Изменения в кохезията при синхронен превод

5.6. Лексикална кохезия

Подобни неизбежни изменения се наблюдават и в случаите, в които в ИТ е използвана абревиатура. В английския език абревиатурите могат да се използват с различна функция, могат лесно да се членуват, и дори да образуват форма за множествено число, докато в българския език това е почти невъзможно. Поради тези различия в ПТ настъпват изменения - повторенията са много по-малко на брой, много по-често се използват лични и показателни местоимения или определителен член, които препращат към тази същност (entity). Тези изменения не нарушават информационното съдържание на текста и не пречат на разбирането на посланието, тъй като това, което се изпуска или променя, се компенсира от елементите на комуникативната ситуация. Освен това участниците в обсъждането имат информация за темата. „Ето защо споменаването на някой от тези елементи в изходния текст може да се избегне в преводния текст в случаите, когато индикацията е еднозначна и характерът на заседанието позволява това.“ (Алексиева, 2010: 179). И тъй като тук доминиращият тип значение е референциалното, преминаването от лексикално повторение към друг тип кохезивни средства не влияе върху начина, по който адресатите приемат ПТ.

При използването на абревиатури се наблюдават случаи на нарушаване на принципите за съгласуваност между подлог и сказуемо, както и между именна фраза и лично местоимение, което я замества. Абревиатурите са механизъм за икономия в езика, който е свързан с редица особености по отношение на съгласуваността по род, число и лице както със сказуемото, така и с местоименията, но също така и във връзка с членуването им, когато се субстантивират, напр. ДНК (ж.р.) – нашето ДНК (ср.р.)– ДНК-то (ср.р.). Както вече беше отбелязано, икономията на всички езикови равнища (фонетично, графично, морфемно и морфолого-синтактично) е широко използван механизъм в СП. В горепосочения пример икономията на лексикален материал е явна – използват се само началните букви (в писмен текст) или началните срички (в устен текст) вместо цялото словосъчетание. Въпреки че, както посочва Зидарова², „употребата на абревиатури е характерна повече за писмената реч, за публицистиката и административните текстове“, виждаме, че абревиатурите намират място и в устните текстове. От друга страна, Зидарова посочва, че „лексикалната икономия е характерна в по-голяма степен за разговорната реч…където се акцентира не толкова на изрядната форма, колкото на удобството, лекотата и информацията.“ Както вече беше отбелязано, участниците, които присъстват на събитие, осъществявано с помощта на СП, са представители на една дискурсна общност (вж. т. 3.5 от дисертацията) и определен набор от абревиатури и акроними, които улесняват комуникацията помежду им, е неизменна част от общата им лексика. В този конкретен случай аудиторията не е специализирана, но и абревиатурата „ДНК“ не е ограничена само и единствено до областта на биологията и свързаните с нея дисциплини. Дори можем да твърдим, че абревиатурата е по-популярна от разгърнатото словосъчетание и поради факта, че съкратената форма се използва и метафорично в ежедневната реч, напр. „Честността е част от ДНК-то му“. Друга причина, поради която често абревиатури присъстват в устна реч, по-специално в преводна устна реч, е, че те водят до икономия в изказа, която е ценна за СП. По отношение на абревиатурите е важно да се отбележат особеностите при членуване на някои от тях, както в случая с ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина). В това словосъчетание съществителното име „киселина“ е ед. ч., ж. р., но, както виждаме, абревиатурата „ДНК“ се членува с членната морфема „-то“, която се използва за съществителни имена от единствено число, среден род.

При писмените текстове, има пряка връзка между темата на изречението и начина на изграждане на кохезията. Също така се наблюдават и случаи не само на просто повтаряне, но и на повтаряне с промяна във формата, напр. disagreed - disagree в ИТ --- постигнахме споразумение; постигнахме съгласие в ПТ. Интересното в случая е, че кохезивните средства се преплитат с отрицанието и докато в ИТ лексемите са морфологично маркирани за „отрицание“, то в ПТ двете сказуеми (с които се постига частично лексикално повторение) носят отрицателния маркер. В ИТ има пресичане на словообразуването с граматиката на английски език (отрицание чрез префикси), докато на български се използва глаголното отрицание. В този случай виждаме, че ПТ е много по-дълъг от ИТ като брой думи и срички.

Както отбелязва Лайънс (1996: 275), в много езици (в това число и английски) преобладава морфологично изразяване на антонимични отношения (напр. agree – disagree; legal – illegal; wanted - unwanted). Морфологичната свързаност се разглежда от езиковедите на границата между граматикализиране и лексикализиране. Въпреки че представките в един език не могат да се използват самостоятелно в речта, те оформят различни когнитивни области („cognitive domains”, Хамаванд 2011). Значението на една представка се разбира, когато се разгледа структурата на цялата област. Както посочва Хамаванд (2011: 100), „представките не съществуват изолирано, а оформят структурирани области, благодарение на които представките получават конкретни роли в езика. Изборът на говорещия коя представка да избере се определя от начина, по който концептуализира ситуацията“ (мой превод). Ето защо представките за маркиране на отрицание заслужават специално внимание и в двата езика както по отношение на превод (писмен и устен), така и при преподаването и изучаването им като чужди езици, тъй като отрицателните представки не са само формален морфологичен маркер, а разликите в това отношение могат да доведат до грешки.

От анализираните текстове се оформя заключението, че в писмените преводи по-често се наблюдава запазване на кохезивния механизъм там, където нормите на езика не изискват друго, докато при устния превод се прибягва до по-икономичен вариант за предаване на съдържанието, напр. сравнителна референция, с помощта на която се прави сравнение на точно определени качества, които се пренасят от антецедента.

Както отбелязват Богранд и съавт. (1995: 60), „[рекурентността] се среща често при спонтанно говорене, тъй като тук има малко време на разположение за планиране и повърхнинният текст се загубва бързо…“ И докато в ИТ повторението дава повече време на говорещия да планира текста си, то при устен превод тези повторения позволяват на устния преводач да компресира изказа си с помощта на съответните кохезивни средства.

При подбора на текстове, предназначени за упражнения в учебна среда, се търсят такива механизми като лексикалната кохезия (най-вече чрез пълно или частично повторение), които водят до по-висока степен на редундантност на текста. Това дава възможност на студентите да помислят по-внимателно как да формулират изказа си и да усвоят техники за компресия. В реална работна обстановка на конференции, семинари и други събития, провеждани с помощта на СП, също откриваме случаи, в които се използва лексикална кохезия чрез парафраза. Тук обяснението е наложително, тъй като говорещият използва термин от съответната дискурсна общност, чието значение може да не е общодостъпно за аудиторията