Книга е опит за проникване в земните и вселенски проявления на необикновено човешко същество

• 
  Един необичаен въпрос: какво е магията? Реал­ност или с безумни страхове я изграждаме и подхранва­ме? Не сме ли прекомерно отворени за нея?
  
• 
  Това е поразяваща като куршум мисъл. Може да срине живота. Узрява, насочва се. Жестоко атакува. А после рикошира. И с умножена сила поразява този, кой­то я е отправил. Знайте: всяка магия е временна. И не остава ненаказана. Решаваща е вярата. Крепка ли е тя, магията пет пари не струва.
  
• 
  "Ритуали за добро"- така се оправдават съвремен­ните магьосници...
  
• 
  Бог да ви пази! "Пет пръста - народът е казал -Богу надделяват." Тези люде призовават силите на тъ­мата и голяма пакост на плътта, душата и духа могат да сторят. На мене, устремена към Бог, понякога ми се казва: "Виж и се брани! Злото дели света със Светли­ната. И то е Сила..." Бъдете нащрек. При магия злият умисъл се изстрелва със заклинание - безмълвно или звучно, все едно. Прониква с мисълта, атакува. И миг­новено се връща. Най-страшна е за този, който я из­праща. Рушителната мисъл уподобява воден стълб
  

Не по-малко вредно е въздействието на озлобе-ните хора. Влезе, например, такъв в дома ти. Постои, побъбри и... не можеш да се познаеш. Нещо в теб се е объркало. Душата ти е потъмняла... Ти ли си това?

- Настървен, настръхнал. Караш се за щяло-нещяло.Защо? Влияят внесените отвън мисъл-форми- пропити от черна злоба, завист, гняв.

Страшни белези в душата оставя и проклятието. Понякога ми се е удавало да съзра мрачните творения на рушителната мисъл. - Слава тежко въздиша. - Това са мънички отвратителни космати същества, каквито няма нийде на земята...

Освен туй, помнете, пресичате ли кръстовище, не минавайте по средата. Заобиколете. Не е суеверие. На кръстопът се развалят много неща. Стрелнеш се поня­кога оттам, лепне ти се "шедьовърчето на нечия безум­на мисъл". И стой, че гледай...

Но и това не е чак толкова обезпокоително - продъл­жава духовната Учителка пред вкаменените слушате­ли. - Животът не трябва да се пилее. Има ли вяра, не­уязвими сме. С молитва за отишлия си от този свят, можем да приближим него и себе си до Светлината. Пламъкът на свещицата блести, сияе, озарява. Упо­добява духа на човека. Извисява го, издига и нас.

• 
  Като ще кажеш за греха, лельо Славе? За клетва­та, за обета? - Питам с интерес.
  
• 
  Думата "грях" е страшна. Не бива да се произна­ся. По-добре "сгреших", "греша", не "грях". Грях е да убиеш, да извършиш върховно престъпление. В плът се греши, но осъзнаем ли се и искрено покаем, простимо е.
  

• 
  Коя, според теб, е най-тежката карма? Как се чис­ти?
  
• 
  Има такава. Например, някой до теб е искрен, а ти не му вярваш. Моли те: "Разбери, истина е. В какво да се закълна?" И го прави в името на най-святото. А ти крещиш: "Лъжеш!" ...Тежко ти! Няма по-голямо наказа­ние от това да принудиш да страда чиста, неспра­ведливо поругана обидена душа. Всеки носи частица от Бога. Засяга се богоподобието. Трудно е освобож­даването от тая карма. Но... вярата да не погива.
  
• 
  Какво ще кажеш за епископ Серафим, погребан в Руската православна църква "Св. Николай" в София? Като по неписана традиция на гроба му носят и оставят с вяра листчета с горещи молби за помощ. Реална ли е неговата подкрепа?
  
• 
  Виждам - живот в чистота. Всеотдайно се е грижил за хората. Истински божи служител. Духът му помага и сега.
  
• 
  Ти, лельо Славе, говориш с вдъхновение за душа­та. А човешкото тяло? Какво е неговото място? Не го ли пренебрегваш? - Пита я един от съзвездието нейни почитатели.
  
• 
  Храм е на духа. Трябва да се поддържа. Второ - да е в чистота. (Леля Слава много държи на хигиената -б. а.) Някои обаче нехаят. И - проблеми. Кой ви дава право да занемарявате храма? Кой? Ако трябва да отс­лабнете, ще го направите дори само с мисълта си. Ясно ли е? (Взира се остро.) В никакъв случай да не си угаж­дате! Каквото има на обяд, с любов похапнете. Вечер-каквото Бог дал. А не - ха сега да се натъпчем. Оста­налото от обяда, да е за вечеря.
  

Болни или техни близки непрестанно се домогват до Слава в очакване на помощ с точна диагностика. Трудни за медицината случаи. Не отказва на никого. Убедена е: "Няма случайни срещи."

Домът й - обетован храм за страдалци. Особено след "Промяната" (1989). Срещи, наситени с молекули на щастието. Творческа личност с изострена проница­телност. Стимулира от разстояние.

Знае: стресът е в основата на болестите. Провокира се от тревогите на мисълта. В присъствие на жрицата на свръхсетивността страховете изчезват. Думите й отпращат болката.

Диагностицира с търпение и състрадание. С любов и вяра полива кълновете на надеждата. Неизбежно ли е злото, деликатно подготвя за него. Съзре ли тъмна сянка в бъдещето, внимателно предупреждава: "Нищо хубаво не мога да ви кажа." В други случаи насочва към спасителен изход.

Прониквайки в душите, предпочита край нея да има хора. Пред близки споделя: "Сама, бързо се уморявам. С людете енергията се разпръсва. Леко ми е. Голяма сила струи от тая енергия. Навляза ли в Духа, раз­търсва ме като електрически ток..."

Някои са подирили помощта й еднократно, а услуж­ливата й памет съхранява имена и житейски истории с години. Преди да й зададат въпрос, разбулва онова, за което са дошли. Чете мисли. (Такъв бе нашият случай, за който разказах в началото на книгата.) Избягва кре­щящи ефекти. Не привлича внимание. С това е още по-интересна. "Свише" и се разкриват проблемите и целта на посещение. Не си позволява да се взира в съдби, без да е помолена. Не обича гадателството.

Потресаващи биоинформационни способности. Труд­но се обясняват. Ползвани са само за добро. Помага на хората с потъпкани мечти да осъзнаят и възвърнат бо­жествената си същност.

Без да изпада в транс, разгадава тайнствения ше­пот на човешкия организъм. От разстояние (понякога от хиляди километри) "прониква" в тялото на болния. Съзира функциониращите органи до ниво клетки. Из­вършва мисловен разрез. Задържа зрителен ракурс колкото желае. Многократно увеличава или намаля­ва образа. "Опипвайки", определя с точност аномали­ята. Мислено "подава" предписаното лекарство, за да проследи реакцията. Така преценя ефикасността, максималната доза и диетата (ако е необходима).

Това са факти.

Повечето лекари в материализма си са на кос­мически разстояния от духовността. Срещата със свръхфеномен ги стъписва, обърква. Започват да съз­нават - човек е не само биологично същество.

Високо квалифицирани медицински кадри прибяг­ват до помощта и в затруднение. Най-често - за съвет преди рисковани операции. А после идват да благодарят за безпогрешната подкрепа. Те вече не са същите.

Заличава пропастта между народ и медици. И ле­кари са и пациенти. Слава въздиша:

"И те са като нас-от плът и кръв. Страдат, боледуват, умират. И на тях трябва да се помага..."

Лекува души. Оздравява тела.

Това й дава основание уверено да твърди: "Аз не познавам. Виждам със силата на мисълта".

Как го постига?

Извлича информация чрез сърдечната си чакра. По­добно Малкия принц, възкликва: "Най-важното усещане е със сърцето". "Вижда" и "разсъждава" с него. Убедена е: "Хората имат нещо като люспа на "третото око". С йога, молитва, праведно поведение, падне ли веднъж-всичко се съзира. Това е психотронното зрение."

Слава не е култова личност. Не допуска идолопок-лонство. Търсена и уважавана заради безпогрешните й прогнози. Диагностицирането за нея е единство от мисъл, познание, практика. Призната е от безброй па­циенти и множество медици. Повечето от тях след бе­зупречно точната й намеса гледат с други очи на нея - Човекът на бъдещето.

Открива в зародиш пролазващи болести. В бясно въртящото се битие не създава норми, а помага на хо­рата да живеят нормално. Тръгват си от дома й, отхвър­лили завинаги болката.

Обидно за лечителката е да изисква протоколи, потвърждаващи точността на диагнозите й. В дългого­дишната й практика са съставени само четири такива по настояване на нейни близки. Подписани са от извес­тни медици. "Страдалецът от немай къде дошъл при мене. Моли да видя и уточня болестта му, а аз ще ис­кам да се подпише за верността на диагнозата ми... Да не бъде!"- Отхвърля молбите.

Има хиляди срещи с пациенти. Все още не е извър­шено ни едно сериозно научно изследване на способ­ностите й.

Въпреки умората на годините, прелива от енергия. Знае - несъответствието между дух и тяло провокира болести. Более със страдащите. Съдбата на потърси­лите я за помощ е и нейна. С въздействие върху енер­гетичния дубъл, влияе на тялото. "Влизайки под чужда кожа", успява да съхрани и обнови душата в нея... Раз­палва огъня на надеждата и насочва доверилите се към промяна. Помага им да събудят човека у себе си, да изправят глави, да съзрат мечтите си. И те да оживеят.

Припомняйки еднократната загуба на дарбата си и благополучното й възвръщане, споделя: "Люспата вед­нъж да се отвори... и край. Светът става друг! Но, ако пак сбъркам?... Не, вече знам как да постъпвам. Няма да допусна свръхсетивното зрение да ме изостави."

- О, не - отвръща с усмивка. - Уподобява мътна пе­лена. Ограничава кръгозора. Вдигне ли се, ще съзреш невидимото. Светът се променя. Става по-подреден и стойностен.

При съмнение, че нашата лечителка е заболяла от бронхопневмония, по настояване на лекуващия лекар и близките й, се налага да й направят рентгенова снимка на белите дробове. Тя е категорична - страда само от бронхит. Докторите се съмняват. Подлагат я на щателно изследване.

Медикът й показва рентгенографията: "Радвайте се, бронхопневмонията се размина!"

Взряна в мътното чернобяло изображение на сним­ката, спонтанна по природа, възкликва: "Докторе, ама вие само това ли виждате?! - И изненадва изумения представител на точните науки. - Пред моите очи са белите дробове. Насоча ли мисъл натам, затрептя-ват в бяло-розово... Дори мехурчетата им съзирам..."

Слава грабва с изражението на лицето. Малка вдлъб-натинка е врязана в междуочието над веждите и. Там, където, според езотериците, е "третото око".

Дали тя не се дължи на прекомерното развитие на този неин свръхсетивен орган?

Жената, направляваща с мисъл енергията, прите­жава и биотерапевтични способности. Рядко ги прак­тикува, макар да долавя и определя с лекота колебани­ята на полевите вибрации. Безпогрешно се настройва към фините трептения, излъчвани от живата материя. Локаторите на дланите й анализират фонтанно изриг-ващите полеви импулси. Знае: "биолечителите не са енергийни източници, а препредават и направляват космическия полъх".

Чувства неугасимата жива връзка между човека и Бога - тревожно въздиша, тлее или възторжено триумфира.

Категорична е: контактът с биолечител не е панацея за решаване на проблеми. За Слава едва ли е тайна, че недобрите лекари отпращат заболяването от един ор­ган към друг, а слабите лечители - от този живот в друг... Всеки трябва да пречисти душа, като промени начина на мислене и живот. И болестта ще изчезне.

Съзнава - душата обновява тялото, дава му ви-талност. Лечителството е висша проява на духа.

"В меката есен мама печеше чушки на двора - спом­ня си съгражданката й Мария Тунева, - а аз, безгрижно дете, любопитно припках край нея. Случи се така, че една от цвъртящите чушки се пръсна. Огнена течност обля крака ми.

Изкрещях от болка.

Свалиха чорапа, а с него се смъкна кожата. Изгаря­ното пламна. Обрина се в мехури.

Мама спешно проводи да извикат съседката леля Славка.

С шише билкова отвара, с китка босилек тя бързо напръска изгорялото. Внимателно го покри с някакъв жълто-зелен мехлем от стъклена купичка. Продължи­телно задържа дясна длан на разстояние от пламналия глезен.

На мига ми олекна.

След няколко намазвания изгорялото, за огромна ра­дост, напълно изчезна. Без белези.

(Касае се за съчетаване на билково с енергийно лечение - б. а.)

Скъп спомен до днес ми е нейната купичка. За мене тя е скъпоценна."

Потърсилите помощта й, не я забравят. А и Слава не ги изоставя. Сее, сее живот...

Страхотно излъчване. Посети ли я някой, измъчван от страдание, спонтанно възкликва: "Усещам болката ти. Ще те освободя! Отпусни се."

И започва вълшебството.

Дарбата на свръхчувствителността. Да пое­меш страданието на другия. С борба да освобо­диш него и себе си.

Каква по-висша благотворителност!

Как се вниква в скритите светове?

Виждайки аурата, Слава с лекота разкодира психо-емоционалното състояние: "Ако човек е духовно отпад­нал или с лоша болест, лъчението е тъмносиво или кафяво. Почти не трепти. Възмутен и раздразнен ли е, искри. Пронизва в червено. Успокои ли се, засиява в светли омекотени тонове."

Разкрива свръхсетивни сигнали.

"Познаваше от разстояние, когато съм разтревожена - спомня си Пушка Златарева. - От вратата възклик­ваше: "Влез, милинка, влез! Защо се безпокоиш? Няма страшно, няма..."

После споделяше: забелязала била това по червени­те отблясъци в трептящата ми, настръхнала като тара­лежи е аура.

Тая жена, въпреки годините, имаше силно излъчва­не. Настаняваше ме все до дясното си коляно. По онова време болезнено ме измъчваше ревматоиден артрит. След срещата, ако щете вярвайте, болката се стопява­ше. Като с магическа пръчица.

Развълнувана, бързах да благодаря.

Ако ме боли глава или съм уморена, от нея си тръг­вам окрилена. Потъвам сякаш в други светове. Страда­нието се стапя. Без следа.

Безупречни предсказания.

Тревожех се дали ще понеса златотерапията, препо­ръчана за артрита от лекуващия лекар, Тя ме успокои: "Не бой се. С процедурите ще почувстваш тежест в сърцето, бодливост в очите и тялото. Нищо повече. Подложи се. Виждам подобрение."

Тъй и стана. При лечението получих усещанията, за които ме подготви.

Оказа се успешно.

Предвиди, че ще ме оперират от базедова болест и предупреди - преди това ще ми дадат червени на цвят хапчета за подобряване на кръвната утайка.

И тази прогноза се сбъдна.

Безпогрешно описа външния вид на хирурзите. Предвиди - ще ме накарат да се подпиша за риска от интервенцията. Посъветва да не се двоумя: "Подпиши, виждам те жива. "Накрая свойски ме потупа по рамото: "Смелост! Рязана ще си, но еднократно. Дълги години ще живееш..." (Тя вече гони осемдесетте - б. а.)

Благодаря на Бога, че я познавах." - Възстановява отломки вълнуващи спомени.

"Със съпругата ми гостувахме на леля Слава - раз­казва учителят по йога Венцислав Евтимов. По едно време телефонът иззвъня.

Тревожен глас. Хирург от операционната маса.

Седнали до домакинята, всичко се чуваше. Опери­раше тумор. Стигнал донякъде, двоумеше се дали да изреже само засегнатия участък или на широк фронт. Въпросът бе: ще издържи ли пациентката една по-драс­тична интервенция?

• 
  Виждам я! - Възкликна Слава в слушалката, пре­късвайки хирурга. И продължи. - Жената е към седем­десетте. Тъй ли е?... Тъй, добре... Посребрени, къси, леко чупливи коси. Слабо телосложение. Тъй ли е? Бързо отговори!
  
• 
  Точно така - чу се глухият глас на опериращия. -Лельо Славе, дотук са симптоми на рак...
  
• 
  Туморът обхваща коремната област, достига дясно­то тазобедрие - хладнокръвно констатира невероятна­та диагностичка. - Тъй ли е?... Тъй, добре. Само ту­мора да изрежеш! Чу ли? Нищо повече! Без презастра­ховане! Не е рак! Гарантирам! Успешна операция. Само тумора! Инак болната няма да издържи...
  

Присъствахме на невероятно събитие - завършва изуменият йога. - За да е категорична в прогнозата, изв­лякла бе зрителна картина от отстоящата на километри болна. Увеличила я бе и застопорила, внимателно да я разгледа. "Психотропното й око" работеше. Тази жена наистина бе пратеник от други светове.

След време точността на диагнозата й за доброка­чествена формация, както узнахме, се потвърди. Опе­рираната оцеля."

Неподражаема дарба. Съзира и раздухва искриците на живота. Работи с болките на тялото и духа всеотдай­но. Диагностицира и лекува.

Неугасимата й страст обаче е да запълва белите пет­на на голямата наука. Основни усилия хвърля за разк­риване строежа на микро и макросвета.

* * *

Отдадена на страданията на хората, Слава е посе­щавана от възрастна лекарка от онкологично отделе­ние на софийска болница. Интересува се дали ще се намери ефикасно лекарство против рак.

За лечителката такова не съществува, защото за­боляването е с много разновидности. Убедена е - ра­кът е кармичен. Не всеки може да се избави от него. Информацията от тайнствените й канали разкрива как се постига подобрение с помощта на живия дар на при­родата.

Разтревожена, медичката се обръща с молба за неин близък. Карценом в напреднал стадий. Органи­зъм, пламнал в метастази. Операцията само ще уско­ри края. Прогнозите - не повече от месец-два живот. От душа и сърце моли помощ.

Лекарката я записва. Стриктно изпълнява указания­та.

...Отшумява месец, втори, трети.... Пациентът е жив.

Мъчителните страдания изчезват. Обзема го неудър­жим прилив на сили. Изправя се на крака. Не иска да чуе за болничното легло. Пращящ от енергия, връща се на работа.

Изследват го - ни следа от карценом, ни от метас-тази.

Дарбата е болка и радост. Какво по-голямо щас­тие от това да се помогне в случаи, обявени от ме­дицината за безнадеждни.

Лекарката горещо благодари. Да се открие и при­ложи с успех лекарство против "чумата на века" е прецедент в световната медицинска практика. Нима за Слава е възможно невъможното?...

Ситуацията се повтаря и с други онкологично болни. Медичката умолява и получава билкови смеси за още две жени. С определен прием на съпровождащите ле­карства, с предписана диета (изключително важна при раково болните).

И двете като по чудо оздравяват. Близки на лечителката случайно са узнали това от странични източници. Лекарката разсеяно е пропуснала да сподели резулта­тите.

Защо?

Слава е разочарована. Но склонна да прости. До­цент Лозенски обаче е неумолим - нещата трябва да се изяснят докрай.

Как? - Не знаят имена, адреси. Той настоява със "си­лата на мисълта" прорицателката да открие улица, номер, външен вид и имена на излекуваните.

Ролите се разменят. Близките на Слава на свой ред молят въпросната онколожка да изготви протоколи, до­кументиращи резултатите. Това ще помогне на народ­ната лечителка да патентова безценно лекарство. Ще бъдат облекчени милиони страдащи.

Сериозно уплашена да не загуби работа, медичката отказва. Кой в ония тоталитарни времена ще погледне сериозно на някаква си билкова рецепта за лечение на неличимото? При това изготвена от човек без медицин­ско образование?

Слава махва с ръка. Надмогнала стремежа за приз­нание, съветва Иво: "Остави я." Възвърнала е живота на хора от Отвъдното.

Така не се документира и патентова може би ле­кът на века.

Лекарката просто не е била достатъчно смела. Сла­бите характери винаги се крият зад оправдания. Пречат им нрави, ситуации, обществена система. А най-вече - собственото им малодушие.

Гениална в пророчествата си, Слава не може да възстанови състава на чудодейните билки и техните пропорции. Навлезе ли в дълбоко ниво, думица не пом­ни от осенилото я видение.

Случката е далече преди 10. 11. 1989 г. Издава безу­мието на страха.

Необикновената жена за кой ли път се оказва не­удобна някому. Като лечителка и диагностичка. Но каква привилегия за душата е да е полезна на хората, въпреки трудностите!

Изпреварва със столетия епохата. Знае: лечители и ясновидци от памти века изграждат самородната имун­на система на жилавото ни племе. Така то оцелява в тежки времена. За заслугите си са удостоявани с апос­толски гонения. И с общонародна признателност.

Нелек кръст. Най-добрите след столетия са провъзг­ласявани за светци. Сред тях са Пантелеймон, Спири-дон, братята Козма и Дамян... Кандидати за високия духовен ранг в по-ново време са Стойна Преподобна, Ванга...

Защо у нас няма ни една светла личност, неостанала неопетнена, охулена или в най-безобидния случай пре­небрегната? Защо толкова завист, омраза и ожесточе­ние към хората с дарба?

Каква е ролята на яростните им преследвачи Що за дяволска игра?

Народната медицина среща остра съпротива от офи­циалната наука. А имаме богати традиции на и над све­товно ниво. Освен това нима могат да се лекуват кар-мични заболявания с химия?

Нека бъдем трезвомислещи. Ако нетрадиционното лечение се реализира успешно, какво очаква стотиците и хиляди тонове химикали, бълвани ежедневно от фар­мацевтичната индустрия? Излеят ли се в моретата, ще оцелее ли животът там?

И растат алергиите...

Био- и билколечението не са скъпи и нямат почти ни­какви странични ефекти. Затова ли все още са преслед­вани от фармацевтичното лоби? На него в световен ма­щаб принадлежи петия дял в разпределяне световните богатства след петролния, оръжейния, наркобизнеса и проституцията.

С безмилостни гонения Петър Димков, Ванга, дядо Влайчо, Слава, отдавна се превърнаха в легенди. А анонимните им преследвачи (каква по-изгодна позиция за удар под кръста?) са обект на всеобщо презрение.

Съвременно изследване показва: 70 % от европей­ците оцеляват с алтернативни лечебни методи. Успеш­но се ползват и у нас. Но на официално ниво се мъдру­ва. Налагат се ограничения, забрани.

Пропастта между управници и народ расте. Защо? Докога?

Мила родна "демокрация"...

Слава Севрюкова цени лекарите, но е резервирана към властващата "занаятчийска медицина", грижеща се единствено за биологическото тяло. Незаслужено се пренебрегва душата и духа. Взискателна е към морала на медиците: "Трябва ли да помогнат, те неосъзнато контактуват с Висшата Светлина. Но има и докто­ри, гледащи да отметнат поредната бройка. Не ча­кайте помощ от такива! Не са медици по призвание, а чиновници в бели манти."

Свръхвзискателна е към собствената си персона. Спуснат ли й се билки свише, преди приложение задъл­жително ги самоизпробва. Нека припомним веруюто й: "Проверявайте веднъж, два, три... до седем пъти. Убедени, че сте на прав път, действайте. Не трябва да бъркате. Да не увредите потърсилия помощта ви, а и себе си."

Не напомня ли това нравствеността на възрожден­ските майстори? След построяване на мост, застанали под свода му, търпеливо изчаквали да издържи тежест­та на конвой пренатоварени каруци.

Билковите рецепти, за нея, са индивидуални. Пред­почита кратките, лесно изпълними. За Петър Димков споделя: "Добър е, но лечението му е продължително и сложно. В динамичната епоха трудно се издържа на променящи се в лечебния процес билкови смеси."

Ще цитирам често препоръчвана нейна ефикасна рецепта. Елементарна и достъпна. Помага при неврози, заболявания на централната и вегетативна нервна система. Полезна е и при болестта на Паркинсон:

Запарка от три шепи цвят от лайка и една шепа цвят от липа в два литра вода. Пие се топла вместо вода.

Понякога я занимават болни с нелечими заболява­ния. За да изпълни отчаяните им молби, веднъж дори се налага да се обърне за помощ към Висшите сили за лекарство против СПИН.

За това заболяване прогнозира: "След време ще заг­лъхне и изчезне. Наказание е за нашите безумия. За разлика от него, ракът и епилепсията са кармични, лична карма. След СПИН предстои да се явят още по-ужасяващи страдания - корекции за поведението на човешкия род."

(Какво ще провокира страданието? - Изтънял озонов слой, замърсен въздух, алергични реакции?)

На настоящия етап бичът на СПИН, според нея, е необходим. Трябва да плющи с безпощадна сила над неразумните люде. Предпазва цивилизацията от пок­варата на половата разюзданост.

Категорична е: тези заболявания не са самоцелни. След откриване лекарство срещу тях, ще се явят други, по-опасни.

След интригуващ разговор за биополето и неговите възможности, възкликва:

- Какво представлява? Реалност е. Ще ви покажа.И вие ще го почувствате. Поставете длани една срещудруга, като две полукълба. Без да ги докосвате.

С усмивка го правим.

• 
  Усещате ли нещо?
  
• 
  Не - отвръщаме след неловка пауза.
  

- А сега?

В тоя миг - как става това - обхваща ни необяснимо напрежение. Неясно бръждене пропълзява между дла­ните и пръстите.

Споделяме откритието с нашата Учителка. Тя ра­достно се смее:

- Е, за биополето говорихме. Това е...

За владетелката на Силата неговият полъх е спе­цифичен.

Високата отговорност на биоенерготерапевта - да прецени дали може да помогне. Ако не, да пренасочи към друго лечение.