Изменения в кохезията при синхронен превод

5.5. Юнкция

Във всеки един език съюзите са неизменяема част на речта, които свързват синтактични единици. Те експлицират логическата връзка между събития, процеси, действия във или извън текста. В устната реч съюзите помагат на говорещия да изгражда речта си, а също така улесняват и слушателите, тъй като ги насочват в тълкуването на посланието. Наличието на съюзи в един текст подпомага и процесите, които протичат при синхронен превод. Те могат да насочат преводача към взимане на правилните решения при изграждане на своето решение за превод на определена част от текста.

Наблюденията ми показват, че когато ораторът създава речта си в момента, на базата на бележки, а не чете предварително написан текст, голяма част от съюзите заемат начална позиция в изречението. Това е така, защото ораторът има план за последователността на идеите, които иска да представи; знае как те се отнасят логически една към друга, но му трябва време, за да формулира следващото изречение или следващите няколко изречения. Тази характеристика е още един типичен белег, който отличава един „устно генериран предварително планиран текст“ от другите две разновидности на изходен текст при СП, описани от Алексиева (2010: 163 – 164), а именно „устен спонтанен текст“ и „устно изречен (прочетен) предварително написан текст“. Поради тази причина съюзите могат да насочат слушателите (в това число и устния преводач) дали информацията, която следва, допълва, служи за пример или обяснява вече представената част от текста. Ето защо съюзите в един текст имат важна роля за изграждане на кохезията и дават възможност на устния преводач да изгражда собствените си очаквания за функцията на това, което следва в текста.

Има обаче и случаи, в които в ИТ на английски език връзката между отделни идеи, и по-конкретно тяхната последователност, не се посочва от юнкция, а от нелична глаголна форма, напр.:

Интересно е да се проследи и ролята на каузалните конективи при спонтанно създадени речи. В изследване, проведено от Севаско (2009: 58), се установява, че каузално свързаните елементи от дискурса се запомнят по-лесно. Заключението от проучването, че слушателите разчитат на тези връзки, за да изградят по-кохерентен модел на спонтанния устен дискурс, се потвърждава и от анализираните в дисертацията примери.

Има тенденция имплицитна каузалност в ИТ при превод да се експлицира. С това изменение се вижда, че боравенето със стереотипи при изграждането на концептуални структури допринася за определянето на нормални очаквания (Лейкоф 1987: 81). Според Лейкоф (пак там), очакванията имат важна роля в познанието, тъй като те определят значението на определени думи. В този случай използването на стереотипния за противопоставяне съюз “but” в ИТ отключва очакването, че информацията, която следва, е противоположна по смисъл на вече изложената. Именно на тази база се оформя концептуалната структура, която преводачът пренася в ПТ с помощта на стереотипните за ПЕ средства, за да създаде нормалните очаквания у реципиентите на ПТ.

Като цяло в българския език се наблюдава една обща тенденция към експлициране на каузалните връзки в текста. Експлицирането на каузалната връзка се наблюдава и в превода на политически речи. При превод от български на английски обаче се очертава обратната тенденция, а именно на изпускане на каузалната връзка.

Направеният преглед на измененията в кохезията на устно създадени и устно преведен текст, изградена с помощта на юнкции, очертава няколко типа изменения на съюзни връзки: тенденция към експлициране в преводния текст; промяна на мястото на свързващите елементи; сливане чрез подчинено изречение и употреба на паралелни конструкции и структурни еквиваленти. Тези изменения се дължат предимно на пресичането или кръстосването на два основни изисквания в синхронния превод: ясно и точно предаване на посланието на оратора в строго определени времеви рамки и необходимостта от компресиране на текста. Пресичането на различни механизми за осъществяването на тези изисквания, както и влиянието на особеностите, характерни за съответния език, определят и налагат неизбежни изменения и в кохезията, изградена с помощта на лексикални средства.

Има и случаи, в които каузалната връзка присъства експлицитно и в ИТ, и в ПТ, но при превода с нея се обособява причинно-следствена връзка между идеи с фокус, различен от този в оригиналния текст. Юнкциите дават възможност на устния преводач да формулира ПТ на базата на комуникативната интерпретация (а не само на задължителните граматически правила) и да предаде по сбит, но информативно пълен начин съдържанието от ИТ. Това е техника, която е от много голямо значение както за СП, така и за КП. При СП тя допринася за предаване на информацията по-разбираем и завършен начин в контекста на едновременно протичане на няколко дейности в ограничено време, а при КП спомага за прецизно отбелязване в бележките и точно предаване на информацията след известен период от време (може да е секунди, но може и да е няколко минути).