Изменения в кохезията при синхронен превод



страница4/11
Дата27.05.2017
Размер0.72 Mb.
#22200
ТипАвтореферат
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

4.3. Субституция


Субституцията представлява връзка между думи или фрази (Халидей и Хасан 1976: 89), а не в смисъла; субституцията в повечето случаи е в рамките на текста, на лексикограматично ниво.

На базата на събрания и анализиран материал в корпуса могат да се очертаят следните групи изменения при използването на субституция в ИТ:

1) Субституиращият елемент преминава в някакъв вид местоимение, напр.:


  • Субституиращият елемент преминава в сравнително местоимение: one  такъв;

  • Субституиращият елемент преминава в неопределително местоимение: one  нещо;

2) Субституцията преминава в елипса

3) Субституцията се преплита с фокуса на изречението

Широката употреба на спомагателните глаголи като „do” и други, служещи за изграждане на сложни глаголни времена (като shall, will, have, be, was, were), като субституиращ елемент дава голяма гъвкавост при изграждането на текстове, докато на български трябва да се търсят други механизми, които да отговарят на семантичното значение на субститута, както посочва и Златева (1998).

4.4. Елипса


При елиптирането има две много важни особености: (1) изреченската структура трябва да подсказва, че в структурата на изречението нещо е изпуснато; (2) пропуснатият елемент е особеност на структурата на изречението, а не на неговия смисъл (Добрева и Савова 2004). Друга важна особеност на елиптирането като кохезивен механизъм е „скъсяването на текстовия изразен план“ (Добрева и Савова 2004: 239).

От анализирания материал става ясно, че много по-често в английски език се използват средствата субституция и елипса в сравнение с български, като основната причина за това е задължителното маркиране в български на лицето и числото при глаголите и рода, лицето и числото при съществителните имена. В резултат от тези различия в български език се използва глагол, който повтаря или е с по-общо значение от антецедента или местоимение в случай на съществително име.

Използването на елипса като текстоизграждащ механизъм позволява много гъвкавост и разнообразие в изказа на английски език, но също така създава затруднения при превод на български език, тъй като в много от случаите трябва да настъпят изменения. Както показват примерите обаче понякога тези изменения водят до промяна и дори нарушаване на смисъла. Поради това много често в ПТ се използва лексикална кохезия на мястото на елипсата в ИТ. Друга важна особеност при елипсата е, че при нея трябва да има съгласуваност по род, число и лице, но се оказва, че липсата на такава съгласуваност е често допускана грешка.

4.5. Юнкция


Както посочват Добрева и Савова (2004: 239), „[п]о своя характер юнкцията е доста по-различна“ от останалите текстуиращи средства. „Преди всичко тя по-рядко (само при някои наречия и числителни) задава инструкция за търсене назад или напред в текста на елемент, семантично еквивалентен с юнктива“ (пак там). Но както отбелязват Богранд и съавт. (1995: 80), „продуциращите текстове могат чрез употребата на юнктиви да упражняват контрол върху това, по какъв начин от страна на реципиентите на текстовете се реконструират и съпоставят релациите“.

За да може да бъде разбрано семантичното значение на юнкцията, обаче, тя трябва да се втъче в прагматичната основа на текста, а не просто да се използва и с това да се очаква, че реципиентът успешно ще декодира инструкцията на механизма.

Ролята на конективите е да подпомагат интегрирането на отделни идеи, представени в текста. Много често използването на експлицитни юнкции в текста не е задължително. В редица изследвания за ефекта на юнкциите върху четенето (напр. Севаско 2009) се посочва, че „времето за четене на част от текст, която е след конектив, е по-кратко отколкото при липса на такъв конектив“ (пак там, мой превод); освен това четенето е по-бързо при семантично подходящи конективи в сравнение със ситуации, в които конективите не са семантично подходящи. Това ускоряване на процеса на възприемане на подавания текст е от изключително значение най-вече в условията на СП, ето защо наличието на адекватни юнкции наистина улеснява процеса на разбиране, но също така предполага използването на такива в ПТ, като „по този начин продуциращият текста може да включи своята собствена интерпретация в контрола над ситуацията…“ (Богранд и съавт. 1995: 80).

Очертават се следните няколко групи изменения в кохезията, осъществена с различен вид юнкция:



  • Предлог (ИТ) ---- юнкция (ПТ)

  • Препинателен знак (ИТ) ---- юнкция (ПТ)

  • Юнкция (ИТ) ---- препинателен знак (ПТ)

4.6. Лексикална кохезия


Както посочва Янкова (2006: 206), лексикалното повторение е предпочитано средство в правни, административни и академични текстове, т.е. в текстове, в които е необходима висока степен на прецизност в изказа. Големият брой лексикални повторения в юридическите текстове обаче затрудняват разбирането и водят до по-ниска степен на информативност.

Лексикална кохезия се осъществява не само с помощта на цели думи или фрази, но и чрез съкращения и абревиатури, особено за обозначаване на някоя широко позната институция. Използването на абревиатури се отразява на граматическите и лексикалните особености на изречението, а понякога и на текста.

Подборът на лексикалните средства за изграждане на кохезията се влияе от жанра на текста и от основната му комуникативна цел. Както е известно съществуват различни асиметрии между езиците и поради тази причина тези фактори трябва да се отчитат превод, особено от език с по-слаба морфологична маркираност (какъвто е английският) към език с много силно изразени морфологични белези (какъвто е българският).

Типична особеност за юридическите текстове, за официални писма, съобщения и доклади е използването на комплексни наречия (с които много кратко и ясно се предава голям обем информация), които нямат структурен еквивалент в български, напр. therein, hereinafter, които според функцията и смисъла им са преведени съответно “в нея“ и „по-нататък“.

При лексикалната кохезия трябва да се отчитат не само особеностите в граматиката, но също така и тези в комбинаториката и колокациите.

Абревиатурите са друг съществен елемент за изграждане на лексикална кохезия както в писмена форма на общуване, така и в устна. Представяйки различните видове компресия в СП, Алексиева (2010: 175) посочва, че при превод „[п]рилагането на междуезиковата трансформация със заместване от типа „пълно наименование  съкращение” […] не е така често за съжаление, тъй като обикновено самият оратор в своето изказване използва краткия вариант…“ Използването на абревиатури и акроними е израз на споделените знания и терминологичния апарат, с който борави съответната дискурсна общност.

Допълнително затруднение, до което води използването на абревиатури в българския език, е задължителното съгласуване по род и число.


Каталог: index.php -> bul -> content -> download
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”
download -> Св. Климент Охридски
download -> Акад. Илчо иванов димитров (1931 – 2002) фонд 20 опис 1
download -> Азбучен списък на преподавателите
download -> Климент охридски” университетски архив
download -> График за провеждане на семтемврийската (поправителна) изпитна сесия на магистърска програма „политическа социология учебна 2014/2015 г. Поправителна сесия от 24 август до 11 септември 2015 г
download -> Обявява прием на студенти


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница