Защита на владението и държането

Основният вид защита на владението са владелческите искове, наречени посесорни. И тъй като става дума за защита на владението като факт, при такива искове съдът се интересува само от факти – има ли владение, нарушено ли е то и кой е владелецът. Той не обсъжда и не решава въпроса дали владелецът има или няма право на владение. За защита на нарушеното право законът дава други средства за защита – петиторните искове /исковете по чл. 108 и чл. 109 от ЗС/.

ЗС урежда два иска за защита на собствеността – искът по чл. 75 и чл. 76.

Съгласно чл. 75 от ЗС владението на недвижим имот или на ВП върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило повече от 6 месеца, може да бъде защитавано срещу всяко нарушение. Искът може да се предяви в 6-месечен срок. С този иск се защитава владението само на недвижим имот, на владение на ВП върху такъв имот или сервитут. Недвижими вещи са тези посочени в чл. 110 от ЗС – земята, растенията, сградите и въобще всичко, което по естествен начин или от действия на човека е трайно прекрепено към замяна или постройката. С този иск може да се защитава и владениетоето на имоти публична държавна или общинска собственост. С иска по чл. 75 от ЗС не може да се брани владението на движими вещи, държател също не може да се ползва от този иск. Активна легитимация да предяви иска по чл. 75 от ЗС има владелецът и то само акто владението му е нарушено. Кредиторът на владелеца също има правен интерес да предяви иска по чл. 75 от ЗС ако последният бездейства, с оглед възможността за запазване на владението от владелеца и последният да придобие правото на собственост след изтичане на придобивната давност и по този начин да удовлетвори вземането си от имуществото на длъжника. Активно легитимиран е и съсобственик на имота, ако е владял повече от 6 месеца.

Владението трябва да е продължило непрекъснато повече от 6 месеца. Срокът ще се брои по правилата на чл. 72 от ЗЗД – срокът изтича на съответното число на последния месеца, а ако той няма съответно число, срокът изтича в последният му ден. Шестмесечният срок се брои от момента на нарушението назад. Няма активна легитимация ищецът, ако не е имал непрекъснато владение в течение на шест месеца. В този период не трябва да се прекъсва, а то се прекъсва с отнемането му. Но за да се улесни доказването чл. 83 от ЗС въвежда предположението който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното.

Искът по чл. 75 от ЗС може да предяви само при нарушено владение, а нарушение ще е всяко действие, с което се отстранява напълно или отчасти фактическата власт на владелеца върху вещта. Няма значение намерението на нарушителя – да присвои вещта или просто да увреди владелеца. Нарушението може да се изрази не само в преки фактически действия, но и чрез заплашване. Няма нарушение ако действието се извършва със съгласието на владелеца или когато те се извършават от управомощени държавни органи.

Нарушител може да бъде всеки, затова и ответник по този иск може да бъде всяко лице, което нарушава владението. Ответник обаче може да бъде и последващ владелец, който е получил владението от нарушителя, тъй като с действията си той продължава да пречи и на първоначалния владелец да упражнява ФВ върху имота. Щом искът по чл. 75 от ЗС може да се предяви не само срещу нарушителя, но и срещу всяко лице, което владее вещта, независимо от това, кой е нарушил владението, следва да се приеме, че този иск има лично-вещен характер.

Този иск има за предмет прекратяване на нарушението или възстановяване на владението, ако то е било отнето. Ако с нарушението са причинени вреди, ищецът може да съедини иска по чл. 75 от ЗС с иск за вреди по чл. 45 от ЗЗД.

Искът може да се предяви в 6-месечен срок, който срок започва да тече от деня на нарушението, а ако то се състои в повтарящи се действия от деня на последното нарушение. Няма значение дали владелецът знае за нарушението. Шестмесечният срок е преклузивен, с изтичането му се погасява правото на иск.

Според чл. 76 от ЗС, владелецът и държателят, на когото се отнеме чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в 6-месечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело. Това не изключва правото на лицето да предяви иск по чл. 75 от ЗС.

С иска по чл. 76 от ЗС може да се защити както владението, така и държането. Предмет на иска могат да бъдат движими и недвижими вещи. Преобладава мнение, че в предмета на иска могат да се включат и вещни права. Не е необходимо за защитата по чл. 76 от ЗС владението да е продължило в определен период от време.

Чл. 76 от ЗС предвижда отделна защита на владението и държането с оглед особеностите на тяхното нарушение. Нарушението тук е квалифициран случай – извършеното насилствено или по скрит начин. Приема се от съдебната практика, че насилието предполага едно активно поведение на ответника, насочено с физическа сила или заплашване към подчиняване волята на ищеца да търпи отнемането на владението и започване на владението от ответника. Насилието може да бъде насочено не само върху владелеца или държателя. Ще е налице насилие и когато е употребена физическа сила от нарушителя върху имота, за да установи власт върху него. Нарушението е извършено по скрит начин, когато е извършено в такова време и по такъв начин, и с такива средства, че да не може в момента на нарушението то да стане известно на владелеца или държателя. Няма значение дали за другите лица нарушението е явно или скрито. Нито за кого действа нарушителят.

Ищец може да бъде както владелеца, така и държателя. Ответник може да бъде всяко лице, което е отнело вещта по насилствен или скрит начин. Искът е недопустим срещу лице, което не е участвало в отнемането, срещу трети лица, придобили вещта от нарушителя. Затова този иск има личен характер. Срещу универсални правопроемници на нарушителя искът е допустим.

С иска по чл. 76 от ЗС се цели преустановяване на нарушението и връщане на отнетото владението, възстановяване на фактическата власт. Заедно с възстановяване на владението може да се иска и обезщетение за вреди, които са претърпени поради нарушението. Компетентен да разгледа иска е районният съд. Искът трябва да се предяви в 6-месечен срок. Законът не посочва от кога започва да тече той, но в теорията е прието единодушно, че срокът започва да тече от момента на нарушението.

От даденото определение следва, че договорът се характеризира с:

1. 
   наличието на две страни;
   
2. 
   взаимно адресиране на волеизявления от всяка страна към другата;
   
3. 
   съвпадане на насрещните волеизявления, когато и договорът е сключен.
   

Делението на договорите на възмездни и безвъзмездни е свързано с редица различия в правните им последици. Така този, който се е задължил безвъзмездно, е обвързан с по-малка строгост в сравнение с този, който се е обвързал срещу насрещна престация. От друга страна, интересът на този, който получава нещо безвъзмездно, се закриля по-малко, отколкото ако го получава срещу възмездие.

Когато облагата не е известна и определена по време на договарянето, а зависи от едно бъдещо случайно и неизвестно събитие договорът е алеоторен. Пример – прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Съдържанието на едната от престациите е ясно определена, но не е известна насрещната престация, тя е поставена в условие от едно случайно събитие.

Механизмът на сключване на договора е уреден с разпоредбите на чл. 13-14 от ЗЗД и във връзка с правните последици съответно с разпоредбите на чл. 24-25 на ЗЗД. Сключването на договора преминава през няколко етапа. За да бъде сключен един договор е необходимо да бъде направено предложение, наричано оферта. Страната направила предложението се нарича предложител или оферент. Предложението си тя отправя на едно определено лице, което може да го приеме или да го отхвърли. Изявлението, с което то изразява съгласието си с направеното предложение се нарича приемане. Покрие ли се предложението с насрещното волеизявление налице е съгласие и договорът е сключен.

Предложението се счита отправено само, ако предложителят е направил всичко необходимо, за да достигне изявлението му до друго лице. Лицето, до което предложението е отправено, е обикновено определено. Предложение обаче може да бъде отправено и до неопределени лица – например излагане на стоки на витрина съставлява предложение за продажба, отправено до неопределени лица.

Предложението е едностранно волеизявление. То има обвързваща сила. Офертата е задължителна по силата на самия закон. Безразлично дали оферентът знае, иска или съзнава, че предложението му го обвързва. Той може да изключи задължителността на офертата си, стига изрично да заяви, че не се счита обвързан от нея. Предложителят е обвързан с направената от него оферта до изтичането на срока определен в нея или толкова време, колкото е необходимо да пристигне съобщението за приемане. Последното важи в случаите, когато договорът се сключва между неприсъстващи на едно и също място лица. В обикновено необходимото време да пристигне съобщението за приемане се включва: времето, което е нужно да пристигне предложението до адресата си; времето, което е необходимо да се обсъди предложението и реши приемането му и времето, което при нормални обстоятелства е необходимо, за да достигне отговорът до предложителя. Когато договорът се сключва между присъстващи офертата губи силата си ако не бъде приета незабавно. За присъстващи се считат и лица, които преговарят по телефона.

Задължителната сила на предложението е установена в защита на лицето, на което се прави предложението. Съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗЗД, при неприсъстващи предложителят може да я оттегли офертата си, ако съобщението за оттеглянето й пристигне преди или най-късно едновременно със самото предложение. Страната до която е адресирана офертата в случаите, когато я е приела също може да оттегли съобщението за приемане. Това съобщение трябва да пристигне преди или най-късно едновременно със съобщението за приемането.

По своята същност приемането е изявление за пълно съгласие с предложението и то трябва да изхожда от лицето, на което предложението е направено, от негов особен представител или евентуално от наследници /ако договорът не е intuitu personae/ и да бъде отправено до предложителя, негов представител, респ. неговите наследници.

Приемането не трябва да оставя никакво съмнение относно окончателното решение да се сключи предлагания договор. То трябва да бъде безусловно. Няма приемане, ако то става с резерви и съдържа насрещни условия.

Изявлението за приемане може да бъде изрично или мълчаливо. Приемането е изрично, когато волята за сключване на предложения договор личи от изричните изрази, които приемащия употребява. То е мълчаливо, когато от действията на приемащия може да се съди за решението му да сключи договора – ако приемащия изпрати определената цена например. Простото мълчание на лицето, на което се предлага, не означава приемане на предложението от негова страна. В гражданското право, в частност и облигационното, мълчанието е знак за несъгласие. Само в две хипотези то се третира като съгласие. Първата от тях е при договире при общи условия уредени в чл. 16 от ЗЗД. Вторият случай е при продажбата на вещи с уговорка за опитване или преглеждане. За разлика от гражданското право в търговското право в чл. 292, ал. 1 от ТЗ е установено, че мълчанието е равнозначно на приемане на офертата ако тя е отправена до търговеца, с когото предложителят е в трайни търговски отношения и ако тя не е била отхвърлена веднага от търговеца до когото е била отправена.

Страната до която е адресирана офертата в случаите, когато я е приела също може да оттегли съобщението за приемане. Това съобщение трябва да пристигне преди или най-късно едновременно със съобщението за приемането.

Съгласно чл. 13, ал. 5 от ЗЗД, ако от късно пристигналото приемане на предложението се вижда, че е било изпратено навреме, договорът се счита сключен, освен ако предложителят незабавно извести другата страна, че счита приемането за закъсняло.

При сключването на договори между присъстващи лица предложението трябва да бъде прието незабавно, освен ако е даден срок за приемането му и съгласието е постигнато в момента, в който предложението се приеме. При сключването на договори между неприсъстващи лица съгласно чл. 14 от ЗЗД, договорът се смята за сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя. Нашето право е възприело това правно разрешение. Известни са три концепции за момента на сключване на договора – теорията на изпращането /момента, в който адресатът на офертата изпрати съобщението за приемане/; втората – теория на получаването /възприета от нашето право/ и третата теория – на узнаването.

Съгласно чл. 24 от ЗЗД, при договори за прехвърляне на собственост и за учредяване на друго вещно право върху определена вещ /има се предвид индивидуално определени вещи/, прехвърлянето настъпва по силата на самия договор без да е необходимо предаване на вещта. Продажбата е консенсуален договор и правото на собственост преминава автоматично със сключването на договара. Предаването на вещта е едно задължение, което произтича от вече сключения договор. При прехвърляне правото на собственост върху родово определени вещи собствеността се прехвърля /преминава/, когато вещите бъдат определени по съгласие на страните или когато бъдат предадени – чл. 25, ал. 2 от ЗЗД. В тези случаи се извършва индивидуализирането на вещите и тяхната концентрация, т.е. отделянето им от рода.

Във връзка със сключване на договора в гражданското право следва да се има предвид и това, че договорът се смята за сключен в мястото, където е било направено предложението.

В ЗЗД на тази проблематика е посветен един текст, а именно чл. 12. Съгласно този текст при воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действат добросъвестно.

Някои от по-важните преддоговорни задължения, без да са изчерпателно изброени, са:

• 
  да доведе до знанието на другата страна тези обстоятелства и отношения, които тя очаква да научи, за да реши дали да сключи, или да не сключи договора;
  
• 
  никоя от страните да не прекъсва преговорите без достатъчно оправдание;
  
• 
  всеки от преговарящите да е проверил и да се е уверил, че в негово лице не съществува каквато и да е пречка за пълната валидност на проектирания договор;
  
• 
  задължение за взаимно уведомяване – когато за едната страна е ясно, че другата би постъпила по друг начин, ако знаеше нещо, например че продава къщата, но с дългосрочни наеми всичките с достоверна дата;
  
• 
  да се вземат мерки, за да се избегне увреждане на едната или на другата страна през време на самите преговори – продавачът трябва да вземе мерки да не ме ритне коня, който ми предлага;
  

Правната уредба на предварителния договор е дадена в чл.19 на ЗЗД.