Ке се биеме, али ке се предаяме?
П Р О Л О Г И Е П И Л О Г
Изтегляне 1.25 Mb.
|
П Р О Л О Г И Е П И Л О ГНА ТАЗИ ЧАСТ, доколкото осветляват някои събития от живота и характеристики на “героя на романа” през призмата на ДС и нейните С.С. в десетилетието за което се отнасят спомените, След прочита на тая III част, читателят ще може да конфро-нтира моите “показания” пред историята с тия на авторите пред канибалите в тяхната “кухня”, които са своего рода мой “идеологичиски и психологически портрет”.ДОНОС ПЪРВИ СТРОГО СЕКРЕТНО! УПРАВЛЕНИЕ VI ДС Съобщава к.аг. “Петров” ОТДЕЛ V Приел: Н. Карабожиков ОТДЕЛЕНИЕ II писмено на 23.VIII.76 г. на закрито С В Е Д Е Н И Е ОТНОСНО: Георги Константинов Георгиев беглец, намиращ се в гр. Париж – Франция. Познавам ГКГ от юношеските ни години. (С него сме близки приятели от 1951 г., когато учихме заедно в гимназията. - П.Р.) Беше силен физически, интелигентен, особено му се удаваха математическите дисциплини. Имаше определен чар пред съучениците, ползваше се с добро име и авторитет пред преподавателите. Гимназията завърши с отличен успех. През този период той четеше много из областта на хуманитарните науки – политическа икономия, философия и история. Имаше желание да направи не-що за човечеството, за бедните и гладните и не по-малкото желание да се прослави, да остави име в историята. Занимаваше се с концепциите на мар-ксизма, на утопичния социализъм от ХIХ век, на френския и руски анархизъм. Особено му допадаше последния. Постепенно у него се изгради система от възгледи, базирана върху тези учения, най-вече върху това на индиивидуалис-тичния анархизъм, но не адекватна на него; системата от възгледи на Конста-нтинов, заложена още в юношеския период на базата на героичния роман-тизъм, беше впоследствие доразвивана и усъвършенствана и стана особена, лично негова система от възгледи. Това не е партиен мироглед на определена социалноикономическа или политическа групировка, а личен, много особен, неповторим мироглед. (Смес от анархизъм, троцкизъм, анархосиндикализъм, анархофашизъм, анархокомунизъм. - П.Р.) Той обединява деструктивните еле менти от учението на анархизма и марксизмоленинизма. Това е необходимо-стта от революция и диктатура на пролетариата и това е най-силната страна от възгледите му. (Основно ядро в тези възгледи е, че съвременната държава от всякакъв вид, трябва неизбежно да бъде разрушена и заменена с властта на въоръжения народ, който ще се самоуправлява. От тази позиция той една-кво не одобрява държавното устройство у нас и в съвременния капитали-стически свят. За него понятията патриотизъм, национализъм и шовинизъм са еднакви по съдържание и трябва да бъдат отречени. Идеалът му е една све-товна революция в рамките на планетата. - П.Р.) Когато обаче стигнем до кон-структивната страна, тоест какво да се прави след революцията, там застава на базата на примитивния анархизъм от ХIХ век: обществото да се управлява от общи събрания на определени /по трудов признак/ въоръжени групи от населението. Точно тези концепции са слаби. (NB: Малко по-горе к. агента казва, че “най-силната страна на възгледите ми била диктатурата на пролетариата”, което е = глупост + невежество. Но, ако приемем за момент, че кандидат-доносникът е отразил верно мирогледа ми, тогава не виждам къде е “слабостта на концепциите ми”? Вземаш тоягата на диктатурата и с нея учиш другите какво да правят след революцията.) Ние сме спорили много по тях. В средата на нашите приятели, те, така сериозно поддържани, предизвик-ваха много смях и подигравки. Аз /и други наши приятели/ винаги сме считали Георги за психически неу-равновесен. Революционер по кръв, той обичаше белите ризи, доброто похап-ване, хубавата обстановка. Ние го закачахме: “Ти си се обуржоазил!” – и това го вбесяваше. Същевременно той бързаше да се коригира: спирал е да яде, да пие, за да докаже, че не държи на това, че е пролетарий, няма нищо и не желае да има. Георги е умозрителен тип човек. Това не е човек на делото. Умен, но едно-странчив, той е много суетен. Иска да го забелязват, да го ценят високо, да го считат за герой. Той говори, говори и говори. Говори добре, умно, докато стигне до любимите си теми. Има слушатели, но не и последователи. Действи-телно у нас не познавам нито един човек за когото да може да се каже, че е възприел от него същата система от възгледи и е станал негов последовател. Имали сме мното спорове. Ние му се смеехме и го дразнехме, а той ни обя-вяваше ту за лумпени, ту за агенти на световната буржоазия. Но това не бе-ше сериозно – ние се забавлявахме, а той ни търпеше защото все пак му тря-бваше аудитория. Интелектуално той е много самотен. Много пъти сме се пи-тали дали не е луд? По този въпрос мненията на приятелите му се разделяха. Казах ви, че това не е човек на делото. Житейски той е неподготвен. Той не разбира света в който живее – реалния свят. В реални условия, когато трябва да се свърши нещо, той е стигал до безпомощност. Това не само, че не е чо-век на делото, но не е и делови човек. Въпреки това, неговите идеи, които ние наричахме idees fixes, веднаж го доведоха до действие – в 1953 г. той бе съден за два бомбени атентата (взривяване на паметника на Сталин в Па-рка на свободата и на Търговското представителство на ГДР /по погрешка вместо Британската военна мисия/ - П.Р.). Цялата работа беше ужасно глупа-ва, както по отношение целите, които той преследваше с тях, така и по отно-шение начина на извършването. Целите бяха налудни, а извършването – диле-тантско. (През 1964 г. Константинов беше освободен от затвора и скоро след това постъпи в Софийския университет като редовен студент по математика.
Казаните тук факти и оценки считам за верни и за достоверността им се подписвам. 23.VIII.1976 г. “Петров”
2-ДОР “Терорист” 3-VI-ДС, отдел VII 4-РД на агента изп. Карабожиков, нап. Савова София, 23.VIII.1976 г.
ОТДЕЛ V Приел: Н. Карабожиков ОТДЕЛЕНИЕ II писмено на 1.Х.76 г. на закрито. С В Е Д Е Н И Е ОТНОСНО: изменника на Родината ГКГ, намиращ се в гр. Париж – Франция. Причините за бягството от страната на ГКГ по всяка вероятност са следните: 1. През пролетта на 1973 г. неизвестно за мен отговорно лице в Благоевград е казало на негов близък, че той явно върши някаква противодържавна дей-ност, че това се знае и че скоро ще бъде санкциониран. 2. Не го задоволяваха обществените и политически условия на живот в стра-ната. Считаше, че няма свобода за изява на възгледите и разбиранията си, от което следва, че би потърсил другаде такива условия. 3. Не го удовлетворяваше собственото му семейство, начинът на живот на обикновения човек и гражданин (на работа, от работа – в къщи, вечеря, го-сти, спане и отново същото). Всичко това го подтискаше, беше за него т. нар. еснафско съществуване за което не бил създаден. Не държеше на нещата на които хората държат в домовете си, нито на семейните отношения както оби-кновения мъж ги разбира. Казваше, че не се интересува от пари, жени, ме-бели, кина и театри, гости, чистичко и пр. 4. В начина по който напусна страната има нещо импровизирано. През същи-те дни в които избяга, той и жена му се готвеха да отидат на море; беше купил много консерви и неща за ядене, куфарите бяха подредени. Може да се мисли, че заминаването е станало внезапно и че не той го е подготвил. Веро-ятно друго лице му е предложило да тръгне и той не е имал време да се подготвя. 5. Разбиранията му за обществения живот бяха несъвместими с което и да е общественополитическо учение. В деструктивната си част те се базираха на утопичния социализъм, на класическия марксизъм, на руските и френски ан-архисти; в конструктивната си част – на съвременния маоизъм и други ултра-леви течения. Точно тук имаше твърде много утопизъм. Хората, които му бяха повече или по-малко близки считаха това за идеи-фикс. Но от негова глед-на точка беше точно обратното – всички заобикалящи го бяха или кретени, или дребнави еснафи недорасли да го разберат. Естествено беше да потърси среда за по-голяма свобода на действие с оглед реализиране на идеите си. В заключение може да се каже, че той имаше два кръга от познати. В единия бяха роднини, близки и пр. от “еснафската” част на обществото – хора, които той търпеше, но не скриваше и презрението си към тях. Като втори кръг мо-же да се мислят хората с които се е запознал в периода на десетгодишното си пребиваване из различните затвори, но тях той държеше по-настрани от дома си. Като интелект той е обаятелен, може да говори разумно, но за известно вре-ме и до известни рамки; надхвърли ли ги – става смешен (NB: Смей се палячо!) Писмено не е оставил нищо и не мога да кажа какъв стил на писане има. До голяма степен е умозрителен. Деен е слабо и в отделни, евентуално изклю-чителни случаи. Той това и прави – да говори и да говори, стига да има кой да го слуша. След заминаването си се е опитвал да установи контакти с различни познати и близки в страната с писма и картички. От 1974 г. обаче е преста-нал да пише, вероятно след като се е убедил, че тези лица не желаят да про-дължат отношенията си с него. 1.Х.1976 г. “Петров” ЗАДАЧА: При среща с Климентина Константинова – съпруга на изменника, да изясни внимателно при разговор дали тя поддържа връзка със съпруга си и какво е отношението й към него. СПРАВКА: ГКГ е роден на 15.V.1933 г. в гр. Благоевград, анархист-терорист, извършил няколко терористически акта през 1952/53 г. Осъждан на смърт след което присъдата е била променена на 20 години лишаване от свобода, лежал в затвора 10 години и освободен. След освобождаването му е останал на вражески позиции. Установил връзки с френската гражданка Катрин Лвов и разпространявал антисъветска литература. Поради сигнализиране, на 15 юли 1973 г. избягва в Италия, а сега се намира в гр. Париж, където отправя за-кани към служителите на посолството на НРБ. Установи се, че взема дейно участие в изготвянето и разпространяването на злостна вражеска литература, която изпрати през м. септември до различни лица с които е имал известни допирни точки. МЕРОПРИЯТИЕ: Препис от сведението да се изпрати на ПГУ-ДС, отдел IV за ползване. Написано в 3 екземпляра Подполковник Карабожиков 1-ПГУ-ДС, отдел IV 2-ДОР “Терорист” 3-РД на агента изп. Карабожиков нап. Савова София, 1.Х.1976 г.
Отговор: От 1963 или 1964 г. Въпрос: Какви идеи и концепции е споделял ГКГ пред Вас? Отговор: В разговори ГКГ се е представял за ляв марксист. (NB: Бакунин-Бухарин – все едно!) Идеите му са за тотална социална, перманентна революция. Смятал е че обществото не трябва да бъде управлявано от Държавен апарат. Също, че обществото не може да се управлява от една партия или група, не може да има институции като армия, администрация, полиция и т.н., отнасяше се отрицателно към закони и норми на поведение и т.н. Поддържаше идеите за свободни сдружения, общи кооперации, масови артели(?) и т.н. Изобщо, до-колкото ми е известно в духа на идеите на Кропоткин и Троцки. (NB: От които аз и хабер си нямам.) Смятам, че възгледите му са смес от идеите на троцкизма и анархизма – предимно Бакунин и Кропоткин. Сам Константинов не се е обя-вявал никога за троцкист. Възгледите си за обществото, държавните институции, революцията и т.н., ГКГ е излагал през годините 1964-1966-1967 г. През последните години имам впечатлението, че той избягваше или не искаше да разговаря на тези теми. (NB: Дори Исус е казал да не се хвърлят бисери на свинете!) През най-последните 2-3 години отношенията ми с ГКГ охладняха и рядко сме разговаряли… Винаги съм смятал, че възгледите му имат теоретичен и отвле-чен характер. Не съм чувал от него за някакви намерения за конкретна дейност. (NB: С вас ли?) Въпрос: Чел ли е пред Вас ГКГ анархистическа, маоистка и троцкистка литература? Отговор: Не. Дали е притежавал не ми е известно. Въпрос: Кои са идейните приятели на ГКГ и какво знаете за тях. Отговор: Не познавам хора, които са споделяли идеите му… Въпрос: Споделял ли е ГКГ за запада и начина на живот там и какви връзки е имал? Отговор: ГКГ се отнасяше враждебно към буржоазния обществен ред и на-чина на живот в западното общество. Хранил е симпатии към младежките и студентски движения, които изразяват стихиен протест срещу капитализма. И към левите групировки под влияние на Мао, Че Гевара, Маркузе, които про-повядват ултралява революционност. Не ми е известно да е имал връзки в западни страни. Осъждаше балдъзата си Таня и нейния съпруг, като ги нари-чаше търговци, печалбари и еснафи, напуснали България от меркантилни съо-бражения. Въпрос: Какво Ви е свързвало с ГКГ, Пеев, Генов, за да поддържате с тях постоянна дружба? Отговор: При нашите събирания са се водили разговори на различни теми. ГКГ е засягал политическите събития, лица, случки. Отношението му към на-шия строй (NB: Вашият строй не е мой!) е било отрицателно, както и към устрой-ството на държавния апарат, бюрокрацията, институциите, което той е изра-зявал в изказванията си. Никога не съм споделял неговите схващания и съм спорил не веднаж с него. Не съм обръщал сериозно внимание на приказките му за перманентни социални революции, за самоуправляващи се общи събрания на индивиди и т.н. Към работата си като математик се е отнасял като към възможност да се изследват съвременните обществени отношения с цел да се променят съобразно неговите възгледи и теории… От друга страна съм се учудвал на предоставените му възможности да завърши висше образование и да заеме отговорна длъжност в изчислителен център на Министерство. Неговите критики, теории и пр. са ми се виждали не-съвместими с положението, което заема и с работата, която извършва. Смя-тал съм, че за да не се обръща внимание на изявленията му и да се допуска на ръководна длъжност свързана с достъп до обширна и важна информация, връзки с чужди специалисти, участие в международни симпозиуми и т.н. има определени причини, които не са ми известни. (NB: Причините са повече от ясни и могат да бъдат обобщени с една единствена дума: КОРУМПИРАНЕ на “обекта”!)… Лично аз не мога да си обясня неговата постъпка – бягство от страната в едно положение като неговото, когато има възможности за работа, да излиза и извън страната, да заема ръководни постове в рамките на своята професия. (NB: “Ето къде е въпросът!” – както казвал Хамлет.) Смятам, че поведението му от всякаква гледна точка е осъдително и неоправдано от никакви норми и закони. Въпрос: Какво знаете за бягството на ГКГ? Отговор: … На мен не ми е известно за предварителни намерения на ГКГ да бяга, за предварителна подготовка, нито съм имал основания да предполагам подобно действие от негова страна… ……..
Горното написах саморъчно, без да ми е налагано физическо насилие, вярно е за което се подписвам. София 26.Х.1973 г. Подпис: Г.Василев Следващото агентурно донесение е направено от един професор по атомна физика, доктор на медицинските науки, който “по време на демокрацията” ще бъде “издигнат” за директор на Институт. В началото на нашето запознанство, оценявайки интелигентността му, аз разисквах често с него проблемите на настоящето и бъдещето на народа и света. След като се убедих, че те не го интересуват или по-точно не до там, че да направи жертви (в най-широкия смисъл на думата) за решението им, съдържанието на нашите разговори пре-търпя промяна в посока на затихване на злободневните акценти и особено на стратегическите теми свързание с борбата срещу диктатурата. В един прото-кол за разпит, след бягството ми, той твърди, че компанията в която най-често бивахме заедно, е имала за своя основа “почерпванията”, тоест поглъ-щането на алкохол, вместо… наркотици. По този повод може би, са нужни две думи. Това е единствената компания сред останалите в която се пиеше. Веднаж дори в “индустриални количества”. Пиян обаче и тогава не съм бивал, защото джинса ми е такъв – може да се налива и да не се напива. Алкохолът няма върху ми никакво приятно, упойващо и опияняващо въздействие, как-вото други казват, че изпитвали. По-скоро ставах мрачен, язвителен и с изострена наблюдателност, не губех равновесие, не повръщах и не късах нишката на мисълта си. Нощем, докато го евакуирам от организма си, бивах нервно напрегнат, а сутрин – жаден за вода. Освен това, можех, когато искам да не слагам капка в устата си за неопределено дълго време, както и изобщо да не посягам към “чашката”. Написаното от свидетеля в показанията му, е по-скоро защитна реакция: “И да е имало нещо казано-речено срещу народната власт, то не е било нищо повече от пиянски изхвърляния”. Иначе, премълчаваните от свидетеля пред копоите антидържавни разговори в компанията, биха представлявали консумиране на прословутия член от НЗ за “недоносител-ство” - до 3 г. затвор. (“Правозащитниците” на диктатурата са сътворили този §, за да поощрят доносничеството и го направят всеобщо и задължително.) Не допускам “Генадий” сам да се е предложил на ДС. Навярно вербовчикът е използвал доносите на някой “компаньон” с които го е шантажирал или микрофонни и телефонни подслушвания (когато компанията се събираше у тях, той често “заглушаваше” телефона с възглавница). Поставен пред избора: ка-риера или уволнение, ако не и затвор, той се е поддал на заплахите на копо-ите и се е превърнал в аг. “Генадий”, тоест в човешка дрипа. Когато научих, че от петимата в тази компания, четирима са били (или са станали впослед-ствие)… информатори на ДС, аз им дадох няколко години, за да се “изповя-дат” и разкажат за полицейския механизъм на превръщане на човека в доно-сник. Те мълчаха до края и ме принудиха да ги “разконспирирам”, защото можеха да бъдат вредни за околните. Прочее, колеги на моя бивш приятел, станал вече директор на Института, имаха силни подозрения спрямо него и ме предупредиха веднага след пристигането ми от Париж през 1991 г. Няко-лкото години, прекарани отново “на чашка” в условията на “пазарна демокра-ция”, бяха за мен интересен психологически експеримент за който ще говоря в последната ПЕТА ЧАСТ от своя “роман”. Тук само отбелязвам, че в интервала до 2001 г., когато скъсахме всякакви отношения, аг. “Генадий” няколко пъти искаше да ме срещне с вербовчика си и с някакъв “много интелигентен” генерал от ДС. От това “мероприятие”, обаче, не излезе нищо, освен приказ-ки. Накрая, полунаистина, полунашега му предложих да наема един киноса-лон и да отправим покана към всички “куки” от всички етажи на полицейската йерархия за една конфронтация на възгледите ни и за равносметка на война-та между нас. (Тази година тя навърши 60 години). Предложението ми за такава “другарска среща” изглежда не е било прието по съображения, които ще станат ясни след отваряне на полицейските архиви от “посткомунистиче-ската епоха”, но поканата за нея си остава валидна. Разказвам всичко това за младото поколение революционери, което тепърва ще се сблъсква с янусово-то лице на предателството. Доносът на “Генадий” съм придружил с бележки почти след всяка негова фра-за. Така читателят ще има възможност да сравнява “психологическия порт-рет”, нарисуван от агента (от който шедьовр “органите” май са останали въз-хитени) с “оригинала”. Заключенията оставям всеки сам да си направи. След прочитането му, висшестоящият копой го е адресирал до парижкият резидент на шпионите-убийци от ПГУ-ДС – полк. Г. Желев, маскиран като ле-гационен секретар. Поставената резолюция гласи:
УПРАВЛЕНИЕ VI ДС Съобщава аг. “Генадий” ОТДЕЛ V Приел: ОР Ив. Спасов ОТДЕЛЕНИЕ II на 16.10.1986 година Рег. № 18953 Екз. № 3 От 8,30 ч. София, 21.10.1986 С В Е Д Е Н И Е
Моят приятел си спомня за времето, когато се е познавал с Г. Константинов. (NB: На “конспиративния” език на копоите, “моят приятел” или “един приятел” или “непозна-тото лице” означава самият доносник пак поради същите смешни изискваниа за секретност. Той прави доноса си във Vorfergangenheit или в безличното III л., ед. ч. от “граматическото време” на Петьоблъсковите вестници: Слабо го интересували…, Четял много…, Имал е амби-ция… и т.н. ) Произхожда, по негови думи, от заможно и в известен смисъл аристократично семейство. (NB: “Пази боже! от български “аристократи”, както казвал Алеко… Подобна терминология ми е чужда и “в известен смисъл” – обидна!) Бащата – лекар, а майката – от голям род. Това обстоятелство е било подчертавано от него: семейство от по-високите социални слоеве. (NB: Тук в “спомена” са изплували лигавенията на бившата ми съпруга Климентина за моето “чорбаджийство” и “Генадий” ми ги е приписал. Истината е по-различна: По бащина линия, пра- и пра-пра-дя-довците ми са били чорбаджии. От там и фамилното им име – Чорбаджигошеви. Трябва, оба-че, да добавя, че те всички са минали през солунския зандан Беяз Куле /Бялата Кула/ заради борбите си срещу турския султан. /Включително и дядо ми Георги Константинов, който през живота си, освен затворник, е бил дребен чиновник и църковен настоятел. Той почина беден като църковна мишка и бе погребан на Великден 1948 г. в закърпен, ноизгладен, костюм./ Тази “традиция на рода” – затворническата - беше продължена и от следващите генерации и аз се гордея със спазването й. По майчина линия “голямият род от по-високите социални сло-еве” е образуван от дядо й Лило – ханджия и стамболовист в едно Оряховско село край Ду-нав, а по бащина - от незавършилия студент по медицина в Одеса и бохем Александър Пен-ков, който е бил назначен от Стефан Стамболов за секретар на вътрешното министерство. Последният факт го принуждава, след съсичането на диктатора, да си остриже брадата и мустаците и да бяга в Швейцария, като емигрант, откъдето се завръща след една амнистия, за да се откаже завинаги от политиката. След пристигането от Швейцария Александър Пенков отново пренощува при своя “ятак” Дядо Лило, който го улеснил навремето при прехвърля-нето му през Дунав и се оженва за дъщеря му - по-малката от него с петнадесетина години баба Евдокия – майката на мама. Една подробност за любопитстващите – Александър Пенков е сестрин син на Хаджи Димитър от Сливен. Той умира в мизерия и гробът му е изровен от попадение на бомба по време на “Символичната война” срещу англоамериканците. Такова е “аристократичното семейство” за което говори “Генадий.) Интелигентни възможности на нивото на края на 60-те и началото на 70-те години, когато приятелят ми е общувал с него: Интелект над средния. Показа-тели: успешно справяне с университетски изпити с отличен успех със сравни-телно къса подготовка (NB: Напротив, подготовката беше системна, упорита с пълна мо-билизация на силите и “с пот на челото”, и в никакакъв случай къса. При такива усилия, да се справиш с университетските изпити с отличен успех, съвсем не е нужен “интелект над средния”!); Възможност за анализиране на даден въпрос от различни негови страни (NB: Може би.); Оригиналност и неочакваност на някои заключения (NB: Който е следил грижливия подбор на фактите и аргументите, използвани в анализа, не би тря-бвало да е изненадан от заключенията ми!); Стремеж към подчертаване и изтъкване на собствената значимост и интелектуално превъзходство – подчертано; Стре-меж към лидерство в разговори и спорове. (NB: Не, но след като през цялия си жи-вот съм се занимавал най-вече с проблемите на Социалната революция, снизходителната ми и понякота невъздържана реакция срещу дилетантските хрумвания и “остроумия” е естест-вена. Що се отнася до лидерството – то надали има по-голям враг от мен. Аз не искам никого да водя за носа и не позволявам на други да правят същото с мен. Тази бележка важи за всички следващи по-долу вариации на тема - лидерство. По същата причина аз съм яростен противник на всякакви “авторитети”, на първо място - на собствения си. Иначе съм готов да защитавам убежденията си до смърт. ) Демонстрация на идейните възгледи: основни идеи са анархистическите схва-щания за Световна революция, за бездържавно и безкласово общество, за свободен съюз на свободни хора. (NB: Навсякъде висшестоящият глупак от чекистката йерархия е поставял собственоръчно тези идеи в кавички, навярно, защото за такива като него идеалите са… “бош лаф”.) Те се излагат с апломб и абсолютна увереност. (NB: “Апломби” има само когато ме нервират, а “увереността” е резултат от едно почти математическо доказателство на неизбежността на тържеството на анархистическия идеал.) Трудно е да се прецени дали тази увереност е само показна или е дълбоко убеждение. Вероятно, в началото на формирането на тези схващания е имало условност, която постепенно, по пътя на повтарянето и автовнушението се е превърнала в абсолютна увереност и доминанта в цялостната мирогледна сис-тема. Може би този процес е продължил и е закостенял в условията, в които той живее след 1973 г., когато напуска НРБ. (NB: Въпросът в първото изречение е получил отговор в следващите, но пътят за достигане до абсолютната увереност, не е “повто-рението, автовнушението и закостенялостта”, а събирането на информации, данни и факти, тяхното всестранно анализиране при абсолютна отвореност на системата от схващания за всички нови феномени, събития и процеси, подлагането й на непрекъсната проверка, отива-ща до готовност мирогледът да бъде променен радикално, ако развитието на днешната политическа, социаликономическа и международна система го налага. Тоест, никаква догма-тика, схоластика или… диалектика! Съждението на “Генадий” е по-интересно с почти “абсо-лютната увереност” на съвременния интелектуалец, че в нашата епоха е невъзможно да имаш безусловни и неплатени убеждения, камо ли да трябва ти самия да плащаш за тях… Може да ти призлее, само като си помислиш, какъв път е изминат от Джордано Бруно до “Генадий” и събратята му!) В разговорите не е изразявал предпочитания към терористични методи и пъ-тища за постигане на идеите си. (NB: С такива методи и по такъв път целите не могат да бъдат постигнати – марксленинизмът доказа това със 75 годишната се неразделна теро-ристическа диктатура! Пътят е революционната борба на “низшите класи” в която терорът ОТДОЛУ, при определени обстоятелства може да бъде само едно от оръжията в нейния не-прекъснато обогатяващ се арсенал.) От друга страна, при оскъдните разговори и оценки за действията, за които е бил осъден, е споменавал, че целта и насо-чеността са били добри, но са “развалени” от детинска непохватност и липса на опит, т.е. работата е била добре замислена, но лошо изпълнена. Все пак, към тези събития се е чувствало от негова страна едно насмешливо – снизхо-дително отношение. (NB: Никога не съм се смял над младежките ни Sturm und Drang! По-скоро съм им останал верен, след всички “преоценки на ценностите”. А “оскъден” в ана-лизи и оценки на миналия си революционен опит, или в изводите за бъдещите ми намерения и действия, пред събеседници, като “Генадий” и компания бях не само поради… “скром-ност”. Мога само да споделя, че “работата” или действията за които ни осъдиха, бяха едно звено от веригата към “целта”, но то се скъса по причини, които съм разгледал в първата част. От “случилото се” в тази и следващите части на “романа”, може да се заключи, че всички необходими поуки за по-нататъшната ни “работа” са били извлечени, поради което разговорите ни на тези теми са ставали все по-“оскъдни”…) Проявявал е винаги интереси в областта на обществените и политическите науки. (NB: Такива науки за съжаление, не е имало и все още няма!) Те са доминирали над другите му интереси – например програмно осигуряване на компютър-ната техника, математическа логика и пр. От друга страна, през последните години: 1970-1972 г. интересът му към работата като математик е бил нарастнал. Но доминантата все пак се падала на политическите проблеми, ма-кар и отслабена. (NB: Тук мисълта се е оплела напълно в диалектическите кълчища, но ще се опитаме да я изведем от там. С работата като математик в сферата на обществените и по-литически явления и процеси не можах да се заема и не намерих научен апарат при трети-рането им. С програмиране се занимавах, за да се храня и доколкото ми бе възможно, се разплатих с работодателите си в НРБ и вън от нея. “Доминантата не отслабна”, но бях наме-рил за по-удачно да си говорим “на чашка” за… пички.) Други области слабо го интересували. Спорт отрицателно, изкуство – не се интересувал. Четял много, но с предпочитание към политическите проблеми, а през последните години и към математиката. Имал е амбиция да се пред-стави като добър професионалист, а това без задълбочена подготовка е невъ-зможно. (NB: По-скоро имах “амбицията” да овладея професията дотолкова, че полугра-мотните идиоти от всички нива на властта да не могат да различат кога решението, което предлагам на една професионална задача, е перфектно и кога - САБОТАЖ?) В контактите с хората – външно контактен, но със стремеж за подчертаване на превъзходство. Фактически възможността на събеседника му да разбере действителните му намерения и подбуди е много малка. (NB: Зависи от събесед-ника. В случаят, “слава богу”, че е било така, както казва Генадий…) Преценката е че няма необходимите качества и похвати да бъде добър организатор. Има явен стремеж към лидерство, но с практическа ограниченост да привлече хора. Причините са в стремежа към интелектуално превъзходство и до известна степен маниакална настойчивост в идейно отношение, липса на гъвкавост и такт. (NB: Очевидно, в доноса става дума за формиране и организиране на идейни хора във време на абсолютна полицейщина и масови предателства. Проявата на “гъвкавост и такт” спрямо негодните да вървят срещу течението, в такива условия е равносилно на безмислено самоубийство.)
По това време здравословното му състояние е било добро. Не е имал изяве-ни болестни състояния. Ставало е дума, но бегло, за някакъв престой в пси-хиатрия, но без подробности и желание за разговор на тази тема. По парично-финансови въпроси е уравновесен. Знае си сметката. Не е скъпе-рник, но не е склонен към разточителство. (NB: За “сметката” може да се съди по това, че на 75-годишна възраст имуществото и банковите ми сметки са “на зеро”.) В психологически план е интраверт(NB: В психологията терминът се употребява за личност, чиито мисли, чувства, занимания, център на интереси и т.н. са насочени към самия него. Това определение е в абсолютно противоречие с всичко изречено до тук от “Генади”, защото който се интересува изключително от обществените проблеми и е посветил себе си на идеята за световна революция, той няма никакво време да гледа в пъпа си и да се зани-мава със собствената си персона. Това важи дори за спомените ми, които пиша единствено с надеждата, че могат да бъдат полезни, като споделен опит, размишления и идеи с идващите след нас генерации.) По личните си проблеми няма нужда от споделяне с жени, с приятели и пр. (NB: При мен няма шизофренно раздвоение между личните проблеми и свободно избраното поприще на революционер или, ако употребим езика на професора-до-носник, това поприще е “доминанта” и “детерминанта”.) В областта на идеите си, оба-че, има нужда от слушатели, от аудитория, от признание като теоретик и ли-дер. Самочувствието му се ласкае особено от признанието, че е идеолог, вожд на определена идея и група, организатор. (NB: Тези фрази са подчертани от ръководещия копой, чието недоразвито мозъче е било непоправимо увредено от “другарки-те” в забавачницата, които са го изправяли всяка сутрин пред портрета на корифея на всички науки (най-вече на кибернетиката и генетиката), на великия, гениалния, безсмъртния и т.н. баща на всички народи и на цялото прогресивно човечество – генералисимус Йосиф Джугаш-вили. Може би, те са дали идеята “разработката” от която е взет този донос, да бъде кръстена “СЕРДАР”. Иначе са си интелигентска логорея на човек, който няма понятие от анархисти-ческите схващания за чийто привърженик се е заел да прави “портрет”. За епохата на соци-ализЪма това беше характерно – всеки работеше онова, което не му е работа.) В после-дните години – 1970 -1972 г. подобно отношение е проявявал и в работата си като математик. Обаче, останало е доминирането на идеите за “Световна революция” и “интегрална свобода”. Приятелят смята, че е надежден като партньор и изпълнител при изпълнение на дадена точно определена задача за не особено продължителен срок. За це-ленасочена, канализирана или творческа работа в дадено направление, в про-дължение на редица години не е особено подходящ. В даден момент може да се отклони от нея. Това, обаче, може би, не се отнася за политическите му идеи и работа, които винаги са били при него на първо място. Към децата няма никакво отношение (NB: За разлика от другарите Сталин, Хитлер и други любвеобвилни диктатори), в това число и към собствени. В отошенията си към хората може да прояви жестокост поради липса на интерес към тях. (NB: Подчертаното е от джандармите. А, като доказателство за моята “жестокост” може да се приеме няколкогодишното плюскане и пиене на софрата ни, която моята Живка слагаше и вдигаше в негова чест и след като знаехме, че насреща ни седи агент “Генадий”. Аз не сложих мишеморка в голямата му медена чаша с която той продължаваше всеки път да изпива порядъчни количества вино, защото не съм привърженик на византийските методи, нито на нравите на Борджиите и най-вече, защото революционният нравствен императив в този момент не изискваше да прибегна към револвера … Макар да съм враг на попщината, аз очаквах само една негова искрена из-повед, за да простя. Такава няма и до днес.) Не може да се каже, че е отмъстителен или злопаметен, но твърдо не би забравил и пренебрегнал нанесената му обида, лошо отношение или пренебрежение. 16.10.1986 г. “Генадий”
1. Георги Константинов Георгиев – ИР във Франция, активен анархист и член на ръководството на БОД, обект на ДОР (“ТЕРОРИСТ”) във 02 отделение (V-и отдел, VI-о у-ние на ДС), ОР Ив. Спасов. ЗАДАЧИ ПО СВЕДЕНИЕТО: На агента бяха припомнени задачите по терора. Бе запознат и с веществени-те доказателства и субективния портрет по ДОИ(*) “Скорпион”, като бе ин-структиран как да действа при констатиране на признаци за диверсионноте-рористична дейност. (NB: Агент “Генадий” е използван и инструктиран от кукловодите на ДС в ред нейни “разработки”. Колко души е почернил в качеството си на нейн доносник /по “направление Централен Терор”/ ще може да се установи след пълното разсекретяване на архивите й.) (*) ДОИ = Дело за Оперативно Издирване. МЕРОПРИЯТИЯ: Съвместно с ПГУ ДС отново ще се обсъди началната информация за обекта (ГКГ) с оглед набелязване на мероприятия за неутрализиране подривната му дейност срещу НРБ. ЗАБЕЛЕЖКА: Характеристичните данни за ИР ГКГ, съобщени от агента се покриват с дан-ните, с които разполагаме. Агентът е поддържал приятелски отношения с Кон-стантинов и го познава добре. Уговорено бе следващата среща да се състои през м. ноември. СТ.РАЗУЗНАВАЧ В 02 ОТД-НИЕ СТ.ЛЕЙТЕНАНТ: Ив. Спасов Нап(исано) в 4 екз. № 1 – РД 39856 (“Работно” Дело на агента) № 2 – ДОР 11359 (Дело за Оперативна Разработка на “обект” ГКГ) № 3 – ПГУ ДС № 4 - 08 отдел Изп. Ив. Спасов Нап. Георгиева 20413 София, 20.1.1986 г.
Каталог: wp-content -> uploads -> 2009 2009 -> Католически Литургичен Календар 2010 2009 -> Смб – Секция “Изток” Великденско математическо състезание 22. 04. 2007 г 2009 -> 1. Числото, което се получава от числото 194 973, като се разменят цифрите на десетиците и хилядите, е 2009 -> Програма за развитие на сектор „Рибарство на Република България, финансирана от Европейския фонд по рибарство за Програмен период 2007 2013 г 2009 -> Програма за развитие на сектор "Рибарство" на Република България, финансирана от Европейския фонд по рибарство за Програмен период 2007 2013 г 2009 -> Програма за развитие на сектор "рибарство" (опрср) на република българия, финансирана от европейския фонд за рибарство за програмен период 2007 2013 Г. Изтегляне 1.25 Mb. Сподели с приятели:
|