Преобразуване на юридическите лица

Отдаващото юридическо лице най-често прекратява съществуването си, което става без да се осъществява процедура по ликвидация.

Преобразуването може да се осъществи чрез промяна на правната форма; реорганизация и чрез прехвърляне на имущество върху едноличен собственик.

Преобразуване чрез промяна на правната форма. Преобразуването чрез промяна на правната форма се осъществява чрез превръщане от един вид търговско дружество в друг вид дружество. В преобразуването чрез трансформация винаги участва само едно преобразуващо се дружество и само едно новоучредено дружество, като правоприемството между тях винаги е общо. По тази причина по правило преобразуващото се и новоучреденото дружество имат един и също материален и персонален субстрат /имущество и членски състав/, като задължително е различен само видът на двете дружества /тяхната организационна форма/.

Всяко от петте търговски дружества може без ограничения да се преобразува чрез превръщане в друг вид дружество. Този вид преобразуване е недопустим само по отношение на стопанските субекти, които по закон могат да се образуват и функционират само като пределен вид дружества /напр. АД/. Също така не може едноличен търговец да прерасне в дружество.

При сливането от две или повече юридически лица, които загубват качеството си на правни субекти, възниква ново юридическо лице, към което преминават както дейността на слелите се субекти, така и техните права и правни задължения. Новият правен субект е универсален правоприемник на слелите се юридически лица.

При вливането едно юридическо лице поема дейността и правата и задълженията на друго или други юридически лица, които прекратяват своето съществуване като отделни правни субекти. Поемащото юридическо лице е универсален правоприемник на влелите се в него.

Разделянето е преобразуване, при което едно юридическо лице престава да съществува, поради това че неговата дейност и имущество се разпределят между две или повече нови юридически лица, които възникват в резултат на разделянето. С акта на разделянето се определя кои права и задължения и към коя дата преминават към всеки от нововъзникналите правни субекти. Всеки от тях е частен правоприемник на прекратеното поради разделянето юридическо лице. нововъзникналите юридически лица отговарят солидарно за задълженията на прекратеното.

Отделянето води до възникване на едно или повече юридически лица, които поемат част от дейността и от имуществото на съществуващо юридическо лице, което не се прекратява, а продължава своята дейност заедно с нововъзникналите. Последните са частни правоприемници на това, от което се отделя имущество. В акта на отделянето подробно се описва кои права и правни задължения към кое ново юридическо лице преминават и към коя дата. Независимо от това разпределение, нововъзникналите юридически лица отговарят солидарно за задълженията на своя праводател, възникнали преди отделянето.

Преобразуване чрез прехвърляне имуществото върху едноличен собственик. Съгласно чл. 265, ал. 1 ТЗ при това преобразуване цялото имущество на еднолично търговско дружество /преобразуващо се дружество/ може да премине върху едноличния собственик, ако той е физическо лице и е вписан като едноличен търговец. Преобразуващото се дружество се прекратява без ликвидация. Това преобразуване не може да бъде извършено, ако дялове или акции в преобразуващото се дружество са заложени или запорирани. Вписаната трансформация е относително недействителна по отношение на съответния кредитор, който може да защита правата си по исков ред.

За осъществяване на преобразуването е необходимо спазване на ред от формални правила, определени в закона. Тези правила са различни, в зависимост от вида на преобразуване, но съществуват и някои общи правила, независимо от вида на съответното преобразуване:

• 
  Да е налице взето решение от органа, компетентен да го вземе в съответното търговско дружество;
  
• 
  При преобразуването трябва да се уточни положението и гаранциите за съдружниците, респ. акционерите;
  
• 
  Да се извърши вписване в търговския регистър.
  

По същността си договорът за преобразуване е многостранен договор. Волеизявленията на участниците в преобразуването дружества са насочени към обща цел – сливане или вливане, разделяне или отделяне /чрез придобиване/.

Планът за преобразуване е едностранна сделка.

Договорът, респ. планът, имат организационен характер, а не престационен, защото с тях не се размества имущество. Тъй като договорът, съотв. планът са само елемент от фактическия състав на преобразуването те нямат вещно действие.

Договорът и планът е необходимо да се изготвят в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Формата е за действителност. Нарушаването на изискването за квалифицирана писмена форма е основание за оспорване на преобразуването.

Договорът за преобразуване се сключва, респ. планът се изготвя преди вземане решение за преобразуване. Законът обаче допуска договорът за преобразуване да се сключи и след вземане на решението. В този случай участващите в преобразуването дружества изготвят вместо договор за преобразуване проект на договор.

Една от най-важните изисквания е договорът, респ. планът, да съдържат съотношението на замяна на акциите или дяловете към определена дата. Съотношението на замяна се определя към дата, която не може да бъде по-рано от 6 месеца преди датата на договора. Когато е невъзможно да се придобият дялове или акции от приемащото или новоучреденото дружество, договорът може да предвижда извършване на парични плащания.

Друг елемент от съдържанието на договора, респ. плана, е описание на дяловете, акциите или членството, което всеки съдружник или акционер придобива в новоучреденото или приемащото дружество.

Договорът, съотв. планът за преобразуване трябва да посочва условията относно разпределението и предаването на акциите от приемащото или новоучреденото дружество. Това изискване се прилага само когато приемащото или новоучреденото дружество е акционерно.

Друг реквизит на договора е свързан с дивидента. Договорът трябва да определи момента, от който участието в приемащото или новоучреденото дружество дава право на дивидент, както и всички особености във връзка с това право, преди всичко условията и сроковете за получаването му. При преобразуване чрез промяна на правната форма този реквизит не се изисква.

Договорът за преобразуване трябва да посочва момента, от който действията на преобразуващите се дружества се смятат за извършени за сметка на приемащото или новоучреденото дружество за целите на счетоводството. Определената в договора дата има само счетоводно значение. Избраният в договора момент е без значение за защитата на кредиторите. И този реквизит е излишен при преобразуване чрез промяна на правната форма, тъй като при това преобразуване има само едно участващо дружество, което се преобразува в новоучредено дружество.

Законодателят създава защитно правило в полза на притежателите на особени права и ценни книжа, които не са акции. Правилото се прилага само спрямо онези преобразуващи се дружества, които са акционери. Тези лица трябва да получат в приемащото или новоучреденото дружество право, равностойни на онези, които са имали в преобразуващите се дружества. Видът и броят на тези права трябва да бъде описан в договора, респ. плана.

Изискването за получаване на равностойни права има сила само в случай че особените права се погасяват или се накърняват в резултат на преобразуването.

Задължителен елемент на договора са преимуществата, които са предоставени на проверителите или на членовете на управителните и контролните органи на участващите в преобразуването дружества. Това изискване се отнася преди всичко за възнаграждението или обезщетението, което тези лица следва да получат при преобразуването. Този реквизит не е необходим при изготвяне на плана за преобразуване чрез промяна на правно организационната форма.

Освен посоченото съдържание, законът предвижда планът за преобразуване при разделяне и отделяне да съдържа и два допълнителни реквизита. По аналогия на закона следва да се приеме, че тези реквизити са задължителни и при договора за преобразуване, който се сключва в случай на разделяне и отделяне.

Първият допълнителен реквизит е точното описание и разпределение на правата и задълженията от имуществото на преобразуващото се дружество, които преминават към всяко новоучредено дружество. Когато разделянето или отделянето е чрез придобиване, в договора трябва да се съдържа точно описание и разпределение на елементите от имуществото на преобразуващото се дружество, които преминават към всяко от приемащите дружества.

Вторият реквизит на плана или договора за разделяне или отделяне е разпределението на дяловете, акциите и членството в новоучредените или преобразуващите се дружества между съдружниците или акционерите на преобразуващите се дружества и критерият за това разпределение.

Действието на договора е различно в зависимост от момента на сключването му. Ако договорът се сключи преди вземането на решение той не ангажира дружеството относно приемането на положително решение. Затова, ако договорът не бъде одобрен с решение дори и на едно участващите в преобразуването дружества, той се прекратява. Прекратяването настъпва по право.

Договорът може да бъде сключен и след приемането на решение. В такъв случай трябва преди приемането на решения да се сключи проект за договор, за който се прилагат всички правила относно договора за преобразуване. За дата на договора се смята датата на проекта на договор.

Договорът може да бъде недействителен. Като многостранна сделка нищожността или унищожаемостта по отношение на една от страните няма сила за останалите страни.

Вторият елемент на фактическия състав при преобразуване чрез реорганизация /не и при преобразуване чрез промяна на правноорганизационната форма/ е съставяне на доклад за преобразуването от управителния орган на всяко от преобразуващите се дружества. За персоналните дружества докладът се съставя от съдружниците с право на управление.

Докладът е писмен. Предвидената в закона форма е за действителност.

Членовете на управителните органи, съответно съдружниците с право на управление, отговарят за вредите към дружествата на договорно основание, ако съставеният от тях доклад не отговаря на изискванията на закона. те отговарят и пряко към съдружниците или акционерите.

Следващият елемент от фактическия състав на преобразуването е договорът за преобразуване, респ. планът, да бъдат проверени от нарочен проверител за всяко от участващите в преобразуването дружества. Тази проверка се налага от необходимостта на съдружниците или акционерите да се предостави достоверна информация за предстоящото преобразуване или преди всичко за това дали съотношението на замяна отразява обективно имущественото състояние на участващите в преобразуването дружества.

При преобразуване чрез промяна на правноорганизационната форма е задължителна само когато новоучреденото дружество е капиталово. Ако то не е такова, проверка на преобразуването може да се извърши по искане на съдружник или акционер или по решение на управителния или контролния орган на дружеството.

Резултатите от проверката се отразяват в писмен доклад, който трябва да се представи на съдружниците или акционерите на съответното дружество. Когато е назначен общ проверител, той съставя общ доклад за всички дружества.

Проверителят отговаря пред дружеството /всички участващи в преобразуването/ и пред неговите съдружници или акционери за вреди от неизпълнение на задълженията си. Отговорността към дружеството е договорна, а към съдружниците или акционерите – извъндоговорна.

Следващият елемент от фактическия състав на преобразуването включва решение за преобразуване, което всяко от участващите в преобразуването дружества трябва да приеме.

За да могат съдружниците или акционерите на участващите в преобразуването дружества да вземат обосновано решение, законът урежда в тяхна полза право на информация. Правото на информация е лично и неотменимо право, което не може да се ограничи или отмени с дружествения договор /устава/ или по решение на общото събрание /съдружниците/. Правото на информация се състои от три правомощия:

Според първото от тях договорът или планът за преобразуване и докладът на управителния орган /само при преобразуване чрез реорганизация има такъв/ в търговския регистър, като обявяването се извършва едновременно по делата на всяко преобразуващо се и приемащо дружество. Ако преобразуващите се дружества са капиталови обявяването трябва да се извърши в срок не по-малък от 30 дни преди датата на общото събрание за вземане на решение за преобразуване.

Второто правомощие се състои в правото на съдружниците и акционерите на достъп до следните материали: договорът или планът за преобразуване; докладът на управителния орган; докладът на проверителя; годишния финансов отчет; счетоводният баланс към последното число на месеца преди датата на договора или на плана за преобразуване; проектите на нов дружествен договор или устав на всяко от новоучредените дружества.

Информацията, с която съдружниците или акционерите имат право да разполагат, трябва не само да е точна, но и да е актуална. Затова съдружниците и акционерите от участващите в преобразуването дружества имат още едно правомощие – да искат информация от управителните органи на дружествата, съответно от съдружниците с право на управление, по време на общото събрание, съответно към момента на приемане на решение за преобразуването, за всяка промяна в имуществените права и задължения, настъпили между изготвяне на договора и деня на общото събрание или деня на приемане на решението за преобразуване.

Всяко участващо в преобразуването дружество трябва да приеме решение за преобразуването. Решенията на дружествата са елемент от фактическия състав на преобразуването.

Решението за преобразуване е формална сделка. Формата е различна при различните видове търговски дружества. При персоналните дружества с решението се изменя или прекратява дружествения договор. затова то трябва да е в писмена форма с нотариална заверка на подписите. При капиталовите дружества е достатъчна простата писмена форма. При КДА решението на неограничено отговорните съдружници е нотариална заверка на подписите, а решението на акционерите – в проста писмена форма.

При персоналните дружества всички съдружници трябва да дадат съгласието си за преобразуването, т.е. решението за преобразуване трябва да е прието с единодушие.

Решението за преобразуване на ООД се приема от общото събрание на съдружниците с минимално мнозинство ¾ от капитала.

АД трябва да приеме решение за преобразуване с минимално мнозинство ¾ от представените на събранието акции с право на глас. При акции от различни класове решението се взема от акционерите от всеки клас с минимално квалифицирано мнозинство ¾ от представените на събранието акционери. решението за преобразуване на АД се взема само ако на общото събрание е представена поне половината от капитала.

Всяко от участващите в преобразуването дружества с решението за преобразуване освен изявяване на воля за преобразуването, следва да одобри и договора или проектодоговора, съответно плана за преобразуване. Ако е одобрен проект за договор, управителните органи на дружествата не са длъжни да сключват договор след приемането на решения, освен ако това е изрично предвидено в тях. Решението може да се отклонява от съдържанието на проектодоговора, но не и от това на договора, който е ангажирал вече дружеството към останалите участници в преобразуването. Ако съдружниците или акционерите смятат, че техните интереси или интересите на дружеството се засягат от преобразуването, те могат да откажат да одобрят договора.

Ако при преобразуване се учредява ново дружество, с решението на всяко от преобразуващите се дружества се приема дружественият договор или устава на всяко от новоучредените дружества и се избират органи.

Нормативните правила за формата, съдържанието и мнозинството за приемане на решенията за преобразуване са императивни и не могат да бъдат дерогирани с дружествения договор, устава или решение на дружеството.

Решението за преобразуване е вътрешнокорпоративна сделка, която не създава задължения към дружеството за членовете на управителните органи, съответно за съдружниците с право на управление при персоналните дружества, да извършат необходимите действия за осъществяване на преобразуването.

Възможно е в резултат на преобразуването съдружник в ООД или акционер да стане неограничено отговорен съдружник в приемащото или новоучреденото дружество. В такъв случай той трябва изрично да се съгласи. Съгласието може да бъде дадено по два начина. Ако съдружникът или акционерът не е присъствал на събранието, съгласието му може да бъде дадено в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Съгласието се смята дадено, ако съдружникът или акционерът е гласувал за решението за преобразуване. В този случай на общото събрание присъства нотариус, който съставя констативен протокол, който се прилага към протокола на общото събрание.

Фактическият състав на прехвърлянето на имуществото на еднолично търговско дружество върху едноличния собственик на капитала включва като първи елемент вземане на решение. То трябва да бъде писмено с нотариална заверка на подписа. Квалифицираната форма е форма за действителност на решението. Достатъчно е да се изяви воля за прехвърляне на имуществото на едноличното дружество върху едноличния собственик на капитала.

Последният елемент от фактическия състав на преобразуването е вписването в търговския регистър. Вписването трябва да се извърши по делата на всяко от участващите в преобразуването дружества.

При вливане и сливане заявлението се подава от управителния орган на новоучреденото или приемащото дружество. Заявлението за вписване при персоналните дружества се извършва от съдружниците с право на управление.

При разделяне и отделяне заявлението се подава от управителния орган, съответно съдружниците с право на управление на преобразуващото се дружество.

При преобразуване чрез промяна на правната форма заявлението се подава от управителния орган или съдружник с право на управление в новоучреденото дружество.

Към заявлението за вписване на преобразуването се прилагат документите, които материализират или доказват наличието на елементите на фактическия състав на преобразуването. Законът установява изчерпателно списък на тези документи.

Заявлението за вписване на преобразуването трябва да бъде направено не по-късно от 8 месеца след датата, към която е определено съотношението на замяна с договор или плана за преобразуване. Макар да липсва изрично правило относно срока, в който най-късно трябва да се заяви преобразуването чрез промяна на правната форма, съответно прилагане ще намери горното правило. Срокът за подаване на заявлението за вписване на преобразуването е преклузивен. Той не може да бъде продължаван или възобновяван.

Вписването на преобразуването се извършва от длъжностното лице по регистрацията по делата на преобразуващото се, приемащото, съответно новоучреденото дружество не по-рано от 14 дни след заявлението. Този срок е необходим, за да може да се оспори преобразуването. Срещу решението за преобразуване не може да се предявява иск по чл. 74 ТЗ.

Преобразуването има действие от момента на вписването в търговския регистър.

• 
  при вливане и сливане:
  
  • 
    Най-важното защитно средство на кредиторите на участващите във вливането или сливането дружества е задължението за членовете на управителния орган на приемащото или новоучреденото дружество да управлява отделно преминалото върху дружеството-правоприемник имуществото на всяко от преобразуващите се дружества в определен от закона срок.
    

В случай на неизпълнение на задължението за отделно управление членовете на управителния орган на приемащото или новоучреденото дружество отговарят към кредиторите за вредите, които са им причинили. Отговорят всички членове на управителния орган, а не само тези, на които е възложено управлението или които представляват дружеството пред трети лица /обратното Г.Стефанов – отговорност носят само представителите на дружеството/. Отговорността е деликтна и солидарна. Дружеството също отговаря за причинените вреди на осн. чл. 49 ЗЗД.

Чл. 263к ТЗ се прилага за кредиторите на всички участващи във вливането или сливането дружества. Кредиторите на новоучреденото дружество обаче не се ползват от нормата на чл. 263к ТЗ. Те са нови кредитори – техните вземания са възникнали след датата на преобразуването. От защитата се ползват тези кредитори, чието вземане е възникнало преди датата на преобразуването.

За да се полза от закрилата на чл. 263к ТЗ, кредиторът трябва да направи искане до приемащото или новоучреденото дружество. Искането е едностранно волеизявление. Законът не урежда изисквания за форма за действителност и съдържание на искането. То може да бъде неформално, но трябва да е ясно и недвусмислено.

Кредиторът трябва да направи искането в 6-месечен срок за отделно управление. Срокът за предявяване на искането е преклузивен. Пропускането лишава кредитора от защита. Разбира се, след изтичане на 6-месечния срок за отделно управление кредиторът може да се удовлетвори и от останалото имущество на приемащото или новоучреденото дружество.

• 
  Съгласно чл. 463м, ал. 1 ТЗ неограничено отговорните съдружници в преобразуващите се дружества продължават да отговарят пред кредиторите за задължения, възникнали до датата на преобразуването. Отговорността им е неограничена и солидарна. Тя е субсидиарна на отговорността на дружеството.
  

• 
  Кредиторите са защитени и от правилото на чл. 263н, ал. 1 ТЗ, което забравяне съдружниците или акционерите в преобразуващото се или приемащото дружество да се освобождават от неизпълнени задължения за вноски. След датата на преобразуването вноските се дължат към общия правоприемник – приемащото дружество при вливането или към новоучреденото дружество при сливането.
  
  • 
    при разделяне и отделяне:
    
    • 
      Първото защитно правило за кредиторите предвижда, че в случай на разделяне и отделяне възниква солидарна отговорност за участващите в преобразуването дружества.
      

Солидарността възниква по силата на закона, със завършване на фактическия състав на разделянето и отделянето.

Всички участващи в преобразуването дружества са солидарни длъжници – както преобразуващото се дружество в случай на отделяне, така и приемащите дружества. Солидарна отговорност носят и новоучредените дружества. Прекратеното дружество в случай на разделяне, доколкото е изгубило своята правосубектност, не отговаря.

Защитени са само кредиторите на преобразуващото се дружество. Законът не предвижда подобна последица в полза на кредиторите на приемащите дружества. Това е така, защото техният длъжник запазва правосубектността си и имуществото си.

Солидарната отговорност обхваща само старите задължения, тези, които са възникнали до датата на преобразуването. Кредиторите се ползват от закрилата на солидарната отговорност дори и вземанията има да не са изискуеми.

• 
  Кредиторът се защитава и от правилото за отделно управление. То има сила само за онези случаи на разделяне и отделяне, при които правоприемниците са съществуващи, а не новоучредени дружества. Нормата ползва всички кредитори – както кредиторите на преобразуващото се дружество, така и кредиторите на приемащите дружества.
  
• 
  Ако при разделяне чрез учредяване или отделяне чрез учредяване размерът на капитала на преобразуващото се дружество е бил по-голям от общия размер на капитала на всички новоучредени дружества, кредиторите с вземания, възникнали преди преобразуването, могат да искат обезпечение до размера на разликата в капитала.
  

При наличието на посочените предпоставки в полза на кредиторите възниква право да искат обезпечение до размера на разликата в капитала. Обезпечението може да бъде както лично – поръчителство, банкова гаранция, така и вещно – залог, ипотека.

• 
  Кредиторите са защитени и от неограничената отговорност на съдружниците в персоналните дружества и забраната за освобождаване от задължение за вноски.
  
  • 
    при преобразуване чрез промяна на правната форма:
    

• 
  Първото от тях е запазване на неограничената отговорност на съдружниците на преобразуващото се дружество след преобразуването. Те отговарят заедно с новоучреденото дружество.
  
• 
  Второто защитно средство на кредиторите на преобразуващото се дружество е забраната за освобождаване от задължение за вноски.
  
• 
  Според последното защитно правило, ако размерът на капитала на преобразуващото се дружество е бил по-голяма от размера на капитала на новоучреденото дружество или новоучреденото дружество е персонално, кредиторите с вземания, възникнали преди преобразуването, могат да искат обезпечение до размера на разликата в капитала. Обезпечението може да бъде както лично, така и вещно.
  
  • 
    при прехвърляне на имущество върху едноличен собственик:
    
    • 
      Първото правило, установено в защита на кредиторите, е забраната за прехвърляне на имущество върху едноличния собственик, ако дялове или акции на едноличното дружество са заложени или запорирани. Достатъчно е един дял или една акция да са заложени или запорирани, за да действа забраната на чл. 265, ал. 2 ТЗ. Последицата от нарушаването на забраната следва да е относителна недействителност на трансформацията по отношение на кредитора. Правата си той следва да защити по исков ред.
      
    • 
      Едноличният търговец управлява отделно преминалото върху него имущество в продължение на 6 месеца. Отделното управление ползва както кредиторите на дружеството, така и кредиторите на едноличния търговец. В 6-месечния срок всеки необезпечен стар каредитор на търговското дружество и на едноличния търговец, чието вземане е възникнало преди вписването на преобразуването, може да поиска изпълнение /ако вземането е изискуемо/ или обезпечение /при неизискуемо вземане/. Нарушението на изискването за отделното управление не може да бъде санкционирано чрез отговорност на едноличния търговец, защото той отговаря както за собствените си задължения преди преобразуването, така и за старите задължения на едноличното дружество.
      
    • 
      Друго правило, което е създадено в интерес на кредиторите, е, че до изтичане на 6-месечния срок на отделно управление едноличният търговец не може да иска заличаване от търговския регистър.
      

• 
  Иск за оспорване на преобразуването. Целта на въвеждането на този иск е да се предотврати вписването на преобразуването. С него може да се оспори преобразуването преди да е завършил фактическия му състав.
  

Искът за оспорване на преобразуването е отрицателен установителен.

Ищец може да бъде всеки акционер или съдружник в участващото в преобразуването дружество, както и всяко от участващите в преобразуването дружества. Качеството съдружник или акционер предпоставя правния интерес от воденото на иска, това качество трябва да бъде налице не само при предявяване на иска, но и през цялото развитие на исковия процес. Изгубването на членството погасява правото на иск, така че се явява пречка за развитието на процеса.

Ответници са всички участващи в преобразуването дружества, освен новоучреденото. Последното не се конституира като страна, защото, от една страна, искът се предявява преди да е завършил фактическия състав на преобразуването, т.е. преди това дружество да е възникнало като правен субект, а от друга страна, недействителността на новоучреденото дружество се обявява с друг иск.

Всеки съдружник или акционер може да встъпи в производството и да поддържа иска, дори и първоначалният ищец да се откаже от него или да го оттегли. Встъпващият има процесуалното качество на главна страна-съищец, който е необходим другар. Тъй като решението на съда има действие спрямо дружествата и техните членове, съдружниците или акционерите нямат правен интерес да встъпят и да бъдат привличани като подпомагащи страни. Ако първоначалният ищец се откаже или оттегли иска, останалите съдружници или акционери могат да го поддържат само в случай че встъпването им предхожда оттеглянето или отказа. След това съдът се десезира и е недопустимо конституирането на нови страни в процеса.

Компетентен да разгледа спора е окръжният съд по седалището на приемащото /при вливане и сливане/ или преобразуващото се дружество /при разделяне и отделяне; при преобразуване чрез промяна на правната форма/.

Искът се предявява най-късно до датата на преобразуването. Това е датата на вписване на преобразуването. Срокът е преклузивен и след изтичането му искът е недопустим.

Законодателят не е уредил началния момент, от който може да се оспорва преобразуването. Приема се, че това е или датата на вземане на решението за преобразуването, или заявлението за вписване на преобразуването.

Предявяването на иска спира вписването на преобразуването. Докато трае производството, преобразуването не може да се впише.

Искът се разглежда по правилата за търговските спорове.

Ако искът бъде уважен, преобразуването не се вписва. Фактическият състав на преобразуването не може да бъде завършен и то не може да породи правни последици.

Ако искът се отхвърли, преобразуването се вписва.

• 
  Иск за обявяване недействителността на новоучреденото дружество. Защитата, която законът осигурява с този иск е последваща.
  

Искът за обявяване недействителността на новоучреденото дружество е конститутивен. С него се иска за в бъдеще настъпване на правна промяна – прекратяване на дружеството поради порок при преобразуването.

Правото на защита е индивидуално. Ищец може да бъде само съдружник или акционер в новоучреденото дружество. Ако ищецът е участвал в производството по иск за оспорване на преобразуването и искът е бил отхвърлен, той не е активно легитимиран да предявява иск за обявяване на новоучреденото дружество за недействително.

Ответник по иска е новоучреденото дружество.

Компетентен да разгледа спора е окръжният съд по седалището на дружеството.

Искът може да се предяви в 1-годишен преклузиване срок от вписването.

Ако искът се уважи, дружеството се смята прекратено от влизането на решението в сила и това се вписва в търговския регистър. извършените от дружеството правни действия се запазват в интерес на правната сигурност.

• 
  Иск за парично уравняване. Друго право на съдружник или акционер на преобразуващото се дружество е правото да получи парична сума, която го компенсира за разликата между справедливата цена на акциите или дяловете му преди преобразуването и цената на акциите и дяловете, които той е придобил в резултат на преобразуването. За да възникне това право, необходимо е съотношението на замяна, съдържащо се в договора или плана за преобразуване, да не е еквивалентно. По естеството си правото е парично вземане. Искът е осъдителен.
  

Спорът е подсъден на окръжния съд по седалище на ответника.

Искът следва да се предяви в 3-месечен преклузивен срок от преобразуването.

Съдебното решение има действие между страните и няма сила за останалите съдружници или акционери.

• 
  Право на напускане. Друго средство за защита на съдружниците или акционерите на преобразуващото се дружество е възможността им да напуснат дружеството, в което са придобили дялове или акции след преобразуването, като получат паричната равностойност на дяловете или акциите си.
  

Втората предпоставка за възникване на правото на напускане на дружеството е акционерът да е гласувал против решението за преобразуване. Ако съдружникът или акционерът са гласували за преобразуването или е отсъствал от събранието, той няма право да напусне дружеството.

Правото да се напусне дружеството е преобразуващо. То се упражнява с едностранно извънсъдебно изявление, което напускащият съдружник или акционер трябва да отправи до дружеството. Изявлението е писмено и нотариално заверено. Формата е за действителност. Уведомлението поражда действие от момента на получаването му от дружеството. То трябва да се получи от дружеството в 3-месечен преклузивен срок от датата на преобразуването.

Едноличният собственик на капитала на еднолично дружество няма горните четири права. Преобразуването чрез промяна на правната форма на еднолично дружество е функция само на неговата воля. Дори и да има нарушение, едноличният собственик на капитала е този, който го е допуснал, и затова той не следва да може да се позовава на него.