Фактори, обуславящи измененията в кохезията

6.3. Фактори, обуславящи измененията в кохезията

Както показват разгледаните в дисертацията примери, кохезията на текста е пряко свързана с морфологичните, синтактичните и словообразователните особености на съответния език. Освен това кохезията трябва да се разглежда във връзка със семантиката на лексикалните единици, описаните сцени и сценариите, вплетени в съдържанието на текста. Кохезията е пряко свързана и със синтактичните закономерности в един език и можем да говорим за синтаксис не само на отделните изречения, но и на целия текст. Настоящото изследване потвърждава наблюдението на М. Златева (1986), че чуждоезиковото влияние е особено силно при синтактичните структури и още по-осезаемо на равнище „текст“. Именно на синтактично ниво се констатира пренасяне на цели структури при превод, в резултат на което при оценка на превода не се констатират никакви граматически или лексикални грешки, но начинът, по който е съставен текстът, не е естественият за носителите на английския език. Това важи най-вече за СП, тъй като преводачът няма възможност да получи цялото изречение, което налага и прилагането на вероятностно прогнозиране, а това от своя страна понякога води до грешни прогнози и налага необходимостта от корекции.

Въпреки че граматическите категории често отговарят на определени семантични категории (например, съществителните имена означават „неща”, глаголите – „събития”, прилагателните – „характеристики”), има разминаване от една страна между езиците и от друга – в рамките на един език. Това разминаване означава, че в превода преводачът ще трябва да променя граматически категории, за да запази смисъла. Както вече беше посочено, често в ИТ на английски език фокусът е върху самото действие, докато в ПТ – върху цялата ситуация. От анализираните текстове става ясно, че в английския език се наблюдава тенденция в центъра на вниманието да попада глаголът, независимо дали той изразява реално протичащо действие или статично състояние. Един от резултатите от това явление е необходимостта да се въведат изменения във експлицитно вербализираните кохезивни средства от ИТ.

По отношение на степента „експлицитност - имплицитност“ на кохезивните средства се наблюдават случаи, в които има експлицитни маркери, но те образуват кохерентна връзка с имплицитни елементи. В подкрепа на това наблюдението на Гернсбахер може да се разгледа категорията „род“ и начина, по който тя се изразява в английски език и начините, по които тя се предава на български. Като е известно, в българския език родът е 1) граматическа категория, т.е. не се обуславя от пола и 2) е маркиран при всички съществителни имена, докато в английския много рядко се наблюдава експлицитен маркер, който да посочва рода на съществителното име. От анализирания материал става ясно, че в английския език средствата субституция и елипса имат по-висока честота на употреба в сравнение с български, като основната причина за това е задължителното маркиране в български на лицето и числото при глаголите, и на рода, лицето и числото при съществителните имена. В резултат на тези различия в българския език се използва глагол, който повтаря или е с по-общо значение от глагола - антецедент или местоимение в случай на съществително име.

Освен това, необходимо е да се обърне внимание и на връзката между кохезията и тематичната структура и тяхното значение за процеса на създаване и тълкуване на текста. Темата показва на слушателя откъде да започне в тълкуването на посланието, а кохезивните връзки посочват как посланието се свързва с другите части от дискурса, ето защо тематичната перспектива и кохезията са много важни за процеса на създаване и тълкуване на текстове.

По отношение на отделните механизми, осигуряващи кохезията в двата езика, можем да направим следните обобщения:

– тенденция към експлициране в преводния текст предимно на каузални връзки;

• 
  промяна на мястото на свързващите елементи;
  
• 
  сливане чрез подчинено изречение и употреба на паралелни конструкции и структурни еквиваленти.
  

Кохезивните механизми и тяхното функциониране в езика се определят както от синтактичните норми, така и от семантичните и морфологичните особености на съответния език. Съществуващите езикови асиметрии на всички тези нива предопределят многоаспектните трансформации при превод.

Междуезиковите трансформации в процеса на превод могат да породят изменения в кохезията, които от своя страна водят след себе си редица други изменения на всяко едно от езиковите равнища. Освен това, когато се промени един кохезивен елемент в текста, тази промяна води след себе си и необходимостта от последователност при избора на други кохезивни средства, отнасящи се до съответната същност (entity).

6.3.2. Фактори, обусловени от особеностите на преводния процес

Както посочват Шлезингер (1995), Мизуно (1999) и Гумул (2008), кохезията в текста силно се влияе от редица ограничения, които налагат условията, в които протича устния превод: ограничения по отношение на времето, линейното подаване на ИТ, (не)споделените знания и натоварване на паметта (в по-голяма степен при КП). Тези фактори определят различните изменения, които настъпват при КП и СП, но те не важат, както видяхме, за писмен превод. Изхождайки от направените анализи, можем да включим още един фактор, който е еднакво важен както при писмен, така и при устен превод (СП и КП), а именно степента на достъпност - още повече, че, както видяхме, тя може да има различни измерения – визуално (в писмен текст и бележки за КП) и ментално (при СП).

Настоящото изследване ни дава достатъчно основание да смятаме, че предложените анализи на особеностите на кохезивните средства и механизми и измененията, които настъпват в процеса на превод, са от голямо значение и могат да допринесат за:

а) Оптимизирането на процеса на писмен и устен превод, тъй като грешки се допускат именно по отношение на това как е свързан текстът. Ето защо е необходимо всеки преводач да изгради ефективни тактики и стратегии, за да предаде максимално точно посланието от ИТ в ПТ, като същевременно с това спазва нормите на ПЕ. Неправилното декодиране на ИТ и погрешно рекодиране в ПТ води до грешки в информацията, засечки в общуването, а понякога дори и до срив в комуникацията.

б) Прецизиране на критериите за оценка на качеството на преводния продукт. Тази оценка може да бъде по отношение на възприемането на текста от страна на адресатите, оценка на превода на студенти и оценка на преводи на текстове за работа като писмен и/или устен преводач в агенции, организации (както национални, така и международни), а също така и за европейските институции.

в) Подпомагане на обучението по български език и по английски като чужд език, а също така и при обучението на бъдещи писмени и устни преводачи.

г) Изготвянето на оптимални входни тестове и стратегии за оценка (Алексиева 1993: 9) при прием на студенти в програми по устен превод, с които да се прецени умението на кандидатите да взимат бързи и адекватни решения (Алексиева 2010: 200 – 201) и които дават възможност на кандидатите да използват максимален брой от различните видове интелигентност, описани от Гарднър (вж. т. 3.6)

Направените анализи и разгледаните примери показват, че устният преводач, благодарение на уменията си за работа с текст и за комбиниране на текстова и извънтекстова информация, може да се справи с повечето затруднения в процеса на превод. Тези умения са изключително важни и при обучение по превод трябва да се отделя специално внимание на развиването им, тъй като в повечето случаи устният преводач не е част от дискурсната общност, за която превежда; няма същите знания, каквито имат специалистите в дадената област; следва чужд план и изгражда ментален конструкт, който следва да се възприеме от трето лице (или група от хора); работи в екстремални условия, които се обуславят от външни фактори, които са извън неговия обсег на влияние и контрол. Както става ясно от анализираните текстове, сценариите улесняват разбирането на думи и изрази, които нямат самостоятелен смисъл, а само сигнализират, че информацията трябва да се набави от друго място (референция, субституция, елипса) или посочват семантична връзка с друга част от дискурса (юнкция и средствата за лексикална кохезия), т.е. наблюдава се непрекъснато преплитане между сценарии и механизмите за постигане на кохезия в текста.

• 
  1993: Alexieva, B. "Aptitude Tests and Intertextuality in Simultaneous Interpreting", in: The Interpreters' Newsletter, 5 (1993), pp. 8-12.
  

• 
  1997: Gernsbacher, M. A. (1997). Two Decades of Structure Building. Discourse Processes, 23, 265 – 304.
  

• 
  2009: Добрева, Е., И. Савова. Текст и дискурс. Терминологичен справочник, Издателство „Фабер“ – Велико Търново, 2009
  

• 
  1987: Lakoff, G. Women, Fire and Dangerous Things. New York, 1987
  

1. За пръв път се изследват в съпоставителен план средствата, които се използват за изграждане на кохезията в английски и в български език.

2. Направено е описание и анализ на механизмите и средствата за изграждане на кохезията в устно създадени текстове в условията на КП и СП.

3. Изследваният материал показва още веднъж изключително важната роля на сценариите и тяхната връзка с начина на изграждане и разбиране на текста в междуезикова и междукултурна комуникация, осъществена с помощта на превод.

4. Направените изводи показват важната роля на степен на достъпност, която има различни измерения – визуално и ментално.

5. Неопределителните местоимения не само участват в изграждането на кохезията на текста, но и водят до неизбежни изменения при превод поради езиковите особености на двата езика; ролята на сценариите е най-голяма при тяхното дешифриране.

6. Разглежда се важната роля на акронимите и абревиатурите в изграждането на кохезията на текста.

7. Прилагането на изследванията за различните видове интелигентност позволява да се направят изводи за уменията, които трябва да притежава устният преводач, а също така и за естеството на входните тестове за подбор на преводачи.

8. Оформят се следните направления на практическо приложение на резултатите от изследването:

• 
  оптимизиране на процеса на писмен и устен превод както в учебна, така и в реална обстановка;
  
• 
  прецизиране на критериите за оценка на качеството на преводния продукт;
  
• 
  подпомагане на обучението по български и по английски като чужд език и на обучението на писмени и устни преводачи;
  
• 
  изготвяне на оптимални входни тестове и стратегии за оценка.
  

1. Изменения в кохезията при синхронен превод . Ролята на местоименията. В „Шеста конференция на млади учени във Факултета по класически и нови филологии, май 2009“, Камелия Сярова (съставител), 61 – 66, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2011

2. Изменения в кохезията при синхронен превод (ролята на съюзите в измененията в кохезията при синхронен превод). В „Език, култура, идентичност“, том І, Издателство „Фабер“, Шумен, 2010, 121 - 128

3. Средства за изграждане на кохезия в текста (върху англо-български материал). Научни трудове. Пловдивски университет "Паисий Хилендарски", Филология, том 48, кн. 1, сб. А, 2010, 240-252.