Настойничество и попечителство

Настойничеството и попечителството носи комплексен юридически характер. Отношенията между настойника или попечителя и органа по настойничество и по попечителство са административноправни. Отношенията между настойника или попечителя и поднастойния или подопечния съответстват по форма и предназначение на семейни отношения. Но между тези лица в това им качество не съществува семейно връзка, основана на брак, родство или осиновяване. Затова в точния юридически смисъл отношенията им не са семейни, а подобие на семейни отношения.

Единен компетентен орган при настойничеството и при попечителството над деца и над запретени е органът по настойничество и по попечителство. Според чл. 110 СК органът по настойничество и попечителство е кметът на общината.

Настойничество. Условията за учредяване на настойничество над деца са предвидени в чл. 109, ал. 1, изр. първо СК: настойничество се учредява над малолетни, чиито родители са неизвестни, починали или лишени от родителски права. Учредяване на настойничество се налага, когато тези обстоятелства се отнасят и до двамата родители. Те могат да бъдат еднакви и за двамата или различни. Настойничество не може да бъде учредено, ако единият родител е известен, жив и нелишен от родителски права.

Настойничество се учредява и над лицата, поставени под пълно запрещение. След като влезе в сила решението, с което лицето се поставя под пълно запрещение, съдът /служебно/ съобщава за това по органа на настойничество и по попечителство, за да се учреди настойничество.

До назначаването на настойник органът по настойничество и по попечителство лично или чрез определено от него лице извършва опис на имуществото и вземе други охранителни мерки за личността и интересите на лицето, което трябва да бъде поставено под настойничество. При нужда той може да възложи на определено лице да изпълнява временно настойнически функции. Когато е необходимо, органът по настойничество и по попечителство може да настани малолетния в обществено заведение.

Настойничеството се учредява от органа по настойничество и по попечителство. Родителят не може чрез завещание да назначи валидно настойник на своите деца. Няма пречка органът по настойничество и по попечителство да се съобрази и с изразеното в завещанието желание на родителя, ако го счете за законосъобразно и целесъобразно.

Учредяването на настойничество се състои в назначаване на настойник, зам.-настойник и двама съветници, т.е. във формиране на настойнически съвет и поставяне на детето или запретения под неговите грижи.

СК не сочи дали е необходимо съгласието на тези лица и по-специално на настойника за поемане на възложените им функции. Той и не въздига съгласието им в предварително условие за тяхното овластяване.

Членовете на настойническия съвет се назначават измежду роднините и близките на малолетния или поставения под пълно запрещение, които най-добре ще се грижат за неговите интереси. При възможност в състава на настойническия съвет се включват и лица с педагогическа подготовка.

Кръгът на роднините не е ограничен. Те могат да бъдат по права или по съребрена линия, от близка или далечна степен. Към роднините могат да се отнесат и близки по сватовство, които сам кодексът нарича „роднини по сватовство”. Критерият за подбор между тези лица е свързан с преценката кои от тях най-добре ще се грижат за интересите на малолетния или запретения. Този преценка се основава на съвкупността от всички качества и обстоятелства: компетентност, морал, култура, привързаност към подлежащия на настойничество, свободно време и пр.

Не могат да бъдат членове на настойнически съвет недееспособните, лишените от родителски права, осъдените за тежки умишлени престъпления, както и лицата, които поради болест, алкохолизъм, неморален живот, користно поведение, противоречие с интересите на поставения под настойничество или по други причини, не са в състояние да изпълняват настойнически функции. Непригодните лица са разделени на две категории.

Първата категория се характеризира с липсата на юридическа годност.

Втората група непригодни лица са поначало дееспособни и с незасегнато правно положение, но те не могат да бъдат членове на настойнически съвет поради нецелесъобразност.

Настойникът е централната фигура в настойническия съвет. Именно той е снабден с правомощията и натоварен с грижите, които съответстват на родителските права и задължения. затова преди всичко за него се отнасят изискуемите от закона качества, както и забраните за назначаване поради непригодност.

Дейността на настойника е почетна. За него по-специално той не получава възнаграждение.

Правата и задълженията на настойника могат да бъдат разделени в няколко групи:

• 
  Грижи за личността на поднастойния – той е длъжен да се грижи за отглеждането, възпитанието и образованието на малолетния;
  
• 
  Представителство над поднастойния. Настойникът е длъжен да представлява пред трети лица поднастойния малолетен или запретен. Подобно на родителите, настойникът е законен представител. Той е представител, защото последиците от действията, които извършва от името на представлявания, възникват направо за последния. Той е законен представител, защото черпи представителната си власт не от упълномощаване, а от настойническото си качество – по силата на закона.
  
• 
  Грижи за имуществото на поднастойния – настойникът е длъжен да управлява имуществото на малолетния или запретения. Той, подобно на родителските, извършва тези действия самостоятелно – без предварително разрешение на съда. Настойникът в срок от един месец е длъжен да уведоми органа по настойничество и по попечителство за придобитото след учредяване на настойничеството имущество на значителна стойност, което се вписва в описа. Този опис се съставя като охранителна мярка преди учредяване на настойничеството. В него се вписват и допълнително придобити имущества, ако са на значителна стойност.
  

Настойникът е длъжен да внася паричните средства на лицето под настойничество на негово име в банка. За несвоевременно внесените суми той дължи законната лихва.

• 
  Местоживеене на поднастойния при настойника – поднастойният под настойничество живее при настойника, освен ако важни причини налагат да живее другаде. Изискването се отнася както за малолетните, така и за запретените. Съвместното живеене е по принцип необходимо, за да може настойникът да осъществява своите функции.
  

Цялостната дейност на настойника се намира под надзора на органа по настойничество и по попечителство. Той може да спира действията на настойника и да предписва извършване на действия, като вземе мнението на настойническия съвет. Този орган може да постановява зам.-настойникът да замества настойника в предвидените случаи. Той може по всяко време да прави промени в настойническия съвет при установените условия.

Важни законно установени поводи за надзор върху дейността на настойника са отчетите, които той е длъжен да представя. Отчет се дава в три случаи: 1/ ежегодно; 2/ при освобождаване от длъжност; 3/ при поискване. Органът по настойничество и попечителство се произнася по отчета. Ако констатира нередовности, иска отстраняването им. По негово искане районният съд издава изпълнителен лист срещу настойника за неотчетените суми. Когато настойникът без уважителни причини не се яви или не представи отчет, органът по настойничество и по попечителство съставя акт, въз основа на който на настойника се налага глоба. Установяването на нарушението, издаването, обжалването и изпълнението на наказателното постановление става по реда на ЗАНН.

Зам.-настойникът замества настойника, когато той е възпрепятстван да изпълнява задълженията си или възникне противоречие между неговите интереси и интересите на поставения под настойничество. Органът по настойничество и по попечителство е този, който трябва да прецени законно установените условия и необходимостта зам.-настойникът да заеме мястото на настойника. Той трябва да постанови самото заместване.

Съветниците подпомагат настойника и зам.-настойника при изпълнение на техните задължения и уведомяват органа по настойничество и по попечителство за неблагополучия в отглеждането и възпитанието на малолетния и в опазването на правата и интересите на поставения под настойничество.

По начало настойничество се учредява от органа по настойничество и по попечителство. От това правило обаче има три изключения, при които настойничество не се учредява от посочения орган. Дадено лице изпълнява настойническа функция еднолично и по право.

Настойник на малолетен с неизвестни родители е управителят на общественото заведение, в което е настанен малолетният.

Настойник на поставен под пълно запрещение съпруг е неговият дееспособен съпруг.

Ако поставеният под пълно запрещение няма дееспособен съпруг, но има родители, годни да упражняват родителски права, те влизат в ролята на негови настойници по право.

Прекратяването на настойничество означава преустановяване на самата настойническа функция по отношение на лицето. Настойничеството се прекратява, когато отпаднат условията за учредяването му. Това може да бъде резултат от два вида обстоятелства: 1/ отпадане на необходимостта от родителски грижи въобще; и 2/ заменяне на настойническата функция с нормални родителски права и задължения.

Попечителство. Попечителство се учредява под непълнолетни, родителите на които са неизвестни, починали или лишени от родителски права. Ако това състояние продължава и при навършване на 14-годишна възраст, настойничеството се трансформира в попечителство.

Попечителство се учредява също и над лица, поставени под ограничено запрещение.

Попечителството, както и настойничеството, се учредяват от органа по настойничество и попечителство. Учредяването на попечителство се състои в назначаване на попечител и зам.-попечител.

СК сочи кои лица е желателно да бъдат попечители и зам.-попечители. Изискванията са идентични с тези при настойничество. Що се касае да непригодни лица, попечители и зам.-попечители не могат да бъдат същите лица, които не могат да бъдат членове на настойническия съвет.

Ролята на попечителя и неговите права и задължения съответстват на тези на настойника. Но съществуват и различия, които произтичат от категорията на недееспособните лица. Спрямо непълнолетните и ограничено запретените попечителят само съдейства чрез съгласие за правните действия, които те сами извършват. Дейността на попечителя също и обявена от чл. 122 СК за почетна.

Правата и задълженията на попечителя са:

• 
  Грижи за личността на подопечния;
  
• 
  Грижи за запазване на интересите на подопечния. Общото понятие „интереси” обхваща всички интереси на лицето – неимуществени и имуществени.
  
• 
  Съгласие за извършване на правни действия от поставения под попечителство.
  
• 
  Местоживеене на подопечения – поставения под попечителство живее при попечителя, освен ако важни причини налагат да живее другаде.
  

Органът по настойничество и попечителство може по всяко време да направи промяна в попечителите, когато интересите на непълнолетния или поставения под запрещение изискват това, когато задълженията по попечителството не се изпълнява или когато изпълнението им е крайно обременително поради старост, болест, служебни задължения и други.

Зам.-попечителят замества попечителя, когато той е възпрепятстван да изпълнява задълженията си или възникне противоречие между неговите интереси и тези на поставения под попечителство.

Случаите на особено попечителство са три:

• 
  Попечител на непълнолетен с неизвестни родители, настанен в обществено заведение, е управителят на заведението;
  
• 
  Попечител на поставен под ограничено запрещение съпруг е неговият дееспособен съпруг;
  
• 
  Ако ограничено запретеният няма дееспособен съпруг, родителските права и задължения се упражняват от неговите родители при положение, че те са известни, живи, нелишени от родителски права и във възможност да ги упражняват.
  

Юридическото лице е социално образувание, което се създава от физическите лица въз основа на закона. юридическото лице е правомерно правно явление, защото може да възникне и съществува само доколкото са спазени изискванията, които законът поставя.

Юридическото лице възниква, за да бъде носител на права и задължения, за да бъде страна по правоотношения, предимно в областта на частното право, защото те не са снабдени с властнически правомощия. По изключение органите на някои юридически лица имат такива правомощия.

Всяко изкуствено създадено социално образувание има определено организационно устройство. Като органи на юридическото лице могат да действат само определени физически лица или групи от такива физически лица.

Юридическото лице има свое имущество, което е съставено от права, задължения и фактически състояния с икономическа стойност. То е отделно имущество от субектите, които го създават или са включени в него като негови членове, както и от всички останали правни субекти.

Юридическото лице отговаря само за изпълнение на правните си задължения и за неблагоприятните последици от неизпълнението им.

В обобщение на изложеното, юридическото лице може да се определи като създадено по ред, определен от закона, социално образувание, което може да придобива права, да поема правни задължения и да извършва правни действия чрез свои органи, съставени от физически лица, и не притежава властнически правомощия.

Класификации на юридическите лица се изграждат въз основа на различни разграничителни критерии.

• 
  В зависимост от това как се създават и дали осъществяват държавни функции или такива на местно самоуправление или не, юридическите лица биват такива на публичното право и на частното право.
  

Юридическите лица на частното право се създават по инициатива на субекти на частното право. Те възникват, за да развиват дейност или в интерес на своите членове пряко, или в интерес на по-широки общности от хора, без това да им е възложено като задължение от държавата или от публични институции. Такива юридически лица са синдикалните организации, политическите партии, кооперациите, търговските дружество и др.

• 
  В зависимост от дейността, която осъществяват и отрасловата принадлежност на правните им уредби юридическите лица на частното право биват юридически лица на търговското право и такива на гражданското право.
  

Юридическите лица на гражданското право са с нестопанска цели. Те могат да развиват синдикална, политическа, научна, спортна, религиозна, културно-просветна и др. дейност. В ограничен размер те също могат да развиват стопанска дейност само доколкото се налага за реализиране на доходи за основната им дейност. За тези юридически лица се прилага правни норми, които принадлежат към гражданското право.

• 
  В зависимост от това дело имат членствен състав или не.
  

Юридическите лица учреждения нямат членове, не се намират в членствени правоотношения с други правни субекти. Юридическите лица на публичното право са учреждения, като МС, министерства, съдилища, прокуратурата, общини и др.

• 
  В зависимост от вида на правото на собственост върху вещите, които притежават, юридическите лица биват държавни, общински и частни. С държавната и общинската собственост могат да се разпореждат определени органи, които предоставят на юридическите лица вещи за използване и стопанисване. Те обикновено не стават собственици на вещите, които използват, докато юридическите лица, които се създават от частноправни субекти, дори когато държавата участва в тях, са собственици на внесените или придобити със сделки вещи.
  
• 
  Юридическите лица биват първични и производни. Първичните се образуват направо от държавата или от граждани. Производните се образуват от други юридически лица.
  

Най-старите системи са разпоредителната и разрешителната.

При разпоредителната система юридическите лица се създават с властнически акт: акт на краля или на парламента, но най-често това става с акт на изпълнителната власт. По този ред възникват юридическите лица на публичното право.

При разрешителната /концесионната/ система инициативата за създаване на юридическо лице поемат субекти на частното право, които желаят да участват в него, но необходимо условие за възникването му е разрешение от държавен орган, обикновено такъв на изпълнителната власт, което се дава след преценка за целесъобразност на образуването му. Разрешителната система се прилага у нас за някои корпоративно устроени юридически лица, като банките, сдружения с нестопанска цел и др. При тази система също вписването /регистрацията/ има конститутивно значение за възникване на юридическото лице и се извършва по същия начин, както при нормативно-контролната система.

За нормативната система /възниква втората половина на ХІХ век/ е характерно, че с нормативен акт се определят предпоставките за възникване на юридическите лица, техните органи и дейност. При чистата нормативна система юридическото лице възниква, когато се спазват изискванията на закона, без да е необходимо издаването на властнически акт от държавен орган.

Понастоящем е получила широко приложение една разновидност на нормативната система – нормативно-контролната, при която се упражнява контрол за законосъобразност на учредяването на юридическите лица и то се регистрира като нововъзникнал правен субект в специални книги. У нас най-широко прилагане е тази система. Въз основа на нея възникват преобладаващия брой корпоративно устроени юридически лица. При съблюдаването й се осъществява фактически състав, който включва два елемента.

Образуването на юридическото лице започва с учредителен акт, който обхваща волеизявленията на правните субекти, които желаят да станат членове на бъдещото юридическо лице. Възможно е законът да изисква минимален брой учредители /напр. 7 дееспособни физически лица при кооперациите/. По своята правна същност волеизявленията на учредителите представляват многостранна сделка, насочена към обща цел – създаване на нов правен субект с определен предмет на дейност или цели и задачи.

За някои юридически лица се изисква задължително да имат устав, като например кооперациите, сдруженията с идеална цел, някои търговски дружества. Уставът най-общо трябва да съдържа: наименованието; предмета на дейност, респ. целите и задачите им; условията за приемане на членове и правата и задълженията на последните, органите на юридическото лице и правомощията им; ред за разпределение на печалбите и загубите; основания за прекратяване на членството и на самото юридическо лице. съдържанието на устава зависи от вида на юридическото лице и неговата дейност.

Вторият елемент от фактическия състав на нормативно-контролната система е вписване на юридическото лице. То започва по искане лицата, включени в представителния орган на бъдещото юридическо лице, и към него следва да се прилагат писмени доказателства, от които личи, че са спазени законните изисквания за учредяването. Искането за регистрация се разглежда от длъжностното лице по вписванията – при учредяване на търговци; от окръжния съдия – при юридически лица с нестопанска цел. Те упражняват контрол за законосъобразност на учредителния акт. При уважаване на искането юридическото лице се вписва в търговския регистър, респ. в съдебния регистър, от който момент то възниква като правен субект.