Гражданскоправни науки

Уредбата на задатъка, известен още като капаро, е дадена в чл. 93 от ЗЗД.

Законът предава на задатъка три функции:

1. Потвърдителна функция. Според закона задатъкът е доказателство, че договорът е сключен. След като задатъкът е бил даден, договорът е вече сключен. Ако е бил уговорен, но не е бил даден, договорът не е още сключен.

2. Гаранционна форма. Законът е признал на изправната страна правото да се откаже от договора и да задържи задатъка, който е получил, или да иска обратно в двоен размер задатъка, който тя сама е дала, ако другата страна не изпълни задължението си. Страхът, че изправната страна ще упражни това си право, подтиква и двете страни към изпълнение. В това се заключава гаранционната функция на задатъка.

3. Обезщетителна функция. След като изправната страна има правото да се откаже от договора и да задържи задатъка, който е получил, или да иска обратно в двоен размер задатъка, който тя сама е дала, ако другата страна не изпълни задължението си, задатъкът представлява средство за обезщетяване на изправната страна за вредите, които неизпълнението й причинява.

Ако изправната страна предпочита да иска изпълнение на договора обезщетението за вредите се определя по общите правила.

• 
  или да задържи задатъка, който е получил, респ. да иска да й се върне в двоен размер, без да изпълнява собственото си задължение. Задържаният задатък съставлява обезщетение за изправната страна. Тя обаче е лишена от правото си да претендира действителните си по-големи вреди вместо задатъка
  
• 
  или иска да извърши престацията си срещу пълно парично обезщетение.
  

• 
  да иска изпълнение на договорното задължение. При задатъка, кредиторът не е лишен от правото да иска самото реално изпълнение. За вредите, които забавата /неточното изпълнение/ е причинила, изправната страна няма да може да задържи задатъка, който е дала. Не може да направи това при изричното разпореждане на чл. 93, ал. 3 от ЗЗД, според което ако изправната страна предпочете да иска изпълнение на договора, обезщетението за вредите се определя по общите правила.
  
• 
  Да задържи задатъка, който е получила, респ. да иска двоен размер задатъка, който е дала, стига едновременно да се откаже от договора. Това отказване от договора съставлява едно същинско изявление за развалянето му, като няма да се приложат редица от общите правила за разваляне на договора предвидени в чл. 87 от ЗЗД: няма де е необходимо даването на срок за неизпълнение на изправната страна. В тази хипотеза изправната страна е лишена от възможността да претендира действителните си вреди, по-големи от размера на задатъка. От друга страна неизправната страна не може да иска намаляването на задатъка под предлог, че е прекомерен.
  

Ако изпълнението е най-честото, най-нормалното и най-желаното основание за погасяване на облигационното отношение, то далеч не е единственото.

Така например облигационното отношение ще се погаси чрез даване вместо изпълнение; длъжникът ще се освободи от задължението си, ако след като е безуспешно предлагал престация на кредитора, той я предаде за пазене или да се откаже от договора; обективната невъзможност за престиране освобождава длъжника от обвързаност; чрез разваляне на договора от изправната страна, облигационното отношение може да бъде премахнато и по взаимно съгласие на страните.

Наред с посочените способи, едно облигационно отношение може да бъде погасено и чрез:

• 
  компенсация – способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях, способ за погасяване на едно задължение чрез приспадане на насрещното вземане, което длъжникът има към своя кредитор – пълно погасяване, ако двете насрещни вземания имат еднакъв размер, или частично погасяване, ако те нямат еднакъв ръзмар.
  
• 
  новация - договор, с който се погасява едно задължение като се поема ново на негово място.
  
• 
  делегация - изявление чрез което едно лице нарежда /заповядва/ на друго лице да престира или да се задължи да престира на едно трето лице.
  
• 
  опрощаване – договор между длъжника и кредитора, с който последният се отказва от вземането си.
  
• 
  сливане – съединението на едно и също лице на две несъвместими помежду си качества на длъжник и кредитор.
  

Правното естество на този институт се изразява в това, че с нея се избягва двойно плащане. На следващо място тя функционира още като гаранция за всяки един от насрещните кредитори още като гаранция за всеки един от насрещните кредитори срещу неплатежоспособността на другия. На следващо място компенсацията е средство за погасяване на насрещни вземания. Компенсацията е още и средство в ръцете на кредитора за принудително реализиране на вземанията му.

Компенсацията е нормативно уредена се съдържа в чл. 103-105 от ЗЗД.

Съгласно чл. 103 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи всяко едно от тях ако вземането му е изискуемо и ликвидно може да го прихване срещу задължението. Следователно за да бъде реализирана компенсацията трябва да са налице следните предпоставки:

• 
  поръчителят може да иска прихващането на това, което кредиторът дължи на длъжника, което право не губи, дори и ако длъжникът се е отказъл от него. Това изключение се налага от това, че поръчителят обикновено отговаря за чужд дълг без личен интерес.
  
• 
  по отношение на лице, което е заложило своя движима вещ или е ипотекирал недвижим имот, за да обезпечи чуждо задължение.
  
• 
  Длъжник по цедирано вземане. Длъжникът може да компенсира задължението си към цесионера с вземането си срещу цедента, стига условията за компенсиране да са съществували преди съобщаване на цесията. Ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той не може да прихваща своето вземане спрямо предишния кредитор срещу задължението си към същия. Обратното, ако не се е съгласил с цесията, тогава той ще може да прихваща и спрямо цесионера.
  
• 
  Длъжник, на когото е наложен запор върху вземането. Запорът няма да промени правното полжение на кредитор, нито ще го лиши от компенсационното му право ако вземането му е съществувало и е било изискуемо преди да му се връчи запорното съобщение.
  

Законът допуска компенсацията, когато едното вземане е било погасено по давност.

Компенсацията се извършва е едностранно изявление на един от двамата длъжници. Това изявление трябва да бъде отправено до насрещния длъжник. По правното си естество това изявление е едностранна правна сделка, която не се нуждае от форма. Направеното изявление не може да бъде оттеглено, защото неговите ефекти вече са настъпили и е извън властта на компенсиращия да ги премахне. Едностранното изявление е упражнение на едно погасително субективно потестативно право.

Действие на компенсацията. Последиците на компенсационното изявление е, че двете насрещни вземания се смятат за погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. Погасяването настъпва в резултат на изявлението, но с обратно действие.

Недопустимост на компенсацията. Съгласно чл. 105 от ЗЗД не могат да се прихващат без съгласието на кредитора вземанията върху които не се допуска принудително изпълнение /издръжка, върху несеквестеруемата част от трудово възнаграждение/, вземания породени от умишлени непозволени деяния /непозволено увреждане/ и взамания за данъци.

Видове компенсация. 1. Обикновена компенсация – погасяването на двете насрещни изискуеми и ликвидни задължения до размера на по-малкото настъпва с обратно действие по силата на едностранно изявление на един от насрещните кредитори.

2. Съдебна компансация – ако вземането на насрещния кредитор не е ликвидно, спорното вземане на ответника може да се приспадне от безспорното вземане на ищеца, само ако съдът признае съществуването и размера на вземането му. За тази цел ответникът трябва да предяви насрещен иск;

3. Договорна компенсация – въпреки липсата на законовите условия за компенсиране, насрещните длъжници се съгласяват да прихванат насрещните си вземания.

4. Факултативна компенсация, при която кредиторът се отказва от установената пречка за компенсацията. Например: при надвзети данъци за следващата година да се извърши прихващане.

Виновното неизпълнение не прекратява облигационното отношение. Длъжникът не се освобождава от задължението си за това, че не го е изпълнил, нито кредиторът загубва това си качество за това, че длъжникът не му е престирал. При двустранните договори и двете страни са и длъжник и кредитор една спрямо друга, задължение за едната страна възниква само защтото такова възниква и за другата и следователно изправната страна е още насрещен длъжник на неизправната. Тя не може да се освободи едностранно от задълженията си към неизправната страна, поради което необходимо е на изправната страна да се постави на разположение способ за разкъсване на облигационната връзка.

Такова разпадане на облигационната връзка може да бъде най-напред последица на изрично съглашение, постигнато между самите страни. Възможно е те още при договарянето да са се съгласили, че всяка от тях ще има правото едностранно да развали договора, ако другата страна не изпълни задълженията си по него.

На следващо място в чл. 87 и 88 от ЗЗД са определени предпоставките, при които изправната страна по двустранния договор може да развали същия, да се освободи от обвързаността си към неизправната страна.

• 
  Изправна страна е тази, която е изпълнила задължението си;
  
• 
  Изправна страна е този контрахент, който е проявил готовност да изпълни. Двустранният договор поражда задължения и за двете страни и изисква едновременно изпълнение на тези насрещни задължения. Изправна страна може да бъде следователно само тази, която е предложила изпълнението на своето задължение и е била готова да го изпълни срещу насрещното изпълнение. Тя не е изправна, ако предлага изпълнение, без да е готова да изпълни. Затова няма право да разваля или да иска развалянето на договора по съдебен ред. Ако въпреки всичко упражни това право, другата страна може да отблъсне претенциите й чрез възражение за неизпълнен договор.
  
• 
  Изправна е и страната, която е оказала необходимото съдействие за осъществяване на престацията. Ако страната не е изпълнила това тя изпада в забава и не може да упражни правото на разваляне.
  

Възможно е и двете страни да са в неизпълнение. Тогава всяка една от двете еднакво неизправни страни може да иска разваляне на двустранния договор. Той ще се развали в обща вреда и полза. Двустранната вина на страните няма да пречи на упражняването на правото на разваляне от която и да е от тях. наличността на двустранна вина ще има само тази последица, че никоя от страните няма да може да иска обезщетение от другата заради неизпълнението й.

Двустранното неизпълнение на договора не води до отпадане на самото облигационно отношение. Договорът продължава да обвързва страните до момента на неговото разваляне. До този момент всяка от страните може да изпълни задължението и с това да си възвърне качеството на изправна страна. И в това качество да застави противната страна да й престира или да развали договора, претендирайки обезщетение. Неизпълнението на договора от двете страни не дава основание за заключението, че те мълчаливо са се отказали от него и че затова те се намират в положение, като да не е сключен договор.

Едностранно волеизявление за разваляне съставлява нормалния способ за упражняване на правото на разваляне. Затова не е допустим иск за разваляне, когато то може да стане с едностранно изявление.

Едностранното изявление за разваляне е това изявление на изправната страна по двустранен договор, което тя отправя на неизправния си контрахент, за да му заяви, че смята вече или ще смята в бъдеще сключения между тях договор за развален.

Едностранното изявление за разваляне се различава от предизвестието, което е също едностранно волеизявление. Предизвестието обикновено служи за прекратяване на облигационни отношения за в бъдеще и няма обратно действие. Едностранното изявление за разваляне се различава и от отмяната. Последната е обикновено изявление, с което се оттегля направеното волеизявление, докато сделката още не е сключена. Развалянето премахва нещо вече създадено.

По своята правна същност едностранното изявление за разваляне съставлява едно субективно потестативно право. кредиторът ще го упражни ако иска. В резултат на упражняването му възниква едно ново правно положение. На мястото на взаимните задължения за престиране възникват взаимни задължения за възвръщане на вече престираното по двустранния договор и задължение за поправяне на вреди в тежест на неизправната страна. Самото упражняване на това потестативно право е по същността си едностранна правна сделка с развалящ ефект. Създаденото от тази сделка ново правно отношение не може да бъде отново едностранно отменено от изявителя.

Изявлението за разваляне като едностранна правна сделка трябва да достигне до длъжника – неизправна страна, респ. до всички длъжници, ако те са няколко.

За валидността на изявлението за разваляне не е необходимо поначало спазването на някаква форма. Ако договорът, който се разваля, е писмен, писмено трябва да бъде и предупреждението за разваляне. Тази форма не е предвидена за действителност на изявлението, а като средство за доказване, че е направено.

Правото за разваляне се погасява с петгодишна давност. Понеже срокът е давностен, към него намират съответно приложение правилата за спиране и прекъсване на давност.

Едностранното изявление за разваляне може да бъде условно и безусловно.

Изявление за условно разваляне. Едностранното изявление на кредитора, че той ще смята договора за развален има прекратяващо действие по отношение на неизпълнения договор, само ако е съпроводено с една покана до неизправния длъжник да изпълни задължението си в течение на определен от кредитора подходящ срок. Следователно кредиторовото заявление е първоначално само една последна покана за изпълнение, направена под прекратително условие. Ако изпълнението не последва в определения срок, договорът се счита развален. В този смисъл изявлението на кредитора е изявление за условно разваляне – ако не бъде престирано.

Поканата с допълнителен срок за изпълнение е задължителна за кредитора, който иска да развали двустранния договор с едностранното си волеизявление. Без такава покана и без резултатното изтичане на определения в нея срок не може да настъпи исканото разваляне на договора. Поканата за изпълнение в дадения допълнителен срок следователно е предпоставка за самото разваляне. Даденият допълнителен срок за изпълнение трябва да е ясно определен и да бъде подходящ. Неподходящ срок е всеки твърде кратък срок.

Развалянето трябва да стане по съдебен ред още и когато е настъпила частична невъзможност за изпълнение, но само ако за нея длъжникът не е отговорен. При виновна частична невъзможност двустранният договор се разваля еднострро и без възможност длъжникът да предложи отчасти възможното изпълнение /чл. 87, ал. 2 от ЗЗД/. Съдебното разваляне тук се налага, за да могат да бъдат преценени от съда справедливите интереси на страните.

Предявяването на иск за разваляне съставлява също упражняване на субективно потестативно право да се иска това разваляне. Но то самото не осъществява развалянето, а е предпоставка на развалянето. Упражняването на това право се погасява с петгодишна давност.

Предявяващият иска за разваляне трябва да докаже иска си. Той трябва да докаже наличността на договор, своето изпълнение или готовност за изпълнение. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил.

Въпреки предявения иск за разваляне съдът може да даде на длъжника според обстоятелствата един срок за изпълнение. Съдът обаче няма инициатива в тази насока. Съгласно чл. 87, ал. 3, изр. 2 от ЗЗД съдът може да даде срок ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса.

Развалянето настъпва с обратно действие с влизане в сила на постановеното решение. Искът е конститутивен и постановеното по него решение има контитутивно действие.

В чл. 88, ал. 2 от ЗЗД е дадена закрила на правата на третите добросъвестни лица – развалянето на договори, които подлежат на вписване не засягат правата на третите лица преди вписване на исковата молба.

В чл. 89 от ЗЗД е формулирано правилото, че при двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. Ако невъзможността е само частична, другата страна може да иска намаляване на своето задължение или разваляне на договора по съдебен ред, ако няма интерес от частично изпълнение.

Новация. Новацията е договор, с който се погасява едно задължени, като се поема ново на негово място. Следователно двойно действие: тя създава едно ново задължение и в този си смисъл тя не е способ за погасяване, а за създаване на задължение и на следващо място тя погасява едно задължение.

Правна уредба на новацията е даден в чл. 107 от ЗЗД, според който задължението се подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора. В този случай обезпеченията на старото задължение се запазват за новото, ако лицата, които са ги дали се съгласят с това.

От разпоредбата на чл. 107 от ЗЗД следва, че предпоставките на новацията се: