Книга е опит за проникване в земните и вселенски проявления на необикновено човешко същество

Но нека продължим разговора с богобелязаната. Знаем - тя недолюбва политиката. Обърнем ли гръб на манипулативни медии, контактът с един свръхфеномен е многократно по-извисен и полезен:

• 
  Кои сме ние? Не ни ли сблъсква животът с проб­леми, оставени от наши прасинове и прадъщери? Как тълкуваш сложния конгломерат от генетика и качества, придобити в предишно съществувание? В какви съотно­шения са? Какво ново ще съзрем сред милиарди гени, разпръснати от първите хора по света?
  
• 
  Виждам: едни и същи родители, а децата различ­ни. Защо? Слушайте внимателно. Както в живота, така и в пребиваването в Отвъдното, наречено "смърт", има закони. Но там са много по-строги. Половината Духовна същност на човека пристига на Земята, подготвена от предходен живот. Една четвърт се приема от гена на родителите. Тези две със­тавки формират моделите на поведение. Най-от­говорна е последната четвърт - правото на сво­боден избор - към тъма или светлина.
  
• 
  С кои души съжителстваме в различни реинкарнации? Следващият живот ще съхрани ли духовните ни натрупвания?
  
• 
  На Земята човек се върти около едни и същи души. В друго съществувание може да се размине с някои от тях, после отново да се събере. С близките и с врагове­те си сме едни до други. Доброто ще е в бъдещето ни, работим ли за него сега.
  
• 
  Бог е любов. Защо толкова нещастия - катастрофи, страдания, ранна смърт на деца? Какъв е смисълът на това?
  
• 
  Животът понякога може да изглежда кратък и без­милостен. Но наистина ли е така? Ще дам пример. Вие отсъдете. Една майка имаше момченце. На десет ме­сеца то се задави и почина. Дойде разтревожена при мене. Видях: не е време на тази душа да се въплъщава. Това е за изпитание на майката - дали ще възроптае срещу съдбата си и Бога. Ще изгуби ли упованието си в Него. Краткото прераждане е необходимо не за душа­та на детето, а на майката, за да се провери и докаже силата на вярата й. Запомнете: и най-големите мъки са за добро. Освен това няма по-голям приятел за опит­ността, която добиваме, от врага.
  

• 
  Някои хора не обичат децата си. Странен атавизъм. Как се обяснява?
  
• 
  В предходно съществувание от тези души може да са изживели голяма тегота. Не е изключено дори да са изгубили живота си от тях. Разбира се, те тогава не са били техни деца. Казано е: "Господ смесва кръвта на враговете."В настоящото въплъщение са приели роли на родители и потомци, за да се помирят. Да вземе връх любовта, която някога не е победила. Тази реинкарнация е наложена свише. Разчита се на топлината на сближаващия родителски инстинкт. Но ето - на под­съзнателно ниво може да се разлютят стари рани на обиди и ненавист. Да се възпламенят предишни огорче­ния. Вместо да се разплати, душата се озлобява. У нея тогава се трупа нова мрачна карма. Според древните, "кръвта се смесва на бойното поле на живота". Инс­тинктът на любовта "родител-дете" е вложен в нас от най-ранните ни предци - стадните космати човечета, за които ще е дума по-нататък...
  

• 
  Ако приемем, че преди стотици или хиляди години сме заплели на Земята възела на днешната ни участ, можем ли с воля да променим бъдещето си? - Разпале­но атакуваме.
  
• 
  Не съм "профан", за да знам всичко... (Смее се за­качливо.) Ще ви отговоря. (Изражението й се променя.) Чуйте добре. Човек няма как да коригира съдбата, но е в състояние да я облекчи, ако е дорасъл за това.
  

• 
  Душите отплуват в Отвъдното. Защо мигрират в крехката ефимерност? Да бъдат съдени за грешките? Кой извършва това?
  
• 
  Изчерпили сили, потъваме в незрими простори. Да презаредим. Хората, пропиляващи напразно живота, не могат да направят това със смъртта... В ония нови (всъщност стари и позабравени територии) душата син­тезира опита от изминалото съществувание. Присъдата е от космическия Самосъд. Отдъхва и получава прог­рама за следващо. Раждането и смъртта са мосто­ве между световете. Не мостът, пътят е важен. Целта на реинкарнацията е Духовната същност да се извиси над злото и понесе добродетелта. Няма случайни прераждания - тези изпитания чрез тялото на душата. Обусловени са от нас. Не Бог, ние сме мелничари на съдбите си...
  

Според нея, Ръдърфорд е един от най-великите учени. Носител е на Нобелова награда за 1908 година. В него е духът на преродения Нютон. Приживе не е съзнавал това. С постижения в механиката и физика­та Нютон някога дава мощен тласък за развитие на научната мисъл. В прераждането си като Ръдърфорд постига още по –мащабни завоевания в неразработената по онова време обласст на радиоактивността , Прониква в атомното ядро.

За Слава Севрюкова : „Всеки дух се стреми към развитие. Това не означава , че в следващо въплъщение непременно ще се издигне. Може и да се върне назад.”

Според нея, пророк Илия и Моисей са проявления на Йоан Кръстител. Едва тогаз се смирява. Отсичането на главата му е капрма от времето когато е бил пророк Илия. В гнева си тогава е пролял човешка кръв. Затуй после се лее неговата. Р Това е закон.

„Хитлер – твърди пророчицата – в продходен живот е Нерон, а преди това цар Ирод. И тая тъмна душа ще се облагороди, но бавно. Визлитания ще се обърне към Светлината.”

Лидер в психотрониката, Слава с лекота прониква в предходен живот. Без регресия. В разговор със Стамен Стаменов, възкликва :”Виждам те – римски военачалник от времето на император Марк Аврелий, По –висок и як, отколкото сега. Оттогаз носиш борбен дух. Загинал си в сражение, пронизан с копие под слънчевия сплит.

„По рождение изпитвам болки в тази област – споделя Ст.Стаменов – Леля Слава обясни произхода на странните му усещания, без да съм споменавал за тях.”

Взира се в премеждията на „историческия аналог.” Пред нея се открояват силуетите на минали и настоящи проявления на духовната матрица.

Към нея се обръщат родители, чийто син е загинал в автомобилна катастрофа. Не могат да надмогнат загу­бата. След контакт с душата му, сибилата заключава: "Виждам, мъката ви е толкова голяма, че той не след дълго ще се върне при вас."

(Реинкарнационните изследвания в реномирани психотронични институти доказват - при внезапно прекъснат живот, душите много скоро се въплъщават, за да реализират недовършената си мисия. Не е изклю­чено това да се случи в рода на изгубилите своя близък, при силно тяхно желание да бъдат заедно - б. а.)

Познавайки законите на кармата, Слава съветва: "Копнеете ли да бъдете с някого, искайте го прижи­ве. Съжителствате ли с човек, с когото сте в остри конфликти, молете се за него, по-лека да е срещата ви по-късно..."

• 
  Лельо Славе, помогни! Голям грях ли сторих?
  
• 
  Защо се измъчваш? - Успокоява я. - Светецът в един живот е извисен, недостижим. В друг обаче може да се срине от завоюваното духовно ниво. Даде ми се да съзра и такива въплъщения. И виждам: светците са обикновени хора с необикновен живот. Усърдно са ра­ботили за Христовата добродетел. Постигнали я ня­кога, оставили са блестящ пример на човечеството.
  

- Не се тревожи - утешава я, - но се уповавай. Обър­неш ли се към светицата, знай, молиш се на боговдъхновената диря на душата й. Тук и в Отвъдното нищо не се губи. Животът не изгаря с края. С молитва се прибли­жаваш до постигнатото нейно звездно въплъщение.

И Слава, обърната към слушателите, напътства:

- За да е Силата с вас, да се разгори трайна вяра,молете се на светиите, но още по-добре - на Света Троица. Не е достигнато времето да имаме информация от предходен живот - откъде сме поели, къде отиваме (годината е 1970 - б. а.). В бъдеще хората ще знаят много повече за света и за себе си. Пред тях ще ожи­веят далечните им съдби. Ще се пренапише наново историята на народите без притурки и изменения. Душите ще се обогатяват в по-висша степен тук и в Отвъдността. Човекът ще е по-близо до съвършен­ството. Няма да ползва все 12-14 % от мозъчния си потенциал...

От богонадарената струи усмивка:

- Засега все още сме бебета в пелени по нелекия път към Духовността.

Как да приеме Църквата в каноничната си закосте-нялост тези твърдения? А в Първо послание на апос­тол Павел до Римляните, гл. 15, стих 19, е казано: "И ако само през този живот се надяваме на Христа, ние сме най-окаяни от всички човеци." Дали светейшият апостол, духовно извисена личност, още по онова вре­ме е знаел, че духът многократно се "ражда в плът и кръв"?

Подобни тълкувания звучат кощунствено за свеще­нослужителите. Лишена от гъвкав подход към Новото време, Църквата се окопава в догматични постулати. Горда с това.

Вечно ли ще е така?

Идеята за прераждане променя координатната сис­тема на света. Разкрива реалността и непознатите из­мерения в нея и отвъд в развитие. Отговаря на еволю­ционните тенденции в динамичното време. Във въз­можността за многократно въплъщаване са убедени 70 % от американците, 30 % от французите, всеки пети европеец.

Прераждането - толкова реално, колкото е същест­вуването отвъд живота. Във второто са уверени пове­че хора. Оттам до реинкарнацията има само крачка.

Отвъдното - мост между животите - предстои да разкрие съкровени тайнства.

* * *

Слава и Ванга се отличават в някои мнения за ре­инкарнацията. Визират различни етапи от нея. Ванга твърди: "На Земята се връщат, за да довършат ми­сии от предходни съществувания само най-извисени духове."

За Слава, реинкарнират всички души до постига­не на еволюционен апогей. Масов процес без ограни­чения. Периодично се потапяме в "Университета на изпитания и мъдрост". Усвояваме с преодоляване на трудности и трупане на опит онова, което по друг начин не можем да приемем в астралните и ментални полета.

Без да се противопоставят мненията на двете голе­ми, това на "професора по психотроника" е по-близо до реалността - отговаря на резултатите от съвремен­ни изследвания. Ванга проправя път, Слава навлиза в дълбочини.

Над 40 години в различни изследователски центрове по света се проучват факти за реинкарнацията. Висо­ко престижни са Институтите по парапсихология във Вирджиния, Мюнхен, Фрайбург, Института на Макс Планк, Люксембургската лаболатория за транскому-никации и още много други такива в Германия, Америка, Франция...

Анализирани са огромен брой доказателства. Обоб­щена е информация от хора в различна възраст, пол, религия. Ежегодно се документират хиляди случаи на деца, помнещи предходния живот. Със смущаваща точ­ност. Проверките в изследователските звена потвърж­дават верността им. (При това сред тях са твърде малко извисените духове.)

В християнския свят разговорите за прераждане са все още на четири очи. След време тези знания ще са банална истина. Така, както вече нищо не е скрито за човешката анатомия. А само преди четири-пет столе­тия, когато Светата Инквизиция преследва пионерите в тази област, е била почти непозната.

Освен тела земни, имаме и "небесни". Каква е тяхна­та съдба? Докога Бог ще "спонсорира" живот? Докога, пречистени в Отвъдността, ще се врязваме - бляскав метеор - в променящия се свят, но вече без горчивина? Да го съзрем през езерно бистрите очи на детето. Доко­га, уморени, след премеждия, радости, разочарования, ще се прибираме в незримите пространства на От­въдното, настрани от чудото, наречено "Живот", този ловък крадец на време, чувства и енергия? И какъв е смисълът на тази изкушаваща периодичност?

Защо? Докога?... Слава Севрюкова не отговаря на всички прелюбопитни въпроси. Може би, отговорите сами ще се разкрият. Когато узреем за тях.

Свръхмъдро безмълвие. Неиказаните мисли са бо­гатство. Колосални струпвания, стаени в тишината. А, може би, Бог желае да проговори чрез нас?...

Посветената насочва да отворим очи за духовни кръгозори, докато утъпкваме прашната си земна пъте­ка. "Краткият път невинаги е правилен, правилният винаги е кратък" - твърди странницата на ръба меж­ду Земята и Небето.

Реинкарнационната теория допълва и превъзхожда господстващата на Запад психоанализа. Ако послед­ната обяснява света с първа и втора чакра на инстин­ктите, тази си служи с извисените шеста и седма - на божественото проникновение и разум. Постига дълбо­ки нива в изследване характер, качества, недостатъци на личността и най-вече за смисъла на живота и него­вите завои.

Какво повече да се допитваме до Слава Севрюкова, разчитаща с лекота ребусите на битието? Свободно ко­муникираща в отвъдното с "конструкторите на съд­бите". Надничаща в хроники и предизвикателства на бъдещето. Не е закусвала, нито вечеряла със смъртта, но я познава. Не се бои от нея. Отворена е за Вечност­та.

Поредната среща с пророчицата приключи. Трябва да се осмисли казаното. Приема се бавно, на глътки. Като лекарство. На час по лъжичка. На капки...

След контакта с живия извор на мъдрост и знания, развълнуван, поемам за дома. В ума ми - рояци мисли. Жужат, не дават покой. Обновена реалност, без черни краски. Питам се: как ли ще изглеждам след сто или хиляда и едно лета? Когато далечният потомък открие мои атомчета в себе си...

Мои? Те са на...

Години след вдъхновените контакти, оставили свет­ли белези в душите, дали докосналите се до Слава Севрюкова сме израснали да продължим към своите малки или големи открития? Да потърсим и осветим скритата в нас, а не поднесена на тепсия истина? Вра­тите открай време са отворени за жадните за знания. Там са изворите на Духа.

Прокрадват се, щъкат, тревожат мисли. Кой е проник­нал наготово в същността на нещата? Светът е онова, което разкриваме с нивото на осъзнаване. Вече знаем защо се раждаме - душите в Отвъдното имат знания, но са лишени от познания. Познанието е усвояване на знание по пътя на опита. Приложе­но на практика, е сила. Потребността от емоции и опит е друг притегателен център, отправящ души към Земята. Чистенето на карма - трети. Върховна цел на живота не е знанието, а действи­ето. Реализира се чрез прецизните биомеханизми на телата.

За Слава, вслушана в тихия екот на Отвъдността, това би звучало банално. Мисля си с надежда - залага­ла е на нас да продължим сами. Да разкъсаме завесите на неизвестното. Ние, предци и синове. Творците бедни на изкуството. С наранени души. Не го ли изтръгваме от незавяхнали рани?

А душите прииждат, прииждат... Като снежинки. Да се порадват. И пролеят светлинна сълза.

За да приключим прелюбопитните въпроси за раж­дане и прераждане, с които като лавина я засипваме, богонадарената философски отсича: "Светът не свършва на залез слънце, животът не приключва със смъртта..."

В киноизкуството от средата на миналия век, напри­мер, любовната връзка на екрана обикновено завърш­ваше с романтична целувка на героя и героинята. - Стоп кадър. - И тъмнина. Сякаш става Бог знае що.

В съвременния филм е обратно - грабва извършва­щото се отвъд целувките. Не е целомъдрено скрито зад непроницаема завеса.

Интересът към миграцията на душите в небес­ните селения расте. Животът не е самоцелна без­смислица, за да си позволим да пренебрегваме ОНАЯ негова съставка.

Характерна особеност на Природата е способност­та й да рециклира. Това е известно. Подобни процеси се извършват и с нас - по-сложни и загадъчни от онова, което знаем за себе си. По научен път предстои да се докаже наличието на "полевата структура душа", оце­ляваща в смъртта.

Светът еволюира, науката също. "Днес си това, ко­ето си бил, а правиш онова, което ще бъдеш" (С. Ринпоче - индийски мислител). Знанието за реинкарнация е сила с надежда за оцеляване след края. А нима има такъв? Тъй по-леко ще се разделим с близките и те с нас, настъпи ли камбанния звън за разтваряне в ефир­ното небитие.

С представата за не едно въплъщение животът ни от пленничество на плътта се извисява в смислен отговорен процес. Превръща се в осъзнато предиз­викателство на духа чрез тялото. С надежда - "ва­лякът на времето" да изглади злините. За радост на жените - дори бръчките.

* * *

С интелект ли се явяваме на Земята или го при­добиваме? - Това е най-големият спор в психологията. Налагащата се в посветените среди теория за реинкар-нация дава отговор. Душата е носител на интелект. Всяко следващо съществуване е златен шанс да го доразвием. Така обогатяваме себе си и света чрез езика на душата - чувствата.

Какво от това, че забързаният свят се е устремил към пореден срив? Какво, че изопва до скъсване нер­ви и понякога уподобява лудница? Познанието за реин-карнация ще ни облъхне с тишината на божествената музика.

А дотогава? Да приеме или не тези знания, всеки ще реши сам. За Слава нищо в съществуването не свършва завинаги. Без да назидателства, заключава: "Светът не угасва на залез слънце, животът не приключва със смъртта." Думите й отекват камшично: "Не е ли добър и честен, в следващ живот човек се изражда в грозен индивид с тежък характер." За нея няма бивши хора. НИЕ СМЕ И ОТВЪД. А ПОСЛЕ - в циклични повторения с "възкръснали души"- ОТНОВО ТУК...

С разширени представи за смисъла на битието, жи­вотът престава да е съвкупност от хиляди случайности. Реално се приема земния път - с превратности, понякога дори и лудости. И те имат значение. "Никога от нищо не се страхувайте - напътства духовната учителка.

Нека подредим битие и реализираме мисии в забър­зания марш на деня. С познание - невидимата крехкост на душите ще ни надживее. Да продължим напред

• 
  умъдрели, неуязвими за сезона на праха. "Да се нас­лаждаваш на живота, означава да живееш два пъти"-напомня Марциал.
  

Откак свят светува, човешката душа се е изправяла пред великата мистерия - какво представлява тя, която ще ни надживее? А неизвестното, изкусителна тайна, стаена в нея, гложди, гложди отвътре.

Вълшебен свят на мисъл-форми. Любопитно е да се разбере как гледа на това Слава Севрюкова. Тя, която знае колко "строга е митницата на душите".

За нея пси-феномените (проявления на екстрасензорни възприятия) са еволюционни върхове, постигнати с изчистване на карма, извисена мисъл и дела. Най-специфично качество на владетелката на Силата - тя е мъдрица с предразполагаща топлота и сърдеч­ност на обикновено човешко същество. Строгата респектираща ексцентричност, която би трябвало да се очаква от енигматичен медиум, разговарящ с духове, е на светлинни години от нея. Здраво стъпила на земята, след изтощителни, често пъти разтърсващи комуникации с Отвъдното, трезво се завръща.

Обективни контакти. Не мистични, а реални пътува­ния. Убедителни за събеседниците.

Трогателни са съжденията й за човека, неуморен странник в епохи и пространства. Комуникирайки с из­мерения, населени с ведоми и неведоми сили, описва духовете. Не са забулени в неразгадаемост. Не е изуча­вала некромантия (езотерично изкуство за общуване с души на мъртви - б. а.), а по рождение умее да извлича информация от тях. И да възвръща "автентичното им дихание".

Благодарение на свръхсетивата й, връзката е пер­фектна. Внимателна е при контакт с мистериозния свят на сенките: "Неведнъж съм разговаряла психотронично с души на починали световно известни учени. По време на изследователската си работа ги гоня. Не се съветвам с тях. Не желая да се влияя. Опасно е да не подведат с невярна информация от някогашно­то свое ниво на развитие. Каквото са могли Дарвин и Айнщайн, дали са го на човечеството. Едва ли от тях трябва да се очакват нови научни открития."

Интересен е съкровеният свят на Слава Севрюкова. В сравнение с Ванга, извлича сведения не само от души на починали близки. Разчита на перфектен из­точник- ВИСШАТА СВЕТЛИНА. С какво ново могат да обогатят живота мъртвите мислители?

Здраво опряна на Земята, устоите й са в Небето.

За нея на настоящия етап все още сме духовни джу­джета в знанието за Отвъдността. Почти нищичко не знаем за неунищожимите енергийни полета и нетленния живот, изгряващ с края на физическото тяло. Мъгляви са представите ни за звездните пътешественици, духо­вете. За отвъдната, лишена от гравитация, Вселена.

Прониквайки отвъд вратите на битието, категорична е: "Душите, отплавали от белия свят, не отсъстват от живота. Бдят над нас ведно с извисени духовни същности."Това са нашите ангел-пазители и духовни учители. Проучва развитието им.

Категорична е - комуникациите със сенки от миналото не бива да са самоцелни, а само при съдбовна потреб­ност. Добре е да ги предхожда молитва.

Обикновено се моли наум. Приключила, подканя желаещите да питат за техни починали. Разпознава ги - лишени от тела, носят ясни знаци идентичност.

Гласът й, осъществи ли връзка с духовете, е напрег­нат: "Питайте! Бързо питайте!"

Защо е тъй? - Дали, за да ги освободи час по-скоро? Продължителните съприкосновения са омаломощава-щи за посредника между световете.

"В детството странни нощни почуквания по кух­ненския прозорец на старата къща ни хвърляха в смут. Тревожно се озъртахме. Нямаше никой - раз­казва съгражданката й Мария Тунева. - Обезпокоена, мама, притичваше до дома на леля Славка. Какво й е обяснявала, не знам. Тя след това усърдно почваше да меси козунаци, пити, баници... И да раздава за "Бог да прости". Наскоро едва петгодишно бе починало брат-чето ми.

Чукането задълго изчезваше..."

Контактите с пророчицата извисяват. Тя е деликатна. Не наднича в същината на човека без негово съгласие: "Мога да видя, когато някой е неспокоен и угрижен, но кой ми дава право да прониквам в душата? Правя го само при съдбовна необходимост."