Връзка между темо-ремната организация на изречението и кохезия на текста

5.1.3. Кохезия и кохерентност

Гернсбахер (1991: 81 - 105) посочва и случаи, в които има експлицитни маркери, но те образуват кохерентна връзка с имплицитни елементи. В подкрепа на това наблюдение на Гернсбахер може да се разгледа категорията „род“ и начините, по които тя се изразява в английски език и се превежда на български. В българския език родът е (1) граматическа категория, т.е. не се обуславя от пола и (2) е маркиран при всички съществителни имена, докато в английския много рядко се наблюдава експлицитен маркер, който да посочва рода на съществителното име. Както посочва Янкова (2006: 197), в българския език граматическото разграничение на съществителните имена, класифицирани по род, води до референциална плътност, реализирана чрез други средства в английския език, най-вече чрез лексикално повторение.

Въз основа на тези различия едно от затрудненията при превод от английски на български език е свързано с предаването на значението на неопределителното местоимение “someone”, особено когато местоимението се отнася до жена, т.е. заради граматическия род. Родът може да бъде основният фактор при извличането на умозаключения в местни сценарии. Глобалните и местните сценарии имат важна роля в процеса на взимане на решения в СП. Сценариите са гъвкави, а не строго фиксирани: те не се използват от участниците в комуникативния акт напълно съзнателно, но до известна степен като един естествено съществуващ когнитивен модел, който е неразделна част от знанията на реципиента на съобщението. Ето защо трябва да има някаква индикация, че има нещо различно и необичайно, така че реципиентите на посланието да могат да насочат вниманието си към този елемент и да направят съответните промени във вече изградените си сценарии.

Сценариите като ментални модели са подробно анализирани от Тинчева (2006) във връзка с политически речи на английски и български език. Както посочва авторката, менталните модели ни служат, за да разберем реалността, в която живеем, представяйки нашата интерпретация за света. Тинчева отбелязва, че менталните модели и техните функции са различни в зависимост от жанра на съответния текст. В политическите речи, които тя анализира, основната ментална схема е „начало – път – цел“. В този процес се открояват образите на водача и водените, които следват общ път към постигане на определена цел. По пътя си обаче те трябва да преодолеят различни препятствия, за да могат в един бъдещ момент да достигнат желаното състояние. Както личи от анализираните примери, този универсален за политическите речи сценарии тясно си взаимодейства и със средствата и механизмите за изграждане на кохезията. Познавайки тази обща ментална схема, синхронният преводач по-лесно може да анализира ИТ и да избере възможно най-подходящия начин, по който да предаде посланието в ПТ. Познаването на общия модел дава и друго предимство при СП, а именно, че преводачът разполага с някаква рамка за целия текст, независимо че той му се подава на малки парченца, на базата на които може да прави прогнози за вероятното развитие на изложението.

Хойл (2008) подробно разглежда ролята на сценариите в дискурса и твърди, че тяхната роля трябва да бъде проучена внимателно, защото: „сценариите влияят не само на избора на граматични средства от страна на писателя и на интерпретирането на лексиката от страна на аудиторията, но също така дават информация на аудиторията да предвиди вероятни събития и да изгради импликатури.“ (2008:67, мой превод). Използвайки примери от Новия Завет на гръцки език, Хойл показва „как сценариите са базата за лексикална кохезия и семантична кохерентност в дискурса и […] как сценариите напътстват аудиторията да предвижда, разбира и запомня дискурса” (пак там, мой превод). Функциите на сценариите са приложими в изучаване процеса на устен превод. Тези функции могат да бъдат подредени според последователността, в която устният преводач извършва отделните стъпки в процеса на устен превод.

Ако приложим ролята на сценариите, разработена от Хойл относно процеса на писмен превод, към устния превод, бихме могли да направим следните заключения: (1) сценариите подпомагат разбирането; (2) сценариите разделят текста на отделни елементи; (3) сценариите насочват разпределянето на вниманието; (4) сценариите улесняват паметта; (5) сценариите направляват очакванията и засилват вероятностното прогнозиране в СП.

Това, което възприемаме, винаги сравняваме с това, което очакваме, възоснова на натрупаното в когнитивните си сценарии. В резултат на това сравнение съзнанието ни маркира съвместимост или разминаване между новата информация, която получаваме, и съществуващите вече сценарии. Това е от изключително значение в процеса на обработване на информацията. Колкото по-предсказуема е информацията, толкова по-бързо можем да я обработим. Ако има прекалено много трудна или невъзможна за прогнозиране информация, това не само затруднява устния преводач, но и може да доведе до загубване на основната нишка на текста. Ето защо много често неочакваната информация се запаметява съзнателно.

Както посочва Хойл (2008), сценариите обикновено са свързани помежду си, което подсилва ролята на експлицитните и/или имплицитните юнкции като единствения кохезивен механизъм, който има потенциала да добавя към цялостния смисъл на текста. За разлика от референцията, елипса, субституцията и лексикалната кохезия, юнкциите имат свое собствено значение. Те добавят това значение към макроструктурите и ги свързват в една обща мрежа и поради това погрешното тълкуване на юнкциите може напълно да промени смисъла на текста.

Сценариите като концептуални модели предоставят един формален подход към интегриран анализ на процеса на комуникация, особено що се отнася до разработването и прилагането на различни стратегии в разбирането, разпределянето на вниманието и изграждането на текстове. Както става ясно от анализираните текстове, сценариите улесняват разбирането на думи и изрази, които нямат самостоятелен смисъл, а само сигнализират, че информацията трябва да се набави от друго място (референция, субституция, елипса) или посочват семантична връзка с друга част от текста (юнкция и средствата за лексикална кохезия), т.е. наблюдава се непрекъснато преплитане между сценарии и механизмите за постигане на кохезия в текста.