Прекратяване и ликвидация на юридическите лица

Когато се дължи на лоши резултати от дейността се стига до прекратяване по специална процедура – производство по несъстоятелност.

Когато не се дължи на лоша стопанска дейност, прекратяването става по друга процедура – ликвидация. Целта и задачата на ликвидацията е да се осребри имуществото на дружеството, да се съберат неговите вземания, да се изплатят задълженията към кредиторите, да се разпредели евентуалният остатък между съдружниците и да се заличи юридическото лице.

Законът прави разлика между прекратяване и ликвидация. Прекратяването е преустановяване на активната дейност на юридическото лице. То не води до заличаване все още на юридическото лица. Трябва да се довършат правоотношенията – да се удовлетворят кредиторите, за се съберат вземанията, за се осребри имуществото.

Ликвидацията предпоставя прекратяване на съответното юридическо лице. не може да има ликвидация, преди юридическото лице да е прекратено. Ликвидационното производство започва винаги след прекратяване. Затова необходимо е решение за прекратяване на юридическото лице, като в зависимост от основанието за прекратяване то ще е съдебно, или решение на компетентния орган на юридическото лице.

Ликвидацията трябва да завърши в срок, който се определя от прекратеното юридическо лице. Срокът за завършване на ликвидацията трябва да се определи от длъжностното лице по регистрацията към АВ /при прекратяване на търговско дружество; кооперация/ или от съда /при прекратяване на юридическо лице с нестопанска цел/.

Прекратяването с ликвидация преустановява компетентността на управителните и представителните органи. Per argumentum a contrario следва, че другите органи на ликвидиращото се юридическо лице запазват компетентността си, която обаче трябва да се редуцира към ликвидационната цел и задача. Компетентността на управителните и представителните органи преминава върху ликвидаторите. Ликвидаторите се назначават или от органа на юридическото лице или от съда /при ликвидация на юридическо лице с нестопанска цел/, или от длъжностното лице по регистрацията при АВ. Ликвидаторите се вписват в търговския регистър, където се представят нотариално заверени съгласия с образци от подписите им. Съдът по седалището може по важни причини да назначи или освободи ликвидатори по искане на съдружниците, които имат 1/10 от капитала, съответно на акционерите, които имат 1/20 част от капитала. Органът, който назначава ликвидатора определя и възнаграждението му. Ликвидаторите носят същата отговорност за дейността си по ликвидацията както управителите и другите изпълнителни органи на юридическото лице.

Ликвидаторите имат колективна /съвместна/ и разделна представителна власт. Колективна е активната представителна власт /няколкото ликвидатори могат да извършат правни действия само заедно/, а разделна е пасивната им представителна власт /волеизявленията към дружеството може да се приемат и от едни ликвидатор/.

Ликвидаторите са длъжни, като обявят прекратяването на дружеството, да поканят неговите кредитори да предявят вземанията си. Поканата се отправя писмено до известните кредитори и се обявява в търговския регистър /при ликвидация на юридически лица с нестопанска цел поканата се обнародва в Държавен вестник/. Те са длъжни да уведомят и НАП за започналата ликвидация. Освен това те са длъжни да съставят баланс към момента на прекратяването и доклад, който пояснява баланса. В края на всяка година те извършват годишно приключване и представят годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността си пред ръководния орган, който се произнася за приемането на началния баланс, на годишното приключване и за освобождаването от отговорност на ликвидаторите.

Ликвидаторите са длъжни да довършат текущите сделки, да съберат вземанията, да превърнат останалото имущество в пари и да удовлетворят кредиторите. Те могат да сключват нови сделки само ако това се налага от ликвидацията. Според едното становище /Герджиков/ сключените от ликвидаторите нови сделки без те да се налагат от ликвидацията са нищожни на осн. чл. 26, ал. 2 ЗЗД – поради нарушение на закона. Според друго становище несъобразените с ликвидацията сделки са сключени от ликвидаторите при превишаване на тяхната представителна власт и са незадължителни за дружеството само ако третото лице е било недобросъвестно. Следва да се има предвид, че фирмата на търговското дружество в ликвидация задължително трябва да съдържа добавката „в ликвидация”, с което третите лица са информирани /освен вписването в търговския регистър/ за правното положение на търговското дружество.

Имуществото на дружеството се разпределя след удовлетворяване или обезпечаване на кредиторите /при спорни вземания/ и не по-рано от 6 месеца от вписването на поканата до кредиторите. ТЗ не предвижда срок, в който кредиторите да предявят вземанията си /срокът е 2-месечен при ликвидация на кооперации/. Следователно вземанията трябва да се предявят в 6-месечния срок. Ако това не е направено, вземанията на неизвестните кредитори не се погасяват, но се удовлетворяват само ако е останало неразпределено имущество между съдружниците /акционерите/.

Когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, ликвидаторите искат заличаване на дружеството.

ТЗ предвижда възможност за продължаване на прекратено дружество. Съгласно чл. 274, ал. 1 ТЗ, когато дружеството е прекратено поради изтичане на срока или по решение на компетентните дружествени органи, те могат да реша да се продължи дейността му, ако не е започнало разпределение на имуществото. Решението трябва да се вземе с мнозинство най-малко ¾ от представените акционери при АД и с единодушие – при другите дружества. Ликвидаторите заявяват решението за продължаването на дружеството за вписване.


5. Юридически лица с нестопанска цел.
Юридическите лица с нестопанска цел са правни субекти, които се създават по ред, определен в ЗЮЛНЦ, за да развиват своята основна дейност в онази сфера на социалния живот, в който не се създават пряко материални блага. Тези юридически лица нямат за основна своя цел реализирането на приходи.

Юридическите лица с нестопанска цел биват сдружения – корпоративно устроени юридически лица с нестопанска цел, и фондации – юридически лица без членски състав.

Според целите, които преследват юридическите лица с нестопанска цел биват: такива за общественополезна дейност и юридически лица с нестопанска дейност в частна полза /интерес/.

Сдружения. Възможността на правните субекти свободно да се сдружават е изрично установена в КРБ. Субектите на гражданското право имат свободата да избират правната форма на обединенията, които създават, дейността която ще осъществяват, и целите, към постигането на които се насочват.

Използването на правната форма на сдружението по ЗЮЛНЦ се характеризира с това, че лицата, които се обединяват, създават юридическо лице – нов правен субект, спрямо който те поемат правни задължения и придобиват определени субективни права. Според целите, които преследват, сдруженията биват политически партии, синдикални организации, професионални съюзи, религиозни сдружения, научни съюзи, спортни клубове и дружества и др.

Учредители на сдружение могат да бъдат български и чуждестранни юридически лица и дееспособни физически лица.

Сдружения за дейност в частна пола могат да бъдат учредени от три или повече физически или юридически лица. Учредителите трябва да изразят воля за създаване на конкретно сдружение с участието им и да приемат устав.

Уставът на сдружението е вътрешнонормативен акт, който се прилага главно в правоотношенията между юридическите лица и неговите членове. Има правило, които уставът задължително трябва да съдържа, и такива, които по волята на учредителите могат да се включат в него. Към задължителните правила се отнасят:

• 
  Наименованието – задължително се изписва на български език, а може допълнително да бъде означено и на чужд език. То трябва да определя вида на юридическото лице, да не въвежда в заблуждение, да не накърнява добрите нрави и да се различава от наименования на вписани преди това в съдебния регистър юридически лица от същия вид. Върху наименованието възниква неимуществено право, което се ползва със защита. Юридическото лице може да иска по съдебен ред да се преустанови служенето със съвпадащото наименование, по-късно регистрирано в съдебния регистър.
  
• 
  Седалището на сдружението е населеното място, където се намира неговото управление.
  
• 
  Целите, които ще преследва юридическото лице и средствата за това. целите, които могат да се посочват, са свързани с тази област на социалния живот, в които не се създават пряко материални блага. Уставът трябва да определи как ще се придобиват средствата за дейността на юридическото лице. Няма изискване тези средства или част от тях да са внесени към момента на учредяване на сдружението.
  
• 
  Уставът трябва да определи дали дейността ще бъде общественополезна или сдружението ще развива дейност в частен интерес.
  
• 
  Предметът на дейност може да бъде прояви в областта на културата, просветата, политическа, синдикална, спортна, религиозна, благотворителна и др. подобна дейност. Когато сдружението ще развива като допълнителна стопанска дейност, тя трябва да бъде свързана с основната дейност и също да се определи в устава.
  
• 
  Органи на управление.
  
• 
  Клонове на сдружението – трябва да се определи тяхната дейност, седалище, адрес и имена на ръководители на клоновете. В устава може да се предвиди ограничаване на правомощията и представителната власт на управителите на клонове.
  
• 
  Правомощия на органите на сдружението. Възможно е да се предвидят отклонения от диспозитивните норми на ЗЮЛНЦ.
  
• 
  Начинът на представляване на сдружението.
  
• 
  Правилата относно възникване и прекратяване на членството и реда за регламентиране на имуществените отношения при прекратяване. В него трябва да се предвиди кой орган на юридическото лице взема решения за приемане и прекратяване на членството.
  
• 
  Редът за определяне на размера и начинът за внасяне на имуществените вноски.
  

Начинът на разпределение на останалото имущество след удовлетворяването на кредиторите не се отнася към задължителното съдържание на устава, защото може да се определи с решение на общото събрание и след възникване на юридическото лице.

Учредители на сдружението са лицата, които са се съгласили с устава. Волеизявленията на учредителите за създаване на сдружението, устава и решението за избор на управителен орган /взето с обикновено мнозинство/ представляват фактическия състав на многостранна сделка и следва да се обективират в писмен документ.

Юридическите лица с нестопанска цел, които извършват дейност, присъща на изповедание, или осъществяват религиозна или религиознопросветна дейност, могат да бъдат учредени след съгласие на МС.

Документите по учредяването заедно с писмено искане за регистрация се подават от управителния орган в окръжния съд по седалището на юридическото лице. пред този съд въз основа на искането за регистрация се образува съдебно-охранително производство, в което се проверява дали са спазени законните изисквания за учредяване на сдружението. Ако искането се уважи в съдебното решение се определят обстоятелствата, които следва да бъдат вписани в специален съдебен регистър според чл. 18 ЗЮЛНЦ. Клоновете на сдружението се вписват в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел по седалището на клона.

Решението за отхвърляне на искането за регистрация подлежи на обжалване пред апелативния съд, чието решение е окончателно.

Вписването на сдружението в съдебния регистър при окръжния съд по седалището му има конститутивно действие. Една след осъществяването на този юридически факт /вписването/ то се поражда като правоспособен правен субект. От този момент то придобива правата и задълженията, които са възникнали от действия на учредителите преди регистрацията. Ако тя бъде отказана, лицата, които са извършили правни действия, отговарят солидарно за поетите задължения.

Сдруженията могат да извършват като допълнителна дейност и стопанска дейност, ако тя е свързана с основната им дейност, за което са регистрирани. В тези случаи сдружението трябва да съблюдава действащите правни норми за съответната стопанска дейност и да използва приходите от нея за определени в устава цели. Печалбата не може да се разпределя между членовете.

Всеки член има определени права и задължения спрямо сдружението.

Неимуществените права на членовете са: да участват в управлението, което се изразява в участие в общото събрание с право на глас, освен ако се решават въпроси, които засягат негови роднини; право да бъде избиран в органите на сдружението. Членовете имат право да получават информация за дейността на сдружението и решенията на неговите органи и да обжалват пред окръжния съд по регистрацията решенията на общото събрание. Една трета от членовете на сдружението имат право да свикват общо събрание.

Имуществените права на членовете са да се ползват от имуществото на сдружението и от резултатите от дейността му по ред определен в устава.

Основното имуществено задължение на всеки член е да прави имуществени вноски, които по вид, размер и начин на извършване се определят от устава. За задълженията на сдружението членовете отговарят само до размера на дължимите от тях имуществени вноски.

Неимуществените задължения на членовете на сдружението са да подпомагат с дейността си за постигане на целите му, да съблюдават решенията органите, да не извършват действие, които накърняват престижа на юридическото лице. неимуществените права и задължения на член на сдружението са непрехвърлими и ненаследими. Изпълнението на задълженията и упражняване на правата могат да се възлагат на друго лице, ако това е предвидено в устава.

Членството в сдружението се прекратява в следните случаи:

• 
  по желание на член с едностранно волеизявление, адресирано до управителния орган на сдружението;
  
• 
  при смърт или поставяне под пълно запрещение на член;
  
• 
  с изключване като санкция за нарушения, несъвместими с членството. Решението се взема от общото събрание, ако уставът не предвижда друго. Ако според него решението трябва да се вземе от управителния съвет, то подлежи на обжалване пред общото събрание.
  
• 
  при прекратяване на юридическо лице;
  
• 
  при отпадане, поради невнасяне на дължими имуществени вноски и системно неучастие в дейността. решението се взема от компетентния орган според устава.
  

Според чл. 25, ал. 2 ЗЮЛНЦ, единствено общото събрание е компетентно да взема решения за: изменение и допълване на устава; избор и освобождаване на управителния съвет; за преобразуване и прекратяване на сдружението; приемане отчета за дейността на управителния съвет и да отменя решения на други органи на сдружението, които противоречат на закона, устава или други вътрешни актове, регламентиращи дейността на сдружението. Правото да се вземат други решения извън горните може да се делегира на други органи на сдружението.

Общото събрание се свиква от управителния съвет по негова инициатива или по искане на 1/3 от членовете на сдружението. Ако в последния случай управителният съвет в 2-седмичен срок не отправи писмено покана за свикване на общото събрание, то се свиква от съда по седалището на сдружението по писмено искане на заинтересуваните членове или натоварено от тях лице. Смята се, че в закона се има предвид районният, а не окръжният съд, защото не е казано съдът по регистрацията.

Поканата трябва да съдържа дневен ред, датата, часа и мястото за провеждане на общото събрание и по чия инициатива се свиква то. Поканата се обнародва в „Държавен вестник” и се поставя на мястото за обявления в сградата, в която се намира управлението на сдружението, най-малко 1 месец преди насрочения ден.

Общото събрание е законно, ако присъстват повече от половината от членовете. ЗЮЛНЦ възприема правилото за спадащ кворум – при липсата на кворум събранието се отлага с 1 час по-късно на същото място и при същия дневен ред и може да се проведе колкото и членове да се явят, ако в устава не е предвидено друго.

Всеки член на сдружението има право на глас в общото събрание. Такова право нямат членовете, когато се решават въпроси, отнасящи се до негови роднини или до юридически лица, в които той е управител или може да наложи или възпрепятства вземане на решения.

Едно лице може да представлява до трима членове на общото събрание с писмено пълномощно.

Решенията на общото събрание се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите с изключение на решенията за изменение или допълване на устава и за преобразуване или прекратяване на сдружението, за които се изисква мнозинство от 2/3 от присъстващите.

Решенията на общото събрание могат да се обжалват пред окръжния съд по регистрацията на юридическото лице от всеки негов член или член на орган на сдружението или от прокурора в 1-месечен срок от узнаването им, но не по-късно от 1 година от датата на вземането на решението.

Управителният съвет е управителен и изпълнителен орган на сдружението. Той се състои най-малко от 3 членове на сдружението или лица, посочени от юридическото лице, член на сдружението. Те се избират от общото събрание за срок от 5 години.

Председателят на управителния съвет се избира от неговите членове или от общото събрание, когато това е предвидено в устава.

По решение на общото събрание функциите на управителния съвет могат да се изпълняват от едно лице – управител.

Управителният съвет представлява сдружението, но може да предостави със свое решение представителната власт в определен обем на отделни свои членове. Управителният съвет се разпорежда с имуществени права на сдружението, осигурява изпълнение на решенията на общото събрание, организира дейността на сдружението и др.

Заседанията на управителния съвет се свикват и ръководят от председателя. По искане на 1/3 от членовете му председателят е длъжен да свика заседание и ако не стори това в 1-седмичен срок, всеки от заинтересованите членове на управителния съвет може да свика заседание. При отсъствие на председателя заседанията се ръководят от определен от съвета негов член. Кворумът за заседанията на управителния съвет е повече от половината негови членове. Според ЗЮЛНЦ за присъстващо се счита и лице, с което има двустранна телефонна или друга връзка, която позволява установяване на самоличността му и участие при обсъждане и вземане на решения. Гласуването на такъв член се удостоверява от председателстващия заседанието.

Решенията на управителния съвет се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите с изключение на решенията във връзка с ликвидацията и тези за разпореждане с имуществото на сдружението и реда и организацията на дейността му, за които се изисква мнозинство от всички членове.

ЗЮЛНЦ предвижда възможност управителният съвет да взема решения без провеждане на заседание, ако протоколът за взетото решение се подпише без забележки и възражения от всички членове.

Уставът на сдружението може да предвиди и други управителни, изпълнителни или контролни органи.

ЗЮЛНЦ изрично предвижда възможността за вливане, сливане, отделяне и разделяне като правни форми на преобразува. При разделяне членовете на прекратеното юридическо лице по свой избор стават членове на нововъзникналите юридически лица. След отделяне или разделяне юридическите лица с нестопанска цел отговарят солидарно пред кредиторите на преобразуваното сдружение за вземанията, породени преди преобразуването.

Сдружението се прекратява на следните основания, предвидени в ЗЮЛНЦ:

• 
  ако е учредено под срок с изтичането му;
  
• 
  с решение на общото събрание, взето с квалифицирано мнозинство;
  
• 
  с решение на окръжния съд по седалището на сдружението, в следните случаи: не е учредено по законния ред; извършва дейност, която противоречи на Конституцията, законите и добрите нрави; е обявено в несъстоятелност. В първата хипотеза съдът може да даде срок до 6 месеца за отстраняване на основанието за прекратяване.
  

Ако при ликвидацията след удовлетворяване на кредиторите остават активи от имуществото, те се разпределят между членовете, ако това е предвидено в устава, в решение на общото събрание или решение на ликвидатора. Ако възможност за разпределение не е предвидена, актовите се предават на общината по седалището на юридическото лице, която е длъжна да ги използва за дейност възможно най-близка до целите на прекратеното сдружение. Лицата, придобили имуществени права в резултат на прекратяването, отговарят за задълженията на прекратеното сдружение до размера на придобитите активи.

Фондацията е юридическо лице, което се образува доброволно от гражданскоправни субекти, които не са негови членове. Те предоставят имуществени средства за дейността му, определят целите, към които тя трябва да бъде насочена, и органите, които ще я осъществяват.

Фондацията може да се определи като юридическо лице без членове, на което гражданскоправните субекти, които го създават, предоставят имущество и определят нестопанските цели, за които то следва да се използва, и органите за това.

Учредяване. Фондацията се учредява с едностранен акт, с който се предоставят безвъзмездно имуществени права за постигане на нестопански цели или приживе, или по случай на смърт чрез завещание или завет.

Когато се предоставя имущество приживе, учредителният акт трябва да бъде в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Ако се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти, учредителният акт се вписва в нотариалните книги от съдията по вписванията по местонахождение на имота.

В учредителния акт трябва да се изрази воля от лица, които се разпореждат със свое имущество за създаване на фондация. ЗЮЛНЦ предвижда съдържание на учредителния акт, но той ще има правно действие дори и то да не пълно, ако определя целите, които фондацията ще преследва и посочва имуществените права, които учредителят предоставя.

Учредители на фондация могат да бъдат както физически, така и юридически лица и държавата, която в такива случаи ще действа като притежател на имуществени права, а не като носител на власт.

Фактическият състав на учредяване на фондация включва и охранително съдебно производство за регистрация пред окръжния съд по седалището. То се открива по искане на учредителя, овластено от него лице или орган, изпълнителят на завещанието, наследника или от някое от лицата, които биха се ползвали от дейността на фондацията съобразно учредителния акт. Когато се произнася по молбата за регистрация, съдът следва да прецени дали са определени достатъчно конкретно целите на бъдещата фондация и дали от представените доказателства личи, че е предоставено реално имущество.

Когато се налага учредителният акт да се допълни и не е възможно това да се направи от учредителя или по установения от него или от закона ред, това следва да извърши регистърния съд по искане на заинтересованите заявители и в съответствие с волята изразена в учредителния акт. Съдът следва да определи в тези случаи наименованието, седалището, органите на бъдещата фондация, ако те не са определени в учредителния акт.

Фондацията възниква като юридическо лице от вписването и в съдебния регистър.

Имуществото, предоставено с учредителния акт, се придобива от датата на този акт, извършен приживе или от откриване на наследството, когато учредяването е извършено по случай на смърт.

Фондациите могат да извършват стопанска дейност като допълнителна, но тя трябва да е свързана с основаната дейност и цели и да не противоречи на волята, изразена в учредителния акт. Чрез допълнителната дейност не трябва да се излага на риск имуществото на фондацията и нейното съществуване.

Органите на фондацията могат да вземат решения за попълване на състава си. Ако те не са в състояние да сторят това, всяко лице от състава им или лице, което би се ползвало от дейността на фондацията, може да поиска от окръжния съд по седалището й да попълни състава на органите в съответствие с волята, изразена в учредителния акт.

Възможно е с учредителния акт да се запазят определени права за учредителя или за трети лица. Запазените права могат да се отнасят до възможност да се използва имуществено право на фондацията или да се получава облага от нея; да се внасят промени в персоналния състав на органите или да се променя целта на фондацията, когато първоначално определената е постигната.

В случай, че учредителят или лицето, което следва да упражни запазеното право, починат, бъдат обявени за отсъстващи или поставени под запрещение или юридическото лице с прекратено, запазените права преминават върху съответния орган на фондацията.

Когато лицата със запазени права не ги упражняват с необходимата грижа или са в трайна невъзможност да ги упражняват, окръжният съд по регистрацията, сезиран от управителния орган на фондацията, преценява дали наистина са налице предпоставките за предоставяне на запазените права на орган на фондацията и при необходимост постановява това за известен период или завинаги.

Относно прекратяването на фондацията важат правилата за прекратяване на сдруженията.