Изменения в кохезията при синхронен превод
Изтегляне 0.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.4. Структура на дисертацията
- 1.5. Подход
- 1.6. Метод на изследване
- 2.1. Структура на корпуса
- 2.2. Обработка на корпуса
- 2.3. Подбор на текстовете за илюстрация
- 2.3.1. Подбор на писмените текстове
- 2.3.2. Подбор на текстовете от речи
- 3. Теоретични основи на изследването
1.3. Хипотези
1.4. Структура на дисертациятаДисертацията се състои от шест глави. В първа глава са представени обектът на изследването, целите, задачите, хипотезите, подходът и методът на изследване. Във втора глава се представя корпусът и принципите на неговото събиране. В трета глава се прави преглед на литературата по въпросите, свързани с обекта на изследването, както и свързаните с него основни понятия. В четвърта глава е направен анализ на примери от писмени текстове на английски език и техните преводи на български език. В пета глава е направен такъв анализ по отношение на примери от устно създадени текстове. В шеста глава са представени изводите и заключенията. 1.5. ПодходВ дисертацията се следват подходите в текстовата лингвистика, психолингвистиката и когнитивната лингвистика. Текстовете (изходни и преводни) се анализират като самостоятелни структури, които служат за обмен на информация между участниците в комуникативния процес. Анализират се особеностите на ПТ при СП в сравнение с ПТ при КП и при писмен превод и се очертават различни страни на явлението във връзка с обучението по СП. Следват се семантичния анализ на дискурса на ван Дайк (1985) и комуникативния подход. 1.6. Метод на изследванеМетодът на изследването е корпусно-базиран съпоставителен анализ на автентични текстове и техни преводи. Работата с корпуса следва две основни направления, описани от Тонини-Бонели (2001): (1) изследвания, подкрепени с корпус за верифициране на формулираните хипотези и предварителни очаквания и (2) изследвания, произтичащи от събран корпус за оформяне и верифициране на допълнителни хипотези. 2. КорпусКорпусът от събрани текстове е един от надеждните начини да се проследят и анализират процесите, които настъпват при устен превод, тъй като нямаме възможност за директно наблюдение на тези процеси, които протичат в мисълта на преводача, т.е. т.нар. „черна кутия“. Единствените точки, които подлежат на директно наблюдение и анализ, са входът и изходът или по-точно това, което постъпва на входа (ИТ) и това, което се изгражда на изхода (ПТ). 2.1. Структура на корпуса
2.2. Обработка на корпусаАнализираните текстове са автентични. Речите са прослушвани и транскрибирани от автора, за да могат текстовете да бъдат обработвани и анализирани. 2.3. Подбор на текстовете за илюстрацияРаботата по корпуса протича циклично на следните етапи (по Байбър 1993): (1) пилотно емпирично изследване и теоретичен анализ, които водят до (2) дизайн на корпус, след който (3) се прави извадка от корпуса, на базата на която (4) се извършва емпирично изследване. След четвъртата стъпка авторът се връща отново на етап (2), а именно определяне на дизайна на корпуса. 2.3.1. Подбор на писмените текстовеПисмените текстове заемат различно място по скалата устност – писмовност и доминиращият тип значение е референциалното. Преводите не са правени, за да се анализира и оценява преводния текст (допълнително бяха включени текстовете, преведени от студенти). Включени са текстове от вестници, списания, конвенции, доклад и книга. 2.3.2. Подбор на текстовете от речи
3. Теоретични основи на изследванетоКато основен постулат се приема виждането на Халидей и Хасан (1976) като семантично понятие, което се отнася до връзките на значението, които съществуват в рамките на текста и които го определят като текст. Кохезията не се създава от определен клас от елементи, а се определя от връзката между два елемента, като единият от тях може дори да не е вербализиран в самия текст, а да бъде част от комуникативната ситуация или споделените фонови знания на участниците в комуникативния акт (Златева 1988). Тясно свързана с кохезията е кохерентността или смисловата свързаност (Богранд и Дреслер 1981; Добрева и Савова 2004). За да се гарантира успешното протичане на комуникацията, в процеса на превод (писмен или устен) трябва да се запази непрекъснатостта от смисли в текста или речта (continuity of senses, Богранд и Дреслер 1981) или кохерентността, но различия могат да настъпят във външното проявление на непрекъснатостта (continuity of occurrеnces, Богранд и Дреслер 1981) или кохезията. Както посочва Гивон (1995), кохерентността не е обективно свойство на текста и тя има различни степени. Възприема се твърдението на Санфорд и Мокси (1995), че кохерентността е въпрос на тълкуване и че кохезивните маркери не са нито необходими, нито достатъчни, за да покажат, че един текст е кохерентен. Те дори въвеждат идеята за степени на кохерентност и твърдят, че е невъзможно да съществува абсолютна кохерентност. За читателите и слушателите има различни източници на кохерентност. Споделя се схващането на ван Дайк (1985) и Гресер и съавт. (2002), че има два основни вида кохерентност – местна и глобална. Един пълноценен анализ на автентични текстове трябва да се базира на разграничението на текстовете не само според канала на комуникация – писмен или устен, но и според мястото, което заема текстът по скалата устност – писмовност. Предложената от Шлезингер (1989: 13) парадигма от типове текстове включва следните четири основни разновидности, към които можем да добавим посочените в таблицата примери:
В резултат от процеса на превод може да се стигне до промяна на местоположението на текста по тази скала. Изместването на текста по скалата устност – писмовност е пряко свързано с измененията, които настъпват и в кохезията. Измененията в кохезията на текста е понятие, дефинирано от Шлезингер (1995) като изпускане или замяна на една кохезивно средство с друго от различна категория. Споделям възгледа й, че при изучаването на измененията в кохезията трябва да се вземат предвид няколко аспекта:
Изследването на Шлезингер върху текстове на иврит и английски език провокира сходни проучвания и при други двойки езици. Тези анализи достигат до разнообразни заключения, които служат за отправна точка и в настоящата дисертация. Мюлер (1997), например, анализира кохезията в текстове на английски и на чешки език, но не само на ниво текст, а и вътре в отделните изречения. Мизуно (1999) повтаря изследването на Шлезингер за двойката езици английски – японски. Заключението е, че измененията в кохезията са продиктувани от специфичните особености на съответната езикова двойка. Гумул (2008) изследва измененията в кохезията, които настъпват в процеса на устен превод от английски на полски език и прави съпоставка между консекутивен превод (КП) и СП. Резултатите показват, че категорията на кохезивния елемент се запазва в повечето случаи при СП, докато характерно за КП е изпускането на маркера. Кохезията, както показва Янкова (2006), има свои характерни особености според жанра на текста. В правните текстове (най-вече тези на английски език) сред кохезивните механизми преобладава лексикалната кохезия, където най-голям е делът на повторенията. Кохезията на текста е пряко свързана със степента на планиране. Един добре планиран текст предполага висока степен на кохезия, което се отразява съществено на процеса на разбиране. Но за разлика от автора на ИТ, който може да планира предварително текста си, устният преводач няма тази възможност. Комуникативните ситуации, които се осъществяват с помощта на устен превод, са разнообразни по начина на протичане, участниците, целите и т.н., като в повечето случаи се наблюдава целенасочена комуникация между членовете на определена „дискурсна общност“ (Суейлс 1989). Работата в конкретна дискурсна общност изисква от преводача да се запознае със специфичната лексика и основната терминология, както и с жанровите особености на съответната дискурсна общност. От своя страна жанровете са тясно свързани с когнитивните модели или глобални конструкти, които участниците изграждат в комуникативния процес. Сценариите са когнитивни модели, които съхраняваме в съзнанието си на базата на опита, който имаме. Понятието „сценарий“ се използва в смисъл, използван от Хойл, а именно като „когнитивни структури, които формираме при категоризиране на опита си и които използваме, за да организираме информацията и за да се позоваваме на информацията в паметта ни“ (2008: 13, мой превод). Събраният и анализиран материал подкрепя тезата (напр. Богранд и Дреслер 1981), че има два основни вида сценарии: (1) универсални (глобални), които са общи за представители на различни националности, култури и професии и (2) местни (локални) сценарии, които са специфични по отношение на езика, културата, контекста и дискурсната общност. Тъй като сценариите като ментални структури на концептуализация са отразени в граматиката и лексиката, то можем да очакваме, че когато има разлика между сценариите в изходния език и преводния език, устният преводач като посредник между езиците и културите ще трябва да предприеме съответните стъпки, за да преодолее разминаването, като по този начин осигури успешното протичане на комуникацията. Каталог: index.php -> bul -> content -> download download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " " download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките” download -> Св. Климент Охридски download -> Акад. Илчо иванов димитров (1931 – 2002) фонд 20 опис 1 download -> Азбучен списък на преподавателите download -> Климент охридски” университетски архив download -> График за провеждане на семтемврийската (поправителна) изпитна сесия на магистърска програма „политическа социология учебна 2014/2015 г. Поправителна сесия от 24 август до 11 септември 2015 г download -> Обявява прием на студенти Изтегляне 0.72 Mb. Сподели с приятели:
|