Книга първа как да работите с книгата. Глава 1 Нереалната реалност

Научете се да уважавате хората, с които живеете и работите; политическата система, законите и. самата държава, в която живеете.

Запомнете, че светът на другия човек, неговите чувства са свещени и неприкосновени. Никога не се опитвайте да променяте другите хора. Уважението към заобикалящия ви свят е залог за вашето благополучие.

Научете се да одобрявате и да хвалите! Стремете се да забелязвате у хората само доброто, позитивното, полезното. Запомнете, че всеки човек има всякакви качества. И ако вашите помисли са чисти, хората ще ви покажат добрите си страни.

Възхищавайте се! Възхищавайте се на хората, на заобикалящия ви свят. Запомнете, че не само вие сте уникални, но и другите хора също.

Когато критикувате, вие просто изразявате недоволство и несъгласие с някого или с нещо. Смятате, че начинът, по който вие възприемате света, е най-правилен. Осъждането е много по-опасно. То прониква по-дълбоко в подсъзнанието и води до по-сериозни заболявания.

„Не съдете, за да не бъдете съдени..." Когато осъждаме някой човек, ние му приписваме онова, което е в самите нас. Защото ние общуваме не със самия човек, а с образа, който вече сме създали в подсъзнанието си.

Да си представим следната ситуация. Отдавна не сте виждали свой приятел. През изминалото време той, вероятно, се е променил много, но в нас действа предишният образ. Точно той ръководи ситуацията.

Напоследък стигнах до извода, че няма добри или лоши хора. Има просто хора, различни хора. Ние ги правим добри или лоши - чрез своите мисли. А после си плащаме за това. Всеки сам създава своя свят. Ние привличаме точно това, което самите ние представляваме. Когато започнах да променям мислите си, в живота ми се появиха изключително доброжелателни хора, навсякъде - в превозните средства, на пазара, в държавните учреждения.

Ако осъждаме някого, скоро самите ние ставаме като него.

С жена ми имаме уединено местенце на южния бряг на Крим.

Често ходим там. Веднъж решихме да почистим. Събрахме две големи торби с боклук. И когато тръгнахме да си ходим, жена ми изпусна нейната. Боклукът се изсипа, бутилките се счупиха и малки стъкълца се разлетяха по плажа.

- Кажи ми честно - попитах я аз, - за какво мислеше, докато събираше боклука?

- Ядосвах се и осъждах хората, които оставят боклука си там, където самите те почиват. Сега всичко ми е ясно. Не трябва да осъждам хората. Просто има хора, на които им харесва да почиват сред мръсотия и точно те замърсяват тук. На мен ми харесва да си почивам на някое чисто място, затова почиствам това място и трябва да правя това без агресия.

Мога да изкажа мнението или мислите си за някой човек. Това ще бъде само моето мнение. Но не трябва да съдя и да го осъждам. Възприемайте околния свят и всеки човек като безкрайна тайна, като загадка. Възприемайте и себе си по същия начин. И се опитвайте да разгадаете тази тайна.

Осъждането е производна на горделивостта и егоизма. И има същото позитивно намерение като критиката. Хората осъждат другите или обществото, за да ги направят по-добри.

Начин на поведение	Позитивно намерение
Осъждане	Желание да променим (другия човек, държавата, света); да направим нещо или някого по-добри; стремеж към съвършенство. Тоест, в крайна сметка, стремеж да живеем в хармоничен, справедлив свят с прекрасни хора.

Намеренията са добри, но методът е лош. Преди да осъждате някого, си помислете дали има хармония в душата ви? И струва ли си да привличате в живота си и в живота на децата си неприятности и болести?

По какъв начин действа осъждането и до какви последствия води то? Ако осъждаме някого, подсъзнателно задействаме програма за унищожаването на този човек, която след това се връща като ответна агресия и разрушение. На информационно-енергийно ниво ние получаваме ответен „удар" във вид на някакво неприятно събитие или заболяване.

На преглед при мен дойде мъж с оплаквания от депресия, тревога, страх, нежелание за живот. Причината беше силната ненавист към съседите по вила и осъждането им. Преди няколко месеца, преди да се развие заболяването, те спорили за няколко метра земя.

Колкото по-възвишен духовно е един човек, толкова по-опасно е осъждането от негова страна. И е опасно преди всичко за самия него.

Ако осъждате група хора, мощната ответна агресия се насочва не само към вас, но и към децата ви. Защото децата носят отговорност не само за действията, но и за мислите на своите родители. А възрастните носят отговорност за децата си.

Едни хора осъждат наркоманите и престъпниците, други - хомосексуалистите. Много хора осъждат цели народи и държави. До неотдавна още в детска възраст учеха народа ни да осъжда и ненавижда капитализма. И сега много поколения ще трябва да заплатят за това отношение от страна на бащите и дядовците си. А колко често по-старото поколение осъжда правителството, без да разбира, че нашето правителство отразява самите нас, нашето колективно подсъзнание и затова е най-доброто за нас.

Логиката е много проста. Всяка мисъл работи. Добрата - за вас, лошата - против вас. Дори бих казал, че всяка мисъл работи за вас - и добрата, и лошата. Просто добри

те, съзидателни мисли водят до приятни преживявания, а негативните мисли създават такива ситуации, които да ни помогнат да се научим да мислим позитивно.

Има хора, които осъждат цялото човечество, като го смятат за несъвършено и грешно. Децата на такива родители са нежизнеспособни, защото у тях програмата за унищожение на цялото човечество се увеличава многократно. Агресията на родителите се отразява върху децата. Тези родители не подозират, че чрез своето осъждане убиват детето си, осакатяват душата му.

Осъждането на подсъзнателно ниво действа бавно, но сигурно, и затова води до тежки, така наречените „неизлечими" заболявания. Най-често това са онкологични заболявания, наркомания и алкохолизъм.

Оказва се, че болестта блокира подсъзнателната програма за разрушение. Но не Вселената и не Бог ни изпращат тези болести като наказание, а си ги създаваме ние чрез собствените си мисли, думи и действия. Променете начина си на мислене и болестта няма да ви трябва. Често ми се налага да чувам от пациенти:

- Докторе, обяснете ми следния факт. Съседката е алкохоличка и пие всеки ден, пуши, води в къщата си всякакви мъже, а няма никакви физически заболявания - здрава, силна жена. А аз не пия, не пуша, не съм изневерявал на жена си нито веднъж - защо са тези тежки болести?

- Осъждате ли тази съседка? - питам го аз.

- Разбира се. Тя води такъв паразитен начин на живот. Каква полза има обществото от нея? Само вреда.

- Именно заради вашето осъждане вие страдате. Хората като вас, които са готови да осъдят всеки за безнравственото му поведение, носят най-голяма вреда не само на обществото, но и на цялата Вселена. Затова и болестите ви са много сериозни и смъртоносни - за да не позволят на подсъзнателната ви програма за разрушение да действа повече. Съседката ви също боледува. Нейната болест е алкохолизмът. Тази болест разрушава психиката. Тя страда по свой начин. Но изпива една водка и заглушава страданията си. А вие чрез своите мисли сте готови да унищожите цяла група хора. Спомнете си как през годините на съветската власт са били унищожени милиони хора, само защото не са отговаряли на определени идеали, а сега тези идеали в тази страна са разрушени. Всеки човек е частица от Вселената и изпълнява своите функции тук, на Земята. Така че кой е по-опасен за Вселената?

- Тогава какво предлагате - да обичаме всички негодници?

-Аз не одобрявам техните действия, но и не ги осъждам. Зад всеки престъпник, подлец и негодник стои преди всичко човек, тоест частица от Вселената, от Бог. И ако те съществуват на този свят, то е защото са необходими за нещо. Като ги осъждате, вие вървите против Бога, против Вселената. Научете се да приемате всяка ситуация.

Научете се да уважавате другите хора, каквито и да са те. Вие просто нямате право да осъждате другите хора. Нека с това се заемат съответните държавни структури. Най-напред подредете собствения си свят, собствения си живот, а след това съдете другите..

„... Защото с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете

съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери...“

На преглед при мен дойде мъж със сериозно заболяване.

Причината за неговата болест е горделивостта, както и осъждането и презрението към хората, като една от нейните производни.

- Не разбирам, докторе - казва той с раздразнение, -как може да не осъждаме някои хора. Вземете например престъпниците, убийците. Трябва да ги обичаме ли?

-Да! Но трябва да ги обичате и приемате не за техните постъпки, а защото всеки от тях е частица от Бога и следователно изпълнява на този свят някаква функция за Вселената. Представете си човешкия организъм с неговата имунна система. В организма има клетки-убийци - фагоцити. Те защитават организма от чуждите агенти и унищожават собствените болни клетки, като прочистват целия организъм. Кажете, тези клетки не са ли необходими на човека? И оправдана ли е тяхната функция? - питам го аз.

- Разбира се - отговаря пациентът.

- Същото е и с убийците. Те пречистват света от хората с болно мислене, със светоглед, опасен за цялата Вселена.

- Почакайте - не се съгласява мъжът, - ами децата? Те за какво са виновни?

- Децата не са виновни. Те наследяват от родителите си подсъзнателна програма за поведение. При това, подсъзнателната им агресия в сравнение с тази на родителите им с времето се увеличава десетократно. И на Бог му се налага да прекрати тази програма още в зародиш, докато не се е развила.

- И това, според вас, е справедливо? - не се успокоява пациентът.

- Разбира се - казвам аз. - Лично аз вярвам в справедливостта на Висшия разум. Просто вие се опитвате да огнените тези събития от гледната точка на собствения си модел за света. Но моделът на всеки човек е далече от Истината. Възприемайте не с разума, а с душата си. Научете се да изключвате разума в критични ситуации и тогава ще разберете.

Между другото, съдиите, следователите и прокурорите също трябва да са безпристрастни. Те просто трябва да следват закона, но в душите си никога не трябва да осъждат и обвиняват.

Презрението е дълбоко пренебрежително отношение към нещо или някого, пълно безразличие. То има същите позитивни намерения, както критиката и осъждането.

Начин на поведение	Позитивно намерение
Презрение	Желание да променим заобикалящия ни свят, хората. Желание да се отървем от безнравствените и непорядъчни хора, от бедните и грозните. За да може светът да стане по-красив, чист, добър и хармоничен. Желание да живеем в прекрасен, чист и хармоничен свят с добри хора.

Презрението винаги върви ръка за ръка с осъждането. Отначало критика и недоволство, след това осъждане, след това презрение. Крайната форма е ненавистта, а след нея безразличието. Получава се следната верига:

Оказва се, че когато презираме някого, ние искаме той да напусне живота ни завинаги. Но това е нашият свят. И този човек е отражение на нашите чувства и емоции. Като презираме него, ние разрушаваме себе си. А ако презрението е насочено към цяла група хора, ще страдаме не само ние, но и нашите деца.

Можем да презираме каквото и когото поискаме.

Порядъчният и нравствен човек презира хората, които постъпват безнравствено. Този човек поставя своята порядъчност и нравственост над всичко.

Умният презира глупавия. И обратното.

Пуританинът - проститутката.

Богатият - бедния.

Красивият - грозния.

Чистият - мръсния.

Здравият - болния. И обратното.

Не забравяйте, че нашият свят е дуален (двойствен). И докато има хора, вкопчени в порядъчността, ще има грубияни и подлеци. Докато има пуритани - ще има и проститутки. Докато има богати - ще има и бедни. Ако сте се вкопчили в красивото, ще привличате в живота си грозното.

Спомнете си какво пише в „Куче на сено": Красотата винаги е надменна! Но красива ли е надменността?

Вселената ви е дала някакви качества за временно ползване. Дала ви ги е, защото са ви необходими. Получили сте от Бог красота - ползвайте я със здраве. Тя ви е нужна. Получили сте ум - използвайте го за себе си и за хората. Ако нещо е дадено на вас, а другите го нямат, това означава, че на тях Бог е дал нещо, което вие нямате. Всеки живее в своя свят. Всеки върви по своя жизнен път. И всеки човек е прекрасен по свой начин.

Ако искате да се отървете от непорядъчните и безнравствени хора, трябва да промените начина си на мислене. Престанете да съдите и да презирате, да делите света на добро и лошо.

Има просто хора, а ние ги правим такива, каквито искаме да ги видим. И ако в живота си постоянно срещате грубияни и негодници, причината се крие в самите вас. Вие вярвате, че този свят е несправедлив и нехармоничен. Но това е вашият свят и вашият живот. Започнете да привличате в живота си онези хора, които ви харесват.

Научете се да виждате преди всичко самите хора, а не вашия образ за тях, който съответства на вашите--мисли и чувства. Разделянето на хората на добри и лоши само ще ви пречи.

Да се отървете от желанието да критикувате, осъждате, презирате, е много просто. За целта трябва да разберете, че Вселената е изключително хармонична и справедлива. И всеки получава според заслугите си, тоест според вярата и начина си на мислене. Не се опитвайте да промените Вселената. Променяйте само собствения си свят. Справедливост и хармония няма преди всичко във вашия свят. Ако го промените, ще имате своя позитивен принос към целия организъм.

Хората искат в живота си спокойствие, щастие, хармония. Това са висши, божествени чувства. Всеки човек се стреми към това, но всеки има свой път.

Ние сами създаваме своя свят, своя живот. В момента, в който започнете да критикувате и да изказвате недоволство - внимавайте! От вашия живот си отиват хармонията и спокойствието. Ако започнете да осъждате и да презирате - вие сте в опасност. И колкото повече хора осъждате и презирате, и колкото по-силно е това чувство, толкова по-голяма е надвисналата над вас опасност. И не само над вас, но и над вашите деца. И често това е смъртна опасност.
НЕПРИЯЗЪН

В живота никой не може да избере всичко хубаво и да се изолира от всичко лошо.

Менаьдър

Неприязънта е недоброжелателно, враждебно отношение към някого или нещо. Представете си един гнуслив човек. Той изпитва отвращение от нечистоплътността, но я намира навсякъде. Той обича чистотата. Той иска да живее в чист свят и в прекия, и в преносния смисъл.

Начин на поведение	Позитивно намерение
Неприязън Гнусливост	Да живеем в чист и прекрасен свят

Получава се така, че стремежът към чистота се осъществява чрез отхвърлянето на нещо: мръсотията, определен начин на поведение, определени отношения, законите, държавата до пълното им унищожаване. Силната агресия, насочена към външния свят, се отразява и се връща обратно, като предизвиква сериозни заболявания: онкологични заболявания, кожни болести, често псориазис, алкохолизъм, наркомания, стомашна язва.

Много е важно да разберете, че в този свят всичко изначално е прекрасно и чисто. В него няма нищо мръсно. Бог е създал всичко чисто и свято. Ако възприемате някаква „мръсотия", това е само защото помислите ви са нечисти. Вселената, Реалността са съвършени. Несъвършен е вашият модел за тази Реалност. Всеки човек сам създава своя свят. Външната „мръсотия" е отражение на „мръсотията" вътре във вас.

Започнете да възприемате заобикалящия ви свят като чист свят. В този свят живеят чисти хора, защото всеки човек е уникален. Всеки има свой мироглед, свой свят. И аз нямам право да осъждам мирогледа на другите хора. Започнете да приемате всеки човек на тази планета такъв, какъвто е в действителност, като частица от Бога.

Ако искате да живеете в чист и прекрасен свят, започнете от себе си. Направете своя свят чист. Изчистете мислите си, подсъзнателната си програма за поведение от агресията. Обединете външната чистота (чистото тяло, дрехи, легло, чистотата в дома ви, чистотата в отношенията ви с другите хора) с вътрешната чистота (чистотата на мислите). Когато общувате с другите хора, използвайте чисти помисли и приемайте мирогледа на другите хора.

Всеки човек живее в свой свят. Уважавайте света на другия човек.