Водене на чужда работа без пълномощие

Предпоставки:

1. 
   да е предприета чужда работа и да бъдат извършени правни или материални действия;
   
2. 
   намерение да се управлява чуждата работа;
   
3. 
   предприемането на работата трябва да е доброволно.
   

1. 
   да изпълни предприетата работа;
   
2. 
   да се грижи за работата като добър стопанин
   
3. 
   да съобщи на заинтересования, че е поел управлението и трябва да му даде сметка;
   

1. 
   в случаите, когато работата е била предприета уместно и е била добре управлявана, същият трябва да изпълни задълженията, поети от негово име и да обезщети управителя за личните му задължения и да му върне всички направени разноски.
   
2. 
   при одобряване на управлението върху него тежат всички задължения – чл. 62 от ЗЗД;
   
3. 
   ако някой е предприел чуждата работа въпреки волята на заинтересования, последният отговаря по правилата на неоснователното обогатяване /чл. 61, ал. 3 от ЗЗД/.
   

Чл.6 СК е логическо доразвитие на чл. 46 Конституцията, който дефинира брака като доброволен съюз между мъж и жена, с което въвежда принципите на хеторогенен и моногамен характер на брака (единобрачие и разнополовост). Бракът може да се сключи само при взаимно съгласие – доброволността не трябва да се накърнява, защото е основание да се иска унищожаване на брака чл. 96, ал. 1, т.1 СК.

В СК брака е дефиниран като доброволен съюз между мъж и жена, с което се заявява предпочитанието на тезата за брака като съюз, а не като договор. Бракът не възниква в резултат на съгласуване на насрещни волеизявления, а от 2 успоредни изявления всяко от които е адресирано към длъжностното лице по гражданско състояние. Синоним на понятието брак е понятието е брачна общност – изразява най-добре концепцията за брака като съюз.

Предстои въвеждането на института на брачните договори – има предмет на регулиране имуществената общност. Като това не променя концепцията на брака като съюз.

Сключването на брака е учредяване на брачна връзка. Осъществява се в строго определена форма – чл.6 СК. В материален смисъл формата на брака е гражданския брак, а в процесуален смисъл – се регламентира в чл.10 СК (ред за сключване на брака).

Нарушаването на чл.6-13 СК има за последица нищожност на брака (пълна липса на брак).

Сключването на религиозен брак е ирелевантно действие, но е установена определена поредност – 1 трябва да имаме сключен граждански брак, за да може да сключим религиозен. Съгласието на встъпващите в брак лица трябва да отговаря на следните изисквания:

• 
  Да са мъж и жена (предварително разрешение се изисква при лица навършили 16г, но не навършили 18г.);
  
• 
  Съгласието трябва да бъде дадено лично, не се допуска сключване на брак чрез представител или пълномощник. В света действа Конвенция за встъпване в брак 1869г. – която не допуска ‘неприсъствено’ сключване на брак. При сключването на брак може да се назначават преводачи или тълковници.
  
• 
  Съгласието трябва да се изрази едновременно – в непосредствена последователност. СК не допуска симулативно сключване на брак (недопустим е установителен иск за установяване на симулативно основание за сключване на брак). Без правна стойност са всякакви модалитети (срок, условия, тежести);
  

Според чл.10 ал.3 СК – момента на възникване на брачната връзка е когато актът е подписан от встъпващите в брак и длъжностното лице. Ако свидетелите не са подписали – длъжностното лице носи административна отговорност, но брак има.

Ако няма съставен акт за брак по чл.10 ал.3 – няма брак. Ако по някакава причина не е съставен акт за брак, съдът не може по-късно със свидетели да установява че има сключен брак.

Ред за съставяне на акт за граждански брак – чл.51-53 ЗГР.

Годежът е съглашение на мъж и жена за бъдещо встъпване в брак. СК отхвърля тезата, че годежът е предварителен договор. Годежът е институт на обичайното право, който в действащото право не е уреден., освен в 1 случай – годежът има правно значение по чл.105 - за действия извършени във връзка с дарения преди брака. След развода дарения на значителна стойност направени от единия съпруг на другия или от роднини на единия съпруг с оглед на брака могат да бъдат предявени с иск в 1 годишен срок. Годежни дарове - могат да бъдат отменени ако са със значителна стойност. След /развод/ приключване на брака този иск може да се заведе и да се иска връщане на – годежен пръстен за 30 хил.лв. например /ако мъжа е виновен за прекратяването на брака не може да иска връщане на пръстена/.

При облигационно право може да се търсят неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД за неизпълнени обещания (зависи как е направено обещанието – трябва да е сериозно и публично).

Условия и пречки за брак. Правна уредба – чл.12 и 13СК. Условията за брак са изискванията, на които трябва да отговарят встъпващите в брак лица – материално–правни предпоставки, чието наличие е гаранция за валидността (последиците от нарушаването им се уреждат в чл.96, 97 и 98СК). Групират се в 4 групи изисквания:

1 група: Притежаване на брачна дееспособност (необходима възраст);

2 група: Необвързаност с друг непрекратен по установения ред брак;

3 група: Липса на определени болести;

4 група: Отсъствие на кръвно или осиновиновително родство на встъпващите в брак;

В този см. чл.176 НК: ‘(1)Който при встъпване в брак съзнателно укрие от длъжностното лице по гражданското състояние законна пречка за брака, се наказва с лишаване от свобода до две години.

Условията и пречките се делят на абсолютни и относителни.

• 
  липса на брачно пълнолетие;
  
• 
  обвързаност на лицето с друг брак;
  
• 
  наличие на определени опасни болести;
  

Изключение от горния принцип – при определени условия (чл.12 ал.2СК): в брак може да встъпи лице, навършило 16г. (санитарния минимум) при определени предпоставки:

• 
  важни причини (предстоящо раждане, родено вече дете, заминаване в чужбина и др.);
  
• 
  преценка на съда за това кои са важни причини;
  
• 
  разрешение от председателя на РС по местоживеене;
  

Председателят на съда изслушва лично кандидатът за брак. Родителите не дават съгласие, а се предвижда само изслушването им (което не е обвързващо). Родителите мога да не се явяват в съда, а като изпратят пълномощник или писмено с нотариално заверка на подписите. Решението на съда в случая няма СПН. Производството е по реда на чл.530 и сл.от ГПК.

Правните последици от встъпването в брак на непълнолетния – чл.12 ал.3 – еманципация – с встъпването си в брак непълнолетния става дееспособен, но може да се разпорежда с недвижим имот само с разрешение на РС по местоживеенето му. Затова лицето не се нуждае от попечителско въздействие. При развод или смърт на съпруга не се губи дееспособността.

Наличност на друг брак като пречка. Не може да сключи брак лице, което е свързано с друг брак. Това означава наличие на друг неунищожен брак с влязла в сила решение – чл.96 ал.2.

Налице е и брачна пречка, когато брачния партньор е обявен за отсъстващ – чл.8 ЗЛС (докато няма решение от съда).

1. 
   Такива, които обосновават поставяне на лицето под пълно запрещение;
   

Тези заболявания са изброени в приложение към Инструкция №1 за народното здраве – олигофрения, деменции, тежки личностни деградации и др.

Не е пречка болест, която е довела или може да доведе до поставяне на лицето под ограничено запрещение. Съгл.чл.319 ГПК – ограничено запретените съпрузи могат сами да предявяват брачни искове и да отговарят за тях.

2. 
   Такива, които поставят в сериозна опасност живота и здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако е знаел за това и болестта е опасна само за него;
   

‘права линия’ – 1 лице произхожда от другото

‘съребрена линия’ – 2 лица, които не произхождат 1 от друго, но имат общ родоначалник; 4-та степен = до първи братовчеди;

Тези брачни пречки важат и при непълнокръвно родство. Непълнокръвното родство бива: еднокръвно и едноутробно.

Няма правна забрана за брак между доведени и заварени деца, защото при тях има само отношения на сватовство, но не и на роднинство.

Пречки при осиновяването – пр.уредба: чл.13 ал.2 т.3. Не могат да сключват брак лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия и на братя и сестри.

При непълно осиновяване – чл.62СК се създават връзки САМО между осиновителя и осиновеното дете, но няма връзки между осиновеното дете и роднините на осиновителя. Може да се сключи брак между осиновеното дете и роденото от брака.

Бракът между осиновени и осиновители е забранен, докато съществува осиновителна връзка – може да се санира като се прекрати осиновяването.

Лични отношения межди съпрузите. Първият правопораждащ ЮФ в СП е бракът. От него възникват 2 групи правни последици: 1- възникване на неимуществени отношения между съпрузите; 2- възникване на имуществени отношения между съпрузите;

Според това дали ценностите са оценими в пари, взаимоотношенията се делят на лични и имуществени.

Личните отношения са неоценими в пари и са: взаимност, уважение, разбирателство, вярност (чл.15 и сл. СК).

Имуществените отношения обхващат системата от права и задължения (чл.19-30 СК).

Обща характеристика на личните отношения:

• 
  До голяма степен техния облик и съдържание са нравствени и емоционални (няма юрид. механизъм за принуда към спазването им);
  
• 
  Неизпълнението им може да доведе до непоправимо и дълбоко разстройване на брака, което да даде основание за разтрогване на брака (чл.99 ал.1);
  

1. 
   Режим на имуществена общност – имуществата, които съпругът придобива на свое име през време на брака стават по смисъла на закона общо имущество.
   
2. 
   Режим на имуществена разделеност – всеки остава индивидуален притежател на имуществото което придобива през време на брака на свое име
   

Режимът на имуществената общност поражда СИО (съпружеска имуществена общност) – не е семейна ИО защото семейството не е субект на българското право.

Имуществено брачните отношения са уредени в чл.19-30 СК. Характеристика на режима на СИО:

• 
  Режима е уреден с императивни ПН;
  
• 
  Той е комбиниран – от режима на имуществената общност за определени производства и режима на разделност за други производства. Така се съчетават принципите на общността и на разделността.
  

През 1968г. СК въвежда ИО за първи път. Започва да използва комбинирания модел. Като унифицира този режим с обратно действие и за браковете, които са били сключени до този момент. Така е до 1985г. – до приемането на сега действащия СК. С него в обхвата на ИО се включват и паричните влогове.

Проекта за нов СК (de lege ferenda) урежда 3 алтернативни режима за уреждане на имуществено брачни отношения:

1. 
   Законов режим на имуществена общност – за непълнолетни, непълн запретени, и такива, които не са уредени по договорен начин (близък до сега действащия, но се характеризира с диспозитивни ПН).
   
2. 
   Законов режим на имуществена разделност – всички права придобити от съпруг по време на брака стават негова собственост. При развод съпругът – несобственик има право, ако е допринесъл за придобиването.
   
3. 
   Договорен режим – основава се на сключен брачен договор, съпрузите трябва да са дееспособни. Такъв договор може да се сключи и по време на брака. Договорът е с нотариална заверка на подписите и съдържанието.
   

-правата на всеки от съпрузите върху придобитите по време на брака имущества;

-правата върху имущества придобити преди брака;

-уговарят се начините на управление на имуществото;

-имуществените последици от развода също трябва да са добре уредени;

-въпросът за издръжката, която си дължат един на друг и издръжката за непълнолетни или пълнолетни деца, незавършили училище;

Брачния договор може да бъде изменян само по взаимно съгласие на страните, не и с намесата на съда.

Общи имущества на съпрузите. Правна уредба – чл.19 СК

СИО възниква само върху: вещи, права върху вещи и парични влогове. За да възникне СИО, трябва да са налице 3 условия:

• 
  Имуществото да е придобито през време на брака;
  

• 
  Имуществото да е придобито от лице, имащо качеството съпруг;
  

• 
  Имуществото да е придобито от съвместен принос;
  

Тези предпоставки са конститутивен характер само кумулативно. При наличие на 3-те предпоставки СИО възниква автоматично.

По отношение на вещите и вещните права имаме особена бездялова и неделима съсобственост, която до прекратяване на брака не може да бъде делена. Никой не може да иска делба до прекратяване на режима на общността. При наличие на определени предпоставки може да се прекрати и преди прекратяването на брака (чл.26). Ако това се случи собствеността се трансформира в гражданска, обикновена, делима съсобственост и се урежда по чл.30-36 ЗС.

ТР 91/1974г. на ОСГК – определя какво означава действие на управление и действие на разпореждане.

‘действия на управление’ – запазване, подържане, възстановяване, събиране на наеми, плащане на данъци и сметки и др.

‘действия на разпореждане’ – действия насочени към учредяване, прехвърляне, обременяване, прекратяване на вещни права или други права върху имуществата – продажба, ипотекиране, залагане;

Общия принцип за разпореждането е в чл.22 ал.2 – извършва се САМО съвместно. Когато разпореждането е извършено от единия съпруг само, другия има 6-месечен срок за оспорването му. Срока е преклузивен.

Ако е нарушен принципът на съвместно разпореждане, поражда 2 групи правни последици, които са диференцирани в зависимост дали е движима или недвижима вещта:

А) при разпореждане с общ недвижим имот от единия от съпрузите, неучаствалия съпруг може в 6мес. срок от узнаване на сделката да предяви иск в съда за недействителност на сделката. Действието на недействителността се проявява не само за частта на неучаствалия в сделката съпруг, а на целия имот.

Б) при разпореждане с обща движима вещ, съгласно чл. 78 ал. 1 ЗС, владелецът, приобретателят на движима вещ или ценна книга на приносител, която е придобил добросъвестно и на възмездно правно основание, става собственик, стига за неговото прехвърляне да не се иска квалифицирана форма на прехвърляне. Ако сделката е над 1000 лв. е препоръчително да има писмен договор. Ако обаче вещта е подарена, се прилагат правилата за продажба на недвижим имот – 6мес. срок и т. н.

Получава се колизия с чл.78 ЗС, според който има 3 годишен срок за ревандикация, ако 3-то лице не е знаело, че вещта е обща, то я придобива.

При влогове – особено вземане, единственото, което е под режима на общността. За разлика от режима на общите вещи и вещни права е установен режима за общото разпореждане, чл. 22 ал. 5 установява еднолично разпореждане с наличността по влога от съпруга-титуляр. Законът признава потестативно право на другия съпруг – нетитуляр, по исков ред да поиска съда да разпореди за в бъдеще с наличността по влога да се разпореждат само двамата съпрузи съвместно.

С прекратяване на брака – ipso jure – поражда се обикновена гражданска съсобственост. Прекратяването на брака е предвидено от чл.94: 1-със смъртта на единия съпруг; 2-с унищожаването на брака; 3-с развод;

По исков ред през време на брака, ако важни причини налагат това – по преценка на съда;

При принудително изпълнение върху отделни вещи, които са СИО, за личен дълг на единия от съпрузите – чл.26 ал.3 във връзка с чл.20 ал.1 изр.2 СК и във връзка с чл.502-506 ГПК.

В момента на предявяване на иск от кредитор срещу вещ, която е СИО, общността автоматично се прекратява относно тази вещ – става дялова съсобственост. Съпругът – недлъжник може да изплати на СИ-л дела на съпруга – длъжник, като става изключителен собственик на вещта (чл.20 ал.1), може да участва на търга (чл.503 ГПК), или нищо да не предприеме.

Не може да се претендира по – голям принос на съпруга – длъжник (чл.506 ГПК).