Книга е опит за проникване в земните и вселенски проявления на необикновено човешко същество

Извършеното от Слава, не е уникално за утвърдените от хилядолетия духовни школи на Изтока. "Западната наука - според големия руски физик академик Акимов-след 1 000 години върховно изпитание на развити­ето достигна безценна информация, известна на Из­точните езотерични школи отпреди 3 000 години."

Метод на работа стар, колкото света. Отликата е, че прорицателката поднася сведения мъдро и диферен­цирано.

"Дарба като моята - да прониквам в микро, макро­космоса и времето няма никой. - Ще сподели в края на дългия си жизнен път. - Аз чета - всичко това е за­писано на стотици страници - послания от Космоса. Свързана съм с Вселенския Разум."

Максимата гласи: "Хубавите неща бавно стават, най-хубавите - никога." За псифеномените ограниче­ния не съществуват. Свръхсензорният локатор на Слава е неограничен. В сравнение с нейните, способностите на повечето психотроници са по детски несигурни. Това не е случайно. Всяка дарба трябва да се заслужи и отг­леда - от хилядолетията на миналото до настоящото.

Океан от таланти, побран в едно човешко същество. Трудно е да се разшифрова и опише. Невъзможно - да се обясни.

"Надничала съм под ледниците на Северния и Юж­ния полюс. Вглеждала съм се във водовъртежа на Бермудския триъгълник. Посещавала съм не една плане­та от Слънчевата система."

Слава може да пътува в пространството, без да е из­вън "мира сего". Освен с нашия и отвъдния, комуникира с паралелни светове:

"Над тридесет години поддържам връзка с извън­земни цивилизации. От най-висшите. Важно е с кои от тях се контактува."

Суперфеноменът владее отговорна и опасна спо­собност - да въздейства върху волята на другите. Из­ползва я един единствен път. След това до края на дните си горчиво съжалява. При какви обстоятелства?

- Никога пред никого не разкрива. Не повтаря подобни експерименти.

Животът на свръхнадарените е необикновено тру­ден. Слава устоява на предизвикателствата на съд­бата. Рицар на духа, владеещ психотронична сила, за нищо на света не отвръща на злото със зло. Гневът и е чужд. Запазва царствена добронамереност. Лоша дума не отронва за опитващите се да спъват разви­тието й. Не от традиционна патриархалност. Знае - няма случайни срещи, съдби, изпитания. За нея "хора с вина не съществуват, те просто са недоразвити".

Подложена на проверките на времето, ден по ден отстоява дарба. С душа струна - отзивчива към стра­дания. Болезнено реагира на неща, които мнозина под­минават с безразличие.

Най-често я посещават от Русия.

До нея се добира семейство, съпроводено от пре­водачка. Последната е излишна - като белогвардейска съпруга, Слава владее езика.

Изплакват болка, стенеща в душите: синът им от четири години е в неизвестност. Внезапно изчезнал от дома, а нямали никакви конфликти. Телевизионен ин­женер, набързо грабнал дрехи и като, че се изпарил.

Къде? Убит, емигрирал, отвлечен от извънземни? -Питали се вече какво ли не. Милицията била вдигнала ръце от случая.

- Дайте да видя - прекъсва тревожните въпроси. Съсредоточава се. Пространствата на безкрайната

руска степ изплуват в кладенците на очите й:

• 
  ...Имате къща с дълъг коридор. Непреходна-от него започва едната стая... До нея - друга... Тъй ли е?...
  
• 
  Тъй.
  
• 
  ...Виждам... Идват двама души. Извикват момчето насаме. Излиза. Говорят. На четири очи. Той се връща. Решил е да вземе доста неща. В последния миг се от­казва. Поема с куфарче вещи от първа необходимост. Оставя входната врата на дома леко открехната... Тъй ли е? Бързо отговорете!
  

• 
  Точно така - потвърждава бащата. - Вратата бе по-луотворена.
  
• 
  Гледам, взимат го с автомобил. Вашият дом е на края на града. Ето, проследявам колата... Пътят завива надясно, после ле-е-еко криволичи. След това продъл­жава направо, все направо... Тъй ли е? Бързо отгово­рете!
  
• 
  Да, да... - Майката тревожно въздиша. - Жив ли е?!
  
• 
  Доколкото виждам, не е убит, нито отвлечен. В ро­дината е, но далеко, на секретен обект. Затова думица не е споделил. (Случката е преди промяната в някогаш­ния Съветски съюз - б. а.) Ще ви се обади. Жив и здрав е, скоро ще ви извести.
  

Интересна е и друга от многобройните й срещи. Пуб­ликувана в спомен на Иванко Чакъров във "Вестник за жената" (бр. от 03-09. 11. 2003 г.) Предавам я с малки съкращения:

"Преди много лета жена ми мечтаеше да стане ху­дожничка. За беда все не я приемаха. Предстоеше тре­то кандидатстване. Обзет от тревоги по нея, срещнах познат. Той предложи да ме заведе при баба Слава - "софийската Ванга".

Погледнах с насмешка на идеята, но удавникът, зна­ете, за сламка се хваща.

Вечерта бе ноемврийска. Черни облаци се стелеха. Стопанката бе копие на къщицата.

...Като разбра за какво съм дошъл, каза ми да се приготвя за сеанс. Подготовката се оказа елементарна - затворени очи, дясна ръка положена върху масата с изпъната длан и концентрирана мисъл за Бог. (Така вероятно е "гледала" в ранен период. Доста по-късно вече не си служеше с подобни похвати - б. а.) Изпълних заръката, но подходих като типичен Тома Неверни - с едно полуотворено око.

Сеансът започна. Баба Слава зашептя, започна да се тресе. После се успокои. Занарежда с равен глас: "Жена ти рисува чудесно лицата на хората. Но дре­хата не е добра, дрехата... Не се разбира каква е, от какъв плат, груба или фина. На това да наблегне..."

Сеансът завърши. Не бях доволен от отговора.

Сипеше се пороен дъжд. Прибрах се вир-вода.

...Почти бях забравил случката. Седмици по-късно съдбата ми я припомни. Жена ми си уреди консултации при преподавателя в Академията Тома Върбанов.

Художникът разстла приготвените от нея десетина етюда с молив. Погледна ги и отсече: "Момиче, добре правиш лицата - череп, скули, очи. Но не обръщаш внимание на дрехата - от каква материя е, груба или фина. Наблегни на това."

...Преподавателят буквално бе повторил думите на баба Слава."

Веднъж до нея се домогва старец. С треперещи пръсти измъква от пазва старинна прокъсана карта на гориста местност. Сигурен е - там някъде е закопан ба-кър турско злато. Като къртица е разровил околността,

но не е успял да го докопа. Моли я да се пренесе в гъс­талака, да надзърне. С един единствен въпрос: къде е съкровището?

"Надникнах от уважение към белите му коси - раз­казва Слава. - И гледам: до стар порутен дъб жлътна... Иманярят почти бе стигнал до драгоценния метал, но се отклонил.

В тоя миг над мен се изправи мрачна настръхнала фигура. Душата на турчина, заровил лирите. Разбойник с окървавени ръце. Черен, злобен. Навърта се. Бди. Трепери над безценното богатство... Разбрах, нищо добро не чака любителя на бързото замогване.

"Съжалявам - казах на стареца, - не виждам имане. Може би са го изкопали преди вас, или никога не е има­ло. Откажете се."

Тръгна си разочарован.

"Помнете - завършва чудатата история, - съкрови­щата са прокълнати. Носят само нещастия."

"Живеехме недалеко от къщицата на леля Слава в Нова Загора - спомня си Мария Тунева. - Случи се тъй, че над дома ни се изсипаха куп сурови премеждия.

Петгодишен, брат ми падна от каруца и спука тъпан-чето на ухото си. Едва навършил петте, без да е боле­дувал, ненадейно умря вторият ми брат. Пак на толкова заболя сестра ми от детски паралич. Лекуваха, що я ле­куваха, остана глухоняма и саката за цял живот. Навър­шил петте, пострада другият брат - ухапан от бясно куче. На фаталната вече възраст аз се разболях от ма­лария. Едва ме спасиха.

Съвпадения или закономерности?...

По време на този мъчителен период леля Славка бе неотменно до мама. Подкрепяше я духом да не рухва.

На въпроса за струпалите се като лавина нещастия, тя разкри: "Виждам - над вашия и близките домове се спускат небесни лъчи като от прожектор. Това е тъмна прокоба. Трябва да имате вяра в Бога, за да издържите."

Съседите бяха сполетени от още по-големи беди -разплита спомени съвременницата на Слава. - Някои умряха от туберколоза, други останаха бездетни, трети родиха незаконни деца, четвърти взаимно се избиха, пети, връхлетени от лавини злополучия, побягнаха за­винаги оттам, за да се спасят..."

Нека от психотронични позиции размислим за тези мъчителни катаклизми.

Преди много години се вдига незапомнена суматоха, стигаща до масова психоза и истерия покрай някакво "предсказано страшно земетресение".

"Събраха се близки - пълна къща. Обезпокоени до смърт. Треперят от ужас. Гледат ме в очакване.

Реших да ги успокоя:

- Е, добре де, какво толкова? И да ви предскажа, ако е писано, ще стане. Тогава? Каква полза?

• 
  Молим те, лельо Славе, не ни връщай! Ще има ли? Концентрирах се. Взрях в пространството:
  
• 
  Чуйте, София в разрушения не я виждам. Олекна им.
  

В приповдигнато настроение, жената-скенер на жи­тейските съдби, е сладкодумна. Поднася живи поучи­телни истории:

"Преди време живеех в къща на брега на реката.

Две седмици непрестанно валя дъжд. Съобщиха по ра­диото - има опасност от наводнение.

Хората започнаха да се евакуират. Убеждаваха ме да се местя, а мене ми е смешно: "Не бойте се! Ако е съ­дено да ме обесят, няма да се удавя."

Наводнението се размина."

Получава десетки писма на ден от близки на пост­радалите, търсещи оцелели из руините. Някои са ад­ресирани: София, Висш минно-геоложки институт, доцент Иво Лозенски (за леля Слава).

В последните години от живота й за нейните фантас­тични способности се говори повече извън страната. В Русия са публикувани интервюта с гениалната българ­ка. Не е за чудене. Кой е пророк в Родината?

Със свръхчовешко напрежение са изпълнени дните й след разрушителния катаклизъм. Не престава да сипе светлина и надежда.

Но нека дадем думата на жената-скенер:

"...Пристигна младо семейство от град Ленинакан:

- Лельо Славе, изгуби се детенцетото на нашата сес­тра. Дано е живо - нямаше го под руините. Открихме труповете на родителите, на братчето. Единствено пле­менникът, изглежда, е оцелял... Къде да го търсим? По­могни!"

(За кой ли път трябва да подхранва кълновете на на­деждата.)

"Концентрирах се - разказва богонадарената. - Ви­дях мястото. Описах го:

- Пред мен е барака. До нея - дърво. Със сладки плодове. (С лекота демонстрира свръхсетивен вкус.)

Изведнъж към него се стрелкат мъж и жена. Мернали го сред купчини дрехи, трепват, споглеждат се. Жената се навежда над вързопа. Разгръща го... Виждам през техните очи детето. (Зрителна свръхсетивност през погледа на другите.) Мъжът го поема от съпругата. Из­дига високо. Оглежда. Здраво е. В тоя миг забелязвам - ходилцето му е извито. Стъпва повече на външния ръб.

• 
  Кое краче? - Нетърпеливо питат близките. -Дясното.
  
• 
  Нашият племенник! - Радостен е мъжът.
  

Поглеждам и обяснявам:

• 
  Палецът, показалецът са прави, здрави, но сред­ният, безименият и кутрето лекичко са възкачени един върху друг. С минимална хирургическа намеса дефек­тът е отстраним.
  
• 
  Ох, лельо Славе, Бог да те поживи! То е! - Плаче от вълнение жената. И тръпне. - Къде е сега?
  
• 
  Виждам - взимат го и се грижат тези хора. Не го ук­риват, търсят родителите на сирачето. Нищичко не зна­ят за вас. Разпитват за негови близки в Ленинакан, да го върнат. Макар семейството, дето го прибра, да е ли­шено от деца, няма да го осинови, нито даде в сирашки дом. Виждам, вървите едни срещу други. Приближавате се. Скоро ще се срещнете.
  

Чичото и лелята въодушевени го разпознаха по два­та белега:

- То е! Нашето!

Окрилени се завърнаха в Армения."

Невероятна история. Приказно приключение на духа.

Това са факти. Фантазиите бледнеят.

Щастливците, срещнали пророчицата, се убеждават в невероятните й способности. Повярвали й, до сетния си ден остават искрени нейни поклонници. Качествата на тази жена граничат с фантастиката.

Кой феномен е пожален? Кой има време за себе си? Кога почива? Непрестанната работа е празник на сетивата, но се натрупват камари умора. Това ако не е орисия - да си в безотказна помощ на повика на стра­данието.

Узнали за ясновидката (може ли шило да се скрие в торба?), близките на пострадалия молят за консулта­ция.

Вярна на дълга, моментално поставя диагноза. От разстояние. Категорична е - сплитане на червата.

Акостирали принудително в Александрия, изнасят пациента на носилка. Настояват да го придружи до бол­ницата.

Египетските лекари дълго не успяват да изяснят проблема. Състрадателната Слава помага. Неподра­жаемо.

Не владее друг език, освен руски, а няма преводач.

Заработват жестове. Изважда носна кърпичка. Увива я на масур. Усуква. Връзва на възел. И сочи корема на болния.

Лекарите се досещат. И - в операционната.

Хирургическата интервенция потвърждава диагноза­та - сплитане на червата.

Освен с духове, контактува с енергийно-полеви незрими същности, наречени полтъргайсти (призрач­ни проявления, изявяващи се в среда на деца и юноши, по-рядко на възрастни - б. а.). Това са реални, все още слабо изучени явления. Наблюдавани са от древност­та до наши дни. Неведнъж през библейски дългия си живот тя по спешност помага на хора, пострадали от тяхната агресия.

Мистериозни създания със зловеща популярност. Тъмни сили. Разразяват се незнайно откъде. Реално доказателство за съществуване на съзнание без физи­ческо тяло. "Полтъргайстът е дух, пребивавал в плът на Земята. Заминал от този свят по насилствен и жесток начин, накърнен и обиден, може да се завърне. За възмездие"- твърди лидерът в психотрониката.

За да илюстрира казаното, Слава излага пример от своето средиземноморско пътешествие. По онова време, отдъхвайки, акостират за ден-два на някакво пристанище. Разбрали за присъствието на жената-чудо, домогват се разтревожени до смърт моряци от съ­седен рибарски кораб. На тяхното плавателно тяло се е развихрил полтъргайст. Тормози, мародерства, смазва психиката им.

Незримата сила се проявява по едно и също време. Задава се - угнетително напрежение на мътен градо­носен облак. Отмъква отнякъде чаршаф. Усуква го. В призрачната тишина сръчно го мята изотзад на шията на някого от екипажа. Вкопчва се. Яростно стяга. Диво го души.

Умопомрачително изживяване. С неимоверни уси­лия, ужасени до смърт, жертвите едва успяват да се из­тръгнат от незримата мъртва хватка.

Опалени на слънце и вятър, калени в стихии сурови мъже. Как да се борят с невидима сила? Напада от ни­щото. Разтваря се в него.

Угрозата на неизвестността. Онова, което не се виж­да, смущава повече. Страхът е ужас от разпада.

След време забелязват - полтъргайстът има "любим­ци" на кораба. Предпочита тяхната компания.

Потресаващи открития.

С вкаменени устни матросите споделят - опитвали са какво ли не, да прогонят нечистата сила. Напразно. Узнали за божествените способности на необикнове­ната българка, молят за помощ. Усещането за изжи­вените ужасии още витае из въздуха. Отпечатано е на изтерзаните им лица.

Поредното нелеко изпитание за Слава. Може ли же-ната-войн на духа да остане безразлична?

Бележитата сънародничка разбира екстремната си­туация. (И в най-кризисни моменти съхранява мъжес­тво на характера.) Дали, защото знае как да разговаря с тях? Пред нея и най-злобните върлуващи духове са като опитомени.

Вглъбява се. Концентрира. Потъва в незримостта.

И "разконспирира" демоничния натрапник.

Вижда го - уподобява немец. Едър, плещест, леко мургав. Пренесла се назад във времето, разкрива -преди петнадесетина години е бил моряк, член на съ­щия корабен екипаж. За зла участ, поболял се тежко. Неуспешно лечение. Престанал да се храни. Изпаднал в кома.

Лежал безчувствен, бездиханен, мъртвешки блед. Седмици наред.

Навлезли в океана, капитанът и моряците го приели за мъртъв. След кратко съвещание безразсъдно го зап­ратили в разпенената тъмна бездна.

Скоро след това изникнал невидимият агресор. В проявите му нямало мистика. Огорчена, душата на не­щастния матрос не можела да прости безсърдечието. Отмъщавала. Раздавала възмездие, но само на взели­те необмисленото безчовечно решение.

Чули странната история, морските вълци разчувства­ни потвърждават - преди петнадесетина години дейст­вително имали такъв случай. С ужас наблюдавали за­покитения през борда бездиханен труп.

За всеобща изненада, ненадейно се раздвижил. Съ-живен от ледената вода, гърчел се в напразни опити да се задържи на повърхността.

Късно. Акулите го довършили.

Как да се избавят от разбунения дух на мъртвия? - Затаили дъх, гледат я в очакване.

Замислена за съдбата на нещастника, Слава Севрюкова се опитва да успокои тягостно напрегнати­те, преживели какво ли не сурови чеда на морето. За пръв път в живота си били до сълзи разстроени:

Извадила ги от вцепенението пред лицето на неизвес­тността, пророчицата внимателно напътства: "Разкаже­те на останалите от екипажа. Виновниците да се по-каят. Вземе ли връх разумът, заработи ли съвестта, силите ще се балансират. Привидението ще изчезне. Духът ще премине в царството на Светлината."

Ще цитирам друг, не по-малко интересен случай за среща с подобен род невидими същества. Преди пове­че от десетилетие събирах информация за почти леген­дарния някога Кики. Контактувах с изявени сензитиви от страната и чужбина. Разпитвах за нашумялата енигма. Заключенията публикувах в книгата "Предсказанията на Кики - контакти, разговори, проявления" (1991).

Мненията с времето се отсяха. Становището на Сла­ва Севрюкова се наложи меродавно, доби гражданстве­ност. Ще го цитирам, за да се затвори кръга около слабо проученото явление на мистериозните духове:

"- Мога да извикам който и да е полтъргайст. Ще ви кажа откъде е дошъл Кики. ...Преди време живее­ше 15-16 годишна девойка. Виждам я. Имаше извисена любов. Момчето й обаче бе нелечимо болно. В големи мъки замина от другата страна на мира (почина - б. а.). Приятелката му бе покрусена. Реши да сложи край на живота си.

При раздяла със Земята изпита непоносимо остри болки от погълнатата отрова. Дълбоко съжали. Горещо от душа помоли Всевишния да я върне обратно в плът­та. Невъзможно - организмът й бе безвъзвратно увре­ден.

Потърси отворена врата. Откри податливо за целта дете и се всели в него. Това е сега Кики.

• 
  Има ли физическо тяло?
  
• 
  Атом е. Извикам ли го, черпи енергия от мене и се материализира. Заминаващият дух е с форма на жит­но зърно. Такъв е Кики. Видях го и описах в човешкото му проявление, преди да се превърне в полтъргайст.
  
• 
  Според тебе, случвали ли са се и друг път подобни явления?
  
• 
  Поемат ли духове с прекъсната житейска реали­зация към отвъдната страна на мира след самоубийс­тво или друг мъчителен финал, с тях не става като с останалите смъртни. Търсят отворена врата. На­мерят ли нещо податливо, проявяват се..."
  

Завършил земна мисия, тоя дух след време изчезна. Въдвори се мир и спокойствие в семейството, където се бе появил.

Тези странни създания се изявяват за последно, пре­ди да отплуват в уталожващото земни пориви царство на Отвъдността. И да са демонизирани, там ще се смирят.

Еволюцията никога не спира.