Книга за моя живот

Мисия “Възможност” с ръководител п-р Румен Иванов. А около него, пълни с идеи мъже и жени, с които да общуваш е истинска привилегия: Даниела Енчева, Светла Каролева, Таня Конярова, Мариана Иванова, Наско и Ирена, Красимира, Радослав, Румен – невъзможно ми е да изброя всички. Все личности, които от много години се занимават с духовното изграждане на хората от различни поколения в България.

Няма да говоря за християнските списания “Лия” и “Приятели”, които издават, чрез които по един невероятен начин докосват сърцата и умовете на широкия диапазон от читатели. Просто искам да изразя благодарността си, защото голям дял в изграждането ми като неделен учител са изиграли семинарите и конференциите, които са организирали те – служителите от Мисия “Възможност”.

Като днес си спомням първия техен семинар, на който присъствах. Семинарът за учителска стратегия, проведен от 26 до 28 ноември 1993г.

Един от най-любимите ми предмети докато бях ученичка беше история. Може би, защото всичките ми учители по история бяха прекрасни преподаватели. Но никога не съм и допускала, колко интересна е християнската история на България...

...“България, като една длан – наранена като ръката на Исуса, добра като любяща майка...” – още звучат в ума ми думите на Румен Иванов. С пословичното си красноречие, той ни разкри не само начина, по който християнството е навлязло по българските земи, пътят по който е преминало Христовото учение, за да стигне до нас, но и духовното състояние на обществото ни в настоящия момент. Думите му бяха пропити с дълбока загриженост за съдбата на децата, на младото поколение, за бъдещето на България. Всички бяхме не само докоснати, развълнувани и от останалите лектори в семинара, но и мотивирани за работа по нов начин, работа, която ще доведе до промяна сред учениците, учителите, сред обществеността.

Това беше само началото. След този семинар последваха и други различни форми на обучение. Семинарите за християнски писатели и редактори ми помогнаха много върху работата над тази книга.

В началото на 2006 г. заедно с Пепи и с още десетина детски и църковни служителки от цялата страна получихме едно невероятно благословение от Бога: покана за едноседмична творческа почивка в базата на Мисия “Възможност”.

Това беше едно прекрасно време на общуване, приятелство, пречистване, изграждане и нов тласък за служене на учителите и децата от нашите неделни училища. Надявам се, че писмото, което написах до нашите чудесни домакини, когато се завърнахме, ще разкрият поне една малка част от преживяванията ни. Ето го и него:

Скъпи приятели,

След като се прибрах от Герман и се залових за обичайните си задължения, мислите ми отново и отново се връщаха към онова кътче на топлина и уют, към онова прибежище, което ни осигурихте.

Самите ние не сме осъзнавали, колко много сме се нуждаели от това ново преживяване с Господа; от това дълбоко проникване в най-затулените крайчета на душите ни, от това пречистване на затлачените, заблатени места вътре в нас.

Увлечени в задъханото си ежедневие, не сме могли дори да помечтаем за всичко, което преживяхме в Мисията.

Затова благодарността ни е още по-голяма и неизразима.

Въпреки, че през тази година, ако ще Господ, ще навърша една почитна година, малкото момиченце в мен и до сега не ме напуща и иска да върша неща, които на него му харесват. Понякога аз изпълнявам желанията му, както и сега.

Докато залепвах сърчицата и листчетата с благословения от “ангелската поща” върху молитвения си бележник, неусетно започнах да прибавям и моите благопожелания за Новата 2006 година.

И когато свърших, разбрах, че всъщност съм написала новогодишната си молитва към Бога.

Изпращам ви я, за да се съгласите с мен и да се сбъдне казаното от нашия Господ : ” И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Синът.”

Ето я и молитвата ми:

“Щастлива и благословена от Бога Отца на нашия Господ Исус Христос да бъде Новата 2006 година!

Да бъде година на възстановяване и преумножаване; на укрепване и усъвършенстване вярата в Господа!

Да бъде година на съграждане, на прекарване на мостове между сърцата на хората; на събаряне крепости в умовете; на разширяване пределите на Божието Царство!

Нека да бъде година на обновление, на възвръщане на първата любов, на първата ревност, на радостта в Господа!

За всички Божии чада, а и за целия български народ, нека тя да бъде година на надеждата, на пълно предаване в Божията ръка, на осмисляне на вечните стойности! Да бъде година на очакване, на търсене Господа, на стоене в нозете Му, на вслушване в гласа Му, на познаване волята Му!

Нека да бъде година на простителност; простителност към другите, но най-вече към себе си; година на растеж, на здраве - душевно, физическо и духовно! Година на цъфтеж и плодородие, както в природата, така и сред хората; година на сватби и раждания, година на радост и веселие!

Много ли искам, Господи?

Може би, но знам, че Ти даваш повече отколкото искаме.

Вярвам, че ще ни дадеш много повече и от най- смелите ни мечти, защото очите ни са отправени към Тебе, а Ти си най-отзивчивия, най-добрия, най- всеотдайния и щедър Баща - В семогъщия, затова Ти благодаря от дълбочината на сърцето си. Амин.

07. 01. 2006 г.

Стара Загора Таня Стоянова

Сега виждам, че всъщност целият ми живот е бил едно непрекъснато ходене в търсене на Неговата Същност. Непрекъснат стремеж да се доближавам все повече и повече до Него. Да вникна в Неговия характер и да Го опознавам повече.

Вярвам, че у всеки един от нас Бог е вложил стремеж към богопознание по генетичен път. Всеки си има свой начин да Го търси. А моят живот е моят път към Него.

Бог винаги ме е закрилял и е бдял над мен и над семейството ми като любящ баща. Още от малка Той е заложил у мен стремеж да приличам на Него.

Като малка съм Го търсила със сетивата си. Но сега сърцето ми е изпълнено с благодарност, за това, че ми е дал възможност да Го преоткрия като Свой Господ и Спасител. Позволил ми е да осмисля Неговото смирение и жертвата Му на Голгота, за да бъдем примирени с Бог Отец. Помогнал ми е да вникна в тайната на Спасителното Му дело, на Неговият план за цялото човечество. Да разбера как Той –Безсмъртният прие човешка плът, за да бъде разпнат и прикован, , победи смъртта, за даде на нас вечен живот. Умря, възкръсна и се възнесе, за да ходатайства за нас. Научи ме, да Му се доверявам, защото Той е моят Утешител, Помощник и Приятел. Научи ме , че е Дух и иска с дух и истина да Му се покланяме.

Чрез всички изпитания и опитности, през които Бог ме е превел, е изграждал моята вяра , усъвършенствал е характера ми.

Опознавайки Го през целия си живот съм се изкачвала по пътеката, осеяна с Божията слава - по пътеката на чудесата.

Необятен! Неизчерпаем! Велик! Съвършенството на Бог не се побира от човешки ум.

Аз съм само една от всичките шест милиарда души по лицето на земята. Той е вложил във всеки от нас частица от Себе Си. Положил е Любовта Си. Своята милост.

Когато си помисля за Неговата Същност в трите Му Личности – Бог Отец, Господ Исус Христос и Святият Божий Дух, лицето ми неволно се озарява от усмивка. Сърцето ми се изпълва с благодарност и радост, която не може да се задържи, но избликва в хвалебствени и благодарствени думи или песни към Него.