Историята на един мистик, показващ Пътя на душите в мрака, за жалост той така се отклонил
Изтегляне 0.78 Mb.
|
Глава Пета„Два вида любов изпитвам: едната ми носи подкрепа, а другата – отчаяние. Като два духа те ме изкушават.“ Шекспир Велико Братство, така свещено и така малко познато, от чиито тайни и ценни летописи бе взето съдържанието на тоя разказ. Ти, който опази от век на век всичко, което времето бе запазило от възвишената и свещена наука, благодарение на теб сега за пръв път се изявяват – макар и несъвършено – някои от мислите и делата на едно не лъжливо и не самозвано светило на вашият Орден. Мнозина са се наричали твои членове. Мнозина самозванци са били наричани такива от образованото невежество, което – забъркано и заблудено – е принудено да признае, че не знае нищо за вашите произход, учение и обреди, а дори и това дали все още имате някакво обиталище тук, на Земята. Благодарение на теб, аз, единствен в моята родина през това столетие, допуснат да встъпя с кощунствена стъпка във Вашата потайна Академия35, бях упълномощен и наставен да приспособя към разбирането на непосветените някои и други от ония лъчезарни истини, които са сияели във великата Шемайа на Халдейската мъдрост и са блестели с по-тъмен блясък през помръкналото знание на следващите ученици, които са се старали – подобно на Псел и Ямблих – да съживят жаравата от огъня, който е пламтял на изток. Макар че ние, синове на един стар и грохнал свят, не можем да си припишем Името, което – както казват най-ранните оракули на земята – „се носи из световете на безкрая“ – но все пак ние можем да проследим възкръсналите истини във всяко откритие на философията и науката. Законите на Привличането, на Електричеството, и на още по-по-тайното действие на Великото Жизнено Начало, което – ако се оттеглеше от Вселената – ще я остави като гробница, всички тези закони са били само кодекси, в които Теургията на древните е търсела ръководните начала, които са я довели до свое законодателство и своя наука. Да се пресъздадат по откъслечни думи фрагментите на тази история ще е, струва ми се, нещо като тържествен транс, по време на който са ме повели през развалините на един град, чиито еднички останки са гробовете. От саркофага и урната пробудих аз Гения на угасналия Факел36 и той толкова много прилича на Ерос, че има моменти, когато трудна различавам кой от вас двамата ми приказва. О, Любов, о, Смърт! А в сърцето на Девицата трепна и се пробуди едно ново, непознато и божествено чувство. Бе ли то само онази обикновена, усилена възбуда на пулса и фантазията, онова очарование на окото пред красотата, на ухото пред красноречието? Или то оправдаваше понятието, което тя сама си бе съставила за него: че то не беше рожба на сетивата, че то не беше толкова земна и човешка любов, колкото рожба на един чуден, но ненечестив чар. Аз вече казах, че от деня, в който без страх и без трепет Виола се подчини на влиянието на Занони, тя се помъчи да излее мислите си в думи. Нека мислите, които тя изказва свидетелстват сами за себе си. Изтегляне 0.78 Mb. Сподели с приятели:
|