Гражданскоправни науки

Основните права и задължения на страните по търговската продажба се покриват с тези на обикновената продажба.

Търговските сделки са два основни вида – обективни /абсолютни/ и субективни /относителни/ търговски сделки. Това означава, че продажбата ще бъде търговска, когато тя е обективна или субективна търговска сделка. В първата категория влизат покупко-продажбите, посочени в чл. 1, ал. 1, т. 1-3 ТЗ: покупката на стоки или други вещи с цел продажба, т.е. спекулативна покупко-продажба; продажба на стоки от собствено производство и покупка на ценни книги с цел продажба. Що се отнася до покупко-продажбата на недвижими имоти, макар посочена като търговска сделка /чл. 1, ал. 1, т. 14 ТЗ/, се отклонява от нейния режим и заема междинно положение – по форма е гражданскоправна, а по съдържание – търговска.

Вторият вид търговски продажби са т.нар. субективни търговски продажби. Търговска е всяка продажба, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. Предполага се, че сключеният от него договор за продажба е свързан със занятието на търговеца, до установяване на противното.

За да бъде продажбата търговска, по правило е достатъчно тя да е търговска сделка поне за едната от страните по продажбеното правоотношение. От този принцип има едно важно изключение. Не е търговска продажбата, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е физическо лице /чл. 318, ал. 2 ТЗ/.

В отклонение от принципа, че цената трябва да е определена или поне определяема, търговската продажба признава за валидна продажбата и без да има цена. Ако цената не е определена и не е уговорено как тя да бъде определена, смята се, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключване на продажбата за същия вид стока при подобни обстоятелства. Законът въвежда презумпцията, според която се дължи нормалната цена.

Другият елемент на продажбата, която търпи различно третиране в търговското право, е срокът. Поначало страните са свободни да обуславят изпълнението на договора от определен срок. Когато не е уговорен срок за предаване на стоката, купувачът може да иска предаването й в разумен срок /чл. 319 ТЗ/. Той не може да иска незабавно изпълнение. Съдържанието на разумния срок ще бъде различно в зависимост от случая и затова ще подлежи на конкретна преценка в процеса на правоприлагане.

ТЗ възлага някои допълнителни задължения на страните, които придават търговски характер на продажбеното правоотношение.

Две такива допълнителни задължения ТЗ възлага на продавача. На първо място това е задължението му да издаде фактура за продадената стока винаги, когато купувачът поиска това /чл. 321 ТЗ/.

Второто допълнително задължение на продавача е да осигури необходимия сервиз според търговската практика, освен ако е уговорено друго /чл. 322 ТЗ/.

Освен задължения, продавачът при търговската продажба има и права, които също имат характеристиката на допълнителни. Според чл. 328 ТЗ, ако купувачът е в забава за получаване на стоката, продавачът има няколко възможности:

• 
  Да предаде стоката за пазене. Предаването за пазене става на трето лице-пазач или влогоприемател. Разноските по пазенето и рискът от случайното погиване на стоката са за сметка на купувача.
  
• 
  Да продаде стоката. Продажбата става по пазарни, съответно борсови цени, а ако стоката няма такава цена, тогава е необходим публичен търг. И в двата случая продавачът дължи известие на купувача, включително и за времето и мястото на продажбата или търга. Ако стоката е бързоразваляща се, продавачът може да я продаде без предизвестие. При всички случаи продажбата е за сметка на купувача, но продавачът има право да си удържи всички разноски, които е направил.
  

Макар да не отговаря на изискванията, изпратената стока е преминала в собственост на купувача с изпращането й – от момента на предаването й на спедитора или превозвач. Върху купувача е преминал и рискът от случайното погиване или повреждане на стоката. С отказа си да я приеме и плати купувачът все едно разваля договора. По този начин преминалата върху него собственост се връща с обратно действие върху продавача. Получената стока следователно не е вече собственост на купувача, а на продавача. Купувачът е длъжен да пази чужда нему стока с грижата на добър търговец. Това означава, че той трябва да я съхранява и че не може да я ползва или да се разпорежда с нея. Това му задължение трае за времето, което обикновено е необходимо за продавача да даде нарежданията си. Купувачът е длъжен да изпълни нарежданията на продавача. Това задължение на купувача произтича от създаденото чрез отговорното пазене отношение.

При забава на продавача да даде нарежданията си ТЗ овластява купувача и без нареждане да предаде стоката за пазене на трето лице, като уведоми продавача за това. ако стоката подлежи на бърза развала или пазенето й е свързано със значителни разноски или неудобства, купувачът може да я продаде за сметка на продавача, като внесе получената сума по банкова сметка на последния.

Несъщинското задължение на купувача е да прегледа стоката за недостатъци /чл. 324 ТЗ/. Той трябва да уведоми продавача, ако иска да запази правата си на купувач, който е получил стока с недостатъци /чл. 195 ЗЗД/.

Общите положения за търговската продажба съдържат норма, озаглавена „Обезщетение” /чл. 323 ТЗ/, но уредената хипотеза може да се означи като сделка за покритие. Според чл. 323 ТЗ, ако продажбата бъде развалена и в подходящ срок след развалянето купувачът е купил заместваща стока ли продавачът е препродал стоката, страната, която търси обезщетение, може да получи разликата между цената по продажбата и цената по заместващата сделка, както и обезщетение.

Нормата има предвид хипотезата на разваляне на договор поради неизпълнение /чл. 87-88 ЗЗД/. Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора с едностранно волеизявление. В случай, че продавачът е неизправна страна, купувачът, след като развали договора по реда на ЗЗД, може да потърси друг продавач, за да купи от него друга такава стока, която е била предмет на разваления договор. Тази стока обаче може да е с по-висока цена. Причината купувачът да плати по-високата цена е виновното поведение на продавача, който не е изпълнил договора. затова справедливостта изисква разликата между цената по развалената продажба и тази по сделката за покритие да бъде за негова сметка. Сделка за покритие, понеже покрива неполучената по първия договор стока. За да се претендира тази разлика обаче, купувачът трябва да е сключил тази сделка за покритие в подходящ срок след развалянето на договора. Сделката за покритие трябва да е обслужва същия конкретен икономически интерес.

Правилото важи аналогично и при обратния случай – когато купувачът е неизправна страна. разликата в цените, ако тя е неблагоприятна за продавача, трябва да бъде поета от насрещната страна – виновна за развалянето на договора.

И в двата случая, наред с разликата в цените, която може да претендира изправната страна по договора, тя може да иска и обезщетение. такова се дължи само ако се докаже, че изправната страна е претърпяла вред в повече от разликата в цените между двете сделки.

Наред с общите правила за търговската продажба, ТЗ съдържа особени правила за някои продажби:

• 
  транзитна продажба – договор, по силата на който продавачът се задължава да предаде стоката на посочено от купувача трето лице;
  
• 
  дистанционна продажба, която предполага купувачът и продавачът да бъдат в различни населени места;
  
• 
  продажба с допълнителна спецификация – договорът е сключен, без дължимата от продавача престация да е уговорена – тя се индивидуализира в определен от страните срок;
  
• 
  продажба с периодично изпълнение;
  
• 
  продажба с уговорка за изкупуване;
  
• 
  продажба с предварително плащане;
  
• 
  продажба на изплащане;
  
• 
  продажба чрез прехвърляне на ценна книга;
  
• 
  продажба на публичен търг с явно наддаване.
  

Международният елемент съставлява отликата, която отграничава този вид продажба от останалите видове продажбени правоотношения и я превръща в международна продажба. Международният елемент се заключава в това, че страните по договора имат местожителство, респ. седалището си на територията на различни държави и:

• 
  от договора следва, че продадената стока ще бъде пренесена от територията на една в територията на друга страна, или когато
  
• 
  предложението и приемането са били извършени върху територията на различни страни или
  
• 
  когато предаването на стоката трябва да стане на територията на страна, различна от тази, в която е било направено и прието предложението.
  

Договорът за гледане и издръжка обхваща, от една страна, пораждането на задължение за гледане и издръжка, а от друга – извършването на насрещна престация или пораждането на задължение за извършването й. Той е възмезден договор.

Типичното съдържание на задължението на длъжника е да приеме кредитора в своята домашна семейна среда и да му доставя със свои средства там до кроя на живота му пълно пряко задоволяване на нуждите на живота му. Възможно е обаче да се уговори, че двете страни ще останат да живият отделно, в отделни домакинства, като приобретателят само помага на отчуждителя във воденето на домакинството му, а при болест на отчуждителя поема пълната грижа за това домакинство.

Задължението за гледане и издръжка има за предмет една продължителна престация: то трябва да се изпълнява до смъртта на кредитора. Понеже продължителността на престацията е свързана със събитие, за което е неизвестно кога ще настъпи, договорът има алеаторен характер. Алеаторният му характер се засилва още и от обстоятелството, че обемът на престацията на длъжникът се изменя съобразно с промените в нуждите на кредитора и следователно стойността на престираното през два еднакво продължителни периода от време може да бъде много различна.

Задължението за гледане и издръжка се сключва с оглед на личността както на кредитора, така и на длъжника.

Кредиторът не може да прехвърли правото си на издръжка и гледане на трето лице. Това право не е наследимо, защото то е уговорено до края на живота на кредитора. Но наследими са правата, които кредиторът добива поради това, че длъжникът не е изпълнил договора: правото на обезщетение, правото на разваляне на договора. Те могат да се упражняват от наследниците му.

Изпълнението на задължението за гледане и издръжка става невъзможно, ако длъжникът умре преди кредитора. Това, че наследниците на длъжника изразяват готовност да продължат изпълнението на договора, не задължава кредитора да приеме предложението им. От друга страна пък, същото важи и за наследниците на длъжника в случай, че кредиторът след смъртта му би поискал те да продължат изпълнението на договора.

Колкото се отнася до престацията, която длъжникът получава срещу поемането на горното задължение, от волята на страните зависи тя да се извърши със самия договор за гледане и издръжка или да се поеме в нето само задължение да бъде извършена по-късно.

Относно това, какво се дава срещу гледането и издръжката, то зависи напълно от волята на страните. Обикновеният случай е този, при който задължението се поема срещу незабавно прехвърляне на недвижим имот. В този случай нотариалната форма е задължителна.

Ако длъжникът било умишлено, било по небрежност, било по липса на средства не е престирал гледането и издръжката така, както ги дължи по договора, т.е. в натура, има не виновна забава, а невъзможност да се престира вече пропуснатото, за която той отговоря.

Длъжникът не може да възползва от чл. 79, ал. 2 ЗЗД, който дава възможност при забава да се извърши очистване от нея, като се предложи това, което е забавено да се престира и по-късно заедно с обезщетение за вредите от закъснението. Това, което не е престирал длъжникът не може вече да престира, той може само да предложи пълно обезщетение за непрестираната част от задължението, обаче кредиторът не е длъжен да приеме такова предложение и то не му пречи да предяви другите права, които законът му дава: да развали договора или да иска обезщетение вместо изпълнение на целия договор. В този смисъл е и практиката на Върховния съд, според който щом длъжникът не изпълнява изобщо или неизпълнява точно задължението си, кредиторът може да иска обезщетение в пари, като това право той има не само за минало, но и за бъдещо време /т.е. за целия срок на договора/.

Най-често на практика се прибягва до възможността да се развали договорът по чл. 87 ЗЗД. От чл. 87, ал. 4 ЗЗД следва, че кредиторът може да развали договора и когато една част от задължението е изпълнена, а друга неизпълнена. Следователно, когато длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора за гледане и издръжка за известно време, това е достатъчно за кредитора, за да развили договора, стига неизпълнената част да не е незначителна с оглед интересите на кредитора.

При иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД ищецът трябва да докаже само, че е сключил договора: той не е длъжен да доказва, че ответникът не е изпълнил задължението си. Ответникът, щом оспорва твърдението, че не е изпълнил задължението си, трябва да докаже, че е изпълнил. Доказването става с всички доказателствена средства.

Договорът се разваля с обратно действие /според А. Кожухаров договорът се разваля само за в бъдеще/.

Съдържанието на задължението за гледане и издръжка е такова, че то не може да бъде изпълнено, ако кредиторът не съдейства за това, ако той не приеме изпълнението.

Последицата от това, че кредиторът не приел изпълнението, е, че длъжникът се освобождава от задължението си за времето, за което той не го е приел. Това не оказва някакво влияние на насрещната престация на кредитора: договорът си остава в сила и това, което кредиторът е престирал, остава у длъжника, който от своя страна продължава да дължи гледане и издръжка, но само за в бъдеще.

За да настъпи прочее забава на кредитора, нужно е длъжникът да е готов с изпълнението. Когато договорът още не е започнал да се изпълнява, т.е. общият живот още не е започнал, ако той ще трябва да започне у кредитора, достатъчно е длъжникът да се яви там и да поиска да започне изпълнението.

Според Върховния съд ако кредиторът не иска да приеме изпълнението на договора, което му се предлага, макар и да няма никаква оправдателна причина за това, длъжникът е длъжен да трансформира задължението си в парично, като му плаща съответната сума, евентуално като поиска от съда да определи размера й.

Невъзможност на изпълнение без отговорност на длъжника настъпва при смърт, както и поради траен недъг или болест, които не му позволяват да изпълнява задълженията си или поне да ги изпълнява точно. Временно заболяване макар и да пречи на длъжника да изпълнява задължението за гледане и издръжка в натура, трябва да се смята за мълчаливо предвидено в договора: в такъв случай за времето, докато е в невъзможност, той ща трябва да дава парична издръжка, достатъчна, за да замести гледането и издръжката в натура.

34. Дарение. Отграничения. Видове. Сключване и форма на договора. Тежест при дарението. Отмяна на дарението. Спонсорство.
Съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗЗД, с договора за дарение дарителят отстъпва, веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема.

Правна характеристика на дарението:

1. Съществен елемент на дарението, като всеки друг вид договор, е постигане на съгласието между страните. Дарение има само тогава, когато дарителят, подтикван от различни съображения, е съгласен нещо да премине от неговото имущество към имуществото на надарения без насрещен еквивалент и да изяви воля в този смисъл. Надареният трябва от своя страна да е съгласен да получи безвъзмездно това, което дарителят му отстъпва, защото никой не може да бъде принуден да получи каквато и да е облага въпреки волята си. Специфичните за договора за дарение хипотези на нищожност, уредени в чл. 226 от ЗЗД, не изчерпват общите основания за нищожност на договорите, възведени в чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗЗД и дарението е на общо основание нищожно, когато при сключването на договора липсва съгласие.

Страните трябва да бъдат дееспособни, за да сключат договора. Дарение извършено от недееспособен или с имуществото на недееспособно лице е абсолютно нищожно на осн. чл. 73, ал. 3 на СК.

Обогатяването на надарения трябва да бъде безвъзвратно. Надареният трябва окончателно да придобие подареното. Дарителят не може да отмени веднъж направеното дарение и да иска връщането на подареното /извън хипотезите на чл. 227 от ЗЗД/. той не може под страх от недействителност на дарението да си запазва правото или средствата да отменя дарението, когато намери това за добре.

Дарението може да бъде направено и с модалитети – условие, срок и тежест. Дарението е срочно, когато надареният става титуляр на безвъзмездно отстъпеното му право, но не се ползва от него /дарението до определен срок не е допустимо/.

Договорът за дарение може да бъде сключен под отлагателно или прекратително условие, при което правото е вече придобито от надарения, но съществува под условие.

Дарението е с тежест, когато дарителят възлага на надарения редица обременявания било в свой собствен интерес, било в интерес на трето лице или дори в интерес на самия него. Тежестта, която съпътства дарението, не е главна негова цел. Тя е странично свързана с дарението, без да съставлява възмездие за него. Дарението ще бъде нищожно, ако тежестта противоречи на закона, на добрите нрави или е фактически неосъществима /чл. 226, ал. 3 от ЗЗД/, освен ако може да се предположи, че дарението би се направило и без недействителната тежест. Тежестта е правно задължение е след като е такова всеки заинтересован има иск за нейното изпълнение. Третите лице не могат да искат обаче развалянето на договора за дарение поради неизпълнение на тежестта, защото не са страна по договора.

Съгласно чл. 46 и 54 от ЗДС е възможно безвъзмездно прехвърляне на собственост, която е частна държавна. В тези случай е необходимо решение на Министерски съвет, взето по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството въз основа на което областният управител сключва договор, който се вписва от съдията по вписванията. Безвъзмездно прехвърляне на собственост върху движими вещи, които са частна държавна собственост се извършва със заповед на областния управител ако собствеността се прехвърля на общини, други юридически лица и организации на бюджетна издръжка. За безвъзмездното прехвърляне на собственост върху движими вещи с балансова стойност над 5 000лв. се изисква съгласието на министъра на финансите.

На осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, ако не е спазена предписаната от закона форма договорът за дарение е нищожен.