Гражданскоправни науки

Когато в дружественият договор е предвидено, че един или неколцина ще управляват дружеството, останалите не губят права да упражняват управителни правомощия, но същевременно освобождаване от задължението да осъществяват управителни функции.

Управлението на дружеството може да бъде разпределено – за определени дейности управлението да се извършва от един, а други дейности да се в прерогативите на някои от останалите съдружници. Възможно е съдружниците да са уговорили колективно управление. Това означава, че всяко действие по управлението ще изисква съгласието на всички натоварени с управлението. Не винаги, когато управлението е възложено на неколцина, това означава колективно управление. Презумпцията е, че ако неколцина са натоварени с управлението, всеки от тях може да извършва управителни действия, без да е необходимо да се допитва до останалите назначени. Колективното управление не се предполага. То трябва да е изрично постановено.

Независимо от избрания модел на управление от съдружниците то се отнася винаги само до обикновените за СД сделки. Управленските функции на съдружниците се ограничават само до тези действия, които са присъщи на даденото дружество. Придобиването и разпореждането с вещни права върху недвижими имоти, за назначаване на управител, който не е съдружник, и за сключването на договор за паричен заем в размер, по-голям от определения в учредителния договор, е необходимо съгласието на всички съдружници /ако учредителният договор на СД не съдържа такава клауза, в която да е определен максимален размер, до който управителят може да сключва договор за паричен заем, за получения от дружеството кредит всички съдружници отговорят солидарно и неограничено – не може да се приеме, че сключването на кредит в какъвто и да е размер обосновава автоматично изискването за съгласие на всички съдружници/.

Когато управлението на СД се възложи на друго лице – управител, което не е съдружник, за назначаването му се изисква съгласието на всички съдружници. Няма пречка за управител да бъде назначено не едно, а две или повече лица. В този случай трябва да се укаже, дали неколцината ще трябва да извършват съвместно действията по управлението или ще могат да ги извършват поотделно. Ако нищо не е предвидено, предполага се второто – самостоятелно управление.

Трябва да се прави разлика между назначаването на лице, което ще управлява дружеството във вътрешните отношения, и прокуриста. Последният има право не само да управлява, но и да представлява дружеството. Няма пречка съдружниците да назначат именно прокурист.

Решението за възлагане на управлението на един или на няколко съдружници може да бъде отменено от окръжния съд по седалището на дружеството по искане на някой от съдружниците, ако управителите са нарушили задълженията си, както и на други основания, предвидени в договора /чл. 85, изр. 2/.

Посочената норма се отнася до случаите, когато управлението е възложено на един или няколко от съдружниците /договорно управление/. Когато няма такова договорно управление, всеки от съдружниците има еднакво право на управление, което не може да се отнеме. То е свързано с членственото му качество и може да се изгуби само с изгубването на това качество.

Независимо дали правото на управление е безсрочно или ограничено със срок, решението за възлагането му може да бъде оттеглено при наличие на предпоставки, посочени в чл. 85. Посочената норма е приложима само в случаите, когато съдружниците не могат да стигнат до общо съгласие за смяна на управител. Общото съгласие е възможно винаги. При неговата липса обаче, ако управителите са нарушили задължението си, ТЗ дава възможност на останалите съдружници или на някои от тях да поискат отмяна на решението за възлагане на управлението.

Всеки съдружник може да поиска оттегляне на това решение. Основанието за оттегляне е нарушението на задълженията на управителя или управителите. Такова нарушение на задълженията ще е налице, ако:

• 
  управителят постъпва явно недобросъвестно при водене на дружествени дела или не дава вярна сметка за извършеното;
  
• 
  управителят злоупотребява с търговското име на дружеството или с имуществото му в свой интерес;
  
• 
  управителят е в невъзможност да изпълнява задълженията си поради болест или друга подобна причина.
  

Една втора група основания за оттегляне на управлението обаче не подлежи на съдебна преценка. Задължението на съда е само да установи фактите. Това са случаите, когато в договора са посочени основанията, поради които може да се иска такова оттегляне. Ако те са налице, съдът е длъжен да отмени решението за възлагане на управлението.

Постановеното решение, с което се отнема управителните функции на някой съдружник подлежи на вписване. Съдебното решение се изпраща служебно на Агенцията по вписванията в търговския регистър.

ТЗ не урежда хипотезата на оттегляне на възлагането за управление на трето лице – прокурист. То може да стане освен на общите основания за прекратяване на прокурата, още и ако прокуристът е нарушил задълженията си, както и на други основания, предвидени в договора. Оттеглянето на прокурата може да стане по всяко време и не е необходим съдебен ред.

Уредбата на СД не предвижда отклонения от общия режим. Учредителите на дружеството са тези които ще определят какви да бъдат вноските. Тяхното решение трябва да намери отражение в договора.

Разпоредбата на чл. 72, ал. 5 ограничава свободата на съдружниците относно характера на вноските. Според този текст те не могат да се изразят в бъдещ труд и услуги.

Апортът довежда до прекратяване на апортираното право. Той го отчуждава в полза на дружеството, което става негов титуляр. Ако се внася ползването на вещ, вносителят учредява ново право въз основа на правото си на собственост /конститутивна сукцесия/. Титуляр на новоучреденото право става дружеството, а съдружникът запазва за себе си т.нар. nuda proprietas /гола собственост/.

Увеличението на първоначалните дружествени вноски може да стане само по общо съгласие на всички съдружници. Това изисква промяна на дружествения договор.

Второто имуществено задължение на съдружниците в СД – плащането на лихви, е субсидиарно. То може да възникне при две хипотези:

• 
  ако съдружникът допусне забава в плащането на паричните вноски; или
  
• 
  ако получи пари от името на дружеството за себе си или вземе такива пари от него без да има право на това.
  

Забавата по отношение на непаричните вноски може да доведе задължение за обезщетение в тежест на неизправния съдружник, ако това е причинило вреди на дружеството.

Втората хипотеза е налице, когато съдружникът или получава нещо недължимо платено, или сам взема нещо, което не му се следва. Налице е неоснователно обогатяване по см. на ЗЗД /чл. 55 и сл./. По силата на задължението, произтичащо от неоснователното обогатяване, обогатилият се дължи връщане на полученото без основание заедно със законната лихва. Ако вредите на дружеството са по-големи, то може да търси разликата /чл. 82, изр. 2/. Обезщетението за вреди включва само разликата, която не се покрива от лихвите.

Неимуществени задължения. Основното неимуществено задължение на съдружника в СД е да се въздържа от конкурентна дейност: участие в друго дружество или сключване на сделки, които се отнасят до предмета на дейност на дружеството за своя сметка или за чужда сметка. Това може да стане само със съгласието на останалите съдружници.

Ограничението на личната търговска дейност на съдружника се простира до предмета на дружествената търговия. Общата цел на съдружниците не трябва да се сблъсква с индивидуалните интереси на съдружника в смисъл такъв, че дружествените интереси да бъдат конкурирани от личните интереси на съдружника. Всеки от съдружниците е свободен да развива собствена търговска дейност извън дружеството, счита тя да има друга предметна насоченост.

Забраната за конкурента дейност се отнася до всички съдружници, независимо от това дали са натоварени с управлението на дружеството или не. Съображението е, че всички съдружници, включително и освободените от грижа за управлението, могат да контролират дружествените дела.

Съдружникът не може да сключва конкурентни сделки нито за себе си, нито за други лица. Забраната за конкурентна дейност обхваща не само случаите, в които съдружникът действа за сметка на друго търговско дружество, в което той е лично отговорен член.

Забраната да се извършват конкуренти търговски сделки има сила, докато трае дружеството. След неговото прекратяване всеки съдружник може да развива търговска дейност, която е била в предмета на прекратеното дружество. Такава дейност може да се развива дори през време ма ликвидационното производство. Вярно е, че докато трае ликвидацията, de iure дружеството не е прекратено като правен субект. Затова вътрешните правоотношения не са се погасили. Но дружеството вече няма търговски интереси, които да могат да бъдат нарушени от сделките на съдружниците.

Напусналият или изключеният съдружник може да действа свободно и не е подчинен на ограничението за конкурентна дейност.

Забраната за конкурентна дейност не е абсолютна. Съгласието на останалите съдружници може да я елиминира. За да произведе действие, съгласието трябва да изхожда от всички останали съдружници. Не се изисква съгласието да бъде облечено в някаква форма. То може да бъде устно или писмено. Може да бъде още изрично или изразено с конклудентни действия. Изискването е то да е несъмнено. Няма пречка съгласието да бъде дадено и post factum – след извършването на дадена конкурентна сделка. Дали сделката е конкурентна, т.е. дали влиза в кръга на дружествената търговия, е фактически въпрос.

Когато съдружникът извършва конкурентна дейност без съгласието на съдружниците, дружеството има две възможности за поведение. Първо, то може да претендира обезщетение за причинените вреди. Искът за вредите може да се предяви от всеки съдружник. На второ място, дружеството може да заяви, че встъпва в правата и задълженията по сключените конкурентни сделки. Заявлението за встъпване в правата и задълженията по такива сделки трябва да се направи в писмена форма в 1-месечен срок от узнаването, но не повече от една година от извършването й.

Претенцията за обезщетение на дружеството за претърпените вреди се реализира по общия ред. Обезвредата ще обхване претърпените вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от извършеното и са могли да бъдат предвидени /обезщетението по чл. 83, ал. 2 ТЗ се определя в пределите на чл. 82 ЗЗД и в него не може да се инкорпорират неимуществени вреди, тъй като последните са предмет на деликтната отговорност/. Ако съдружникът обаче е бил недобросъвестен, т.е. е действал при груба небрежност със съзнанието, че нанася вреди на дружеството, той ще отговаря за всички преки и непосредствени вреди /чл. 82 ЗЗД/.

Правото на иск за обезщетение за претърпените вреди се погасява със специален, кратък давностен срок. Той е 3-месечен и започва да тече от деня, в който съдружниците са узнали за извършването на правните действия. Тримесечният срок е ограничен в рамките на три години от извършването на конкурентната сделка или от участието в конкурентното дружество. За всеки съдружник срокът тече поотделно.

Искът е осъдителен. Макар всеки от съдружниците да може да предяви иска, правото на обезщетение принадлежи на дружеството, а не на съдружника-ищец.

Задължението за полагане на лични усилия и грижа на съдружника в СД не са намерили изрична уредба в ТЗ. Те следват обаче от правната природа на СД. Определящи са личните качества и доверие между съдружниците. Затова всеки съдружник е длъжен да полага такава грижа за дружеството, каквато полага за собствените си дела. Съдружниците могат да предвидят в дружествения договор изрична клауза в тази насока. Те могат да се освободят взаимно от полагането на лични усилия, ако възложат управлението на дружеството на друго лице – несъдружник.

• 
  представителството на дружеството;
  
• 
  отговорност на дружеството и неговите членове; и
  
• 
  правата на третите лица спрямо дружеството и членовете му.
  

• 
  в дружествения договор може да е предвидено представителната власт да принадлежи само на някой от съдружниците /един или няколко/;
  
• 
  на второ място, с договора може да бъде учредено колективно представителство. То като форма на ограничение на представителната власт на съдружниците има действие само ако е вписано в търговския регистър. ако липсва такова изрично указание, няма колективно представителство. Ако изрично не е уговорено противното се предполага, че всеки от представителите може да действа самостоятелно.
  

• 
  законово представителство; и
  
• 
  договорно представителство.
  

Всеки от съдружниците е законен представител на дружеството. Това му е присъщо като съдружник и е свързано с членственото му качество.

В дружествения договор може да бъде предвидено представителството да бъде осъществено от един или няколко от съдружниците. Те са договорни представители, защото са овластени по силата на дружествения договор. Представителната власт на законните представители по правило е по-широка и неограничена. Договорните представители могат да бъдат ограничени от волята на съдружниците и могат да действат в рамките на дадените им пълномощия.

Представителната власт на съдружниците се простира по отношение на всички правни действия и трае докато трае дружеството. Съдружникът, в качеството се на законен представител на дружеството може да го задължава с действия както извънсъдебно, така и съдебно. Той притежава следователно както материална, така и процесуална представителна власт. Това важи дотолково, доколкото с дружествения договор или последващо друго съгласие не е предвидено нещо друго.

Представителната власт на прокуриста е по-ограничена. Той не може да отчуждава и обременява недвижими имоти, освен ако не е упълномощен специално за това. подобно ограничение важи и по отношение на съдружника.

Дружеството е длъжно да приеме всички права и задължения, които са се породили от действията на съдружниците, независимо от това дали извършеното съвпада с предмета на дейност на дружеството.

Съдружникът-представител не може да приема нови съдружници, защото това е изключително права на всички съдружници и влиза в сферата на вътрешните отношения на дружеството.

Когато действа навън, съдружникът трябва да подписва не себе си, а дружеството, което представлява. Ако няма указания, че някой действа за другиго, сделката се смята сключена от името на лицето, което я е подписало.

Съдружник, който е изключен от представителството, не може да задължава с действията си дружеството само ако това обстоятелство е вписано в търговския регистър. Без такова вписване за трети лица съдружникът действа като представител и само във вътрешните отношения той би могъл да понесе неблагоприятни последици от действията си.

Решението за възлагане на представителството може да бъде отменено. Ако представителят наруши задълженията си, по искане на някой от съдружниците окръжният съд по седалище на дружеството може да отмени представителството /чл. 90 във вр. чл. 85/.

Съгласно чл. 88 по иск, предявен срещу дружеството, ищецът може да насочи иска си и срещу един или повече съдружници. Принудителното изпълнение се насочва най-напред срещу дружеството, а при невъзможност за удовлетворяване – срещу съдружниците.

Първата особеност се крие в пасивната легитимация на страните – искът може да се предяви срещу дружеството и срещу съдружниците – един или повече.

Втората особеност, свързана с реда за реализиране на отговорността на СД – принудителното изпълнение се насочва най-напред срещу дружеството, а при невъзможност за удовлетворение – срещу съдружниците. По този начин ТЗ прогласява поредност на изпълнението. Тя квалифицира съдружниковата отговорност като субсидиарна.

Личната отговорност на съдружниците в СД дава сериозни гаранции на кредиторите на дружеството. Срещу тази отговорност обаче съдружниците имат права да предявяват и личните си възражения срещу дружествените кредитори. Съгласно чл. 91 съдружникът може да прави срещу кредиторите на дружеството освен възраженията на дружеството и свои лични възражения.

Съдружникът може да предявява, на първо място, възражения на дружеството. Тези възражения могат да бъдат процесуални, могат да бъдат и по същество. Много от последните възражения могат да не принадлежат на дружеството, а на съдружника, който също може да ги предяви срещу претенцията на дружествения кредитор.

По принцип СД не отговаря за задълженията на съдружниците си. По правило частните кредитори на съдружника не могат да посягат върху дружественото имущество. Това правило обаче не е доведено докрай. Частните кредитори на съдружника може в 6-месечен срок да се удовлетворят от движимото имущество на съдружника, като наложат запор върху ликвидационния дял на съдружника-длъжник. След налагането на запора частният кредитор може да поиска прекратяване на дружеството по реда на чл. 94. За целта се изисква 6-месечно предизвестие, след изтичане на което трябва да започне ликвидационното производство. То може да бъде предотвратено, ако дружеството или останалите съдружници изплатят дълга след налагане на запора. В този случай се прекратява само участието на съдружника в дружеството, ако съдружниците не решат друго. Ако дружеството или съдружниците не изплатят личния дълг, ликвидационното производство ще се развие, в резултат на което ще бъде определен ликвидационният дял на съдружника-длъжник. Върху него ще бъде насочено изпълнението на кредиторите му.

Юридическото обособяване на СД дава възможност отделният съдружник да влиза в правоотношения с дружеството като трето лице. това е възможно тогава, когато съдружникът действа лично за себе си като частно лице и в това си качество встъпва в правоотношение с дружеството.

Положението на съдружника като трето лице поставя два проблема. Първият е свързан с признатото му от закона качество на представител на дружеството. При тази хипотеза се стига до договаряне сам със себе си. Съдружникът се явява в двойно качество – веднъж като представител на дружеството и втори път – като насрещна страна по договора с това дружество. Чл. 38 ЗЗД предвижда, че представителят не може да договора от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява. Законът в случая иска да предотврати договарянето сам със себе си, но не и да го забрани. Представляваният може да даде съгласието си за това в лицето на останалите съдружници, които упражняват представителни правомощия. Когато съдружникът е единствен представител на дружеството, решение за това може да се вземе само от останалите съдружници, макар те да не са натоварени с представителни функции.

Вторият проблем е свързан с отговорността на такъв съдружник. От една страна, той е кредитор на дружеството /напр. по договор по заем/, но, от друга – той е отговорен за изпълнението на задълженията на дружеството с личното си имущество. В случай не е налице цялостно същинско сливане между кредитор и длъжник, защото срещу кредитора застава не дружеството като основен длъжник, а един от солидарните длъжници, чиято отговорност е субсидиарна. Това „сливане” не освобождава изцяло останалите длъжници, а намалява дълга им съразмерно с частта, която се припада на длъжника, в полза на когото е настъпила сливането.

Първото и основно значение на прекратяването е преустановяване на търговската дейност. От този момент съдружниците престават да преследват целите на дружеството, които цели предполагат извършването на търговски сделки. Затова прекратяването не противостои на неговото учредяване. След прекратяването дружеството продължава съществуването си като правен субект.

От момента на прекратяването дружеството влиза във фазата на ликвидацията, респ. на несъстоятелността. Едва след завършване на ликвидационното производство, което има за задача да приключи висящите правоотношения, и след разпределение на останалия дружествен актив, се стига до заличаване на дружеството като юридическо лице.

Второто значение на прекратяване на дружеството се покрива с прекратяването на правния субект. То е равносилно на юридическата му смърт. Този вид прекратяване по необходимост изисква универсално правоприемство на правата и задълженията, на които дружеството е титуляр. Такова правоприемство е налице при различни форми на преобразуване. Затова преобразуването на дружеството се означава като прекратяване с правоприемство.

• 
  Изтичане на уговорения срок. Законът има предвид предварително определен срок, за който дружеството е било създадено. С настъпване на прекратителния срок дружеството се прекратява по право. Съдружниците обаче могат да решат да подновят дружеството, като продължат срока на договора или се споразумеят да превърнат дружеството в безсрочно. Това те могат да направят, ако не е започнало разпределението на имуществото в рамките на ликвидационното производство. За да се продължи прекратеното дружество се изисква единодушие.
  
• 
  Прекратително условие. Настъпването на предвиденото в договора прекратително условие /напр. постигане на определената цел, извършване на дадена дейност/ води до автоматично прекратяване на СД, без да е нужно нарочно решение.
  
• 
  Съгласие на съдружниците. СД може да се прекрати по обща воля на съдружниците, като в решението за прекратяване трябва да се посочи, че дружеството се обявява в ликвидация, като за целта се назначи ликвидатор, който да покани кредиторите да предявят вземанията си.
  
• 
  Обявяване на дружеството в несъстоятелност, като прекратително основание трябва да се свърже с решението за обявяване на несъстоятелността /не с решението за откриване на производство по несъстоятелност/.
  
• 
  Смърт на съдружник. СД се създава с оглед на личността на съдружниците. Затова при смърт на съдружник предположението е, че останалите не желаят да продължат дейността. Това е оборима презумпция. Било в дружествения договор, било с последващо съгласие съдружниците могат да решат друго. Това може да стане, включително като починалият се замести от неговите наследници. В последния случай ще е налице промяна в членския състав, което трябва да се отрази в търговския регистър.
  
• 
  Пълно запрещение на съдружник. Такъв съдружник не може да участва в извършването на търговска дейност. Затова по правни последици поставянето под запрещение е равнозначно на смърт на съдружника. Запрещението произвежда действие от деня на влизане в сила на решението, което го постановява.
  

• 
  Прекратяване на съдружник – юридическо лице;
  
• 
  Искане на синдик при несъстоятелност на съдружник – ТЗ изисква несъстоятелност на съдружник, а не производство по несъстоятелност, което не винаги води до обявяването му в несъстоятелност.
  
• 
  Предизвестие за прекратяване от съдружник. Тази възможност е предоставена на съдружниците, ако СД е образувано като безсрочно. Това не означава обаче, че прекратяването с предизвестие е дефинитивно изключено при срочните дружества. Това прекратително основание може да намери приложение, но само ако е предвидено изрично в дружествения договор.
  

Правото на прекратяване на дружеството изисква 6-месечно предизвестие, което трябва да се отправи писмено до съдружниците. Нормата е диспозитивна. В дружествения договор може да е установено друго. Не се допуска обаче отнемане правото на прекратяване на дружеството. То е лично право, което следва по силата на закона.

Правото на прекратяване на СД с предизвестие е потестативно право с погасителен ефект. То принадлежи на всеки съдружник, независимо дали има управителни или представителни функции.

• 
  Съдебно решение. Това може да стане в предвидените от закона случаи. Такъв случай е визиран в чл. 95, ал. 1. Прекратяването става от окръжния съд по искане на съдружник. Ищец е онзи съдружник, който желае прекратяването и е предявил иск в този смисъл, а ответник е дружеството.
  

Първото предвижда виновно поведение на съдружник, който не изпълнява договорно задължение. При всички случаи се изисква умисъл или груба небрежност.

Второто от основанията за прекратяване на СД със съдебно решение е обективно – съдружникът не изпълнява задължение по учредителния договор поради невъзможност за изпълнение /поради причина, която не може да му се вмени във вина/.

Различието между посочените две основания – виновното и невиновното, се корени в последиците за съдружника. В първия случай останалите съдружници ще могат да търсят обезщетение за претърпените вреди на общо основание, докато във втория – нямат такова право.

Чл. 95, ал. 1, изр. 2 предвижда още една възможност за прекратяване на СД – когато съдружник действа против интересите на дружеството. Тук са обхванати всички останали случаи, извън първата хипотеза на виновно неизпълнение на задължение от съдружник.

• 
  Искане на кредитор на съдружник – хипотезата, при която частен кредитор на съдружник не може да се удовлетвори от принудителното изпълнение върху движимото имущество /чл. 96, ал. 1/.
  

Прекратяването на СД ще настъпи и при универсално правоприемство. Така е винаги, когато се прекратява юридическото лице на дружеството в случаите на преобразуване – вливане, сливане, разделяне и превръщане на СД в друг вид търговско дружество.

При тези форми на преобразуване имуществото на прекратеното СД преминава по пътя на универсалното правоприемство върху приемащото или нововъзникналото дружество. Въпреки че се означава като универсално, правоприемството обхваща само прехвърлимите права.