Книга първа принцът, вещицата и последната златна ябълка

• 
  Надявам се къщата ви да разполага с гараж, защото ако нямате, след тази вечер ще ви се наложи да си пристроите.
  
• 
  Виктор! – извика стреснато Ариана, разбирайки какво означаваше това. – Не трябва! Ами хората?
  
• 
  Точно за хората го правя. Моите хора – поясни Виктор и намигна заговорнически към Ариана. – Не казвай нищо на Крис. Искам да е изненада.
  
• 
  Че какво точно мога да му кажа! – сопна се Ариана.
  

Облечена в своята дълга и изящна златиста рокля, Добротея приличаше по-скоро на царица, отколкото на кметица. Липсваше й само златната корона на главата, за да бъде напълно завършен образ.

За първи път в Царствено бяха поканени и хора, които идваха от земите отвъд града. За тях се знаеше, че били някакви важни клечки в държавата – министри от правителството. До момента Царствено не беше подвластно на въпросното правителство, за което всички в града бяха слушали доста. Добротея беше решила, че моментът е подходящ, за да направят дългоочаквания контакт.

На коледното празненство бяха дошли трима министри. Те непрестанно се суетяха около кметицата и двама от тях се хилеха глуповато. Ариана ги огледа с любопитство. Не знаеше техните имена, но понеже първият беше нисък и дебел дъртак, с глава голяма колкото шамандура – тя го нарече Тантурестата делва. Вторият беше извънредно висок, кльощав и прегърбен сухар, с восъчно бяла кожа. Него именува – Стърчащата върлина. А третият, който стоеше съвсем тих, незабележим и безмълвен зад първите двама – Безличния.

След малко Добротея реши да запознае Тантурестата делва, Стърчащата върлина и Безличния, не с кого да е, а със самата Преслава Търновска.

Преслава стоеше до огромната коледна елха с чаша червено вино в едната ръка и полупълна бутилка в другата. С късата си червена рокля, безсрамно разкриваща голяма част от перфектните й дълги крака, тя приличаше на изкусителна внучка на дядо Коледа. Горещият фотомодел отпиваше от бутилката големи глътки вино, докато чашата в ръката й си оставаше недокосната. Макар да не бе изминал дори и час от началото на тържеството, екзотичното бижу на Царствено вече беше солидно подпийнало и яркочервена руменина бе обляла бронзовото й лице, а големите й шоколадови очи искряха като бенгалски огньове.

Щом застанаха пред нея, Тантурестата делва започна да й се покланя глуповато, Стърчащата върлина се сви и прегърби още повече, и сякаш за момент кльощавото му тяло щеше да се прекърши на две. Безличния си остана все така безличен и безразличен към тази жена, която за мъжете бе по-гореща и от жарава.

Поне Виктор твърдеше така.

• 
  Скъпи приятели, съграждани, всички знаем колко много усилия положи всеки един от нас. Но, не! Не ни е писано да стане тази година. За съжаление сме втори. – Внезапно цялата зала стихна, дори някои от присъстващите изкривиха лицата си в комични гримаси и се канеха да зареват с цяло гърло, от тази нечовешка несправедливост. Виждайки това Добротея побърза да изпревари началото на жалните им вопли и стенания. – Но аз ви обещавам, приятели мои, че следващата година не само ще имаме най-голямата и най-красиво украсената елха в страната, но и на целия континент. Светлините на нашата коледна украса ще бъдат толкова ярки, че цяло Царствено ще може да се вижда от Космоса. – Отново последва радостна вълна от мощни овации и аплодисменти. – И сега нека не помрачаваме нашия празник, а да преминем към следващото най-важно нещо за тази вечер – Коледната томбола. Както знаете, подаръкът за един от жителите на града ще бъде чисто новият и прекрасен тъмносин Мерцедес, паркиран в алеята пред къщата. Ще изтеглим името на късметлията в присъствието на нашия щедър спонсор – господин Виктор Княжев.
  

Урната представляваше едно гигантско пластмасово прозрачно кълбо с ръчка, която го задвижваше. Половината от кълбото беше запълнено от малки снежнобели пликчета, в които бяха поставени листчета с имената на жителите на града.

• 
  5000 плика, 5000 имена, 5000 жители на Царствено, но само един от всички ще си тръгне оттук с чисто нов автомобил. Кой ще бъде той, ще реши Съдбата.
  

Ариана седеше на масата си, недалеч от тях, и не можеше да повярва какъв фарс Добротея и Виктор улисано разиграваха пред очите на целия град.

Кристофър, като всички останали, се вълнуваше силно и изглеждаше доста притеснен.

• 
  Дай ръка – каза й той и сграбчи ръката на Ариана в своята. – Дано да изтеглят името на някого от нас. Ох, толкова съм напрегнат, че сърцето ми ще се пръсне. – Той постави ръка върху гърдите си. – Бие толкова лудо, че направо ще изскочи от гръдния ми кош.
  
• 
  Наистина ли ти е толкова важно да спечелим тази кола, Кристофър?
  
• 
  Разбира се, че ми е важно! Та това е Мерцедес, Ариана. Нима иначе можем да си позволим такъв автомобил изобщо.
  

Тя вече знаеше кой ще бъде той, затова когато Виктор бръкна в урната, взе плика и го разтвори, не беше никак изненадата от думите му:

• 
  И късметлията е… Изглежда Съдбата е на негова страна тази вечер. Мъжът, който съвсем скоро очакваме да стане татко. Да, вероятно всички вече се досетихте за кого говоря – Кристофър Кристов.
  

Всички жители на Царствено се зарадваха искрено на късмета на Кристофър, и започнаха да се изреждат да го поздравяват за спечелването на фантастичната кола. Кристофър обещаваше на всеки един от тях, че ще го повози поне веднъж в новия си автомобил.

Само Ариана седеше намръщена встрани и клатеше неодобрително глава. Все пак реши да изчака до края на вечерта, когато щеше да има възможност да бъде на четири очи с виновниците за случващото се. И тогава щеше да отприщи целия си гняв.

След като тримата министри от правителството на външните земи си тръгнаха, сбогувайки се доста дълго с кметицата, а пък Тантурестата делва реши да отдели специално внимание на Преслава, пускайки някакви тъпи шеги, мислейки си, че е много забавен и оригинален в очите на прелестната красавица. Виктор стоеше на няколко метра от тях и гледаше умилкването на Тантурестата делва около приятелката му с толкова презрителен поглед, че ако от очите му можеха да излетят две горящи огнени кълба, то със сигурност трътлестият министър за миг щеше да се превърне в пепел.

• 
  Що за безобразие сътворихте вие двамата! – кресна им още от вратата Ариана. – Как можахте да измамите всички по този начин. Манипулирахте томболата! И не смейте да отричате. Повече от ясно е, че използвахте магия, за да може Кристофър да спечели.
  
• 
  Да – засмя се Добротея. – Нарича се магията на принтера. Отпечатахме 5000 плика само с името на Кристофър Кристов.
  
• 
  Но нали всеки от присъстващите пусна в урната плик с името си, когато пристигна?
  
• 
  Е, нали след това покрихме урната. Имахме достатъчно време, за да подменим двете урни – поясни с усмивка Виктор, отиде в края на стаята и дръпна покривката, под която бе скрита истинската урна.
  
• 
  По-лошо е отколкото си го представях. Вие сте безподобни измамници. Излъгахте хората. Подмамихте ги, че всеки има равен шанс да спечели, а вие предварително сте били избрали победителя – гневеше се Ариана.
  
• 
  Да не мислиш, че ще купя подобна кола и просто ей така ще я дам на някого си чрез томбола. Взех автомобила за Кристофър, дори го избрах в любимия му цвят – тъмносин. Но нямаше друг начин, по който да му направя този коледен подарък без да го накарам да се усъмни в намеренията ми.
  
• 
  Ариана, успокой се. Погледни Кристофър е щастлив – каза Добротея, като отведе Ариана до огромния прозорец на кабинета си, от който се виждаше алеята пред къщата.
  

• 
  А пък и хората са щастливи, че той спечели колата – продължи кметицата. – Нима забрави, че най-важното е всички да бъдем щастливи. И в момента е точно така.
  
• 
  Понякога концепцията ви за щастие е в доста голямо противоречие с морала.
  
• 
  Виж кой го казва. Не беше ли ти тази, която в разрез с морала се промъкна в подземието на един дворец и откъсна забранения плод на едно последно от своя вид дръвче, с което застраши сигурността и съществуването на цяло едно царство – обади се внезапно от дивана привидно спящата Преслава.
  
• 
  Да, но това беше различно. Просто исках да избягам. Не знаех какво всъщност ще бъде задействано.
  
• 
  Във всеки случай нямаше никакъв шанс да избягаш, не и по начина, по който си мислеше. Радвай се, че се появих аз и те доведох тук, защото вероятно царица Савина щеше да те обеси на площада пред селяните за назидание – каза важно Добротея.
  
• 
  Хайде стига сте говорили все с лошо за царица Савина. Тя не е чак толкова зла, за колкото се опитвате да я изкарате – наежи се Виктор. – Все пак я познавам по-добре от вас.
  
• 
  Видимо Ариана не е доволна от подаръка, който им направихме. Казах ти, Виктор, че ще бъде по-добре да им вземем яхта. Но ти кола, та кола.
  
• 
  Не е проблем да им купя и яхта. И ще измислим още някакъв повод, за да им я подарим. Кажи, Ариа, това ли искаш? Да плавате с Крис из Черно море.
  
• 
  Глупости! Вие двамата изобщо слушате ли ме?
  
• 
  Може би една екскурзия до Атина ще й дойде по-добре. – Преслава се надигна от дивана и се ухили широко към Ариана. – Какво ще кажеш за романтично пътешествие до Атина, само ти и Кристофър. А, Атина?
  
• 
  Не, благодаря. Не разбирате ли, че не желая да прибягвате до употребата на такива измами.
  
• 
  И кой ще разбере за това? Аз няма да кажа на никого, Виктор няма да каже на никого, Преслава е мъртво пияна и лежи в безпаметно състояние на дивана. А пък ти нямаш никакъв интерес да ни разобличаваш, защото много ще разочароваш Кристофър, като му се наложи да върне колата.
  

• 
  Вчера цял ден мислех за име на бебето ни – започна тя, а на лицето й се изписа тънка загадъчна усмивка. – И се спрях на едно, което е фантастично. След него всяко друго звучи като глухо ехо. Искате ли да ви го кажа?
  
• 
  Да!
  
• 
  Разбира се!
  
• 
  Реших сина ни да се казва Калоян.
  

• 
  Би ли ми обяснила какво целиш да постигнеш с това?
  
• 
  Нищо! Просто името ми харесва – отвърна Ариана, придавайки си съвсем невинен вид. – Освен това първото дете, което ще се роди в Царствено, не трябва ли да носи поне някакво царско име. А Калоян звучи доста царствено.
  
• 
  Искаш да разрушиш всичко, което постигнахме? Цялото ни щастие да изчезне просто ей така? – продължи разгневено кметицата. – И все пак да ти напомня, че актът за раждане се издава от кметството. А новородено момче с име Калоян, може и да не получи такъв.
  

• 
  Щом Ариана иска да е Калоян, нека бъде Калоян. Обещавам, че нищо лошо няма да се случи, аз ще държа нещата под контрол.
  
• 
  Ох, добре, но го позволявам само заради теб!
  

• 
  Пък да се надяваме на Кристофър да не му хареса и да го не одобри. – Добротея реши да се самоуспокои с тази мисъл.
  
• 
  Изобщо не разчитай! Човек не може да избяга от това, което е. – Притихналата Преслава отново се оживи и надигна от дивана, след което заяви тържествено и категорично. – Калоян ще бъде!
  
• 
  Ти нали уж спеше досега, та чак прозорците се тресяха от хъркането ти! – отбеляза студено Добротея.
  
• 
  Нищо подобно! – ухили се нагло Преслава. – Просто си почивах на дивана ти, притворила очи, докато подслушвам всичко, за което си говорите. А целта на шумното ми престорено хъркане е докрай да опъна и скъсам струните на хлабавите ти нервички.
  
• 
  Ха-ха! Добър опит. Но следващия път се постарай повече. Мръсните ти номера не са ми известни от вчера – отсече наперено кметица Щастие.
  

• 
  Виктор, как не те е срам – обърна се към него Ариана, – жена ти лежи на дивана безпомощно пияна, а ти гушкаш зад гърба й кметица Щастие.
  
• 
  Не се тревожи, мило дете. Първо, не съм безпомощна, и второ, изобщо не съм пияна. Нека блясъкът в очите ми не те заблуждава. Да ме беше видяла навремето в селската механа на царството. За една нощ изпивах по десет бъчви с вино, а умът ми си оставаше по-остър и от бръснач.
  
• 
  Не мога да повярвам. Коледно чудо. Най-после си призна това, което от самото начало твърдя за теб. Ти си алкохоличка! Чиста пияница! – Кметица Щастие плесна развълнувано с ръце.
  

• 
  Както винаги демонстрираш висока изтънченост и неповторима класа.
  
• 
  Мило момиче – Преслава отново заговори към Ариана, преструвайки се напълно, че не бе чула последните думи на кметицата, – а колкото до онази „Златна усойница“, седяща ето там, като твърдо подчертавам „усойница“, може да се прегръща колкото си иска с Виктор. Но нищо повече няма да получи от него.
  
• 
  Виктор, целуни ме! – заповяда му наперено Добротея. Ей сега щеше да докаже на надутата Преслава колко много бъркаше.
  

• 
  Виктор, кажи, че ме обичаш!
  
• 
  Обичам те! – заяви Виктор, като се засмя широко.
  

• 
  Какви ги приказваш бе, ей! – ревна тя. – Май искаш тази нощ да те изхвърля от яхтата и да спиш в морето със спасителен пояс вместо възглавница.
  
• 
  Да, обичам я! – потвърди непоколебимо Виктор и пристъпи напред, заставайки до опулената Ариана. Тя не бе очаквала, че започнатото от нея, ще се отклони от първоначалния й безобиден замисъл и ще отиде толкова далеч. Нима Виктор щеше да скъса с Преслава и то сега, в Коледната вечер. – Обичам и теб! Обичам и Ариана. Обичам и Кристофър. Обичам и малкия Калоян.
  

• 
  Обичам всеки един от вас. Ние сме семейство. И тук аз съм главата на това семейство. Обещал съм и ще се грижа за всички ви.
  
• 
  За момент успя наистина да ми изкараш акъла – призна Преслава и щом се успокои, застана пред голямото огледало окачено на стената и се огледа. – Но пък защо се усъмних в себе си? Та аз съм неоспоримо приказно красива жена.
  
• 
  Чудно чия ли е заслугата за това? – подметна ехидно Добротея.
  
• 
  Не е твоя за всеки случай! – озъби се Преслава и погледна с усмивка към Ариана. – Всичко дължа на това малко ангелче и неговия прекрасен салон за красота.
  
• 
  Да, разбира се, всичко е заслуга на Ариана – съгласи се иронично кметица Щастие.
  
• 
  Видяхте ли само как ме гледаше онзи дебелият министър? Беше заслепен от блясъка и великолепието ми. – Преслава се завъртя пред огледалото и размята наляво-надясно буйната си черна коса.
  
• 
  Гледаше те сякаш за първи път в живота си вижда жена – процеди през зъби Виктор.
  
• 
  Такава жена като мен със сигурност вижда за първи път! Погледнете ме само какво тяло имам. Каква царствена осанка! Съблазнителни извивки! Изящни крака! Лице като на Афродита. Очи като шоколадови звезди и нежна като коприна кожа.
  
• 
  Е, чак пък очи като шоколадови звезди, на мен винаги си ми изглеждали твърде опулени и големи като два дебели препечени кестена – подкачи я Добротея.
  
• 
  Аз ще тръгвам – обяви Ариана, не й се слушаха повече разправиите между Добротея и Преслава. А както добре ги познаваше, знаеше, че двете едва сега започваха с размяната на захапки.
  
• 
  Ариа, мислех си – заговори с широка усмивка Виктор, – когато малкият се роди да направим пищно празненство.
  
• 
  Да, и аз си мислех за същото. Смятам да обявя неработен ден, ще поканим всички жители на града на площада, където ще има увеселителен парк и цирк. И ще се раздават много безплатни лакомства – продължи със същото вълнение Добротея.
  
• 
  Аз ще наема самолет, който ще лети през целия ден над града, а зад него ще се развява дълъг транспарант с надпис „Първото бебе на Царствено! 5001-ят жител се роди!“.
  
• 
  А пък вечерта ще подготвим зрелищен спектакъл с фойерверки.
  
• 
  Спрете дотук! – Ариана посече растящия ентусиазъм на Добротея и Виктор. – Няма да правите нищо подобно. Няма да превръщате раждането на детето ми в някакъв откачен карнавал.
  
• 
  Но, Ариа…
  
• 
  Няма „Но“! Казах – не! Само да посмеете да сторите подобно нещо и ще спра да разговарям и с двама ви.
  
• 
  Не е нужно да си такава егоистка. Помисли за детето. То се нуждае от този празник за рождения си ден.
  
• 
  Моля те, Добротея, не започвай с твоите ловки манипулации. Няма да ме объркаш и оплетеш този път. Няма да има нищо подобно. От този спектакъл се нуждаете вие двамата с Виктор, за да се чувствате важни в очите на хората. Аз и Кристофър ще бъдем само смутени и засрамени.
  
• 
  Вероятно си ни обидена, че откакто сме тук не сме чествали твоя рожден ден по подобаващ начин – предположи Добротея. – Спокойно, и на теб ще ти направим голямо и заслужено тържество.
  
• 
  Изобщо не съм обидена, и изобщо няма какво да чествам. Нямам нужда от никакво тържество. Все пак аз съм неродена, както всички добре знаем.
  
• 
  Така ли? – изненада се кметицата. – Защо тогава в края на миналия месец Кристофър поръча торта за рожден ден от сладкарницата на Евгени, с двадесет празнични свещички, които ти, пляскайки радостно с ръце, взе, че духна на масата в кухнята ви.
  
• 
  Шпионирала си ни? – смая се Ариана.
  
• 
  Скъпа, че защо ми е да ви шпионирам. Няма смисъл да шпионирам никого. Нима си забравила, че нашият верен пазител – „птицата Всичко“ е тук и лети неуморно и безспирно над целия град. Нищо в Царствено не може да убегне от зоркия му поглед.
  
• 
  О, да! Да, наистина. Благодаря, че ми напомни. Бях забравила, че си превърнала Царствено в един градски Биг Брадър.
  
• 
  Е, чак пък градски Биг Брадър. Имаш умението силно да преувеличаваш нещата.
  

Долу пък я чакаше Кристофър, който не можеше да се нарадва на чисто новата си придобивка.

• 
  Колата е великолепна, Ариа – говореше разпалено той. – Какво съвпадение, дори е тъмносиня. Любимият ми цвят.
  

След това, късно през нощта, Преслава се погрижи по магичен и необясним начин всички бутилки, подхвърляни от вълните на Черно море, да се озоват дискретно в задния двор на къщата на Кристофър и Ариана. И щом майката и детето й бяха изписани от градската болница, цели две седмици тя и Кристофър четяха всичките мили и топли пожелания, които техните добри съграждани бяха отправили към тях и малкия им син.

• 
  Кристофър, ти нормален ли си бе?! В момента караш с 220!!!
  
• 
  Движим се в извън населено място, спокойно! – отвърна равно той.
  
• 
  Спокойно?! Как може да ми казваш спокойно?! Детето е отзад!
  
• 
  Да, и спи блажено в бебешкото столче – каза Кристофър и погледна в огледалото за обратно виждане, където видя сина си, спящ и държащ между двете си ръце малкото си плюшено мече. – Харесва му високата скорост.
  
• 
  Намали незабавно! Застрашаваш сигурността на всички ни!
  

• 
  Кристофър, това, което правиш е глупаво! – започна Ариана. – Държа да управляваш автомобила с разумна скорост. Няма нужда сега да го играеш сърдит и да пълзим само с 15 км.
  
  
  Каталог: todo
  todo -> Никола Николов Маските на величията
  todo -> Жак алфонс доде
  todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967
  todo -> Венцислав енчев бутик за поезия
  todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия
  todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5
  todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата
  
  
  
  Изтегляне 2.84 Mb.
  
  Сподели с приятели: