Гражданскоправни науки

• 
  вещите като обособени, самостоятелно съществуващи материални предмети;
  
• 
  нематериални блага, които се ползват с правна закрила /авторски произведения; търговски марки; ноу-хау и др./;
  
• 
  човешкото поведение – действия или бездействие, както и обективирани резултати от човешко поведение, които не са вещи;
  
• 
  отделни субективни права и/или правни задължения и съвкупности от такива.
  

Всяка вещ има материален субстрат. Вещите реално съществуват вън и независимо от нашето съзнание. Затова не са вещи идеите, представите и т.н. Няма значение дали вещта е естествено дадена от природата или е създадена от човека. Не е нужно тя да бъде твърдо тяло. Чл. 110 ЗС приравнява към движимите вещи и енергията.

Всяка вещ се характеризира и със самостоятелност. Това ще рече, че един материален предмет трябва да е физически или правно обособен, отделен от друг предмет.

По начало поради липса на обособеност някои вещи не могат да бъдат обект на вещни права. Например въздухът, водата в реките. Но ако те се поставят в съд, заемат неговата форма, обособяват се и стават годен обект на вещни и облигационни права.

Не е вещ съвкупността от вещи. Макар и обединени в едно трайно икономическо предназначение, не са единна вещ. Всяка отделна вещ, включена в съвкупността, запазва своята самостоятелност и е отделен обект на права. затова собствеността не е върху цялото, а върху отделни негови елементи. Само законът може да измени това положение и да третира съвкупността като единен обект /напр. ТЗ търговското предприятие/. Следва да се прави разлика между съвкупността от вещи и съставната вещ. При последната отделните елементи са свързани в единна вещ, която като цяло е обект на вещни права.

Не са вещи и обектите на авторското и патентното право, както и субективните права и имуществото – те нямат материално съществуване.

• 
  Прости и сложни вещи. Вещите, които се състоят от един материален обект са прости вещи. Голяма част от вещите са съставени от две или повече материални част, които при съединяването си в едно цяло загубват своята самостоятелност и служат заедно за определени цели. Тези вещи са сложни. Примери за такива са часовникът, компютърът и др.
  
• 
  Вещи в гражданския оборот и такива извън него. Една голяма част от вещите са обекти, върху които с правни актове могат да се учредяват или прехвърлят права в полза на правните субекти, различни от техните собственици. Това са вещите, които участват в гражданския оборот. Има вещи, които са предназначени за всеобщо ползване – държавна или общинска собственост, поради което не могат да бъдат прехвърляни от собствениците си. Това са вещите извън гражданския оборот.
  
• 
  Движими и недвижими вещи. Делението на вещите на недвижими и движими е известно от класическото римско право.
  

Недвижимите вещи се наричат още имоти. От своя страна те могат да се подразделят според предназначението им на поземлени имоти, на жилищни и вилни имоти, гаражи, ателиета, магазини.

Поземлен имот по см. на § 5 ДР на ЗУТ е част от територията, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост. конкретното предназначение на поземлените имоти /урбанизирани територии, земеделски територии, горски територии/ се определя с подробния устройствен план. Застрояването в поземлените имоти се осъществява съобразно правила и норми, установени в ЗУТ. Жилищната сграда е сграда, предназначена за постоянно обитаване и се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60% от нейната разгърната застроена площ. Жилището пък е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено за задоволяване на определени нужди. В границите на населените места или в близост до тях, или отделно от тях могат да се обособяват курортни територии и комплекси, както и вилни зони, предназначени за отдих и временно обитаване.

Гаражите са самостоятелни, обособени обекти, които служат за гариране /паркиране/ на автомобили. Те могат да се изграждат в жилищната или вилната сграда, може да са свързани със сградата или да са разположени самостоятелно в двора, жилищния или строителния парцел. Дори свързани със сградата, гаражът не е част от нея, а юридически се смята за обособен имот.

Ателиетата са обособени обекти в жилищна сграда, които по архитектурен проект не са жилища и служат за задоволяване на творчески нужди на лица, които упражняват научна, художествена, литературна и друга творческа дейност.

Магазинът е самостоятелно, обособено или свързано със сградата помещение, което е предназначено за задоволяване на търговски, занаятчийски и други стопански нужди.

Значението на квалификацията на вещите на недвижими и движими вещи се проявява в няколко насоки:

• 
  С оглед формата на сделките. За сделки, с които се прехвърля право на собственост или се учредяват вещни права върху недвижими имоти, законът изисква спазването на определена писмена форма като условие за действителност на сделката. Що се касае до движимите вещи, сделките с тях поначало са неформални, но за някои сделки също се изисква писмена форма.
  
• 
  С оглед придобиването по давност. Право на собственост върху недвижими имоти се придобива с кратка 5-годишна давност при добросъвестно владение и 10-годишна давност при недобросъвестно владение. Право на собственост върху движима вещ се придобива с 5-годишна давност. Лице, което придобива добросъвестно и възмездно движима вещ, макар и от несобственик, става собственик, а при недвижимите вещи това е недопустимо.
  
• 
  С оглед защитата на владението. Владението на недвижим имот се защитава срещу всяко нарушение, а владението на движима вещ – само при нарушение, извършено по насилствен начин.
  
• 
  С оглед на реалните обезпечения на кредитора. Ипотека може да се учредява само върху недвижими имоти, а върху движими вещи се учредява залог.
  
• 
  С оглед подсъдността на делата. Исковете относно недвижими имоти са подсъдни на съда по местонахождение на имота. Това определя и компетентността на нотариуса при извършване на нотариални удостоверения.
  
  • 
    Делими и неделими вещи. Делими са вещите, чието естество позволява да се разделят на части, без да губят значително от стойността си и законът допуска това. разграничението зависи следователно, от една страна, от физическата характеристика на вещта и от друга – от правния режим, на който е подложена.
    

Значението на тази класификация се проявява при делба на общи вещи – единствено при делими вещи е възможно всеки съсобственик да придобие реална част от вещта. Само при делими вещи могат да се извършват сделки на разпореждане с реални части от тях.

• 
  Потребими и непотребими вещи. Вещите, при използване на които се засяга тяхната субстанция така, че те се унищожават или съществено намаляват техните полезни свойства, са потребими.
  

• 
  Заместими и незаместими вещи. Ако определено качество вещи от даден вид и качество са равностойни на други вещи в същото количество и от същия вид и качество, вещите са заместими. Вещи, които нямат равностойни други вещи в гражданския оборот са незаместими. При родово определени престации за заместими вещи само погиването на всички вещи от даден род ще води до невъзможност за изпълнение.
  
• 
  Индивидуално и родово определени вещи. Индивидуално определени са вещите, характеризирани с индивидуалните си белези.
  

Значението на това деление се проявява във връзка с преминаване на собствеността. Съгласно чл. 24 ЗЗД при договори за прехвъляне на собственост или за учредяване на вещни права върху определена вещ прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор. при родово определени вещи собствеността се прехвърля едва когато бъдат индивидуализирани.

• 
  Главна вещ и принадлежност. Главна е тази вещ, която може самостоятелно да се използва според предназначението й.
  

Значението на тази класификация намира израз в правилото на чл. 98 ЗС, съгласно което принадлежността следва главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго.

• 
  Плодове. плодовете са обекти на граждански правоотношения. Приема се, че това е доходът, който се получава от една вещ, без да засяга съществено нейната цялост.
  

Естествените плодове са движими вещи, които се отделят от друга вещ периодично, без да се засяга нейната цялост. Според това в резултат на какво става отделянето естествените плодове биват: органични /в резултат на биологични процеси/ и неорганични /в резултат на намеса на човека/.

Вещта, от която се извличат плодовете може да бъде както недвижима, така и движима, но те винаги са движими /докато обаче плодовете са на растението се считат за част от него и затова спадат към недвижимостта/. Що се касае до гражданските плодове, това са доходите, които едно лице получава от определена вещ въз основа на правоотношение във връзка с нея. Тези доходи възникват във връзка с ползването на вещта, но самите те не са вещи, а представляват облигационни права.

Нематериални блага. Нематериалните блага са идеи или завършени творчески произведения или отличителни знаци, които могат да се използват за задоволяване на материални или духовни потребности, поради което имат стойност. Нематериалните блага могат да бъдат обект на правоотношения след като се обективират по начин да могат да бъдат възприети и от други лица, различни от техните създатели. Поради нематериалното си естество тези блага не са свързани с определено място в пространството и могат да се използват едновременно на много места от различни лица.

Голяма част от нематериалните блага се поставят под закрила на действащото у нас законодателство, като върху тях възникват специални субективни права. Правата, които възникват върху нематериалните обекти, са в по-голямата си част абсолютни и срочни.

Обект на правоотношения могат да бъдат и нематериални блага, които не се ползват с правна закрила, т.е. върху тях не възникват уредени от закона субективни права. Такива са ноу-хау, които представляват фактически монопол върху производствен опит, тайни на производството. Такива обекти могат да се отстъпват за използване с лицензионни договори за ноу-хау.

Ценни книжа. Ценните книжа са особен вид движими вещи. Те са писмени документи, върху които са закрепени едно или повече волеизявления, насочени към пораждане на граждански и търговски правоотношения /това са налични ценни книжа; безналичните ценни книжа се определят като прехвърлими права, регистрирани в Централния депозитар/. Те се различават от писмените документи, които се съставят при сключване на правни сделки, по това, че материализират в документа субективните права, които сделките, закрепени върху тях, пораждат. Задължителна предпоставка за упражняване на тези права е предявяването на документа на задълженото лице. При всяка ценна книга има право на собственост върху нея и друго субективно право, което произтича от нея.

Ценните книжа биват три вида според това как се легитимира притежателят на инкорпорираното в документа субективно право.

При ценните книжа на приносител за притежател на субективното право се счита държателят на документа. На приносител могат да бъдат чекът, акцията, облигацията, коносаментът /материализира право на собственост върху превозван товар и облигационното право да се получи товарът от превозвача/ и др. При този вид ценни книжа прехвърлянето на правата става с предаването на документа.

Ценните книжа на заповед се характеризират с това, че в тях се посочва името на притежателя на субективното право, който има възможност да го прехвърли на друго лице с джиро, което представлява едностранно волеизявление, обективирано писмено на гърба на ценната книга. Записът на заповед, менителницата и коносаментът се считат за ценни книжа на заповед, без да е необходимо това да е изрично предвидено в тях. Чекът, в който е вписано име на ремитента, е на заповед, без да е необходимо това изрично да се посочва.

Поименните ценни книжа са тези, в които задължително се посочва името на притежателя на субективното право, инкорпорирано в документа. При тях правото на собственост върху документа следва правото, произтичащо от ценната книга. Прехвърлянето на субективното право по този вид ценни книжа става само чрез цесия. Към тях се отнасят поименният чек, поименният коносамент, запис на заповед и менителница, в които изрично е предвидено, че не са на заповед. За поименните акции в ТЗ изрично се предвижда, че се води специална книжа, в която се вписват прехвърлянията с посочване на името на приобретателя.

Според това дали съставянето на писмения документ е предпоставка за възникване на материализираното в него субективно право ценните книжа се делят на учредителни и легитимационно-разпоредителни.

При първия вид субективното право се поражда със съставянето на документа. Последният е елемент от фактическия състав, който поражда правните последици на ценната книга. Такива са чекът, записът на заповед, менителницата и др.

При легитимационно-разпоредителните ценни книжа субективното право възниква преди съставянето на документа, но неговото упражняване е възможно само след представяне на последния. Наличието на документа е условие, за да може да се получи изпълнение по него. Такива са облигациите и акциите.

От съществено значение за правните отношения е и курсовата стойност на парите. Тя се определя при конвертируемост на съответните парични единици от съотношението им с чужди парични единици.

В гражданския оборот парите участват обикновено като родово определени вещи, но може да бъде уговорено, че ще се считат за индивидуално определени /напр. когато са в колекция и имат нумезматична стойност/.

Когато говорим за предприятие в строгия търговския смисъл, говорим за обект, а не за субект на правото. По см. на ТЗ, търговското предприятие е съвкупност от права, задължения и фактически отношения /чл. 15, ал. 1 ТЗ/. Поради особената си природа не могат да бъдат част от търговското предприятие права, задължения и фактически отношения, които са строго лични за физическото лице, например: правото на име, задължението за издръжка, фактическото съжителство и др.

Фактическите отношения се неформализирани дадености, положения, които търговецът е натрупал в процеса на осъществяване на своята дейност и които му осигуряват определени изгоди. Особеното е, че те не подлежат на формалицация. Класически представител на фактическите отношения е клиентелата, която е свързана с репутацията на търговеца, въпроси на вътрешната организация, натрупани фактически опит и други подобни. Тази характеристика на фактическите отношения дава основание на някои автори /Герджиков/ считат, че търговското предприятие като съвкупност, наподобява на правен обект, но не е самостоятелен и единен такъв. Когато фактическите отношения загубят решаващата си роля в състава на предприятието, което е налице при наследяването му от нетърговец, тогава с пълно основание предприятието може да бъде квалифицирано като обект на правото.

Един търговец може да има повече от едно предприятие. Наличието на повече от едно предприятие означава, че търговецът има повече от един бизнес. То трябва да получи конкретна форма, израз чрез воденето на отделно счетоводство за отделните видове дейности. За да има търговец, трябва да има поне едно предприятие.

За вещните права се прилага чл. 24 ЗЗД. По правило те преминават върху приобретателя със сключване на договора за прехвърляне на предприятието.

За преминаване на вземанията върху приобретателя са необходими уведомления на съответните длъжници. В този смисъл изрично чл. 15, ал. 1, изр. 2 ТЗ. По този начин освен общото оповестяване чрез вписване в търговския регистър е необходимо и персоналното уведомяване на длъжника.

За преминаване на реалните обезпечения се прилагат присъщите им правила – вписване при ипотеките, вписване при особените залози по ЗОЗ и предоване на фактическата власт върху заложената вещ на приобретателя при реален залог.

Прехвърлянето на ценните книжа от състава на търговското предприятие става съобразно присъщите им прехвърлителни способи – предаване на ценните книги на приносител, джиро на заповедните и съответно вписване при безналичните.

Правата върху интелектуални блага от състава на предприятието преминава върху приобретателя в съответните с разпоредбите на специалните закони, които ги уреждат.

Резултатът от прехвърляне на предприятието е пасивна солидарност на прехвърлителя с някои особености. До същинско частно приемство в дадено задължение, т.е. заместване в дълг, може да се стигне сами при положение, че съответният кредитор даде съгласие за това.

Третата група елементи обхваща фактическите отношения, които произтичат от търговската дейност. Такива са: създадената търговска организация, клиентелата, ноу-хау и др. Фактическите отношения лежат в основата на търговската дейност. Затова преминаването им върху приобретателя е необходимо, за да придобие не само съвкупност, а търговска дейност., чрез съвкупността, която я обслужва.

За разлика от правата и задълженията, които имат само юридическо битие, фактическите отношения са явление от материалната действителност. Поред това и промяната в техния носител не може да стане вследствие единствено на прехвърлителна сделка. Необходимо е смяна на титуляра на съответното фактическо отношение.

Единствената правна последица от прехвърлителната сделка с търговско предприятие за задължения за прехвърлителя за предоставяне на фактическите отношения, т.е. за поставяне на приобретателя във фактическото положение на прехвърлителя. Това трябва да стане в максимално възможна степен, защото при някои фактически отношения не е възможно да се възпроизведе по идентичен начин положението на прехвърлителя /напр. с клиентелата/.

Наследство. Наследството е обектът на наследственото правоприемство. Наследството представлява съвкупност от имуществени права и задължения на наследодателя. В закона тази съвкупност се назовава „наследство”, „наследствена маса” или просто „наследствено имущество”.

В състава на наследството влизат преди всичко имуществените права на наследодателя: правото на собственост върху недвижимите имоти и върху движимите вещи. Наследствената маса обхваща и облигационните права – правата, придобити от наследодателя във връзка със сключени от него договори, вземанията на наследодателя от работна заплата, обезщетение по трудов договор, авторски възнаграждения и др. Като обект на наследяване може да бъде и правото на едно лице върху открито, но още неприето наследство. При смърт на такова лице в периода между откриването и приемането на наследството посоченото право преминава към неговите наследници /чл. 57 ЗН/.

Имуществената претенция за вреди от непозволено увреждане е също част от наследството и наследниците могат да я предявят по съдебен ред. В наследството се включва и правото на иск за разваляне на договори поради неизпълнение по отношение на неизправен длъжник, в обем на притежаваните от наследника права.

Личните неимуществени права на наследодателя по принцип се прекратяват с неговата смърт. Някои от тях обаче са обект на наследяване, доколкото са необходими за осъществяване на наследствени имуществени права. такива са например правото на публикуване, възпроизвеждане и разпространение на авторското произведение и др.

Правото на членство /в кооперации и търговски дружества/, също както авторското право, е комплексно и съдържа имуществени и неимуществени елементи. Наследяването на имуществените права е безспорно. По принцип, неимуществените права и задължения не се наследяват, защото са строго лични. Те съществуват, само докато съществува техният титуляр. Наблюдават се обаче изключения, когато неимуществените права са прехвърлими, доколкото те не са създадени, с оглед личността на носителя им. Така наследяването на членството е налице само при същинските капиталови дружества, защото законът не се интересува от носителя на правото.

Членствените права и задължения на кооператор в ЖСК се наследяват от членовете на семейството му. Низходящите, които са се отделили и не са живели в семейството на починалия, не встъпват в неговите права. ако наследодателят е бил снабден с нотариален акт за отделно жилище и след това е починал, наследяването е на общо основание. правото на членство в ЖСК не е имуществено право и затова не може да премине към наследниците по завещание. Заветникът не може да заеме мястото на починалия член-кооператор. Той може да получи само направените имуществени вноски.

При т.нар. „персонални юридически лица”, при които се държи на личността на титуляра, наследяването е недопустимо.

Доколкото ЗН не съдържа особени разпоредби, отнасящи се до наследяването на едноличен търговец, приложими са общите правила. Със смъртта на търговеца се открива неговото наследство. Наследствената маса включва както личното имущество, така и предприятието на едноличния търговец. Имуществото на предприятието се поделя между всички сънаследници, както и останалата част от имуществото на починалия, в съответствие с техните наследствени дялове.

В наследствената маса влизат и задълженията на наследодателя. Наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават /чл. 60 ЗН/. Гражданската отговорност на наследниците, които са приели наследството, за задълженията, с които то е обременено, не е солидарна, а е съобразно на дяловете, които получават.

Глобата, наложена на наследодателя, е наказание и поради това поначало наследниците не отговарят за заплащането й. Но ако актът, с който тя е наложена, е влязъл в сила преди смъртта на наследодателя, същата се събира от неговото имущество. Това означава, че нейният наказателноправен характер, глобата е задължение по см. на чл. 60, ал. 1 ЗН, което обременява наследството.

Не всички имуществени права и задължения на наследодателя преминават по наследство.

По своя състав и обем наследствената маса не съвпада с имуществото на наследодателя в момента на смъртта му. Някои от тях не могат да бъдат предмет на наследствено правоприемство поради това, че са принадлежали на наследодателя пожизнено или са неразривно свързани с неговата личност. Такова е например правото на ползване по чл. 56 ЗС. То се погасява със смъртта на наследодателя.

Правата и задълженията по договори, които са сключени с оглед личността на починалия, преустановяват своето действие при настъпване на смъртта на последния.

Смъртта на работника или служителя има за последица прекратяването на трудовия договор, тъй като с настъпването й престава да съществува живият носител на работна сила.

Не преминават по наследство и правата и задълженията за издръжка, предвидени в чл. 79 и сл. СК. Те имат строго личен характер.

Пенсията, която наследодателят е получавал приживе, не преминава по наследство. Наследниците на починалия могат да получават пенсия след смъртта му не по правото на наследяване, а като лично право по специални разпоредби на закона.

По наследство преминават тези имуществени права, които са принадлежали на починалия приживе. Застрахователната сума по договор за застраховка в случай на смърт в полза на трети лица не влиза в наследствената маса. Правото да се получи тази сума е лично право и принадлежи на лицето, което е посочено в договора за застраховка. Само когато застрахователят не е посочил третото ползващо се лице, застрахователното обезщетение се изплаща на неговите наследници.