Гражданскоправни науки

Правна уредба на този институт е в разпоредбите на чл. 121-127 от ЗЗД.

Чрез солидарността се обезпечава възможността всеки кредитор при множество кредитори да получи сам и всичко, което се дължи. При множество на длъжниците възможността е да се изисква от всеки от тях всички, което се дължи, т.е. цялото вземане.

Солидарността бива два вида:

При актовна солидарност няколко лица могат да претендират от длъжника едно и също нещо. Следователно налице са множество облигационни връзки относно една и съща престация. Между кредиторите и длъжника тази особеност на активната солидарност се изразява в това, че всеки солидарен съкредитор заема спрямо длъжника правното положение на довереник на останалите. Счита се, че всеки от солидарните кредитори представлява съкредитора си, когато предявява иск за изпълнение срещу длъжника за събиране на цялото вземане; когато събира цялото вземане; когато извършва действия, с които прекъсва давността на вземането.

Солидарните кредитори не представляват съкредиторите си винаги, когато извършват действия, които не могат да ги ползват – които намаляват вземането или биха го погасили.

Поради това, че дългът е един и солидарността е свързана с дълга, смъртта на един от солидарните кредитори не премахва дълга, нито солидарността. Всеки един от останалите солидарни кредитори може да претендира пак цялото вземане.

За самите солидарни кредитори са меродавни техните вътрешни отношения.

Пасивна солидарност е налице, когато няколко лица дължат една и съща по своето естество делима престация така, че кредиторът може да я иска изцяло от всеки от длъжниците, но изпълнението на един от тях погасява целия дълг и освобождава останалите длъжници. Това произтича и от разпоредбата на чл. 122 от ЗЗД.

Съгласно чл. 121 от ЗЗД освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само, когато е уговорена.

Следователно два са източниците на солидарност:

• 
  правна сделка, т.е. по волята на лицето или лицата, когато извършват тази сделка. Тя може да бъде едностраннна или двустранна. Необходимо е обаче да бъде констатирано, че длъжниците са искали да се задължат солидарно. В противен случай няма солидарна отговорност. Солидарността отегчава положението на длъжниците и затова тя не може да се предполага.
  
• 
  Законът.
  

1. единство на престацията – една и съща престация се дължи на кредитора от няколко лица. Той може да я иска от всеки един от длъжниците си и да я иска изцяло, защото всеки се смята за единствен негов длъжник. Кредиторът обаче може да я получи само веднъж, защото една единствена престация му се дължи. Ето защо, когато един от тях изпълни, всички се освобождават.

2. съществува множество на облигационните връзки. Една и съща престация се дължи на мнозина. Това паказва, че кредиторът се намира в облигационноправни връзки с всеки от мнозината все за същата престация. Налице са толкова облигационни връзки, колкото на брой са длъжниците. Не е необходимо тези облигационни връзки да имат едно и също правопораждащо основание.

3. общност на целта. Необходимо е множеството облигационни отношения да са обединени в общата си цел. Необходима е всички те – по волята на страните или по силата на закона – да възникнат като правни средства за постигане на един и същ резултат, на една и съща цел макар от различни правопораждащи факти. Всички те трябва да възникнат с цел да бъде обезпечен и задоволен един и същ интерес на кредитора. Ако подобно единство на целта не обединява отделните облигационни отношения, няма солидарност.

• 
  всеки един от съдлъжниците отговаря за цялата претенция;
  
• 
  изпълнението на един от съдлъжниците освобождава всички от дълга;
  
• 
  всеки съдлъжник може да противопостави на кредитора всички общи възражения.
  

• 
  отделна отговорност на всеки един от солидарните длъжници. След като всеки длъжник е самостоятелно обвързан спрямо кредитора, той може да преследва всеки от тях поотделно. Ако кредиторът предяви иска си срещу един, той не губи правото да го отправи после срещу друг.
  
• 
  лични възражения. След като всеки един ще отговаря според съдържанието на облигационното отношение, което го свързва с кредитора, той може да притежава права, каквито другите съдлъжници не притежават. Когато бъде преследван, ще може да предяви тези свои права, да ги противопостави на кредитора във формата на възражение. И след като тези възражения следват от облигационното му отношение с кредитора, то те могат да се противопостовят само от него, те са лично негови.
  
• 
  юридически факти с относително действие. Подобно на възраженията, относително действие имат и всички юридически факти, които настъпват в лицето само на един от длъжниците. Тези факти повличат една или друга промяна в облигационното отношение на този длъжник, без да се отразяват върху облигационната връзка на останалите длъжници. Такива факти са поканата, забавата, погасяването, сливането /има относително погасително действие, дългът на останалите съдлъжници няма да се погаси, той може да претърпи известно намаление с тази част от общия дълг, която според вътрешните отношения между съдлъжниците се пада на съдлъжника, в чието лице сливането е настъпило/, опрощаването на един солидарен длъжник /освобождава и останалите длъжници, но кредиторът може да запази правата си срещу тах, с което те остават обвързани за целия дълг, намален с частта, която според вътрешните отношения се пада на длъжника, на който се опрощава/.
  

Ако някой от длъжниците се окаже неплатежоспособен загубата се разпределя съразмерно между другите, включително и този, който е изпълнил.

Длъжникът който е изпълнил цялото задължение разполага с три правни възможности:

1. той има личен обратен иск срещу длъжника;

2. той може да встъпи в правата на удовлетворения кредитор – има суброгаторен иск;

3. той може да предяви правата си и чрез възражение.

И двата принципа не са проведени докрай в нашето право: не всички имуществени права съставляват общо обезпечение на кредиторите му и не всички кредитори имат еднакво право върху тях.

1. Несеквестируемото право на длъжника не съставлява общо обезпечение на кредиторите. Несеквестируеми права на длъжника са онези права, по отношение на които принудително изпълнение не се допуска. Тази несеквестируемост следва или защото съответното право е непрехвърляемо, или защото законът така разпорежда.

Несеквестируемото право като непрехвърляемо е например правото на ползване. Понеже не може да се отчуждава доброволно, то не може да се отчуждава и по принудителен ред.

Не може да се налага запор върху вещите за всекидневно потребление на длъжника и на негово семейство, необходимата му храна и топливо, предметите на упражняване на занятието му и необходимия му работен добитък, посочен в списък, одобрен от МС. Всички вещи посочени в цитирания списък на МС не могат да се запорират, освен ако са били дадени в залог.

Според чл. 339, б. “б” и “в” от ГПК /отм./, не може да се насочва принудителното изпълнение и срещу земите на земеделските стопанства до размера на средния тип частно трудово земеделско стопанство”, както и върху “жилището на длъжника, ако той и някой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище независимо от това дали длъжникът живее в него”. От тази облага не се ползват длъжниците, които са ипотекирали посочените имоти. От нея не се ползват длъжниците по задължения за издръжка и за вреди от престъпления.

Съгласно чл. 341 от ГПК /отм./ принудителното изпълнение не може да бъде насочено върху определени части от трудовото възнаграждение на служител или работник освен за удовлетворяване на вземания за издръжка. Противното разрешение би го лишило от необходимите средства за живот. На същото основание не могат да бъдат предмет на принудително изпълнение и авторското възнаграждение, пенсии, парични обезщетения и помощи, получавани въз основа на КТ, вземанията за издръжка.

Не могат да бъдат предмет на принудително изпълнение и тези вещи и права, които други закони, извън ГПК, обявяват за неподлежащи на принудително изпълнение.

Изключението от принципа, че длъжникът отговаря с цялото си имущество, представлява случай на т.нар. ограничена отговорност. Такъв случай на ограничена отговорност на длъжника е уреден и в чл. 62, ал. 2 от ЗН. Наследникът отговаря с цялото си имущество за дълговете на наследодателя му. Но той може да ограничи отговорността си до имущество, което е получил в наследство, стига да приеме това наследство под опис.

2. Длъжниковото имущество не обезпечава еднакво всичките му кредитори. Това е второто отклонение от принципа на чл. 133 от ЗЗД. Всичките имоти на длъжника обезпечават еднакво само хирограхарните му кредитори – само тези негови кредитори, които нямат законни основания за предпочитане. Пълно равенство обоче не е проведено и между хирографарните кредитори – по-грижливите от тях се оказват на това фактическо основание предпочетени пред по-малко грижливите.

Законните основания за предпочитане, които нарушват равенството между кредиторите и принципа за съразмерното им удовлетворяване са привилегиите, ипотеките и залогът.

Фактически основания за предпочитане са тези предимства, които ползват онзи хирографарен кредитор, който своевременно е започнал и грижливо провел процедурата по принудително изпълнение. Той се предпочита на това фактическо основание. Присъединяването на всизкатели в изпълнителното производство е възможно само до момента на изготвяне на разпределението от съдебния изпълнител. Следователно предпочетени са всички взискатели, участващи в разпределението, преди всички взискатели, които са предявили изпълнителните си листове след това.

Длъжникът не може да се разпорежда със запорираните вещи или вземане след налагане на запор под страх от относителна недействителност, която ползва само кридитора, наложил запор и присъединилите се в производството други кредитори.

Задължения без иск на изпълнение /чл. 55, ал. 2 и чл. 118 от ЗЗД – урежда т.нар. изродени правни задължения/. Съгласно чл. 55, ал. 2 от ЗЗД не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил свой нравствен дълг. В чл. 118 от ЗЗД е предвидено, че ако длъжникът изпълни задължението си след изтичане на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.

Упражняване правата на дължника от кредитора. Всички имоти на длъжника съставляват общо обезпечение на кредиторите му. Но длъжникът може с бездействието си да намали общото обезпечение на кредиторите си. Тази небрежност на длъжника към собствените му права е достатъчно основание за всеки негов кредитор да упражни тези права от свое име – чрез иск или извънсъдебно.

Искът, с който кредиторът упражнява правата на бездействащия си длъжник, се нарича непряк иск, или сурогационен иск, или още косвен иск. С решението на този иск ще се внесе в длъжниковото имущество отонва, на което длъжникът има право. от това имущество кредиторът ще получи онова, което има да взема.

Искът има две функции: едната предохранителна и една подготвителна. Такава е функцията и на онова упражнение на длъжниковите права, което се осъществява без иск. Такава е функцията на целия институт въобще: да запази целостта на длъжниковото имущество и така да подготви ефикасното удовлетворяване на кредитора.

Кои права може да упражни кредитора. Съгласно чл. 134 от ЗЗД, кредиторът може да упражнява всички имуществени права на длъжника освен тези права, упражняването на които зависи от чисто личната преценка на същия. Следователно от кредитора могат да се упражнят:

1. вещни права – ревандикационен или неготорен иск, иск за делба на съсобственост и др.;

2. облигационни права – всички права на вземане на длъжника си, да иска унищожаването на договора и др.;

3. други имуществени права, включително и потестативните възможности /мога да упражня иска за разваляне на един договор/.

Не могат да бъдат упражнявани следните права на длъжника:

1. неимуществени права – тези права не служат за общо обезпечение на кредитора. Затова и кредиторът няма никакъв интерес да ги предявява, а щом няма интерес да ги предяви, няма и право да напри това;

2. имуществените права от чисто личен характер – чл. 134 от ЗЗД не подволява на кредитора да упражнява тези имуществени права на длъжника, чието упражняване зависи от една чисто лична преценка на длъжника – напр. иск за морални вреди;

3. имуществените несеквестеруеми права – кредиторът не може да упражнява такива имуществени права на длъжника си, срещу които не може да се насочи принудително изпълнение. Тези права не се включват в общото обезпечение на кредитора. Например кредиторът няма да може да отблъсва претендирани от трети лица вещни права върху единственото му жилище.

1. лицето трябва да има качеството на кредитор.

2. то трябва да има интерес от това. Такъв интерес е налице, когато длъжникът бездейства и когато длъжникът не може да удовлетвори своите кредитори от другите си имоти. Кредиторът обаче не е длъжен да доказва това обстоятелство. Този, който смята – ответникът по иска, че правата на длъжника се упражняват неоснователно, трябва да докаже, че длъжникът има достатъчно имоти, за да удовлетвори кридиторите си. Ако такива имоти има, то очевидно бездействиетона длъжника, каквото и да е то, няма да причини вреда на кредитора и затова последният няма интерес да упражнява длъжниковите права, с което само би стеснил свободата му.

Страни по иска. Искът се предявява от кредитора. Той е ищец, процесуален субституент на длъжника, самостоятелна страна в процеса: като предявява длъжниковото материалноправно отношение от свое име и на свое самостоятелно основание, той защитава свои собствени интереси – интереси, които не са противоположни, макар да не са тъждествени с тези на длъжника, който в последна сметка е титуляр на упражняваното право. Кредиторът е активно легитимиран в процеса, щом са налице посочените условия за упражняване на длъжниковата претенция.

Искът се предявява от кредитора срещу третото лице. Това трето лице е ответник по иска. Третото лице може да противопостави на кредитора всички възражения, които би могъл да противопостави и на длъжника.

Съгласно чл. 134, ал. 2 от ЗЗД в процеса се призовава и длъжникът. Последният заема положението на съищец и издаденото решение ще има действие и по отношение на него.

Процесуалните права на кредитора обаче не съвпадат по обем с тези на длъжника, негов съищец, а са по-ограничени в сравнение с тях. Само длъжникът може да се разпорежда с предмета на спора, например да се спогажда с ответника, стига да не действа в ущърб на кредиторите си. Кредиторът търси защита на чуждо материално право и не може да се разпорежда с чуждото право.

Искът по чл. 134 от ЗЗД няма широко приложение на практика. Законодателят е предоставил поефективни правни способи чрез института на обезпеченията.

Съгласно чл. 135 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда ако при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът се договаря, трябва също да е знаел увреждането.

Под действия, с които длъжникът го уврежда, се разбират всякакви правни действия на длъжника. С иск по чл. 135 от ЗЗД могат да бъдат атакувани всякакъв вид договори на длъжника – възмездни и безвъзмездни. Могат да бъдат атакувани едностранни правни сделки /напр. отказ от наследство/, всякакви правни действия /напр. плащания/. Не могат да бъдат атакувани от кредитора онези сделки на техния длъжник, които нямат имуществен характер; сделките му с такива имуществени права, чието упражнение зависи от личната преценка на длъжника.

Легитимирани кредитори. Легитимиран да предяви иск по чл. 135 от ЗЗД е всеки кредитор – хирографарен или обезпечен. Отменителният иск не принадлежи обаче на онзи кредитор, чието вземане е възникнало след сключване на атакуваната с иска сделка. Съгласно чл. 135, ал. 3 от ЗЗД, отменителният иск ще е допустим, макар и атакуваната сделка да е сключена, преди кредиторът да е придобил това качество, ако тя е извършена с единствената цел да бъде лишен кредиторът от обезпечението, на което е могъл да разчита. В тежест на кредитора е да докаже, че вземането предшества атакуваната сделка.

Пасивна легитимация. Увреденият кредитор трябва да предяви отменителния си иск срещу длъжника и лицето, с което длъжникът е договораял.

Предпоставки на иска. За да бъде проведен успешно отменителният иск, трябва да са налице две условия: обективно и субективно.

От обективна страна необходимо е правното действие на длъжника, което кредиторът иска да отмени да го уврежда. Кредиторът е увреден, когато длъжникът с правните си действия е създал или увеличил платежната си неспособност.

От субективна страна, необходимо е длъжникът да е знаел при извършване на атакуваното право действие, че с него уврежда кредитора си. Не е достатъчно намерението да се вреди. Това, което изисква законът, е длъжникът да знае за увреждането, т.е. да съзнава по време на извършване на правното действие, че с него ощетява кредитора си, че създава или увеличава неплатежоспособността си или затруднява удовлетворяването на кредитора. Ако правната сделка е едностранна само длъжникът трябва, а и може да има съзнание, че с нея уврежда кредитора си. Ако договорът е безвъзмезден, необходимо и достатъчно е само длъжникът да е съзнавал, че с тази сделка уврежда кредитора си, за да може същата да бъде обявена за недействителна. Без значение е, че третото лице не знае това. Макар добросъвестно, то няма да бъде защитено и предпочетено пред кредитора, защото то е получило нещо без нищо насреща и нищо не губи, ако трябва да върне безвъзмездно полученото. Ако договорът е възмезден, необходимо е длъжниковият контрахент също да знае, че договорът уврежда кредитора.

В чл. 135, ал. 2 от ЗЗД е установена една оборима презумпция за знание на увреждането – знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

Тази презумпция освобождава кредитора от нуждата да доказва, че длъжникът и контрахентите му, че извършената между тях сделка уврежда кредитора. Той е длъжен да докаже само, че има вземане, че то предхожда сделката, че тази сделка го уврежда и че тя е сключена между лица, намиращи се в посочените родствени отношения.

Презумпцията на ал. 2 на чл. 135 от ЗЗД е оборима. Както длъжникът, така и неговите роднини-контрахенти могат да доказват, че не са знаели за увреждането, което сделката им ще предизвика.

Кредиторът може да предяви правото си /отменителния иск/ и във формата на възражение.

Действие на решението. Отменителният иск води до постановяване на едно съдебно конститутивно решение. Той не е вещен иск, кредиторът не придобива никакви вещни права над вещите и имуществото, предмет на атакуваната от него сделка. Отменителният иск е иск за относително унищожение на сключената във вреда на кредитора сделка. Той е иск за обявяване атакуваната сделка за недействителна относно кредитор, който я атакува. Понеже недействителността е относителна, тя ползва само кредитора, относно когото е обявена. Спрямо този кредитор длъжникът се поставя в положение отпреди сделката.

С обявяване на атакуваното правно действие за недействително излязлото от имуществото на длъжника актвино перо все едно се зъвръща в тома имущество и кредиторът-ищец има право да се удовлетвори от него по реда на изпълнителното производство.

Обявената недействителност ползва само онзи кредитор, в чиято полза тя е установена. Недействителността е относителна и до размера на вземането на кредитора, който я атакува.

Съгласно чл. 135, ал. 4 от ЗЗД, кредиторът, в чиято ползва е обявена недействителността, се удовлетворява от сумата, получена при принудителната продан преди третото лице, ако то участва в разпределението с вземане, произтичащо от обявяване на недействителността.

За третото лице – контрахент на контрахента на длъжника, важи правилото с отпадане правата на праводателя отпадат правата на правоприемника, но при условие, че това трето лице е придибо имота възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.

Отменителният иск и симулативна сделка. С отменителният иск се атакува една действителна, съществуваща сделка. При симулацията сключената сделка е привидна, несъществуваща.

Отменителният иск поначало принадлежи само на кредитора, който е станал такъв преди сключване на атакуваната сделка. Искът за разкриване на симулацията е отрицателен установителен иск и като такъв може да бъде предявен от всяко заинтересувано от разкриване на симулацията лице.

Решението по отменителния иск връща имота в имуществото на длъжника, само по отношение на кредитора, който е предявил иска. Решението по иска за разваляне на симулация ползва всички кредитори, то констатира, че имотът не е излязъл от имуществото на длъжника.

31. Лични обезпечения – обща характеристика. Поръчителство.

Менителнично поръчителство. Банкова гаранция.
Различни са средствата, чрез които изпълнението на един дълг може да бъде гарантирано. Различни са възможните обезпечения. Те биват или лични, или реални /вещни/.

При личните обезпечения едно или няколко лица гарантират на кредитора, че неговият длъжник ще изпълни задължението си. Така те стават негови допълнителни длъжници. Те обезпечават изпълнението на чужд дълг със собственото си имущество. В резултат на това техните имуществени ресурси се оказват присъединени към имуществените възможности на прекия /главен/ длъжник. Имуществата на всички длъжници /главни и допълнителни/ се намират превърнати, образно казано, в общо обезпечение на кредитора. Личните обезпечения почиват върху личното доверие, което кредиторът има в добросъвестността и платежоспособността на лицето или лицата, които са се съгласили да гарантират дълга на длъжника му.

Измежду личните обезпечения трябва да се посочи на първо място пасивната солидарност, тъй като кредиторът може да насочи претенцията си към повече лица, всички отговарящи пред него с цялото си имущество.

Най-важно лично обезпечение е поръчителството.

По-често се срещат вещните, или реални обезпечения. При тях една вещ /едно имуществено право/ се отрежда като специална гаранция за изпълнението на дълга. Вещните обезпечения дават по-голяма сигурност на кредитора, затова те ги предпочитат.

Вещните обезпечения са:

• 
  Залогът. При него една движима вещ /или вземане/ се предназначава за гаранция на кредитора така, че той да може да се удовлетвори по предпочитание от цената й, добита при нейната принудителна продан.
  
• 
  Ипотека. При нея недвижим имот служи за гаранция на кредитора. Той има право да бъде удовлетворен по предпочитание от цената, която ипотекираният му имот ще добие при публична продан.
  

Привилегиите придават на известни вземания правото да бъдат удовлетворени по предпочитание от цената, добита при принудително изпълнение било върху някоя вещ на длъжника, било върху друго каквото и да е негово имуществено право.