Изменения в кохезията при синхронен превод



страница7/11
Дата27.05.2017
Размер0.72 Mb.
#22200
ТипАвтореферат
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

5.3. Субституция


Субституцията и елиптирането са механизми, които не само помагат за изграждането на кохезията, но и способстват за икономия на изразни средства, без това да влияе на информационното съдържание на текста. Тълкуването на идеята от ИТ е в основата и на предаването на доминантния тип значение в по-компактна форма, без излишна редундантност, което „позволява намаляване на дължината на текста, и съответно, успокояване на темпото, за да може той да се възприеме по-лесно от реципиентите“ (Алексиева, 2010: 172).

Тъй като преводачът създава ПТ със средствата на устната реч, той може да изпуска елементи от ИТ, които се повтарят, като например въпроси, но ги компенсира с интонация, която е смислово натоварена. Преводачът може да си позволи да изпусне изречение или част от изречение, което съдържа информация за предстоящия тип речев сегмент – независимо дали той е въпрос, възклицание или друг тип (Алексиева, 2010: 177). Тези трансформации в ПТ водят и до изменения в кохезията на текста. Измененията, които се наблюдават по отношение на субституцията, са: (1) заместването на субституиращия елемент “one” от ИТ с лексикалното повторение в ПТ; (2) преминаването от елиптична конструкция към субституция; (3) промяната на субституиращия глагол „do” с местоимението “такъв“, т.е. тенденцията в английски език е да се използва спомагателния глагол „do”, който може да замени всеки глагол (изразяващ действие или състояние), а в българския кохезивният механизъм, който е с подобна сила и честота на употреба, е сравнителната референция с „такъв“. Местоимението „такъв“ в българския език заема доста особено място в парадигмата на кохезивни средства, защото от една страна замества своя антецедент, а от друга идентифицира антецедента, към който се отнася по конкретен параметър, някакво точно определено качество или характеристика. На базата на тези наблюдения бихме могли да направим заключението, че местоимението „такъв“ (и различните форми за род и число) заема позиция на границата между показателна и сравнителна референция и субституция. Тези изменения не водят до „съществени загуби на информация поради наличието на явлението редундантност (обективна и субективна) на различни нива (микро- и макротекст)“ в ИТ (Алексиева, 2010: 180).

Междуезиковата трансформация „нелична глаголна форма на субституиращия глагол „do“ в комбинация със субститута „so”  юнкция, изразяваща причинно-следствена връзка“ има голяма честота, тъй като в българския език използването на езикови единици с идентична функция (направи/ стори това/ така) предполага използването на тромави и дълги синтактични конструкции, което отнема повече време и капацитет в условията на СП.

В политическите речи (напр. тази на американския президент Барак Обама в събрания корпус) се наблюдават случаи на метафоричен пренос. Този пренос води до организирането на текстовия свят, където държавата е личност, която трябва да избегне война с друго лице или същина (entity). Тази реч на Обама е типична политическа реч и като такава демонстрира две характерни за политическите речи структурни особености, подробно описани от Тинчева, а именно метафоричният пренос, който води до специфична организация на текста и съвпадането на реалния, дискурсния и текстовия свят. Поради „различията между двете култури и видове социална организация“ (Тинчева 2006б: 22), както и поради специфичните особености на двете езикови системи, се наблюдават различия и в езиковото изразяване: по-висок процент местоимения в английския текст, което се компенсира от морфологичните маркери на глаголните форми в българския текст. Както посочва Тинчева (пак там), „тези различия не се проявяват единствено в политическите речи и следователно могат да се тълкуват като общи характеристики на двата езика. Спецификата на тяхното функциониране конкретно в изследвания тип текст води, например, до извеждането на преден план на дискурсния свят и превръщането на текстовия свят във фон“.

На базата на представените от Тинчева (2006а) данни и резултатите от анализирания тук корпус можем да обобщим, че тази особеност на политическите речи се отразява пряко на начините на изграждане на текста, а оттук и на кохезивните средства и механизми, които се използват в двата езика: (1) по-висок процент местоимения в английски в сравнение с български; (2) по-висок процент глаголи, изразяващи действията, които се извършват (или трябва да се извършат) по пътя от началното състояние до желаното състояние. Употребата на глаголи от своя страна води до по-висока честота на употреба на глаголна субституция и елипса. Поради по-слабото морфологично маркиране в английския език, субституцията и елипсата са текстоизграждащи механизми, които се използват доста по-гъвкаво отколкото в български. Тенденцията е в преводните текстове на български език да се използва лексикална кохезия – синонимен израз или глагол с по-общо значение.

Както „do” се използва за заместване на глаголи, така “оne” се употребява на мястото на именни фрази. Като често използван субституиращ елемент в английски език, “one” също има свои специфични особености на употреба в двата езика, което обуславя и измененията, които настъпват в случаи, в които кохезията е изградена с негова помощ. Повторението на пълнозначното съществително име (т.е. лексикална кохезия) в комбинация със сравнителна референция е най-често използваният механизъм за предаване на смисъла на субститута „one” от ИТ в ПТ.


5.4. Елипса


Познаването на спецификите на елиптирането като текстоизграждащ механизъм е от изключително значение за процеса на превод както при разбирането на ИТ, така и при изграждането на ПТ. Това е така, защото „[к]ато текстуиращ тип елиптирането създава забележими предимства, произтичащи от скъсяването на текстовия изразен план“, както посочват Добрева и Савова (2004: 239). Всеки механизъм, който позволява запазване и точно предаване на смисъла, но същевременно дава възможност за скъсяване на изказа, е изключително полезен при СП предвид условията, в които протича този тип превод. „Чрез използването на елиптични структури усилията на продуцента не се разпиляват към вплитане на вече познати елементи в текстовата тъкан, а същевременно и вниманието на реципиента пряко се насочва към най-важното в съобщението“ (пак там).

Наблюдава се много голяма честотност на анафорично елиптиране, което се реализира в съседни синтактични структури. При превод от английски на български език основната тенденция е елипсата да се заменя от сравнителна референция, с помощта на която недвусмислено се идентифицира антецедента заедно със съответните му характеристики.

Запазването на кохезивния механизъм по-често се среща при писмените преводи, отколкото при устните. При СП, както видяхме, когато в ИТ авторът е избрал лексикално повторение като средство за изграждане на кохезията, по-удачно за устния преводач е да прибегне до по-икономичен начин за изразяване на същото съдържание, предвид ограниченото време за разбиране на ИТ и изграждане на ПТ. Един от факторите за подобно изменение може да бъде икономията на фонетично ниво, а друга причина може да се окаже и невъзможността точно в този момент да се намери най-подходящата лексикална единица.

Кохезивните средства често дават възможност на устния преводач да изрази съдържанието от ИТ с езикови и извънезикови средства, които се различават като категория от тези в ИТ, но по никакъв начин не накърняват информацията от оригинала. Именно поради тази причина терминът, който се използва в английски език за назоваване на процеса на устно предаване на един текст от един език на друг, т.е. за „устен превод“, е много по-точен - „interpreting”, тъй като в себе си включва и идеята за тълкуване.

Както вече беше посочено при анализа на писмените текстове, наблюдава се тенденция в английски език елипсата да се употребява по-често, отколкото в български език, което се определя от синтактичните и граматическите особености на двата езика (най-вече разликите в маркиране на рода). Тези специфики на двата езика неминуемо водят до изменения при превод. Изменения в кохезията настъпват и когато в ИТ елипсата се преплита с отрицание. Както посочват Халидей и Хасан (1976: 138), „изреченската субституция е единственият контекст, в който „so” има отрицателна форма и това е “not” (мой превод). Това е и единственият контекст, в който “not” е кохезивен елемент. Именно заради преплитането на кохезивните механизми със средствата за изграждане на отрицание, в преводните текстове се наблюдават изменения в кохезията, изградена с помощта на сравнителна референция („такъв“).


Каталог: index.php -> bul -> content -> download
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”
download -> Св. Климент Охридски
download -> Акад. Илчо иванов димитров (1931 – 2002) фонд 20 опис 1
download -> Азбучен списък на преподавателите
download -> Климент охридски” университетски архив
download -> График за провеждане на семтемврийската (поправителна) изпитна сесия на магистърска програма „политическа социология учебна 2014/2015 г. Поправителна сесия от 24 август до 11 септември 2015 г
download -> Обявява прием на студенти


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница