Не, не трябва да застрашавам сигурността на детето и не теб! Това е безопасната скорост.
Ариана се сблъскваше с твърдоглавия инат на Кристофър не за първи път. И преди, и сега. Явно където и да отидеха, каквото и да правеха, някои неща винаги щяха да си останат същите. Тъкмо се канеше да отприщи надигащия се в нея гняв, когато семейният им скандал беше изместен от внезапно събитие, което бе приковало вниманието на цяло Царствено. Всички бяха излезли от домовете си и стояха на групи пред къщите си, а интересът им бе насочен към огромния триетажен дом, построен на най-високия хълм, в средата на града. Къщата на кметица Щастие. Там се случваше нещо, което не бе виждано от никого в града до този момент.
Отпред пред портата на високата метална оградата стоеше Добротея, облечена в къса лятна рокля в жълт цвят с големи сини цветя. Беше обута в жълто сабо, а русата ѝ коса бе сплетена в две плитки. Приличаше на седемнайсетгодишно момиче, а не на жената властваща над това място. Всъщност Добротея винаги бе изглеждала като момиче, но всички я приемаха за жена и не се замисляха над прекалено младежкия ѝ вид.
А пред нея, в широко разкрачена поза, стоеше Преслава, облечена в абсолютно същата рокля, само че червена с бели цветя, и вместо високо сабо носеше ниски бели сандали. Косата ѝ не бе прилежно прибрана в плитки, а стърчеше на клечки във всички посоки. Сякаш само преди секунда върху нея се бе стоварила мълния. Лицето ѝ се бе разкривило в ужасяваща от ярост гримаса. Най-желаната жена в Царствено в момента изглеждаше по начин, който крещеше отвсякъде „ВЕЩИЦА“. Добре, че никой по тези земи не вярваше във вещиците, иначе със сигурност щяха да я набедят за такава, самоуспокои се Ариана.
Кристофър спря автомобила, двамата с Ариана слязоха от него и се присъединиха към множеството, което с притаен дъх наблюдаваше скандала между кметица Щастие и разгорещената фотомоделка.
Предупреждавам те за последен път! Долу ръцете от мъжа ми! – врещеше с цяло гърло Преслава.
Пак ти казвам, нищо не се е случило! – отговори спокойно Добротея.
Били сте заедно в Слънчев бряг!
Да, на бизнес пътуване.
И сте отседнали в един и същи апартамент! Недей да отричаш, защото направих проучване в хотела, което го доказва!
Да, просто всичко друго беше заето, знаеш туристически сезон. И аз не исках да деля едно легло с него, но спалнята беше единствена.
Какво?! Спала си в едно легло с мъжа ми! Безсрамница! Как посмя?
Стига си врещяла! Нищо друго не е станало, само спахме в едно легло.
И като сте наели цял апартамент, ти не можа ли да отидеш да спиш на дивана във всекидневната, а?
Как си ме представяш да спя на диван? Тялото ми не може да понесе такова нещо, после цял месец ще ме боли гърбът.
А защо не изпрати Виктор там? Или удобно забрави?
Сметнах го за неуместно. Виктор от малък е свикнал на лукс и разкош. Той също не би спал там.
Но пък е по-уместно ти да спиш в леглото до него? Поне накара ли го да си облече пижама?
Пижама? По-добре от мен знаеш, че Виктор не понася да спи с пижами, беше си… гол.
Бил е гол и ти не се посрами да легнеш до него?
Е, не беше съвсем гол, носеше боксерки. Доста къси и впити боксерки. Аз си бях с нощница, ако това ще те успокои.
Как може да ме успокои фактът, че си спала до голия ми мъж, търкала си се в тялото му и си го опипвала, правейки се, че е неволно?
Мисля, че страдаш от доста болезнена ревност. Изобщо не съм се докосвала до Виктор … само до боксерките му.
Обарвала си мъжа ми! Ти си жена без свян! И дори си го признаваш с гордост.
Не съм обарвала мъжа ти, а само боксерките му. Бяха сиви на Calvin Klein с много приятна на допир тъкан. Знаеш, че имам голяма слабост към дрехите от всякакъв вид. А какво е имало под тях, не е било обект на моя интерес. И за да се успокоиш най-сетне ще ти разкрия, че на другия ден дори накарах Виктор да ти купи рокля като моята. И всичко го сторих от добри намерения.
Рокля като твоята?
Едва сега Преслава забеляза, че роклите, които двете носеха бяха абсолютно еднакви, с изключение на разцветките – жълто и синьо срещу червено и бяло. Спомни си, че Виктор ѝ подари тази рокля в деня, в който се върна от Слънчев бряг. По принцип подаръците, които той винаги ѝ правеше се състояха от дрехи, обувки или бижута. Така че в онзи миг тя не обърна много голямо внимание на тази плажна рокля. А днес пък дори я бе облякла за пръв път. Но познавайки добре щедростта на мъжа си, без съмнение роклята, която Добротея носеше, беше купена от него.
Искаш да кажеш, че си поискала от мъжа ми да ти купи рокля, след тази, която е взел за мен? – поинтересува се Преслава, а лицето ѝ с всяка изминала секунда ставаше все по-червено.
Не, поисках от него да ти я вземе, след като ми я купи първо на мен, както и това сабо. – Добротея плъзна ръка по своята рокля, а след това посочи и към високите си жълти обувки. – Но понеже знам, че жълтото не е твоят цвят, затова ти взехме в червено. И тъй като си достатъчно висока, прецених, че тези ниски сандалки ще ти стоят перфектно. И не съм се излъгала. Погледни се, страхотна си. Имам отличен вкус. – Кметицата се засмя широко.
Никога не съм имала нужда ти да избираш дрехите ми! Никога! – процеди през зъби Преслава, а изцъклените ѝ от ярост очи гледаха свирепо Добротея. – Всичко е налице – хотел, легло, дрехи! Ти имаш афера с мъжа ми! Току-що премина опасната червена линия, Тея! Току-що! Това означава война!
Това означава глупост. Върви на яхтата си, погори с Виктор и се успокой. Всичко е само в твоето въображение.
Ще видим тази работа! Ще я видим! – закани се заплашително Преслава. Обърна се и заговори високо към всички, които стояха отвън и притаени наблюдаваха грандиозния им скандал.
Граждани на Царствено, ние сме управлявани от една жена, която е диктатор и тиранин. Предлагам да се обединим срещу нея и да я свалим от власт. Нека ние вземем контрола над града. Да вървим и да превземем кметството, а аз ще стана вашия нов кмет.
Всички стояха вцепенени, опулени и шокирани от безумното предложение на разбеснялата се фотомоделка. Дори Ариана и Кристофър я гледаха недоумяващо. Виждайки, че не печели нито един привърженик с речта си, обзета от гняв Преслава реши да действа крайно.
Искате ли да научите истината за Царствено? Истината за вас и вашите животи? Истината за това как всичко беше… – внезапно речта на Преслава секна, тя усети силен удар в гърба си, който я повлече напред, загуби равновесие и се строполи с лице забито право в пътната настилка. За няколко секунди остана да лежи така, а когато се огледа видя на метър от себе си, захвърлена едната от огромните дървени обувки на Добротея.
Нито дума повече! – гласът на кметицата прокънтя властно и заповеднически, сякаш прозвуча от множество високоговорители, пръснати из улиците на целия град.
Всички ахнаха от изумление. За първи път виждаха кметица Щастие такава. Най-милата, добра, грижовна и усмихната жена на света току-що бе ударила с обувката си един от жителите на града, при това дори го бе повалила на земята.
Преслава се изправи унижена, разярена и решена на пълно отмъщение.
Браво, чудесно! Току-що всички жители на Царствено станаха свидетели на опит за убийство от страна на властимащия. Свършена си! Хора, видяхте ли какво представлява в действителност нашият кмет? Още ли искате тази жена начело на града ни?
Че какво искаш от кметицата? Нима не прави всички ни щастливи? – кресна една жена със забрадка, застанала до оградата на една от близките къщи. – Върви на кораба си и сама реши проблемите с мъжа си. Не замесвай нас в тях!
Точно така! – обади се мъж в подкрепа на казаното. – Не те е срам. Погледни се каква разюздана жена си и вместо да си благодарна, че Виктор те търпи, ти идваш и нападаш нашата благодетелка. Махай се оттук и повече да не си посмяла да заплашваш кметица Щастие.
Преслава изгледа презрително мъжа, който изрече това. Същият дебелак само ден преди това мазно ѝ се бе умилквал в кафенето на центъра, както и много други пъти отпреди. Беше си купувал списания с нейни снимки и ѝ бе искал автографи, а сега мерзавецът я нападаше и наричаше разюздана. Вълната на общия гняв започна дружно да се надига към Преслава.
Виктор е много добър мъж! – заговори друг от тълпата. – Ако тая беше моя жена, нямаше и за секунда да търпя магариите ѝ. Ще ми се снима гола по списанията, хулиганката му с хулиганка! – Мъжът демонстративно се изплюва в краката си, изразявайки пълното си отвращение. – При подобна жена тоягата трябва да играе от сутрин до вечер, за да влезе в правия път.
Да, точно така! Тоягата… Тоягата… – тълпата започна масово да се обръща срещу доскорошната си фаворитка.
Преслава усети, че губи почва под краката си и я обзема паника.
Никога не съм се снимала гола, а само по бельо и бански! – отита да се защити тя с разтреперан глас.
Да, много важно, че си била по гащи, все едно онези мръсни снимки, в които ни навираш задника си, ще станат по-малко отвратителни! – кресна злобно една дебела жена, чийто мъж беше горд притежател на всички списания с Преслава, и ежедневно въздишаше и се възхищаваше на всяка една от нейните изящни фотографии.
Преслава никога не бе допускала, че ще бъде подложена на такъв публичен линч от своите съграждани, които се оказаха една злобна и двулична пасмина. Тя се обърна за помощ към най-близко стоящия до нея – собственика на сладкарницата, Евгени. Той беше честен мъж и нямаше да ѝ се нахвърли, надяваше се тя.
Евгени, приятелю, ти нали видя какво се опита да направи Добротея с мен?
Евгени видимо се притесни и започна да се оглежда неловко наляво-надясно.
А-а-ами нищо не съм видял – смотолеви той.
Преслава кипна, наведе се, грабна сабото и го размаха пред лицето на сладкаря.
Тя се опита да ме убие с ето това сабо, като го хвърли по мен!
А… ами… аз не видях това…
А какво видя?
Ами всичко стана съвсем неволно. Сабото само отхвръкна от крачето на кметицата! Тя никога не би направила подобно нещо с някого.
Мерзавец си ти, Евгени. Страшен мерзавец. Повече няма да стъпя в сладкарницата ти. И я проклинам да бъде застигната от невиждано нашествие на хлебарки. Да бъдат толкова много, че нито един човек повече да не пожелае да опита от сладкишите ти.
Че какво ти е сторила сладкарничката ми, та ще ѝ пожелаваш това? Що за човек си ти? – опули се изплашено Евгени и сякаш за момент щеше да се разреве.
Виждайки, че нямаше да получи подкрепата на никого от този град, Преслава се обърна към тях.
Мишки! Страхливи мишки и малки отровни змийчета. Това сте вие! От този момент нататък приключвам с всеки един от вас.
Прибирай се у дома и говори с Виктор! – заповяда ѝ Добротея с твърд глас и тон съвсем нетипични за нея. – Няма да търпя сега да се караш с целия град, заради едно недоразумение.
Преслава се обърна към Добротея, погледна я с ярост и сви дясната си ръка в юмрук. Добротея също сви своята ръка в юмрук. Всякаква усмивка и миловидност бе изчезнала от лицето на вечно засмяната кметица. Двете се взираха с остри погледи една в друга, безмълвни, със стиснати в юмруци ръце.
Тръпка на ужас премина през Ариана. Тя знаеше какво означава това. Двете се готвеха за дуел. Не ѝ се мислеше какво щеше да стане, ако Добротея и Преслава всеки миг започнеха да се обстрелват с магия. А и могъщата магия, с която двете разполагаха, за секунда можеше да сравни целия град със земята и всичко да изчезне, сякаш никога не бе съществувало. Ариана реши рязко да се намеси помежду им. Пристъпи напред и застана пред Преслава, хвана я и дръпна леко назад.
Моля те, успокой се – заговори нежно тя към нея. – От целия този гняв лицето ти е заприличало на нищо. Знаеш ли колко време ще ми трябва, за да го оправя?
Не ме интересува. Виктор не ме обича. Вече няма смисъл да бъда красива за никого – изхлипа Преслава и от очите ѝ потекоха сълзи.
Напротив, обича те.
Да, но е спал с нея!
Стига глупости! Между тях нищо не се е случило. Те са просто приятели. Като брат и сестра са.
Да, но и е купил рокля и обувки.
А на нас пък ни купи кола! Виктор обича да прави подаръци. Нима не го познаваш? Моля те, отиди да разговаряш с него и ще видиш, че съм права. А утре ще дойдеш в салона ми, за да оправим това разкапано лице. Нали?
Ох, мило дете, само ти ме възпираш да не напусна завинаги този град, пълен с мишки и змии, и да не се завърна никога повече. – Преслава избърса сълзите си, прегърна Ариана за утеха и тръгна надолу по улицата в посока към пристанището.
Добротея се обърна и също пое към своята къща. Докато вървеше, тъй като беше само с една обувка, тази на левия ѝ крак, понеже другата така и не ѝ бе върната от Преслава, накуцваше.
Знам, че в момента изглеждам нелепа и смешна, но само да чуя и най-малкия кикот от някого, ще изхвърчи от Царствено скоропостижно.
Градът запази пълно мълчание след тези думи. Дори и крясъците на чайките утихнаха за няколко дълги секунди.
Ариана гледаше след слизащата към пристанището Преслава и прибиращата се в огромния си дом Добротея. Такъв скандал между двете досега никога не се бе случвал. А тези две стихии, ако бързо не стигнеха до помирение, нищо добро не очакваше града, както и всеки един от жителите му. Щастието на всички можеше да бъде изгубено завинаги. Това ужаси Ариана, затова още утре трябваше да събере в салона си Преслава и Добротея, и да се опита да ги сдобри.
Салонът за красота на Ариана се беше превърнал в неутрална зона, където, колкото и изумително да беше, Добротея и Преслава никога не се караха и заяждаха една с друга. Там те бяха приятелки. Ариана не знаеше защо това място за тях беше като остров на мира, може би го правеха заради нея, а може би не, но каквато и да беше причината, тя трябваше да се възползва от нея. За доброто и щастието на всички те трябваше да се помирят, и то час по-скоро.
ГЛАВА 3
ВЕЩЕРСКА ШАПКА
2 години по-рано Някога вълшебната многоцветна река се простирала по целия полуостров. Започвала от върховете на Змейовите планини и достигала чак до Черното море на русалките. Пазителка на тази могъща магическа река била баба Таласъм, най-великата вещица населявала нашия свят…
Дъждът ромолеше тихо по стъклото на прозореца. Огънят в камината припукваше весело, а високият монотонен глас на учителка Персефона изпълваше стаята. Съвкупността от всичко това започваше да унася Атина в лека дрямка. Тя престана да мисли за часа по история, а се пренесе в спалнята си, с приятното желание да се хвърли в мекото си топличко легло, където можеше да поспи блажено.
И тогава най-подлото и коварно момиче, живяло някога в селото на Старото човешко царство, измамило баба Таласъм и откраднало златната магия, течаща в многоцветната река. – Учителка Персефона продължаваше с урока, а с всяка следваща дума гласът ѝ звучеше все по-развълнуван. – И когато баба Таласъм научила за деянието ѝ, опитала да я накаже, но злосторницата я хвърлила и удавила в буйната вода. И така реката изгубила цветовете си и станала черна. Момичето се върнало доволно в селото, в дома на бедния си баща. А там клетата ѝ мила мащеха и прекрасната по-голяма доведена сестра не знаели какво ги чака. Момичето ги излъгало, че срещнало в гората баба Таласъм и тя я дарила със златна магия от водите на многоцветната река. Казала им още, че баба Таласъм искала да подари от същата магия и на доведената ѝ сестра. Всички се зарадвали много, без да подозират каква била истинската цел на малката сестра, която още щом баща ѝ довел новата си жена и дъщеря ѝ в дома им, ги ненавиждала с цялото си сърце, и не спирала да крои пъклени планове как да се отърве от тях. Отвела по-голямата си сестра до реката и когато от един склон застанали над водата… – Учителка Персефона внезапно замълча, след което извика с цяло гърло право в ухото на заспалата върху чина си ученичка: – АТИНА!
Атина подскочи от стола си с ужас. Огледа се объркано и видя, че над нея стоеше учителка Персефона, облечена в своята дълга червена учителска мантия и характерната за вещиците висока и черна островърха шапка. Госпожа високо образование (прозвището, с което бе известна сред останалите вещици) я гледаше доста критично, с гневно присвити очи зад големите си кръгли очила.
Да, учителко! – каза притеснено тя.
Изглежда да спиш ти е по-интересно, отколкото часът ни по история, момиче!
Но, учителко, този урок ми го преподавате за осемнадесети път и то само за последния месец – изхленчи недоволно Атина.
Учителка Персефона продължи напред, обръщайки ѝ гръб, след което седна зад голямото си бюро, отрупано с купища книги, намести се удобно в креслото си и погледна през стъклата на дебелите си очила право към своята единствена ученичка в огромната класна стая.
Значи трябва вече да си го научила. Продължи да разказваш оттам, откъдето аз спрях – подкани я настойчиво тя. – Или не си спомняш докъде точно бяхме стигнали?
Разбира се, че помня – излъга Атина с поруменели от смущение бузи. – Говорехте ми за Златното момиче.
И какво по-точно?
А… за това как… се е опитала да удави сестра си в реката с черната вода...?
Да… хайде продължи нататък.
Атина не можеше да повярва, че бе уцелила правилния отговор. Поздрави се радостно наум, пое дълбока глътка въздух, въздъхна облекчено и започна да говори:
Но Златното момиче не знаело, че черната вода всъщност била магията на баба Таласъм, останала в реката след нейното удавяне. И когато бутнала сестра си от високия склон, с надеждата и тя да загине, в действителност станало точно обратното. Цялата магия в черната вода се вляла в доведената ѝ сестра и я превърнала в Черното момиче.
Да, и какво станало след това?
Заради проваления си план и за това, че сестра ѝ станала равностойна по могъщество с нея, Златното момиче се изпълнило с ненавист и решило да ѝ отмъсти. Създало самодивите и ги пускало всяка нощ да бродят из улиците на селото от Старото царство, за да тормозят хората. Опитала се да набеди сестра си, че те са нейно творение. Искала всички да я намразят и да я прогонят от царството. Но сестра ѝ, макар и с черна външност, имала добро сърце, за разлика от другата с прекрасния си лик. Тя решила да използва магията си, за да предпази и защити хората. И така от нейната черна магия се родили вещиците. Появили сме се ние. Ярост, непозната до момента, изпълнила сърцето на Златното момиче и тя унищожила с магията си цялото Старо царство, заличавайки го напълно. И тогава Черното момиче се изправило на магически двубой със сестра си, който продължил три дни и три нощи. Никоя не можела да вземе превес над другата. Накрая Черното момиче разбрало, че има само един изход от тази ситуация, тя трябвало да пожертва себе си, за да спаси света ни от лудостта на Златното момиче. Отворила магически портал, водещ към далечни долни земи, и избутала Златното момиче през него, докато двете били здраво вкопчени една в друга. След това и двете изчезнали от този свят и никой никога повече не е чул нещо за тях и съдбите им.
Браво, изглежда наистина си внимавала при предишните ни уроци – похвали я учителка Персефона.
Учителко, знаеш ли, все се канех да те питам, защо след като ние сме били създадени да браним хората, те са се обърнали срещу нас, в последвалата война на вещиците със самодивите?
Онези хора, за които е трябвало да се грижим, Атина, са били първите хора, властващи по право на тези земи. Те са ни обичали и са се радвали да съжителстват с нас, затова и Златното момиче ги избива с магията си и заличава цялото Старо царство. И докато трае продължителната ни и изтощителна война със самодивите, никоя страна не може да вземе надмощие, също като при битката на нашите създателки. Но всичко се променя, когато на полуострова се появят новите хора, онези свирепи варвари, които заемат страната на самодивите и чрез тях те печелят войната, а ние сме прокудени в изгнание във Вечно дъждовната гора.
А те откъде са дошли, след като толкова дълго време не е имало човеци по нашите земи?
Никой не знае. Може да са дошли от друг свят, може дори самото Златно момиче да ги е изпратило, за да подкрепят слугите ѝ в битките.
Но Златното момиче е изчезнало преди толкова време и оттогава никой не я е виждал, че едва ли вече съществува! – заяви с категоричност Атина.
Учителка Персефона се изправи и пристъпи напред, заставайки до чина, на който Атина седеше.
Първо, не беше преди чак толкова много време, и второ, не се съмнявай, че тя продължава да съществува. В който и свят да се намира, знай, че очите на Златното момиче непрестанно гледат към нас. И в деня, в който най-малко очакваме, тя ще се завърне, за да отприщи цялата си ярост срещу вещиците. Войната може и да е спряла за момента, Атина, но все още не е приключила. Помни го и не го забравяй дори за миг, мило дете.
И все пак едва ли това ще стане утре – измърмори тихо Атина и след това с широка усмивка на лице се обърна към Персефона: - Учителко, а знаете ли какъв ден е утре?
Събота – небрежно отговори тя.
И друго?
Шестият ден от седмицата.
И още?
Ами… 333-ят ден от годината.
Учителко, наистина ли не си спомняте? – разочарова се Атина.
Какво, Атина? Кажи ми.
Утре е моят рожден ден! – Атина отново се ухили и сякаш щеше да се разпищи от щастие. – Ставам на осемнайсет.
Какво? – стресна се учителка Персефона. – Утре ли е осемнадесетият ти рожден ден?
Да, и най-сетне ще мога да получа своя собствена вещерска шапка и черна рокля и да стана пълноправна вещица. Не е ли страхотно?
Лицето на учителка Персефона някак помръкна, противно на радостта на Атина, преподавателката сякаш бе обзета от внезапна тъга. Тя се върна до бюрото си и седна в креслото си.
Значи днес е нашият последен урок?
Ами по всичко изглежда, че да! – Атина направо сияеше от щастие. – Надявам се да съм била добра ученичка, учителко.
Най-добрата, която някога съм имала, Атина. Най-добрата. Не мога да повярвам колко бързо изминаха тези единадесет години. Сякаш беше вчера, когато Ерида те доведе тук и те повери на грижите ми.
Ще ми липсвате истински, учителко, както и часовете прекарани с вас в класната стая. Но пък толкова много нови неща ми предстоят да открия, след като получа вещерската си шапка. Ще правя мой собствени магически заклинания, ще летя с метла и още купища вълнуващи приключения.
Днес ще приключим по-рано – обяви учителка Персефона. – Все пак ни е последен ден. Няма защо да продължавам да те уморявам с истории от миналото, които и без друго вече ти добре знаеш. Върви и се наслади на остатъка от деня, преди рождения ти ден.
Атина се зарадва силно на щедростта, която Персефона прояви в момента. Изправи се, благодари, събра нещата си и преди да се отправи навън, се обърна с усмивка към учителката си:
Учителко, не бъдете тъжна. Дори и от утре вече да не съм ваша ученичка, двете все още ще можем да се виждаме всеки ден.
Персефона се усмихна престорено, без да каже нищо в отговор. След като Атина напусна класната стая, тя погледна към замъгления от дъжда прозорец и въздъхна тежко. Мечтите, които Атина имаше за предстоящото си бъдеще, бяха съвсем различни от това, което Ерида вече беше предопределила за нея. Макар да ѝ се искаше да може да помогне на бедното момиче по някакъв начин, като я спаси от предстоящото, или поне го отложи във времето, Персефона знаеше, че Ерида никога нямаше да го одобри, а точно обратното, царицата на вещите щеше да го приеме като проява на саботаж и предателство. А предателството сред вещите се наказваше по един-единствен начин – със смърт. Затова Персефона можеше единствено да се моли за благоденствието на своята ученичка и да ѝ пожелае да издържи и премине успешно през всички изпитания и препятствия, които я чакаха по пътя ѝ от утрешния ден нататък.
