Отговорност за вреди причинени от другиго

• 
  лице, неспособно да разбира или да ръководи постъптика си;
  
• 
  деца, намиращи се под родителска власт;
  
• 
  лице, на което е възложена работа.
  

Чл. 47 от ЗЗД съдържа две разпоредби: (1) Неспособният да разбира или да ръководи постъпките си не отговаря за вредите, които е причинил в това състояние, освен ако неспособността е причинена виновно от самия него.

(2) За вредите, причинени от неспособен, отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор над него, освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им.

В хипотезата на ал. 1 на чл. 47 от ЗЗД спадат най-вече лицата с трайно умствено разстройство, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи и поради това съгласно закона са постановени под запрещение. Не всяко лице обаче, поставено под запрещение, ще попадне обезателно в категорията на гражданската невменяемост по см. на чл. 47, ал. 1 от ЗЗД. Така напр. ако такова лице е причинило щетите, когато се е намирало в светъл момент, то ще носи отговорност, защото в момента на причиняване на щетите е могло да разбира и да ръководи постъпките си. Правилото на чл. 47, ал. 1 от ЗЗД важи и за лицата, непоставени под запрещение, но които поради макар и краткотрайно психическо разстройство не са могли да разбират и да ръководят постъпките си. Такива са случаите на т.нар. изключителни състояния, на патологичен афект, на състояние породени от силни душевни сътресения и др. Малолетните лица до 14-годишна възраст се считат неспособни по см. на чл. 47, ал. 1 от ЗЗД, тъй като не разбират поначало свойството и значението на това, което вършат и не могат да ръководят постъпките си. Последните могат да извършат непозволени действия, но не могат да носят деликтна отговорност за тях. Според чл. 47 от ЗЗД такава отговорност има само за този, който разбира или ръководи постъпките си, т.е. за лице, което съзнава какво върши и може да състави своето поведение с изискванията на правните разпоредби.

Лицата, които отговарят за неспособните по см. на чл. 47, ал. 1 от ЗЗД, отговарят лично по отношение на увредения. Поради това те нямат право на регресен иск против непосредствените причинители на вредите за това, което са платили на пострадалия. Задължени да упражняват надзор спрямо посочените неспособни лица са родителите, учителите, възпитателите, надзирателите и др. Същите именно отговарят за вредите, причинени от поднадзорните им лица, доколкото тези вреди са последица на допуснато нарушение на задълженията за упражняване на надзор /чл. 47, ал. 2 от ЗЗД/. В съдебната практика се приема, че отговорност по см. на чл. 47 от ЗЗД не се предвижда за бабата и дядото в случаите, когато вредите са причинени от техните внуци – бабата и дядото не се задължени по закон да упражняват надзор над внуците, нито да ги отглеждат и възпитават.

Лица отговарящи за обезщетяване на вреди. Втората разпоредба на чл. 47 от ЗЗД определя лицата, които носят отговорност за вредите причинени от неспособно лице по см. на чл. 47, ал. 1 от ЗЗД. Това са именно тези лица, които имат задължението да упражняват надзор над неспособния, освен ако те не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите.

Това е отговорност за чужди действия. Ответникът не е причинител на вредите, за чието обезщетяване носи отговорност.

Тази отговорност обаче има за предпоставка вината на ответника. Последният не е автор на щетите, за които отговарят, но той трябва да е имал вина за тяхното настъпване. Вината му се състои в противоправното неупражняване на необходимия надзор спрямо действията на неспособния, от които именно са произтекли вредите.

В правилото на чл. 47, ал. 2 от ЗЗД се предвижда възможност за екскулпиране. Ответникът може да се освободи ако докаже, че не е бил в състояние да предотврати настъпването на щетите.

Според правилото на чл. 48, ал. 2 от ЗЗД настойникът отговаря за вредите, причинени от малолетния, който се намира под негово настойничество и живее при него. И тук, както и според чл. 47 (2) от ЗЗД, отговорността е за неупражняване контрол над децата. Отговорността по см. на чл. 48 от ЗЗД е своеобразна гражданскоправна санкция за недобре изпълнен родителски дълг по възпитание и контрол спрямо ненавършилите пълнолетни деца. Тя може да отпадне, ако децата се намират под надзора на други лица, които отговарят за тяхното поведение при конкретна вина на тези лица.

За вреди, причинени от ученик по време на занятия, според ВС отговаря учебното заведение, което организира и ръководи занятията на учениците, а не родителите.

Ако непозволеното увреждане е резултат на умишлено деяние, хулиганска проява, или друго непристойно поведение, въпреки че родителите, респ. осиновителите не живеят с него, те носят отговорност за причинените от детето вреди, тъй като се смята, че не са изпълнили задълженията си във вр. с възпитанието на детето.

Родителите, респ. осиновителите, отговарят по реда на чл. 48 ЗЗД съвместно, т.е. двамата. Според семейното ни законодателство родителската власт се упражнява еднакво, както от жената, така и от мъжа. Те еднакво са задължени да възпитават децата си и да упражняват надзор над поведението им. Поради това те отговарят солидарно за вредите, причинени от непълнолетните им деца.

Родителите нямат право на регресен иск заради това, което са заплатили на увредения, защото те отговарят за лични вреди. Те не се освобождават от отговорността, макар след причиняване на вредата детето да е навършило пълнолетие. Миродавен е моментаът на настъпване на деликта.

Едно от важните условия за пораждане на отговорността по чл. 48 от ЗЗД е ответниците да упражняват родителски права над причинителя на вредите. По своята същност това е правно понятие, което отразява идеята за възпитание. Родителите са били длъжни да възпитат децата си. Ако те бяха изпълнили добре родителските си права, от които произтича задължението да възпитат добре детето си, може би детето им не би извършило вредоносното деяние.

Следователно родителите отговарят не само за това, че не са упражнили конкретен контрол върху поведението на непълнолетния тогава, когато последният е извършил деликтното действие, но и за това, че в един по-предишен период от време не са изпълнявали успешно своя дълг по възпитанието му. Краткотрайното отдалечаване на детето не може да заличи ефекта от лошо изпълнения възпитателен дълг от страна на родителите.

Друго изискване на отговорността за вреди, причинени от непълнолетни, е причинителят на щетата – непълнолетният, да живее при ответника. В това условие е отразена идеята за надзор, за контрол върху поведението на децата. И това задалъжение за ответника по чл. 48 от ЗЗД произтича от института на родителските права. Ако непълнолетният е бил по-дълготрайно отдалечен и законно основание за отдалечаването е липсвало, то е резултат и на лошо изпълнение на родителски функции. Ако обаче е съществувала оправдателна причина за отдалечаването на детето – например то е било дадено на пълен пансион в друг град или пък родителите му са били лишени от родителски права, то те няма да отговарят за вредите, причинени от него.

Ответникът може да бъде освободен от отговорност, ако докаже, че не е бил в състояние да предотврати настъпването на вредите /чл. 48, ал. 3 от ЗЗД/. Родителите, респ. осиновителите, отговарят по силата на чл. 48 от ЗЗД не в качестото си на законни представители, а на лично основание.

При същите условия, при които носят отговорност родителите и осиновителите по силата на чл. 48, ал. 2 от ЗЗД отговарят и настойниците на малолетните лица. Ако малолетният е настанен в обществено възпитателно заведение, негов настойник е управителят на същото и то ще отговаря по реда на чл. 48 от ЗЗД.

Причинителят на вредата при условията на чл. 47 от ЗЗД е лице, което е неспособно да разбира или да ръководи постъпките си, а при чл. 48 от ЗЗД такъв е непълнолетно дете, независимо от това дали в момента, когато е причинявало щетата, е могло да разбира или да ръководи действията си. За разлика от първата хипотеза при втората /чл. 48 от ЗЗД/ ответникът ще отговаря и тогава, когато причинителят на вредите /непълнолетният/ е бил в състояние да разбира или да ръководи постъпките си по време на извършване на вреденосното деяние.

Основни елементи на изтичника на задължения по см. на чл. 49 от ЗЗД са:

1. 
   деянието на изпълнителя;
   
2. 
   вреда, причинена от изпълнителя;
   
3. 
   особеното за отговорността по реда на чл. 49 е, че вредите са в причинна връзка не с противоправното поведение на отговарящия, т.е. възложитяла на работата, а с това на друго лице – изпълнитела на същата.
   
4. 
   и тук се изисква причинияването да е било виновно, т.е. изпълнителят да е имал вина за увреждането, респ. за вредите от него. Вината се изразява в умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата. С оглед отговорността по чл. 49 е необходимо да се установи наличието на вина не у възложителя на работата, а у изпълнителя й.
   

За да възникне отговорността по чл. 49 от ЗЗД необходими са още и някои други специфични предпоставки:

1. 
   да е налице възлагане на работа;
   
2. 
   вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършване на възложената работа.
   

Преди да се обсъжда дали вредите са причинени при изпълнение на възложената работа, е необходимо да се изясни дали поначало има възложена работа.

Друга специфична предпоставка на отговорността по чл. 49 от ЗЗД е вредата да е причинена при или по повод изпълнение на възложената работа. В случая се отнася до два фактически подсъстава: при изпълнение на възложена работа и по повод изпълнение на възложена работа. Двата подсъстава се различават помежду си.

Възможни са три вида действия на изпълнителя на една работа, при които се поставя въпросът за отговорността на възложителя по см. на чл. 49 от ЗЗД:

• 
  действия, при които изпълнителят е причинил вреди, като е останал в границите на своите длъжности по изпълнение на възложената му работа. Отговорността на възложителя тогава е безспорна;
  
• 
  действия, които имат напълно личен характер и нямат никаква връзка с изпълнението на възложената работа или с качеството на изпълнител у дееца. Тук не може да има отговорност за възложителя;
  
• 
  действия, които не са включени в самото изпълнение на възложената работа, но са такива свързани с нея, че те не биха могли да бъдат извършени, ако не бе възлагането, респ. изпълнението. Същите действия предполагат виновното нарушение на длъжностите на изпълнителя, състоящо се в изопачаването им или в злоупотребата с тях. Тези действия също ангажират отговорността на възложителя, освен ако пострадалият е бил недобросъвестен, т.е. ако е знаел, че изпълитилят злоупотребява с длъжностните си права или пък ги изопачава.
  

Вредите са причинени “по повод изпълнението на възложената работа”, когато действията на деликвента не съставляват изпълнение на възложената работа, но пряко свързани с нея /такива са напр. действията по подговотвка на работата, по улесняване на това извършване, по запазване на резултата от нея/. Нужна е пряка връзка между изпълнението на работата и вредоносните действия, за да възникне отговорност по чл. 49 от ЗЗД.

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето, което е възложило работата, и затова няма място за възражение, че това не виновно, респ. за освобождаването му от отговорност на това основание.

Законната презумпция за вина на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД важи за всички случаи на непозволени увреждания, при които се отговаря за лична вина, независимо от това дали вредите, за чието обезщетяване се носи отговрост, са пичинени от лични или от чужди действия. При деликтната отговорност на възложителя за вреди липсва изискване за нива. Затова тази отговорност не се обуславя и не произтича от вината на възложителя.

Няма ли противоречиво поведение, не би могло да се постави и въпрос за вина. Вината винаги предполага наличието на противоправно деяние. вредоносните деяния са поначало противоправни освен в случаите, изрично уредени от закона. деликтното деяние на изпълнителя, от което са произтекли вреди за трето лице е противоправно. Затова и при това оценка на неговото поведение с основание се поставя въпроса дали той е имал, или нямал вина. Възложителят не е деликвент. Неговото поведение се е изразило във факта, че той е възложил другиму позволена от закона работа. Ако се възлага нещо непозволено от закона, тогава възложителят би бил съучастник с прекия извършител и отговорността би имала правното си основание в чл. 48 във вр. с чл. 53 от ЗЗД, а не в чл. 49 от ЗЗД.

Само по себе си поведението на възложителя, изразило се във възлагане на правомерна работа, не е противоправно, а след като то не е противоправно, безмислено е да се поставя и дали то е виновно. Възложителят може да се освободи от тоза отговорност само ако докаже, че ищецът не е претърпял вреди или че вредите не са причени, от лице натоварено от него с работа. При положение, че вредите са предизвикани от негов изпълнител, възложителят може да се освободи само ако докаже, че изпълнителят не е имал вина, или че вредите не са причинени при или по повод на изпълнение на възложената работа. Възложителят обаче няма възможност да се освободи от отговорност по пътя на своето лично експулпиране.

Като е натоварил другиго с някаква работа, при изпълнение на която са причинени вреди, възложителят е създал обективно /невиновно/ едно благоприятно условие за извършване на деликтното вредоносно деяние на изпълнителя.

Обстоятелство, че отговорността на възложителя не зависи от вината му, не е равносилно на отказ от принципа за вина при гражданската отговорност. Най-напред отговорността по чл. 49 от ЗЗД настъпва само когато изпълнителят е действал виновно и самият той може да носи отговорност /по реда на чл. 45 от ЗЗД/. Възложителят поради това, че е отговарял за чужди виновни действия, има възможност чрез обратен иск срещу изпълнителя /причинителя на вредите/ да си възвърне в пълен размер платеното, именно защото той е отговарял за чужда вина /чл. 54 от ЗЗД/. Това право възниква от момента на плащането на обезщетението от страна на възложителя.

И според чл. 50 от ЗЗД изходно начало за отговорността е наличието на вреда. Специфично условие на гражданската отговорност по см. на чл. 50 от ЗЗД е вредата да е произляла от вещ. Законът не прави разлика между видовете вещи. В него изрично се подчертава, че се имат предвид, каквито и да са вещи, стига от тях да са възникнали вреди. При това положение към категорията вещ се отнасят и автотранспортните средства. Без значение е качеството на вещите.

Увреждането по см. на чл. 50 от ЗЗД се дължи на вещ, без да е въздействано върху нея от страна на виновното физическо лице.

Другата предпоставка за отговорността по чл. 50 от ЗЗД е между вещта и вредите да има връзка. Не е необходимо тази връзка да бъде причинна, защото вещите като неопределени предмети не могат да причиняват вреди. Последните могат да са в причинна зависимост само от човешко деяние.

Понятието “произлезли” създава по-широка възможност за прилагането на отговорността по чл. 50 от ЗЗД. То обхваща както случаите, при които вредите са причинени посредством вещ от дадено човешко деяние, което е невиновно, така и тези, при което те са свързани с определено свойство на вещта и в този смисъл произлезли от нея.

За вредите, произлезли от вещи, отговарят солидарно две лица: собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира тя.

Притежаването на правото на собственост е само по себе си достатъчно, за да ангажира паначало отговорността собственика за вредите, произлезли от вещта. Без значение е дали той е упражнявал, или не и надзор спрямо вещта, дали е имал държане спрямо нея, дали си е служил с нея. В повечето случаи формалното качество собственик е достатъчно, за да ангажира отговорността му по реда на чл. 50 от ЗЗД.

Друго лице, което отговаря по реда на чл. 50 от ЗЗД, е това, под чийто надзор се намира вещта. Под “надзор” по см. на чл. 50 от ЗЗД се разбират наблюдението и грижата, което едно лице полага за дадена вещ, като същевременно то разполага да я управлява, респ. да насочва нейната употреба. Надзорът може да произтича от някакво право или от фактическо състояние. Поначало надзорът принадлежи на собственика, но той може да го е прехвърлил с договор на друго лице, ако договорът осигурява на това лице такава пълнота на контрол и управление на вещта, която позволява да се заключи, че то има надзор в изложения смисъл. Надзор може да се придобие и чрез самоволно разпореждане с вещна.

Отговорността и на собственика, и на надзираващия по см. на чл. 50 от ЗЗД не се обуславя от тяхна вина. В правилото на чл. 50 от ЗЗД никъде не се говори за необходимостта от наличието и на вина у собственика или надзираващия като основание за тяхната отговорност. В това правило липсва презумпция за такава вина, каквато има например при други фактически състава на отговорността за непозволено увреждане, каквито са тези по чл. 47 и 48 от ЗЗД. Собственикът на вещта продължава да отговаря и тогава, когато е прехвърлил надзора върху друг, т.е. когато няма изобщо възможност да извършва действия с нея.

Отговорността за непозволено увреждане по чл. 50 от ЗЗД има гаранционен характер. Чрез нея се цели да се осигури по-ефикасно своевременно обезщетяване на увреденото от вещ лице, като се ангажира солидарната отговорност както на собственика, така и надзираващия вещта. Ето защо законодателят е акцентирал върху обективните елементи: наличие на вреди, връзка между тях и дадена вещ и правото на собственост и упражняването на надзор спрямо вещта – като достатъчна предпоставка за възлагане на отговорност за обезщетяване на вредите. При това на преден план тук е връзката между вредите и свойствата на самата вещ, а не между тях и поведението на собственика или надзираващия. Ето защо и когато собственикът или надзираващият са нямали никаква вина, те ще отговарят за обезщетяването им.

От отговорността по см. на чл. 50 от ЗЗД собственикът и надзираващият могат да се освободят според ВС само в три случая: когато вредите са в резултат на непреодолима сила – на изключителната вина на пострадалия или пък на трето лице. Към тези три случая би могло да се приравни и хипотезата на вреди от вещ, която е била открадната. В този случай гражданската отговорност за озебщетение на вреди по см. на чл. 50 от ЗЗД трябва изцяло да се понесе само от крадеца, който самоволно упражнява надзор спрямо вещта.

От горното следва, че тази отговорност се носи и тогава, когато вредите, произлезли от вещи, се дължат на случайно събитие.