Книга е опит за проникване в земните и вселенски проявления на необикновено човешко същество

За седмица духовната учителка е на легло. Няка­къв биолечител се опитва да я възстанови с лечебни сеанси. За съжаление, от тях се чувства по-зле.

Несъвместимост на полетата.

Упрекваме я, разтревожени за здравето й:

• 
  Лельо Славе, защо му разреши?! Защо?!
  
• 
  Добро искаше да направи, не го съдете... Мъчи се, но... не успя - усмихва се опрощаващо.
  

Най-ласкава е към качествата на биотерапевта доктор Димитър Сираков. Наблюдавал съм неговите сеанси.

Заредена с енергия, леля Слава сияе:

- Само Митко признавам!... Силата е в него! Пет ми­нути да задържи длани на болните ми колене, заплам-тяват. За седмица прогонва болката.

А Митето се зачервил, изпотил. Работи, работи...

Колоритна картинка.

Слава е широко отворена за нетрадиционната ме­дицина далече преди "Промяната". Никому не отказва диагностика и лечение. За нея това е висша потребност. И небесна етика.

Здравето й не е идеално. Може би така е по-отговор­на към страданията на другите? С лекота се поддава на алтернативни терапии.

Почувствала се за кой ли път по-добре, спонтанно се радва:

- От лечителите Митко признавам!... Само него! Като се отпуснах, още повече го усетих. Има сила, защото е добър, искрен, честен.

Не пропуска да акцентува на моралните устои на способностите. И възторжено продължава:

- Готова съм, иде ли той да лекува на хижа "Бун­товна", а аз знам - това ще стане, има-няма - го­дина... Подсвирне ли ми, там съм. Да помагам!...

Милата. Колкото да я измъчват здравословни проб­леми, вдъхва надежда и подкрепя страдащите. За нея това е вродено. Излъчва доброта от утрото до вечерта на претоварения си делник.

По онова време докторът действително готвеше биоенергиен лечебен център на хижа "Бунтовна". И го осъществи, както бе предсказано.

Но Учителката вече не е между нас...

Не уподобява ли славата космически лъчи? Звездата може отдавна да е изтляла, а те пътуват и щедро разда­ват светлина на света.

Звездите блестят от бездънния Космос, а Слава оза­ряваше всеки, докоснал се до нея. И след смъртта си остана там - при звездите... Десетилетие след нейния физически край прозренията й пронизват небосклона. Едва сега започва да се откроява, за да разцъфти на­вярно в пълния си блясък.

Благодарен съм на съдбата за шанса да оставя книга за едно необикновено човешко същество.

Защо се осмелих да пиша за нея? Дамата на свръхсетивността бе обградена от какви ли не таланти.

С първите записки предчувствах колосални труд­ности. Не закъсняха. Как се обхваща псифеномен от космически мащаб? Затова ли толкова време никой не посегна към перото?

Познанията й съвпадат с информацията на високоеволюирали духовни личности, въведени в регресия. А Слава е в съзнание, рядко - в ясновидски транс. Не се ли потвърждава все по-изкушаващата теза - в дълбинни нива на регресия и прогресия всеки може да стане ясновидец? На себе си, на близките.

След тая книга бял свят ще видят и други. За нелекия живот и пробиви в науката и духовността на бележитата представителка на шестата раса трябва да се знае. Тя се нарежда сред духовните учители, проповядвали на Земята.

Достойно ест за Слава Севрюкова. Да се помълчи. Минута признателност.

Информационната завеса все още я притиска. Докога?

Как се оценява свръхфеномен в безрадостно българ­ско време? Въобразяваме си, че познаваме психотро-ничните величия, а за световния връх - почти нищо. Защо? Заради вселенската му величина?

Маркирах нелек жизнен път и великолепни постиже­ния. На жена, обитавала този свят, но не от този свят. С годините светлината в нея и около нея се сгъстява все повече. За някои, Слава е едно от многото странни чо­вешки същества. За други - огледало на Вселената.

Ще оцелее, ако проникновенията й за бъдещето ус­тоят повече от спомена за тленното. Животът й внуша­ва - дарбата е труд и търпение.

Следващата книга "ПРОЗРЕНИЯТА НА СЛАВА СЕВРЮКОВА" разкрива съкровените траектории на свръхфеномена - духовни търсения и завоевания. Ще блеснат истини, забулени в тъмна неизвестност. Под нов необичаен ъгъл ще се освети непознатото за Биб­лията, Потопа, Страшния съд. През "психотронното око" ще оживеят непознатите страни на известни лич­ности: Ботев, Левски, Кирил и Методий, Нострадамус, Леонардо Да Винчи, Страдивариус, Хитлер, Сталин, Гагарин...

Авторът благодари за споделените спомени на Кра­симира Шопова, инж. Илия Митев, инж. Стамен Стаменов, д-р Димитър Сираков, писателите Димитър Делян и Лиляна Серафимова, адвокат Георги Иванов, инж. Венцислав Евтимов, Емилия Евтимова, ст. н. с. II ст. д. н. към Институт за изкуствознание на БАН доц. Елена Владова, Татяна Динева - племеница на пророчицата, Веселина Здравчева, София Стайкова, Мария Тунева, Михаил Хинев.

Признателен е за помощта на Константин Златев, Милка Бечева, Надежда Илиева, Румен Рашков, Ивайло Георгиев, Дичо Георгиев Добруджалиев, Елена Пане­ва, София Цветкова, Никола Тепелиев и още десетки всеотдайни приятели и съмишленици.

След смъртта на богоизбраната обещах на неин близък да не публикувам тази книга, докато той не издаде своя. Оттогава изтекоха немалко години. Убе­ден, че делото и паметта й заслужават признание, предлагам скромния си труд, без да считам, че не съм удържал думата си.

Надявам се да е цялостен и автентичен.