Глава 17 ПОДЧИНЕНИЕТО КАКВО Е И КАКВО НЕ Е ТО?

Дона и Брад били женени от 5 години, когато се изпра вили пред въпроса кога да имат дете. Брад искал да .изчакат още. Дона желаела бебето сега. Проблемът ста­нал толкова парлив, че те потърсили съвета на професионалист.

След няколко месеца възникнал друг проблем къде да прекарат коледните празници. Брад настоявал да си останат у дома, а Дона искала да посетят родителите й на Изток. Опитите им да стигнат до взаимно удовлетворяващо ги решение изглеждали невъзможни. Те така й не се научили, че в дълготрайните връзки всеки партньор понякога трябва да прави жертви за другия.

Най-накрая били посъветвани да се опитат да погледнат на проблемите си от гледната точка на другия. Настъпила смайваща промяна. Дона настоявала да си останат у дома, а Брад искал да гостуват на родителите й. Щом видели проблема от страната на другия, те навлезли в етапа на разрешаване на конфликтите и стиг­нали до по-творчески решения.

Двамата решили да си останат у дома и да работят върху връз­ката си. Пътуването било планирано за следващата година. И дори се замислили за дете през празниците.

Взаимното подчинение

С малко помощ тази двойка се научила на взаимно подчинение. То е нещо повече от това, което жените правят за съпрузите си, и трябва да изпълва всекидневието на всеки християнин.

Христос е нашият пример в този процес на подчинение. На първо място трябва да се отнасям коректно с Бога. След това христоподобните служители трябва да се подчиняват и да уважават духовните си водачи, правителството, родителите, старейшините и всички други. „Подчинявайте се един на друг" е записано в Ефесяни 5:21. Това изявление се отнася както за брачната връзка, така и за братята и сестрите по вяра.

Взаимното подчинение във всекидневния живот показва, че понякога единият партньор ще има идеи и желания, различни от тези на другия. Подкрепящата се двойка признава личната компе­тентност на всеки и се ръководи от желанието да се приспособи, щом възникне конфликт между интересите им.

Очевидно взаимното подчинение действа само когато двама­та се считат за равни. Доминирането и подчинението се появяват тогава, когато единият приеме волята на другия. Съвършен при­мер за това е отношението между Бог-Отец и Исус Христос. Исус Христос се е подчинявал изцяло на волята на Баща Си, но по този начин Той не е станал по-нисш. Неговата значимост винаги е била толкова голяма, колкото и тази на Бог-Отец. Двойките трябва да се стремят към такова подчинение.

Липсващата връзка

Това, което означавам с термина „липсващата връзка", е дис­кусията „Кой е отговорен?". Тя не е свързана с въпроса за домини­рането и подчинението, с отношението между господар и роб или робот диктатор, а с взаимното подчинение.

Забележка: Този текст предхожда известния цитат „Жени, под­чинявайте се на мъжете си " не по случайност, а по Божи замисъл. Взаимното подчинение предполага, че в брака няма „управител", т.е. че съпругът командва, а жената се подчинява (или обратно). Та­кова тълкувание изключва взаимността, описана в Ефесяни 5:21.

Взаимното подчинение просто означава, че има моменти, ко­гато единият има различно мнение от другия. Всеки човек е „екс­перт" в различни области, в които думата му тежи повече от тази на другия, но поради баланса на силата, това не е заплаха. Двамата партньори имат свободата да действат и да дават съвет, но те не се състезават един с друг в това. Нито се стремят да доминират над партньора си. Всеки се ръководи от желанието да се приспособи към другия по време на конфликта.

Бракът постоянно изисква взаимно подчинение или, с други думи, даване и приемане. Хари и аз трябваше да научим това. Той предпочита класическата музика, аз съм заклет фен на попмузиката. Лягам си рано, за да стана рано, той е нощна птица и върши най-добре работата си след 23.00 часа. Той е песимист, аз вечният оптимист. Той харчи, аз пестя. Предпочита комедиите, аз драми­те. Домошар е, а аз човек на действието навън. Какво намират такива противоположности един в друг? Без взаимно подчинение тези различия едва ли щяха да бъдат преодолени.

Какво не е подчинението?

В нашата култура думата „подчинение" се свързва с угодничество, с потискане на нечия идентичност, със сервилност, със сляпо подчинение и пасивност. Но не е задължително това да е вярно. Според Новия Завет подчинението е същината на всяка християнска връзка и се формира по примера на Исусовото желание да изпъл­нява волята на Отца Си. Той не беше заставен да се подчинява, а доброволно вършеше необходимото. В този контекст подчинени­ето е желание от страна на някого да приспособи правата си към тези на другия.

Слабохарактерната раболепност, проявена от жената, и гос­подството над мъжа са далеч от Божия идеал. Нито пък е според волята Му брак, в който безпомощната, зависима съпруга отказва да поеме отговорността си или да взема решения в нейната сфера на действие. Тя има свои задължения, които трябва да върши, за да просъществува връзката им. Ако съпругът и не е на разположение, за да се посъветва с него, тя трябва да постъпи според своята преценка.

Мъжът, които се жени за па ри, ги изкарва.

Талмуда

Когато счита, че решението на любимия й не е правилно или че ще навреди на семейното благополучие, необходимо е да му го каже твърдо, откровено, но с уважение. Ако възникне проблем и съпругата заяви: "Прави каквото искаш", без да изрази мнението си, дори когато вижда, че решението му ще доведе до куп пробле­ми, не се подчинява, а глупаво угодничи.

Жена, която повтаря „Да, скъпи!" на всяка прищявка на нера­зумния си съпруг, се унижава и изгубва уважението и посвещението му. Тя не се оценява достатъчно, тъй като не изявява мнението си, когато е нужно.

Мълчанието, безпомощната зависимост, сервилността и сляпото подчинение не са качества, присъщи на подкрепящата съпруга.

Мисълта за водачеството на съпруга безпокои много жени. Думата „подчинение" кара косите им да настръхват. Но ако мъ­жът обича половинката си дотолкова, че да умре за нея, да понесе нейната болка и отправените й подигравки и й дарява любовта, с която Исус Христос се отнася към църквата, тя ще му се подчинява с благодарност и любов.

Какво не би дала една жена за мъж, който я обича така, както Исус Христос обича църквата? Такава съпруга не е потъпкана сянка на жена, пренебрегната от света, а силна и загрижена за болките на другите в църквата и обществото.

Независимо дали е изпълнена с енергия общителна личност, или тих и затворен човек, тя ще бъде уверена във всичко, което върши, защото се доверява на съпруга си.

Когато с Хари се оженихме, аз също трябваше да се справя с проблема с подчинението. Мога ли и ще се подчиня ли, когато е не­обходимо? Този въпрос не беше шега. Възможно ли е силна, волева, независима личност като мен да се превърне в подчиняващ се парт­ньор? Още като неомъжена бях лидер, капитан на отбора, директор, мениджър и ръководител на всичко, което трябваше да се ръководи. Можех ли да се подчиня на водачеството на съпруга си?

Считах се за Божи представител и за човек, отворен за плано­вете Му в своя живот, така че не можех да пренебрегна библейския съвет, отнасящ се до мястото на жената в дома. Разбирах, че когато двама души са свързани в брак, единият от тях трябва да вземе окончателното решение и да поеме отговорността. Щом можех да вярвам на Бога, че ми прощава греховете и че може да ме спаси за вечността, не можех ли да му се доверя и по въпроса за ръководст­вото в семейството? Трудно се реших да опитам, мислейки си, че може да съжалявам.

Тогава разбрах, че думата подчинение не е лоша дума. Макар че Хари е главата на дома, той се отнася към мен с нежност и любов и също има желание да се покорява. Очаква същото и от мен, но никога не го изисква. Подчинението зависи от мен, тъй като съм свободна личност. Никъде в Писанието не се казва, че съпругът ми трябва да ми напомня да съм покорна, ако проявявам неподчинение. Ако откажа да се подчинявам на мъжа си, не се покорявам не само на Хари, но и на Божията запо­вед към жените нещо, което трябва да взема предвид, когато се изправя пред Божия съд.

Жената, която разбира принципа на взаимното подчинение, с желание ще приспособява правата си към тези на своя съпруг при възникването на конфликт. Как действа тази идея на практика?

Да кажем, че Хари иска да приеме оферта за работа в друг щат, което означава, че цялото семейство трябва да смени место­жителството си. Той ми дава свобода да изразя мнението си и съм­ненията си. Изслушва ме внимателно, но остава убеден, че трябва да се преместим.

Необходимо е да изчакам няколко дни и отново да повдигна въпроса, особено ако мисля, че той не е преценил нещата от всич­ки страни. Винаги трябва да изслушваме с уважение доводите на другия. Но когато всичко е изяснено, трябва да се вземе решение. Дали ще приема неговото окончателно решение, макар и с колеба­ние или недоволство това е тест за моето подчинение.

Когато ми даде отговор „не", правя всичко възможно да го приема. От друга страна, мога да кажа: "Може да мислиш, че си прав от твоята гледна точка, но аз съм права за себе си!" Можем да не сме единодушни за дадено решение, но се чувствам по-добре, когато изразя мнението си. Тази свобода на изразяване, е част от подкрепящата връзка.

Приемането на решение, което противоречи на моите желания, не е лесно. Ставаме малко егоистични, когато искаме да следваме своя път. Понякога се нуждаем от време, за да се адаптираме. Ако при това положение мъжът любящо прегърне жена си и я увери в любовта и загрижеността си за нея, докато й обяснява, че трябва да следва своята съвест по въпроса, също ще е нужно време. Тя се нуждае от него, за да се приспособи към решението, с което не е съгласна.

Представете си стреса от това да бъдете изцяло отговорни за вземането на решенията напрежението, което понася мъжа. Какво ще стане, ако решението му доведе до провал? Ако той открие, че сам е отрязал клона, на който е седял? Можете ли да го окуражите дори след като е направил грешка в преценката си?

По този начин в такива ситуации се проверява част от обеща­нието в брачната клетва „за добро и зло". Когато съпругът се про­вали, съпругата му се проваля заедно с него. Тя трябва да приеме своя дял в това, тъй като двамата са едно цяло. Изисква се кураж и от нейна, и от негова страна. Съвсем ясно е и чия е отговорност­та за случилото се.

В заключение ще кажа, че подкрепящата съпруга притежава лично достойнство и собствено мнение, но се отнася с уважение към водителството на партньора си, като отстъпва и се приспосо­бява към решението, което противоречи на мисленето й по време на конфликти.

Адаптирането и отстъпчивостта, изисквани при подчинението, започват като отношение. Жената трябва да се съгласява с всяко желание на съпруга си, но ако не прави това естествено, не му се под­чинява истински. Под очевидната отстъпчивост на жената могат да се крият вътрешна болка и негодувание, натрупващи се под формата на горчивина и отвращение, които скоро ще се проявят.

Децата бързо забелязват, когато майка им не живее според това, което говори. Но ако видят, че тя се отнася с уважение към баща им, примера й не може да не им повлияе. Всяко дете не нуж­дае от герой. Майката може и ще помогне на децата си да мислят за любимия й точно така.

Уважението и покорството не омаловажава личността на жена­та, а осигурява най-добрата атмосфера за пълноценно изразяване на индивидуалността и творчеството й. Бог иска да проявяваме дарбите си на интелигентност, прозрение и благоразумие, които ни е дал. В сполучливия брак качествата на всеки един трябва да се запазят на всяка цена.
Глава 18

ДУХОВНО РЪКОВОДСТВО

Несъвършени ситуации

Понякога мъжете смятат, че духовното ръководство, както раждането на деца и готвенето, е задължение на жените. Повечето съпруги със сълзи на очи ми приз­нават, че са готови да направят всичко необходимо, за да поемат съпрузите им духовното водачество в семейството. Често жените преживяват духовна смърт, поради нежеланието на половинките им да бъдат свещеници у дома.

Някои мъже се оправдават, като казват, че ходят на църква всяка седмица (по настояване на съпругите си) или че служат в цър­квата и се молят за храната. Но такова християнство не може да обедини семейството, когато възникнат големи кризи или децата навлязат в пубертета.

По въпроса за духовното ръководство Исус Навин отправи едно предизвикателство към моето сърце и ум. В глава 23 от книгата Исус Навин той казва на водачите на Израил, че е възрастен. След това проследява Божията намеса в живота на народа му, докато ги е водил. Дава им някои практични инструкции относно брака и ги предупреждава да не сключват бракове с представители на другите народи, защото ще загубят Божието благоволение.

В глава 24 той започва любимата си и убедителна тема. Заявява пред Израил, че служенето на Бога е най-великия приоритет. След това моли всеки да избере в този ден на кого иска да служи. „Но аз и моят дом заявява той ще служим Господу." (стих 15)

Исус Навин не казва: „Аз ще служа на Господ." Той поема от­говорността за цялото си семейство. Съобщава на нацията, веднъж завинаги, непоклатимото си решение, че той и домът му ще служат на Бога. Не остави духовните задължения на г-жа Исус Навин.

Жените в света със сълзи на очи молят съпрузите си да поемат духовните предизвикателства в дома. Задължение на мъжа е да даде духовна сигурност на семейството си. Съпрузите се нуждаят един от друг емоционално и физически, но духовната им нужда един от друг е особена.

Три тайни за духовно единство

1. Ходене на църква заедно. Според последните проучвания двойките, които ходят заедно на църква, дори веднъж месечно, увеличават шанса си да запазят своя брак. Те се чувстват по-добре заедно, отколкото тези, които не хвалят Бога.

Браковете, в които съпрузите изповядват различна вяра, мно­го скоро се изправят пред проблеми за разлика от тези, в които двамата изповядват една и съща вяра. Една от причините за това е, че още докато са ходели заедно, те не са мислели реалистично за брака и трудностите, които биха произтекли от това. Четирите типа конфликти в семействата с различна вяра могат да се обоб­щят по следния начин:

За Хари и мен съвместното богослужение носи почивка, мир и обновление. В нашия ден на поклонение се освобождаваме от тиранията на задълженията, които имаме през останалата част от седмицата. Отделянето на един ден за хваление на Бога заздравява връзката ни и ни осигурява нова енергия, с помощта на която мо­жем да се справим с проблемите през предстоящата седмица. По този начин укрепваме взаимоотношенията си.

Съвместното поклонение автоматично събира и сближава двойката. Като допълнение на физическата връзка, духовната носи човечност, споделяне, интимност, съчувствие. Духовните истини помагат на двойките да превъзмогнат егоистичните си желания и да станат част от един глобален план.

Хари и аз каним приятели и непознати у дома след църковната служба. Опитваме се да направим дома си център на приятелството и насърчението. Понякога гостоприемството ни е спонтанно и слу­чайно, друг път е планирано и елегантно, но винаги се опитваме да го превърнем в специално време, посветено на другите.

Именно чрез гостоприемството срещнах Хари за първи път. Ро­дителите ми имаха красива къща на брега с прекрасна гледка към залива в Такома, Вашингтон. Майка ми и аз винаги приемахме като наше патриотичното задължение да каним у дома за обяд след църква всички високи, красиви, необвързани войници, изпратени във Форд Левис. Хари дойде на един такъв обяд и никога не си отиде.

Днес гостоприемството е станало наша семейно служене, което ни дава безкрайни поводи за смях, възможност да се срещаме с нови хора и да увеличаваме списъка си с приятели. Ако това ви харесва, можете да намерите повече информация по въпроса в книгата ми Творческото гостоприемство как да превърнем забавленията в дома си в служба.

Следващият списък предлага идеи, които са били полезни на други семейства и двойки.

• Изберете си един възрастен човек, за когото да се грижите и когото да посещавате.

• Доброволна служба в кухня за бездомни.

• Посетете старчески дом и попейте или почетете на ста­рите хора.

• Посетете болните в болницата.

• Разнасяйте храна за нуждаещите се.

• Направете приятелска кошница с храна и я поднесете на някои новодошъл в компанията ви.

Съвместната работа в служба на хората носи духовно единство. Като се посветите на това, ще се отучите от егоизма си, ще имате повече случаи да прекарвате време заедно, както и нови теми за разговор.

Да оставим хумора настрана, но изследванията показват, че двойките, които се молят заедно, са по-щастливи от тези, които не го правят, и партньорите, които коленичат в молитва по-често, определят брака си като по-романтичен в сравнение с тези, които се молят по-рядко. А какво ще кажете за това брачните двойки, които общуват с Бога, признават своята удовлетвореност от сексу­алния си живот. Тъй като молитвата прави всеки един уязвим и открит, тя сближава хората.

Първоначално ние с Хари преживявахме с усилие времето за мо­литва. Чувствахме се твърде некомфортно и се смущавахме да се молим заедно на глас. Няколко пъти, когато се молехме вечер, Хари заспиваше, докато аз отправях исканията си към Бога. А докато той се молеше, аз мислено пишех главите от моята нова книга, предекорирах семейната стая и позволявах на ума си да броди през хилядите за дачи на утрешния ден. Скоро загубихме интерес към съвместната молитва.

Тогава открихме „споделената молитва", която се превърна в едно от най-обогатяващите преживявания в живота ни. Идеята ни беше да се редуваме като ръководители при молитвата и да предс­тавяме молбите си. Първата нощ беше мой ред и в едно изречение аз изрекох желанието на сърцето си. След това Хари добави второ изречение към моята молба. Следваше второто ми искане и Хари продължи след мен.

Повтаряхме този процес, докато изрекох всичко, което тежеше на сърцето ми. Хари призна, че по този начин предишните ни опити за молитва са се подобрили. Методът не само го държеше буден, но ни беше и интересно. Сякаш осъществявахме тристранен разговор с Бога. И двамата изгубихме усещането си за времето. Следващата вечер бе ред на Хари да представи молбите си.

След седмица се случиха странни неща. Тъй като не знаех как­во притесняваше сърцето на съпруга ми, започнах да се моля за това, като го приех за свое. Той направи същото с моите искания. Любовта ни се задълбочи, когато виждахме как другия си спомня, грижи се и се моли за нашите нужди.

Веднъж, докато пътувах от Фресно към Бразилия, бях задър­жана в Маями поради проблеми с визата ми. Длъжностните лица в бразилското посолство ме предупредиха, че ще бъде невъзможно да я получа за един ден. Оказах се сама в хотел „Шератон" в цен­търа на Маями в 1.30 ч и се обадих до Бразилия, за да предупредя, че няма да пристигна навреме за уговорената среща.

Изтощена позвъних у дома на съпруга си и започнах своя обезкуражителен разказ. Докато си говорихме, Хари се помоли за мен: „Скъпи Боже, съпругата ми е на 3 000 мили оттук по пътя за Бразилия. Тя е уплашена и не мога да направя много, за да й помогна в тази ситуация. Но те моля да се погрижиш за нея и да я успокоиш. Дай й мира, който само Ти можеш да й дадеш. Можеш да извършиш нужното чудо, за да получи нужните документи, за да продължи пътя си утре и да се върне безопасно у дома. Благодаря ти, Боже, че започваш да действаш още сега. Амин."

Още преди да свърши молитвата му, истерията ми ме напусна. Увереността ми в Бога и в осъществяването на плановете ми от­носно служенето ми за Него се възвърнаха, докато той се молеше на глас за мен. Спах спокойно до сутринта. На следващия ден си получих визата и продължих за Сан Пауло.

Колкото повече продължавам да служа на семействата, толкова по-убедена съм, че дълбочината на връзката, която идва от съвмес­тното поклонение на Бога, ангажирането със служба за другите и общата молитва могат да предотвратят много брачни проблеми, които преживяват много двойки днес.

Бракът, които действа на принципа на взаимната подкрепа, се сблъсква с по-малко спорове и преживява по-малко конфликти и раздори. Естествен мир и хармония се установяват в семейството, в което борбите за власт изчезнат. Близостта и интимността са ре­зултат, който едва ли би бил възможен в друг случай.

Съпругът ще израсне в самоувереността си, когато практикува подкрепящото водителство. Съпругата ще има по-добро отноше­ние към себе си и към брака, когато отвръща и се приспособява към неговото ръководство. Заедно, подкрепяйки се един друг, от­ношенията им ще обогатят връзката им и ще направят брака им по-сплотен и удовлетворяващ ги.

Децата ще се научат на естествено уважение към институци­ята, наречена семейство. Тази почит ще се прехвърли от дома към училището, църквата и обществото. Нашите домове са „основната клетка на обществото" и само когато те действат успешно, семейс­твото е силно. Щом домът е в ред, обществото, църквата и нацията могат да функционират правилно.

Ранди и Райлийн, женени от 9 години, имали връзка, изпълнена с борби за власт заради парите, родителските задължения и секса. Не одобрявали начина, по който другият възпитавал синовете им. Преживявали постоянни битки относно харченето и спестяването на парите. Ранди чувствал, че Райлийн била толкова критична и взискателна, че съществуването на брака им било невъзможно. Тя била готова да се откаже от него, защото мислела, че той никога няма да се промени.

У дома борбите им били толкова яростни, че започнали да се избягват. Нямали сексуални отношения повече от година. Макар че ходели на църква заедно и изпълнявали социалните си задължения, те не прекарвали свободното си време заедно. Ранди и Райлийн проявявали враждебност заради конфликта помежду им относно контрола в брака им.

Тъй като и двамата имали свои лекари, съветникът приложил идеята от „Стар Трек" и представил деструктивното им поведение чрез медицинска терминология. Двойката трябвало да си предста­ви, че смъртоносен вирус атакува брака им. Единственият начин да оцелеят бил да се обединят в екип в търсенето на лек. Докато се конфронтирали, всичката им енергия и ресурси били насочени към запазването на личната изгода, т.е. деструктивно мъчение. Нямали резерви, за да се справят с врага.

Щом осъзнали ситуацията, в която се намирали, те се съгла­сили да работят върху спасяването на брака си. Всеки от тях бил съгласен, че искат по-малко конфликти, по-добро изпълнение на родителските задължения и увеличаване на близостта. Започнали да работят върху запълването на ЕБС Научили се да приемат раз­личията помежду си и да контролират мислите и действията си. Общували с уважение един към друг чрез Аз-послания и се изслуш­вали по правилен начин.

След няколко седмици двамата спрели развитието на болест­та. По-късно те изразили своята увереност в способността си да се справят с несъгласията, без да спорят, по свой начин. Одобре­нието и подкрепата започнали да заместват критиката, унижението и гневните избухвания. Позитивните им взаимоотношения се отразили на мислите и отношението им един към друг. Сега те започнали да изграждат отношения на близост и интимност, които били изгубили във водовъртежа на конфликтите и борбата за власт и контрол.

Сблъсквал ли си е вашият брак с подобни проблеми? Вие съ­що можете да пропъдите чудовищата, заплашващи връзката ви, и да станете интимни, изпълнени с топлота партньори, каквито искате да сте.