ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА — 28

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА — 28

Но ето, че точно в това постоянно се проявява изключителната слабост на сърцата ни. Наместо да се държиме бездейно под ръката Божия, ние желаем да действуваме, и така действувайки, ни попречваме на Бог да разгърне своята благодат и сила в наша полза. „Млъкнете и познайте, че Аз съм Бог…“ (Псалтир 45:11 / 46:10) — това е наставлението, на което никой не ще знае как трябва да се подчинява, освен посредством силата на благодарността. „Нека вашата кротост да бъде известна на всички човеци. Господ е близо (εγγυς). Не се грижете за нищо, но във всичко, чрез молитви, молби и благодарейки, откривайте пред Бога своите просби…“. И какъв ще бъде резултата ? „И Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази (φρουρησει) вашите сърца и мисли в Христа Иисуса“ (Филипяни 4:5-7).

При все това, докато ние жънем плодовете на нашите ходове, на нашето нетърпение и безверие, Бог в своята милост, си служи чрез слабостта и лудостта ни, за да ни накара по-добре да опознаем Неговата нежна благост и съвършенна мъдрост. Това, по никакъв начин и без да дава права на нашето безверие и нетърпение, прави всичко така, че да се изявява по възхитителен начин благостта на нашия Бог, възрадвайки сърцата ни дори тогава, когато може би преминаваме през мъчителни обстоятелства, докаравни от нашата заблуда. Господ Бог е над всичко това, и още повече, изключителното премущество на Бог е да прави така, че да произтича добро от злОто ; „и им каза : „Из ядача излезе ядене, и из силния излезе сладост“ (Съдии израилеви 14:14) ; и така, ако такава е съвършенната истина, че от една страна Иаков бе длъжен да живее в изгнание вследствие своето нетърпение и измама, от друга една страна, също така е вярно, че ако Иаков кротко би си останал под бащиния покрив, то той никога не би разбрал и научил това, какво означава „Ветил“ (Дом Божий). Двете страни на картината са много ярко обрисувани във всяка една от сцените в историята на Иакова. Това се случва тогава, когато собствената му лудост го прогонва от къщата на баща му, той бива доведен до състояние, да вкуси от блаженството и тържественността на „Дома Божий“

„И Иаков пък излезе от Вирсавия и отиде в Харан, и стигна до едно място, дето остана да пренощува, защото слънцето бе залязло. И взе един от камъните на онова място, подложи си го за възглавница и легна на онова място“ (28:10, 11). Тук Иаков, като блуждаещ скитник и бежанец, се намира точно в онова положение, в което Бог може да го срещне и да разгърне пред него намеренията Си на милост и слава. Нищо не може да изрази по-добре нищожеството и безсилието на човека от условието, в което Иаков е принуден да бъде : в слабостта от просъницата, заспал под открито небе, нямайки нищо друго за възглаве, освен един камък. „И видя сън : Ето, стълба изправена върху земята, а върхът `и стига до небето, и Ангели Божий се качвът и слизат по нея. И ето Господ стои отгоре на нея и говори : Аз съм Господ, Бог на твоя Отец Авраама, и Бог на Исаака ; З емята на която лежиш ще я дам на тебе и на потомството ти ; И потомството ти ще бъде като земния пясък, и ще се разпростреш към морето и към изток, към север и към юг ; и ще бъдат благословени в тебе и в твоето семе (потомство) всички земни племена ; и ето, Аз съм с Тебе, и ще те запазя навред, където и да отидеш ; и ще те върна пак в тая земя, защото няма да те оставя, докле изпълня онова, което съм ти казал“ (28:12 — 15).

Ето как Бог на Ветил открива намеренията си спрямо Иаков и спрямо неговото потомство. Това наистина са „благодатта и славата“ ! Тази стълба „изправена върху земята“ съвършенно естествено кара сърцето да размишлява върху проявата на Божията благодат в личността и делото на Сина. Точно върху земята бе изпълнено и чудесното дело, което съзида базата, солидното и вечно основание на всичките Божии намерения по отношение на Израел, на Църквата и на света. Върху тази земя стана и туй, че Иисус Христос живя, работи и умря така, щото чрез смъртта си, той премахна всичко онуй що поставяше препятствие пред изпълнението на Божиите намерения за благослов на човека.

Но „върхът на стълбата достигаше небесата“. Тя създава възможност за свързване между небето и земята ; и „ето, ангели Божии се качват и слизат по нея“ — красив и учудващ образ на Онзи, чрез когото Господ Бог слезе до длъбините на човешкото тегло, и чрез когото Той също издигна човека и го положи завинаги при Себе си, в могъществото на божественната Си справедливост ! Бог се погрижи за всичко онова, което бе необходимо за изпълнение на Своите планове, въпреки лудостта и греховността на човека, и това стана за вечна радост на всяка душа, тогава когато, чрез преподаването на Светия Дух, тя вече ще може да се види включена в измеренията на Божията благодат и помисли.

Пророк Осия ни пренася във времето, когато нещата, представяни посредством стълбата на Иаков, ще се сбъднат. „И ще сключа в онова време зарад тях съюз с полските зверове, с птиците небесни и с влечугите по земята ; и лък, и меч, и война ще изтребя от оная земя, и ще им дам да живеят в безопасност. И ще те сгодя за Себе Си во веки, ще те сгодя за Себе Си в правда и съд, в благост и милосърдие ; ще те сгодя за Себе Си във вярност, и ти ще познаеш Господа. И в оня ден Аз ще удовлетворя, казва Господ, ще удовлетворя небето, и то ще удовлетвори земята, и земята ще удовлетвори хляба и виното и дървеното масло ; а тия ще удовлетворят Изреел. И ще посея за Себе Си на земята, и ще помилувам Непомилувана и ще кажа на не-Мой-народ : ти си Мой народ, а той ще рече : Ти си мой Бог !“ (Осия 2:18 — 23). Словата на Самия Господ (Йоан 1:52) съдържат и намека за видението на Иаков : „Истина, истина ви говоря ; отсега ще виждате небето отворено и Ангелите Божии ще възлизат и слизат над Сина Човечески“.

И тъй, видението на Иаков е едно прекрасно откровение за благодатта Божия спрямо Израел. Ние вече видяхме какви бяха истинския характер и реалното положение на Иаков. И едното и другото до очевидност доказват, че трябваше всичко да бъде милосърдие спрямо него, ако трябваше да е благословен. Нито характерът му, нито пък раждането му, не му даваха право над каквото и да било. Исав би могъл, по силата на раждането си и на своя характер, да претендира за нещо си, но при условие, че върховното Божие право би било отстранено ; но Иаков нямаше право над нищо. Така щото, ако Исаав не можеше да има искане по правата си освен в ущърб на Божието пълновластие, то пък за Иаков не бе възможно да има други искания, освен онези, които би дължал на същотото това пълновластие ; и понеже бе толкова грешник, той не можеше да разчита на нищо друго, освен единствено на върховната и чиста Божия благодат. Откровението Господне спрямо служителя, когото Той си бе избрал, напомня, или пък само съобщава на Иаков, онова което Той, Всевечният, още ще изпълни : „Аз съм Господ …. ! …земята ще я дам на тебе ; …. навред ще те запазя…. ; пак ще те върна…. ; … няма да те оставя, докато не изпълня онова, което съм ти казал … (28:13-15). Всичко произхожда от Самият Господ, без каквото и да било условие. И тъй, когато Божията благодат действува, не може да има нито „ако“, нито пък „но“ ! Божията благодат не царува там където има „ако“ ; и не защото Господ Бог не би могъл да постави човека в такова положение, че той да е длъжен да носи отговорност, при която обезателно ще трябва да се обръща към него с поставянето на едно „ако“, не ! но Иаков, заспал върху възглавето от камък, е твърде далеч от положението да носи отговорност, напротив, той всецяло е в състоянието на абсолютна нищета и слабост. Ето защо, Иаков точно тогава се намира при положението, в което той бе вече в състояние да получи откровението и разкритието Божие за най-пълната, най-богатата и най-безусловната благодат.

Не можем друго, освен да оценим безкрайното щастие, което ще представлява за нас да сме в такова положение, че да нямаме нищо друго върху което да се опрем, освен върху самия Бог, и още повече, че цялостната ни истинската благословия и всецялата ни истинска радост за нас да почиват върху пълновластните Божии права и върху Божията вярност на собствения Му характер. Впрочем, според този принцип, за нас би било непоправима загуба да притежаваме нещо, на присъствието на което бихме могли да разчитаме, защото в подобен случай ще си имаме работа с Бога на основата на отговорността, и тогава всичко ще бъде неминуемо загубено за нас. Иаков бе дотолкова лош, че единствено Бог би бил достатъчен да стори онова, което състоянието му изискваше. И, нека да бъдем предпазливи, за Иаков това бе грешка да не признае обичайно тази истина и последствието за него бе, че той затъна в много скърби и бедствия.

Откровнието, разкритието, което Всвечният прави за самия Себе Си е едно нещо ; но да се придържаме към това откровение е нещо съвсем друго. Всевечният се разкрива пред Иаков в своята безкрайна благодат ; но Иаков, щом като е разбуден от съня си, ние вече го виждаме да проявява истинския си характер, показвайки колко малко на практика познава благословенния Бог, разкриващ се пред него по такъв чудесен начин. „И уплаши се и рече : колко страшно е това място ! Това не е нищо друго, освен Дом Божий, това са врата небесни !“ (28:17). Иаков нямаше спокойствие в сърцето си пред присъствието на Бога ; защото, единствено, когато сърцето е всецяло сломено и човекът се е отърсил от самия себе си, едва тогава той може да се чувствува добре пред Господа. Господ Бог се нрави на сломеното сърце, да бъде благословено името Му ! и сломеното сърце е щастливо, когато е близо до Бога. Ала сърцето на Иаков още не се намираше в такова положение ; и Иаков още не се бе научил да се осланя така както малкото дете, на съвъършенната обич на Този, който можа да каже : „Аз Иакова възлюбих !“ (Малахия 1:2 ; Римляни 9:13).

„Съвършенната любов пропъжда страха“ (1 Йоан 4:18). И там, където тази обич не е изцяло позната и осъществена, винаги съществува смут и безпокойство, а и не е възможно да бъде другояче. Домът и присъствието на Бога не вдъхват никаква уплаха на душата, която познава любовта на Господа Бога такъв, какъвто Той се показва при съвършенната жертва на Христа. Тази душа по-скоро е готова да каже : „Господи ! Обикнах обиталището на Твоя дом и мястото, дето живее Твоята Слава“ (Псалм 25:8 / 26:8). И още : „Колко са мили Твоите жилища, Господи на Силите ! Копнее душата ми и чезне за Господните двори ; сърцето ми и плътта ми с възторг се стремят към живия Бог !“ (Псалм 83:1 / 84:1). Когато сърцето е твърдо и укрепено в познанието за Бога, то обиква Божия Дом, какъвто и прочее да е неговият характер, дали това ще бъде Ветил, или храмът на Иерусалим, или пък Църквата, която сега е сформирана от всичките истински вярващи „вградени заедно за Божие обиталище чрез Духът“ (Ефесяни 2:22). Но както и да е, познанието, което Иаков имаше за Бога и за Неговия Дом, беше твърде ограничено в този период от неговата история ; ние имаме ново доказателство за това от спогодбата, която той иска да стори с Бога, в последните стихове на тази двадесет и осма глава.

„И даде Иаков оброк, като рече : ако Господ Бог бъде с мене и ме опази в тоя път, по който отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека, и аз се с миром върна в бащиния си дом оттогава Господ ще бъде мой Бог ; то тоя камък, който поставих паметник, ще бъде за мене Дом Божий, и от всичко, което Ти Боже ми дадеш, ще Ти дам десетата част“ (28:20). Иаков казва „Ако Господ Бог бъде с мене“, докато Всемогъщият току-що изрично му е казал : „Аз съм с теб, ще те запазя навред и пак ще те върна в тази земя“ … и т. н.. Въпреки това свидетелствуване на Бога, бедното сърце на Иакова не е в състояние да се издигне над едно „ако“, или пък да има относно благодатта Божия, по-издигнати помисли от тези, които се отнасят до „хляб да ям“ и до „дрехи да се облека“. Такива бяха мислите на човека, който бе имал величественното видение на стълбата възлизаща от земята и докосваща небето, и на Господ, който стои отгоре `и, обещаващ му безбройно потомство и вечно наследство. Очевидно, Иаков бе неспособен да вникне в действителността и в пълнотата на Божиите помисли. Той мереше Бога според своята мяра и по този начин изцяло се лъжеше относно мнението, направил си за Бога. С една дума, нещата стоят така, че Иаков все още не бе приключил със самия себе си, и като последствие, не бе започнал да е с Бога.

ГЛАВИ ОТ ДВАДЕСТ И ДЕВЕТА

ДО ТРИДСЕТ И ПЪРВА — 29 - 31

И въпреки това, впечатляващо е да се види как той се вписва в една атмосфера, дотолкова съвършенно пригодена към неговите собствени морални стойности. Майсторът на пазарлъците Иаков среща другият майстор на пазарлъци, Лаван, и ги виждаме като правят състезание по хитрини и похвати, за да се измамят един другиму. От страна на Лаван това не би трябвало да ни изненадва, тъй като Лаван не е бивал нивга във Ветил ; той не бе видял небето отворено, нито пък стълбата, докосваща и земята и небето. Той съвсем не бе чувал славните обещания от устата на Всевечния, осигуряващ му притежанието на Ханаанската земя както и едно безбройно потомство. Човекът от света, Лаван, не притежава други средства, освен своя нисък и користолюбив дух, който той и използува. Как може да бъде извлечено чистото от нечистото ? Но нищо не е по-унизително от това, да бъде видян Иаков, след всичко онова, което самият той бе видял и чул във Ветил, да се бори с един човек от света и да се сили да натрупа блага със средства, подобни на ония, който самият той използува.

Уви ! Съвсем не рядко нещо е да се види как Божиите чеда забравят високото си предназначение и небесното си наследство дотам, че да са готови да слезнат върху арената ведно с децата от този свят и върху нея, да се бият с тях за богатствата и за почестите на земята, поразена от проклятието на греха. Това е дотолкова вярно, че при голям брой лица е трудно да бъде открита каквато и да било следа от онзи принцип, за който апостол Иоан казва : „Кой побеждава света, ако не онзи, който вярва, че Исус е Син Божий ?“ (1 Иоан 5:5). Преценявайки и съдейки Иакова и Лавана от гледната точка на природните принципи, трудно ще ни бъде да открием дори и най-малката разлика между тях двамата. Ще трябва да се намираме зад сцената, а и да навлезем в помислите на Бога относно всеки един от тях, за да можем да видим до каква степен те се различават. Но Бог е този, кото е поставил различия между тях двамата, а не Иаков. По същият начин това става и сега. Въпреки че трудно може да бъде откривана, съществува огромна разлика между децата на светлината и децата на мрака и невежеството. Разлика, обосновавана от величествения факт, че първите са „съдове на милосърдие, приготвени от Него за слава“, докато другите пък са „съдове на гнева“ изцяло приготвени (но не от Бога, но от греха) за погибел (Римляни 9:22-23)²³. Иаковците и Лавановците съществено и винаги ще се различават, въпреки че първите биха могли да пропуснат по един ужасяващ начин да се реализират и да проявят своят истински и славен характер.

Колкото до Иаков, цялата му грижа и цялата му работа, а също и неговия достоен за презрение пазарлък, познат ни от предишната глава, не са друго, освен резултати от непознаването на благодатта, както и от неговата неспособност да се доверява на Божието обещание. Този, който, след като бе получил от Господа безрезервното обещание, че Той ще му даде земята на Ханаан, можа да каже : „Ако Господ ми даде хляб да ям и дрехи да се облека …“ не бе имал друго, освен съвсем слабата представа за Господа и за това, какво бе Неговото обещание. Така го и виждаме ние, като се сили да урежда собствените си работи по най-печеливш за самия него начин.

Винаги става така, когато благодатта остава неразбирана. Изповедта, която можем да направим относно принципите на благодатта, не е съразмерна с опита, който имаме от могъществото на тази благодат. Кой ли би повярвал, че видението не би разкрило на Иакова, що е туй Божия милост ? Но откровението на Бога във Ветил и поведението на Иаков във Хааран са съвсем различни. Въпреки това, то не бе освен израза на онова, което бе схвана от откровение. Характерът и поведението на човека са действителната мяра за опита и за убеждението на душата му, каквато и изповед той да прави, прочее. Иаков все още не бе доведен до там, че да се вижда такъв, какъвто бе пред Господа, и вследствие на това, той все още не познава що е туй Божията благодат. И той показа наяве незнаниението си, съизмервайки се с Лавана, възприемайки неговите максими и похвати.

Невъзможно е да не останем почудени от наличието на факта, че тъй като той не се бе научил да познава и съди пред Бога характера, присъщ на неговата собствена плът, Иаков бива отведен от Божието провидение в средата на специално неговата, присъщата му област, за да се изяви напълно този характер със всичките негови очебийни черти. Той бива отведен в Харан, страната на Лаван и на Ревека, в същата школа, от която бяха излезли и принципите, които той така ловко изпълняваше на практика, и в която те бяха преподавани, прилагани и поддържани. За да научи що е Бог, той трябваше да отиде във Ветил, а за да разбере това що е това човекът, трябваше да отиде в Харан. И тъй като Иаков не можа да схване и разбере откровението, което Господ бе направил за Самия Себе си във Ветил, то той трябваше да отиде в Харан, за да стане възможно да се прояви онова, що е той (Иаков).

И тук, уви ! само усилия, за да успее, само хитрувания, само измами, само лукавства ! Нищо от святото и славно доверие в Бога ! Никаква скромност и търпеливост на вярата ! Господ Бог беше с Иаков, истина е, защото нищо не може да възпре Божията благодат да засияе. И още нещо, до известна степен Иаков вече бе опознал присъствето и вярността на Господа, но въпреки това, той не знае, не умее да върши нещо без план и без проект. Той не може да остави на Господа Бога грижата да решава вместо него онова, що се отнася до жените му и до неговите заплати ; опитва се всичко да урежда чрез своите хитрини и лукавства. Казано с една дума — отначало до край Иаков е „онзи, който измества“ (това е смисълът на неговото име). Где ли може да се намери пример на по-сръчно извършена хитрост от онзи, който ни се предлага в Глава 30, стихове 37 — 42 ? Това тук е съвършен портрет на Иаков. Наместо да остави на Господ грижата да умножи белязаните и нашарените като с капки овци, както и на агнетата с тъмен цвят, така, както Господ Бог навярно би го сторил, ако Иаков би се доверил Нему, то, за да постигне целите си, той си послужва със средство, което единствено само духът и нравствеността на един Иаков би могла да си въобрази. По същият начин Иаков действува и през двадесетте години на пребиваването си при Лаван, и най-накрая, „той избягва“, като по този начин във всичко остава последователен на самия себе си.

И така, като следваме Иаков и наблюдавайки характера му през един или друг период от неговата необичайна история, ние ще можем да съзерцаваме и чудесата на благодатта Божия. Никой друг освен Господ Бог, не би могъл да понася един Иаков, както също и никой друг, освен Бог, не би желал да се интересува от него. Божията благодат ни спохожда в нашето най-тежко състояние. Тя възприема човека такъв, какъвто е, и действува спрямо него с пълното съзнание за това, какъв е той. От огромно значение е, още от самото начало добре да се разбира тази особенност на благодатта и милостта Божия, за да сме в състояние да понасяме с твърдо сърце поредните открития, които правим относно собствената си непристойност, открития, които толкова често разколебават доверието и нарушават мира в душите на Божиите деца.

Голям брой лица по начало не разбират пълната разруха на природата, такава, каквато тя изглежда в светлината на Божието присъствие, въпреки че сърцата им действително да са били привличани от благодатта и че съвестите им са били успокоявани до известна степен, посредством приложението на Христовата кръв. От това произтича, че в степените, в които те напредват в християнския си живот и правят по-задълбочени открития за злото, съществуващо в тях самите и понеже това познание за милостта и благодатта Божия и за цената на Христовата кръв им липсва, те се усъмняват в това, че те действително са Божии чеда. Така, те са отхвърлени от Христа и оставяни върху самите себе си ; тогава те се обръщат за помощ към съответните предписания, за да поддържат тона на своята набожност и благочестие, или пък наново могат да изпаднат в пълното си състояние на светска суета. Такава е съдбата на онзи, чието сърце не „укрепено чрез благодатта“ (Евреи 13:9).

Същият този факт придава дълбок интерес и извлича огромна полза от изучаването историята на Иаков. Никой не може да чете тези три глави, върху които размишляваме, без да бъде поразяван от дивната благодат, която би могла да е заинтересована от такова същество, каквото е Иаков, и която би могла да каже още, след като е открила всичко съдържащо се в него : „Не се вижда беззаконие в Иакова и не се забелязва неправда в Израиля …“ (Сравни с Числа 23:21).

Господ Бог не казва, че не съществува беззаконие в Иакова, нито пък неправда в Израел. Подобно твърдение не би било истина и не ще дава на сърцето онази сигурност, която Господ Бог има желание преди всичко да му придаде. Да се каже на бедния грешник, че съвсем няма грях у него, никога не ще му даде сигурност, защото, уви ! той знае, че у него има грехове. Но ако Господ Бог му казва, че Той не вижда негов грях, поради съвършенната жертва на Христа, то мирът, бездруго, безпогрешно ще влезне в сърцето и в съвестта му.

Ако Бог бе взел при Себе си Исава, ние не бихме могли да видим подобно разгръщане на Божията благодат, поради тази причина, че Исав не се появява пред нас в подобна неблагоприятна светлина като Иаков. Колкото повече човек изпада в собствените си очи, толкова повече Божията благодат се извисява и възвеличава. Според моята преценка, в степента в която дългът ми нараства от петдесет на петстотин динария, то и оценката ми за Божията благодат ще се възвисява пропорционално, а също и опитността която имам относно тази обич, която, „тогава, понеже нямаха с какво да заплатят“, „ни опрости нашия дълг“ (Лука 7:42). С право апостолът казва, че „добре е с благодат да с укрепва сърцето, а не с наредви за ястия, от които не са имали полза ония, които са се водили по тях“ (Евреи 13:9).