Гражданскоправни науки

Това решение запазва своята сила и когато делбата не е продължила и не е завършила, както и в случаите, когато производството е било спряно във втората фаза по общо съгласие и не е било възобновено. Решението по допускане на делбата остава в сила и решените с него въпроси не могат да бъдат поставени за ново разглеждане.

След като решението за допускане на делбата влезе в сила то придобива силата на пресъдено нещо и въпросите, разрешени с него относно страните, имотите и частите на всеки съделител не могат да бъдат пререшавани. Нова делба между същите страни, за същите имоти и на същото основание е недопустима.

Неупражнените права и непредявените възражения, които в случая биха имали значение за постановяване на решението се преклудират. Поради това в решението точно следва да се посочи основанието, на което ищецът /ответника/ е възникнала съсобствеността и което е разгледано от съда.

Влязлото в сила решение, с което искът за делба се отхвърля по същество като съдът се е произнесъл, че между страните не съществува имуществена общност, подлежаща на подялба, също се ползва със сила на пресъдено нещо и е пречка за нов иск за делба между същите страни, за същите имоти и на същото основание /има се предвид основанието за възникване на съсобствеността/.

В решението по допускане на делбата съдът следва да се произнесе:

• 
  налице ли е съсобственост;
  
• 
  между кои лица;
  
• 
  при какви квоти;
  
• 
  по всички наведени възражения срещу включването на определени имоти в делбата, както и срещу правото на някои от съделителите на дял от тези имоти /правопогасяващи и правоизключващи възражения/;
  
• 
  по направените оспорвания на завещателни разпореждания и дарения, вкл. по искания за възстановяване на запазена част от наследството, като по тези искания съдът задължително постановява и диспозитив, независимо от обстоятелството дали са въведени като обективно съединени с делбата искове или под формата на възражения;
  
• 
  по възражения за пълна или частична трансформация на лично имущество по см. на чл. 21 СК;
  
• 
  съществуват ли пречки за допускане на делба на имота с оглед разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗС.
  

Втора фаза на съдебната делба. С решението за допускане на делба първата нейна фаза приключва и започва втората фаза, целяща да извърши допуснатата делба.

Наред с тази цел втората фаза на делбата може да бъде използвана, за да се разрешат със сила на пресъдено нещо евентуалните претенции на съделителите за вземания, които имат един срещу друг във връзка с делбената общност. Чрез предявяване на тези претенции се идва до обективно съединяване на искове с иска за делба. Целта е да се ликвидират всички сметки във връзка със съсобствеността, но няма пречка тези претенции да се предявят и в отделно производство.

За да се съединят за общо разглеждане със делбата, исковете по сметки трябва да се предявят най-късно в първото заседание след допускане на делбата /чл. 346 ГПК/. Пропусне ли тази възможност, заинтересуваният съделител може да предяви иска си вън от делбеното производство.

Такива са например притезанията: за подобрения; за обезщетения за лишаване от ползване; за събрани доходи; за заплатен наследствен дълг.

Във втората фаза на делбеното производство започват процесуалните действия за ликвидиране на съсобствеността. А това се осъществява посредством: теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан, като основен критерий за избора на способ е дали броя на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. За това съществено значение има обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и на нейното извършване и по-специално обстоятелството дали са предявени претенции за възлагане на жилищен имот, тъй като законът установява специален способ за извършване на делба на такъв имот, който представлява изключение от общото правило на чл. 69, ал. 2 ЗН като предвижда възможност за поставяне в дял на реално неподеляем имот.

В първото по делото заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делба, съделителите следва да изразят становище за начина, по който да бъде извършена делбата и да ангажират доказателства в подкрепа на посочения от тях способ. В този преклузивен срок следва да бъде предявена и претенцията за възлагане /чл. 349, ал. 4 ГПК/.

Допустимо е претенциите да бъдат предявени и при условията на евентуалност.

Всички предявени от съделителите претенции по извършването на делбата следва да бъдат приети от съда, като по тяхната основателност съдът се произнася с решението си.

Допустимо е да се предяви и претенция от няколко съделители за поставяне в общ дял в случаите, в които се иска делбата да бъде извършена по реда на чл. 353 ГПК.

• 
  Да допусни изслушването на експертиза за поделяемост и средната пазарна цена на имуществото, предмет на делбата. Допускането й представлява съдопроизводствено действие, което съдът задължително трябва да извърши независимо от волята на страните. Експертизата се допуска служебно от съда като депозитът за вещото лице се разпределя между съделителите според квотите им в съсобствеността, определени с решението по допускане на делбата. Ако така определеният депозит не бъде внесен в определения от съда срок, съгласно Правилника за администрацията в районните, окръжните, военните, административните и апелативните съдилища делото се внася в архив.
  
• 
  След като страните изразят становището си за нечина на извършване на делбата, с нарочно определение да приеме и постави на разглеждане предявените претенции за възлагане, но само по отношение на неподеляем имот.
  
• 
  С нарочно определение да приеме и постави за разглеждане предявените по реда на чл. 346 ГПК искове по сметки.
  

• 
  Ако неподеляемият имот е жилище, което е било СИО, прекратена с развод, може да бъде поставен в дял на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата, родени от брака, ако той няма друго жилище /чл. 349, ал. 1 ГПК/.
  
• 
  Ако неподеляемият имот е жилище, което е било СИО, прекратена със смъртта на единия съпруг, може да бъде поставен в дял на преживелия съпруг, ако той няма собствено жилище /чл. 349, ал. 1 ГПК/.
  
• 
  Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който към момента на откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители бъдат уравнени в имот или пари /чл. 349, ал. 2 ГПК/.
  
• 
  Когато няколко съделители, отговарят на условията на чл. 349, ал. 2, изр. 1 ГПК, предявят претенции за поставяне на имота в техен дял, законът предвижда, че се предпочита онзи, който предложи по-висока цена. В тази хипотеза възлагането се извършва след проведено наддаване.
  

• 
  От допуснатите до делба имоти могат да се образуват достатъчен брой реални дялове, за да може всеки съделител да получи реален дял;
  
• 
  При което квотите на съделителите, определени с решението по допускане на делбата са равни;
  
• 
  Или броя на имотите е равен на знаменателя на дробта, посредством която са определени квотите на съделителите, определени с решението по допускане на делбата;
  
• 
  Не са на налице обстоятелства, които да обусловят невъзможност на извършването на делбата посредством този способ или да правят извършването на делбата посредством теглена на жребий много неудобно.
  

След като бъде съставен проектът за разделителен протокол, съдът призовава страните, за да им го предяви и изслушва възраженията по него. Ако съделителите направят основателни възражения, съдът внася съответните поправки, а ако се налага основно да се преработи, съставя нов проект за разделителен протокол.

Съгласно чл. 350 ГПК, след като предяви проекта за разделителен протокол на съделителите и изслуша възраженията им, съдът съставя и обявява окончателния разделителен протокол. Това решение не може да бъде изменявано от съда, който го е постановил и може да бъде обжалвано с обща жалба заедно с решението по чл. 346, 348 и 349 ГПК, в срока за обжалване на най-късното решение съгласно чл. 351 ГПК.

След като решението за обявяване на разделителния протокол влезе в сила, съдът призовава съделителите в съдебно заседание за разпределение на дяловете. Недопустимо е след като е било постановено решение по обявяване на окончателния разделителен протокол делбата да се извърши посредством друг способ, различен от тегленето на жребий. С факта на постановяване на това решение съдът е разрешил между страните със сила на пресъдено нещо спора досежно начина на извършване на делбата и ако съделителите не са споразумеят кой дял на кого да се даде чрез постигане на съдебна спогодба разпределението на имотите, предмет на делбата, може да се извърши само чрез жребий. В резултат на тегленето на жребия в протокола съдът с определение констатира кой дял на кого от съделителите се отрежда, като действията на съда по теглене на жребий могат да се обжалват на общо основание.

С тегленето на жребие делбата приключва. Разделителният протокол и действията по теглене на жребие установяват правата на съделителите върху съответния реален дял и съответно представляват титул за собственост. Въз основа на тях се издава изпълнителен лист на съделителите за фактическото им въвеждане във владение /чл. 522, ал. 1 ГПК/. Действията по теглене на жребие подлежат на въззивно и касационно обжалване.

Предпоставки за извършване на делба по чл. 353 ГПК.

• 
  Когато от допуснатите до делба имоти са обособени достатъчен брой дялове да може всеки съделител да получи реален дял;
  
• 
  Извършването на делбата чрез жребие е невъзможно или много неудобно.
  

При разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК не се съставя разделителен протокол.

В решението си съдът трябва задължително да изложи съображенията, поради които разпределението се извършва по този ред. Това решение замества решението за обявяване на разделителния протокол за окончателен и може да се обжалва по реда на чл. 351 ГПК. Въз основа на този акт съделителят може да получи изпълнителен лист за своя дял съгласно чл. 404 ГПК и да иска въвеждане във владение на недвижимия имот, отреден при делбата за него /чл. 522 ГПК/.

Разпределение на дяловете без теглене на жребие може да се приложи като способ за ликвидиране на съсобствеността и за движимо имущество, щом са налице условията на чл. 353 ГПК.

В решението, с което делбата се извършва по реда на чл. 353 ГПК съдът трябва да изложи съображенията си за:

• 
  Наличие на предпоставките за извършването на делбата посредством именно този способ;
  
• 
  Невъзможността делбата да бъде извършена чрез теглене на жребий или за обстоятелствата, които обуславят наличие на неудобства за разпределение на имуществото посредством теглене на жребие;
  
• 
  Поставяне на определени имоти в дял на определени съделители /подобрения; ползване, предхождащи делбата съглашения и др./
  

Предпоставките за извършване на делбата чрез изнасяне на имотите, предмет на делбата на публична продан са следните:

• 
  Не съществува възможност всеки съделител да получи реален дял, т.е. броя на имотите, предмет на делбата, е по-малък от броя на съделителите;
  
• 
  Не съществува възможност неподеляемото жилище, предмет на делбата, да бъде поставено в дял на един от съделителите, тъй като съсобствеността е възникнала на основание, различно от наследяването, респ. не са налице хипотезите на чл. 349 ГПК или никой от съделителите не отговаря на установените в чл. 349 ГПК изисквания.