пирамида, която марксизма създаде върху 1/4 от земята. КРИЗАТА ВЕЩАЕ НАЧАЛОТО НА НОВА РЕВОЛЮЦИОННА ЕПОХА. В тази обстановка, неизбежно и у нас в България светкавиците ще започнат да разрязват задушната атмосфера на приспособенчество, апатия и отчаяние. На нас и народа предстои да намерим изход от прекалено дълго продължилото българско средновековие в ХХ-ти век. Предстои ни отново да влезнем в борба, при обстоятелства, коренно различни от тия на борбите през десетилетието от 1945 до 1955 година, което завърши с поражението на народа. Издевателствата и насилията на „пролетарската" диктатура, наследила с „безкористната" помощ на червената армия фашизоидната монархия на Кобургите, грабежите и охолството на партийната олигархия, превърнала се пред очите ни в класа от наследствени господари, безперспективността и мизерията, би трябвало да са натрупали кървави топки от омраза и воля за разплата в народната душа. НО, САМО ТЕ СА НЕДОСТАТЪЧНИ. Затъпявани и оскотявани, разединявани и обезличавани от терористическата власт, която системно корумпираше или смазваше всеки едноок, откроил се в народната среда, народните маси не са в състояние да намерят сами брод. Трябва да им се помогне да скъсят разстоянието до развръзката и да сведат до минимум кръвопролитията, които неизбежно ще я съпътствуват. Помощта означава между другото осветляване на действителното положение в средите на господствуващата класа и околопартийната „опозиция", чието поведение е отражение на кризата. Непрекъснато и точно “измерване на играещата температура” и реакции на обществените слоеве и сили, които ИСКАТ ИЛИ НЕ, ще бъдат въвлечени във въртопа на приближаващия се революционен смерч. И най-вече, отговор на въпросите: ПО КОЙ ПЪТ? С КАКВИ СИЛИ И СРЕДСТВА? КАК? Изходът от назряващите социални борби зависи в немалка степен от нашите отговори. От това, доколко нашите диагнози и прогнози са близо до реалното развитие на кризата и революционните перспективи, които тя открива: Колко нашите искания, лозунги и решения на социалните и интернационални проблеми, които предлагаме, са близо до интересите и стремежите на трудовите маси? Колко ефикасни са средствата и методите, които сочим на българския пролетариат за борба с военно-полицейската диктатура на държавния капитал? Доколко разрушителната и конструктивна части на нашата революционна програма са верно отражение на доминиращите в съвременния свят и в общественото съзнание тенденции? Нашите отговори трябва да са съобразени с досегашния международен опит, извлечен от борбите на работническата класа на Изток, с днешната криза и нейните отражения и прояви в България... Партийното реформаторство и неговият най-ярък изразител в Чехословакия - Дубчек, дисидентството в почти всички страни, заставащо най-често на почвата на съществуващите закони и конституции, стачните и синдикални борби на работниците в ГДР, Полша и Югославия, социалната революция в Унгария през 1956 г. или днешната партизанска победа на афганистанските селяни, за да не се връщаме към Кронщад и Махновското движение в зората на консолидирането на държавния капитализъм в Русия, са житейската лаборатория, в която бяха създадени необходимите ориентири и корективи по пътя към свободата, равенството и братството между хората и народите. И ТАКА, КЪДЕ СМЕ ДНЕС? НА КЪДЕ ОТИВА ОФИЦИАЛНА И ЛАКЕЙСКА БЪЛГАРИЯ? С какво се занимават властниците в София, когато от Берлин и Адриатика до Владивосток и Шангхай революцията приближава стремително прага на интернационалната социална експлозия, в сравнение с която всички предишни ще приличат на халосния изстрел на Аврора? Макар че на партийната „Шипка" привидно е спокойно, при все че банкетите и моабетите, оргиите в резиденциите и чужбина, посрещанията и изпращанията на делегации са се увеличили „на глава от населението" и дори внучката е въведена в спектакъла, в ролята на „първа дама" на четвъртото българско царство, това е пир във време на чумата. Правецкият хитрец и малеевските шуробаджанаци с нарастваща тревога разбират, че след като отдавна се благоустроиха, ще трябва да се пренастройват и разстройват. Членовете на заграждащия ги „димитровски Ц.К. на БКП" се занимават с идеологическо мошеничество и политическо шарлатанство, лелеейки призрачни надежди да ги отмине горчивата чаша и плащането на станалата вече километрическа сметка. Те говорят за демокрация и дори за самоуправление и се опитват да задушат с полицията си всеки глас, прозвучал в разрез с кастовите им интереси. Разместват фигури и пионки по стъпалата на йерархията и говорят за борба с бюрократизма. Правят теманета на западните банкери, откриват простор за доморасли спекуланти и въвличат народа в „реформи", които само могат да увеличат мизерията му. От тях той не може да очаква нищо друго, освен още по-голяма инфлация и в добавка — безработица. Защото, единственото от което партийните мафиоти се ръководят в зигзагите на своята „генерална линия" е съхраняването на личната си власт и привилегии. За да не ги изгубят днес, подобно хамелеони, те се приспособяват към всичко и всички, с мечти за връщане на „доброто старо време" или за един безшумен завой, когато клоуните ще възвестят от партийната естрада пред зиналата публика: „Преустройството е преизпълнено наднормено!" ...В същото време, в тъмните партийни кулиси и лабиринти зрее вътре-видовата омраза и апетитите на конкурентите, измътени в същия инкубатор. Те точат зъби и подготвят разправата с днешния кръстник на мафията и “хранените хора” от неговия клан, очаквайки височайшата благословия, за да ги изринат от копанята, да хвърлят върху тях цялата вина за всички грехове и грешки през последните 35 години и да устроят... роднините си. По стара традиция, „новаторите" в Б.К.П. сверяват часовника си с московския посланик. Последният, стар „работник" от андроповите “органи” на К.Г.Б., не скрива враждебното отношение на новия кремълски самодържец към изпадналия в немилост туземен наместник и слуга. Това разпалва до нажежаване надеждите на “здравите сили в партията", които си спомнят с умиление за времето когато Хрушчов подаде оставката на „вожда" на българските сталинисти - Червенков, за да назначи априлския лъжец... Не по-малко жалко зрелище представлява и казионната интелигенция. В тия моменти на криза, тя разкрива както никога цялата си морална нищета, идейна импотентност и колебания между страха и проникналите до мозъка на костите й сервилност и корумпираност. Тази псевдоинтелигенция от държавни храненици ни кара да сьжаляваме, че няма едно-единствено лице, за да се изхрачим в него! От миазмите на нейните „духовни сфери" започват да изскачат, като червеи от вмирисано сирене, дисиденти... с позволително. Шутове и палячовци от чорбаджийската софра се маскират като независими граждани. „Народни" и „заслужили" блюдолизци се сещат за „непоносимата мизерия на народа". Луксозни проститутки говорят за морални принципи и достойнство. Каещи се сталинисти-ленинисти искат да издигнат паметник на жертвите на собствените си доноси. Истинолюбиви историци се готвят да запълнят “белите страници" на фалшифицираната от тях история. Беззаветно-предани на народа книжници и фарисеи дързостно откриват истината в поставените под „забрана"... съветски вестници и списания. Учени и попове се молят от катедри и амвони за дълголетието на Горбачов. И шпицкоманди от „органите на Д.С. събеседват" с „пробудилите се за обществен живот" културтрегери, опортюнисти и наивници. Със съвместни усилия те създават “конструктивната", потемкиновска опозиция на негово правецко величество. Тя трябва да послужи за разиграването и у нас на модния фарс на „демокрацията" и като алиби на западните бакали в сделките им с либерализиралите се кръвници... За пълнота на картината, трябва да се посочи и появата на закъснели с двадесет и пет години последователи на легалните „идеали" и „стратегия" на руското дисидентство, които вярват, че са открили пътя за мазно и безкръвно влизане в предверието на царството небесно. Очевидно и полуофициалните отговори на кризата, която е сграбчила софийския режим, не се отличават с оригиналност, нито с особена интелигентност... В борбата с полицейската диктатура, клубовете, комитетите за човешки права и дори милионните профсъюзи не са достатъчни! Както показа историческият опит, дори когато техните основатели и членове са въодушевявани от най-чисти намерения, те подлежат на поглъщане и асимилиране ОТ ВСЕЯДНАТА СВИНЯ, НАРЕЧЕНА ВЛАСТ. Единственото, което тя не може да смели е РЕВОЛЮЦИОННАТА ОРГАНИЗАЦИЯ, КОЯТО ЗНАЕ КАКВО ИСКА, КЪДЕ ОТИВА, С КОГО И КАК? Затова, ние зовем младите да пристъпят към нейното създаване и да я превърнат в стоманения лост на революционната сила на народа. Когато в народната среда се създадат отделните групи, обединени с обща програма и воля за революционно действие, тогава ще станат невъзможни всякакви пазарлъци, флиртове, дипломация и политика на колаборация с властта или с нейните подставени лица и организми... С КАКВО ДА СЕ ЗАПОЧНЕ? Най-напред трябва да се създадат нелегални революционни групи във всяко предприятие, учреждение и учебно заведение. В началния етап трябва да се търсят хора, макар и не много на брой, но годни за нелегална работа. За тази първа фаза на революционната борба, групи от по два до пет човека са напълно достатъчни. Трябва да се разработят критерии за рекрутиране на техните членове. При изграждането им трябва да се обръща особено внимание на техниката и изискванията на конспиративната работа; на въпроса за връзките между членовете в групата и между отделните групи. Нито за момент не трябва да се забравя, че тези връзки са главния обект на полицейските удари. Те и проблемите за оптималните форми и структури на групите трябва да се решават на място и конкретно в зависимост от обстановката, която ще става все по-променлива и нестандартна с развитието на кризата и борбата. Групите трябва да провеждат координирана и планомерна идейно-организационна дейност в териториалните и производствени единици, с ЦЕЛ СЪЗДАВАНЕ НА РЕВОЛЮЦИОНЕН ФРОНТ СРЕЩУ ДИКТАТУРАТА. В него те трябва да обединят волята за промяна и социалното недоволство на експлоатираната и подтискана работническа класа от всички сектори на стопанството, на нейната младеж, пред която партийните търтеи са закрили всички перспективи и на подложените на гнет, оскърбления и терор национални малцинства, в името на свободата и равенството на всички хора на труда. Такива групи трябва да се организират - с цената на всички жертви - във ВОЙСКОВИТЕ ПОДЕЛЕНИЯ. Тяхната основна задача е нелегална пропаганда за спечелване на войниците на страната на приближаващата се революция... В днешна България оръжие и средства има в изобилие. Домовете на копоите на властта и складовете на армията, банките и търговските кантори са препълнени! Само когато се пристъпи методично, системно и градуирано, с кураж, воля и интелигентност към изпълнение на поставените задачи, само когато революционната организация започне да функционира регулярно, въпреки бдителността и свирепостта на властта, НАРОДЪТ ЩЕ ИМА В РЪЦЕТЕ СИ СМЪРТОНОСНОТО ОРЪЖИЕ СРЕЩУ ДИКТАТУРАТА. Тогава нейния край ше бъде близък и неминуем. За решението им, ние каним всички, които имат сърце, ум и дързост. Които са готови да извървят с нас пътя на организиране на народната революция. Той не е лек, по него ще има страхове и умора, предателства и жертви, но ДРУГ ПЪТ КЪМ СВОБОДАТА НЯМА! ПЪРВИ МЕРКИ НА СОЦИАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ. Държавната принуда и икономическата експлоатация са характерни за цялата политическа история, която ние анархистите разглеждаме като преходен период от „свободата" на животните към СВОБОДАТА НА ЧОВЕКА. В този смисъл „политическото животно" на Аристотел е преход от маймуната към човека. Този хилядолетен процес на трансформация на обществото и хората е обусловен от множество фактори. Ние считаме, че е навлязал в своята заключителна фаза и затова прокламираме като НЕПОСРЕДСТВЕНА ЦЕЛ - ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА ЧОВЕШКИЯ РОД ОТ ВЕРИГИТЕ НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ И ОТ ЕКСПЛОАТАЦИЯТА ВЪВ ВСИЧКИТЕ ИМ СЪВРЕМЕННИ ФОРМИ. Ни повече, ни по-малко! Днешната държавна и капиталистическа организация на обществения и стопански живот и съпътстващите я насилие и неравенство искаме да заменим с организация, построена върху принципите на анархистическия федерализъм, т.е. върху доброволно и съзнателно съюзяване на тружениците за директно решаване от самите тях на локалните и общи проблеми; Организация, в която решенията се изработват, координират, вземат и привеждат в изпълнение отдолу-нагоре. Без посредничество на политическите партии, които трябва да изчезнат заедно с държавната власт и нейните институции; без централизъм, йерархия, бюрокрация и пълномощия. Очевидно, функционирането на такава организация е възможно само с участието на всички. За да се премахнат бариерите ПРЕД УЧАСТИЕТО НА МАСИТЕ В РЕШАВАНЕ НА СОБСТВЕНИТЕ ИМ ПРОБЛЕМИ и се открие пътя към реализиране на анархокомунистическия идеал, ние предвиждаме следните мерки още в първите дни на революцията: 1) Първо условие за създаване и естествено възпроизвеждане на елементарния и гъвкав ред на анархията е въоръжаването на народа и разоръжаването на наемните отряди на диктатурата в казармите и полицейските участъци. Арестуване на техните офицери и скопяване на „органите" на държавна сигурност (Д. С.). Само извеждането на въоръжения народ на обществената сцена може да даде реални гаранции за свободата му, защото той единствен е в състояние да охранява обществения ред в своя полза; да осигури освобождението на цялата си подтискана до сега енергия и я насочи към прякото и непосредствено участие в обществения живот; да даде простор за всички лични и колективни инициативи при решаването на собствените си проблеми. 2) Ликвидиране на всички йерархически структури и бюрократични институции - от държавния и министерски съвети до кметствата, с които се провежда политиката на държавно-капиталистическата класа на всички нива и във всички сфери на обществения живот. 3) Разпускане на партията, кукления БЗНС, ОФ, комсомола, профсъюзите, църковната йерархия и останалите казионни организации, с чиято помощ народът е държан в окови. Арестуване и предаване на ръководителите им в ръцете на революционни трибунали, избрани от въоръженият народ, който пряко ще реши съдбата им. Конфискация на техните имущества, клубове, печатници и т.н. и предоставянето им на обществените организации, създадени от народа в процеса на борбата (въоръжени колони, производствени и професионални съюзи, клубове, културни дружества и т.н.) 4) Експроприация на цялата държавна собственост: банки, заводи, мини, земеделски стопанства, лаборатории, институти, сгради, транспорт, комуникационна мрежа и др. социални служби и завземането им от съответните колективи за организиране на производството, разпределението, снабдяването, потреблението и услугите, или за удовлетворяване на общинските и лични нужди от помещения и жилища. 5) На мястото на разрушената държава, създаване на федеративна организация чиято цел е: - Да генерализира самоуправлението в социалната и стопанска сфери чрез общите събрания в производствените единици, в обществените служби, в кварталите и общините. - Да осигури координацията при вземане на решения, разпределение на планираните задачи и тяхното изпълнение на всички нива - от отделното предприятие и община, през клоновете на стопанството и областите до мащабите на цялата икономика и страна. Основна териториална единица във федерацията е общината или районът за по-големите населени пунктове, а общественият организъм, който гарантира суверенитета на народа и реализира самоуправлението е съответното общо събрание на въоръжените граждани. То решава с болшинство и автономно всички локални проблеми на съответната община или район. Когато разглежданите въпроси от дневния ред надхвърлят обхвата на териториалната единица и се нуждаят от координацията и сумирането на предложенията и усилията на гражданите от една област или страната (по стопански, културни, образователни, военни, международни и пр. проблеми) решенията се вземат също от общите събрания, които изпращат на съответните конференции и конгреси свои делегати, за да се групират мандатите и изработят общите резолюции на основа на болшинството. Федералната организация на самоуправление позволява преразглеждане на въпросите, внасяне на поправки във взетите решения, взаимни отстъпки и компромиси, с оглед съблюдаване интересите и гледищата и на малцинството в общото събрание, областната конференция или федералния конгрес. Функционирането на системата на едно генерализирано самоуправление, с пряко участие в разискванията и решенията, ще бъде във висша степен улеснено от мощните средства за комуникации и обработка на данни, които Р.Р. (роботронната или научно-техническата революция) предоставя. За периодите между поредните събрания, конференции и конгреси, участниците в тях излъчват съответни комитети и съвети, комисии и организми за ръководене на текущите дела. Техният брой, характера на тяхната дейност, права и задължения се определят и контролират от общите събрания. Всички делегати, посочени от събранията, конференциите или конгресите са: - Снабдени с императивни мандати, т.е, те не могат да се отклоняват от общо изработените решения. - Те са отзоваеми по всяко време от посочилите ги техни съграждани, пред които са отговорни и дължат редовни отчети. - Те са под организирания, пряк контрол на въоръжения народ. - В случай, че характерът на работата изисква пълната им заетост за определен срок, възнаграждението им ще бъде еднакво с това на останалите труженици. (Нашият стремеж е всички тези обществени функции да бъдат подложени на ротация и изпълнявани безплатно и доброволно.) Само такава система на обществена организация и дейност може да съчетае личната и обществената свобода, ликвидирайки властта и йерархията, централизма и бюрокрацията, командването и подчинението, експлоатацията и неравенството, привилегиите и паразитизма. 6) Федералната система на организация ще обхване и обобществяваната в процеса на революцията икономика. Единствен народът, чрез нея ще може да решава кои клонове, предприятия, служби, институти и т.н. са необходими за живота му и кои подлежат на разширение или на закриване. Съобразно принципите на анархистическия федерализъм общите събрания на трудовите колективи са напълно автономни при уреждане на вътрешните си проблеми и гарантиране на необходимите условия и ред за нормално функциониране на всяко предприятие или служба (избор на управителен съвет или делегати за стопанските конференции и конгреси на съответните производствени и професионални съюзи, подчинени на същите правила, валидни за федералните структури, разпределение на работата и задачите между членовете на колектива съобразно подготовката и способностите им, контрол над извършваната работа и т.н., и т.н.). Специфичните и технически проблеми, които надхвърлят границите на отделната стопанска единица, се решават от мандатираните от колективите делегати за съответните конференции и конгреси на производствените и професионалните съюзи по клонове и професии. Тази процедура е валидна и при разпределяне на задачите по приетите от федералния конгрес икономически планове между отделните стопански единици. Чрез организацирането на трудовия процес от производствените и професионални съюзи се цели намиране на оптималната ориентация и разминие на общата трудова дейност към задоволяване на личните и обществени нужди и преодоляване на създадените от централизма и класовия характер на днешното общество диспропорции между центровете и перифериите. Нашата цел е създаване на еднакви условия за живот, развитие и труд – навсякъде, за всички - в общината, в страната и планетата. 7) Включване на всички в трудовия процес (в производството или услугите), срещу еднаквии възнаграждения, ликвидиране на всякакви синекури и привилегии. Изпълнението на трудовите ангажименти от всяко предприятие или учрежденше е под контрола на общинските съвети, на кварталните събрания и тези на стопанските колективи. Единствените изключения при прилагане на мерките за разпределение на трудовите задължения се отнасят до болните, а при определяне на възнагражденията - до многодетните семейства. Такава социална и икономическа организация ще позволи незабавно въвеждане на работен ден от 4 до 6 часа и установяване на доходи два до три пъти по-високи от днешната „средна заплата" в България. 8) Гарантиране на свободите за съюзяване, изработване на програми, предложения, мнения и инициативи - лични или групови. За да бъдат те реални и за да могат организации, групи и личности да изразяват и разпространяват своите идеи за обществено устройство, функциониране на обществените организми, темпове на развитие, поставяне на цели и задачи за човешката дейност, е необходимо да имат средства за съобщаване и обмяна на идеи. Затова, предоставяне на конфискуваните местни печатници, радио и телевизионни уредби за ползване от съответните колективи и организми, което гарантира достъпа до федералната преса, радио и телевизия за всички организации или групи от граждани. Гарантиране на свободата и възможността на малцинството да се превърне в болшинство и премине към осъществяване на своята програма или планове, при едно единствено условие: ДА НЕ ПРОВЕЖДА МЕРКИ, ЦЕЛЯЩИ ЕКСПЛОАТАЦИЯТА, НАРУШАВАНЕ НА РАВЕНСТВОТО ИЛИ ОГРАНИЧАВАНЕ, ИЛИ УНИЩОЖАВАНЕ НА СВОБОДИТЕ ЗА КОЙ И ДА Е ГРАЖДАНИН ИЛИ ГРУПА! Ние няма да сложим оръжието, докато на земята има дори един единствен роб, несретник или мизерствуващ! 9) Ликвидиране на чиновническите и попски регламентации на съжителството между половете както и юридическите формалности по прекратяването му. Този въпрос е личен и следва да бъде решаван чрез свободната воля на партньорите. Отглеждането на децата е въпрос на техните родители, когато те желаят това (и за което получават „семейни заплати", съобразно броя на съжителствуващите). В противен случай с тези проблеми се заемат създадените от обществото организми. 10) Конфискация на обширните и луксозни жилища, вили, имущества, богатства и влогове на всички, които под покровителството на диктатурата са забогатели от експлоатацията на работници, селяни и работещи в услугите и предаване на конфискуваните жилища, имоти и вещи в ръцете на общите квартални и общински събрания за разпределяне между най-нуждаещите се във всеки населен пункт или за образуване на резервен фонд. Постепенно увеличаване на комуналния жилищен фонд, за да се осигури ползването на безплатни жилища от тези, които поради характера на работата или желанието да променят средата и обстановката, са принудени да променят местожителството си. 11) Ликвидиране на всякакви привилегии и неравенство в образованието, професионалната подготовка, медицинското обслужване, хигиената и транспорта, които ще бъдат безплатни и еднакви за всички без изключение. 12) Планомерна и системна работа за ликвидиране на създадените от политиката и егоизма на съборения режим разлики и неравенства в социал-икономическите инфраструктури и обслужването на отделните райони и населени пунктове на федерацията. 13) С нарастващото автоматизиране на производството и услугите, трудът ще се превръща все повече от задължение в свободен творчески процес – ще става свободен, доброволен и “безплатен”, едновременно със задоволяването на потребностите на всеки според нуждите му. С оглед на тази перспектива осигуряване на неограничавана свобода на творческия културен и научен процес, на неговите индивидуални и колективни изяви и ликвидиране на днешните чиновнически съюзи - трансмисии на културната политика на диктатурата, премахване на всякакъв надзор или контрол над творците и тяхната публика. Творчеството, както и научната и художествена критика се нуждаят освен от абсолютна свобода и унищожение на всякакво опекунство, още и от обществена поддръжка, вместо корумпиращите художници и учени “филантропия” и меценатство на властници и богаташи. На първо време само общите събрания на териториалните единици и производствени колективи могат да решават (според значимостта на разработваните проблеми и творби) кои творци могат да бъдат освободени изцяло или частично от валидните за всеки гражданин трудови задължения, за да посветят времето си на творчеството или на популяризирането му. Тези високо оценени от народа произведения на изкуството и постижения на науката не могат да бъдат обект на търговия или лично присвояване. 14) Изравняване правата на всички малцинства: Турци, помаци, цигани, власи, македонци и т.н. с тези на българската народностна общност. Ликвидиране на всяко подтисничество спрямо отделната човешка личност или група, както и на всяка дискриминация, свързана с националния, расов или социален произход. Провъзгласяване на тяхната културна автономия, гарантиране на достъпа до образованието, средствата за масова информация, издателска дейност и т.н на матерния им език и създаване условия за свободно състезание и взаимно проникване на културите и езиците. Срещу равните права и свободи, малцинствените групи имат равни задължения към териториалните единици и трудовите колективи, в които са се включили доброволно. 15) Анулиране на всички дългове и заеми направени от Б.К.П. и нейното правителство. Западните или източни кредитори следва да търсят „обезщетение" от бившите членове на номенклатурата и нейните протежета, на които са отпускали средства за разгулния им и паразитен живот, или са ги улеснявали в упражняването на терористическата диктатура над трудовия народ. 16) Отправяне на апел към работниците от Изтока и Запада за солидарност с нашата социална революция, разяснявайки, че нашата борба е част от световната борба за освобождение на човечеството от терора и гнета, от властта на човек над човека, от експлоатацията и мизерията, резултат от йерархическата и класова структура на днешното общество ВЪВ ВСИЧКИТЕ МУ РАЗНОВИДНОСТИ! 17) Изграждане на отношенията с всички народи и страни върху същите принципи на които почиват отношенията между отделните хора: СВОБОДА, РАВЕНСТВО И БРАТСТВО. Това е възможно само при ликвидиране на държавните и капиталистически - национални или мултинационални - октоподи в икономиката, на техните бюрократични и военно-полицейски апарати, на техния милитаризъм и империализъм в световен мащаб. Само реализирането на тези принципи в международните отношения може да се превърне в реална основа на ставащите все по-необходими за бъдещето на човешкия род интернационални ОБЕДИНЕНИЯ - регионални, континентални и планетарни. Бидейки дълбоко убедени, че каквото и да става, колкото и дълго да трае борбата, осъществяването на нашата програма е неизбежно, защото пред човечеството на 21-вия век няма друг избор, освен АНАРХИЯ ИЛИ СМЪРТ, нашите лозунги си остават: - РАВНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА “ВЛАСТТА” ИЛИ РАВЕНСТВО НА ВСЯКА И НА ВСЕКИ ЧЛЕН НА ОБЩЕСТВОТО В ПРАВОТО ИМ ДА ВЗЕМАТ РЕШЕНИЯ. - САМОУПРАВЛЕНИЕ НА ВЪОРЪЖЕНИЯ НАРОД, ЦЯЛАТА “ВЛАСТ” НА ОБЩИТЕ СЪБРАНИЯ! - ОБОБЩЕСТВЯВАНЕ НА ФАБРИКИТЕ, ЗЕМЯТА, СЛУЖБИТЕ И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ПРОДУКТИТЕ И УСЛУГИТЕ ОТ ТРУЖЕНИЦИТЕ. ДА ЖИВЕЕ РЕВОЛЮЦИОННИЯ ФРОНТ НА ПРОЛЕТАРИАТА, НЕГОВАТА МЛАДЕЖ И ПОДТИСНАТИТЕ МАЛЦИНСТВА! ДА ЖИВЕЕ СОЦИАЛНАТА ИНТЕРНАЦИОНАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ! ДА ЖИВЕЕ АНАРХО-КОМУНИЗМЪТ! ЗАДГРАНИЧНА АНАРХОКОМУНИСТИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦИЯ” В бележниците си намирам и следната, неподлежаща на публикация, фотография със скрита камера на “родината” и нейното международно положение през настъпилата решителна 1989-а: “В страната на лилипутите се подвизават Т..Живков, Д.Стоянов, Д..Журов и други колоси от върхушката на БКП, тикана към чистилището на перестройката от Виктор Шарапов - извънреден и пълномощен посланник на СССР и генерал от КГБ. Срещу тях са: разжалваният Илия Минев от “туристическото дружество”, от което агентите на ДС изхвърлят всеки, който може да бъде потенциално опасен + “Подкрепа” на ташаците + “интелектуалци”, подкрепящи Горбачов и Юлския пленум на БКП + поп Събев + едно стадо от полуграмотни идиоти + народ, който поради политическата си тъпота, пълното пренебрежение към Свободата и дребната си шмекерия, е пропуснал до сега всичките си срещи с историята. Има ли бъдеще такъв народ? Отговор може да даде само младежта, която носи бремето и ограничеността на бащите и майките си, които се обличаха в... “джинсови сукмани”. Отвън американският и западноевропейският империализми могат да интервенират идеологически, което те правят и сега, но при една нова революционна “Унгарска 1956-а” по-скоро биха подпомогнали финансово и военно преустройващите се номенклатурчици... Въпреки всичко, ние ще изпълним дълга си на революционери и само бъдещето ще покаже дали това, което зрее на Изток ще се окаже “последният и решителен бой”, както се пее в международната работническа песен.” (NB-2016: Когато отечественото блато се “развълнува” и започна да произвежда мехури със смрадлив газ, стана очевидно, че нашата пропаганда отстои на светлинни години от душевното състояние, настроения и желания на съотечествениците, за които “45-те години” и 13-те века явно се оказаха недостатъчни, въпреки мнението на Аристотел, че за да се осъзнаел, индивидът се нуждаел от робство... Ние не бяхме по-разбираеми за съвременниците си, отколкото Ботев за своите!) * Междувременно на работното място в “Русел-Юклаф” се случиха сътресения без космически измерения. Фоцзи уволни Рику с едномесечно предупреждение за допуснати груби грешки в проектирането. Беше вбесен и безпощаден, нарече го “пти кон” (малък глупак), а Рику се… разплака. Така се сложи край на тяхното близо 20 годишно приятелство. С колегите, които не бяхме се отказали от приятелството си с изпадналия в немилост бивш шеф, организирахме прощална вечеря в едно ресторантче. На нея, в знак на благодарност за проявеното търпение спрямо моите “трудови безобразия”, аз му направих малък подарък – един 8-калибров австрийски пистолет “щаер”. Рику отиде на работа в една от големите туристически агенции - “Клуб Медитеране”. Видяхме се още няколко пъти, след което всеки потъна в своите проблеми и грижи. Така в модерния свят завършваха дружбите, приятелството и любовта, създадени на шантиетата (работните площадки). * От радио “Свободна Европа” в Мюнхен бяха започнали да изпращат до всички печатни издания в емиграция фотокопия от материали на родната преса. Това беше своего рода обмен на информация в натура. Ние също не бяхме подминати, защото им изпращахме нашия бюлетин, чиито статии, нито веднъж не бяха разпространени в ефира или цитирани, дори ако не им липсваха аналитични и журналистически достойнства. Не им се “сърдихме” – в крайна сметка те следваха своята политика (или по-скоро тази на плащащите им в брой господари), която беше в абсолютно противоречие с преследваните от нас цели. От изпратените фотокопия на органа на БКП - “Работническо дело” - научихме за поредния от зачестилите пленуми на нейния ц.к., на който 33 години след прословутия априлски пленум от 1956 г. (копиращ ХХ-ти конгрес на КПСС) Т.Ж. бе очертал новата партийна линия, следвайки зигзагите и повратите на Кремъл. Само, че този път председателят на държавния съвет и генерален секретар на БКП беше изправен пред много по-тежка задача: докато някога априлският пленум постави началото на неговата кариера и на най-дългото властване в Третата българска държава, сегшният доклад от м. АПРИЛ 1989 г. вещаеше края му. Хаотичното съдържание, издаваше паническата обърканост, царяща в главата му и би могло да послужи за гаргара, ако не беше цинично симптоматично. Отразихме го във фейлетона “БОЖЕСТВЕНА КОМЕДИЯ” от Т.ЖИВКОВ ИЛИ ДОКЛАД
Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 7.39 Mb. Сподели с приятели:
|