Недействителност на учреденото дружество

Основанията за недействителност на търговското дружество са изчерпателно изброени. Други основания, извън изрично изброените в чл. 70, не водят до недействителност, дори и при непоносимост за правния ред.

Нормата на чл. 70 е специална по отношение на чл. 26 и сл. ЗЗД, но обща за дружественото право, понеже принципно се отнася до всички търговски дружества както персонални, така и капиталови. Не всички изброени в ал. 1 основания обаче имат общо приложение.

Първото основание за недействителност на търговското дружество е липсата на учредителен договор или той да не е съставен в предписаната от закона форма. То се прилага при СД, КД и ООД, както и при КДА.

Привидността /участниците само дават вид, че желаят учредяване на дружество/ не е основание за недействителност. В интерес на правната сигурност търговското право прикрепва към привидно изразената воля последиците на учредено търговско дружество, стига от външна страна да са спазени изискванията на ТЗ.

АД и КДА са недействителни не само когато не е съставен устав или уставът е в устна форма, но и когато са налице нарушенията на чл. 159 и чл. 163, към които препраща чл. 70, ал. 1, т. 2.

Чл. 159 се отнася до ЕАД. Той няма действие за КДА, понеже последното не може да бъде еднолично. Ако при учредяването на ЕАД не е приет писмен учредителен акт или с учредителния акт не се утвърждава устав или не се назначава първият надзорен съвет или съвет на директорите, дружеството е недействително.

АД, както и КДА, е недействително при нарушаване на някое от изискванията на чл. 163:

• 
  не е проведено учредително събрание;
  
• 
  на учредителното събрание не са записани всички акции;
  
• 
  учредителят не е представляван от пълномощник с изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа;
  
• 
  учредителното събрание не е приело някое от решенията по ал. 3 на чл. 163;
  
• 
  решенията по чл. 163, ал. 3 не са приети с мнозинствата по ал. 4 на чл. 163;
  
• 
  не е съставен протокол за учредителното събрание.
  

Дружеството е недействително, когато липсва реквизит на учредителния договор или на устава. Такива реквизити, чиято липса законът свързва с недействителността, са:

• 
  търговската фирма;
  
• 
  предметът на дейност на дружеството;
  
• 
  размерът на вноската или на капитала, когато законът го изисква.
  

ООД, АД и КДА са недействителни, ако минимално предвиденият от закона размер на капитала не е внесен – чл. 70, ал. 1, т. 6. Изискването за капитал е израз на разбирането на законодателя, че дружеството трябва да разполага с минимален размер на имуществото, на основата на което да извършва дейността си. Изискването се отнася до общия размер на капитала, но не и до вноските на отделните съдружници или акционери.

Последното основание за недействителност на търговското дружество е уредено в т. 7 на ал. 1 на чл. 70. Изискването е израз на разбирането, че учредяването на дружество е функция на волята на учредителите, което налага минимален брой от тях да са изявили правно валидна воля. дружеството е недействително, когато при учредяването му са участвали по-малко от предвидения в закона брой дееспособни лица. Персоналните дружества – СД и КД, са недействителни, когато са учредени от по-малко от двама дееспособни учредители. По отношение на юридическо лице-учредител липсата на валидно решение на компетентния орган се приравнява на липса на дееспособен учредител.

ООД и АД са действителни, ако имат един дееспособен учредител. За да бъде действително КДА, трябва да е учредено от поне едно дееспособно лице, което да е неограничено отговорен съдружник, и трима учредители – дееспособни ограничено отговорни съдружници.

Недействителността се обявява от съда въз основа на иск.

Всеки заинтересуван е активно легитимиран. Нямат интерес бившите съдружници, акционерите или членове на органите на дружеството, защото обявяването на недействителността няма обратно действие. Ищецът трябва да установи нуждата от търсената правна защита. Искът по чл. 70 може да бъде предявен и от прокурора.

Ответник по иска е дружеството, а не учредителите или съдружниците. Ако дружеството е събирателно или командитно, неограничено отговорните съдружници могат да бъдат привлечени или да встъпят като подпомагаща страна.

Предявяването на иска е обусловено от срок – едногодишен. Той започва да тече от възникване на дружеството. Срокът е давностен, защото изтичането му лишава заинтересуваното лице от възможността за защита чрез и принудително изпълнение.

Искът е подсъден на окръжния съд по седалище на дружеството. Родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка и за нея съдът следи служебно.

За да бъде обявено дружеството за недействително, порокът трябва да е неотстраним. Такива са пороците по чл. 70, ал. 1, т. 1, 2 и 7. „Отстраняването” на тези пороци ще означава учредяване на ново дружество. Останалите изброени в чл. 70, ал. 1, т. 4, 5 и 6 пороци са отстраними. Те са основания за недействителност само ако не са отстранени в определен от съда подходящ срок.

Недействителността на дружеството е особен вид недействителност. Решението за обявяване на недействителността на дружеството има действие занапред. Действието занапред е наложително във всеки случай, в който учреденото дружество е встъпило в отношения с трети лица, които са се доверили на регистрацията на дружеството.

С решението по иск по чл. 70 съдът постановява промяна на предшестващите гражданскоправни отношения. Тази правна промяна характеризира иска като конститутивен. Конститутивният характер на иска отрича възможността за инцидентното му предявяване. Действителността на дружеството не може да бъде оспорвана и с възражения.

От момента, в който решението за обявяване на недействителността влезе в сила, дружеството се смята за прекратено. Прекратяването се вписва служебно в търговския регистър. задължението за това лежи върху Агенцията по вписванията, на която решаващият съд изпраща препис от решението. Длъжностното лице към АВ назначава ликвидатор за извършване на ликвидация.

Ако след прекратяване на дружеството поради недействителност се извършват правни действия от негово име, които не обслужват ликвидацията, така поетите задължения са за сметка на учредителите, които са ги извършили или по чието нареждане действията са били извършени. Отговорността на лицата, извършили сделките или по чието нареждане са били извършени, е солидарна и неограничена. Те отговарят с личното си имущество.

Искът по чл. 70 е специален и когато са налице основанията за предявяването му, не може да се води иск по чл. 604 ГПК.

Решения на органите за управление и тяхната отмяна. Правата на съдружниците и акционерите могат да бъдат засегнати от решения и действия на дружеството. Срещу такива увреждащи решения и действия съдружниците /акционерите/ имат защита. Тя бива два вида:

• 
  Вътрешнодружесвена, която няма изрична уредба, но неговата приложимост следва от модела за управление на корпоративните юридически лица – равнопоставеност на органите за управление помежду им, като всеки един от тях действа в рамките на своята компетентност, и подчиненост на всички органи пред общото събрание. Вътрешнодружественият контрол е по-широк по съдържание, тъй като съдружниците могат да искат отмяна пред общото събрание както на незаконосъобразните или противодоговорни решения или действия на останалите органи за управление, така и на неправилните решения или действия, т.е. той е контрол за законосъобразност и целесъобразност.
  
• 
  Съдебна защита, която има много по-голямо приложение и ефективност.
  

СД и КД нямат общо събрание, а решенията се вземат от съдружниците. Между решенията на общото събрание на капиталовите дружества и решенията на съдружниците на персоналните дружества има общи черти, но те не са достатъчни, за да се обоснове прилагането по аналогия на решима на решенията на общото събрание по отношение на персоналните дружества. Основната разлика е в това, че неограничено отговорните съдружници имат право да спират решенията на останалите /чл. 105, изр. 2/, докато участниците в капиталовите дружества нямат такова право.

Решенията на общото събрание са особен вид сделки, които се отличават от уредените в ЗЗД договори и едностранни сделки. При решенията волеизявленията се правят от лица, които са включен в състава на орган на юридическото лице. волеизявленията не са насрещни, а са насочени към формиране на обща воля. приетото решение е задължително за онези, които не са гласували или са гласували против.

Решенията са организационни сделки, тъй като при тях не е налице разместване на имущество. Особената им природа изключва приложението на режима на недействителните сделки, установени в ЗЗД. за решенията важи уредбата, която се съдържа в чл. 74, чл. 75 и чл. 197, ал. 3 ТЗ. Въз основа на тези текстове решенията на общото събрание могат да се класифицират според действителността им на: нищожни, оспорими /унищожаеми/ и валидни.

Второто основание за нищожност на решението на общото събрание е, когато то извън компетентността на дружествените органи.

Последното основание за нищожност на дружествено решение е визирано в чл. 75, ал. 2. Според него решения и действия на органи на дружеството, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни.

Вторият вид порочни решения са оспоримите /унищожаемите/. Тяхната уредба се съдържа в чл. 74.

Основание за атакуване на решения на общото събрание е то да е противозаконно или противоуставно /респ. нарушение на дружествения договор/.

Противозаконност ще рече противоречие с императивни законови норми.

Противоуставно, респ. противодоговорно, означава решението да е постановено в нарушение на устава или на учредителния /дружествения/ договор. Уставът, съответно договорът, е „основен закон” на търговското дружество. Съдружниците и акционерите, както и органите на дружеството са длъжни да подчиняват дейността си на този акт, който те доброволно са приели като задължителен за тях.

Съдът няма право да решава въпросите от гледна точна на стопанска целесъобразност. Затова не подлежат на атакуване решения, за които се твърди, че са несправедливи, стопански неоправдани или неизгодни за дружеството и т.н.

Противоречието със закона и договора, съответно с устава, следва да се преценява както с оглед материалното, така и с оглед процесуално право.

На атакуване и отмяна подлежат решенията на общото събрание на търговското дружество. То произтича непосредствено от разпоредбата на чл. 74, ал. 1. АД, респ. КДА, обаче познават освен общо, още и учредително събрание. С решение на учредителното събрание се приема уставът и се избират органите на дружеството. Нарушенията, които може да допусне учредителното събрание, релевират недействителност на дружеството съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2. Тези решения не могат да се атакуват по реда на чл. 74.

ТЗ не предвижда възможност за атакуване на решения на другите органи на съответните търговски дружества. В случай, че актовете на тези органи са засегнали членствени права на съдружниците или акционерите, те могат да бъдат атакувани с иск по чл. 71.

Искът за отмяна на решение може да се предяви от всеки съдружник или акционер, който има това качество към момента на вземане на решението. ТЗ се абстрахира от обстоятелството, дали съдружникът или акционерът се е противопоставил на взетото решение. Дори да е гласувал за него, това не му отнема възможността да иска неговата отмяна.

В някои специални хипотези искът по чл. 74 може да се предяви и от лица, които не са в члунствено правоотношение с дружеството, чиито решения се атакуват. На първо място това е изключеният съдружник. Той също е активно легитимиран. Неговата легитимация се поражда с факта на изключването. От този факт възниква потестативното право да се иска възстановяване на членството, прекратено с дружественото решение.

Когато дружеството е в несъстоятелност, легитимиран е и синдикът.

Искът по чл. 74 може да бъде предявен и от облигационер. С него обаче може да се иска отмяна на решение на общото събрание на облигационерите.

Други лица, напр. кредиторите, не могат да водят иска по чл. 74.

Искът се подава в 14-дневен срок от деня на събранието. Редовно поканените са приравнени на присъствали. Това правило може да има приложение само ако решението е по въпрос, който е включен в дневния ред на събранието, за което съдружникът е получил покана. За останалите 14-дневният срок започва да тече от узнаване на решението, но не по-късно от 3 месеца от деня, в който се е провело общото събрание.

Ако решението на общото събрание не бъде обжалвано в посочените срокове, то има сила, дори когато противоречи на договора, устава или закона. Срокът е преклузивен. Пропускането му прави иска по чл. 74 недопустим и санира решението.

Искът е конститутивен, защото с него се цели промяна в съдържанието на правоотношенията в дружеството. Целената правна последица е защита на членствени права или контрол за законосъобразност на решенията на дружеството, свързана с дейността му, която е насочена към постигане на обща цел. Решението на съда има действие по отношение на дружеството и на всеки от членовете му.

ТЗ дава възможност на всеки съдружник или акционер да встъпи в делото, като се присъедини към предявения иск. Той може да го поддържа, дори първоначалният ищец да оттегли иска си или да се откаже от него.

Компетентен е окръжният съд по седалище на дружеството. Подсъдността се следи служебно от съда.

За разпределение на доказателствената тежест е без значение процесуалната роля – ищецът или ответникът, която заемат страните. решаващо е отношението към спорното право. По-точно – каква правна последица страната претендира като настъпила.

Решението, което постановява окръжния съд, не е окончателно и подлежи на обжалване на общо основание.

Ако искът е основателен, съдът постановява диспозитив, с който отменя решението на дружеството. Отмяната няма обратно действие. Това положение се налага с оглед защита интересите на третите лица и стабилността на търговския оборот.

Съдът не може да направи нещо повече от това да отмени решението. Неговият акт не може да замести волята на общото събрание и да извърши разпореждания, които са от компетентността на дружеството.

Различни са последиците на отменителното решение в зависимост от характера на допуснатото нарушение. Ако то е отменено по процесуални съображения, свързани със свикване на събранието, неговото провеждане и начина на вземане на решението, решените въпроси не се преюдицират. Общото събрание ще може да вземе същото решение по същество, стига да спази процесуалните изисквания.

Когато обжалваното решение е порочно по същество поради нарушение на материалноправни правила, съдът обвързва с решението си общото събрание, което трябва да се съобрази с постановеното от съда. Това е предвидено изрично в чл. 75, ал. 1. Указанията на съда, дадени при отмяна на решението на общото събрание по тълкуването на законите, договора и устава, са задължителни за общото събрание при повторно разглеждане от него на същия въпрос. Общото събрание може да постанови решение в отклонение на предписаното от съда само в случай на нововъзникнали обстоятелства. Извън тази хипотеза, ако повторното решение на дружеството е в противоречие с влязлото в сила решение на съда, то е нищожно /чл. 75, ал. 2/. Всеки съдружник или акционер може да се позове на нищожността или да поиска от съда да я прогласи.

Нищожността по чл. 75, ал. 2 се релевира безсрочно. Обявената нищожност на решението на общото събрание означава, че то не е произвело правните последици, към които е било насочено. Все едно, че такова решение не е било взето.

Нищожното дружествено решение по чл. 75, ал. 2 не може да се атакува с иск по чл. 74. Последният иск се предявява само срещу оспорими решения. Искът по чл. 75, ал. 2 може да се съединява обективно с иска по чл. 74, ал. 1 в рамките на преклузивния срок за предявяване на втория иск. При съединен конститутивен иск по чл. 74, ал. 1 с установителен иск по чл. 75, ал. 2 срещу едно и също решение на дружество при решаването им приоритет има искът за прогласяване на нищожност. Конститутивният иск има качество на евентуален.

Спиране на вписването е недопустимо, тъй като чл. 6, ал. 2 ЗТР въвежда задължение за търговеца да сезира Службата по вписванията в 7-дневен срок от възникването на подлежащото на вписване обстоятелство и за неспазването на този срок е предвидена санкция – чл. 40 ЗТР. Заинтересуваните лица в случай на нищожност или недопустимост на вписването имат иска по чл. 29 ЗТР.

Защита на членство и членствените права. С иска по чл. 71 всеки член на дружеството може да защити нарушеното си членство или отделни членствени права. Нарушението може да се извърши от всеки орган на дружеството – управител, съвет на директорите, управителен съвет, надзорен съвет. Иск по чл. 71 може да предяви и когато при условията, определени в закона и дружествения договор, съответно устав, правомощията на общото събрание са предоставени на друг орган. Искът не е насочен към промяна на членствените правоотношения, а само към съобразяването им с действителните права на съдружника или акционера от страна на органите на дружеството.

Легитимацията възниква от момента на придобиването на качеството съдружник или акционер.

Облигационерите не са легитимирани да предявяват иск по чл. 71.

Искът се предявява пред окръжния съд по седалище на дружеството.

Искът по чл. 71 може да бъде, на първо място, установителен. Той е такъв, когато се иска да се установи със сила на пресъдено нещо членствено право.

На второ място, искът може да бъде осъдителен. В петитума на осъдителния иск се съдържа искане да се осъди дружеството да преустанови нарушението на членствените права.

Най-накрая, искът по чл. 71, може да е конститутивен. Той е такъв, ако например се иска отмяна на решение на съвет на директорите на АД за увеличаване на капитала по чл. 198.

Искът по чл. 71 може да се предяви като инцидентен установителен иск или като насрещен.

Предмет на исковете по чл. 74 и чл. 71 са решения на различни органи.

Искът по чл. 71 е специален по отношение на иска по чл. 74. Ако се атакува решение на общото събрание, искът по чл. 71 е недопустим. Когато на разположение на дадено лице законът е предоставил определен иск, предявяването на който е свързано с давностен или преклузивен срок, неизползването на правото в този срок не открива възможност да се предяви друг иск. Изключенията съдружник в ООД може да се защити с иск по чл. 74, а не с иск по чл. 71. Искът по чл. 71 може да се съедини кумулативно с иск по чл. 74, както и с иск за обезщетяване на съдружник или акционер за причинените му от дружеството вреди.

Предявяването на иска не е обусловено от спазването на преклузивен срок, подобно на срока по чл. 74. Защитата по чл. 71 може да се търси в рамките на общия петгодишен давностен срок.

7. Събирателно и командитно дружество. Обща характеристика и учредяване. Вътрешни отношения – права и задължения на съдружниците. Управление и представителство. Отговорност.
Събирателно дружество /СД/. СД е най-типичният представител на персоналните дружества. Според чл. 76 СД е дружество на две или повече лица, обединили се за извършване по занятие на търговски сделки под обща фирма при неограничена и солидарна отговорност на съдружниците.

По силата на чл. 63, ал. 3, който признава всички търговски дружества за юридически лица, СД е юридическо лице. СД е от категорията търговци, които се признават за такива по силата на правноорганизационната си форма.

СД почива на договор. Този договор е дружествен. За сключването му е необходимо съгласие на две или повече лица. Съгласието е насочено към обединяване на усилията им за извършване на търговски сделки.

Няма ограничение относно броя на съдружниците. Те трябва да са най-малко двама. Това дружество изключва възможността да се образува като еднолично.

Няма ограничение досежно вида на лицата. Те могат да бъдат както физически, така и юридически. Физическите лица трябва да са дееспособни. Няма пречка физическо лице да участва като съдружник в СД в качеството му на едноличен търговец. В СД могат да членуват други търговски дружества /ако в закон не е въведено ограничение – напр. ЗБ, КЗ/, в т.ч. и чуждестранни юридически лица.

Фирма на СД. Извършването на търговска дейност трябва да става под обща фирма. Тази обща фирма е търговската фирма на дружеството. Единствено под тази търговска фирма дружеството може да участва в търговскоправния живот.

Фирмата на СД се състои от фамилните имена или фирмите на един или повече съдружници е указанието „събирателно дружество”, „съдружие” или съкратеното „с-ие” /чл. 77/. Нормата на посочения законов текст е императивна.

Освен посочените специални за СД изисквания, фирмата трябва да отговоря и на общите изисквания за търговска фирма: да се изписва на български език, да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение, да не накърнява обществения ред и морал, да се различава от фирмата на други регистрирани търговци.

Отговорност на съдружниците. Последният от признаците на СД, които се съдържат в легалното определение, е солидарната и неограничена отговорност на съдружниците. Тази отговорност е гаранционна по отношение на дружествените кредитори.

Учредяването на персоналните дружества, в частност на СД, е облекчено от гледна точка на това, че не изисква обявяването на дружествен капитал. Отсъствието на фиксиран капитал заплашва сигурността на дружествените кредитори, които не знаят какво имущество се крие зад търговската фирма на дружеството. Затова като компенсация за липсата на обявен капитал членовете на дружеството гарантират задълженията ми със собственото си имущество.

Отговорността на съдружниците е:

• 
  лична;
  
• 
  неограничена;
  
• 
  солидарна;
  
• 
  субсидиарна;
  
• 
  ретроактивна.
  

Съдружниците отговарят с личното си имущество неограничено. Това ще рече, че цялото негово имущество е на разположение на кредиторите на дружеството. Несеквестируемото имущество на неограничено отговорния съдружник не се включва в масата на несъстоятелността и то не е подчинено на взискването на кредитора.

Освен неограничена, отговорността на съдружниците в СД е солидарна. Това ще рече, че наред с дружеството за задълженията му отговаря всеки съдружник поотделно и всички заедно с цялото си имущество /съдружниците са необходими другари в процеса и си конституират задължително като ответници/. Всеки съдружник отговаря поотделно за целия дълг на дружеството в пълен размер. Всеки от дружествените кредитори, стига да не получи удовлетворение от имуществото на дружеството, може да потърси изпълнение от всеки от съдружниците, заедно или поотделно, за целия размер на дължимото. Тази солидарна отговорност на съдружника е лична.

В досъдебната фаза, както и във фазата на исковия процес, е налице същинска солидарна отговорност на дружеството и съдружниците. Никой от тях няма възражение за поредност. Това е изразено в първото изречение на чл. 88: „По иск срещу дружеството ищецът може да насочи иска си и срещу един или повече съдружници”. Във фазата на изпълнителния процес обаче в отношението дружество – съдружници отговорността на последните е субсидиарна. Тя идва на второ място: „Принудителното изпълнение се насочва най-напред срещу дружеството, а при невъзможност за удовлетворяване срещу съдружниците” /чл. 88, изр. 2/.

Последната характеристика на отговорността на съдружниците е, че тя е ретроактивна. Това ще рече, че той отговаря за всички задължения на дружеството, независимо дали са възникнали след или преди той да стане съдружник. В този смисъл съдружникът отговаря и за старите задължения на дружеството. Това е изразено в чл. 92, където е казано, че който встъпи в съществуващо дружество, отговаря наравно с другите съдружници за всички задължения на дружеството.

Личната, неограничената, солидарната, субсидиарната и ретроактивната отговорност тежи върху съдружника, докато трае СД, както и в рамките на давностия срок след прекратяването му. Тази отговорност е по закон и не може да бъде изключена. Всеки опит за договорно изключване няма сила за третите лица. Това не означава обаче абсолютна недействителност на подобни уговорки. Те ще имат сила само в отношенията между съдружниците. Уговореният между съдружниците начин на разпределение на отговорността обаче не може да се противопоставя на кредиторите на СД.

ТЗ е определил минимално необходимото съдържание на учредителния договор. На първо място, той трябва да съдържа основаните правноиндивидуализиращи белези на съдружниците. Това са името и местожителството на физическите лица, съответно фирмата, седалището и адреса, както и единния идентификационен код на юридическото лице.

На второ място, трябва да се индивидуализира самото СД чрез неговата фирма, седалище, адрес на управление и предмет на дейност.

На трето място, договорът трябва да съдържа вида и размера на вноските на всеки съдружник. Ако се правят непарични вноски, те трябва да бъдат оценени съгласно изискванията на чл. 72, ал. 2 – от три независими вещи лица, посочени от длъжностното лице по регистрацията към АВ и направената оценка да се впише. За начина на внасяне на непаричните вноски важат разпоредбите на чл. 73. Правото на СД върху направените вноски се поражда от момента на възникване на дружеството.

На следващо място, в договора трябва да намери отражение начина на разпределение на печалбите и загубите между съдружниците. Основен критерий в това отношение трябва да бъде размерът на направените вноски при евентуално отчитане на личния принос за постигане резултати на всеки от съдружниците.

Последният от необходимите елементи в учредителния договор трябва да бъде начинът на управление на дружеството и на представляването му. Ако договорът не съдържа такава клауза, това няма да го направи непълен. Това е така, понеже по тези въпроси ТЗ съдържа правила, които ще намерят приложение във всички случаи, при които съдружниците не са уговорили нещо в дружествения договор – чл. 84, ал. 1; чл. 89, ал. 1.

Извън задължителното съдържание съдружниците могат да уредят и други отношения в договора.

След сключване на дружествения договор учредителите са длъжни да регистрират дружеството, за да може то да възникне. Това става чрез вписването му в търговския регистър. вписването се извършва чрез заявление, което се подписва от всички съдружници. Към заявлението с прилага сключеният учредителен договор. регистрацията на дружеството има конститутивен ефект. Преди регистрацията няма дружество. Освен това регистрацията има за цел да направи достояние на правния свят възникването на дружеството. Освен това регистрацията има за цел да направи достояние на правния свят възникването на дружеството.

Вписването се извършва по административен ред съобразно ЗТР.

В търговския регистър подлежат на вписване част от задължителните реквизити на учредителният договор. Това са:

• 
  името и местожителството, съответно фирмата, седалището и единния идентификационен код, както и адреса на съдружниците;
  
• 
  фирмата, седалището и адреса на управление и предмета на дейност на дружеството;
  
• 
  начина на управление и на представляване на дружеството. Лицата, които според договора представляват дружеството, представят образци от подписите си.
  

Според ЗТР заявлението /по образец/ трябва да съдържа данни за заявителя; данни за СД; подлежащото на вписване обстоятелство; подпис на заявителя. Към заявлението се прилага декларация, подписана от заявителя, за истинност на заявените обстоятелства или за приемането на представените за обявяване актове. Освен това лицата, които според договора представляват дружеството, трябва да представят образци от подписите си /чл. 79, ал. 3/.

На вписване подлежи и всяка промяна на вписаните обстоятелства. Следователно промяната на обстоятелствата, които поначало не подлежат на вписване, не се отразяват в регистъра. Такава промяна не е в състояние да засегне интересите на трети лица и не се нуждае от огласяване. Задълженият да извърши вписването трябва да го направи 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.

Ако промените не са регистрирани, те не могат да се противопоставят на третите лица, освен ако не се установи, че те са им били известни.

Чл. 80 казва, че правоотношенията между съдружниците се уреждат в този раздел, ако друго не е предвидено в учредителния договор. Следователно този договор има предимство пред закона, що се отнася до правоотношенията между съдружниците. Третите лица не могат да бъдат засегнати от начина, по който са уредени вътрешните отношения между тях. интересите на третите лица са гарантирани от законоустановената неограничена и солидарна отговорност на съдружниците. Тази свобода не е неограничена. Чл. 80 in fine предвижда изключение. То се съдържа в чл. 87, към който чл. 80 препраща. Когато според учредителния договор решенията на дружеството се вземат с мнозинство, всеки съдружник има право на един глас. В останалата си част разпоредбите на раздел ІІ имат диспозитивен характер. Те ще намерят приложение само и доколкото съдружниците не са уредили отношенията си по друг начин. В този смисъл нормите на този раздел имат субсидиарно приложение.

Липсата на договорна уредба и последващо съглашение въвежда в действие законовите разпоредби относно вътрешните отношения между съдружниците. Тези отношения могат да се систематизират в две категории:

• 
  отношения между съдружниците и
  
• 
  отношения между всеки от съдружниците и дружеството.
  

Правото на част от печалбата е условно право. Пораждането му като ликвидно право /установено по основание и размер/ зависи от наличието на чиста печалба – такава, която подлежи на разпределение между съдружниците. Няма ли печалба, не може да има право на участие в нея.

Следователно пораждането на правото на печалба като ликвидно право включва следните елементи:

• 
  изтичане на финансовата година;
  
• 
  реализиране на печалба и
  
• 
  решение на съдружниците за разпределението й.
  

Съдружниците в СД имат право на обезщетение на претърпените от тях вреди. Това обезщетение също се дължи от дружеството. То носи отговорност за вредите, които са пряка и непосредствена последица от действие по управление на дружествените работи.

Във всеки конкретен случай трябва да се установи причинна връзка между управлението на дружествените дела и претърпените загуби. Те трябва да произлизат непосредствено от предприетите действия в полза на дружеството. В случай, че съдружникът претърпи увреждане при или по повод на извършена в полза на дружеството работа, той има право на обезщетение. На свой ред СД ще има претенция към преки извършител на увреждането.

Правото на обезщетение за претърпени вреди принадлежи само на съдружник. Ако трето лице бъде упълномощено от дружеството да извърши същата работа и претърпи вреди, то няма да има право на такова обезщетение от дружеството. В този смисъл третото лице действа на свой риск.

При всички случаи при направени разходи или претърпени вреди съдружникът има право на лихва. Правно задължено за лихви е СД. То я дължи заради това, че има едно основно задължение – да плати направените разноски или да даде обезщетение за претърпените вреди. В този смисъл задължението за лихва е акцесорно. Дължимата лихва е законна.

Съдружникът има право на лихва в още един случай – случаят, при който съдружникът дава парични суми на дружеството във вид на заем. В случай лихва ще се дължи, ако е уговорена или ако дружеството забави изпълнението на паричното си задължение по отношение на заемодателя /мораторна лихва/.

Правото на лихва е изискуемо от деня на падежа на основното задължение. Падежът на задължението за обезщетение за разноските е денят, в който са били направени. Падежът на задължението за обезщетение за вредите е денят, в който вредите са претърпени.

Към имуществените права се причислява и правото на ликвидационен дял. Това право възниква не само при ликвидация на дружеството, но и в случаите, когато членството на някои от съдружниците бъде прекратено. Това право е облигационно.

Всеки съдружник има право да се занимава с дружествените дела, защото те са и негови. Особеност на СД е, че всеки от съдружниците отговаря за дружествените задължения. Освен това СД се създава с оглед на личността, т.е. съдружниците се подбират с оглед на личните им делови качества. Следователно самата същност на работата е неразривно свързана с управлението на дружеството. Затова съдружник в СД не може да упълномощи трето лице с всички права, които се следват от членството му, защото по този начин се стига до подмяна на един съдружник без съгласието на останалите съдружници.

Макар че ТЗ сочи управлението на дружествените работи само като право на съдружника, то същевременно е и негово задължение. Всеки съдружник дължи грижа за дружествените дела по силата на сдружаването. Основното съдържание на тази грижа е управлението на дружеството. Отказът да се участва в управлението е действие против интересите на дружеството. При определени предпоставки неизпълнението на това задължение е основание за прекратяване на членството на този съдружник или за прекратяване на дружеството.

Освен това всеки от съдружниците има право вето /право, включено в рамките на правото на управление/, което се състои във възможността да се противопостави на извършването на определени действия на останалите съдружници. Ако не е ограничен изрично от дружествения договор, всеки съдружник може да управлява, но е длъжен да не извършва онова, по отношение на което някой от съдружниците се е противопоставил. Следователно, за да се признае едно действие за надлежно извършено, необходимо е то да е било осъществено от един или няколко от съдружниците, без противопоставяне на някои от останалите.

Когато няма изрични ограничения в договора, всеки съдружник може да предприема управителни действия, без да е длъжен да се допитва до останалите. Правото му на управление не произтича от съгласието на всички, а от качеството му на съдружник.

Друг вид неимуществено право на съдружника е правото на контрол. Това право принадлежи на всеки съдружник и се простира върху дружествените работи. Съдържанието на контролното право се свежда до възможността съдружникът да се осведомява лично за работите на дружеството, да прегледа търговските книги, дружествените и другите книжа и да иска обяснения от управителите. Отказът да се даде достъп до търговските и другите дружествени книги може да се атакува по съдебен ред /чл. 71/.

Контролното право е лично право. То не може да се прехвърля, но това не означава, че носителят му на може да се ползва от упражняването му от трети лица – експерти.

Правото на защита е последното от неимуществените права на съдружника в СД. Правото на защита включва различни правни възможности

Защитно право е правото да се иска оттегляне на възлагането на управлението или на представителството. То е уредено като специално защитно право за съдружниците в СД и по пътя на препращането намира приложение и за КД. Това право се упражнява по съдебен ред. То принадлежи на всеки съдружник и не може да бъде отнето от дружествения договор. компетентен е окръжният съд по седалище на дружеството.

Общо е уредено правото на защита в чл. 71. Според него всеки член на търговското дружество може с иск пред окръжния съд по седалище на дружеството да защити правото на членство и отделни членствени права, когато бъдат нарушени от органите на дружеството.

Чл. 74 няма приложение по отношение на СД.

Последният вид общо уредено защитно право е малцинственото. Съдружници, които имат 1/20 имуществено участие в дружеството, ще могат да искат назначаване или освобождаване на назначени ликвидатори при прекратяване на дружеството.