Към светлината Стив Масуд Съдържание

6. Обявяване на позиция

През септември 1969 г. стана нещо, което ме накара да заема твърда позиция. Като се обърна назад сега, съм благодарен на Бога, че не съм знаел какво ще се случи, иначе сигурно щях да си стоя кротко.

Това стана след молитвата Иша, последната молитва за деня в джамията в Рабвах. Молитвата бе привършила и след нея имаше събрание на тема живота на Мохамед. Много хора останаха за него и аз също бях там, като седях от едната страна. Някои от по-палавите момчета в града също останаха, но аз знаех, че те само си губят времето там. Често забелязвах да гледат към мен и да ме сочат и се чудех за какво приказват.

През това време някой вече говореше и тъй като бе открито събрание, различни хора ставаха, както млади, така и стари, и вземаха думата на свой ред. Последният говорител бе някогашен мюсюлманин от сунитите, член на единия от двата големи клона в исляма, който се бе присъединил към ахмедите. Изглеждаше много впечатляващо, когато се изправи. Беше представен и започна да говори:

— Тази вечер видяхме живота на Мохамед от няколко различни ъгъла. Сега искам да видим какво Тората, Законът, и Инджил, евангелието, могат да ни кажат за него.

Аз се заслушах заинтригуван. Зачудих се какво има да каже. От своето изследване бях стигнал до извода, че Инджил не казва нищо за Мохамед! Човекът държеше Библия и я отвори на Второзаконие, глава 18, като каза: „Бог каза на Хазрат Моза (пророк Мойсей): Ще издигна Пророк сред братята ти, както съм издигнал теб. Тук пише: „Аз ще им въздигна отсред братята им пророк, както съм въздигнал тебе, и ще туря думите Си в устата му; и той ще им говори всичко, което Аз му заповядвам" (Второзаконие 18:18). Този пророк е Мохамед, мир да бъде на него — заяви той смело — и за него е дадено това пророчество. Мохамед е потомък на Исмаил, а Исмаил бе брат на Исаак.

Аз слушах, но не с вяра, защото ми се струваше, че това не е вярно. Човекът продължи: „И Мойсей, и Мохамед се родиха в идолопоклоннически общности. Роднините и на двамата не ги приемаха и не им вярваха, а по-късно разбраха, че са истински пророци. И двамата напуснаха собствената си страна и се бориха срещу езичеството. И двамата дойдоха на света с Божия закон в ръцете си."

Той обърна страниците на Библията на Новия Завет. — Хазрат Иса (пророк Исус) също е пророкувал за Мохамед. Той отвори Евангелието от Йоан и прочете глава 14, стих 16: „И аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века".

Знаех, че според християните тук се говореше за Святия Дух, но това, което говореше този човек, бе обичайно тълкуване сред мюсюлманите. Той продължи:

— По-нататък в стихове 25 и 26 на тази глава пише: „Това ви говорих, докато още пребъдвам с вас. А Утешителят, Святият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал."

После Исус казва в глава 15, стих 26: „А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, той ще свидетелствува за мене".

Явно говорителят се опитваше да покаже, че Святият Дух бе Мохамед! Той продължи да цитира от глава 16 на Евангелието на Йоан, като аргументът му ставаше все по-силен, както той си мислеше, а аз започвах да се ядосвам все повече на неправилната употреба на Инджил.

Спомних си гневния разговор с баща ми, когато го предизвиках за нечестния начин, по който ахмедите цитират Писанието за собствените си цели. Но продължавах да слушам.

— Трябва да ви напомня, братя мои, че тези истини се изпълниха в пророк Мохамед, мир на него.

Мохамед е този, който ни напомни всички неща. Той ни напомни в Корана всички истинни неща за Исус, неговия живот и смърт, че бе роден от девицата Мария и че вършеше чудеса. Той ни напомни за истинското състояние на християните и евреите; той цитира всички важни пророци от времето на Адам до собственото си време. Той ни води на всяка истина действително и нашият Пророк ни е дал чудесен закон за нашия живот.

Ако беше спрял дотук, това вече щеше да е предостатъчно, но той не спря! Започна да казва, че не само пророчествата за Мохамед били верни, но че имало също пророчества за Мирза Гулам Ахмед, основателя на ахмедската секта. Той каза съвсем ясно:

— Второто идване на Христос се изпълни в Мирза Гулам Ахмед. Той е Махди-Мауд, великият водач, Масих-Мауд, обещания Месия. Той е същността на всички пророци и той ни се яви през тези последни дни с вечното послание за мир и сигурност за всички нас!

След като каза това, си седна.

Като слушах тази невероятна тирада от измислици, почувствах как кръвта затуптя във вените ми. „Какъв боклук!", казах на себе си и в сърцето ми имаше силно задоволство, защото аз знаех, че това са глупости. Почувствах, че някой ме кара да стана и да говоря. „Масуд, стани! Време е да кажеш това, което познаваш като истина. Говори, иначе умът и сърцето ти няма да изтърпят!" Беше като истински глас и някак приглушено, в далечината, чух водача да казва:

— Иска ли още някой да се обърне към събранието?

Все едно, че бе попитал лично мен! Докато казваше тези думи, чух да минава шепот през тълпата и той придоби вид на човек, който осъзнава неразумните си думи. Но аз вече бях на крака. Все едно, че някой — може би същият „някой", който бе говорил на мен — сложи ръка под мишниците ми и ме изправи на крака. Стигнах внимателно до мястото, откъдето говорителите се обръщаха към групата. Докато минавах покрай човека, който тъкмо бе говорил, го помолих да взема назаем Библията, от която бе цитирал, и той любезно ми я подаде.

Почувствах, че очите на цялото събрание са върху мен. Водачът седеше от едната страна, хвърлих поглед върху цялата група и след това започнах да говоря. Сякаш друга сила завладя езика ми в този момент и никога няма да забравя нещата, които бяха казани чрез мен в този ден.

— Уважаеми слушатели. Всеки ден се изправяме пред нови преживявания и учим нови неща. И днес може би ще чуете нещо, което ще бъде ново за вас. Току-що чухме какво ни казва този господин и той сякаш искаше да каже, че вярва в Библията, от която цитираше, че тя не се е променила, макар мюсюлмани и ахмеди да казват, че тя е изменена.

Спрях и погледнах надолу към Библията, която държах. Осъзнавах, че говоря работи, които нямаше да се харесат на групата. Знаех какво ще си помислят — че аз, едно момче на осемнадесет години, нямам право да казвам такива неща, особено на публично място. Но продължих:

— Трябва да запитам господина — ако е вярно, както каза той, че Второзаконие 18:18 наистина говори за Мохамед, защо тогава хората, които са живели по времето на Христос, са сочели Исус като изпълнение на този стих? Йоан 1:45 ясно казва, че „Филип намира Натанаила и му казва: Намерихме онзи, за когото писа Мойсей в Закона и за когото писаха пророците, Исуса, Йосифовия син, който е от Назарет". Хората от времето на Христос казваха, когато виждаха чудесата му,: „Наистина този е пророкът, който щеше да дойде на света" (Йоан 6:14). В Деяния на апостолите Стефан и Павел сочат към същото пророчество, когато говорят за Христос. Исус говори за себе си по този начин: „Защото ако вярвахте Мойсея, повярвали бихте и Мене; понеже той за мене писа" (Йоан 5:46).

Когато огледах слушателите си, ми се стори, че всички наблюдаващи очи бяха враждебни, но вътрешният подтик да говоря бе силен.

— Сега стигаме до предполагаемото подобие между Мойсей и Мохамед. Чували сме някои факти, но други не. Например по време на Мойсей царят на Египет убиваше еврейските деца, но ставаше ли това по времето на Мохамед? Не, не ставаше. Мойсей говореше на Бога и му бе дадена титлата Калим ул Аллах, този, който говори с Бога (Сура 19, стих 52; Сура 4, стих 164). Братя, Коранът казва, че Мохамед е получил посланията си от Бога чрез посредничеството на архангел Гавраил. Освен това пророк Мойсей вършеше чудеса, но пророк Мохамед не. Дори бих казал на онези, които твърдят, че Мохамед е вършел чудеса, че според тях Коранът лъже! Защото не е ли вярно, че Коранът не споменава никаква способност на Мохамед да върши чудеса?

И сега, какво да кажем за Евангелието на Йоан, от което току-що ни бе „показано", че Мохамед е Святият Дух, обещан от Исус? Вярно е, нали, че в нашите книги самият Мирза Гулам Ахмед е наречен Святия Дух? Точно тук имаме противоречие. Но междувременно какво действително казва този стих, Йоан 14:16? Кой е този „друг Утешител"?

Първо, как можем да приемем този стих, след като той ясно говори за Бога като Баща? Ние се противопоставяме на тази доктрина за Бога като Баща, тогава как можем да приемем изобщо този стих?

Второ, какво е действителното значение на това твърдение на Исус? Явно той е толкова важен, че когато се моли на Отца, тогава Отец ще му даде Святия Дух в отговор. Ние, мюсюлманите, казваме, че пророк Мохамед е по-велик от Исус, но може ли Мохамед да се моли с тази молитва? Исус говори ясно, когато казва: „За вас е по-добре да отида аз, защото ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви го изпратя". Това откриваме в Йоан 16:7.

Прелиствах страниците на Евангелието, докато продължавах. Бях сигурен, че сам Бог ми напомняше тези пасажи! — По-нататък, в Йоан 14:16 се казва, че Святият Дух ще дойде и „ще пребъдва с вас до века". Със сигурност се има предвид именно това — че Святият Дух ще живее вечно с нас. Може ли това действително да се отнася за Мохамед? Той е живял в този отчаян и грешен свят шестдесет и две години! Как може някой да мисли, че шестдесет и две години е вечност?

Някои от хората в джамията започваха да се споглеждат. Знаех какво си мислят за мен. Започнах да забелязвам омраза по лицата на едни, а други местеха неспокойно крака. Но се надявах поне някои да се замислят над тези неща, затова продължих:

— Моля, забележете Йоан 16:13, където се казва за Святия Дух, че „няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори". Това може да се отнася и за Мохамед, защото е истина, че той е говорил това, което му се е давало от небето, но какво да кажем за следващия стих? „Той мене ще прослави, защото от моето ще взема и ще ви известява."

Братя, Коранът свидетелства от Духа, че е даден на Мохамед чрез Гавраил от Бога. Ние ахмедите вярваме, че Святият Дух е Мохамед и че за него Исус каза: „Няма да говори от себе си... мене ще прослави, защото от моето ще взема". Сега, ако това е вярно, трябва да извадим заключението, че Бог е Христос или че Христос е Бог. Тези думи го показват ясно. Но за нас това е напълно невъзможно! Това е много лоша мисъл за един мюсюлманин! Но тогава, ако Христос не е Бог, как е възможно Святият Дух да е Мохамед? Ако кажем това, тогава трябва да вярваме също, че Коранът бе даден на Мохамед от Христос и че Христос е Бог!

Ако все още не сме убедени, тогава какво да кажем за Святия Дух, за когото се говори в Деяния на апостолите? Един от учениците на Исус, този, наречен Петър, отрече дори да го е познавал три пъти, но когато на този човек слезе силата на Святия Дух, той говори с голяма дързост и смелост на множеството хора, като каза: „Израилтяни, послушайте тия думи: Исуса Назарянина, мъж засвидетелстван между вас от Бога чрез мощни дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него посред вас... Него... вие разпнахте и убихте чрез ръката на беззаконици... И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че тогова Исуса, когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ, и Помазаник" (Деян. 2:22-23, 36).

Бях удивен на смелостта, с която четях тези огнени думи. Докато държах книгата, от която ги четях, напълно осъзнавах, че силата на Бога присъстваше в джамията тази вечер. Задържах дъха си за момент.

Какви други силни думи щяха да последват? Чувствах, че трябва да кажа нещо за финал:

— След като чухме тези неща, братя, защо слушаме погрешно учение и спорове, в които няма истина?

Ако бях спрял дотук, струва ми се щеше да бъде най-добре, но не желаех да мълча. Чувствах се велик човек и в сърцето си се гордеех, че Бог е в мен. Тъй като бях млад и глупав и изгарях с тази гордост, продължих да говоря, като прибързано атакувах идеята, че Гулам Ахмед бе Месията или Христос.

— Каква е истината, която трябва да вярваме? Чувам да се говори, че нашият основател Мирза Гулам Ахмед е дошъл в образа на Христос. Ако е така, тогава, господа, смея да попитам какво стана с онези знамения, които се споменават в Библията? Христовите ученици предсказваха, че когато Исус дойде от небето, небесата ще преминат със силен шум, а стихиите, нажежени, ще се стопят. Другаде пише, че един ученик е казал: „Погледнете, той идва с облаците; и всяко око ще го види".

Явно съвсем малко хора в света са познавали Мирза Гулам Ахмед. Според нас, ахмедите, той е трябвало да обърне християните в мюсюлмани преди да умре. Но станало ли е това?

Отново питам, коя е истината, която трябва да вярваме?...

През мен премина трепет. В сърцето си почувствах изблика на страха и един глас вътре в мен каза:

—Масуд, спри! Сядай си!

Краката ми затрепериха и аз се опитах отново да говоря. Смътно видях тълпата да се надига и баща ми да върви към мен. С ръцете си той ме удари толкова силно, че паднах на пода. Над мен хората се блъскаха, за да ме ударят, да ме ритнат. Милостиво, тъмнина ме покри и аз изпаднах в безсъзнание.