Гражданскоправни науки



страница30/31
Дата23.12.2016
Размер5.42 Mb.
#11384
1   ...   23   24   25   26   27   28   29   30   31

Поръчителство. Правната уредба на поръчителството е дадена в разпоредбите на чл. 138-148 от ЗЗД.

Определение: Поръчителството е договор, с който поръчителят се задължава спряма кредитора на едно трето лице да отговаря за изпълнението на задължението на третото лице /чл. 138 от ЗЗД/.

Старни по договара. Страни по договора са кредиторът и поръчителят. Не е страна по договора третото лице, чието задължение се обезпечава /главния длъжник/. Следователно правни отношения от този договор възникват само между кредитора и поръчителя.

Условия за действителност. Договора за поръчителство е формален договор. За да бъде действителен е необходимо:

1. да се постигне съгласие и да се спази писмената форма;

2. само дееспособно лице може да сключва такъв договор. законен представител не може да поръчителства от името на недееспособен, както и непълнолетните или ограничено запретените също не могат да поръчителстват дори със съгласието на родителя или попечителя им;

3. необходимо е наличност на едно чуждо действително задължение. Следователно, ако главното задължение е нищожно, нищожно ще бъде и поръчителството. Ако договорът за главното задължение бъде унищожен, развален, с обратна сила ще отпадне и договорът за поръчителство.

4. договорът трябва да има предмет. С договора за поръчителство поръчителят се задължава да отговаря за изпълнението на едно чуждо задължение – за изпълнението на задължението на главния длъжник. Това означава, че той обещава същия резултат, който главният длъжник трябва да осъществи. Този резултат е предмет на задължението му. – поръчителят дължи същия резултат, за който е обвързан длъжникът;

5. освонание. Основанието на договора за поръчителство се заключава в намерението да се обезпечи едно чуждо задължение. Този договор е каузален.

Характерни белези. Договорът за поръчителство е едностранен, формален, безвъзмезден и акцесорен договор:

1. Едностранен договор. Поръчителят се задължава да отговаря за изпълнението на чужд дълг. От друга страна кредиторът за нищо не се задължава към него.

2. Бъзвъзмезден договор. Липсата на насрещно задължение в тежест на кредитора показва още, че договорът за поръчителство е безвъзмезден договор.

3. Акцесорен договор. Поръчителят отговаря за чужд дълг. Неговата отговорност се намира в генетична и функционална зависимост от чуждия дълг. Тя не може да възникне, ако не съществува чужд дълг. След възникването си се намира във функционална подчиненост спрямо чуждия дълг, последният определя обема на поръчителовата отговорност, нейната правна съдба и нейния край.

Поръчителството съдържа някои белези на други правни фигури:



  • обезщаване на действието на друго лице – докато поръчителят гарантира изпълнението на задължението на едно трето лице, обещателят обещава, че трето лице ще се задължи за нещо, но не и че ще изпълни трова, за което се е задължило.

  • встъпване в длъг – поръчителят отговаря на собствено правно основание. Встъпилият в чужд дълг винаги и по необходимост дължи на същото правно основание, по силата на което дължи и първоначалният длъжник и солидарно с него.

  • заместване в дълг – поръчителят става длъжник на кредитора, без главният длъжник да се освобождава от обвързаността спрямо кредитора. При заместването в дълг заместващият длъжник идва на мястото на досегошния, който се освобождава от всякаква обвързаност спрямо кредитора.

  • авал – авалът е поръчителство по запис на заповед. За разлика от обикновеното поръчителство то не е договор, сключен между кредитора и поръчителя, а едностранна правна сделка. Авалът е едностранно волеизявление на менителничния поръчител.

Отговорност на поръчителя: След като поръчителят се е задължил спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнението на задължението на това друго лице, тосъдържанието на отговорността на поръчителя ще се определи: 1. от чуждия дълг, чието изпълнение се обезпечава и 2. уговореното в договора за поръчителство.

1. Главният дълг определя отговорността на поръчителя. Съдържанието на поръчителското задължение е идентично със съдържанието на главното задължение. Каквото и колкото дължи главният длъжник, това и толкова дължи поръчителят. Но може да бъде уговорено, че поръчителят ще дължи друго – не това, което дължи главният длъжник, а нещо стопанско идентично и еквивалентно на него. Тази разлика в предмета на главния и поръчителския дълг ще е налице винаги, когато престацията на главния длъжник е лична и незаместима. Независимо от уговоренот обаче, поръчителят не може да бъде държан отговорен за нещо повече от това, което дължи главния длъжник. Обемът на главното задължение определя обема на поръчителската отговорност. В случай, че той се е задължил за повече от това, което длъжникът дължи, или при по-тежки условия, задължението му се намалява до границата на главното задължение.

На следващо място поръчитилят отговаря за понастоящем дължимото – без значение са причините, които са повлекли промяната на задължението на главния длъжник. Отговорността на поръчителя не може да бъде разширена, само ако първоначалният състав на дълга е увеличен в резултат на правната сделка, сключена между кредитора и главния длъжник.



Поръчителското задължение е солидарно. Поръчителят няма право да иска от кредитора да предяви иска си най-напред срещу главния длъжник, а срещу него – едва ако не е бил удовлетворен при принудително изпълнение срещу главния длъжник. Поръчителят и главият длъжник са необходими другари в процеса.

2. Модалитетите /условия, срок, тежест/ на главния дълг са и модалитете на поръчителя. Главният дълг не само определя “какво” дължи поръчителят, но още и при какви модалитети той дължи. Продължението на срока, дадено от кредитора на длъжника, няма действие спрямо поръчителя, ако той не е дал съгласието си за това. Съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Това разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение.

3. Разпореждането с главния с дълг е и разпореждане с отговорността на поръчителя. Ако вземането престане да принадлежи на кредитора, престава да му принадлежи и претенцията срещу поръчителя за удовлетворяване на вземането. Акцесорната отговорност не може да се отдели от главната отговорност, защото не може да съществува без главната.

4. Възраженията на главния длъжник са възражения и на поръчителя. Законът позволява на поръчителя да противопостави на кредитора всички възражения, които длъжникът би могъл да му противопостави. Това право му принадлежи без оглед характера на задължението – без оглед на това дали те са пресекателни /перемпторни/ или отлагателни /дилаторни/; без оглед на това, дали те са свързани с дълга или личността на главния длъжник. Законът позволява на поръчителя да противопостави на кредитора всички лични възражения на главния длъжник /чл. 142 от ЗЗД/. Позволява още на поръчителя да предяви на кредитора за прихващане не собственото си, а насрещното изискуемо вземане на главния длъжник. Поръчителят може да противопостави на кредитора всички погасяващи дълга основания.

5. Погасяването на главния дълг, погасява и отговорността на поръчителя. Отговорността на длъжника отпада щом се погаси главния дълг – без оглед на това, кой го е погасил и как той е бил погасен: чрез изпълнение, опрощоване, прихващане с вземане на главния длъжник, изтекла погасителна давност и др. Във връзка с давността законът се е отклонил в известна степен от началото за акцесорното положение на отговорността на поръчителя. Поръчителят може да се позове на изтекла за главния длъжник давност само ако тя е изтекла и по отношение на него. Съгласно чл. 148 от ЗЗД, прекъсването на давността по отношение на длъжника или отказът му от изтекла давност няма действие спрямо поръчителя; прекъсването на давността по отношение на поръчителя или отказът му от изтекла давност няма действие спрямо длъжника.

6. Може да се поръчителства за отделна част или при по-леки условия, а така също и при по-тежки условия. Обемът на отговорността на поръчителя се определя не само от главния дълг. Поръчителството е договор. Този договор може да очертава в някои насоки отговорността на поръчителя. Затова и поръчителят може да се е задължил да отговаря за изпълнението само на част от главния дълг. Поръчителят може да е обезпечил изпълнението на главното задължение при условия, по-леки от тези на главния длъжник. Поръчителството в този случай ще важи в границите, в които е дадено. Въпреки всички уговорки поръчителството си остава акцесорен договор. Затова поръчителят не може да се задължава при по-тежки условия от условията на главното задължение. Ако въпреки всичко поръчителят се е задължил за повече или при по-тежки условия, задължението трябва да се намали в рамките на главното задължение /чл. 139, изр. 2 от ЗЗД/.

Права на поръчителя спрямо главния длъжник и спрямо съпоръчителите. Поръчител, който удовлетвори кредитора за вземането му, е изпълнил чуждия дълг. За да си възвърне това, което е излязло от имуществото му в чужд интерес, той разполага с два иска:

1. Личен обратен /регресен/ иск. Условията за обратния иск на поръчителя са три: 1. трябва да е погасил дълга на главния длъжник чрез изпълнение или друг равностоен на изпълнението способ, в негова тежест е да докаже, че е изпълнил задължението на главния дълг; 2. необходимо е изпълнението да е редовно – да има погасителен ефект спрямо главиня дълг и 3. необходимо е поръчителят да уведоми главния длъжник, че има намерение да изпълни или че е предявен иск за изпълнение срещу него. Чрез този иск поръчителят, който е изпълнил дълга на главния длъжник, може да търси от него главницата, законната лихва върху платените суми от деня на тяхното плащане; вредите, които понася вследствие на това, че е принуден да плати чуждия дълг; разноските по изпълнението и по воденето на евентуалния процес.

2. Суброгаторен иск по чл. 146 от ЗЗД. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство. Следователно поръчителят се суброгира в правата на кредитора срещу длъжника. Разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗД е специална по отношение на чл. 74 от ЗЗД, който урежда законовата суброгация. Фактическият състав включва валидно изпълнение на длъжника, правен интерес на длъжника от това изпълнение и наличието на регресни искове.

Съгласно чл. 146, ал. 2 от ЗЗД, поръчителят встъпва и в правата на кредитора срещу третите лица, които са учредили залог или ипотека за задължението, но само до размера, в който би имал иск срещу тях, ако те биха били поръчители. Следователно поръчителят се суброгира отчасти в правата на кредитора по отношение на трети лица. Тези трети лица имат правонот положение на поръчители. И след като правното положение на поръчителя и третите лица е еднакво, суброгацията ще бъде допустима, доколкото тя е допустима въобще между поръчители, според вътрешните отношения между тях.

Пред кредитора всички съпоръчители отговарят за целия дълг, освен ако има съглашение дългът да се раздели между тях. Помежду си обаче съпоръчителите не отговарят солидарно. Помежду си те са съвместни длъжници. Всеки един отговаря за своята част. Когато един е платил това, за което всички отговарят, платилият има право да иска от другите припадащата им се част от платеното. Ръзмерът на припадащата се част се определя от вътрешните отношения между съпоръчителите.

32. Реални обезпечения – обща характеристика. Залог в гражданското право. Залог в търговското право. Особен залог. Договорна ипотека. Специализация. Сключване. Форма. Вписване. Законна ипотека. Вписване. Действие.
Правта уредба на залога е в разпоредбите на чл. 149 и чл. 156-165 от ЗЗД.

Определение. Изпълнението на едно задължение може да бъде обезпечено с една движима вещ така, че кредиторът да има право при неизпълнение да се удовлетвори от цената на вещта по предпочитание пред другите кредитори на същия длъжник. Това обезпечение на кредитора е неговото заложно право.

Правно естество на залога. Според проф. Кожухаров залогът е едно вещно право, то е несамостоятелно, акцесорно, добавъчно право; залогът се учредява върху движима вещ. Според други автори като проф. Попов залогът е обезпечително, а не вещно право.

Учредяване на заложното право. Учредяването на залога става чрез договор или по разпореждане на закона.

Договорът за залог е неформален договор. страните по договора трябва да се споразумеят, че кредиторът ще може да се удовлетвори с предпочитание за вземането си от цената на една движима вещ. Това тяхно съгласие не се нуждае от никаква форма. Предвидената в чл. 156, ал. 2 от ЗЗД форма не е изискване като условие за валидност на договора за залог. Форма е нужна, за да може заложеното право да бъде противопоставено на трето лице.

Договорът за залог е формален, когато има за предмет въздухоплавателно средство. Той трябва да бъде сключен в установената от закона писмена форма с нотариална заверка на подписите. В този случай той има действие от датата на вписване в регистъра за гражданските въздухоплавателни средства.

Договорът за залог е реален договор. Предаването на заложената вещ е елемент от фактическия състав на самия договор. Той се счита за сключен и неговите последици възникват с предаването на вещта. Липсата на предаване не прави залога недействителен, а с незавършен фактически състав.

Предаване няма и не възниква заложно право в полза на кредитора, ако заложената вещ остава в ръцете на зологодателя макар на друго основание, напр. за послужване, под наем. Щом загуби фактическата власт над заложената вещ и възможността да си я възстанови, кредиторът загубва заложното си право.

Заложно отношение може да възникне и без предаване на залаганата вещ. Тогава говорим за особени залози. Съгласно чл. 311 на ТЗ и чл. 8 на ЗОЗ, залогодателят има право да запази държането на заложената вещ и е сторил това, същият може да извършва действия на разпореждане със заложеното имущество. В голям брой случаи особеният залог е разновидност на търговския залог. Доколкото обаче залогодател може да бъде не само търговец, но и лице по чл. 2 от ТЗ, което няма качество на търговец, би следвало да се приеме, че особен залог може да бъде и залог, който е облигационен, а не търговски и който се сключва с постигането на съгласие между залогодателя и залогоприемателя без предаване на вещта. Съгласно ЗОЗ е необходимо и неговото вписване в централния регистър на особените залози. Действието на вписването не е конститутивен елемент необходим за сключването на договора, а само дава възможност на кредитора да се противопостави на трети лице, придобили права върху золоженото имущество. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗОЗ предметите на залога могат да се заместват, т.е. предмет на залога могат да бъдат и родово определени вещи. Освен това кредиторът може при условията на чл. 32, ал. 3 от ЗОЗ да се разпореди извънсъдебно със заложеното имущество.



Страни по договора за залог. Страни по този договор са залогодателят и кредиторът – залогополучателят.

Предмет на залога. Предмет на договора за залог могат да бъдат всички движими вещи, които имат имуществена стойност и за които няма забрана за залагане и които имат самостоятелно съществуване. Други ограничения няма. Могат да бъдат залагани например незаместими и заместими вещи, вещни съвкупности, бъдещи движими вещи и др.

Последователни залагания. Ред на залозите. Когато една вещ е вече заложена, няма пречка върху нея да се учреди ново заложно право. залогът е възможен в два случая:

  • когато вещта е предадена на трето лице. тогава, третото лице действащо като влогоприемател и мандатьор, трябва да се задължи да върне вещта на залогодателя само след като се погасят и двете обезпечени със залог вземания.

  • Първият кредитор по залога се съгласи да предаде заложената вещ на втория след удовлетворяването си.

Когато върху една вещ са учредени няколко заложни права съгласно чл. 153 от ЗЗД вземанията на кредиторите по залог се удовлетворяват по реда на учредяване на залозите. Без значение е кога е възникнало на съответния кредитор. Има значение само обстоятелството, кога договорът за залог е сключен – достоверна дата на документа, съставен при сключването му.

Договор за залог може да се сключи и лице, което не е длъжник. Едно трето лице може да заложи своя вещ в обезпечение на чужд дълг. То е залогодателят. Третото лице-залогодател отговаря за чуждия дълг с вещта си ограничено, за разлика от поръчителя, който отговаря неограничено, т.е. с цялото си имущество. Залогодателят може да прави на кредитора всички възражения на длъжника. Може да прихваща вземането на длъжника със задължението на кредитора към длъжника, упражнявайки така чуждото право. Ако залогодателят изпълни чуждия дълг, той се суброгира в правата на удовлетворения кредитор срещу поръчителите до размера, в който би имал иска срещу тях, ако сам би бил поръчител.

Може заложената вещ да е била придобита от едно трето лице, след като е била заложена и докато е още заложена. Такова трето лице не е нито длъжник, нито залогодател. Понеже не е залогодател, не е и реален поръчител. Той има интерес да изпълни чуждото задължение, за да освободи вещта си. Ако направи това, встъпва в правата на удовлетворения кредитор, но не само отчасти като залогодателя, а изобщо. Той се суброгира във всички права на кредитора, защото нито лично, нито реално се е обвързал за изпълнение на чужд дълг.

Договорът за залог поражда задължения само за една от страните – за заложния кредитор. Затова залогът е едностранен договор. Когато като последица от допълнителни юридически факти възникнат вземания в полза на заложния кредитор, залогът се трансформира в несъвършено двустранен договор.



Съдържанието на заложното право. Права на залогоприемателя.

1. Да държи вещта. Заложното право осигурява на залогоприемателя възможността да упражнява фактическата власт върху вещта. Държането може да се извърши както лично, така и чрез трето лице.

2. Залогоприемателят може да държи вещта, докато обезпеченото вземане бъде погасено изцяло. Възможноста да се държи вещта е неделима. Ако дългът се раздели между наследниците на длъжника и някои от тях погасят своята част, залогоприемателят може да държи вещта до погасяване на целия дълг.

3. Ако бъде лишен от държането на вещта, той може да иска на основание на своя залог връщането й от лицето, у което тя се намира. Заложното право има абсолютен характер, то може да бъде противопоставено не само на длъжника, но и на всяко трето лице. Залогоприемателят разполага с иска по чл. 76 от ЗС. Ако бъде лишен от фактическата власт, залогоприемателят може да иска вещта от лицето, у което тя се намира, с петиторен иск по чл. 157, ал. 3 от ЗЗД. Искът има за основание заложното право на ищеца и може де предяви само доколкото това право не е погасено. Искът по чл. 157, ал. 3 от ЗЗД може да се предяви не само срещу длъжника, но и срещу залогодателя. В последния случай залогодателят трябва да одобри предложението по чл. 159 от ЗЗД, че щом вещта се държи от залогодателя, тя е върната доброволно. Практическото приложение на чл. 157, ал. 3 е ограничено от нормата на чл. 78 от ЗС – заложният кредитор не може да противопостави правото си на трето добросъвестно лице, което е придобило движима вещ на възмездно основание. В случай, че върху вещта има няколко залога, с петиторния иск по чл. 157, ал. 3 от ЗЗД разполагт всички залогоприематели. Правото на залог с по-заден ред не може да се противопостави на правото на залог с по-преден ред.

4. Най-същественото право на залогоприемателя е правото му да се удовлетвори от цената на заложената вещ по предпочитание пред другите кредитори на същия длъжник. Всички други негови права съществуват с оглед на това основно право.

Кредиторът може да се удовлетвори от цената на заложената вещ, стига само тя да се намира в неговата фактическа власт. Защото излезе ли тя извън държането му и няма ли той възможност да си го възвърне, се погасява и правото му. Съгласно чл. 159 от ЗЗД ако заложената вещ се намира в ръцете на длъжника, счита се до доказване на противното, че кредиторът му я е върнал и така се е отказъл от правото си. В случай, че заложената вещ се държи от трето лице, въпреки волята на заложния кредитор, последният трябва да си върне държането с иска по чл. 157, ал. 3 от ЗЗД и след това да се удовлетвори.

За реализирането на заложното право намесата на съда е безусловна. Тя не винаги се изразява в едно състезателно производство пред него, често пъти тя е значително облекчена. Съгласно чл. 160, ал. 1 от ЗЗД, когато обезпеченото вземане е парично или за него е уговорена парична неустойка, ако залогът е учреден с писмен договор или е даден от закона за обезпечение на вземания, които произтичат от писмен договор, кредиторът може да поиска от съда да му издаде изпълнителен лист въз основа на договора. За този случай се прилагат правилата за издаване на изпълнителен лист по ипотечен акт.

Предписаната от закона съдебна намеса не може да бъде избегната чрез предварителна уговорка, че кредиторът ще стане собственик на заложената вещ. Не може въобще де се уговаря предварително начин за удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона /чл. 152 от ЗЗД/.

Съдебна намеса не е необходима за реализиране на заложното право, ако то е учредено в полза на банка. Не е необходимо нито издаването на изпълнителен лист, нито привеждането му в изпълнение чрез съдебния изпълнител. Банката може сама да пристъпи към продажбата на заложените вещи.

Удовлетворяването на залогоприемателя се предпоставя от извършването на публична продан. Продажбата на вещта е оригинерно правно основание и купувачът става собственик, дори и вещта да не принадлежи на залогодателя. Добросъвестността на купувача е ирелевантна. В проданта може да участва и взискателят-залогоприемател, кято вещта може да му бъде възложена.

Продажбата погасява врички други заложни права върху вещта и други тежести.

Ако получената от продажбата сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички кредитори, съдебният изпълнител извършва разпределение в съответствие с реда на вземанията. Залогоприемателят се удовлетворява с предпочитание от получената сума. Привилегията на заложния кредитор върху сумата от продадената по принудителен ред заложена вещ е трете по ред. Той се удовлетворява преди хирографарните кредитори и кредиторите с привилегия от по-заден ред.



Задължения на залогоприемателя. Наред с правата залогоприемателят е длъжен:

1. Да пази вещта като добър стопанин. Съгласно чл. 158, ако има опасност заложената вещ да се развали, както кредиторът, така и залогодателят могат да искат от районния съд разрешение тя да бъде продадена и сумата да бъде вложена в банка за обезпечение на кредитора. Той не може да си служи с нея, ако това не му е особено и изрично разрешено.

2. Зологоприемателят дължи плодовете от вещта.

3. Зологоприемателят трябва да върне вещта, след като заложното му право се погаси – щом обезпеченото му вземане се погаси чрез изпълнение, даване вместо изпълнение, прихващане, оспрощаване и др. начин.

В чл. 162 от ЗЗД е уреден залогът върху вземания. Предмет на този залог са вземания, които могат да бъдат прехвърляни.




Сподели с приятели:
1   ...   23   24   25   26   27   28   29   30   31




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница