Последици от виновното неизпълнение

1. когато не даде онова необходимо съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни;

2. когато неоправдано не приеме предложеното от длъжника изпълнение.

Последици от забавата. Те са очертани в чл. 96 от ЗЗД. На първо място отговорността на длъжника се намалява. На второ място рискът преминава върху кредитора. Длъжникът може да се освободи от задължението съгласно чл. 97-98 от ЗЗД. Когато задължението е да се предаде нещо и кредиторът е в забава длъжникът може да се освободи като предаде дължимото за пазене на подходящо място определено от съда. Пари, ценни книжа могат да бъдат оставени на влог в банка на името на кредитора. Когато дължимото подлежи на бърза развала или предаването му за пазене е свързано с значителни разноски или неудобства, длъжникът след като уведоми кредитора може да иска от съда разрешение да продаде дължимото и получената сума да внесе в банка. Предаденото за пазене не произвежда действие, ако длъжникът изтегли вложеното преди то да е прието от кредитора.
26. Гражданска отговорност за вреди. Понятие. Видове вреди. Отговорност за вреди при неизпълнение на договор и при непозволено увреждане. обезщетения за вреди. Граници на гражданската отговорност. Неустойка, задатък, отменина
Отговорност за вреди. Справедливо е да освободим длъжника не само от задължението, но и от всякаква отговорност, ако неизпълнението му се дължи на невъзможност, която не може да му бъде вменена във вина. Всички основания за обратното разрешение са налице спрямо този длъжник, който с виновното си поведение е станал причина да не се изпълни изцяло или да не се изпълни точно.

И законът държи сметка за неговата вина. На разположение на кредитора той поставя един иск за обезщетение срещу неговия длъжник, една претенция за поправяне на причинените вреди и по този начин му открива възможността да прехвърли тези вреди върху виновно причинилия ги длъжник. За последния се поражда задължение да поправи вредите, които виновно е причинил. Той отговаря за тях. Виновното неизпълнение следователно се оказва правно основание за пораждане на една отговорност в тежест на длъжника.

След като задълженията за обезвреда предполагат по дефиниция предшестващ ги дълг, след като възникват само при неизпълнение на същия и след като тяхната цел е да поправят причиненото зло чрез неизпълнението, явно е, че те функционират като санкция за неизпълнението. Законът смята, че вредите трябва да бъдат понесени от този, който виновно ги е причинил – който виновно не е изпълнил задължението си. Затова го държи отговорен за тях. Следователно отговорността за вреди има санкционен характер.

1. да е налице неизпълнение;

2. неизпълнението трябва да бъде противоправно;

3. трябва да е настъпила вреда;

4. между неизпълнението и вредата да има причинна връзка;

5. неизпълнението трябва да е виновно.

Поправянето на вредите може да бъде осъществено по два начина – в пари и в натура. При неизпълнение на едно парично задължение настъпват последиците установени в чл. 86 от ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавате. Ако действително претърпените вреди са в по-голям размер, кредиторът може да иска обезщетение за тях по общия исков ред. Той трябва да установи размера на действително претърпените вреди.

Предмет на обезщетението е всичко, което съставлява вреда.

Вреди са всички неблагоприятни последици, които претърпяват правата и интересите на кредитора от неизпълнението на поетото към него задължение, респ. на правата и интересите на трето лице от неизпълненото спрямо него общо задължение да не се причинява на никого вреда.

Вредите биват два вида:

1. материални или имуществени вреди;

2. морални или неимуществени вреди.

За морални вреди се говори най-често в областта на деликтната отговорност. Според проф. Кожухаров за морални вреди може да се говори и при договорната отговорност – напр. издадената от издателството книга има толкова много грешки, които излагат автора. Съдебната практика обаче приема, че неимуществените вреди се дължат само, ако са причинени от деликт.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 от ЗЗД се определя от съда по справедливост.

Имуществени вреди. Материална или имуществена вреда е тази, която засяга материалните интереси на кредитора, респ. на увреденото трето лице – неговите имуществени права.

Претърпени загуби. Имуществената вреда може да се изрази в едно намаление на настоящото имуществено състояние на кредитора – увредения. Вследствие на неизпълнението той обеднява с нещо – претърпява една загуба. Например: строителна фирма напразно изпраща камион за превоз на тухли, които тухларната фабрика трябва да й достави, но не прави това. Строителната фирма обеднява с платеното за транспорт, с това, което плаща на бездействащите работници и т.н.

Пропуснати ползи. Имуществената вреда на кредитора може да се заключава в това, че той пропуска да осъществи една полза – че пропуска да увеличи имуществото си, макар да са съществували всички изгледи за това. Неизпълнението го лишава от тази възможност – от една сигурна облага.

Пропуснатата полза е тази, която при обикновения ход на нещата или според особените обстоятелства на конкретния случай би могла с вероятност да се очаква. Неизпълнението обаче не може без други и безусловно да се счита за причина да се пропусне осъществяването на една полза. То е причина на това пропускане, само ако без намесата на неизпълнението е съществувало обективно оправдано основание за реализиране на ползите. Така например ако Х претендира от У 20 000лв., които би пропуснал да спечели при лотарийно теглене на облигациите от държавния заем, понеже У не му е върнал навреме дадената в заем сума, с която Х смятал да си купи облигации. Реализирането на такава печалба не може с вероятност да се очаква, че тя не е сигурна. Реализирането на такава печалба би била случайна, а не закономерна последица на невръщането на парите. Обратното, голяма е вероятността, че тъкачната фабрика ще преработи преждата си, ще продаде изтаканите платове и ще реализира печалба от това. Недоставянето на прежда е причина за нереализирането на този полза. Тази полза е сигурна.

От изложеното следва, че имуществената вреда съставлява разликата между имотното състояние на кредитора след неизпълнението на задължението и имотното състояние, което би имал, ако задължението би било изпълнено. Разликата между тези две величини образува имуществения интерес на кредитора от точното изпълнение на задължението – от ненастъпването на вредоносното неизпълнение. Този имуществен интерес, тази разлика съставлява претърпяната от него имуществена вреда /чл. 82 от ЗЗД/.

Поправяне на вредите. Да се поправят вредите означава да се премахнат, да се заличат неблагоприятните последици, които кредиторът е претърпял вследствие неизпълнението. Този резултат може да бъде постигнат по два начина: в пари и в натура. При неизпълнение на едно парично задължение настъпват последиците установени в чл. 86 от ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавате. Ако действително претърпените вреди са в по-голям размер, кредиторът може да иска обезщетение за тях по общия исков ред. Той трябва да установи размера на действително претърпените вреди.

Основанието за възникване на отговорност за вреди е винаги неизпълнението на един съществуващ дълг. Този дълг може да има различен произход. Според това отговорността за вреди бива или договорна, или извъндоговорна /деликтна/.

Искът за обезщетение замества иска за пряко изпълнение. Ако предадената вещ е обременена с недостатъци, изпълнението не е адекватно на дължимото. За да стане то адекватно е необходимо да се допълни с нещо – с вредите за лошото изпълнение. Закъснялото изпълнение също не е адекватно на дължимото. За да се приравни към дължимото е необходимо то до се допълни с вредите, причинени от забавата. Във всички тези хипотези продавачът е отговорен, защото не е изпълнил договорното си задължение.

Източник на облигационни отношения са също едностранни сделки, административен акт и др. Задължения по тези облигационни отношения също могат да не бъдат изпълнени. Тогава е налице неизпълнено задължение, произтичащо от облигационно отношение, без това облигационно отношение да дължи съществуването си на договор. Тогава длъжникът отговаря. Неговата отговорност също е договорна.

Деликтна отговорност. При деликтната отговорност не е налице едно облигационно отношение, което да обвързва длъжника спрямо кредитора за осъществяването на един резултат и неосъществяването му да дава живот на една отговорност. При нея увреден и увреждащ не само предварително не са свързани в едно облигационно отношение, но често не се и познават. При нея деликвента все пак не е изпълнил едно свое задължение – не някакво лично задължение към увредения, а общото задължение на всеки към всички да не се вреди на друг, произтичащо непосредствено от закона. Ако тази обща повеля се изпълни, няма да се причини на никого вреда. Но увреждащият не е изпълнил тази повеля и става причина за настъпването на вреди. Затова е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму /чл. 45 от ЗЗД/. Законът поставя на разположение на увредения една претенция за обезвреда срещу увредилия го. Тази отговорност не е договорна, а отговорност за вреди извън съществуващо облигационно отношение. За деликвента възниква едно задължение – вече един специален дълг към увредения за поправяне на причинените вреди. При това възниква още от самото начало с такова съдържание, а не се превръща в дълг за обезвреда едва впоследствие, какъвто е случаят при договорната отговорност.

И договорната и делктната отговорност предполагат наличието на вина в увреждащия и изхожда от началото, че без вина няма отговорност. И при едната, и при другата отговорност, вината на увреждащия се предполага. Съгласно чл. 81, ал. 1 от ЗЗД длъжникът не отговаря, ако невъзможността се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Той трябва да докаже, че неизпълнението не се дължи на причина, която може да му се вмени във вина – да обори установената в негова тежест презумпция за вина. Същото важи и при деликтната отговорност.

Еднакви са и целите на деговорната и деликтната отговорност. И двете целят да компенсират вредата, която увреденият е понесъл. По-пълно е компенсиран увреденият при деликтната отговорност.

Размер на обезщетението за вреди Възможно е вредите да са съпричинени от кредитора при договорната отговорност, съответно от пострадалия при деликтната отговорност.

Съпричиняването на вредите е сложен юридически факт, който включва следните общи елементи при неизпълнението на облигационното задължение и при деликта. На първо място трябва да е налице неизпълнение или деликт, извършени от лице различно от увредения, които да обосноват гражданска отговорност. На второ място, между вредите и поведението на кредитора, съответно на пострадалия, трябва да е налице пряка причинна връзка. Поведението на пострадалия може да се изрази както в действие, така и в бездействие. На следващо място, настъпилата вреда трябва да е неделима. Правилата на чл. 83, ал. 1 и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД се прилагат независимо от вида на вредата. Липсата на някой от тези елементи означава, че няма съпричиняване. В случай, че вредата е делима, не е налица съпричиняване и последиците се разпределят по общите правила.

Самоувреждането не е противоправно, защото не е забранено от обща правна забрана. При договорната отговорност противоправност е налице, когато не е осъществен дължимият от длъжника резултат. В областта на непозволеното увреждане противоправността е юридически факт, който се състои в нарушаването на правилото да не се вреди другиму. И при двата вида отговорност съпричиняването на вреди не е противоправно, защото нито кредиторът изпълнява задължение, нито пострадалият е нарушил забраната да се увреждат други лица.

Доколкото вината се предпоставя от противоправността, ако последната не е елемент от фактическия състав, аналогично следва де е и положението за вината. Това се отнася до умисъла. Не следва обаче да се отнася до гражданскоправната небрежност. Последната е юридически факт определен от противоречието между реалното поведение и нормативните предписания. Небрежността е противоправното поведение, което се изразява в неполагане на дължимата грижа.

За да бъде релевантно, самоувреждането трябва да бъде в противоречие с изискванията за дължима грижа. Нарушението, допуснато от пострадалия е основание за намаляване на обезщетението. Правнорелевантно самоувреждане е налице и когато работник изпълнява нареждане, което очевидно нарушава мерките за безопасност на труда.

Изискването за полагане на дължимата грижа е изрично закрепено в чл. 83, ал. 2 от ЗЗД, чието правило не е lex specialis, а израз на общ принцип, който се прилага във всички случаи на съпричиняване на вреди от кредитора или пострадалия. Този принцип е нормативно закрепен в чл. 63, ал. 1 от ЗЗД, който изисква кредиторът да не пречи на длъжника да изпълнява задълженията си. Той се прилага не само при договорната, но и при деликтната отговорност – законодателят не провежда разлика в съдържанието на термина небрежност при двата вида отговорност.

Следователно четвъртият елемент на фактическия състав, който предпоставя прилагането на правилата на чл. 83 и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, е поведение на кредитора, респ. на пострадалия, което е в противоречие с грижата на добър стопанин.

Законодателят не е посочил кои са критериите за намаляване на обезщетението и за освобождаване от отговорност при договорната отговорност. Приложими са различни критерии – степента на съпричиняването, тежестта на правонарушението, формата и степента на вина, справедливостта. Следва де се прилага комплексния критерий, който да включва всички посочени показатели в съответствие с обстоятелствата на конкретния случай.

Да се поправят вредите означава да се премахнат наблъгоприятните последици, които кредиторът е претърпял вследствие неизпълнението. Този резултат може да бъде постигнат по два начина:

1. 
   Чрез парично или еквивалентно обезщетяване.
   
2. 
   В натура.
   

От тази разпоредба следва, че кредиторът винаги има право да иска да бъде възстановено онова положение, което щеше да съществува, ако беше точно изпълнено, т.е. обезщетение в натура в този условен смисъл. Кредиторът може да счита, че интересът му ще бъде по-добре удовлетворен, ако му бъде престирано това, което вследствие неизпълнението не получава и което паричният еквивалент не би му възвърнал.

Ако кредиторът да е поискал пряко изпълнение, то длъжникът на осн. чл. 79, ал. 2 от ЗЗД може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетението за забава, ако кредиторът има още интерес от изпълнението.

Парично обезщетяване.

Поправянето на вредите чрез заплащане на парично обезщетение е способ уреден в чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. В чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е уредено обезщетяването само при две от формите на неизпълнение – забавено и пълно, без да ги изчерпва. Паричното обезщетяване на вредите следва да се прилага по аналогия и за останалите форми на договорно неизпълнение.

Вредата трябва да бъде парично изчислена по относителната стойност на дължимата престация. Относителната стойност се формира въз основа на конкретното значение, специфичните нужди, особеното функциониране, организация или предназначение, което засегнататите блага е имало за стопанската сфера на кредитора. Това следва от правилото на чл. 80, ал. 1 от ЗЗД. Кредиторът по задължение за заместимо действие може да иска да извърши това действие за сметка на длъжника, но не по пазарна цена, а по цената, която е достатъчна, за да удовлетвори неговия интерес.

Неизпълнение на едно парично задължение е винаги само забавено изпълнение и може да породи само претенция за заплащане на закъснителни вреди. При неизпълнение на паричен дълг кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва и то в деня на забавата /чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД/. Ако действително претърпените вреди са в по-голям размер, кредиторът може да иска обезщетение за тях по общия исков ред. Той трябва да установи размера на действително претърпените вреди.

Правният режим на неустойката е даден с разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД.

Неустойката има два основни функции – обезпечителна и обезщетителна. Пряката задача на неустойката е обезпечителна. Тази нейна функция изрично се подчертава от чл. 92, ал. 1 от ЗЗД – неустойката обезпечава изпълнението на задължението. След като изтъква обезпечителната функция на неустойката, текстът на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД отбелязва, че неустойката служи като обезщетение на вредите от неизпълнението. С уговарянето на клауза за неустойка страните все едно предварително решават въпроса, че неизпълнението ще причини вреди на кредитора. И с оглед на тях се споразумяват, че кредиторът ще има право да ги претендира в размера на уговорената неустойка – без да е нужно да се доказват /чл. 92, ал. 1 от ЗЗД/. следователно на кредитора е спестена процедурата по доказване на действителното настъпване на вредите и на точния им размер. На следващо място неустойката в отделни случаи при забавено изпълнение има и наказателна функция.

Клаузата за неустойка обаче не може да бъде пречка за пълно обезщетяване на кредитора. Неустойката не е предварително определена и неизменна величина на евентуалните вреди на неизпълнението. Тя само открива възможност на кредитора да не доказва вредите си до размера на неустойката. След като неизпълнението е налице, вредите се дължат най-малко в размера на неустойката. В случай, че неустойката не може да покрие действително понесените в повече вреди, нищо не пречи на кредитора да претендира за тях, стига да ги докаже по обикновения доказателствен ред. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди, предвижда в тази връзка чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

На следващо място неустойката може да бъде намалена до подходящия размер, ако прекалено голяма в сравнение с вредите. Законът обезпечава тази възможност, като в чл. 92, ал. 2 пердвижда, че съдът може да намали нейния размер, ако тя е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или е налице неправилно или частично неизпълнение. Следователно неустойката не е средство за обогатяване на кредитора, а средство за неговото обезщетяване за наистина претърпените вреди. Намаляването се извършва от съда, при условие, че лицето дължащо неустойка поиска това. Служебното намаляване на неустойка не е възможно. В търговското право /чл. 308 от ТЗ/ уговорената неустойка не подлежи на намаляване.

Видове неустойки. Неустойката се дължи при неизпълнение, което може да бъде пълно или само неточно, респ. забавено. Следователно неустойка може да се дължи за пълно неизпълнение или за неточно, респ. забавено изпълнение. По силата на клаузата за неустойка длъжникът може да е задължен да престира на кредитора нещо допълнително заедно с дължимото, ако не изпълни както трябва или ако забави изпълнението на задължението си. В такъв случай неустойката е за неточно, респ. забавено изпълнение. Или може да е длъжен да престира нещо вместо дължимото, ако въобще не изпълни задължението си. В такъв случай неустойката е за неизпълнение – вместо изпълнение.

В зависимост от вредите, причинени от неизпълнението, неустойката бива алтернативна – неустойка за забава или кумулативна – за неизпълнение. Договорящите могат да се съгласят, че неустойката ще служи за определяне размера на вредите, които едната страна вероятно ще претърпи, ако другата страна не изпълни задължението си. В тази форма неустойката представлява едно договорно, предварително изчисление и оценяване на възможните вреди. Въпреки това изправната страна не е обвързана с тази оценка. Тя може да иска от неизправния длъжник или неустойката, или действителните си по-големи вреди. С други думи на кредитора се дължи алтернативно по негов избор или неустойката или действителните му вреди. Именно затова неустойката я наричат алтернативна.

Неустойка може да се иска с изпълнението, само ако е уговорена за забава, защото тогава тя покрива моратирните вреди на изправната страна. Не е ли уговорена тя за забава, а “вместо изпълнение”, не може да се иска и изпълнението, и неустойката или изпълнението и вредите, причинени от пълното неизпълнение.

Длъжникът се освобождава от задължението си, ако изпълнението на същото стане невъзможно по причини, които не могат да му се вменят във вина. Следователно отпада главното задължение. Заедно с него отпада и задължението за плащане на неустойка: няма главен дълг за обезпечаване.

• 
  тя да е била уговорена от страните;
  
• 
  кредиторът де е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни, но не и ако е изключително виновен за неизпълнението на другата страна;
  
• 
  длъжникът да е нарушил договора: виновно да не го е изпълнил въобще или да го е изпълнил лошо или със забава. При обща вина неустойката съответно се намалява /чл. 83 от ЗЗД/.