Изменения в кохезията при синхронен превод
Изтегляне 0.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 6.1. Общи изводи
- 6.2. Изменения в зависимост от канала на комуникацията
6. Изводи и заключенияНаправените анализи на базата на събрания корпус от писмено и устно създадени и преведени текстове потвърждават предварително очертаните хипотези. 6.1. Общи изводиИзследването върху измененията в кохезията при превод от английски на български език показва, че: 6.1.1. Кохезията и измененията, които настъпват в кохезивните механизми и средства, могат да се анализират не само на ниво текст, но и в рамките на отделното изречение. 6.1.2. Измененията в кохезията имат пряка връзка с принципите на компресия, вероятностно прогнозиране и особеностите на съответната дискурсна общност (използвана лексика и терминология). 6.1.3. Изменения настъпват поради факта, че средствата за изграждане на кохезията в текста заемат различно място в системата от жанрове и регистри в структурата на съответния език. Както става ясно от направените анализи, жанрът е мощен фактор при подбора на средствата за изграждане на кохезията. Правни текстове, доклади и други административни текстове предоставят стабилни закономерности във връзка с промените при превод от английски на български език. Основната причина за това е, че в този тип текстове трябва да се постигне високо ниво на прецизност на изказа, трябва да се избегнат всякакви потенциални двусмислия и възможни неясноти в тълкуването на текстовете. При превод от език с по-слаба морфологична маркираност (какъвто е английският) към език с много силно изразени морфологични маркери (какъвто е българският), подобно съображение неминуемо се отразява и върху кохезията на текста и по-конкретно върху предпочитаните механизми за нейното постигане. В юридически текстове на английски език преимуществено се използват лексикални средства (най-вече повторения), докато в преводите на български се разчита на референция. 6.1.4. Изменения в кохезията се наблюдават, когато текст, който категорично се намира по-близо до полюса „писмовност“ на скалата устност – писмовност, трябва да се преведе устно. Подобни текстове (напр. (части от) резолюции, меморандуми, директиви, регламенти, закони и други нормативни актове) често са част от комуникативния процес на събития, осъществени с помощта на СП. 6.1.5. Освен в кохезивните средства и механизми, изменения се наблюдават и в плътността на кохезивните вериги. В случаите, в които в ИТ на английски се използва повторение, в ПТ на български език се наблюдава ясна тенденция към употребата на друг тип лексикални кохезивни средства (синоними или перафрази) или различен вид кохезивен механизъм (употреба на референция, елипса или субституция). 6.1.6. Синтактичните норми в един език не функционират независимо от семантиката на единиците в него и морфологичните им особености. Това налага прилагането на трансформации в ПТ, когато съществува асиметрия дори в един от посочените елементи в кохезивно-референтните механизми на ИЕ и ПЕ. 6.1.7. Сценариите са пряко свързани с процеса на превод, тъй като те подпомагат разбирането, разделят текста на елементи, насочват разпределянето на вниманието, улесняват паметта, направляват очакванията и засилват вероятностното прогнозиране. Сценариите подпомагат разшифроването на имплицитните кохезивни връзки в ИТ и правилното им пресъздаване в ПТ. 6.1.8. Провеждането на съпоставителен анализ на равнище „текст“ изисква циклично събиране и обработка на текстовете в използвания корпус. На първия етап се събират текстове, с които да се подкрепят или отхвърлят направените хипотези. В хода на обработването им се оформят нови хипотези, за които е необходим допълнителен верификационен корпус. 6.1.9. За да може да се направи максимално представително проучване на разглеждания проблем, е необходимо да се анализират преводни текстове, създадени от професионални преводачи и от студенти по превод. Това дава възможност да се откроят успешни, утвърдени тактики за справяне със съществуващите езикови асиметрии, както и да се установят проблемните области, върху които трябва да се наблегне в обучението по превод. 6.2. Изменения в зависимост от канала на комуникациятаНаблюдават се различни по тип изменения според канала на комуникацията. 6.2.1. В писмени текстове: В писмено преведените текстове измененията, които настъпват, са продиктувани от нормите на ПЕ, докато в устно преведените текстове изменения настъпват поради особеностите на комуникативната ситуация, начина на разгръщане на ИТ и еднократното подаване на ИТ. В резултат от тези особености при ПП могат да се оформят следните заключения относно механизмите за изграждане на кохезия в писмено създадени и писмено преведени текстове: а) Независимо от това, че и в английски, и в български език има едни и същи по тип механизми и средства за изграждане на кохезията, наблюдават се изменения при превод на текстове от английски на български език както в рамките на всеки от механизмите, така и между отделните механизми. б) Анализираните примери от корпуса показват, че когато преводачът не се съобразява с нормите на ПЕ, се стига до нарушаване на комуникацията. в) Точното дешифриране на кохезивните връзки в ИТ е пряко свързано с разбирането на текста, а предаването им в ПТ спомага за постигане на висока степен на адекватност на превода, т.е. кохезията е ключов елемент за успешното протичане на комуникацията. г) Кохезията на текста е пряко свързана и непрекъснато си взаимодейства с другия насочен към текста принцип на текстуалността – кохерентността. Кохерентността подпомага разбирането на ИТ, напътства преводача по отношение на сценариите и връзките между тях, определя степента на достъпност, както и активирането или потискането на инференции. 6.2.2. В устни текстове При синхронен превод се наблюдават следните тенденции: а) Изменения настъпват при всички видове кохезивни средства; б) В двойката езици английски – български преобладаващото изменение е пълното изпускане на кохезивно средство във всички категории (тенденция, която се отчита и при двойките иврит – английски, чешки – английски, японски – английски и полски – английски, вж. т. 3.3); в) Изпускането се наблюдава в края на изречението или когато текстът е част от старата, вече известна информация; г) Тенденцията е устните преводачи да изпускат елементи, които според тях не са от ключово значение за информационното съдържание на текста, т.е. те носят повтаряща се информация; д) Измененията често се дължат на противоречието на две основни изисквания в синхронния превод – ясно и точно предаване на посланието на оратора в строго определени времеви рамки и необходимостта от компресиране на текста. Взаимодействието между различните механизми за изпълнението на тези изисквания, както и влиянието на особеностите, характерни за съответния език, определят и налагат неизбежни изменения и в кохезията. е) Основна разлика по отношение на измененията при писмено и устно преведени текстове е свързана с ролята на местоименията, най-вече поради богатото разнообразие от форми на български език, което дава възможност за ясно и недвусмислено позоваване. В устната реч забелязваме, че местоименията могат да имат много важна роля за разбирането на текста, поради това, че извънезиковият контекст, в който протича комуникацията, може да служи като източник на информация. За разлика от писмено създадените и писмено преведените текстове, при устните екзофоричната референция играе много важна роля, защото в определени случаи улеснява разбирането, а в други дава възможност за компресия. Още по-осезаема е разликата, когато текстът е политическа реч, където, както посочва Тинчева (2006а), поради припокриването на дискурсния, текстовия и реалния свят, ролята на местоименията е изключително важна като част от манипулативната стратегия на оратора. ж) При устно създадените и устно преведени текстове настъпва изменение и по отношение на позицията на текста по скалата устност – писмовност. Текстовете се изместват към полюса „устност“ по следните параметри: - степен на планиране, тъй като преводните текстове не са планирани предварително; - споделено знание, тъй като благодарение на предварителната си подготовка преводачът до известна степен се приобщава към дискурсната общност; - лексика, отново поради това, че при предварителната си подготовка преводачът е натрупал някакъв запас от термини и специфична за дискурсната общност лексика. В езиците се наблюдават различия в употребата на кохезивни средства и уместното им използване в текста на ПЕ е един от основните проблеми, с които се сблъсква преводачът, особено когато пълното разбиране на семантичните връзки между отделните елементи изисква инференциално генериране. Анализираният материал потвърждава виждането ни, че познаването на кохезивните средства и механизми в двата езика – техните прилики и разлики във формите и употребата, е изключително важно както за директна комуникация, така и за опосредствано общуване чрез превод. Непознаването на спецификите на нормите в двата езика може да доведе до погрешно тълкуване на ИТ и/или неправилно предаване в ПТ. Тези наблюдения и изводи на базата на англо-български материал съвпадат и с констатациите на Шлезингер (1995: 211 - 212) по отношение на двойката иврит - английски език. Потвърждават се също така и изводите на Ева Гумул, която прави съпоставка между измененията, които настъпват при КП и СП. Въпреки че в настоящата дисертация е отделено много малко внимание на КП, разгледаните примери ни дават достатъчно основание да смятаме, че при КП се наблюдават изменения в кохезията, които са различни от тези при ПП и СП и които се нуждаят от допълнителен задълбочен анализ. Все пак се затвърждава виждането, че е необходимо този тип устен превод да се преподава в рамките на програма по Конферентен превод с оглед на бъдещата практика на завършващите като конферентни преводачи. Той може също така да послужи и като полезно дидактично упражнение за подобряване на уменията за изграждане на добре структуриран устен текст по предварително зададени сценарии. Това е така, защото КП учи студентите не само на основните техники, необходими при устен превод, но и да слушат и анализират внимателно. В допълнение към всичко това КП като начална фаза от обучението по конферентен превод може да даде и ясна представа на преподавателите за това какви проблеми имат студентите както при разбиране на ИТ, така и при формулиране на ПТ (представяне на идеите, езикови пропуски и проблеми), защото предвид естеството си КП дава възможност да се разделят фазите на слушане и говорене. Каталог: index.php -> bul -> content -> download download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " " download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките” download -> Св. Климент Охридски download -> Акад. Илчо иванов димитров (1931 – 2002) фонд 20 опис 1 download -> Азбучен списък на преподавателите download -> Климент охридски” университетски архив download -> График за провеждане на семтемврийската (поправителна) изпитна сесия на магистърска програма „политическа социология учебна 2014/2015 г. Поправителна сесия от 24 август до 11 септември 2015 г download -> Обявява прием на студенти Изтегляне 0.72 Mb. Сподели с приятели:
|