Отговорност за вреди причинени на граждани

1. 
   В чл. 1 е установена отговорността на държавата за вреди причинени от дейността на администрация.
   
2. 
   В чл. 2 е уредена отговорността на държавата за вреди причинени от дейността на правозащитните органи при изпълнение на които са причинени вреди.
   

Отговорността на държавата по чл. 2 ЗОДВПГ е за вредите причинени от дейността на съдилищата, прокуратурата, следствието, дознанието и особените юрисдикции. Съдебните изпълнители, арбитрите, нотариусите и адвокатите не носят отговорност по този закон, те отговарят за причинените от тях вреди по реда на общата отговорност, установена за непозволено увреждане – чл. 45 и сл. от ЗЗД във вр. със специални текстове установени в ЗА, ЗННД и др.

Действията, за които държавата отговаря за вреди причинени от правозащитните органи са следните:

1. 
   незаконно задържане под стража;
   
2. 
   обвинение ако лицето бъде оправдано;
   
3. 
   образуване на наказателно производство ако то бъде прекратено за това, че деянието не е било извършено или че извършеното деяние не е престъпление, както и в случаите, когато наказателното производство е било образувано след погасяването му по давност или с амнистия.
   
4. 
   при прилагане на принудителни медицински мерки по чл. 89-92 от НК ако е липсвало основание за това. Същото важи и при наложени административни мерки от съда по реда на чл. 78а от НК.
   
5. 
   Отговорността на държавата се ангажира и когато осъденото лице е изтърпяло наказание над определения срок.
   

Държавата може да предяви отделен иск, за да установи, че починалия е извършил деянието, което е престъпление.

Компетентността на тези искове пред съдилищата е уредена в чл. 7 от ЗОДВПГ. Компетентен да разгледа спора е съдът по мястото на увреждането или местожителството на увредения. В зависимост от цената на иска ако той е под 10 000 лв. искът е родово подсъден на районен съд, над тази сума на окръжен съд. По делото задължително участва прокурор. Такси при завеждане на делото не се дължат, а се присъждат с решението, с което се осъжда ответника, съобразно уважената част от иска в размер на 4%.

Исковате по този закон трябва да се предявят срещу съответните учреждения. Когато вредите са от правозащитните органи исковете се предявяват срещу съответния съд, прокуратура или следствена служба.

След като изплати обезщетенията държавата има право на регресен иск, както следва:

- в случаите на чл. 1 ако деянието е било умишлено регресната отговорност е в пълен размер срещу съответните длъжностни лица от администрацията. Ако деянието е непредпазливо се прилага ограничената отговорност в съответния закон.

- В случаите на чл. 2 от ЗОВПГ, само когато деянието е престъпление, установено по съответния ред, отговорността срещу лицата е в пълен размер. При непредпазливи деяния те не носят регресна отговорност срещу държавата.

Оповестяване. В случаите, когато бъде отменен един незаконен акт, постановен от правозащитни органи е необходимо това да бъде разгласено в средствата за масова информация. Оповестяването трябва да се извърши от органа, който е прекратил наказателното производство съответно от съда, който е издал оправдаталната присъда. Това оповестяване става по искане на гражданите. В случаите, когато средствата за масово осведомяване, предварително са разгласили започналото наказателно производство, съобщението се прави винаги независимо от това, дали то е било поискано.

Тази отговорност не трябва да се смесва с отговорността която се носи по ЕКЗПЧОС. Тя е възможна при нарушаване на основните права и свободи на гражданите след като най-напред бъде изчерпана отговорността по вътрешното право и не по-късно от 6 месеца от последния акт на органите на РБългария.
45. Неоснователно обогатяване. Понятие и видове фактически състави. Понятието „основание” при неоснователното обогатяване. Връщане на даденото без основание, при отпаднало и несъществуващо основание. Правни последици от неоснователното обогатяване.
Понятие, същност и предпоставки. Институтът на неоснователното обогатяване е уреден в чл. 55-59 от ЗЗД.

Под “обогатяване”, изхождайки от разпоредбите на чл. 55-59 от ЗЗД, най-общо казано, се разбира както получаването на имуществени ползи, така и придобиването и спестяването на такива ползи от едно лице за сметка на друго, а под “неоснователно” – отсъствието на правно оправдание за това получаване.

Недопускайки преминаването на имуществени блага от едно лице в имуществото на друго лице без правно основание, законодателят е уредил института на неоснователното обогатяване като един от основните източници на облигационни задължения. Целта на този институт е да се защитят правата и интересите на правните субекти, като те имат възможността да искат реституирането на онези имуществени ползи, от които са били лишени без правно основание.

Като източник на задължения неоснователното обогатяване поражда конкретно правоотношение, имащо извъндоговорен, облигационен характер. Субектния състав на това правоотношение включва лицето, което е дало нещо без основание, и този, който е получил това нещо без основание. Съдържанието на това правоотношение обхваща правото на обеднелия да иска връщането на неоснователно даденото и задължението на обогатилия се да върне неоснователно получената имуществена облага.

Недопустимостта на неоснователното обогатяване е общ принцип на нашето гражданско право. Нормативно той е намерил израз не само в специалните разпоредби на ЗЗД /чл. 55-59/, но и в други нормативни актове: ЗНасл. /чл. 12/, СК /чл. 28, ал. 3/, ЗС /чл. 72-74/ и др.

В правилото на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД се съдържа общия фактически състав на неоснователното обогатяване, а в чл. 55-58 от ЗЗД специалните състави на института, както следва: неоснователно получено при начална липса, неосъществено или отпаднало основание; изпълнение на чуждо задължение поради грешка; неоснователно получена определена вещ и получено нещо без основание, при отпаднало или неосъществено основание, от недееспособен. Напрактика е възможно да се съчетаят посочените състави помежду си. Например възможно е да се касае за неоснователно получена вещ от недееспособен – налице са условията, предвидени както в чл. 55, ал.1, така и от чл. 57 и 58 от ЗЗД. Претенцията по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е субсидиарна и ще се измести, ако са налице условията за прилагането на някои от специалните състави на чл. 55-58 от ЗЗД, както и на другите основания, уредени в закона – чл. 28 от СК, чл. 12 от ЗН, чл. 72-74 ЗС.

Под “получаване” на нещо по см. на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД се разбира фактическо действие, а под “нещо” – имуществена облага. Получавайки нещо, съответното лице установява фактическа власт върху определена имуществена облага. В хипотезите на чл. 55-58 от ЗЗД законодателят е свързал възникването на съответното право на вземане с един фактически момент – получаването, а не с правния – придобиването на права.

Получаването на нещо от едно лице предполага “даването” на това нещо от друго. Даването е също фактическо действие. По това то се различава от престирането, което има правно значение. Последното е свързано с наличието на облигационно отношение, с обвързаността на едно лице спрямо друго. Лицето, което е дало имуществена ценност, не е поначало обвързано спрямо получателя. Поради това няма основание “даването” да се квалифицира при разглежданата хипотеза като престиране. Едва след пораждане на облигационната връзка по силата на факта на неоснователното обогатяване, но вече с оглед задължението на получателя да върне неоснователно получената облага, може да се говори за престиране, респ. за престация. Нищо не се променя, ако даването е извършено в рамките на една налична облигационна връзка. И тук даденото в повече не равнозначно на престиране, тъй като то не произтича от договорната обвързаност, не съответства на съдържанието на договора. Купувачът дължи само цената на действително получената стока.

Друга предпоставка на специалните състави на неоснователното обогатяване е липсата на основание за полученото нещо. Тя е валидна и за общия състав на неоснователното обогатяване /чл. 59 от ЗЗД/. При специалните състави на чл. 55-58 от ЗЗД достатъчно е само да се докаже, че е получено нещо без основание, при отпаднало или при неосъществено основание, за да възникне правото на вземане поради неоснователно обогатяване.

Терминът “основание” се използва с различни значения в гражданското право. Този термин при договорите се използва в смисъла на непосредствена и типична цел на сделката при каузалните договори. Основанието е именно типичното, заради което се сключва един договор. Ако сделката няма основание, договорът е нищожен, съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.

Терминът “основание” се използва и в чл. 70 на ЗС, под правно основание се разбира конкретен юридически факт, който има транслативен ефект. Правно основание е например един нотариален акт, съдебно решение по предварителен договор, обявен за окончателен, индивидуален административен акт, с който се отчуждава имот частна собственост. Владението е добросъвестно, когато е било придобито на правно основание годно да направи владелеца собственик без той да е знаел, че неговият праводател не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.

Терминът “основание” се използва и при неоснователното обогатяване с друго правно значение. В правната доктрина има спор по въпроса за правното основание. Според акад. Василев еднаквата терминология в действащото гражданско законодателство не означава тъждество на понятията. Спорд този автор основанието при неоснователното обогатяване представлява едно валидно правоотношение между лицата, а липсата на основание е първоначалната или отпосле настъпила с обратна сила липса на валидно правоотношение. Това становище се поддържа и от проф. Петко Попов.

Според Чудомир Големинов основанието е юридическия факт /нормативна разпоредба, правна сделка, непозволени увреждания/ при липсата на който се счита, че са налице условията на исковете по чл. 55-59 от ЗЗД. Отсъствието на основание за дадено обогатяване за чужда сметка или за получаването на имуществена облага се очертава било като липса изцяло на необходимия юридически факт, от който могат да възникнат съответните права и задължения, било като несъответствие на полученото с последиците /изискванията/, произтичащи от такива факти /отнася се преди всичко до специалните състави на чл. 55-58 от ЗЗД/. имуществените права, придобивани от едно лице за сметка на друго, са субективни граждански права, за да се породят те необходимо е наличието на определен юридически факт. Когато в чл. 55, ал. 1 от ЗЗД се говори за получаване на нещо без основание, а в чл. 59, ал. 1 от ЗЗД – за обогатяване без основание, всъщност се има предвид именно отсъствието на необходимия юридически факт, който би обосновал съответното имуществено разместване, а с оглед на чл. 55-58 от ЗЗД – и на получената имуществена облага, респ. на обогатяването с правните последици, които произтичат от даден юридически факт, въпреки че само по себе този факт е налице. Това разбиране следва да се подкрепи, то дава по-точно обяснение на въпросите при неоснователното обогатяване.

Съгласно чл. 55, ал. 1, който е получил нещо 1. без основание или 2. с оглед на неосъществено или 3. на отпаднало основание е длъжен да го върне. Следователно в този текст се съдържат три вида искове:

На реституция в хипотезите на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД подлежи всичко онова, чието получаване е лишено от основание.

Съгласно чл. 55, ал. 2 от ЗЗД, не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг, т.е. законодателят е предвидил една хипотеза, при която е изключена възможността да се иска връщането на даденото по реда на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Нравственият дълг е морален дълг. Даденото в изпълнение на същия може да се разглежда като обективиране на една щедрост, проявена от съответното лице. С други думи, в случая е налице едно дарствено правно основание. Законодателят е приел, че получената облага не е лишена от основание.

Критерий за нравствения дълг по см. на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД са обективни изисквания на морала, а не субективната представа за етичност на лицето, което е изпълнило съответното нравствено задължение. Предпоставка за прилагането на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД е изпълнението на нравствения дълг да е било съзнателно.

Според Постановление № 1/79г. на Пленума на ВС, нормата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД може да се приложи само към пълните три фактически състава на неоснователното обогатяване, предвидени в чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, но не и към този по см. на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. освен това, според ВС, логически невъзможно е да е налице изпълнение на нравствен дълг в хипотезите на отпаднало или неосъществено основание.

Особената разпоредба за обхвата на дължимото, уредена в чл. 57 от ЗЗД. Според текста ако се дължи връщане на определена вещ, получателят дължи плодовете от момента на поканата. Ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или е била отчуждена или изразходвана, след като получателят е узнал, че е дължи без основание, той дължи действителната й стойност или получената цена от нея, когато последната е по-висока. Ако вещта е погинала, отчуждена или изразходвана преди поканата за връщането, получателят дължи онова, от което се е възползвал с изключение на плодовете. В правната теория и в тези случаи има различни гледища относно основанието на исковете. Според акад. Василев този иск за връщане на вещи в натура е ревандикация. Според автора чл. 57 от ЗЗД няма да намери приложение, а ще се използва иска по чл. 108 от ЗС във вр. чл. 70-84 от ЗС, който закон е по-нов от ЗЗД.

Според Чудомир Големинов това гледище е неприемливо, защото лицето, което е дало вещта може и да не е собственик на същата и в такъв случай то ще остане без защита, тъй като не може да упражни иска по чл. 108 от ЗС. При такъв изход на нещата той не може да търси равностойността на вещта при нейното погиване. Становището на Големинов е по-приемливо, защото държи сметка на по-пълната защита на правата на отделните правни субекти, освен това разпоредбата на чл. 57 от ЗЗД е специална и тя не се дерогира от разпоредбите на ЗС.

Предпоставки за възникване на вземане при общия фактически състав – чл. 59, ал. 1 от ЗЗД на неоснователно обогатяване. Основните елементи на общия фактически състав на неоснователното обогатяване, са: обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняването на друго лице, свързано със съответното обогатяване, т.е. наличие на връзка между обогатяването и обедняването, отсъствието на правно основание за обогатяване и липсата на възможност за защита на обеднелия чрез друг правна претенция.

Обогатяването за чужда сметка по см. на чл. 59 от ЗЗД е отправен пункт за хипотезата на неоснователното обогатяване по см. на чл. 59 от ЗЗД. Необходимо е да е налице обогатяване на един субект за сметка на друг, за да се постави след това въпросът дали това е основателно, или не, а и също дали е свързано с обедняването на друг субект.

Досежно понятието “обогатяване” в разглежданата насока нормативно определение липсва. От закона може само да се направи извода, че обогатяването е една от основните предпоставки на иска по см. на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и че то е един от критериите за определяне размера на реституцията на неоснователното полученото имущество. Под “обогатяване” в разглеждания случай, най-общо казано, се разбира придобиването или спестяването на известна облага или полза. Правнорелевантни с оглед претенцията за неоснователно обогатяване са само имуществени облаги /не и неимущстевин/. Последните имат материално естество, те са оценими в пари, свързани са най-често с отношенията на собственост и се изрязават или в увеличение актива на имущественото обогатяване, или в намаляване на неговите пасиви, или пък в спестяване на обогатения на накои, които той е трябвало иначе да понесе. Имуществената облага може да се изрази не само в увеличаване актива на имуществото на едно лице чрез придобиване на нови права, но и в намаляване на неговите имуществени задължения, респ. чрез освобождаване от отговорност за тяхното изпълнение.

Съществено условие за правната релевантност на обогатяването е то да е станало за сметка на друго лице. Това условие ще е налице, ако например във връзка с придобиването на дадено право от обогатилия се, се е прекратило съответното имуществено право на обеднелия или ако то не е възникнало за последния, макар че при нормално положение на нещата е трябвало да възникне, ако обеднелият е направил разходи, които при нормални условия би трябвало да направи обогатилият се, или пък ако обеднелият е поел задължение в интерес на обогатилия се и т.н. Отсъствието на това условие прави невъзможно прилагането на чл. 59 от ЗЗД, дори и да е налице обогатяване на един субект. Законодателят не е против обогатяването изобщо, а само срещу това, което е постигнато за чужда сметка и лишено от основание.

Друг основен елемент на общия фактически състав на неоснователното обогатяване по см. на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е обедняването на лицето, което се е лишило от определена имуществена облага. Обедняването може да се определи като обратното състояние на обогатяването.

Друг елемент на общия фактически състав на неоснователното обогатяване е наличието на връзка между обогатяването и обедняването. В правната теория у нас и в чужбина някои автори поддържат, че тази връзка трябва да бъде причинно следствена. Съдебната практика и преобладащия брой автори основателно поддържат, че връзката между обогатяването и обедняването трябва да бъде обикновена. Противното би означавало ако не може да се докаже причинноследствена връзка ще се узакони неоснователното обогатяване, което е недопустимо.

Друг основен елемент на общия фактически състав на неоснователното обогатяване по см. на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е отсъствието на правно основание. Понятието основание има еднакво съдържание при всички фактически състави на чл. 55-59 от ЗЗД.

Едно от съществените условия за възникване на право на вземане при общия фактически състав на неоснователно обогатяване е обеднелият да не разполага с друг иск, с който може да се защити. Това разрешение придава субсидиарно значение на претенцията по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. На практика това означава, че за да се упражни тази претенция, обеднелият не би трябвало да разполага срещу обогатилия се с други искове на друго правно основание /както специалните състави на чл. 55-58 от ЗЗД, така и на другите основания, уредени в закона – чл. 28 от СК, чл. 12 от ЗН, чл. 72-74 ЗС и др./, чрез които да може да преодолее неоснователното имуществено разместване.

При общия състав се дължи връщането на онова, с което се е обогатил получателят до размера на обедняването. Това означава, от една страна, че обеднелият не може да иска повече от действителното намаление на неговото имущество, дори и ако обогатяването се е оказало по-голямо от обедняването, а от друга, че задължението за реституция е ограничена до по-малката стойност между обедняването и обогатяването. Моментът, към който ще трябва да се извърши оценката на неоснователно придобитото или спестеното имущество, е този на получаване на имуществената облага без основание, респ. на възникване на неоснователното обогатяване.

Тъй като не съществува специална разпоредба относно давностните срокове за предявяване претенцията по реда на неоснователното обогатяване, давността на тази претенция се определя по общите правила на ЗЗД – чл. 110 и сл. Денят, от който вземането е станало изискуемо и от който започва да тече съответния давностен срок, е различен при отделните хипотези на неоснователното обогатяване:

• 
  при първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД – давностния срок започва да тече от деня на получаването на имуществената облага, от когато започва да тече и давността и при общия фактически състав на чл. 59 от ЗЗД.
  
• 
  при втория фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД престацията се извършва с оглед осъществяването на едно бъдещо основание. Затова вземането става изискуемо от деня, в който настъпи невъзможността да се осъществи това основание.
  
• 
  при третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието е налице към момента на извършване на престацията, поради което тя не може да се иска обратно, докато то съществува. Затова вземането става изискуемо от деня, в който отпада основанието.