Книга е опит за проникване в земните и вселенски проявления на необикновено човешко същество

На въпроса къде й е дарбата, отвръща: "В гърдите, вдясно от сърцето "чувам", когато ми говорят висши същества. Тогава Светият дух изпълва цялото ми тяло."

Личността й е проектирана във виденията. Затуй ли са така изчистени? Проникващи отвъд реалното, по-ре­ални от него. Навлизат в дълбини на микро и макрокос­моса.

Калейдоскоп от дарби. Постига съвършенство в реа­лизацията им.

Нека разгледаме свръхсензорния й набор. Да опи­таме да разкрием технологията на прорицателство. Доколкото това е възможно.

1) Борави с лекота с "третото (психотронно) око". Ползва го, благодарение силата на мисълта. Свръхсе-тивен локатор. Наблюдава и диагностицира функцио­ниращите органи. Вижда цветно - отвън и отвътре. Безупречно проследява пътищата на съдбите. Поема към душите, а стига до духа. Прониква в съставките на микро и макрокосмоса и ги описва.

3. 
   Владее телепатия. С лекота чете мисли на тър­сещите помощ. Така мигновено се насочва към пробле­мите им. Това силно впечатлява посетителите.
   
4. 
   Свръхразвити пет сетива. Екстрасензорна информация чрез зрение (цветно - едновременно обх­ващане на обекта от всички страни- отвън и отвътре), слух, вкус, мирис, допир.
   

В симфонията на невероятните й усещания участва всяко сетиво. Обонянието, например, е по-първично (широко се ползва при животните). Слава го развива до степен да чувства миризма на обекти, независимо от разстоянието, времето (минало, бъдеще), обема (гиган­тски или микроскопични). По-нататък ще се позовем на конкретни примери.

Лишена от тях в интимен план, Слава компенсира това, издигайки духовно осезанието.

В психотроничната работа си служи с рецепторите на пръстите. Например, поставя показалец във вихъра на Бермудския триъгълник. Мигновено го отдръпва. Кон­статира: "Твърдо е като гранит". Топва ръка в античен минерален извор (отдавна вече изчезнал като такъв) и отбелязва: "Температурата на водата е не повече от 37 градуса С."

Със свръхразвитите си кожни рецептори усеща дори грапавините на микрочастиците в състава на атомното ядро.

Перфектно си служи и с вкуса. Пренасяйки се в да­лечна Армения в двора на пострадало семейство по време на разрушителното земетресение през 1986 г., съзира дърво. Примлясква и констатира: "Има сладки плодове." Очевидци потвърждават това. За откритата от нея фундаментална микрочастица "псион", казва: "Хап­на ли го, няма вкус".

Аналогично процедира при извличане на зрителна и слухова информация.

Подсъзнателно всеки от нас чувства, но трудно разкодира свръхсетивните сигнали. Слава перфектно ги извежда на ниво съзнание.

Как извършва това?

Съвременни изследвания доказват: положителни­те емоции действат мобилизиращо, давайки летящ старт на сетивата. С извисен дух, Слава е изтъкана от позитивност. Никага не допуска срив на емоционалността.

Светът на езотериката все още е чужд на науката. Например: непонятно й е как в серия предходни същес­твувания жената-псифеномен развива свръхсензорни способности. (Това ще е обект на следваща книга.) С представата за прераждане е лесно обяснимо защо в този живот пророчицата се ражда със свръхсетива.

5) Изтегля и съхранява информация чрез сърдеч­ната чакра. Споделя: "Не чувам духовно оттук (сочи уши), не виждам духовно оттук (сочи очи), а виждам духовно оттук." (Поставя ръка на сърцето.,) Твърди: "Там е божествената частица". Вижда с "очите на сърцето".

Благодарение на любовта и чистотата в нейния вът­решен мир, Космосът като че се отпечатва в духовна­та й същност. Разкодира го, "мислейки със сърцето И открива неща, които ние не забелязваме. Слава Севрюкова е от малцината представители на хомо са-пиенс с "виждащи и чуващи сърца".

Толкова за свръхсетивните средства. Нека опита­ме да проникнем в информационните й източници.

Също строго прецизирани. При това са още повече:

1) Висш Космически Разум. Достъпът до "Вселенс­кия компютър" (Бог, Създател, Велика Сила, свръхизвисено енергоинформационно поле) е за хора с изчис­тено духовно съзнание. (Тази мирогледна концепция не е нова.) Тогава се постига пряко познание, а психотроничните сведения са безпогрешни.

Неугасимата светлина на Бога изпълва света. Хиля-дократно по-ярка, търпелива и блага от олтаря на белия лист, върху който са положени тези слова...

Разумът за ултрасензорната жена винаги е свобо­ден.

2) Седем висши същества ("седем лъча", както ги нарича) - най-високо еволюирали духове сред Велико­то всемирно братство. Завършено е тяхното земно развитие. Подвизавали се някога в плът, сега управля­ват човечеството. Това са Мориа, Кутхуми, Махатчухан, Исус Навин, Иларион, Серапис, Веронезе.

Слава приема вдъхновени послания от извисения духовен свят. Комуникира най-вече със своя духовен водач Мориа. "Непрестанно е над мен" - твърди про-рочицата.

Висока отговорност е да знаеш - действията и мис­лите ти се следят от незримостта. Не си ли доброде­телен и почтен, връзката се къса (губи се и погребва дарбата).

3) Ползва "космически информационни канали".

Съхранените в тях сведения са пространни, обсегът - неизчерпаем. "Като сгъстен етер са, опасващ Зе­мята. Това е Световна информационна банка". С тях работят хора, богати на душа, не на финикийски знаци.

"Всичко, което човечеството завоюва като знания и открития - споделя сензорният уникат, - интуи­тивно се приема от десет информационни канала, об­хващащи Глобуса. Там няма място и време. Същест­вуват и още два. Слабо се прилагат, защото хората не са готови за висшите им послания. Ползват се от духовно израснали личности. Чрез тези източници се постига пряко единение с Космоса.

Творците на науката и изкуството се зареждат от профилирани канали. Други са за техника, за духов­ност... В областта, в която работи, всеки интуитив­но се насочва към съответния. Виждам как творят ге­ниалните композитори Моцарт и Бетовен. Приемат мелодии по музикалния канал. По информационните трасета безспирно текат вселенски импулси."

4. 
   Контактува с души на починали, близки на тър­сещите помощ, (любим похват на Ванга). С лекота преодолява граници между земно и отвъдно. Връзката с незримия свят се извършва само по нейно желание. Тази информация подвежда, ако душата не е на висота. Слава предупреждава начинаещите: "Не търсете ис­тина от мъртвите."
   
5. 
   Акашови записи (информационна банка за мина­лото). Там е "складът на животите".
   
6. 
   Извлича сведения директно от обекта, към кой­то насочва мисъл (човек, орган, планета и пр.)
   
7. 
   Вижда човешката аура в цветове и ги разкодира. Колоритните вибрации издават здравословно­то, психо-емоционално и духовно състояние на инди­вида.
   

Странен е светът, отразен в огледалото на една нео­бикновена дарба.

Това не означава, че знае всичко. Известно й е само онова, което свише й се дава. Информационният обзор е въпрос на морал. Обяснимо е мястото на религията и вярата в живота й.

Въпреки широкоспектърния обсег, пред жрицата на великото познание понякога се възправя забрана. Нап­ример, ако до помощта й. се домогват лица с нечисто минало и помисли (вършители на убийства, кражби и други злодеяния). Тогава тя блокира. В останалите слу­чаи помощта и е безупречна.

Перфекционистка в психотрониката, многократно съпоставя: "Проверявам шест-седем пъти, преди да предам информация." Така тази природно интелигент­на жена свежда вероятността от грешки до абсолютен мининум.

(изследванията при Ванга показват точност до 80%.)

* * *

Слава и Ванга. Паралелът е неизбежен.

Нека разкрием аналози, разграничения и откроим спецификата на всяка от тях. Можем да си го позволим. Псифеномените отдавна не са сред нас. Изтекла е раз­ноцветната вода на страсти и пристрастия.

Величини от сходен и различен калибър. Сближава ги дарованието. Надмогват човешката болка, проник­ват в отвъдното, комуникират с извънземието. Владеят енергията на духа. По това си приличат. Но има и отлики.

Псифеномените условно могат да бъдат разделе­ни на два основни типа.

Първите са с придобити способности. Постигнати най-често след изживяна катастрофа на границата на оцеляване. Някои от тях като, че са малко по-примитив­ни и простовати.

Обсегът на работа за всяка от тях е специфичен.

Отличават се - по характер, темперамент, но не и по отношение към Силата. Съзнават Високата отго­ворност на дарованието. Отдават го безрезервно на хората. Стремят се и успяват да го защитят с жи­вота си.

Кои са те? За това ще е дума по-нататък.

Изследвания на американски учени показват - при ясновидски и лечебен сеанс в мозъка на сензитива протичат биоелектрични импулси, подобни на тези при епилептичен припадък. Оттук ли свръхвъзбудимостта и гневния изблик? Това вероятно оправдава острите ре­акции на Ванга, Джуна, Вера Кочовска...

Силата, за. Сдава, е съюзник, когото призовава, за да е в помощ на хората. С приятни маниери, изклю­чително внимателна е към всекиго. Не нагрубява. Не търси впечатляващи изяви. Сякаш е "феномен ново поколение".

Тези мисли се споделят от немалко хора, посетили едната и другата.

Това е съпоставка, не противопоставяне. При голе­мите няма класации. Ако Ванга е алфата на българс­ката психотроника, Слава не е омегата, но е по-късен етап.

(Невероятните й способности са шлифовани в мно­жество пререждания - б. а.)

В най-лошия случай "ясновидката от Овча Купел" отказва "да гледа" на онези, за които получава забрана. "Дарбата е отворена врата - предупреждава. - През нея може да нахлуе и тъма. От библейски времена до наши дни има много лъжепророци."

Високо цени Ванга и контролира контактите с хора­та. Не си позволява много посетители.

Ванга, както и Слава, получава информация свише. Предава я без изменение, изцяло осланяйки й се. "Нез-римите същества", от които струи, трябва да поемат отговорност при инцидентни случаи на неточност или грешка. Това не е невъзможно. При такъв широко от­ворен информационен канал, "врата към Отвъдното" (както назовава себе си), не е изключено спорадично да комуникира с души на принизено ниво. Могат да подве­дат и объркат. Тя го съзнава. За да се избави от опас­ността, дири спасение в друга Сила, религията.

Слава също е дълбоко вярваща. Щом Бог е с нея, кой ще е срещу нея? Болезнено съзнава отговорността си. Проверява и многократно съпоставя "даденото свише", благодарение свръхбогатия набор информационни из­точници и средства (някои от тях изброихме). В сложния сензорен процес пресява информация. Съобразява я с нивото на търсещите помощ.

Дали по тази причина тя и предсказанията и не стресират? Поднася ги внимателно, със съпричастие. (Работейки с малко хора, може да си позволи това.) Не желае да разшири приема. Дали, за да намали опас­ността от грешки до абсолютен мининум? Причината, както ще се разбере по-нататък, е друга.

Налага се изводът: Слава и Ванга са свръхнадарени полуобразовани жени със специфичен характер, сво­еобразен манталитет и начин на живот. Приличат си в едно - не принадлежат сякаш на човешкия род. С божествения си дар взаимно се допълват.

Навярно затуй след смъртта на двете в периодичния печат се явява не една статия за оня "тайнствен, слабо известен по-голям феномен". Изключим ли сензацион­ния привкус в тези писания, прави са. Слава е на по-високо ниво - като свръхсетивен обхват и прецизно поднесена информация. (Мнението е мое, тя не търси превъзходство. Винаги е страняла от кипящия котел на славата - б. а.)

И днес могат да се намерят последователи и продъл­жители на Ванга със сходен сензорен диапазон. Сред тях е Вера Кочовска (макар строго индивидуална). На­дарени личности, подвластни на Силите, с които об­щуват. По-първични, с респектиращ изказ и държание. Живеят втори живот. С дарба, придобита след стресово изживяване на границата на смъртта. Тогава у тях нав­лизат и заработват Силите.

Важна отлика - Слава се ражда със свръхсетива. Почти всички в семейството й са такива: баба, майка, брат... Сред малцината ясновидки е (друга такава не ни е известна поне в нашата страна), които не са изживели някакъв катаклизъм, за да ги придобият. Не респектира, напротив, изпитва неудобство от вродените способнос­ти. Знаем с какъв труд, лишения, морал, са съхранени и извисени в този живот. Но и те са добити някога, в миналото. Затова няма последователи. Не би и могла - непостижима е. Феномени с унаследени заложби се явяват веднъж на хилядолетие.

(По-нататък ще узнаем, че психотроничката е с осо­бено мнение по този въпрос. При това не само от скром­ност. Не се ласкае да е "прима в психотрониката".)

При Ванга сякаш се проявява страстта на Егото. Воюва за позиция, да добие статут на ясновидство в обществена система, несъвместима с този род "анти-държавни" занимания. И успява. Борбеността - осно­вен двигател в живота на тази сляпа жена. Противоборства на догмите в строежа и освещаването на пост­роения от нея храм. Би ли могла да е друга?

Близка до народа, Ванга е знаме. Популярна прижи­ве и след смъртта си ще слави българския дух.

При Слава е различно. Преминала подобни битки в предходни животи (това все още е неразбираемо за мнозина), успокоена е. Построила е "неръкотворен храм" в миналото. Оставила име и пътен знак за по­коления. Някога... Но тя също воюва. И също е строга. Най-вече към себе си.

В края на анализа за тези величия на духа ще си поз­воля изводът: Слава е с по-висок еволюционен ранг. С по-широк свръхсетивен информационен обхват. Страни от почести и слава. И това своеобразно я из­висява.

Не подценявам световното явление Ванга. Двоумих се какво да спестя, за да не бъда упрекнат в пристрас­тие. В главата за срещата на двете големи пропуснах финалните слова на петричката пророчица при тяхна­та раздяла в дома й: "Сестра Слава, много ми е дадено свише, но при тебе е повече..."

Да се изненадваме ли на откровението? Касае фе­номени.

Ванга признава, че и Преподобна Стойна е над нея.

Надмогнала силата на Егото, така й се дават още по-значими проникновения. Това неподражаемо я въздига.

Логичен след всичко дотук е въпросът: защо при та­кива невероятни способности едва сега излиза книга, скромен опит да се очертае профила на космическия феномен Слава Севрюкова?

Отговорът е ясен: истината за гениите се проявя­ва след време. Гигантският ръст приживе обърква. Забележим е единствено от ракурса на годините.

Слава - огледало на света, разбира се, не е негов център. Неимоверната й скромност не означава, че не съзнава божествения си дар. Израз е на повишеното и внимание да не злоупотреби със Силата. И тук е не­постижима.

Докосналите се до способностите й са възхитени - и учени, и писатели, и артисти, и лекари, и професори, и генерали, и юристи, и министри... Всички те след това са различни.

Без да бъде официално призната, отдавна е зае­ла достойно място в историята на психотрониката. Нима това има значение?...

Повече от десетилетие след кончината й се разказ­ват легенди за нея. И никой не посяга към перото. Да разгадае човека с крехка физика, невероятни природни натрупвания и пословична деликатност. Как се вгражда величието на такава дарба в слово?

Просто имах шанс да бъда допуснат до тази магне­тична личност и част от обкръжението й. Изникнала сякаш от приказките, не сладникаво-сантиментална, а реална. Непостижимо човечна.

Подарък ли ми направи съдбата или изпитание - вяр­но ли ще пресъздам образа й?

Как се пише за чутовно същество? Да си обективен, да не допуснеш панагерично-възхвалителен стил? Въп­реки многобройните си странности, когато бе сред нас, тази знакова личност бе една от нас. Насаме с нея про­личаваше неповторимата й оригиналност.

Дано съм успял. Стараех се честно да предам ав­тентични послания, лични впечатления и мненията на обкръжението й. Няма да ме учудят несъгласия, споро­ве, отрицания. "Всеки чува само онова, което разбира" - казва Гьоте.

Ярка ли е светлината, по-силно присвиваме очи...

Както се убедихме, част от информационните потоци на гениалната психотроничка проникват от контактите й с висши представители на духовния свят. Огромна е ролята им в живота, в свръхсензориката (и най-вече в света на отвъдното).

Кой е Мория, небесният покровител на Слава? - Това е реална историческа личност. Изискана фигу­ра с висок духовен ранг. Въплъщавал се многократно, завършил е житейският му цикъл. Достигнал най-висша степен в йерархията, не се преражда. От царството на Незримостта усърдно подпомага търсещите.

Той е духовен учител на Елена Блаватска и Николай Рьорих. Според тях, едно от предходните негови същес­твувания е на руския светец Сергий Радонежки (1314-1392). В наше време е Духовен водач на голяма част от човечеството. Един от седемте посветени с върховна седма степен. Името му е популярно от последното не­гово прераждане през ХIХ-ти век в Индия като махатма (учител) Мориа. Портретът му е публикуван от Елена Блаватска

В трудни моменти Слава се обръща към него. "Денем и нощем е с мен - споделя. - Сънувам ли кошмар и се пробудя, чувам топлия му глас: "Спи, спи, чадо мое. Сън е. Плътта е уморена. Нуждаеш се от почивка."

След безценните й насоки, в контакт с жената, съ­зираща невидимото, мнозина й благодарят. Тихо отв­ръща: "Не на мен! Аз съм тръба, през която протича информация. Въздайте благодарност на Всевишния. Бъдете по-добри!

Друг път, след сбъднало се прозрение, чудят се как да се реваншират:

"Поклон пред теб и божествената ти дарба, лельо Славе! Както предсказа, тъй стана."

А тя : "Знам."

Не я учудва верността на отговора. Не е попадение, налучкано по теорията на вероятностите, като при мно­гобройната гилдия гадатели. Не познава, знае. Над­могнала общоприетата координатна система на битието, бликнали са струи от свръхсъзнанието. Допитала се е до светли Сили. Това за нея е рутинен процес. За какво да се радва?

Насочвайки със съвет, взела е мъдро решение. Съ­образила го е с качествата на потърсилите помощ. "Оставиш ли се да ти се дава само наготово, нищо няма да стане" - предупреждава прохождащите в Ду­ховността. - "Трябва всекидневно да работиш върху себе си. Да бъдеш колкото може по-добърГ

Когато млади момичета я разпитват: "Лельо Славе, за този ли да се омъжа?", отвръща: "Бог те среща с неколцина, от които ти ще избереш. Отговорност­та е твоя."

Разкривайки неизвестното с мярка, не ограничава свободната воля.

Занимават ли я повърхностно с незначителни неща, е строга: "Защо не умеете да задавате въпроси? Защо? На хаотични питания отговорът ще е непълен. Вис­шите същества забелязват - не сме достатъчно зре­ли, нито прочели. Въпросите трябва да са обмислени, конкретни. Тогава насоките са най-полезни."

Веднъж към прорицателката се обръща генерал от артилерията. Разпитва несвързано. Слава не из­държа: "Вие сте артилерист. За да имате точна стрелба, какво е необходимо? Прицелна точка, нали? Дайте ми поне една, за да отговоря на онова, което ви занимава."

Възможно ли е това? Заинтригувани, присъстващите се свързват по телефона с познато семейство, притежа­ващо цветен телевизор (рядкост за шейсетте години на миналия век). Потвърждава се точността на видението й.

Не, чудесата не са ловки номера, както "трезво-мислещите противници на наивността" се опитват да убеждават. Те просто не са имали шанс да срещнат представител на бъдещия сапиенс.

"Вътрешното ми "психотронно око" е живо и гъвка­во. Никога не ме е подвеждало. Нямам "зациментиран пейзаж". Мога да видя даден човек от десетки хиляди километри - как си налива вода, как я изпива, къде ос­тавя чашата. Дали ще отиде пак да налее, дали ще я измие, ако отново я напълни и поднесе на друг. Мога с волята си да го заставя да я подаде вместо на мъжа, на жената в стаята. Но съм решила да не посягам върху човешкия избор. Нямам право да отнемам инди­видуалната свобода."

Слава прониква в необозримите пространства, бла­годарение на своето, както споделя, "единствено на зе­мята психотронно око". Разположено е вдясно на сър­цето й (извлича информация чрез свръхразвитата си сърдечна чакра). Допитва се със силата на мисълта до Висшия разум. Без промяна предава посланията му. Затова е сигурна, че не греши. Носителка е на нелеко съчетание - дар, интелект и железен морал.

Как се съхранява и усъвършенства дарбата на псифеномените? - В ежеминутно доказване в настоя­щето. В проверките на вековете.

Друг път, спонтанна по природа, искрена като дете, каквато е, споделя пред гости, че усеща миризмата на заснетите обекти от телевизионния екран.

Случайно присъстващ, усъмнил се в дарбите и учен-биолог, провокативно я пита:

- Лельо Славке, да направим един опит. Може ли?

- Добре.

- Отговори, ако е по силите ти, какъв е мирисът на паразита житна ръждивка? - Скептично се усмихва из­ питващият.

Поредното невероятно предизвикателство. Пара­зитът не е на екрана, но ученият го познава много добре...

- Ръждивка ли? - Поема хвърлената ръкавица със свенлива, но знаеща усмивка.

Примлясква. Вдишва дълбоко. Мигом отвръща:

- Мирише възкисело.

- Браво! - Не успява да скрие изненада биологът. От срещата с едно необикновено човешко същество

у него настъпва повратна промяна. Завинаги.

За четвъртото измерение на пространството, време­то, к. ф. н. И. Ариес пише: "В известен смисъл това е един застинал свят и само несъвършенството на на­шите сетива ни кара да мислим, че нещо се изменя."

Нека вникнем в някои от тези фантастични контакти.

За нея "Шаляпин е изключителен бас". Развивайки дарба, духът му разцъфтява. Но тя съзира и скрития негов живот. А той не очарова.

Басът, покорил световни сцени, е високомерен. Под­властен на неимоверно разрастнато Его и сриващи страсти. Ужасяващо груб към съпругата си, която пре­небрегва. Изкушен от слабия пол, поддържа безброй извънбрачни връзки. Безочливо ги демонстрира, нара­нявайки я.

Прозренията са от седемдесетте години на миналия век.

Изнесените от притежателката на свръхсензорни способности неизвестни факти за живота на почина­лия гениален руски бас години по-късно са потвърде­ни. Публикувани са в спомени за певеца от неговата внучка в книга, преведена и на български.

Слава Севрюкова съзира и настоящото въплъщение на Шаляпин. Роден е в Източна Европа. Занимава се с пеене. В съвремието трябва да плати за грандомани­ята. С добри певчески способности, но е само един от многото хористи. Няма да се изяви като солов изпълни­тел.

Такава е орисията му. Сам я е моделирал с обидно поведение и дела. За изчистване на натрупаната карма, ще трябва да овладее разрасналото се някога Его, като се свие в черупката на неизвестността.

Друг случай:

"Преди години за пръв път ме въведоха в дома на леля Слава - възкресява спомени писателят Димитър Делян. - Запознахме се. Спонтанна среща. Не бях под­готвен, нямах набелязани въпроси.

След обичайните любезности, сътрудникът на психотроничката Иво Лозенски предложи:

- Ако желаете, питайте я нещо съкровено. Замислих се - какво? Дали за живота на някой известен политик?

Внезапно в ума ми се вряза името на Константин Циолковски. Завърнал се наскоро от Москва, на лети­щето бях мернал негова статуя.

Изстрелях въпроса.

И на мига си дадох сметка - та аз почти нищо не зна­ех за "бащата на руската космонавтика"! Не помнех дори как изглежда.

Нямах време да променям въпроса. Слава бе изпад­нала в особено състояние. Взряна в пространството, леко се олюляваше.

Изведнъж спазматично се затресе. Възкликна:

- Виждам го - млад човек. На колене, моли се... Ци­олковски е силно набожен...

• 
  Като какъв го виждаш? - Не можех да скрия разо­чарование.
  
• 
  Млад човек.... - Продължи, без да забелязва разд­разнението ми. - След време... ето, пред мене е - по-улегнал. С френска брадичка, костюм и вратовръзка. Силно набожен.
  

Тъй като нямах представа за младостта на "бащата на авиацията и космонавтиката в Русия", въздържах се от спор. В себе си обаче бях убеден - фантазира. Съ­жалих за поставения въпрос. Навярно я бях подвел...

Разделихме се приятелски.

...Минаха години. Настъпи "Промяната".

И тогава случайно ми попадна някакво списание. Не беше руско. В него бе поместена снимка на младия Циолковски- с малка брадичка, костюм и вратовръзка. На мига си спомних описанието на Слава. Пълно покри­тие.

Развълнувано се зачетох. Какво ли пишеше за уче­ния?

Коленете ми омекнаха. Невероятната прорицателка бе разкрила неизвестен щрих от неговата ранна съдба. Непозната у нас. Откъде бе разбрала това?

Как откъде? - Та нали пред мен осъществи контакт с духа на учения?..."

Незаличими следи оставя докосването до владе­телката на "психотропното око". Информацията й невинаги съвпада с официалната. Това за Слава е без значение. Приема предизвикателството. Осланя се на "духовните канали", а те, както твърди, никога не я под­веждат.

(Скритите страни в живота на Сталин, Хитлер, Нострадамус, Леонардо да Винчи, Страдивариус и десет­ки други световни знаменитости ще са обект на следва­ща книга -б. а.)

В наблюденията феноменалната психотроничка не се влияе от местоположението на предмета на изслед­ване:

" ...Купихме си виличка в Ловешко - разказва йогата Венцислав Евтимов. - Решихме да споделим събитието с леля Слава. Умееше от душа да се радва на щастието на другите. С ентусиазъм захванахме да 0 разказваме.

Тя ни прекъсна:

- Виждам я! - И описа имота. - Мястото не е право­ъгълно, ни квадратно, а неправилен трапец. Така е, за­щото в единия край има череп. Череп на малък човек...

Смая ни. Формата на парцела наистина бе точно та­кава. Нищичко повече не каза. Но за какъв череп гово­реше?

След срещата решихме да проверим тая работа. Разпитахме съседите.

Възрастна жена си спомни.

- Била съм пет-шест годишна, когато стринка ми, ко­ято някога живееше тук, разказваха, родила четвърто дете. Бедни хора, едва се изхранвали. За да оцелеят, говореха зли езици, удушили новороденото. Закопали го в градината. Вярно ли е, не е ли, но скоро след това наистина я преградиха и скосиха. Мълвеше се - напра­вили го, за да остане трупа на детенцето извън техния парцел...

Роднините се отнасят с респект и уважение към нея. Търсят я за безпогрешните и предсказания.

Племенницата й Татяна Динева споделя:

"Детето ми страдаше от вроден порок на сърцето. Много се двоумяхме дали да го оперираме. Допитах се ло леля.

Изгледа ме изпитателно. Не бе словоохотлива. Едва чуто промълви:

- Не виждам полза от болница...

След време положението на детенцето се влоши. Наложи се да го приемат по спешност.

Леля дойде на свиждане. Така се случи, че същия ден не успях да я видя. После разбрах - подхвърлила била на сътрудника си Иво: "Татяна ще ни изпревари. Ще се разминем."

Лекуващият екип предложи операция. Нямаше друг изход. Обърнах се отново за съвет.

Леля бе мълчалива. Едва отрони:

- Виждам лекари в бели престилки над него. Трепна сърцето ми. Обнадеждаващо видение! Може би, операцията щеше да реши проблема!

... Оказа се фатална.

След края узнах от мама истината за видението. Леля Славка била съзряла аутопсия. Оттук - сдържаността й. По онова време насаме я предупредила: "Каквото и да правят с него, отива си, горкичкото, отива..."

...Неведнъж сме я питали за онова, което ни очаква.

Съпругът ми, скептик по природа, не криеше съм­нения във възможността да се прогнозира бъдещето. Веднъж, в приповдигнато разположение на духа, най-изненадващо се обърна към леля с въпроса дали съзи­ра някакви опасности пред него.

Както се смееше, тя се умълча. Помръкна. Отказа да говори. Но ние бяхме настойчиви.

С половин уста изплю камъчето:

-... Внимавайте... опасност на пътя...

Думица повече не отрони.Настроението ни се срина.После насаме коментирахме какво е искала да пре­дупреди и дали може да се избегне.Но отлетя година, втора, трета... Нищо лошо не ни споходи.И сякаш забравихме прокобата.

...Катастрофата с лека кола се оказа трагична за съп­руга ми. Дъщерята, която пътуваше с него, бе в критич­но състояние. За кой ли път, притеснена до смърт, се обърнах към леля.

Лицето й бе спокойно. Обнадеждаващо отвърна:

- Страшното се размина. Не бой се Татяна. Не само ще оцелее, но ще е здрава и читава.

Така и стана. Дали с тревожното предсказание няко­га не опита да предпази моя съпруг от най-лошото, но небесната писалка бе драснала друго...

След години леля ме извика насаме. Усмихната.

Потупа ме свойски по рамото:

- Стягай се, чака те второ венчило.

Признавам, за пръв път не й повярвах. Угнетена от ударите на съдбата, нямах никакво желание за брак.

Нещата се развиха така, че наистина се омъжих пов­торно. Леля Славка никога не грешеше.

До днес се питам: радост или изпитание е богонадареността?"

От дълбините на душата си пророчицата помага на всички. Уважавана духовна наставница е и на най-близ­ките.

Към свръхфеномена в залеза на живота й се обръ­щат журналисти. Разпитват я преди значими събития. И публикуват прогнозите. Пестелива на политически предсказания, не отказва на горещите им молби. (Цити­рам със съкращения откъс от публикация на В. Колева и В. Божинова "Пророчествата на Слава Севрюкова" - в. "Диалог" от 04. 05. 1991 г.)

"Слушайте какво ще ви кажа. Интересувате се за вой­ната в Ирак. (Годината е 1991-ва. Ден, преди да започне "Пустинна буря" в Персийския залив, разпитваме кога и как ще свърши - б. а.) Аз малко на тия неща гледам как да е. Приемам ги. Дали ние ще кажем "да" или "не" - без нас ще стане, защото трябва. Ето сега разни екстра­сенси дават различни срокове - кой 15 дни, кой месец. Но това е смешно. Как да определя кога ще приключат бойните действия? - Необходим е огромен труд.

На всеки поотделно да влезна в мисълта. Защото вой­ната не свършва със сраженията. За хората тя продъл­жава... Права ли съм?

За това стълкновение знам преди повече от 30 годи­ни. Беше по време на виетнамската военна авантюра. Прониквала съм в мисълта на президента Никсън. По­моли ме един от нашето посолство във Виетнам. Пре­ди това бе идвал при мене. Тогава го успокоих - жив и здрав ще е, да не се бои да замине. След време пак дойде: "Лельо Славе, от посолството ни във Виетнам до летището има 7 километра, а ние пътуваме 10 часа, защото горе гори и долу гори... Жена ми е бременна, а силно настоява с мене да тръгне. Някога точно предс­каза моята съдба. Кажи - ще свърши ли тая проклета война?"

Та тогава аз виждам президента Никсън. Вниквам във волята му: "Ще бием, докато победим!"

В туй време, обаче, ми се даде информация за края на войната и за това, че скоро той ще си отиде, друг ще дойде - но за малко. И така до ден днешен за всичките им президенти и таз война, а и след нея...

И, слушайте сега - като стигнахме до иракския вое­нен конфликт и след него, аз виждам как американците забиват знамето си, но не на кула, не на камбанария, не на топола, а в пясъка. То, обаче, се наклони от вя­търа, а пясъкът го засипа...

В туй време чувам: "Мислят, че са победили, но няма да победят..."

...Туй, което ми е казано преди трийсет години, тепърва ще се сбъдне."

(Предсказанията за бъдещето на човечеството, стра­ната ни и света ще бъдат разкрити в една от следващи­те книги за свръхфеномена - б. а.)