трябва да има наличност на един правно валиден дълг

Едно унищожаемо задължение може да бъде новирано. Новото задължение също ще бъде унищожаемо. Ако новацията е последвала, след като този, който има право на унищожението, знае основанието за атакуване на задължението, трябва да се смита, че той мълчаливо се е отказъл от иска за унщожаване. Такова потвърждение няма да бъде допустимо, ако договорът е унищожаем като сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия.

Може да бъде новирано и едно условно задължение, но създаденото на негово място ново задължение ще бъде подчинено на същото условие.

Може да бъде новирано и задължението без иск за изпълнение /естествено задължение/.

• 
  Заместване на длъжника с нов длъжник /пасивна субективна новация/. Кредиторът се съгласява да освободи досегашния длъжник, защото за същата престация спрямо него се задължава трето лице на мястото на досегашния длъжник. Тази смяна не може да стане без съгласието на кредитора. Новацията може да настъпи без съгласието и знанието на длъжника /трето лице дарствено интервинира – т.нар. експромисия/ или със съгласието и участието на стария длъжник /делегация/.
  
• 
  Заместване на кредитора с нов кредитор /активна субективна новация/. Настъпва, когато кредиторът отстъпи на трето лице качеството си на кредитор и длъжникът се задължи спрямо този нов кредитор.
  

Правна уредба на опрощаването е дадена в чл. 108 от ЗЗД, задължението се опрощава, ако кредиторът се откаже от вземането си чрез договор с длъжника.

От тази разпоредба следва, че опрощаването има договорен характер и след като то е договор, за неговата валидност трябва да бъдат налице всички законоустановени условия за валидност на договора:

• 
  съгласие - опрощаването съставлява отказ от право, а такъв отказ не се предполага. Следователно без да е необходимо да е изрична, волята на кредитора да опрости това, което му се дължи, не трябва да място за каквито и да е съмнения и колебания. Опрощаването не може да бъде наложено на длъжника, следователно необходимо е да го приеме. Опрощаването се осъществява от момент на съвпадане на волеизявленията на кредитора и длъжника.
  
• 
  Дееспособност – определя се в зависимост от правното основание на опращаването. Ако опрощаването се извършва в изпълнение на едно задължение, кредиторът трябва да бъде способен да получава изпълнение. Когато опрощаването се извършва с оглед придобиването на едно право, страните трябва да обладават онези способност, която е необходима за сключване на такава придобивна сделка. Ако опрощаването се извършва с дарствено намерение, кредиторът трябва да е способен да прави дарение. Ако е неспособен да дарява, не може и да опрощава с дарствено намерение.
  
• 
  Основание – най-често опрощаването е акт на щедрост на кредитора, но не винаги с дарствена цел – кредиторът може да опрости с намерение да придобие нещо и др. Опрощаването може да бъде сключено на различни правни основания. От това обаче не следва, че опрощаването е абстрактен договор. Ако каузата е опорочена, опрощаването ще е нищожно.
  
• 
  Предмет – предмет на опрощаването може да бъде всяко вземане – условно или срочно, настоящо или бъдещо. Достатъчно е да не се касае до обкти, по отношение на които да не е позволено разпореждането за в бъдеще /напр. вземане от неоткрито наследство/.
  

1. една оборима презумпция – че документът е върнат доброволно на длъжника, след като се намира в неговите ръци

2. една необорима презумпция – че онзи, който връща на длъжника частния документ за дълга, го освобождава от същия.

За да се ползва от установеното в негова полза предположение, длъжникът ще трябва да представи върнатия му частен документ. Трябва да се счита, че този документ е преминал в ръцете му по редовен начин. Ако кредиторът твърди противното, той ще трябва да докаже онези обстоятелства, които изключват приложението на предположението – доброволното връщане.

Срещу плащане длъжникът може да иска да му се върне документът за дълга. Може обаче да възникна спор: платил ли е или му е бол опростен дълг, ако дълговия документ е в негови ръце. При наличността на солидарни съдлъжници, длъжникът, който държи документа, има интерес да установи, че е платил, а не че му е било опростено. Съгласно чл. 77 он ЗЗД длъжникът може да изиска разписка за платения дълг. При наличие на такава съмненията относно плащането са напълно отстранени.

Сливане. Сливането е съединяването в едно и също лице на две несъвместими помежду си качества на длъжник и кредитор /дадено лице в даден момент се явява и длъжник и кредитор/. В резултат на това облигационното отношение се погасява поради правната невъзможност някой да бъде кредитор и длъжник на самия себе си.

Причини на сливането. На първо място то възниква при наследяването. На второ място то може да възникне и при универсалното правоприемство на частно основание /предприятие кредитор, което се влива в предприятие длъжник/. То може да възникне и при частно правоприемство, в случаите когато държавата купува издадените от нея облигации.

Действието на сливането се изразява:

1. има погасителен ефект;

2. води до възстановяване на вземането. Тази същност на сливането особено ясно проличава, когато отпадне основанието му с обратна сила. След като отпадне причината, която съединява в едно и също лице качеството на длъжник и кредитор, респ. на активен и пасивен правен субект в едно и също правоотношение, погасеното вземане, респ. право, се възстановява. Например А няследява брат си Х, спрямо когото има вземане. С приемане на наследството вземането му спрямо Х се погасява чрез сливане. Впоследствие се открива завещание: Х завещава цялото си имущество на трето лице, в резултат на което погасеното вземане на А се възстановява и той може да търси изпълнението му от това трето лице.

При сливането се прилагат разпоредбите на съответния правен институт – например ЗН, ЗЗД и т.н.

Правната уредба на цесията е в чл. 99-100 от ЗЗД.

Цесията като всеки договор трябва да отговаря на всички условия за действителност на договорите.

Договорът за цесия е каузален. Неговата валидност зависи от наличността на правно основание. Следователно цесията е нищожна, ако й липсва правно основание или ако основанието й е противно на закона. Цесията може да бъде направена на различни правни основания. В едни от случаите цесията може да е с намерение да се изпълни едно задължение /solvendi causa/, в други случаи дарствено – donandi causa.

Договорът за прехвърляне на вземане става перфектен, след като се постигне съгласие между цедента и цесионера. Съгласието на страните може да обхваща станични съглашения от всякакъв вид – уговаряне например под условие. Съдействието на длъжника при цесионния договор, респ. съгласието му не е необходимо. Той не е страна по договора. Когато за длъжника е от значение кой ще бъде неговия кредитор, законът изключва цесията в защита на неговия интерес.

Цесията е неформален договор. За да породи правни последици, не е необходимо съгласието на страните да бъде облечено в някаква форма. Формата е необходимо не като условие за действителност, а като начин да се докаже съществуването на цесионния договор. Има случаи, когато за валидността на цесията трябва да бъде спазена форма – напр. когато се прехвърля вземане с дарствена цел, трябва да бъде спазена формата, установена за дарението.

Има и такива права и вземания, които по разпореждане на закона, на договора или поради естеството си не могат да бъдат прехвърлени /чл. 99, ал. 1 от ЗЗД/.

Поради своето естество не могат да бъдат предмет на цесия неимуществените права /напр. правото на членство в кооперация, родителските или съпружеските права/, свързаните с личността на цедента права /напр. вземания за личен превоз/.

По разпореждане на закона не могат да бъдат предмет на цесия напр. вещното право на ползване по чл. 56 от ЗС, което е ненаследимо и непрехвърлимо право.

Договорът може да създаде непрехвълимост на едно вземане. Ако обаче в документа за дълга не се споменава нищо за непрехвърляемост на вземането и цесионерът го е придобил при това положение, той трябва да бъде защитен заради тази своя добросъвестност и цесията трябдва да бъде за него напълно валидна.

Действие на цесията. Действието на цесията се заключава в това, че вземането преминава от предишния кредитор върху новия кредитор. Следователно кредиторите на цедента вече нямат право да се удовлетворяват от вземането и че, обратното, кредиторите на цесионера могат да запорират вземането му /стига съобщението за цесия да е стигнало до длъжника/. Цедентът не може да прехвърли вземането си за втори път.

Съгласно чл. 99 от ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности. Следователно вземането преминава върху цесионера такова, каквото цедентът го е притежавал – с всичките му предимства и недостатъци. Заложените вещи обаче, които се държат от цедента, няма да могат да бъдат предадени на цесионера без изричното съгласие на длъжника. Ако заложената вещ трябва да остане в цедента, той ще действа в бъдеще като трето лице – държател на золожената вещ, с всички права и задължения на такова лице.

За да може да се счита по отношение на третите лица, че с прехвърлянето на обезпеченото с ипотека вземане върху цесионера преминава и ипотеката, която го обезпечава, необходимо е цесията да бъде извършена или с нотариален акт, или с писмена форма с нотариално заверено съдържание, като цесионният договор бъде отбелязан към вписването, с което ипотеката е била учредена на времето.

Цесионерът придобива вземането с всички недостатъци, с които е обременено. Оттук следва, че на него могат да се правят всички възражения, които длъжникът е могъл да прави на цедента по времето, когато цесионният договор е бил сключен. За да бъде обезпечен срещу тези възражения, цесионерът има една възможност – да иска от цедирания длъжник да приеме цесията. Тогава последният не може да противопоставя на цесионера никакви възражения. Такава възможност предвижда чл. 103, ал. 3 от ЗЗД, според който текст ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той не може да прихваща задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор. Той не може да прави възражение за прихващане. От този честен случай може да се изведе общо правило. Когато длъжникът се е отказал от възраженията си, естествено е да не може да ги прави.

Цедентът е длъжен да помогне на цесионера да събере цедираното вземане. Съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД цедентът е длъжен да предаде на цесионера документите, които установяват вземането му, стига да се намират у него. На следващо място цедентът трябва да потвърди писмено на цесионера станалата цесия. Нотариалната заверка на това потвърждение, ако цесионерът я иска, ще стане на разноски на последния. Той трябва да даде и да дава при поискване всички сведения относно вземането.

Съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

Цесионният договор няма действие по отношение на длъжника, докато цесията не му е била съобщена, следва, че длъжникът може да плати на цедента – на стария кредитор. Цесионният договор с нищо не го обвързва. Затова изпълнението, което длъжникът прави на цедента, го освобождава от дълга и сделките на длъжника с цедента са напълно валидни и могат да бъдат противопоставени на цесионера от длъжника.

По отношение на третите лица прехвърлянето има действие от деня, когато е бил съобщено на длъжника от предишния кредитор. Следователно до съобщаването на цесията цесионерът притежва едно неконсолидирано право. Първоначалният кредитор може да прехвърли още веднъж вземането, което вече е пръхвърлил. Ако цедираният длъжник е получил съобщението за тази втора цесия, преди да е бил уведомен за първата, счита се в негова полза, че вторият цесионер е негов кредитор. В случай, че цедираният длъжник изпълни на втория цесионер – трето лице спрямо първия цесионер, той е редовно изпълнил. Нито цедентът, нито първия цесионер могат да го държат отговорен за това.

Цесията не може да вреди на онези кредитори на цедента, които са наложили запор върху вземането преди съобщаването й. Едва след съобщаването се смята, че вземането на цедента е окончателно напуснало имуществото му и преминало в това на цесионера.

Не е предвидена никаква форма за съобщението за цесията. То може да бъде направено и устно, и писмено, и в нотариална форма.

Чл. 101 от ЗЗД урежда случая на кумулативно поемане на дълг. При него към досегашния длъжник се присъединява още един длъжник. Едно трето лице встъпва като съдлъжник. Кредиторът запазва претенцията си за дължимото спрямо встъпилото трето лице. Всичко това се явява резултат на договор, сключен било между кредитора и третото лице, било между длъжника и третото лице.

Когато встъпването в дълг е резултат на договор между длъжника и третото лице, длъжникът може да отмени уговореното в полза на кредитора встъпване в дълг. Но както при договора в полза на трето лице, така и тук той може да направи това само докато кредиторът не е заявил, че желае да се ползва от уговореното. Когато кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено или изменено без негово съгласие. Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници.

Що се отнася до последиците на съглашението за встъпване, те се заключават в това, че снабдяват кредитора с още един длъжник, при това солидарно отговорен с първоначалния.

Чл. 102 от ЗЗД урежда истинското поемане на дълг, или както законът се изразява “заместване в дълг”.

Заместването на длъжника в дълг съставлява истинско поемане на дълг. Тук едно трето лице идва на мястото, замества досегашния длъжник, който се освобождава от дълга. Кредиторът загубва досегашния си длъжник с придобиването на нов.

Кредиторът трябва сам да се лиши от досегашния си длъжник, защото никакво поемане на дълг не може да създаде правни последици за кредитора без неговото съгласие, без неговото участие. За кредиторът не е безразлично кой ще бъде длъжник. Всяка сделка, която би се опитала да го лиши от неговия длъжник не би могла да има действие по отношение на него. Даде ли обаче кредиторът своето съгласие, нищо не пречи на действителността на съглашението, с което се уговаря поемането на чужд дълг.

Според това, дали длъжникът сам предизвиква освобождаването си от дълг, заместването в дълг бива едностранно или двустранно.

При двустранното поемане на дълг длъжникът уговаря с едно трето лице – нов длъжник – своето заместване в дълга. Той уговаря с едно трето лице, че се освобождава от дълга си спрямо кредитора и че третото лице ще го замести в задължението му спрямо този кредитор. С това съглашение длъжникът и третото лице се разпореждат с право на кредитора, без да имат право за това. Съглашението на длъжника и третото лице не може да има действие спрямо кредитора. То добива действие спрямо кредитора с обратна сила /от деня на сключването му/ едва ако той го одобри – след като изрично се съгласи с него. Дотогава съглашението между третото лице и длъжника се намира във висящо състояние. Ако кредиторът окончателно го откаже, не могат да настъпят уговорените между длъжника и поемателя правни последици. Обвързяността между тях се трансформира в друга: щом не може да се постигне по-голямото, нека бъде постигнато по-малкото. Договорът обвързва поемателя не за заместване на длъжника, но за поемане на изпълнението.

Основанията за поемане на дълг могат да бъдат най-различни. Всички те обаче спадат към вътрешните отношения между длъжника и трото лице.

Заместващият длъжник може да прави на кредитора всички възражения, които произтичат от дълга. Той обаче не може да му противопостави личните възражения на стария длъжник /да иска унищожаване на договора/, както и възраженията, които би почерпил от собствените си вътрешни отношения със стария длъжник /поел е дълга на стария длъжник, понеже е смятал че има да му дължи/.

От изложеното следва, че поемането на дълг е абстрактна сделка. Тя е откъсната от основанието, с оглед на което новият длъжник е поел дълга на стария. Затова тя е действителна и когато липсва основание в отношенията между новия и стария длъжник.

Действието на заместването в дълг се заключава в това, че кредиторът не може вече да предявява претенцията си срещу досегашния длъжник. Кредиторът може да претендира изпълнение вече само от новия длъжник.

Кредиторът не запазва поръчителствата, които са обезпечавали дълга на стария длъжник. Нито заложните права и ипотеките, ако те са били уговорени от трети лица. С тези обезпечения кредиторът може да разполага, само ако поръчителят или собственикът на заложената вещ или ипотекирания имот се съгласи те да служат за гаранция на дълга и на новия длъжник. Същото обаче не важи, ако обезпеченията – залози и ипотеки – са дадени от замествания длъжник. По този начин освободеният длъжник от лично задължен се превръща в реално задължен. Той отговаря за дълга само със заложената си вещ или ипотекирания имот.

29. Множество кредитори и длъжници. Разделност и солидарност. Видове

солидарност. Неделимост
Възможно е на пасивната или активната страна на едно облигационно отношение да има повече от един длъжник или от един кредитор. Тогава говорим за множество на длъжниците или на кредиторите.

Разделност. По общо правило при множество на длъжниците или на кредиторите облигационното отношение се разделя между участващите в него лица. Това означава, че са налице толкова независими едно от друго вземания и задължения, колкото кредитори и длъжници имаме. Всеки кредитор може да иска само това, което лично му се дължи; всеки длъжник може да бъде преследван само за това, което той лично дължи. При разделност всяко вземане и задължение е независимо от другите и живее собствен живот. Общото между всички вземания е, че се възникнали от един и същи юридически факт. Следователни:

• 
  Всеки от кредиторите може да претендира от длъжника само онова, на което е кредитор – само своята част от дълга;
  
• 
  Ако длъжникът бъде поставен в забава от кредиторите, това не ползва другите кредитори; и обратното, поставянето в забава на един от длъжниците не поставя другите в забава;
  
• 
  Ако давността бъде прекъсната по отношение на един от длъжниците, тя не се счита прекъсната и по отношение на другите длъжници.