Книга е опит за проникване в земните и вселенски проявления на необикновено човешко същество

Какво ли предстои да узнаем за непроницаемата без­дна, обител на души и духове!

Предусетил доброто настроение на посветената, обръщам се към нея:

- Названието "душа" е употребено 488 пъти в Библия­та. Каква, според теб, е разликата между нея и духа?

- Душата се усеща със сърцето. Изразява чувства и желания. Преходна е. Развива се с всеки следващ жи­вот. По-несъвършена от духа. Въплъщава се на Земята, за да се развие и извиси. Духът е божествена части­ца, "велико вечно атомче", заложено от Всевишния във всекиго от нас. Той е винаги в душата. При преражда­не е цялостен, а тя се променя. При лека земна реали­зация може да изпадне в леност. Смъкнала се надолу, потиска духа. Не се ли надмогне слабостта, формира се следващо, по-тежко, но благоприятно за развитието й съществувание.

Насочат ли се хората към своя висш АЗ, налага им се да преодолеят сериозни препятствия. Трудната орис мобилизира. Тъй е с поета Дамян Дамянов. С душа-камбана - фина, нежна. Извисен дух в немощна саката плът.

Телесната слабост дава суров, но отговорен шанс за духовна изява. Страданието, ако не озлоби и срине, об­лагородява. Нелесно е да се разберат духовните стой­ности и механизми на реинкарнацията. Едва в Отвъд­ното, например, се узнава: ако подсигуреният живот е благо, трудният е безценен...

• 
  Докога ще се въплъщаваме? - Разпитвам със сме­сица от любопитство и спортна страст жената, вниква­ща в скрития смисъл на съществуванията.
  
• 
  Човек престава да се ражда, спрат ли да го изку­шават земни суети. Тогава се влива в Първоизточни­ка. Става отново част от Вселенския Разум.
  
• 
  С души или с духове контактуваш? - Опитвам да вникна в "духовната й лаболатория".
  
• 
  С души. И с духове. Най-вече с тези на Седемте висши същества.
  
• 
  Със смъртта душата мигновено ли напуска своя гостоприемник, тялото, оттегляйки се във Вечността?
  
• 
  Въобразявате си, че Вечността е отвъд? Част от нея е тук, друга - там... Чуйте: към четиридесетия ден душата се откъсва от плътта, но още са свързани. До деветия месец продължава да витае над Земята. Обикаля места, които е обитавала. Посещава близки. Тихо се прощава. Може да даде знаци с почукване и съновидения. В тоя период се подготвя отплаване в незримия свят, реален като нашия. Това касае души на средно и извисено ниво. Но има изостанали, при­митивни. Не схващат, че са от другата страна на Мира. И - неприятности...
  

Вълнуваме се. Какви ли откровения ни очакват?

• 
  Как става това?
  
• 
  Душата на непоправим пияница, например, може да се прилепи към друг любител на чашката. Оня се разтушава в кръчмата, а неотърсилата се от земни пре­дизвикателства духовна същност на починалия алко­холик, преди да поеме за Отвъдното, се наслаждава на струящите пари. Кръжи над питието. Упойва се. На­сърчава го да се налива. Грозна картина... Не, не искам да говоря за тези неща...
  

• 
  Бихме ли могли да облекчим състоянието на тези души и как?
  
• 
  На заблудените можем да помогнем със свещ и мо­литва. Освен това добре е да се избягват местата, къ­дето се навъртат-кръчми, тъмни сборища, съмнителни компании.
  
• 
  Колко траят отклоненията?
  
• 
  Връзката със Земята все повече изтънява. В глине­ната пустош изтлява тялото, не душата. И - панта рей - светът се съзира през "други очи". След четириде­сетия ден душата се оттласква от разграждащата се плът. Окончателната раздяла обаче се извършва едва на деветия месец. Тогава отсяда в територия­та на небесните селения, заслужена, според делата си.
  

• 
  По какво се различават душите на самоубийците от останалите? Как ги открояваш?
  
• 
  Явяват се едва на педя от земята. Това е ясен знак
  

• 
  А вече преродените? Обгърнати отново в плът и кръв, как комуникираш с тях?
  
• 
  Извикам ли съответната душа и вляво от нея се яви втори, по-мъничък образ - на мъж, жена, детенце - разбирам, въплътена е. Тогава мога да вляза в кон­такт и с нейното духовно и телесно проявление...
  

• 
  Каква е ролята на религиозните помени?
  
• 
  Благотворна за духовните същности. Най-важен е на деветия месец. По-значим от годишнината. Защо? Защото, явявайки се в плът, бъдещото човешко същес­тво приблизително толкова време престоява в майчи­ната утроба. Числото девет не е случайно. За изгрева и залеза на живота. Едва на деветия месец след скъс­ване житейската нишка, душата прекрачва прага на небесните порти. Будната духовната същност тогава осъзнава посоките в кръговрата на духа и сама желае да напусне Земята. Съдбовни срокове за начало и фи­нал на пребиваване в нашия свят.
  

Тръпнем. Какво ще отговори? Чувството при съпри­косновение с феномен от високо ниво вцепенява. Пос­ле задълго стиска за гърлото. Душите са като "голи" пред нея. Включително и нашите.

• 
  Слушайте внимателно, допускат се грешки. Невед­нъж съм наблюдавала процесите. След зачеване оп­лодената яйцеклетка активно се дели, нараства. В оформения зародиш дух още няма. По-късно зароди­шът прераства в плод - основа на бъдещо човешко същество. Изграждат се органи. Едва тогаз духът, който предстои да се "роди в плът", прониква в тяло­то. То е съвършен биологичен придатък към душата. Знакът за проникване е първото потрепване на дете­то в майчината утроба.
  
• 
  Какво се извършва с примитивните души след преминаване в Отвъдността?
  
• 
  Били ли са в низина, в низина остават. Уви, пове­чето хора са като с пелена на очите. Без прозрение за върховния смисъл на живота, смъртта и Отвъдното. Без чувство за Вечност. По пътя на страданията посте­пенно и те ще напреднат.
  

Във ведро настроение живата връзка между видимо и невидимо разказва поучителни изживявания. Неподп­равен хумор лъха от някои от тях:

- Имах позната, участник в антифашистката съпроти­ва. Добра, до наивност добра женица. Докато съмишле­ниците и бяха край нея, не ги потърси от скромност, да я подкрепят с документи. Когато си заминаха от белия свят, реши милата да става активен борец.

Покани ме на гости у тях: "Лельо Славе, виж: ще по­могнат ли свидетелите да ме признаят за участник в Съпротивата?"

Вдигам ръка. Викам единия. "Умря - казват ми отго­ре, - отдавна умря..." Другия викам - и той предал Богу дух. Ама аз "вадя" тъмните им сенки от Отвъдното. И гледам, гледам, гледам... Мъртви до един.

Съветвам милата женица: "Няма смисъл да влизам в контакт с тях. Не очаквай помощ..."

А тя: "Е, добре, ще те послушам. Но още веднъж, ако може, да дойда при тебе. Да помолиш за последно. Откажат ли и тогаз, няма вече да ти досаждам..."

Комична ситуация. Разбирате ли? Трябва да общу­вам с духове на умрели борци против фашизма, та те да докажат пред комунистическите величия участието на кротката като агънце женица в Съпротивата.

Виждам - борила се е. Но как се потвърждава това с призоваване духове на мъртви пред партийните власте­лини в оная безбожна епоха?...

(Разсмива ни.)

- Контактът с духове не е за смях - смръщва веж­ди. Изражението на феномена рязко се преобразява.

- Опасен е. Ето, призовавам смъртника от Отвъдното да се прояви, а той ме моли: "Недей!..." Кротко го уго­варям: "Постой само час-два..." А той: "Тресе ме!..." И горещо увещава да го оставя на мира.

(Връзката, която осъществява Слава, е удивително реалистична. Прояви ли се духът, котараците на сто­панката настръхват. Взрени в пространството, раздраз­нено ръмжат. Остро се стрелкат. Усещат изглежда чуж­до присъствие.

След комуникация медиумът освобождава духовна­та същност, но с напътствия помага на човека, потър­сил помощ, да стане господар на съдбата си - б. а.)

- Приключа ли разговор с тях - споделя владетел­ ката на Силата - и мене почва да ме тресе. Сякаш източват живот... Тресе ден, два, та седмица. И слабея, слабея... Дрешките провисват, въртят се по тялото ми като около самоходна тояга...

Нелеки последици при разкъсване трудно преодо­лимите граници между световете. Но "ароматът на духовното общуване" и преди всичко потребността за решаване на важни проблеми понякога го налагат.

Трупа жени се разхождахме из тесните калдъръмени улички на старата Копривщица - спомня си нейна позната. - Слава внезапно спря.

- Не мога да прекрача! - Тежко изохка. - Тук - посочи камъка пред една къща - се е настанил важен турчин. Натъкмен в скъпи тъмносини сърмени дрехи. Изпружил крака, пречи ми да мина...

Погледнах натам. Камъкът бе празен.

Познавах от години Слава. Не ме изненадаха приз­рачните й видения. Усмихнах се. Смело продължих.

Останалите ме последваха.

Компанията обаче бе силно заинтригувана: какъв бе този турчин? Фантазираше? Или това бе неканен дух?

По ирония на съдбата отседнахме за нощувка в съ­щата къща с широкия бял камък встрани на портата. На него свръхразвитите сетива на нашата приятелка бяха съзрели самодоволно изтегналия се мюсюлманин.

Още същата вечер с любопитство разпитахме собст­вениците за миналото на дома.

Оказа се - преди столетие и половина в епохата на османското владичество тук се разиграва разтърсваща мрачна трагедия. Къщата била построена върху осно­вите на друга, леко изнесена напред. Там, където е сега камъка, се намирало стайно помещение. Трагичната случка, впечатлила съвременниците, предавала се от поколение на поколение, се извършва именно на това място. Скандално била разтурена българска сватба.

Някога, говореха семейните хроники, трима въоръ­жени османлии вихрено нахлули. В разгара на сватбе­ното тържество с гръм и трясък в суматохата отмъкна­ли булката. Единият от тях отдавна я харесвал и давал мило и драго да я има за жена.

Неговият дух, както се разбра, се бе мернал на Сла­ва. Самодоволен, горд, властният бабаитин важно се бе изттегнал на камъка... Отломки от духовната матрица на неговата персона изглежда се бяха съхранили в аст-рала и сега напомняха за пехливанлъка на една отдав­на отшумяла буйна младост.

Нашата приятелка, както винаги, бе безпогрешна. Удивителен, нямащ равен на себе си, медиум."

Къде се разпростира царството на духовете? Мис­териозните сенки непрекъснато ли битуват край нас?

Пророчицата споделя: "Дошлото от духа, в духа ос­тава, не в земята... Решите ли да посетите гробове на ваши близки, душите на мъртвите слизат от не­бесните селения и ви спохождат. Духове и Господ не търсете в гробищния троскот... - Усмихва се, ирони­зирайки разпространеното поверие. - Когато по-късно си тръгнете, те се отдалечават от тези призрачни места. Постоянното им обиталище не е при студе­ните безчувствени кости. Земята зазижда телата, не душите..."

"Веднъж поехме със Слава за гроба на мама - раз­казва нейна познайница. - Тогава тя съзря отдавна от­пътувалата й от този свят душа. Точно описа външния и вид приживе и предаде послание: "Хубаво е, че идвате на поклонение, но аз не съм оттам... Пристигам, ре­шите ли да ме навестите. Виждам ви отвисоко, един бой над вас. Ето, носите свещи, палите кандило. Су­етите се, тежко въздишате... Страдате, плачете... Разберете, ритуалите са за живите... Предавате ни болезнена тъга и обвързаност със Земята. Казах, не сме оттам... Нашето място е горе. Спокойно, светло е в небесните простори. Продължаваме да ви обича­ме. Не страдайте толкова... Не ни измъчвайте..."

За да контактува с духове, дава им своя енергия, да се "материализират". Избягва демонизираните същес­тва от низшия астрал. Общува само с добри и благород­ни.

Как да не са заинтригувани хората край нея. На нас­тойчивите желания на близкото й обкръжение да се до­кументира изумителния процес на транскомуникация между физическия и духовния свят, веднъж благосклон­но бе подхвърлила: "Нека се заснеме материализиран от мене дух."

Уви, внезапната й смърт не го позволи.

Твърде рано ли е за освидетелстване на необикно­вените трансформации? Или невъзможното е все още неосъщественото? А, може би, не сме готови за това? И границите между световете задълго трябва да останат недостижими?

Странни са въплъщенията на уникалния медиум.

"Веднъж, както си седях в стаята - споделя, - душа­та ми се издигна. Волно полетя. Понесох се високо-ви-соко. И озовах в овална зала.

Сияеше неземна светлина. Пространство, лишено от ъгли. Чуден дворец в далечна, облачно извисена пла­нина.

Пред мен - маса, осеяна с екзотични плодове.

- Какво е това? - Запитах.

Откроиха се седем същества от светлина. В дълги бели ефирни одежди. Хармонични, с правилни черти.

- Пред теб са духове, преминали живот в чистота-отговори ми се. - На голяма висота. Вие ги наричате светии. Това е Тибет, планината на боговете.

Видях Махатмите - великите души (адепти, посве­тени в тайните на духовното учение - б. а.). Сред тях бяха Мория, Кутхуми, Махачухан, Серапис... Освободе­ни от цикъла на прераждане, доброволно от Отвъдно­то работеха за напредъка на човечеството.

Тогава за пръв път съзрях Мория, моя Духовен учи­тел и небесен покровител. (Под това име е послед­ното му прераждане в Индия през XIX век. Преди това е бил големият руски светец Сергий Радонежки (1314-1392 г.)-б. а.)

Споделеното от Слава Севрюкова за чудноватото й пътешествие звучи като красива поетична приказка. Фантастика и реалност при феномените колоритно се преплитат.

Транскомуникациите между световете не са екзотич­но забавление. Преживяванията могат да бъдат мъчи­телни за медиума.

"Понякога при ясновидски контакт - разказва Пушка Златарева, - в нея се вселява духът на Махачохан, господарят на кармата - един от седмината. Тога­ва неудържимо почва да трепери. Мощно разтърсвана, едва се крепи. Стиска се с ръце за стола, да не падне.

Силата кръжи като вихрушка. Залюшва и нас. С мъка се задържаме.

Върховни мигове. В пророческа стихия е. Предска­занията й са от световно значение.

Изживяването отстрани може да изглежда като ат­ракция, но тя страда. После е като болна. Дълго се въз­становява."

Труден и опасен е скокът в пространството. В сюб-лимни моменти Слава неузнаваемо се преобразява.

Посветената държи да контролира процеса. Не допуска самоцелни контакти със Силите. Информаци­онните потоци при нея не ескалират в свръхсетивен взрив. Рядко изненадват. И все пак...

"Когато съм сама - споделя, - понякога премина­ват спонтанни картини пред духовното ми зрение. Виждам ги ясно като на длан. Такава бе срещата ми със седемте извисени. Така съзрях и раждането на Виктор Юго."

Пренесла се в столетията, присъства на появата в плът на този прославен дух, дал мощен тласък с писа­телско перо на човешкия културен възход.

Според психотроничката, първите разумни земни заселници са седемдесет духа, въплътени в човешко тяло. Част от тях още се прераждат, други са приклю­чили цикъла. Периодите на реинкарнация се определят от постигнатия еволюционен етап.

Но нека преди това се спрем на духовната йерархия - такава, каквато я вижда посветената:

• 
  Разкажи, лельо Славе, какво е за теб Висшата Светлина ?
  
• 
  Бог е на върха. Огромна единосъщна Сила. Несъ-поставима с човешката представа за еволюция. Из­пълва Вселената, Земята. Навсякъде е... Но е извън нашите сетива.
  

- Плътно до Бог е Христос - продължава жената,виждаща отвъд хоризонта. - Отломък е от Отца. За­ това двамата са наравно.

(В следващата книга по-обстойно и подробно се акцентува на истината за Библията, Сътворение­то и бъдещето на човека през погледа на лидера в психотрониката - б. а.)

Нека се върнем на "изпитателния полигон" - Земя­та. Седем милиарда духове, според пси-учителката, в различно време я обитават. Някои са тук, други - в "отвъдната страна на мира". Въплътени и невъплъте-ни - в непрестанен кръговрат.

Каква е духовната йерархия на човешкия род, според посланицата на Висшия Разум?

• 
  Света Богородица е 7 1/2 степен. Явила се е един единствен път на Земята. Оттогава не се е преражда­ла. Това е най-високо ниво, постигнато от човек с ид­ването на Христа.
  
• 
  На 7 1/4 са шест от седемте висши духовни същес­тва. Там са Махатчухан (водача на седемте), Мориа, Исус Навин, Иларион (апостол Павел), Кутхуми и Се-рапис. Явяват се във вида и с името от онова въплъще­ние, в което са получили нирвана (най-висша степен на познание, според езотериците - б. а.).
  

-На 7-ма е художникът Веронезе, един от "седемте лъча". Стар дух. Последният от седемте, постигнал нирвана. В предходен живот е участвал в строежа на египетските пирамиди.

- Айнщайн е от пета до средата на шеста. Водещи в духовния ранг са старите, изчистени в мно­жество превъплъщения духове.

Слава не уточнява своето еволюционно ниво. Въпре­ки четвъртото отделение (какво значение има образова­нието за духовния ръст), би трябвало да е подобаващо. Това на съпруга й Степан безспорно е на много по-дол­но стъпало, но тя добронамерено го подпомага.

Развитието на човешкия индивид във всеки след­ващ живот не започва от кота нула. По нелекия ево­люционен път, чрез система въплъщения постигаме етапа, на който сме сега. Духовното извисяване е по­емане на повече отговорност.

Достигналите шеста степен и нагоре престават да трупат карма. Имат шанс да избират съдба, за да са в помощ на другите.

"Двайсет и една еволюирали души по света пред­стои да постигнат седма степен. Седемдесет и се­дем - шеста. Това трябва да се осъществи до края на XXI век."

Седем са висшите духовни същества, седем са ран­говете на духовно развитие, седем са основните ни чакри, седем са енергийните ни "тела", седем - под­разделенията на всяко от тях. Толкова са цветовете на дъгата, тоновете на лада, дните на седмицата. Седем по четири са съставките на лунния цикъл

Седем, седем, седем... Не е ли това някакъв косми­чески код на Вселенския Разум?...

Дали, когато говори за степените на духовния възход, владетелката на Силата има предвид усвояването на енергийно-полевите "тела"? (Не ми е известно въпро­сът да е поставян пред нея.) Ако това е така, духовните

стадии, като етапи в овладяване на извисените тела (енергийно-полеви структури - б. а.), биха били след­ните:

• 
  ефирен (етерен);
  
• 
  астрален;
  
• 
  ментален;
  
• 
  каузален;
  
• 
  душевен; -духовен;
  
• 
  божествен.
  

На въпроса: "Къде сме българите?", пророчицата отвръща: "Най-принизените - трета степен. Всъщ­ност от трета нагоре. Така е и с евреите, но те са с по-тежка карма от нашата. Досещате се защо, нали?..."

(Избягва декларативността. Разпъването на Христа ли визира?)

Слава учи как да се поддържа хигиена на духа. По­мага на човечеството да извиси ръст и разшири хори­зонта на мирозрението.

Земната реализация е чрез Силата, одухотворява-ща плътта - в любов, работа, живот. А на оня свят е само една душа. Непозната и древна, като мистериите за нея...

Но нека оставим на спокойствие богоизбраните. Мястото им е в пространствата на неугасимите сияния. Нека се върнем в делничните ни измерения и грижи. На изпитателния "земен полигон". Свят, не по-малко инте­ресен и привлекателен. В много отношения по-полезен. И страшно, страшно поучителен.