Книга е опит за проникване в земните и вселенски проявления на необикновено човешко същество

Изстрадани сентенции. Мъдростта - безмерна лю­бов, с мярка във всичко друго. Далече от измамната пе­пел на мимолетни изкушения, там е вечният огън.

Дали достатъчно сме я разбирали? Както казват древните латини: "Ако мъдростта не е у теб, напраз­но ще слушаш мъдреца."

- Как да се отнасяме с хората, подвластни на злото? Ти как постъпваш? - Провокирам я.

- Рядко влизам в спор, особено за духовното - отвръ­ща смирено. - Но, ако край мен има готованци, лишени от старание, водещо към развитие, не мога да търпя. (Лицето й пламва.) Защо? Заели са чужди позиции. На техните места трябва да се настанят стойностни лич­ности. Човек е носител на Светлина! На принципа съм - аурата на Слава изгрява, озарява я, - Силата тряб­ва да се съхрани. Не влизам в изтощителни разпри, не хабя нерви с безнравствени същества. Злото ражда мрак. Срещна ли такъв, защо да пилея време и енер­гия? Ле-е-е-ко се отдръпвам. Изолирам го. И продъл­жавам пътя си. Никой никога не остава сам. Но всеки трябва да подбира своя кръг.

За нея и духовно принизените имат сила, но тя не е от Светлината. Спазва правилото: "Дай храна на глад­ния и жадния за мъдрост. Оня, който не се интересу­ва, остави го да върви по избрания му път. Ще дойде и неговото време. В тоя, в друг живот, все едно...."

Не допуска сривове в мисълта. Мъдростта не воюва сляпо. Нито за подчинение. Знае как да надмогва тъм­нината на несъвършенствата и избягва отровните зъби на злобата, клеветата, завистта.

Уверена е: "Признанието в науката крета бавно. Е, все някога лениво допъпля - подхвърля с иронично далновидна усмивка. - Най-често след смъртта."

Простовати ясни съждения, на светлинни години от мъглявите, пропити с горчивина философии, властва­щи от пресата и телевизионния екран над все по-оси-велия делник. Целта на живота не е самият живот. Зем­ното съществуване не е лотария, в която наградата е да оцелееш и трупаш лесно спечелени пари. Дар е за развитието на духа.

Към края на вълнуващата среща неудържимо пита­ме:

- Ако някой иска да се свърже с теб, лельо Славе, за да стане като теб сега, когато си и после... Може ли?

- Заинтригувани сме повече от всякога.

- Може. Днес иска, утре иска, вдругиден иска... Пред­ставете си ме. И ще получите това, от което се нужда­ете. Казано е: "Чукай и ще ти се отвори." Необходи­ма е, обаче, абсолютна искреност. Гордост да няма! По-важно от това да контактувате с мен е да живе­ете правилно. Бъдете добри и честни. По-ниски от тревата, по-тихи от водата. Ама не като бухналите тревища из пампасите, задиращи корема на конете,а като едва забелижимата превита тревица, растя­ща край нашите реки. Оная, дето патките я пасат.
Само такива добродетели са в състояние да разсекат връзките, сковаващи полета на човешката душа.

(Тревата - презряна, мачкана от всички твари живин­ка. С милиарди години еволюция са се сменяли хиля­ди растителни и животински видове, а хранилницата на света оцелява. Въпреки заплахи - студ, пожари, суша

- възправя изумрудени крехки копия към слънцето. Не сме ли българите като нея - извисяваме се и над гроба на онези, които с години са потискали растежа ни...

"Светът открай време се лекува с треви. С треви и ще оздравее"- подхвърлила бе в друг разговор леля Слава.)

В сладкодумни беседи насочва как да се освободим от комплекса за малоценност, учейки: "Всеки носи час­тица космически гений. Трябва да се взре в себе си, да я открие. И освети с нея пътя си."

"Лекарката, с която отидохме в дома на пророчица-та, строго ме предупреди:

- Ще мълчиш! Само ще слушаш! Леля Слава не оби­ча парадиращите хора.

Немеех. По едно време домакинята бегло ме стрел­на с крайчеца на очите си. И промълви:

- Веси, бъди по-ниска от тревата! - Само това. Друго не каза.

Втората среща бе в НДК. Сядам на стола, оглеждам се, а до мен - леля Славка. Случайно съм се настани­ла до нея. Погледите ни се срещнаха. Тихо се усмихна. Едва доловимо подхвърли:

- Веселина, по-ниска от тревата!...

Третият контакт бе на конгрес по психотроника. Оказахме се на една маса. Съзряла ме, през усмивка подметна:

- Веселина, по-ниска от тревата!...

Благодарих. Нищо друго. Нали някога бяха ме пре­дупредили - не обича парадиращите.

Сега след години си мисля: контактна и общителна съм, падам си дори бунтарка. Тълкувам посланието й: да не се големея като екстрасенс. - Завършва споме­ни В. Здраечева. - Мъдри слова. Не се забравят за цял живот."

Духовната учителка не натрапва. Има какво да каже, взряна в опита на своите близо деветдесет години.

* * *

Слушаме я с удоволствие. Изнася колоритни лекции, каквито аз, завършил българска филология и театрал­на режисура, не успях да получа в прехвалената Алма матер. Щастлив шанс - срещнал бях осъдена на изчез­ване праведница сред разколническа обречена цивили­зация.

Разкрива стойностите на духовния свят с търпение на вода, дълбаеща скалите:

• 
  Наистина, лельо Славе, но немалко хора са лоши. Ако не можем да ги избегнем, как да постъпваме с тях?
  
• 
  Ако някой ви тормози, имате право да се защити­те. Но не да му отвърнете с бой или с: "Ти си такъв, ти си онакъв!" Не. Ще му кажете: "Не сте прав. Туй е така, ей туй - така... И ще му го докажете. Просто и ясно, с факти. Когато го изричате, трябва да е с любов, за да срази злото в него."
  

- Ама как всичко на място! Излишна думица не от­рони! - Възкликва екзалтирана случайна посетителка.

• 
  Добре, че го записа на касетофон! - Тупва ме по рамото инженер Стаменов, президент на Асоциация "Феномени".
  
• 
  Ама защо го записахте? - Усмихва се скромната леля Слава.
  
• 
  Бързо забравяме, затова. Решил съм, ще дойда с камера - подхвърля инженерът, - ще съхраня думите и образа ти за фонда на нашата асоциация. Да видят поколенията един жив класик!
  

Стаята гръмва в неудържим смях.

Великолепно чувство за хумор и, въпреки годините, учудващо свежа памет. Освен това - изключителна ча­ровница. Може да занимава с часове. И те се изниз­ват неусетно. Времето с нея се топи. Светът става фин, вълшебен, безкрайно добър. Много по-стойностен. Тя самата любов, вдъхва любов. Не се уморява да твърди - време не съществува. Навярно е права. В присъстви­ето й не го усещаме. Дали, защото жената, обхождаща вселенски бездни, цени стойността на мига?

В контакт с митичната старица човек отхвър­ля делнични грижи. Чувства се пречистен, извисен. Тя като че наистина живее в този и в отвъдния свят. Води ни там, като добри гости. И връща обратно -обновени, обогатени.

Вулканични изблици от живи истории и благоразумни съвети. След всеки от тях смирено завършва: "Помне­те, това са само насоки. Изборът е ваш."

Не един посетител споделя: "Почне ли да разказва, сякаш омагьосва. Отлиташ, потапяш се в чародейни светове. Животът става смислен и красив. Въвежда в пленителни пространства. Не можеш да се отле­пиш от стола, ни за миг да притвориш очи. В нейното обкръжение грозното се стапя."

"Весело ли е, нека се смеем - ликува душата й. - Чо­век е заченат с възторг. За сълзи - ех, има време..."

Запомнящи се словесни параболи. Разпръсва ги с лекота. И те покълват в душите. За цял живот.

Ползвах тайно касетофон, но не съжалявам.

Тайно?

• 
  Кое е твоето жизнено кредо? - Обръщам се към фе­номена.
  
• 
  Осланям се на Бога, но вярата ми е особена. Не парадирам. Дълбоко в мене е. Тежко е, охулят ли свя­тото ти упование. Отбягвайте тези хора. Не я ваде­те на показ като на сергия. Нека остане съкровена и чиста.
  
• 
  Вяра и молитва. На кого да се осланяме - на Бог в небето, на иконите в храма, на силните на деня? Или на светлата оная Сила, стаена в нас?
  
• 
  Искрено ли се молите, Бог мигновено ви праща по­мощ от Висшата духовна йерархия. Иисус Христос и Светият дух са равни по мощ. Уповаваме се на Хрис­та, защото дойде на Земята и изпита колко тежко е на духа в плът да съхрани чиста окованата в него частица от Отца, нашето истинско АЗ.
  

Кръстенето е символ: горе - в името на Отца (умът олицетворява Вселенския разум), долу - и сина (утро­бата на майката, дала на света Иисус), вдясно - Свети Дух, вляво - Амин. Така търсим помощ от Троицата.

Преди молитва е необходимо да вникнем в себе си. За какво е тя? За възхвала на Твореца, за любов към хората, за благоденствие или апетит към нещо друго? Силно ли е желанието ни, ще получим помощ. Просим ли с корист, разплатата после ще е страшна, но спра­ведлива. Ако домогването ни е в ущърб на друга душа, едва ли молитвата ще бъде чута.

Тя трябва да е кратка и ясна, да извира от естест­вото. Да е за здраве, любов, благодат. Стремите ли се към Висшата светлина, искайте мъдрост. Тогава няма да сте лишени от нищо. Молете се с шепот. Нека има звук. Вибрациите са вълни. Това усилва мо­литвата. Чистата мисъл достига всички нива.

Замисля се:

• 
  Виждам - душата, изпаднала в молитвен екстаз, се разширява и все повече разпростира. Тъничък лъч се издига над нея. Високо, високо... Прониква в духовните полета. Мисълта достига лоното на Бога. Над медити­ращия израства трептящ защитен чадър.
  
• 
  Вярвайте и искайте, това е пътят. Но потрудете се и да го заслужите - завършва посветената.
  

Религията представя Бог като човек и Дявола като човек. Единият - в светлина, другият - в мрак. Каква по-красноречива алегория!

Вникнем ли в етимологията на някои думи от индоевропейските езици, ще попаднем на изумителни връзки.

Нека съпоставим сакралните черква и чаира. Чакра означава кръг. (Родствена по значение е чекрък - дви­жение в кръг.) Това е енергиен вихър, захранващ жизне­ната сила. Черква (църква) се строи над природно сил­но енергийно място. Затова там молещите се, контакту­вайки с Висшия разум, се извисяват духовно. Особено под купола й.

Случайна ли е фонетичната и смислова близост? Словесната етимология е носител на сакрално зна­чение от стародавни, затулени в мъглявините на ми­налото знания.

Трудно се въздига и поддържа олтар. Градят го годи­ните, руши мигът.

Вярата на Слава е колосална. Потвърждава я случ­ка, предадена от София Стайкова:

"Поехме за виличката на нашата приятелка в село Свидня, софийско. Разположена бе в живописна мест­ност на брега на река Искрец. Вървяхме пеш.

Времето внезапно се промени. Мрачни облаци при­тиснаха небето.

Изведнъж рукна проливен дъжд.

Лято. Бяхме леко облечени, без чадъри, а предстое­ше още път.

Слава рече: "Сега ще го спра!"

Спря, съсредоточи се. Издигна ръце. Тихо се помо­ли.

Като отрязан от невидима ръка, пороят секна.

Невероятно! На стотина метра наоколо се лее като из ведро, край нас - не.

С въздигнати души добрахме се до вилата.

Как постигна това? Дали само с мисъл? Невидими Сили ли бдяха?"

На какво ли не е способна молитвата...

Слава илюстрира мощта на вярата с цветист при­мер:

- Аз като кажа: "Господи, искам да отслабна два ки­лограма", моментално ме втриса. На другия ден съм смъкнала ни повече, ни по-малко."

- Преди години - продължава, - не знаех за тази си способност. Напълнеех ли, молех се: "Господи, да отс­лабна! Господи, да отслабна!"

И като почвах да слабея, да слабея, да слабея... Вей­ка. Полата ми се върти като пумпал на кръста.

Разтревожена за здравето, променях молитва: "Гос­поди, нека напълнея! Господи, да напълнея!" И... нали­вах килограми.

Замислих се: правилно ли се молех?

В тоя миг ме осени прозрение: "Искай онова, от ко­ето се нуждаеш - ни повече, ни по-малко. Ясно, кон­кретно. Но преди това го обмисли. Господ е щедър. Изпълнява желания. Сега, след години - какво значе­ние? Време за него не съществува. Има ли време за Вечността?..."

Проумях: трябва да се моля: "Господи, да нормализи­рам теглото си."

• 
  ...И тъй - продължава самоироничния си разказ - уших си някога кожух. Страшно много го харесвах – от дебели овчи кожи, да ме топли в мразовитата София.
  

Притесних се. Ами сега?

И, както винаги в затруднение, обърнах се с молитва към Всевишния: "Господи, нека отслабна три килогра­ма!"

...Втресе ме. Рухнах на легло. Сякаш някой влезе в мен. Изстиска за два дни излишъците. И отсече: "Гото­во. Навличай кожуха!"

Премерих го - като току-що ушит по тялото ми.

- Обмисляйте добре желанията - напътства пророчицата. - Искате ли от душа и сърце, Господ ще ви даде. Рано или късно. После, обаче, да се не каете и отричате. От пожеланото. А и от Бога... Молите ли се, наблюдавайте какво ви се случва. То е знак как се приемат вашите желания.

(Казано е: "Внимавайте с мечтите - понякога се сбъдват." Но и друго се знае; "Искаш пи да развеселиш Господ, сподели с него плановете си"- б. а.)

* * *

- Някои хора са ревностни към Висшата Сила - въз­диша леля Слава, - ама не вярват. Не разсъждават с ума си. И тъй се обръщат към Всевишния: "Господи, мо­лим те! Иисусе Христе, при тебе!... Иисусе, при тебе да дойдем!..."-Тръшкат се доземи и реват: "До твойта нога, Господи-и-и!..."

Имах такава съседка - страшно религиозна. От цър­ква не излиза. (Карма се изкупва с вяра и молитва - б. а.) Деца и дом занемарила, за Бога, за друго не мисли. Жития на светци чете. И, както денем и нощем все с Него, разправят близките й, взела напоследък тъй да се моли: "Господи, да дойда! Господи, да те видя!" - С дни и нощи това повтаря. В храма - пак същото.

Кой не плаща наем, че е на тая земя? Най-висок е за глупостта.

И ето - просва я тежка болест на легло. От зле по на зле.

Извикаха ме да я видя, да помогна. Отидох.

Със сълзи на очи взе да се прощава с мене. Едва я познах - немощна, жълта, стопена. Ще мре. Тихичко плаче, нарежда. А е млада - хич, ама хич не й се умира.

"Защо се, Ганке, окайваш? Та ти сама си натресла злото. Не разбираш ли?" "Как тъй сама?! - Ревна дваж по-отчаяно. - Грижех се аз за здравето!... От какъв грях ми дойде това наказание, Господи-и-и?!.. Бога ли оби-ди-и-и-их, Света Богородичке-е-е?!... Тебе ли поруга-а-а-а-х..."

Отде извади това гласище. Вие, тюхка се и нарежда. Хич не й се умира.

"Да се разберем - рекох й, - доколкото знам, при Бога искаше да идеш. Тъй ли е?" - "Тъй." "Добре, с ума си разсъди: жив човек виждал ли е Всевишния? Помис­ли, помисли. За да се представиш Богу, трябва да се отправиш не другаде, а на оня свят. Може ли инак? За това, милинка, си се молила, не разбираш ли?... Приел съкровената молитва, Господ милостиво решил да я из­пълни. А ти сега страдаш, плачеш. Защо!?

Е, за урок да е, сестро. Молитвите промени. От душа и сърце искай живот! И друг път много, ама много вни­мавай за какво молиш Бога!"

- ...Та, има такива хора - смее се благодушно леля Слава, - прекалено усърдни. Толкова извисени, че ла­пат духовна храна с вилица и лъжица... На килограм... Но най-лошо е, кога се молят неправилно. (Човек лекува душата си с молитва, но и с разум и чистота - б. а.) Поболеят ли се, дойдат да се окайват. Помощ да дирят.

А аз им река: "Знаете ли какво искате? - До Господ да се домогнете. Но подготви ли се пътят ви занатам, упла­шите се. От страх побегнете. Не трябва тъй, не. Ще се обърнете към Висшата сила: "Господи, Исусе, спаси-телю, крепкост ми дай да вървя в стъпките ти! Сила дай, да съм добър, искрен, честен - да не крада, да не лъжа..." Ти, като се молиш: "Ха сега, Господи, ела! Ха сега, Господи, вземи ме!", болестта ти, щеш не щеш, ще те сполети. Може ли ей тъй да хвръкнеш на небето? Ще отлети, разбира се, душата ти.

- Някои - усмихва се Слава - се престарават. Напи­рат да живеят толкова праведно, че светиите в Отвъд­ното, строени в шпалир, да им козируват.

(Разсмива ни.)

За да утеша изстрадалата женица, разказах й ня­когашните мои неудачи в отслабването и пълнеенето. Едва тогаз се успокои.

Позачуди се моята приятелка. Па просветна лице. Поолекна й на "пътницата за Отвъдното". Съвзе грохнала душица. Дойде й желание за живот. И проме­ни молитвата.

Мина не мина време, преодоля болестта. Без лекар. Вече толкоз лета си е жива и здрава.

Запомнете - силен е не оня, който не пада, а който съумява да се изправи - съветва сибилата. - Не се сри­вайте никога духом! Никога! При никакви обстоятелс­тва. Няма по-голямо поражение от отчаянието.

(Нашата събеседница лекува с молитва и вяра, но най-вече с вълшебното хапче на живота - словото. С любов преодолява мрака, обитаващ човешката душа.

Проповядва: търпението, молитвата, добротата, съкращават срока на изпитанията.)

Бъдете нащрек! Отворите ли се за тъмата, колкото да се мислите силни и вярващи в Бога, страшно е.

- Навести ме студентка. - разказва прорицателката. - Силно разстроена. Със сълзи сподели – кънтели в ума й цинични думи. Безуспешно била лекувана в пси­хиатрия.

Гледам я - чисто дете. Има природен зачатък да лови видения извън физическото тяло. Ала душата й не е го­това за това. Контактът с невидимото се е превърнал в болезнена слабост. Това я изгаря. Виждам - тъмни ду­хове се навъртат края нея. Обсаждат, тормозят.

Погледнах живота й - има надежда. Насочих я ре­довно да ходи на църква. Четиридесет дни на строг пост и молитва. Обясних какво да й се чете от свещеник. Как майка й да се моли на Богородица.

Момичето бе стриктно. Изчисти се от тъмата. Вече толкоз лета си е жива и здрава.

(Жената с деликатна чувствителност е много вни­мателна в подбора на думите. Пред антонимите "светли-на-мрак" предпочита по-омекотените "светлина-тъма".

"Мрак" за нея звучи грозно, страшно. Свръхсетивна е и към словото.)

Поставят се сериозни въпроси пред съвременната психиатрия за съвместимостта й с психотроника и духовност. Не е ли време да се излезе от окопите на скептицизма? Той е нож без дръжка - върши работа за защита, неудобен за продължителна употреба.

Знанията в тази област ще разширят кръгозора и по­добрят помощта на медиците.

* * *

Пророчицата е като "бял рицар", бродещ в тъмна гора. Забелязва се отдалече и е чудесна мишена.

Основната й защита е вярата. Неотстъпно я крепи. Не й позволява да мисли за погром. Така оцелява и по­мага на другите да се съхранят и извисят.

Преди работа с хора, нуждаещи се от помощ, има свой ритуал и молитва.

Прекръства се. Издига десница. ("Ръцете на човека са антени за връзка с Космоса.") Изрича: "Отче свети, Исусе Христе, Спасителю наш, поставям тази душа в нозете ти. Ако е волята ти, дай й това, от което се нуждае."

Задава наум въпроси.

И бликат небесни послания.

И дава пример:

"Веднъж съзрях в храма свещеник - молеше се сед­нал.

"Що за кощунство!" - Възмутих се. Потръпнах цяла­та.

В тоя миг ме осени глас свише:

...Възрастна жена все боледуваше. Синът й замина за Божи гроб. Помоли го да й донесе късче от Божия кръст. Синът обеща. Но в залисията забрави.

На връщане мина през гора. За да не огорчи майчи­ната набожност, отчупи тресчица от гнило порутено дър­во. Даде й я с обяснение, че е от Христовия кръст.

Майката силно се зарадва. Скоро след това оздравя. И с тази тресчица взе да лекува други, нуждаещи се от помощ. Всъщност помагаше, благодарение на всесил­ната си вяра.

Но ето, един ден съвестта на сина проговори. Призна греха.

И - край. Угасна силата на набожната жена. Лечителството й вдън земя потъна.

-Тайнството е във вярата - завършва Слава. - Тво­ри чудеса. Без нея сме обречени на покруса и духовна нищета.

В друг разговор подхвърля:

- Говоря за вяра, но да знаете - и църква е необхо­дима. Храмът от столетия събира хора на различ­ни нива. Струят енергии от купола, от иконите, от вибрациите на стенописите. Въздига блясъкът на църковните одежди. Успокояват благи песнопения. Помнете, с напредъка на човечеството храмът няма да изчезне. (Разговорът е от седемдесетте години на миналия век- б. а.)

Сеейки надежди в душите, Слава си служи с притчи от живия живот:

- Една жена имаше двама сина. Притеснена, все тре­переше злото да не ги сполети. Тревожна мисъл. Не й даваше покой. Но ето - единият се поболя. Не след дълго почина.

Още по-обезсърчена, не престана да се вайка. Стра­ховете й край нямаха. Сега захвана ден и нощ да се тюхка за другия.

Случи се - катастрофира и загина.

Майката обезумя. Всекиму се оплакваше от злочес­тата съдба.

Една нощ починалите синове й се явиха насън. Ос­тро я осъдиха: "Не се окайвай. Вината е в тебе." "В мене?" "Предизвика нещастия, защото все мислеше лошото. Призова го. И ни го натресе..."

• 
  Майчините мисли - завършва притчата - проекти­рат бъдещето на децата. Отговорна мисия. Човек трябва да се надява само на добро. И силно да вярва в него.
  
• 
  Чуйте и тая случка. И тя е от живота. - Събрала болките на хората, прорицателката е неуморима. - В родната Нова Загора ме навести майка, чийто син бе на фронта. Вилнееше Първата световна война. Убедена бе - синът й ще се върне жив и здрав. Все пак молеше да разкрия съдбата му.
  

Ще ви разкажа и друг случай, свързан с моя роден град. Войнишка съпруга непрестанно трепереше, че мъжът й няма да оцелее на фронта. Страхът й върло я преследваше денем и нощем.

Тогава съзрях - със силата на мисълта тя като, че го тласна към смъртта. (Не е изградила с мисъл защитно енергийно поле - б. а.)

- Помнете, вярата в Бог е решаваща. Каквото жела­ете, Висшият разум рано или късно ще ви даде. Дори абсурдното за човешките представи, за Него е въз­можно.

След години се питам: не проникват ли феномените в скритите, движещи живота ни механизми? Те, които ни подкрепят сами да стигнем до тях, да станем госпо­дари на съдбата си.

Слава помага на душите да се издигнат към духа. Не е, нито желае да бъде съдник. Тя само гледа, гледа, гле­да...

Със сърце, пропито с нежност и любов.

В очите й оживява незримото.