Гражданскоправни науки

1. 
   Да предаде подарената вещ чрез способите установени в закона. Относно мястото и времето на изпълнение важат общите правила.
   
2. 
   Дарителят не отговаря при евикция и при недостатъци на подарената вещ. Отговорност за евикция не тежи върху дарителя, защото той нищо не е получил срещу подарената вещ. Дарителят обаче отговаря пред надарения за личните си действия – отговаря за вредите, които причинява на надарения, ако е знаел, че подарява чужда вещ. Дарителят не отговаря за недостатъците на подарената вещ. Но ако известните и премълчани от дарителя недостатъци са причинили вреда на надарения, той може да ги претендира на общо основание.
   

• 
  в случаите, когато дареният умишлено убие или направи опит за убийство на дарителя, на негов съпруг или на негово дете, или е съучастник в такова престъпление. Това основание отпада ако деянието е било извършено при неизбежна отбрана или крайна необходимост, т.е. при обстоятелства изключващи наказуемост.
  
• 
  ако надареният набеди дарителя в престъпление, което се наказва с лишаване от свобода не по-малко от три години.
  
• 
  ако надареният откаже да даде на дарителя издръжка от която той се нуждае. В случая е необходимо да се установи дали дарителят е нетрудоспособен и не може да се издържа от имуществото си. На следващо място дарителят трябва да е потърсил издръжката от правнозадължените лица по см. на чл. 80-81 от СК - от съпруг или бивш съпруг; от деца; от родители; от внуци и правнуци; от братя и сестри; от дядо и баба и от възходящи от по-горна степен и ако няма такива да се обърне към дареният, който необосновано да му я откаже.
  

Отмяната по чл. 227 от ЗЗД има обратно действие. Подареното трябва да се върне заедно с всички плодове. Ако подареното е било отчуждено на трети лица, съгласно чл. 227, ал. 4 от ЗЗД, техните права няма да бъдат засегнати, ако са придобили подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.

Дарението може да бъде отменено или намалено и по искане на низходящи, родителите и съпруга на дарителя, ако той е накърнил с него тяхната запазена част от наследството.

Под спонсорство се разбира имуществено подпомагане на организация или физически лица, които се занимават с културна, образователна, научноизследователска, спортна, социална, благотворителна и др. подобна дейност. Спонсорството може да е насочено и към подпомагане на конкретно мероприятие. За разлика от дарението при спонсорството има насрещна престация, която най-често се изразява в популяризиране и рекламиране на спонсора и неговата дейност. Насрещната престация обаче е имуществено нееквивалентна на предоставеното от спонсора.

Страна по договора за спонсорство може да бъде всяко физическо или юридическо лице. Ненавършилите пълнолетие деца могат да бъдат спонсорирани, но не могат да бъдат спонсори /арг. от чл. 73, ал. 3 СК/.

Законът не изисква специална форма за действителността на договора за спонсорство.

Договорът за наем е:

• 
  двустранен договор, тъй като поражда задължения и за двете страни: за наемодателя – да предостави на наемателя наемната вещ във временно ползване; за наемателя – да плати цената срещу това ползване.
  
• 
  възмезден договор – наемателят се задължава да предостави на наемателя ползването на една вещ само срещу наемна цена, а наемателя – да я заплати, но само срещу ползването, което му се отстъпва.
  
• 
  консенсуален договор – той се счита сключен в момента, в който страните постигнат съгласие относно вещта, която се предоставя за ползване и относно цената срещу която това ползване се предоставя.
  

Наемателя обаче може да иска да му бъде възвърната наетата вещ от всеки, който му я е отнел по скрит или насилствен начин, включително и от самия собственик /чл. 76 ЗС/. Но от тук не следва, че договорът за наем има вещно действие. Посесорната защита е поставена на разположение на наемателя не защото е наемател, а защото е държател на едва вещ и защото самоуправното отнемане на вещи от държането на друг е деликт и е забранен от закона.

Сключване на договора за наем. Договорът за наем се счита сключен в момента, в който страните постигнат съгласие относно вещта, която се предоставя в ползване, и относно цената срещу която това ползване се предоставя.

Наемът е неформален договор. Писмената форма създава по-благоприятни правни последици:

• 
  договорът за наем на стойност над 5 000лв. не може да бъде доказван със свидетелски показания – писмената форма е необходима за неговото доказване;
  
• 
  облеченият в писмена форма договор за наем, ако има достоверна дата, може да се противопостави на приобретателя на наетия имот. Той е задължителен за последния до предвидения в него срок, но не за повече от 1 година от прехвърлянето. Ако е вписан запазва изцяло действието си. Ако няма достоверна дата и наемателят е във владениe на имота, договорът е задължителен за приобретателя като договор за наем без определен срок. Наемодателят дължи обезщетение на наемателя, ако последният бъде лишен от ползуването на наетия имот преди изтичане на наемния срок поради прехвърляне на имота.
  

За да бъде сключен един договор за наем необходимо е страните да бъдат дееспособни.

Договор за наем може да бъде сключен и от законните представители на недееспособни лица или лично от ненавършилите пълнолетие със съгласието на совите родители. Всеки един от съпрузите може самостоятелно да сключва договор за наем. Тези лица обаче могат да сключват договор за наем за не повече от 3 години, доколкото те могат да вършат само действия на обикновено управление. Действията на обикновено управление са онези, които са насочени към запазване на собствеността върху вещта, нейното ползване и защита. Договорът за наем за повече от 3 години е разпоредително действие. Сключеният от страни, които могат да извършват действия на обикновено управление, договор за наем над 3 години, не е нищожен. Съгласно чл. 229, ал. 3 ЗЗД той има сила за 3 години. Правилото на чл. 229 ЗЗД се отнася до отдаването под наем.

Предмет на договора за наем са вещта и цената.

Вещите, които се отдават под наем, могат да бъдат както недвижими имоти, така и движими вещи. Вещите могат да бъдат собствени или чужди.

Наемната цена се определя по общо съгласие на страните в пари или чужда валута.

Продължителност на договора за наем. Договорът за наем може да бъде сключен за определен срок. Възможно е страните да не са уговорили момента, в който ползването на наемателя ще се прекрати. В този случай договор за наем се счита сключен за неопределен срок и всяка от страните може да го прекрати с едностранно предизвестие.

Максималният срок на договора за наем е 10 години. Сключеният за повече от 10 години договор за наем не е недействителен. Той остава в сила, но само за 10 години. С допълнението на ЗЗД от 2007г., ограничението на срока на договора за наем отпадна, когато той е търговска сделка. Става въпрос за договор за наем като относителна /субективна/ търговска сделка, т.е. когато той се сключва от търговец и е свързан с упражняваното от него занятие.

Договорът за наем може да бъде сключен и под условие – отлагателно или прекратително.

Действието на договора за наем се изразява в правата и задълженията на страните.

Задължения на наемодателя. Три са задълженията на наемодателя:

• 
  да се предаде наетата вещ;
  
• 
  да пази вещта и да си служи с нея с грижите на добър стопанин;
  
• 
  да върне вещта при прекратяване на наемното правоотношение.
  

Наемодателят е длъжен да предаде наетата вещ, а не друга. Заедно с нея той е длъжен да предаде всички нейни принадлежности.

Наемодателят трябва да предаде вещта, ако друго не е уговорено, в състоянието, което отговаря на ползването, за което е наета. За да се реши дали наемодателят е изпълнил това си задължение, трябва да се вземе предвид, на първо място, уговореното, а ако нищо не е уговорено – целта на наема и нормалното и обичайно предназначение на наетата вещ.

Мястото на предаване се определя от чл. 68 ЗЗД – в местонахождението на вещта по време на пораждане на задължението.

Относно това, кога трябва да бъде предадена наетата вещ, важи преди всичко уговореното. Ако нищо не е било уговорено наемодателят може винаги да предложи наетата вещ, а наемателят да иска веднага нейното предаване. наемодателят обаче изпада в забава само след покана /чл. 84 ЗЗД/.

Разноските по предаването на наетата вещ тежат върху наемодателя.

Наемодателят може или изобщо да не предаде наетата вещ, или да я предаде със закъснение, или не в надлежното състояние.

Наемодателят се освобождава от задължението си, ако наетата вещ не може да бъде предадена на наемателя не по негова вина. Договорът за наем се разваля по право. В случай, че наетата вещ не е могла да бъде предадена навреме или в надлежното състояние не по вина на наемодателя, наемният договор може да бъде развален по искане на наемателя в случай, че той няма интерес от забавеното или ненадлежното изпълнение. Обратно – ако такъв интерес той все още има – може да иска само намалението на наемната цена.

Други са последиците, ако наемодателят е виновен.

Ако наемодателят изобщо не е предал наетата вещ, наемателят има право да избира между две възможности:

• 
  или да иска прякото изпълнение, заедно с вредите, които претърпява от забавата;
  
• 
  или да развали договора за наем по реда на чл. 87 ЗЗД. Той трябва да даде на наемодателя срок за изпълнение на задължението му, придружен с предупреждение, че ще счита договора за развален след изтичането на този срок. Вредите може да претендира на общо основание.
  

• 
  да иска отстраняване на недостатъците;
  
• 
  наемодателят може и сам да се заеме с отстраняване на недостатъците, които обременяват наетия имот. Това право му дава чл. 231, ал. 2 ЗЗД, като той може да извърши сам за сметка на наемодателя онези поправки на наетата вещ, които са необходими за поддържане годността й през течение на наемния срок и които наемодателят не е извършил, макар да е бил съответно поканен.
  

Наемателят може освен това да развали договора за наем по реда на чл. 87 ЗЗД, без да е лишен от възможността да претендира вредите, които претърпява.

Изложените възможности не се пораждат изобщо, нито възниква отговорност за наемодателя:

• 
  ако недостатъците на наетата вещ са били известни на наемателя по време на договора, или
  
• 
  ако той е могъл да узнае за тях при обикновено внимание.
  

Договорът за наем поражда за наемодателя задължение с продължително изпълнение. Наемодателят освен, че трябва да предаде вещта в състояние, което да отговаря на ползването й, той е длъжен още да поддържа наетата вещ в това състояние през целия наемен период, ако не е било уговорено друго.

Не всичко обаче, което е необходимо за поддържането на вещта в добро състояние през наемния период, тежи върху наемодателя.

Върху наемателя тежат т.нар. дребни поправки. Това са поправките, които се налагат от обикновеното управление /текущ ремонт/.

Поправките от всяко друго естество се понасят от наемодателя. Разходите за тези поправки тежат върху наемателя, ако той е причинил виновно повредите, или те са били причинени от лица от неговото домакинство или от негови пренаематели.

Това, че наемодателят е длъжен да поддържа наетата вещ в изправност през целия наемен период, не означава, че е длъжен да възстанови наетата вещ, ако тя е погинала изцяло или отчасти вследствие на случайно събитие. Страната ще може да развали договора или да намали наемната цена.

Неизпълнението на задължението да се поддържа наетата вещ в годно за ползване състояние в продължение на наемния срок открива за наемателя следните възможности:

• 
  Той може да иска наемодателят да бъде осъден да извърши необходимите поправки.
  

Необходимо е да се касае за поправки, без които ползването на наетата вещ да се осуетява или поне затруднява.

• 
  Наемателят може да иска намаляване на наемната цена съответно на намалената годност на наетата вещ вследствие на повредата, която наемодателят не отстранява.
  
• 
  Наемателят може най-сетне да развали договора за наем по реда на чл. 87 ЗЗД.
  
• 
  Изборът между тези възможности не лишава наемателя да иск обезщетение за претърпените вреди.
  

Наемодателят трябва преди всичко да се въздържа от действия, които биха осуетили, затруднили или попречили на спокойното ползване на вещта от страна на наемателя.

С оглед на това наемодателят не може под никакъв предлог да си възвръща самоволно държането на вещта, която е дал под наем.

Наемодателят не може да влиза в наетото помещение без съгласието на наемодателя. Той може само да иска да бъде допуснат в него.

Наемодателят не може да предприема основен ремонт на наетата вещ, докато трае наемното отношение, защото по този начин той отнема или пречи на ползването на наемателя, което сам се е задължил да му предостави.

Наемодателят не може да даде повторно под наем вещта, която вече е дал под наем. Защото по този начин или осуетява, или пречи на спокойното ползване на вещта от наемателя.

За наемодателя не може да възникне никаква отговорност от действията на трети лица, щом те не предявяват никакви собствени права върху наетата вещ.

Ако обаче третите лица предявят собствени права върху наетата вещ, наемодателят трябва да защити наемателя като встъпи в предявения срещу него процес. Ако правата на третите лица са основателно изцяло или отчасти, наемателят има право:

• 
  да иска да бъде освободен от заплащане на наемната цена, за времето, през което е бил лишен от ползването, респ. да иска нейното намаляване съобразно със степента, в която и бил лишен от ползването, или
  
• 
  да развали договора за наем,
  
• 
  а ако наемодателят е виновен, да иска обезщетение за вредите, които претърпява. Това право не му принадлежи, ако по време на сключване на договора наемателят е знаел за правата на третите лица върху наетата вещ. Знанието доказва наемодателят.
  

• 
  да плаща наемната цена;
  
• 
  да пази наетата вещ и да си служи с нея с грижата на добър стопанин;
  
• 
  да я върне след прекратяване на наемния договор.
  

Наемната цена може да бъде определена за цялото време, за което се предоставя вещта в ползване, или за единица време /на седмица, на месец/. Наемната цена се дължи едва след ползването. Но страните могат да уговорят друго – че наемът ще се предплаща, т.е. че ще се дължи преди ползването на наемната вещ.

Наемът е парично задължение, а мястото на плащане на парично задължение е местожителството на кредитора по време на изпълнението на задължението.

Неплащането на наема е неизпълнение на основно задължение на наемателя. Той дължи лихви върху неплатения наем от деня на забавата си. Наемодателят може да развали договора по реда на чл. 87 ЗЗД. Той ще трябва да даде на наемателя подходящ срок за плащане на наема с предупреждение, че ще счита договора за развален, ако наемът не бъде платен в този срок.

Вземането за наем се погасява с изтичането на 3-годишна давност.

На наемателя е предоставена една вещ във временно ползване. Той е длъжен да я пази, за да я върне в добро състояние, в което се предполага, че я е получил. Да пази наетата вещ това означава:

• 
  Да си служи с нея като добър стопанин за определеното в договора ползване, а при непосочване – съобразно предназначението й. Но и когато си служи с наетата вещ съобразно уговореното или нормалното й ползване, наемателят трябва да се отнася към нея с грижата на добър стопанин. Това означава, че той трябва да положи за наетата вещ грижата, която един грижлив човек нормално би положил. Наемателят стопанисва зле наетата вещ, ако допуска такова нейно похабяване, което излиза вън от рамките на нормалното. Наистина всяка ползване похабява вещта. Наемната цена включва в себе си една амортизация на това нормално похабяване. Все пак дребните поправки, които се налагат от обикновеното употребление на наетата вещ, трябва да бъдат извършени от наемателя. Наемателят лошо стопанисва наетия имот, ако не отстрани такива повреди, предизвикани от обикновеното управление.
  
• 
  Да съобщава незабавно на наемодателя за посегателствата, извършени от трети лица върху наетата вещ.
  

Наемателят използва чужда вещ. Той трябва да я върне след прекратяване на наемното отношение – не просто да опразни и да изостави например наетото жилище, а да го предаде на наемодателя. Връщането следователно е двустранен акт на наемателя и наемодателя, предприети по инициатива на наемателя.

Вещта трябва да се върне в деня на прекратяване на наемното отношение, независимо дали то настъпва поради изтичане срока на наема или вследствие на предизвестие на една от страните. Ако наемателят забави връщането на наетата вещ, той трябва да продължи да изпълнява всички задължения, произтичащи от наемния договор, но дължи и обезщетение за вредите, които наемодателят претърпява вследствие на закъснението. Освен това рискът от случайното погиване или провеждане на наетата вещ преминава върху него.

Наемателят трябва да върне наетата вещ в добро състояние, респ. в състоянието, в което е била предадена, като се вземат под внимание онези похабявания, които следват от нормалното й ползване. До доказване на противното наетата вещ се счита предадена в добро състояние.

Наемателят може да е направил подобрения в наетата вещ. Наемодателят трябва да заплати разноските за тези подобрения ако се е съгласил да бъдат направени. При липса на съгласие по принцип разноски не се дължат. Нещо повече. Наемателят е длъжен да възстанови предишното положение, ако наемодателят настоява за това.

Наемателят обаче ще трябва да приеме онези полезни подобрения, които не съставляват само удобство на наемателя, и ще трябва да ги заплати. Наемателят може да иска за полезните подобрения, които е направил, само по-малката сума от направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на наетия имот вследствие на тези подобрения, при условие подобренията да са още налице при прекратяване на наемното отношение и наемодателят да може да се възползва от тях.

Срещу наемателя, който отказва да върне наетата вещ, респ. да опразни наетото помещение, може да бъде предявен от наемодателя иск за опразване. Заедно с този иск наемодателят има право да търси:

• 
  наемната цена за времето, през което наемодателят е продължил ползването, и
  
• 
  вредите, които претърпява от произволното ползване.